Joomla Software solutions Template

Payday loan

Хроматин

Хроматинът на интерфазното ядро (гр. Хрома – боя) отговаря на дезоксирибонуклеопротеиновите хишки на хромозомите, които в интерфазното ядро са силно деспирализирани и са невидими. През целия живот на клетката индивидуалността и целостта на тези нишки се запазва. В хроматина ДНК се свързва с белтъци в съотношени около 1:1. Белтъците биват хистонови и нехистонови. Хостоните са характерни само за ядрото.

Съществуват 5 вида хистони, 4 от които се определят като нуклеозомни хистони ( H-2A, H-2B, H3 и H4), тъй като те образуват нуклеозомите. Петият тип хистон ( H1 ) участва в подреждането на хроматиновите нишки. Друга функция на хистоните е, че те ограничават достъпа на нехистонови белтъци до молекулата на ДНК. Хистоновите белтъци я опаковат така, че се вмества в обема на едно ядро. Основната структурна единица на хроматина е нуклеозомата или ню-телцето. Хистоните изграждат телца с осмоъгълна форма от хистони H-2A, H-2B. H3, H4, всеки от които в две копия, около което се завърта 2 ½ пъти двойната спирала на ДНК (166 нукклеотида), преди да достигне следващата нуклеозома. Участъкът между двете нуклеозоми от ДНК се състои от 48 – 60 нуклеотида и се нарича линкерен (англ. Link – свързване, брънка), по който е разположен H1 хистонов белтък. Тази организацияна хроматина с енарича „зърна на конец” или „броеница”. При това положение ДНК молекулата, която има диаметър 2 nm, увивайки се около хистоните, образува структура с диаметър 11nm. Следващата по-висока степен на организация е т. нар. „соленоид” или елементарна хроматинова нишка, при който нуклеозомите се огъват около една ос, като на всяка завивка има по 6 нуклеозоми. Получената структура има диаметър около 30nm. Соленоидната нишка образува примки, които са прикрепени за една ос, изградена от протеини. Трите нива на пакетиране на ДНК по време на интерфазата са: нуклеозомите, соленоидите и нагъванията на соленоида около протеиновата ос. По-нататъшните огъвания са необходими, за да може да се пакетира хроматина в хромозомите по време на митозата и мейозата. Трябва да се има предвид, че вътре в хроматина се намират и синтезиращите се РНК-и.

Видове хроматин:

Въз основа както на светлинномикроскопски, така и на електронномикроскопски критерии се различават два вида хроматин: хетерохроматин (кондензиран) и еухроматин (некондензиран). Хетерохроматинът (гр. Хетерос – друг) е по-тъмно оцветен и е прилепнал към ядрената мембрана, разположен е във вътрешността на ядрото (хромоцентри). Той заема около 90% от цялото количество хроматин и представлява неактивната форма на хроматина по време на интерфазата. Хетерохроматинът от своя страна се дели на два вида: конститутивен и факултативен. Конститутивният хетерохроматин представлява тези участъци от хромозомите, които остават винаги в кондензирано състояние и които нямат траскрипционно активни гени. Той е постоянно спирализиран и е лишен от използваема генетична информация. Това е областта на центромерите и теломерите. Факултативният хетерохроматин е изграден от тези хромозомни части, в които генната активност поради кондензирането е временно спряла. Този хроматин след декондензирането ще стане еухроматин и е резултат на това – отново транскрипционно активен.

Към хетерохроматина се отнася и т. нар. полов хроматин или телце на Бар. Касае се за сферична или полулунна структура, прилепнала към вътрешния лист на ядрената мембрана (епителни клетки от лигавицата на бузата) или образувание като барабанна палка (гранулоцити), която се наблюдава в соматичните клетки на женските организми. Това е пример за клетъчен полов диморфизъм, изразен в това, че едната от двете Х хромозоми остава в спирализирано неактивно състояние през интерфазата. Това образование се използва за диагностични цели в ендокринологията, при вродени полови аномалии и съдебно-медицински случаи.

Y хромозомата притежава една голяма част хетерохроматин, която се оцветява с флуоресцентната боя кинакрин като светещо петно по вътрешната повърхност на ядрената обвивка ( Y хроматин).

Има случаи на повече Х хромозоми, така напр. някои представители на женския пол имат три Х хромозми (ХХХ), а при представите на мъжкия пол, при синдрома на Клайнфелтер има две Х и една Y  хромозими (ХХY). Липсата на втората Х хромозома при представители на женския пол се наблюдава при синдрома на Търнът (0Х).

Еухроматин (гр. Ев, еу – добре) е бледо оцветена, дребнозърнеста част от хроматина. Той съответства на деспирализираната част на хромозомите. Еухроматинът е активната част на хроматина и съставлява около 10% от общото му количество.

Електронномикроскопски ядрото има хроматин, изграден от два вида нишки – с дебелина 10nm и 20nm. Счита се, че по-тънките изграждат еухроматина, а вторите – хетерохроматина. Освен тези нишки след специална биохимична обработка се наблюдават и такива с дебелина 3 – 4 nm. Предполага се, че това е основната ДНК нишка или протофибрила. Последната чрез по-нататъшна спирализация, нагъване и обвиване с белтъци, образува споменатите микрофибрили, които от своя страна чрез суперспирализация образуват хромонемата на хромозомата.