Joomla Software solutions Template

Payday loan

Защо България се превръща в център на славянската писменост?

Създадена от братята Кирил и Методий, славянската писменост е най-важното културно постижение на славянския свят през Средновековието. Независимо от факта, че първоначално била замислена да служи на византийските имперски интереси, Кирило-Методиевата писменост поставя началото на самобитното културно развитие на славянската общност в християнската цивилизация. Тя се превръща в люлка на славянската култура, с което оказва влияние върху целия славянски народ. Освен това славянската просвета и богослужение са решаващо, спояващо звено между славяни и прабългари в процеса на консолидацията им в една българска народност.

Създаването на слявянската писменост е естествен резултат от трайното укрепване на славянските държави и от постепенното им приобщаване към християнската общност с нейните центрове – Рим и Комстантинопол. С приемането на християнската религия, в България се създават предпоставки за чуждо влияние във вътрешно-политическия ù и духовен живот, от страна на Византия. Като преграда за това се явява извършването на християнско богослужение на славянски и създаването на славянска книжнина, на чиято основа се гради културният живот на държавата.

Кирил и Методий полагат основите на старобългарския литературен език върху диалекта на солунските славяни. Окончателното формиране на старобългарския книжовен език обаче се осъщестява в книжовните школи на Преслав и Охрид, ръководени съответно от Наум и Климент.

Особено важно следствие от въвеждането на славянската писменост, в богосужебния, книжовения и държавния живот на България, е значението му на последен и решаващ фактор в хода на формиране на българскта народност.

С въвеждането на славянската писменост в България (решение на Преславянския събор от 893г.) се стимулира дейността на двете книжовни школи и увенчеава славянизацията на страната, превръщайки славяните в основен културното-съзидателен фактор в българския истоеически процес.

От изключително значение за историческото развитие на България, като самостоятелна, автономна държава, са просветителската, пропведническата, църковно-организаторската и книжовната дейност на Кирило-Методиевите ученици. Благодарение на тях България се откъсва от прякото византийско влияние върху религиозния ù живот.

България е първата „варварска” държава, която създава условия за трайното използване на писменост на говоримия от народа ù език. Делото на княз Борис е продължено от неговия син Симеон със създаването на една книжнина, която няма нито един от новите народи на тогавашна Европа. Не случайно и времето на цар Симеон е наречено „Златен век”.

Създадената през „Златния век” книжнина далеч надхвърля границите на България и се разпространява в целия славянски свят. От България, със създадената през Симеоновата епоха книжнина,  кирилицата е пренесена в Русия и Сърбия, както и в Украйна и Беларус. България се превръща в културен посредник между византийската култура и славянския свят, като по този начин се изгражда славяно-византийския модел в европейската цивилизация.

Разцветът на слвянската писменост и книжнина в България, богослужението на разбираем за народа език вещаят и пътя на самобитното народностно и културно развитие на европейските народи. След гръцкия и латинския, старобългарският става третият класически европейски език. Като люлка на слвянската писменост и култура България играе важна роля и за развитието на останалите славянски култури. Освен, че е посредник между културата на Византия и православно-славянската общност, тя се явява в по-широк културно-исторически план мост между античната и новата европейска култура.