Joomla Software solutions Template

Payday loan

Англия – ограничена монархия

А: Бунтът на пуританите

През 30-те и 40-те години на 17в. Англия била в политическа криза. Основното противоречие в държавата било между кралската власт и Парламента. Представителите на парламента (джентри и буржоа) се стремели към ограничаване на кралската власт и по този начин да контролират разходите и и правото да облага с данъци. Ситуацията
се усложнила когато на власт бил Чарл 1 Стюарт. Той разпуснал парламента и започнал да управлява като “тиранин”. Той събирал данъците без съгласието на парламента и преследвал крайните протестанти,
наричани пуритани. Противоречията достигнали своя връх през 1642г. когато скъсването на отношенията между царя и Парламента сложили началото на Гражданската война. Срещу краля се изправили силите на парламентарната опозиция. През 1644г. Оливър Кромуел застанал начело на парламентарната армия, ликвидирал кралската власт. Кралят трябвало да се изправи пред съда на собствените си поданици и през януари 1649г. бил екзекутиран. През 1649г.
Камарата на общините обявила Парламента за “най - висша власт в страната”. През 1653г. Кромуел бил избран за лорд - протектор.

Б: Славната революция

През 1685г. Джеймс 2, който бил католик, заел престола, страховете на Англия за възстановяване на католицизма нараснали. Когато през 1688г. съпругата му, която също била католичка родила син, също католик, протестантите се надигнали, изгонили владетеля и поканили за крал холандеца Вилхелм Орански, коронясан под името Уилям 3. Тези събития останали в историята като Славната революция от 1688г.

В: Постиженията на конституционната монархия

През  18 в. Англия постепенно се издигнала като водеща европейска търговска сила. Английската политическа система била уникална а Европа с високата степен на подвижност в обществената стълбица. Селячеството в правно отношение било свободно. Гилдиите в градовете били почти ликвидирани и търговците и производителите - освободени от техните дребнави ограничения! Кралят управлявал с помощта на правителствен кабинет, излъчван от онази политическа сила, която имала мнозинство в Парламента. Парламентът запазвал решителния контрол върху финансите. Дори воденето на война и дипломацията изисквали подкрепата на мнозинството в Камарата на общините. Така Англия предложила един от пътищата, по който можела да тръгне Европа - този на ограничената, конституционна монархия и парламентарното представителство.

Франция – абсолютна монархия

А: Същност на абсолютизма

За разлика от Англия, която залагала на местното самоуправление и на ограничената монархия, Франция се стремяла към абсолютна монархия. Тази тенденция започнала от времето на кардинал Ришельо. Френският абсолютизъм израснал върху победата на центъра над  провинциалната аристократична опозиция. Владетелят или трябвало да се превърне в тяхна марионетка или да ги надвие.                                                                  Тази задача била изпълнена от Луи 14, който използвал желанието на аристокрацията за титли, постове и служби, като по този начин ориентирал властта в свои ръце. Луи 14 превърнал своя двор в център на социалния живот на аристокрацията. След 1682г. новата кралска резиденция във Версай станала седалище на краля и център на политическата власт в страната. През 1673г. кралят отнел на парламентите правото да регистрират кралските решения, като по този начин ги обезличил. “Държавата – това съм аз!” – това била максимата на Луи 14.

Б: Реформите на “Кралят слънце”

В превръщането на Франция в абсолютна монархия важна роля в управлението на Луи 14 имали икономистът Колбер и военният реформатор Лавоа. Под влиянието на Колбер френската икономика постигнала големи успехи. Били премахнати част от вътрешните митнически граници, организирали се големи манифактури за  производство на коприна, стъкло и порцелан. Била основана икономическа система, наречена меркантилизъм. Интересували се главно от придобиването на повече злато и сребро. Според тях трябвало да се увеличи износа и да се намали вноса на ценните метали.

В: Френското столетие

Съвременниците наричали времето на Луи XIV „велика епоха". Във Франция диктувала модата в литературата, обществената мисъл, образованието и маниерите. Изкуството било неделима част от системата на абсолютизма, която прониквала във всички сфери на обществото и се опитвала  да управлява всичко „от горе".

Впечатляващата елегантност станала отличителен белег на френската архитектура от епохата на Луи XIV. Най-значимият паметник на тези достижения си остава дворцовият комплекс във Версай. Почти всички талантливи френски архитекти от този период работили върху построяването на това кралско убежище. Модата на версайската култура прехвърлила границите на Франция. Посланици и посетители на двора отнасяли в своите страни новините за френските церемонии, пиеси и опери, декорации и градини, строежи и музикални произведения.                                                   В цяла Европа крале и придворни започнали да имитират Версай. Това бил безспорно векът, в който стилът, изкуството и вкусът на Франция доминирали европейската цивилизация.

Русия – изгряваща сила

А: “Москва – третият Рим”

Отхвърлянето на татарското господство в Русия приблизително съвпаднало с покоряването на Константинопол от турците. В Руските политически кръгове това означавало преместване на световния религиозен център. Московския княз се оказал единственият независим православен владетел, а Русия – единствената държава в която се проповядва “истинната” вяра. От тук се породила идеята за Москва като “Трети Рим”. Това значело, че основа на държавната мощ било християнското благочестие и същността на руската държава като световна империя.

Б: Царят  реформатор

През 1682г. Петър 1 дошъл на власт. Тогава бил едва на 9 години. Той трябвало да управлява огромна, рядко населена държава, с политика, основана на византийската идея. Русия трябвало да се “отвори” към Европа, но за това трябвало да се създаде и силна армия. Старата армия от стрелци не била силна за претенциозния владетел. Създадена била нова армия с офицерски корпус от благородници и войници, набирани за срок от 25 години. През 1720г. армията достигнала 200 хил. души. Бил създаден и флот от 850 кораба. Заради тези промени трябвало и да се промени управлението и данъчната система на страната.  През 1720г. царят използвал 75% от данъците за военни нужди.  Данъците се събирали от всички поданици от мъжки пол. Имало данъци на всичко – водката, обувките и дори брадите били облагани с данъци. Страната била разделена на райони. Всеки трябвало да служи по един или друг начин на държавата. Столицата била преместена от Москва в Санкт Петербург.  Накрая през 1722 г. всички руски дворяни били организирани в 14-сте-пенна таблица на ранговете и всеки бил задължен да служи в огромната машина на руското самодържавие (11). Петър не пропуснал да включи в реформената си програма и православната църква. През 1721 г. царят издал статут, с който прекратил независимостта на патриарха и подчинил църквата на държавата. Управлението на църковните дела било поверено на Синод, ръководен от оберпрокурор. Дипломацията на Петър също била ориентирана към превръщането на Русия в европейска сила. За целта той провеждал настъпление в две посоки: на югозапад, към просторите на Черно и Средиземно море, и на север - към Балтика. Войните на Петър с Османската империя били водени с променлив успех, но в крайна сметка руснаците съумели да проникнат до Черно море и да си осигурят добри изходни позиции. Така Петровата „вестернизация" засегнала всички сфери на обществения живот.

В: Проблемите

Реформите на Петър I по същество копирали западния опит. Но за разлика от Запада в Русия липсвала разклонена социална структура, която да поеме тежестта им и да ги развие. На практика в Русия се оформила особена форма на абсолютизма - самодържавието. На върха на пирамидата стояла всемогъщата фигура на царя, който стъпвал върху слабото общество, в което всеки зависел от волята и думата на владетеля. Това било коренно противоположно на Западна Европа с нейните независими съсловия, които осъзнавали и защитавали своите политически права. Руските градове били малки и бедни и не се различавали особено от селата.