Home Икономика Предмет на екологията. Основни понятия

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Предмет на екологията. Основни понятия ПДФ Печат Е-мейл

Предмет на екологията. Основни понятия.

1. Предмет – „Екология” – Ернст Хекел 1866
- тя изучава условията на съществуване на живите организми и взаимната връзка между тях и средата, която те обитават
- ПРЕДМЕТ са трите нива на био-йерархия – индивид, популация и съобщество
- предмет на изследване са – структурата, организацията, функционирането, законите и свойствата на природните екосистеми
- обект – съобщества от организми

ЕТАП 1: Епохата на древните цивилизации до средните векове (наблюдават и описват)
ЕТАП 2: Епохйата на Възраждането (Хугот)
ЕТАП 3: ЕКОЛОГИЯ – 19 век (Хекел) – „Познания за икономиката на природата” – „изследване на взаимоотношенията на всичко живо с органичните и неорганичните компоненти на средата”
ЕТАП 4: Съвременна ЕКОЛОГИЯ – 20 век – природните системи се разглеждат като едно цяло, в което са обединени съобществата на живите организми и условията, които те обитават в 1 функционална структура.
* 1931 г.Тенсли (англ) – Екосистема
ЕТАП 5: След ’70 – ’75 год.

2. Природна среда и фактори на средата
- природната среда е част от жизнената среда на организмите включваща съществуващите на планетата естествени природни елементи, явления и процеси. Тя се състои от органични и неорганични елементи и влияе пряко или косвено върху неговите (организма) най-важни функции
- на Земята има 4 основни вида среда на живот
* водна
* почвена
* сухоземна
* организма
- всеки организъм жевее в сложна и постоянно изменяща се среда, към която се приспособява като регулира жузнената си дейност в съответствие с измененията си. Съвкъпността от необходимите за съществуване на организма елементи на средата, с които тей е в неразривна връзка и без които той не може да живее се нарича – условия за живот (съществуване). Тези елементи, без които не можем да живеем – еко-фактори. Оказват пряко влияние върху организма, а в природата във формата на сложни комплекси.

? Как въздейства еко-факторът върху организма:
1) като дразнители
2) като ограничители
3) като модификатори
4) като сигнали (инф.орг.за предстоящи изменения)

» Факторите са 3 осн.действия: Според тяхната природа и спец.на действия.

I. Физико-химични (неорганични) (абиологични ф-ри) – целия комплекс на неорг.среда, който влияе върху орг. – климат, почва, вода (хидрологични ф-ри), геоморфологични (свързани с у-вото на ландшафта). Абиологичните фактори действат пряко или косвено.

II. Биологични (органични) – всички форми на въздействие на живите организми помежду им, които са свързани с жизнената им дейност

III. Антропогенни (човешки) – съвкупност от различните дейности на човек, водещи до преки или косвени въздействия и промени в орг. и околната среда.

3. Общи закономерности при действията на екологичните фактори върху организмите
- закон на оптимума – Шел Форд – когато даден еко-фактор присъства в прекалено малко или пък в прекалено голямо количество, неговото въздействие върху орг.ще бъде отрицателно
- закон за минимума – Либих – 1840 (немски физик) – лимитиращ фактор е онзи еко-фактор, чието количество влияе задържащо върху основните жизнени функции на орг.

 Екосистема – единния комплекс от живи организми и абиологичните условия, необходими за съществуването им. Тя е основна градивна пространствена и функц.структурна единица на биосферата, която включва съобществото от живи организми (биоценоза) заедно с неживата част от тяхната среда (биотоп) и всички разнообразни взаимодействия помежду им.

- Връзката на биотопа с биоценозата има веществено пространствен характер.

 Биосфера – включва долния слой на атмосферата, най-горния слой на лито- и хидросферата.

- литосфера – твърдата повърхностна обвивка на земята като живота в нея се концентрира в най-горния й (почвен) слой  педосфера; почвата се образува в резултат на 2 големи групи процеси  изветряване и почвообразуване; чрез изветряването скалите и минералите се раздробяват механично и се изменят химично; самото почвообразуване е в резултат на въздействието на живите организми върху изветрелите скали и минерали

- хидросфера – водната обвивка на земята; условията на живот в различните й части са различни; разтваря химични и минерални вещества и така осигурява определен кислороден режим и среда във водоемите

- атмосфера – газообразна обвивка на земята; тя се простира на 2-3 хиляди км. (вертикално), а живота е до 8-12-13 км.

