Home Икономика Адам Смит и Франсоа Кене

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Адам Смит и Франсоа Кене ПДФ Печат Е-мейл

През ХVІІІ век живеят и творят двама от най-великите икономисти в историята на икономическата теория , които поставят основата на днешните ни икономически разбирания и до голяма степен оказват влияние не скамо върху икономиката , но и върху световната история .Това са основоположниците на физиократическата школа - Франсоа Кене  и на икономическия класицизъм – Адам Смит .

Франсоа Кене е роден през 1694г. в село Маре , недалеч от Версай . Той е осмият син от тринадесетте деца на среден земевладелец , блестящ юрист-адвокат .Франсоа Кене рано остава без боща и трябва сам да се грижи за себе си и прехраната си . В Париж той учи като чирак гравьорство и същевременно се занимава с природни науки и медицина . През 1718 г. се установява в град Мант като хирург . През 1749 г. става придворен лекар на Луи ХV и на неговата фаворитка маркиза дьо Помпадур . Благодарение на това се настанява във Версай , където се отдава на задълбочена научна дейност . През 1752 г. кралят го удостоява с благородническа титла .

Франсоа Кене е автор на задълбочени природонаучни , медицински  и икономически съчинения и се издига до член на Академиите на науките на Франция и Англия . Икономическите въпроси не са чужди на Франсоа Кене през целия му живот , но той се заема сериозно стях едва на шестдесет годишна възраст .

В своите първи икономически статии Франсоа Кене доказва , че причината за тежкото положение на селското стопанство са високите данъци и ниските житни цени . Известни негови произведения са : “Естествено право”,”Диалози върху търговията и работата на занаятчиите “,”Общи принципи за икономическото положение на едно земеделско кралство “ и разбира си процутата “Икономическа таблица “ създадена през1758 г.В тях Франсоа Кене разработва цяла система от мероприятия на икономическата политика . Той хранел големи надежди , че предложените от него реформи ще бъдат проведени от Луи ХV , но бива жестоко разочарован и се опитва да спечели за своите възгледи престолонаследника , но отново претърпява неуспех , което е и историческия крах на на физиократичната школа . Франсоа Кене рязко оспорвал и отхвърлял идеите на Шарл Монтескьо за конституционна монархия и разделение на властите .

За разлика от първопроходника на физиократичната школа Уилиал Пети , Франсоа Кене бил човер човек на непоколебимите принципи , но с подчертана склонност към догматизъм и доктринерство . Общественото мнение не е единно за неговата фигура – за един той е мъдрец , а за други водач на секта . След смъртта на Луи ХV , Франсоа Кене е отстранен от двора и се уединява във Версай  . Плод на това уединение са неговите увлекателни мемоари , съдържащи редица научно – социологически разсъждения и издадени след смъртта му от неговия ученик и последовател Дюпон дьо Немур под заглавие “ Физиократия или естествено устройство на управлението “.

Франсоа Кене умира през 1774 г. , само петнадесет години преди Великата Френска революция . Системата на видният френски икономист има широка ,но краткотрайна популярност . Когато министър на финансите станал Тюрго , се получило впечатление , че тази система , ако не изцяло , поне частично  ще бъде осъществена в нейната родина – Франция . На събитията във Франция се развили с такава бързина , че физиократизмът много скоро останал далеч от резките промени във френското общество .

Адам Смит е роден през 1723 г. В Шотландия, в гр. Киркалди. Произхожда от средно заможно семейство. Баща му е бил митнически чиновник, умрял няколко месеца преди да се роди синът му. Майка му посвещава всичките си сили и умение за възпитанието на единственото си дете.

Адам Смит постъпва в Глазгоуския университет на 14 - годишна възраст. Изучава логика и нравствена философия. Негово хоби са математиката и астрономията. След завършване на Глазгоуския университет през 1740 г. Адам Смит продължава образованието си в       Оксфордския университет, където прекарва шест години.

През лятото на 1746 се завръща в Шотландия, Киркалди. В родния си град той продължава упорито да се самообразова. Тук именно се заражда неговиаят интерес към икономическата теория. По същото време изнася един цикъл от лекции по английска литература в гр. Единбург. През 1750 г. Той вече определено застъпва основните идеи на икономическия либерализъм. Пет години по-късно отбелязва, че идеите на либерализма най-напред са обосновани в лекциите му, четени в Единбург.

