Home Психология Наблюдението като метод на педагогическа диагностика

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Наблюдението като метод на педагогическа диагностика ПДФ Печат Е-мейл

Педагогическа диагностика

Наблюдението като метод на педагогическа диагностика

Увод

Наблюдението като метод за изследване и диагностика е широко разпространен в практиката и в науката. Той присъства при всяка експедиция, използва се от всички членове на комисии и журита при състезания, без него не може да се проведе анализ на един училищен урок.

Нито едно изследване в социалните и хуманитарните науки не може да се осъществи, ако в него не присъства и наблюдението, въпреки че рядко в тези изследвания то е проведено според изискванията. Главната причина за това е, че наблюдението е доста подценяван метод. Не може просто да присъстваш на един учебен урок и да смяташ, че това  е достатъчно за осъществяването на наблюдение.

 

І Определение и основни характеристики

Наблюдението като метод на педагогическа диагностика представлява целенасочен, планиран и добре организиран процес на получаване на информация за реално съществуващи и протичащи във времето и пространството явления, процеси и  резултати с педагогически характер. Наблюдението е метод, който изисква ясно и точно определяна на параметрите на наблюдаваното явление или процес. Наблюдателят трябва да знае какво точно ще наблюдава, колко време му е необходимо, какви средства ще използва. Получените данни се използват по-нататък за тяхното описание, обяснение и прогнозиране. Най-общо наблюдението може да се разграничи в следните видове:

-          самонаблюдение и външно (чуждо) наблюдение

-          наивно, всекидневно и научно

-          епизодично, частично и цялостно (пълно)

-          пряко, непостредствено, и косвено, опосредствено

-          единично и групово

-          структурирано и неструктурирано

-          наблюдение в естествени и изкуствени лабораторни условия

-          активно и пасивно

-          открито и скрито

-          описателно и регистриращо

-          краткотрайно и продължително

 

 

ІІ Основни характеристики на посочените видове наблюдение

1. Самонаблюдението, наречено още интроспекция, служи за насочване и възприемане на собствените преживявания, усещания, възприятия, както и за регистрация (писмено или в паметта) на различни прояви, действия, настроения, въобще състояния на поведението. То е един от важните елементи на оценката на собствената личност, като същевременно е и предпоставка за разбиране на другите.

2. Наивното, всекидневно, нецеленасочено наблюдение няма предварително определени цел и обект, а по-скоро е предизвикано от всичко, което е пред нас. То може да бъде еднократно, епизодично, а също така и продължително. Обикновено резултатите от такова наблюдение се съхраняват за малко в краткотрайната памет.

3. Научното наблюдение се провежда с определена цел, то се планира, подготвя, организира и провежда от специално подготвени „наблюдатели”, които спазват всички основни изисквания.

4. Прякото и косвеното наблюдение са две от най-често срещаните форми на научно наблюдение. При първото наблюдателят следи открито определени прояви, записва ги по определен начин, като същевременно може да има и определен контакт с наблюдаваните лица. Косвеното наблюдение поставя по-високи изисквания относно подготовката и провеждането, тъй като, както показва и наименованието му, то остава скрито за наблюдаваните лица.

5. Структурираното и неструктурираното наблюдение си приличат по това, че имат конкретно поставена цел, излизат от предварително изяснена концепция, в която мястото на наблюдението е определено. Различията се състоят в това, че при неструктурираното наблюдение самият наблюдател има по-голяма свобода при провеждане на наблюдението. Структурираното наблюдение, от друга страна, е насочено към точно определени категории или прояви, без да се допуска тяхното допълване или подменяне. По този начин се постига по-голяма точност на получените данни.

6. При активно участващото наблюдение самият наблюдател е член на групата, което му дава възможност да извърши своята дейност в дълбочина (отвътре) и с много по-голяма степен на достоверност.

7. Описателното и регистриращото наблюдение се различават по това, че при първото целта е възможно по-пълната и цялостна реконструкция на наблюдаваното явление, процес или събитие. Регистриращото наблюдение е по-пълно и по-конкретно, тъй като се реализира чрез регистрация.

Трябва да се има предвид, че посочените видове наблюдения много често взаимно се преплитат или частично покривот, което е от значение при анализа на данните.

