Joomla Software solutions Template

Payday loan

Почва

Почвата е повърхностен рохкав слой на земната кора, образуван при непрекъсната сложна обмяна на вещества и енергия между живите организми (растения, животни, микроорганизми) и неживата природа (скали, минерали) в конкретните условия на климата, релефа, възрастта на територията. Притежава свойството плодородие. Почвообразуването започва от физичното и химичното изветряне на скалите и продължава с участие на живите организми. Това е биологичен процес, при който почвообразуващите скали се превръщат в почва. Предхожда се, а впоследствие протича съвместно с изветрянето на скалите. В основата на почвообразуването е биологичния кръговрат на веществата. Осъществява се непрекъсната обмяна на вещества и енергия между живите организми и почвообразуващата скала. Образува се хумус. Най - горният слой е от тънък пласт хумус, който е гниеща органична материя. Хумусът е много важен за поддържането на баланса на минералите и хранителните вещества, необходими за растежа на растенията. Оформят се хумусно- акумулативен (А) и илувиален (Б) хоризонт. Горният слой (А) е най - горният слой на почвата. Това е мястото, където пастенията растат, а организмите копаят дупки. Той обикновено е богат на хумус и минерали. Подпочвения слой (Б) съдържа повече изветрени скални късове, отколкото органична материя. Той е беден на хумус, но богат на минерали, отмити надолу от горният слой. Изветрели скални фрагменти с малко или без органично съдържание, съставят хоризонт В. Под почвата се намира хоризонт Г. Това обикновено е твърда, изветрена, основна скала. Това може и да е понливият материал, натрупан в големи количества от реки, ледници и вятър. Почвата се състои от 4 фази - твърда (минерални и органични вещества), течна (почвен разтвор), газообразна (почвен въздух) и жива (почвени микроорганизми, някои безгръбначни - дъждовни червеи и ровещи гръбначни). При сложно взаимодействие между факторите на почвообразуването протичат характерни почвообразувателни процеси - черноземен, блатен, подзолист, латеритен, солончаков, солонцов и други, формират се различни почвени типове. Разпределението им върху земната повърхнина се подчинява на закона за зоналността.

Ерозията е разрушителната дейност на течащата вода. Ерозията е комплексен процес, включващ отнасянето на изветрителните продукти (и почва), изменението на скалното легло от водата и носените от нея скални частици, разтварянето на някои скали от водата (корозия), подкопаването на бреговете и хидродинамичните процеси, които комплексно обуславят развитието на речното легло на временни или постоянни потоци; денудация, предизвикана от течаща вода. Ерозията е основен екзогенен процес : склоновата (повърхностна) ерозия спомага за заглаждането и понижаването на изпъкналите форми на релефа; линейната (ровинна) ерозия предизвиква разчленяване на земната повърхност - образуват се ровини. В речната долина се развива странична линейна ерозия (подкопаване на бреговете) и дълбочинна линейна ерозия (удълбочаване и врязване на речното легло). Ерозията е регресивна - развива се винаги от ерозионния базис към изворната област. По интензивност ерозията е естествена, или нормална (отнасянето на почвата не е по-бързо от почвообразуването), и ускорена (свързана с нерационална антропогенна намеса). Ерозията намалява плодородието на почвата и унищожава растителността. Борба - чрез лесозащитни пояси, агротехнически и инженерно-технически мероприятия и други. Човешката дейност, като прекомерното обработване на земята, също може да изтощи почвата. Салинизация (засоляване) – в горещи, сухи места разтворените минерални соли образуват солена кора при изпаряването на водата от повърхността на почвата. Промиване- на някои места движението на водата надолу промива почвените минерали, като изчерпва хранителните съставки от горния слой. Проникване на глината – във влажни райони глинести частици могат да проникват с водата; те покриват зърната отдолу и овлажняват почвата. Свличане на почвата - почвата по стръмни склонове често се свлича бавно надолу с времето. Дърветата по склона показват движението на почвата.