- флора (), фауна () и микроорганизми () – съществуват в относително разновесие помежду си; ролята на растителния свят е водеща; равновесието се поддържа на базата на естествения подбор; микроорганизмите играят ролята на регулатор

- съставните части на екосистемата ги групираме в 5 последователни трофични нива (съвкупността от организми, които са обединени от типа на храненето)
 продуцентите (зелените растения)
 първичните консументи (тревоядни животни)
 вторични консументи (хищници и някои паразити)
 третични консументи (всеядни и част от паразитите)
 паразитите

- хранителна верига – реда от организми, в който всеки организъм е храна за следващия над него; по тази верига става еднопосочно пренасяне на вещества и енергия; индивидите, които образуват 1 звено в хранителната верига се намират на едно трофично равнище

4. Видове кръговрати и цикли на веществата

- потокър от енергия в екосистемите е еднопосочен; в резултат на саморегулиращи се процеси, в които участват всички компоненти на екосистемата веществата извършват кръговрат в биосферата; кръговратът е естествен затворен цикъл на жива и нежива материя, за да го опишем (кръговрата) започваме от 1 условно начало, което е едновременно и неговия край; наблюдават се 2 основни вида – геологичен (голям) и биологичен (малък)

 ГЕОЛОГИЧЕН – кръговрат на абиотичните компоненти и съединения (неживите); той представлява пренасянето главно на минерални вещества от 1 място на друго в рамките на планетата; около 1/3 от енергията на слънчевите лъчи, които попадат върху земята се използва за изпаряване на вода, изветряване на скали, преместване на въздушни маси

 БИОЛОГИЧЕН – кръговрата на хранителните вещества; възниква на базата на геологичния кръговрат и осигурява съществуването на биосферата; за да съществуваме ние (и др.) на земята трябва да се извършва кръговрат на важните биологични вещества, т.е. след използването им те трябва да преминат във форма, усвояема от други организми; два основни компонента – синтез и деструкция на органичните вещества; за синтеза на органичните вещества се използва само 0,1-0,2% от слънчевата енергия, която пада на земята; биологичния кръговрат и потока от енергия са взаимно свързани процеси; те са възможни благодарение на преминаването и преобразуването на веществата от живите организми през различните нива на хранителната верига; натрупаната химична енергия във веществата е в резултат от фотосинтезата, а източник на необходимите за синтеза за това вещество е само слънчевата енергия

- самопречистване – всички вещества, които са отделени в процеса на жизнената дейност на организмите и сами организми след смъртта им се въвличат в биологичния кръговрат

5. Системен подход

- система – сбор от компоненти с дадени свойства, които функционират взаимосвързано и са обединени в 1 цяло; характерно за тях е: за свойството на екосистемата не може да се съди само по свойствата на техните части, решаващо е взаимодействието между отделните части, степента на различията на свойствата на системата от свойствата на отделните части се нарича емерджентност; силата на връзките между елементите вътре в системата е по-голяма от тази на системата с външната среда, според начинът на обмяна на вещества и енергия със средата системите ги разделяме на изолирани (няма обмен), затворени (обмен само на енергия) и отворени (обмен на вещества и енергия); всяка система си има определена структура, не може да се състои от абсолютно еднакви елементи, има принципи на необходимото разнообразие, най-малкото количество необходимо за 1 система е 2, а максимума е + безкрайност; ако външното въздействие върху биосистемата надвишава по сила нейните вътрешни връзки и способност за адаптация това води до необратими промени и смърт на системата

- характерни особености на екосистемите
 отворени в термодинамично отношение; относително стабилни във времето и пространството
 независими от външни източници на енергия, с изключение на слънчевата
 извършва се непрекъснат кръговрат на веществата и обмяна на енергия, които са необходими за съществуването на живота
 популациите на биоценозите се самовъзпроизвеждат
 способни са да се самопречистват
 всяка екосистема може да се саморегулира, да установява и запазва динамично равновесие, което се нарича хомеостаза

- хомеостазата е способността на биологичните системи да се противопоставят на промените на средата и да запазят състоянието си на вътрешно равновесие; тя включва 2 основни свойства на живото вещество – динамичност и самосъхранение
 ДИНАМИЧНОСТ се осъществява благодарение на наличието на механизми, които позволяват да се обработва постъпващата информация
 възможността за САМОСЪХРАНЕНИЕ е резултат от индивидуалното и историческото развитие, по пътя на осъвършенстване на регулаторните организми, на постоянните промени на външната среда

 

WWW.POCHIVKA.ORG