През 1751 г. Адам Смит става ръководител на катедра по логика, а след известно време - и на катедрата по нравствена философия в Глазгоуския университет, където прекарва около 13 години.

През 1759 г. Адам Смит пуликува големия си научен труд “ Теория на нравствените чувства”. В това теоретико-философско съчинение той поставя като основен принцип “принципа на симпатията”, като същевременно отхвърля религиозния морал.

След Глазгоу Адам Смит прекарва три години във Франция като възпитател на херцог Берклей. Тези години са особено плодотворни за неговите теоретико-икономически разработки. За това спомагат и неговите посещения в клуба на физиократите в “таванската квартира” на Франсоа Кене.

През 1767 г. Адам Смит е отново в родния си град Киркалди, където в продължение на шест години завършва съчинението на своя живот “Богатството на народите”, публикувано през 1776 г. в Лондон.

Оценявайки и анализирайки теоретичните концепции в “ Богатството на народите”, твърде лесно може да се прозре икономическата политика, на която Адам Смит е ревностен поддръжник. Тя съвсем накратко може да се формулира по следния начин:

цялостна разработка на програма за свободата на външната търговия. Свобода, която е насочена преди всичко против остатъците на меркантилистичната икономическа политика. На базата на тази свобода се ражда т.н. “фритредерство” - основният икономически принцип на английските промишленици и търговци през този период.

А. Смит изяснява, че държавната намеса в промишлеността носи силна вреда на икономическото развитие на страната. Тожа се отнася и до вътрешната търговия, при облагането и с различни акцизи и налози.

Адам Смит е особено категоричен, когато развива своето схващане за отмяна на всички мерки, които пречат за свободното и безпрепятствено движение на работната сила.

Адам Смит посочва, че е време да се даде пълна свобода на търговията със земя. Той смята, че само истинските собственици ще обработват по-качествено и рационално земята.

През последните четири години от живота си Адам Смит боледува тежко и умира през 1790 год. на 68 - годишна възраст.

Адам Смит и Франсоа Кене са два от великите умове на  ХVІІІ век  и на двете най-велики европейски нации, тяхна неоспорима заслуга е създаването на съвременната икономическа теория и въпреки неизбежните грешки присъщи на детството на всяка наука те създават икономическите основи на века на просвещението – Века на Русо , Волтер , Монтескьо .

2.ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ФРАНСОА КЕНЕ И АДАМ СМИТ ЗА КАПИТАЛА ,СТОЙНОСТТА И ВЪЗПРОИЗВОДСТВОТО НА ОБЩЕСТВЕНИЯ КАПИТАЛ/ПРОДУКТ

В своите разработки Франсоа Кене не говори за “капитал “, но понятието което използва – “аванси” максимално се приближава до този термин който използва по – късно Адам Смит .За Франсоа Кене действителни “аванси” са тези и само тези които се влагат в земеделието , където се създава т.нар. “чист продукт”.Това е дострината на физиократите за чиято школа вече споменах . В съответствие с разбиранията си за безплодния характер на промишлеността,”авансите” в нейните производства също са безплодни , защото не способстват за създаването на “чист продукт\".Отношението  на Франсоа Кене към търговският капитал се определя от неговата линия на критика към меркантилизма , а именно търговията / и нейният капитал/ насят печалба само защото нарушават еквивалентността на размяната . Ако трябва да се придържаме точно към думите на Франсоа Кене “търговецът се стреми да получи по възможност на по-ниска цена и да продава по възможност на по-висока,за да увеличи колкото е възможно повече печалбата си в ущърб на нацията;неговите частни интереси и интересите на нацията са противоположни едни на други.Функцията на търговския капитал и търговията се свежда до реализацията на произведените стоки от първа ръка по най-високи цени .”

Франсоа Кене за разлика от меркантилистите които отъждествяват капитал и пари счита , че паричната форма на капитала е маловажна и насочва вниманието си към придобитите чрез парите средства за производство , които според него са действителен капитал . Според Франсоа Кене към веществените форми на капитала спадат :

Селскостопанските оръдия и инвентар

Домашните животни

Семената

Средствата за съществуване на земеделшите

И други свързани със селското стопанство

Тези веществени елементи на капитала той разглежда единствено като прости елементи на процеса на производството въобще , откъснато от обществените условия , в които те функционират като капитал в действителността.