 

 

ІІІ Основни етапи при подготовката и провеждането на наблюдението

Независимо от това точно какъв вид наблюдение ще бъде проведено, трябва да се спазва определена последователност в дейността. Най-общо могат да се разграничат следните етапи:

  1. определяне на мястото и ролята на наблюдението като метод в системата  от изследователски/диагностични методи.
  2. разработване на теоретичен модел на явлението, процеса, случая и пр., които ще се наблюдават.
  3. определяне на основните характеристики, параметри, които могат по принцип да се наблюдават.
  4. определяне на основните характеристики, които ще се наблюдават в конкретното изследване
  5. разработване и частично апробиране на протокол, в който ще се отразят резултатите от наблюдението, преработване и оформяне на окончателния вариант
  6. провеждане на наблюдението. Количествен и качествен анализ на данните от наблюдението.

 

ІV Място на наблюдението в системата от методи

Още в началото на всяко диагностично изследване трябва да се определи мястото на всеки отделен метод, т.е. кои методи ще бъдат от първостепенно значение за получаване на основната информация. Що се отнася до наблюдението като метод на педагогическа диагностика, възможно е то да е основен метод или да има второстепенен характер.

Ако целта и характерът на диагностичното изследване изискват наблюдението да бъде основен метод, то основните изисквания следва да се спазват строго, в противен случай ще се получи информация с ниска статистическа и съдържателна стойност.

Когато наблюдението има просто допълваща функция в диагностичното изследване и е с второстепенен характер, тогава за него не се разработва концепция или програма.

 

V Разработване на теоретичен модел

Това е много важен етап от подготовката на наблюдението в едно изследване. От него зависи доколко получените данни ще бъдат от полза за конкретното изследване. Смисълът на понятието „теоретичен модел” се състои в изясняване същността на явленето или процеса, които ще бъдат наблюдавани. Обикновено това става с помощта на специализирана литература.

Освен изясняване същността на наблюдаваното явление, основно внимание се отделя и на характеристиките, които ще бъдат наблюдавани. Това е един сложен процес, от който в много голяма степен зависи ефективността на самата диагностика.

 

VІ Разработване на протокол

Ако работата по предишните етапи е извършена добре, следва съставянето на протокола, което е само техническа работа, след като вече са определени критериите и техните показатели. Трябва да се имат предвид следните изисквания към съставяне на протокола за наблюдение:

  1. протоколът трябва да дава възможност за адекватно и бързо отразяване на всичко съществено.
  2. в протокола трябва да се отбелязват важни за по-нататъшното му използване данни като например – тема, проблем на наблюдението, дата,време на наблюдението, училище, клас, име на наблюдателя. Хубаво е да се означат и основните съкращения, които ще се използват по-нататък за записване на наблюдаваните прояви.
  3. в протокола трябва да се прави разлика между свободното и структурираното записване на информация. В първия случай наблюдателят записва съкратено всичко, което е видял и му е направило впечатление, докато при структурираното записване не се допуска свободното протоколиране на всичко, а само на предварително определените дейности. Ето как биха могли да изглеждат два такива протокола:

 

Протокол № 1 ..........................................

 

Протокол № 2 ..........................................

 

Могат да се предложат различни варианти на тези протоколи, като например в тях да се включи и наблюдение по предварително определени критерии/показатели за дейностите, които извършват учениците, както и времето за тях. Така се създава по-добра възможност да се направят изводи относно ефективността на урока.

Когато изследването изисква наблюдение на повече от един или на група ученици, пред наблюдаващия могат да възникнат сериозни трудности, тъй като той  не е в състояние да обхване с един поглед всички ученици и да отрази резултатите от своето наблюдение в протокола. При такива случаи се препоръчва протоколът да има следният вид:

 

Протокол № 3 ............................................

 

 

 

 

 

 

Протокол № 1

 

Наблюдение върху хода на урок по ....................................................................

Учител ....................................................................................................................

Учебен предмет .....................................................................................................

Тема на урока ........................................................................................................

Дата ...............................................

Наблюдаващ ..........................................................................................................

 

Начало на часа ........................                                          Край на часа .......................

 

8.30 Учителят влиза в час, поздравява учениците, проверява присъствието, съобщава какво ще се прави.

3.35 Извиква за изпитване ученик.

8.45 Съобщава темата на новия урок и излага съдържанието му.

