Joomla Software solutions Template

Payday loan

Триумфът на Константин-Кирил Философ в полемиката с триезичниците

Българското културно средновековие оформя духовните си прояви под мощното въздействие на изключителната личност на Кирил Философ. “Панонски легенди” открояват образа му като учен и философ, като полемист и мислител, като демократ и мисионер, дарил на славянството знанието на своята епоха. Но безспорно изключителността на Кирил впечатлява най-силно съвременника при Венецианския диспут с триезичниците. Със силата на огнената си полемика Философът успява да защити не само славянското слово, оборвайки триезичната ерес, но и до издигне родното а-бе-ве на недостижим пиедестал спрямо клеветниците.

Във Венеция срещу Кирил се насъбират “епископи, попове и черноризци, като врани на сокол, и повдигнаха триезичната ерес…” Агиографът използва тази сполучлива метафора, за да внуши контраста между духовната извисеност и начетеност на първоучителя и користолюбивите доводи на триезичниците, които връхлитат върху него като “врани на сокол”. Сякаш словото на Философа няма печата на Средновековието – звучи силно, актуално, внушава умението му да полемизира с достойнство, аргументирано, за да разруши вековната триезична догма. Кирил отговаря уверено, използвайки своя полемичен дар и ораторско майсторство, своите познания в областта на историята, богословието философията и филологията. Той изразява новите идеи на времето, когато църковните догми изглеждат непоклатими: “Не пада ли от бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакъв въздух?” Неговите реторични въпроси не само предизвикват размисъл, но звучат като обвинение срещу заблудите. Разкривайки известни на всекиго истини, че Бог е един за всички, но е наричан с различни имена, че слънцето и въздухът са за всички живи същества, че всеки народ има право на свой език и писменост, Кирил достига до реторичния въпрос, чрез който възвеличава бога, доказва неговата сила и заклеймява триезичниците с техните елементарни разсъждения: “Кажете ми: дали смятате бога за безсилен, та да не може да даде това,  или го смятате за завистлив, та не иска?” Цитирайки Светото писание, Константин изказва пряко обвинение срещу триезичниците, които не само не познават божиите закони, но забраняват на други народи да ги опознаят и да следват божиите повели. Тяхното желание да получат познания се свързва с егоизма и стремежа им да попречат на другите, затова те ще бъдат наказани от Бога, защото в Библията е казано: “Горко вам, книжници, задето взехте ключовете на познанието: сами не влязохте и на желаещите да влязат пречите.” Полемистът триумфира със своята емоционалност и точност. Той не само убеждава враговете си, но предизвиква и техния срам. “Враните” са заклеймени.

Подхванатата от Кирил с такова умение защита на славянската култура се превръща в една от основните теми на младата славянска и българска литература, насочва първите славянски и български книжовници към актуалните проблеми на епохата. За днешно време словата на първоучителя са безспорна истина, но за средновековните схоластични разбирания са ерес, защото просто и разбираемо обясняват правото на славянската азбука да съществува равноправно с останалите. Аргументираните, обосновани доводи на Философа в защита на святото дело са реформаторски, революционни за ІХ век: “предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча другите, нежели хиляда думи на непознат език…” Бързата мисъл, сразяваща триезичниците, навременните примери и цитати, издаващи високата ерудиция и полемична дарба, както и увереността в правотата на започнатото дело, допринасят за оборването на триезичната догма. Константин Кирил-Философ красноречиво доказва своето духовно надмощие над противника си. Агиографът разкрива това пряко чрез обобщението: “С тези думи и други по-силни ги посрами и си отиде.”

Широтата на мисленето, философската задълбоченост, мъдростта и красноречието на първоучителя са същностен определител на неговата нравственост. Спорът с триезичниците не е обикновено прение, а върховен израз на вярата на св.Кирил в тържеството на една нова култура. Като демократ и хуманист Константин-Кирил е за равноправие на всички народи.  Пророческото прозрение за възтържествуване на единна общочовешка култура принадлежи на ерудираната личност на славянския първоучител, чийто интелект и духовно излъчване биха били гордост за всяка съвременна нация.