Франсоа Кене за пръв път прави разграничение между различните части на капитала или различните видове капитал като за критерии използва характера на техния оборот . Една част от капитала той определя като “първоначални аванси” / avances primitifs /  и отнася кам тях разходите за земеделски инвентар – постройки,домашни животни,машини и други.Другата част на капитала Франсоа Кене нарича “ежегодни аванси” / avances annuelles / , съставляващи според него разходите за семена,за селскостопанската работа,за заплати на селскостопанските работници и т.н.

“Първоначалните аванси” поради своя по-траен характер извършват пълния си оборот в продължение на редица стопански години т. е. Един дълъг период , а от друга страна “ежегодните аванси” извършват своя пълен оборот в продължение само на една стопанска година . Причината за това различие е че при участието си в производствения процес “първоначалните аванси”се изхабяват постепенно и естествено пренасят стойността си на части в стойността на произведената селскостопанска продукция в продължение на много години , докато “ежегодните аванси” влизат изцяло в стойността на новапроизведената продукция .

По този начин Франсоа Кене за пръв път прави по същество подразделение на капитала на “основен “ и “оборотен” ,макар да не използва тази терминология,където критерий за разграничаване е начинът , по който пренасят стойността си отделните веществени елементи на “авансите”.

Особено важно в случая е , че Франсоа Кене дели капитала само в неговата производителна форма ,изключвайки такова разграничаване на капитала,намиращ се в обращение . Парите и стоките той напълно правомерно не отнася към нито една от частите на производителния капитал.

Меркантилистите откъсват капитала от производството и отъждествяват капитала въобще с тази форма , която той приема в обръщението – т.е. парите . Физиократите отиват в другата крайност и не могат да видят в ображението необходим момент на производството и преминаването на капитала от производствена в парична форма . Така всъщност те отъждествяват капитала изобщо с  неговата форма в производството . Корените на тази едностранчивост са в основната физиократична теза , че единствено капиталът в селското стопанство създава чист продукт .

Физиократското разбиране за капитала е голяма крачка напред в историята на икономическата мисъл, защото полага основите на правилното виждане за капитала в онези материални елементи на производството , които активизират производствения процес за създаване на добавъчна стойност , макар и предсттавена само в натурално-веществена форма-като прираст на материя .

Франсоа Кене излага всички свой възгледи и теории в цялостна система – това е т.нар. “Икономическа таблица”,която е и първият опит в икономическата теория да се представи и анализира цялостния процес на възпроизводство на обществения капитал . “Икономическа таблица” дава в най-обобщен вид представа за метода и принципите на школата на физиократите , като Франсоа Кене съсредоточава вниманието си върху главните черти на икономическите отношения между трите класи в хода на общественото възпроизводство.

Една от тези предпоставки е идеята за съществуване на обективни икономически закономерности или направо с думите на Франсоа Кене:”Всичко е подчинено в този свят на законите на природата/ Франсоа Кене е лекар/хората са надарени с достатъчно разум , за да постигнат тези закони и да ги съблюдават”.

В “Икономическа таблица” като цяло е представено съотношението междо производството и обращението / по този въпрос възгледите на Франсоа Кене са издържали проверката на времето / . Видният френски учен изхожда в свойте разсъждения от предпоставката , че производството е единствения източник на богатство , макар да го разглежда едностранчиво само в рамките на селското стопанство .Обращението е показано като момент на възпроизводството , реализиращ резултатите на производството и създаващ условия за неговото възобновяване и повторение .