9.10 Прави кратко обобщение и поставя задача за самостоятелна работа, като дава кратки разяснения.

9.15 Звънец за край на учебния час.

 

Протокол № 2

Наблюдение на урок по ........................................................................................

Училище ................................................................................................................

Учител ....................................................................................................................

Начало ............................                                          Край ....................................

 

Дейности на учителя                                                Време

Подготовка за започване на часа                             3

(поздрав, проверка и т.н)

 

Съобщаване на темата на урока                               2

 

Излагане на съдържанието на урока                        20

 

Поставяне на задача за замостоятелна работа         2

 

Оказване на помощ на отделни ученици                 12

 

Кратко обобщение                                                      5

 

Край на учебния час                                                   2

 

Общо                                                                            46

Пртокол № 3

Наблюдение на урок по  .......................................................................................

Училище ................................................................................................................

Учител ....................................................................................................................

Дата ..................................

 

Критерии за наблюдение:

  1. Поставяне на въпроси към учителя
  2. Вдигане на ръка за отговор на поставен въпрос
  3. Изказване на собствено мнение от ученика

 

№ .........   / Име на ученик                           /1                         2                        3

................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

 

 

 

При определени случаи може да се извърши и цялостна оценка на дейността, която се наблюдава. Тази оценка може да бъде представена като скала с 3, 5 и 7 степени. От наблюдателя се изисква да постави съответната оценка срещу категорията дейност, която е набюдавал.

Например наблюдателят може да даде оценка 5 или оценка 2 на начина, по който учителят е преподал новия урок. За да бъде успешен този метод, трябва предварително да се уточни броят на степените на самата оценка, както и дейностите, които ще бъдат оценявани.

Когато диагностичното изследване предвижда наблюдение само на едно лице, тогава резултатите от наблюдението могат да имат формата на т. нар. поляритетен профил. Това е показано в Протокол № 4:

 

 

Протокол № 4

Поляритетен профил на .......................................................................

ученик от ..................... клас на ............................................ училище

 

Категории Категории

концентриран   +5 +4 +3 +2 +10  -1 -2 -3 -4 -5   неконцентриран

внимателен       +5 +4 +3 +2 +10  -1 -2 -3 -4 -5  невнимателен

дисциплиниран +5 +4 +3 +2 +10  -1 -2 -3 -4 -5 недисциплиниран

съобразителен   +5 +4 +3 +2 +10  -1 -2 -3 -4 -5 несъобразителен

 

Този протокол може да бъде продължен и конструиран така, че с него да се обхванат онези прояви, които са важни за конкретното диагностично изследване. Профилът може да се обогати, като върху него се нанесат резултатите от следващи наблюдения и така да се направи сравнение.

 

VІІ Количествен и качествен анализ на данните

Обикновено протоколите от наблюдението съдържат данни, които не са подредени и изискват допълнителна работа, за да се извлече необходимата диагностична информация. Това може да стане в следната последователност:

  1. първо се преглеждат всички протоколи в последователността, в която са били попълнени и се номерират.
  2. след това върху нов лист се разчертават отново полетата и колоните от вече готовите протоколи и се оставя място, за да се нанесат данните.
  3. нанасят се данните върху новия лист, като се започва от протокол №1
  4. след като са нанесени всички категории, се сборуват по редове и колони и този сбор се нанася в края на всеки ред и колона. Пресмята се общия сбор на наблюдаваните случаи и върху тази основа се пресмята относителната честота за всяка категория. По този начин се стига до две важни статистически величини – абсолютна и относителна честота, които представляват основата на количествения анализ.
  5. накрая количествените данни се анализират и от съдържателна гледна точка, за да се докажат причините за тези резултати в съответствие с хипотезата или целта на изследването.

 

VІІІ Планиране на наблюдението

Преди започване на наблюдението трябва да се имат предвид следните моменти:

  1. предварително трябва да се определи какво ще се наблюдава – цялостнто развитие на детето или само определени страни от неговото развитие. Тук определяща е целта на наблюдението.
  2. трябва да се определят основните критерии, които ще се наблюдават
  3. трябва да се определи начина на записване на данните – кодирано, съкратено или свободно(текстово).

 

NB! Много е важно данните от наблюдението да се записват в момента на самото наблюдение и да не се отлага това за следващи дни, защото са възможни смущения, вследствие на нови впечатления.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG