Joomla Software solutions Template

Payday loan

През 1703 г., когато Петър I решава да основе град на устието на Нева, отваряйки "прозорец към Европа", всички са озадачени и го смятат за луд. Никой не може да си представи, че на пустото блато на балтийското крайбрежие може да се издигне град, който да устои през вековете. Три века по-късно Санкт Петербург се възправя като символ на европейска Русия - въплътената мечта на големия владетел.

Какъв е замисълът на Петър? Водейки война срещу шведите, той иска да затвърди победите си в Балтика и да се защити от атаките по море, като построи крепост. На 27 май 1703 г. царят лично полага първия камък. Но не мечтае ли същевременно за бъдеща столица - точно тук, сред този пустинен пейзаж? Дървената къщичка, построена специално за негово величество извън очертанията на крепостта, и Адмиралтейството, издигнато месеци след това на левия бряг на Нева, доказват, че царят има далечна цел.

Началото е обвито в легенди. Орел бил посочил точното място, където да бъде издигнат градът на Петър. Този орел, символ на Византия и на Константинопол, внушава, че Петербург, градът на Петър, е продължението - трябва да стане сърце на могъща империя, наследник на творението на Константин.

Но Петър Велики не се задоволява с легенди. Когато не води битки, той лично планира и ръководи строежа на града. А начинанието е мащабно. Балтийският бряг е блатист, няма нито гори - за да се добива дървен материал, нито кариери - за камъни. Всичко се доставя отдалеч, като се започне от дървените пилони, които да се забият в земята, за да се изградят основите. Трябва да се пресушат блатата. Няма хора - трябва да се докарат десетки хиляди работници. Този величествен проект не би могъл да се осъществи без желязната воля на Петър I. Той кани специалисти от чужбина - най-вече холандци /тъй като Холандия е неговият модел/, но и германци, италианци, французи. За работна ръка набират от цялата страна крепостни и войници. Много от тях загиват на строежа, други бягат. Идват нови и нови - хиляди.

В началото се строи от дърво. Но постепенно се налага камъкът. От 1710 г. всеки, получил заповед да се премести в Петербург, е длъжен да откара там по 100 камъка. Всеки, влизащ в града, трябва да носи 3 камъка. Корабите - от 10 до 30. Градът расте, отворен към морето. Петър I веднага го налага като пристанище, свързващо Русия с Европа - вместо Архангелск, изпълнявал дотогава тази роля. Адмиралтейството се превръща в главна корабостроителница на страната - Петър винаги е мечтаел за могъща флота.

Петербург е и низ от острови, там водата, небето и земята се сливат в едно. Да не забравяме, че островът е необходим елемент на всяка утопия. И проектът на Петър Велики в началото изглежда утопия - да тласне Русия към Европа.

Не е достатъчно само да се построи, градът трябва и да се насели. И това става по волята на Петър. С царски указ аристокрация, придворни, военни, търговци са задължени да напуснат Москва и да се заселят в Петербург. Правят го със страх - градът е все още в строеж, заплашен е от наводнения и пожари. Първото наводнение се случва три месеца след полагането на основите. Как да вярват, че градът ще устои? Но въпреки опасностите населението расте: 40 000 жители през 1725 г., 95 000 през 1750 г., 220 000 през 1800 г.

Смъртта на Петър I през 1725 г. поставя под въпрос оцеляването на неговия град. Много са тези, които искат да се върне столицата в Москва. Натискът върху вдовицата на Петър - Екатерина I - е огромен. Тя не се поддава, но наследникът Петър II отстъпва. Той е коронясан в старата столица, остава там и е последван незабавно от всички придворни. За три години Санкт Петербург е изоставен и запада. Но през 1732 г. императрица Ана се връща в града на Нева, макар и да не изоставя напълно Москва. Бъдещето на Санкт Петербург е несигурно до възцаряването на Екатерина II. Преди нея дъщерята на Петър I, Елизавета Петровна, с целия си двор прекарва много време в Москва. Като че ли й харесва империята да има две столици: чисто руска - в Москва, и европейска - в Санкт Петербург. Баща й бил поканил италианеца Трезини и французина Леблон да разгънат талантите си в неговия град. Дело на Трезини е например дворецът на Петър в прочутата Лятна градина. Елизавета фаворизира друг италианец - Растрели. Той изгражда Зимния дворец и Аничковия дворец, реконструира изцяло Екатерининския дворец в Царское село, Смолни. Холандското вдъхновение на Петър I отстъпва пред италианизацията на града, който започва да се очертава като "Северната Венеция".