Важна предпоставка за анализа на възпроизводството в “Икономическа таблица” е разделението на обществото на класи по икономически признак – за пръв път в историята на икономическата мисъл . Франсоа Кене дели обществото на три класи в зависимост от тяхното отношение към производството и присвояването на “чистия продукт”:

Производителна класа

Класа на собствениците

Безплодна класа

Производителна класа са хората заети в селското стопанство , които според Франсоа Кене са единствените създатели на “чистия продукт”.Според видния физиократ задълженията на тази класа са да “обработва територията на страната ,...да прави разходи за земеделски продукти и да плаща всяка година доходите на собствениците на земята”. В тази класа Франсоа Кене включва :

фермерите

наемните селскостопански работници

В класата на собствениците ученият включва :

земевладелците

краля

висшите чиновници

църквата

В класата на безплодните Франсоа Кене включва “ всички граждани , изпълняващи други заниятия или други видове труд , извън земеделието ”, защото не създават чист продукт .

Същият отраслов критерий стои и в основата на неговата основа за производителния труд . Друга предпоставка в “Икономическа таблица” е схващането че само трудът вложен в селското стопанство е производителен и че само той създава т.нар. “чист продукт” . Тук физиократите и в частност Франсоа Кене проявяват класическото разбиране за производителния труд като труд създаващ добавъчна стойност . От своя анализ Франсоа Кене изключва индивидуалните и по същество хаотични актове на обръщението в самите класи , а многобройните индивидуални актове на обращението той  представя като масови потоци от стоки обслужващи обмена между класите . Франсоа Кене игнорира и външния пазар/инпорт-експорта / като предполага , че “нацията води само вътрешна търговия “ и “Икономическа таблица” може да се построи правилно само “ абстрахираики се от  всякаква външна търговия , чиито детайли са неопределени и не се поддават на изчисление и са безполезни за разчета “ .

Въз основа на физиократическато теория земеделието като единствен източник на чист продукт “Икономическа таблица”на Франсоа Кене изследва процеса на възпроизводство на обществения капитал като взема за изходен пункт жътвата от предходната година . Както вече споменах многобройните индивидуални актове на обращението Франсоа Кене представя като масови потоци от стоки обслужващи обмена между класите .

В резултат от концепцията на Франсоа Кене за класовата структура на обществото “Икономическа таблица” обхваща трите класи и техните ежегодни богатства като описва обращението в следната форма :

Производителна класа      Класа

на собствениците              Безплодна класа

Ежегодни разходи-2 милиарда

Производство на стойност – 5 милиарда

Чист продукт – 2 милиарда             Доход – 2 милиарда

Покупки от производителната класа - 1 милиард

Покупки от безплодната класа - 1 милиард

Разходи -1 милиард*

*изразходвани от нея за покупка на сурови материали  за производството на производителната класа

В началото на годината производителната класа има на разположение оръдия на труда , сгради , добитък и други за 10 милиарда ливри и за 2 милиарда ливри селскостопански произведения , от които за 1 милиард ливри – сурови материали необходими за селското стопанство – земеделие , скотовъдство и др., а за 1 милиард ливри  - хранителни запаси за потребление от фермерите и селскостопанските работници , към тези суми се прибавят и 2 милиарда ливри налични пари .

Класата на собственичите разполага с продукти за 2 милиарда ливри за лично потребление , от които за 1 милиард  ливри произведения на селското стопанство и за 1 милиард  ливри промишлени произведения .

Безплодната класа има селскостопански произведения за 2 милиарда ливри , 1 милиард ливри от които са  й необходими като сурови материали за производство и 1 милиард  ливри са жизнени средства за потребление на работещите в тази класа.

В края на стопанската година, след жътвата , производителната класа е произвела селскостопански продукти за 5 милиарда ливри , от които 2 милиарда ливри са “чист продукт”.Класата на собствениците е потребила през годината своите 2 милиарда ливри и очаква рентата от фермерите . Безплодната класа е произвела промишлен продукт на стойност 2 милиарда ливри .

Хипотезата на Франсоа Кене представя разпределението на годишния продукт от 7 милиарда ливри между трите класи по следния начин :

-производителната класа заплаща на класата на собствениците рента от 2 милиарда ливри в пари . Това е стрелка 1 .

-класата на собствениците купува от производителната класа селскостопанска продукция за 1 милиард  ливри и от безплодната класа промишлена продукция за 1 милиард ливри . Така от обращението тези стоки/ и услуги / преминават в потреблението . Това е изразено с – 1 .

-безплодната класа с получените от собствениците 1 милиард  ливри  закупува селскостопански произведения на същата стойност – това са суровините които са й необходими , те са изразени със стрелка 4 . Така се реализира още 1 милиард  ливри   от продукцията на производителната класа .