Видове почва: структурата на почвата (средната големина на почвените зърна) варира заедно с основния скален пласт отдолу. Почвите се делят на три основни вида според строежа си: глинеста, песъчлива и глинесто- песъчлива. Но има и много други видове почва в зависимост от климата, растителността и средата. Почвите се класифицират и според киселинността си (тяхното рН). За да са плодородни, те трябва да имат подходящо рН. В глинестата почва повечето зърна са от фина глина или още – нанос (средни по размер зърна). Фините зърна често се слепват заедно в буци. Когато е суха, почвата е твърда и ронлива. Когато е влажна, тя е лепкава и подгизнала. Песъчливите почви съдържат грапави зърна с размера на песъчинки. Тези почви са добре аерирани, топли и лесни за образуване. Но могат да бъдат и много сухи и тогава техните хранителни съставки бързо се отмиват. Варовиковите почви са тънки и каменисти и водата в тях бързо се оттича. Високото съдържание на рН ги прави силно алкални и поради това – не много плодородни. Глинесто - песъчливите почви са най- добрите за отглеждане на растения. Те са смес от глина, нанос и пясък, което ги прави плодородни и лесни за обработване. Всички почви съдържат гниеща органична матрия, а торфът е съставен само с нея. Неговата тъмнокафява маса се състои от загнили растения. Градинарите добавят торф към другите почви, за да повишават органичното им съдържание. Вечнозамръзнала почва: горният слой земна кора с постоянно отрицателна близка до 0 оС температура, причина за образуването и продължителното запазване на почвен и подпочвен лед. Характерна за райони с отрицателни стойности на средната годишна температура на земната повърхност. Долната граница на вечнозамръзналата почва се определя от дълбочината, на която минава изотерма 0 оС. За районите с вечнозамръзнала почва е типична солифлукцията. Кафевите горски почви са тип почва, образувана под широколистна (главно бук) и иглолистна горска растителност. Биват тъмни (с 5-7 % хумус), светли (под 5 %) и вторично затревени (с по-дълбок хумусен хоризонт). Реакция на почвата - средно до силно кисела. Неплодородни. Латеритната почва червена или жълта скала или почва, главно от хидроксид на желязо (железен латерит) и алуминий (боксит). Образува се при латеритно изветряне на алумосиликатни скали в тропичните и субтропичните области. Някои латерити са руди. Планинско – ливадна почва е тип почва, образувана във високите части на планините. 3 подтипа: чимести, торфенисти и черноземовидни. Хумусът достига до 20-30 %, реакция кисела. Използват се за ливади и пасища. Ливадните почви са тип почви, разпространени в речните долини, котловините и в подножията на планините. 6 подтипа: алувиално-ливадни (1,5 до 6 % хумус), с алкална до слабокисела почвена реакция, с високо плодородие; делувиално-ливадни (1-3,5 % хумус); пролувиално-ливадни (1-2,5 % хумус); ливадно-канелени (2-4,5 % хумус); ливадни черноземи (2-4 % хумус); ливадни смолници (3-5 % хумус). Подходящи за засаждане на зеленчуци, ягоди, овощни, фуражни, технически, полски и други култури. Канелените- горски почви са тип зонални почви. 2 подтипа: типични (2-5 % хумус) и излужени (1,5-2 % хумус). Имат слабо кисела до кисела реакция и са с ниско плодородие. В България - в полупланинските райони и във високите части на котловините. Сивите горски почви са тип почви, образувани под широколистна дървесна растителност. 2 подтипа: тъмносиви (до 3,5 % хумус и слабо кисела реакция) и същински сиви горски почви (1,5-2 % хумус и кисела реакция). Плодородието им се повишава чрез сеитбообращение, удълбочаване и торене с органични и минерални торове, варуване и др. В България - в южната част на Дунавската равнина, Лудогорието и предпланините на Стара планина. Блатните почви са почвен тип, образуван при силно преовлажняване и развитие на блатна и ливадно-блатна растителност. В България - 3 подтипа: ливадно-блатни (хумус от 2 до 15 %), торфено-блатни и торфенисто-блатни. Жълтоземите почви са зонален тип почви, образувани под дъбово-букови гори с подлес от понтийски рододендрон. В България - в Странджа. Хумус 1,0-2,0 %. Почвената реакция е кисела (pH 5,5-6). Засолените почви са тип почви с голямо съдържание (над 1 %) на водоразтворими соли (солончаци) или с висок процент (над 20 % от сорбционния капацитет) обменен натрий (солонци). С алкална реакция, бедни на хумус и хранителни вещества. Кестеневите почви са тип почви, образувани под суха степна растителност. Биват тъмнокестеняви (с 4-5 % хумус), кестеняви (3-4 %) и светлокестеняви (2-3 %). Почвената реакция е алкална. Използват се за пасища, за пшеница, ръж, царевица, слънчоглед и други. Подзолите са тип почви от подзолистия период на почвообразуване. Безструктурни, липсва хумус, подзолистият хоризонт е 30-40 cm, слабо плодородни, с кисела реакция. В България не се срещат. Хумусно - карбонатните почви са  почвен тип, образуван под горска или тревна растителност, варовици, мергели и др. Високо съдържание на карбонати (до 30 %), хумус - около 5-12 % в целините и 2-5 % в орницата, със слабоалкална до алкална реакция, добра влагоемност. Черномезите почви са тип почви, образувани под многогодишна тревиста растителност при степни и лесостепни условия. 4 подтипа: карбонатни, типични, излужени, деградирани. Имат невисоко съдържание на хумус (на повърхността 2-4 %), зърнесто-троховидна структура, неутрална до слабоалкална реакция; плодородни. В България - в Дунавската равнина, Южнодобруджанското плато и Лудогорието. Солените почви са тип почви, образувани в сухите степи и полупустините, където се създават условия за акумулация на лесноразтворими соли в почвения профил. Характеризират се с висока концентрация на соли, силноалкална реакция.

Почвата предоставя условия за живот на растенията, но и самата тя е пълна с живот - от мравки и термити до земни червеи и гризачи. Земните червеи играят жизненоважна роля в подобряването на почвената структура, като я прекарват през храносмилателния си тракт и я изхвърлят със своите екскрети.