За Екатерина II, както и за Петър I, за чиято наследница тя се смята, няма място за колебание: Санкт Петербург е и ще бъде единствената столица на империята, символ на модерна Русия, успяла да съчетае силата на собствения си гений с европейския дух. Императрицата се захваща да развива града, поставя свои паметници в по-класически стил. Италианецът Риналди, французите Вален дьо ла Мот и Каранги, англичанинът Камерън наред с руски архитекти по нейна воля изграждат неокласицистични сгради, вдъхновени от античността: Мраморния дворец, Гатчина, Ораниенбаум, Исакиевската катедрала, вдъхновена донякъде от римската "Св. Петър", имението в Павловск, Таврическия дворец, множество сгради, които превръщат Санкт Петербург в една от най-бляскавите европейски столици.

Екатерина Велика се стреми и към духовно извисяване на Русия. От Зимния дворец тя кореспондира с Волтер, купува библиотеката на Дидро и сама пише галантни комедии… Кани Фалконе да направи паметник на Петър Велики, с което увековечава връзката си с основателя на новата столица и утвърждава непреходността на делото му. И решително се разделя с Москва - отбива се там само четири пъти за 34-те си години царуване - и то за кратко.

Освен пристанище и столица на империята през ХIХ век Санкт Петербург става и съвременен икономически център. Развиват се металургията и текстилната промишленост, банковият и застрахователният сектор. Много чужденци, особено англичани, работят тук. Но въпреки това много руснаци все още мечтаят за Москва и когато през 1824 г. най-трагичното и разрушително от всички наводнения опустошава града, полемиката избухва отново. Сбъркал ли е Петър Велики? Да, отговаря Херцен, градът няма нито история, нито бъдеще. Достоевски е не по-малко строг в оценката си: заявява, че всички дворци са "изкуствени", "измислени", символ на "безпорядъка, съответстващ на духа на времето". Но в началото на века изграждането на Казанската катедрала, сградата на Борсата, реконструкцията на Адмиралтейството свидетелстват за усилията да се поддържа статутът на Санкт Петербург като столица.

Всеки от следващите владетели дава своя принос за града. Сградите са ту в руски стил по подобие на Москва, ту модерни - в крак със Запада. Столицата се обогатява с различни стилове, разраства се в изумителна хармония. И днес си личи, че това е град, планиран с ясния замисъл да бъде столица…

В началото на ХХ век Санкт Петербург е център на интелектуална революция. Това е Сребърният век - за разлика от Златния век на Пушкин. Литературни салони, научни дружества, арткафенето "Бродячая собака"… Санкт Петербург се тресе от философски и религиозни дискусии, лекции на поети като Ана Ахматова или Вячеслав Иванов, театрални постановки с Мейерхолд на гребена на вълната, изложби, на които се налагат художници бунтари, отхвърлящи старите норми. Но Санкт Петербург е и градът на интелигенцията, която мечтае за големи промени, буди все по-многобройната работническа класа, тласка я към революция.

Нищо чудно, че именно в този град избухват революциите от 1905 и 1917 г. Тук започва парламентарният живот. И тук Ленин оглавява Октомврийската революция през 1917. Център на революцията, градът, преименуван през 1914 г. в Петроград, за да не звучи по немски маниер, става и нейна жертва. На 9 януари 1918 г. Ленин и неговото правителство решават, че Москва ще бъде центърът на революцията, която ще обхване целия свят, и напускат града на Петър. През 1924 г. Ленин умира и градът сменя името на основателя си с това на болшевишкия водач - става Ленинград. Но кореняците продължават да го наричат свойски Питер. А през 1991 г. с референдум възкръсва Санкт Петербург - името, дадено от Петър I. Столица обаче остава Москва. Там е съсредоточен политическият живот, там са инвестициите.

Но статутът на "спяща красавица" има своите предимства. Болшевишкото правителство затваря църквите в града, но не ги срива, както в Москва, нито пък ги превръща в административни сгради. Застинал в миналото си, градът внушава респект и е подминат от големите промени, засегнали Москва. Войната, обсадата, настървението на Хитлер, заявил, че ще изравни със земята града на Петър Велики, за да изтрие всяка следа от славното руско минало, са много по-разрушителни от съветския режим.

От 1991 градът на Нева отново е Санкт Петербург. 300-годишният юбилей го постави във фокуса на вниманието на цял свят. Ще се върне ли статутът му на световна столица - макар и не в политическия смисъл на думата? Волята на Екатерина II го превърна не само в процъфтяващ град, но и в столица на духа… Не е ли това призванието му и днес?