С получените 1 милиард  ливри производителната класа купува от безплодната класа промишлени произведения за 1 милиард  ливри т.е. реализира се и останалата продукция на безплодната класа . Това е стрелка 5 .

С този 1 милиард  ливри безплодната класа купува селскостопански произведения от производителната класа , които са необходимите жизнени средства , така се реализира още 1 милиард  ливри от продукцията на производителната класа .Това е стрелка 6 .

Така завършва процесът на разпределение на годишния продукт . Всяка класа в този момент притежава :

Производителната класа :

Реализирала е 3 милиарда ливри от произведеното/5 милиарда/

2 милиарда са предназначени за вътрешен оборот – 1 за жизнени нужди , другия за суровини .

производителната класа притежава за 1 милиард промишлени стоки  с които да възстанови изхавената част от основният капитал / 1/10 от него /.

Производителната класа притежава и 2 милиарда ливри в пари с които да заплати рентата на класата на собствениците. 

Класата на собствениците :

1 милиард селскостопански произведение

1 милиард промишлени произведения

и двете за потребление .

Безплодната класа

-реализира продукцията си за 2 милиарда лири

-купува за тях 2 милиарда селскостопанска продукция

за 1 милиард суровини

за 1 милиард  продукти за потребление

Налице е съвпадение между началото и края на цикъла , следователна реализациятя осигурява просто възпроизводство .

В “Икономическата таблица съществуват много  вътрешни противоречия .

1.За безплодната класа не се предвиждат първоначални аванси , а тя също употребява в своята дейност оръдия на труда т.е. основен капитал .

2.не се предвижда промишлената класа да потребява собствената си продукция , което не е логично .

Въпреки тези недостатъци “Икономическата таблица” на Франсоа Кене е първият дълбоко аналитичен опит в историята на икономическата наука да се изобрази процесът на реализация и възпроизводство на общшествения продукт /капитал/.Това е и първият опит за макроикономически анализ на общественото производство и при това във формата на таблица , коята на практика се стои само от пет линии ,свързващи шест изходни и възвратни точки .

Следващата крачка в този област на икономическата мисъл се прави от Адам Смит . Трудът му “Богатството на народите “  се състои от пет книги. Втората книга е озаглавена “За природата, натрупването и приложението на капитала”. Предмет на изследванията тук са преди всичко веществените форми на капитала. Развива се теорията за денето на капитала на основен и оборотен. Освен това се разглежда образуването на различните видове капитал (търговски, промишлен, заемен ) и тяхното функциониране.

Във философско-методологическо отношение Адам Смит е последовател на материалистическата философия на XVIII в. Той е чужд на историческия подход, в резултат на което икономическите закони са представени от него като вечни и неизменни.

Адам Смит не тълкува термина капитал едностранно , представя го ту като стойност , даваща прираст , удържан от стойността на продукта на труда , ту като запас от веществени предмети необходими за производство или запас от средства на производство , от които “човек естествено се стреми да извлича доход”./първият възглед Адам Смит постепенно изоставя/.В този си вид и смисъл капиталът се разглежда като самостоен източник на приход , печалба .По думите на самият Адам Смит :”Когато се натрупат капитали в ръцете на отделни лица,някои от тях употребяват естествено тия капитали, за да дадът работа на трудолюбивите хора ,които те снабдяват с материали и със средства за съществуване , за да получат после печалба от продажбата  на техните произведения или от това , което тия хора с труда си са прибавили към стойността на материалите.”.

Адам Смит преодолява ограниченото понятие”капитал”на физиократите , за които единственият производителен  капитал е заетият в селското стопанство.Но наред стова той слива всички видове капитал и не прави естественото разграничение между производствен и търговски капитал . За Адам Смит всеки капитал е източник на доход , докато физиократите смятат че търговията само улавя част от вече създаденото от селскостопанския капитал . Разбираемо за времето му Адам Смит не осъзнава ,че капиталът преминава през три форми – парична , производителна и стокова и му е чуждо разбирането , че търговският капитал е обособила се форма / т.е. произтича от / промишления капитал , чийто източник на печалба е печалбата от промишления капитал .Видове капитал-Адам Смит се опитва да доразграничи “основен” от “оборотен” капитал , като за критерий използва начинът но който те принасят печалба .Според него основен е този капитал който носи печалба “ без да сменя собственика си или без по-нататъчно обращение” , а оборотен капитал е тази част от капитала  , която носи доход като “ постоянно го напуска в една форма и се връща при него в друга “.Каапиталът - пише Смит може да бъде опотребен за подобряване на земята,за покупка на полезни машини и инструменти или други подобни предмети,които могат да дават доходи или печалба , без да преминават от едни ръце в други и без по нататъчно обръщение.Такива капитали могат да бъдат наречени постоянни капитали . “ , а за оборотния капитал – Стоките на даден търговец няма да му данесат никакъв доход или печалба, докато той не ги превърне в пари , и парите няма да му донесат никаква печалба докато не ги обърне отново в стоки.Неговият капитал постоянно излиза от ръцете на своя владелец в една форма и се връща в друга и ако му донесе печалба то е само в резултат на това постоянно обръщение или на такива последователни размени.Такъв род капитали съвсем справедливо могат да бъдат наречени оборотни капитали.”.Очевидно е че тук Адам Смит прави груба грешка смесвайки обръщението на капитала със стоковата размяна и смяната на собствеността .

Съгласно теорията на Адам Смит към основният капитал се отнасят:

Машините и другите необходими оръдия на труда

Сградите и постройките с търговско-икономическо предназначение

Всички видове мелиорации на земята,увеличаващи нейната плодородност

Придобитите от учения и тренировки трудови навици и полезни спосовности на работниците

Към оборотния капитал според Адам Смит се отнасят:

Парите ,защото служат за като оръдие за обръщение   на всички части на оборотния капитал

Суровите материали/суровини / и полуфабрикатите в етапите на производството

Готовите и нереализирани стокови запаси

Дълбоката вътрешна взаимовръзка на двата вида капитал Адам Смит извежда от това , че основният капитатал може да функционира и да носи печалба само с помоща и участието на оборотния капитал.А съществуването на последния без първия е повече от безпредметно .

В теорията за капитала на Адам Смит обаче не намират място особеностите на основния и оборотния капитал . Това е крачка назад от теориите на физиократите . На първо място Адам Смит напълна погрешно счита че делението на оборотен и основен капитал се разпростира и върху обръщението , докато от своя страна физиократите обособяват двата вида капитал само в селското стопанство / по-широко погледнато – в производството /. От своя страна Адам Смит допуска , че основният капитал не се обръща , според него тази част от капитала е статична . А физиократите напротив приемат , че всички елементи на капитала се обръщат / динамични са / .  Елементите на основния капитал се обръщат постепенно , като в процеса на тяхното използване и изхабяване стойността им се пренася на части , постепенно върху произведената продукция / това ние днес наричаме амортизационни отчисления – те влизат самостоятелна в цената на всяка стока и услуга /. Елементите на оборотния капитал изцяло пренасят сттойността си в продукцията и се обръщат в продължение на един производствен цикъл . Следователно различията между двата вида капитал се свеждат до начина по който се пренася тяхната стойност върху готовата продукция , а не както твърди Адам Смит до това по какъв начин те носят печалба на своя собственик .

В своя анализ за стойността /неговата теория за стойността е първа по вида си в икономическата наука / Адам Смит отива твърде далеч от своите предшественици. Той успява да разграничи и обясни потребителната и разменната стойност на стоката. Такова разграничение, уточнено чрез съответните научни термини, Адам Смит прави за първи път в историята на икономическата теория. По този повод той пише: “ Трябва да се отбележи, че думата стойност има две различни значения: понякога тя означава полезността на даден предмет, а понякога означава възможността, която дава притежанието на този предмет да се купят за него други стоки. Първата може да се нарече потребителна стойност, а втората - разменна стойност”.

В своята теория за стойността Адам Смит е противоречив, в резултат на което разработва няколко определения за нейната същност. Той определя разменната стойност на стоката от количеството израсходван труд за нейното производство. Определяйки разменната стойност от труда Адам Смит има предвид производителния труд. Той определя труда като количествена мярка на стойността и признава равнозначността на всички видове производителен труд. Адам Смит установява, че стойността се проявява като разменна стойност в количественото съотношение на една стока към друга, т.е. стойността на една стока може да бъде определена само със стойността на друга стока. Адам Смит извежда разменната стойност на стоката от труда, вложен за нейното производство, като обяснява, че квалифицираният, сложен труд за единица време създава по-голяма стойност от простия, обикновен труд. За него тези видове израсходван труд са съизмерими количествено. Разменната стойност той разделя на естествена и пазарна цена на стоките. Под естествена цена той разбира паричния израз на разменната стойност, а пазарната цена според него се колебае около естествената цена. При възстановяване на едно равновесие между търсенето и предлагането възможно е при определени условия пазарната цена да съвпадне с естествената цена на стоките. Успоредно с това свое определение той разработва и друго, като определя стойността с количеството труд който може да се купи след продажбата на дадена стока.

Пазарната цена е тази по която, обикновено стоките се продават. Тя може да бъде по-висока или по-ниска от естествената цена и се регулира от съотношението между търсенето и предлагането. Във връзка с това Смит изследва някои конкретни фактори, предизвикващи отклонението на цената от стойността. Това открива по-нататък възможност за специални изследвания на търсенето и предлагането като фактор на ценообразуването.

С появата на частната собственост върху земята и натрупването на капитали продуктът на труда вече не принадлежи винаги изцяло на работника. Най-често той трябва да се разделя с притежателя на капитал, който му осигурява работа. В тези условия стойността на стоката се образува от доходите, т.е. от работната заплата, печалбата и рентата. Адам Смит стига до извода, че работната заплата, печалбата и рентата са трите източника на всеки доход, както и на всяка разменна стойност. Тази теоретична разрабитка доказва, че трудът, капиталът и поземлената собственост, според него, са равноправни източници за образуването на стойността - т.е. стойността в случая е равна на разходите по производството плюс средната норма на печалба.

Разделение на обществото на класи и доходи - Адам Смит вижда съществуването в обществото на три класи: наемни работници, притежатели на капитал и земевладелци.

Той разглежда наемния работник като реално съществуващ “икономически човек”, работещ с помоща на чужд капитал. От това следва, че на наемният работник не принадлежи целия продукт на неговия труд. От този произведен продукт една част отива за печалба на капиталиста, т.к. той предоставя на наемния работник необходимите средства за производството на материални блага.

Допуснатите от Адам Смит грешки го водят до невъзможност да обясни логично процеса на възпроизводство на обществения капитал . Като не използва ценните данниот таблицата на Франсоа Кене , Адам Смит прави значителна крачка назад спрямо физиократичната школа .Представяйки стойността като сума от трите дохода т.е. само като резултат от труда , който работникът присъединява към предмета на труда и другите средства на производство видният английски икономист прави невъзможно изобразяването дори на простия възпроизвоствен процес . Реалист по природа обаче той се опитва да излезе от противоречието на собствената си концепция за стойността  и в резултат той прави опит да разграничи брутния общ продукт от националния доход  , наричан от него “чист доход”:Брутният доход на на всички жители на една страна се състои от целия годишен продукт от земята и труда;техният чист доход съставлява това което остава в тяхно разпореждане,след като се преспаднат разходите по възстановяване, първо на основния и , второ на , основния капитал , или с други думи ,всичко онова , което те могат без да намаляват своя капитал да включат в запас предназначен за непосредствено потребление – за храна , удобства и удоволствия .“Тоест Адам Смит признава че стойността на стоките освен новосъздадената стойност/доходите / съдържа и още такава част , която не влиза в доходите – това е частта на изразходваните в производството средства . Но въпреки своя всепризнат гении той не съумява да се възползва от това свое откритие , тъй като не желае да жертва догмата си за доходите и в анализа си се старае да прокара новия възглед за брутен и чист доход – едно безполезно робуване на догмите .

Забелязвайки своето собственото противоречие, Адам Смит приема, че отделният предприемач , след като заплати работната заплата и рентата и след като присвои другата част от печалбата,той трябва също да отдели част от доходите си от продадените стоки , която да замести упатребената авансирата капиталова стойност .

Адам Смит е склонен да приеме че наред стрите дохода съществува и четвърта част – авансираната капиталова стойност в  стойността но само в стоката разгледана спрямо отделния капиталист-предприемач , а в мащаба на цялото национално стопанство , цялата стокова маса спрямо всички капиталисти се разлага само на три дохода –печалба , рента и работна заплата .Или с думите на самия Адам Смит “цената на всяко оръдие в стопанството , например работните коне , сама се състои от тези три части, т.е. самата “четвърта част” в нея фигурира вече като стойност – сума от доходи .“

Нежелаейки да се откаже от догмата за стойността , създадена от трите дохода , при разглеждането на обществения продукт абстрактно , като сума от стйности Адам Смит изпада отново в противоречие , когато му се налага да разгледа годишния обществен продукт в неговата натурална форма .Той забелязва че в натуралния вид продукта  има такива суровини които не са или не могат да бъдат обекс на лично потребление и не могат да се разменят срещу доходи – заплата , рента , печалба .Тези суровини са веществени елементи на основния капитал – средствата за производство . Но и сега видният англииски икономист се стреми да запази ненакърнена догмата като обеснява , че разменната стойност на продуктите на отраслите , произвежващи средства за производство , влиза в чистия доход  , но не и техният продукт като натурална форма , а що се отнася до другия вид продукти от целия годишен продукт – тези за лично потребление , те влизат в “чистия доход” както по стойност ката и в натура .

Тази странна от всяка гледна точка логика на Адам Смит въпреки неизбежните и закономерни за младостта на науката грешки съдържа обачи и нещо изключителна ценно , което обаче остава извън анализа на видния икономист . С тези разграничения на доходите Адам Смит определено се натъква на разграничението между двете подразделения на общественото производство – производството на средства за производство и производството на предмети за потребление , това подразделение е крайно необходимо за научното изясняване на производствения процес . Тези несъмнено ценни положения у Адам Смит не получават по нататъшно развитие и приложение . Така Адам Смит не успява да изобрази процеса на възпроизводството на обществения капитал и в този анализ той определеноправи крачка назад в сравнение с Франсоа Кене . Обективността на оценката ни задължава обаче да изтъкнем и някои отделни ценни моменти в анализа на Адам Смит :

1. Той прави опит да анализира процеса на възпроизводството на основата на трудовата теория на стойността, каквато при  Франсоа Кене липсва .

2.Адам Смит се докосва до идеята за съществуването на две подразделения на общественото производство – производството на средства за производство и производството на предмети за потребление – разграничение , особено необходимо за анализа на възпроизводствения процес .

3. Видният англииски икономист не се задоволява само с разглеждането на продуктовата размяна , както това прави Франсоа Кене и изобщо физиократичната школа , а търси зад нея пътя за реализиране на стойността на обществения продукт .

3.ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Икономическата мисъл е извървяла дълъг и противоречив път на развитие на развитие и промени в откриването на “философския камък на икономическата теория”.От зората на човешкия род всяка историческа епоха е търсила отговора на ежедневните стопански въпроси и го е вграждала в масива на своя свят- бит , култура , интелектуални търсения и традиции .

Най-ранната проява на икономическата мисъл трябва да се търси в историята на страните от древния Изток – в древноегипетските папироси , законите на Хамурапи и индийските “Веди”.Много икономически наблюдения и обширни картини на икономиката от този период откриваме в Библията .В този период липсва дори опит за анализ и териотизиране .

Първите опити за известен теоретичен анализ намираме в творбите на древните гърци –Аристотел , Платон , Ксенофонт . Те успяват да се докоснат до някои основни елементи на икономическата система изградена векове по-късно –пари , кредиг , лихва  и др.Те създават необходимата база от знания и понятия за създаването на първите икономически теории след периода на научен застои/Средните векове /.

В Ренесанса живеят и творят изключително талантливи личности от всички сфери на науката , включително и икономиката. През ХVІІІ век живеят и творят двама от най-великите икономисти в историята на икономическата теория , които поставят основата на днешните ни икономически разбирания и до голяма степен оказват влияние не скамо върху икономиката , но и върху световната история .Това са основоположниците на физиократическата школа - Франсоа Кене  и на икономическия класицизъм – Адам Смит .

 

WWW.POCHIVKA.ORG