Joomla Software solutions Template

Payday loan

Механизъм на раждането

След оплождането на яйцеклетката и вгнездяването й в маточната лигавица следва един сравнително дълъг период, през който нарастването и развитието на плода зависят изцяло от плацентата като орган, който свързва плода с майчиния организъм. От своя страна плацентата като хормонален орган променя майчиния организъм  в посока, благоприятна аз протичането на бременността, и подготвя следродовия период. В края на 39-ата седмица от началото на бременността  силни контракции на маточната мускулатура осъществяват раждането. Новороденото трябва бързо да се адаптира  към самостоятелен живот в една враждебна за него среда- при сравнително ниска в сравнение с интраутеринната околна температура, при самостоятелно дишане и хранене, в контакт с най-различни дразнители.След раждането връзката между майката и новороденото продължава чрез кърменето и чрез телесния контакт.Кърменото доставят на детето храна и фактори на имунна защита, а за майката  представлява сума от дразнения, които регулират лактацията, възстановяването на матката до предродово  състояние и потиска овулацията.

След овулацията яйцеклетката се всмуква във маточната тръба чрез движенията на цилиите .Контракциите на гладката мускулатура на тръбата осигуряват придвижването на яйцеклетката до кухината на матката. Оплождането нормално настъпва по хода на тръбата, където навлизат обикновено само 50 до 100 сперматозоида от общо 250 до 500 милиона, които се съдържат в  еякулата на мъжа. Оплождането се благоприятства от наличието на химическо вещество, освобождавано от яйцеклетката, което  привлича сперматозоидите. От главичката на сперматозоида се освобождават ензими, които разграждат  обвивката на яйцеклетката, настъпва сливане на мембраните на двете клетки и ядрото  от сперматозоида навлиза в цитоплазмата на яйцеклетката. В последната настъпва второто мейотично деление (първото е началото на маточната тръба), след което последователно се образува зигота и морула . Движението на яйцеклетката през тръбата, независимо дали се опложда , или не, продължава около 4 денонощия. Морулата попада в маточната кухина и се превръща в бластоцист. Бластоцистът представлява изпълнена с течност сфера от клетки, наречени трофобласт. В единия край на бластоциста има клетъчно струпване, което се превръща в ембрион.От трофобласта  се развива хорион, който образува обвивката на ембриона и впоследствие образува зародишната част на плацентата. При оплождане 7 до 8 дни след овулацията бластоцистът се вгнездява в ендометриума.

През първите три месеца на бременността  необходимите за нормалното протичане на бременността хормони се секретират от жълтото тяло и от трофобласта. Трофобластътъ произвежда хорионгонадотропин – хормон, който препятства саморазграждането на жълтото тяло, което настъпва нормално при липсата на оплождане и стимулира секрецията на естрогени и прогестерон от него. Хорионгонадотропин започва да се секретира още в първите дни след оплождането и продължава да се секретира от трофобласта през първите три месеца от бременността . В края на третия месец завършва лутеалната фаза на бременността и започва плацентарната фаза. След третия месец плацентата поема хормоналната отговорност за износването и израстването на плода.

Плацентата е временен орган, в който плътна съдова мрежа от кръвоносни съдове на плода се мие от майчината кръв. Плацентата анатомично разделя кръвообращението на майката от това на плода, но представлява обменна връзка между двата организма. Отделяните от трофобластта протеази разрушават лигавицата на матката и стените на кръвоносните съдове, така че  микровилите, в които циркулира кръв на зародиша, са потопени в кухини, изпълнени с майчина кръв.Общата обменна площ, която се създава между двете кръвообращения, е от порядъка на 50 м² . Плацентата е с избирателна проницаемост.През нея преминават О₂ и СО₂ , хранителни вещества, витамини, имуноглобулини(други белтъци със същия молекулен размер не преминават).

За плода плацентата изпълнява хранителна,дихателна,бъбречна, чернодробна и ендокринна функция. Метаболитните процеси,които се извършват в плацентата са много интензивни. За бързото нарастване на самата плацента се синтезират 1,5 – 1,7 g / 25 h белтъци.

След оформянето на плацентата през второто и третото тримесечие тя е твърде активен ендокринен орган. Секретират се освен женските полови хормони още множество други като предно- и задднохипофизните хормони, някои надбъбречни стероиди и др. Плацентарната секреция на естроген и прогестерон прогресивно нараства през второто и третото тримесечие на бременността  и достига максимум преди раждането. Освен това в плацентата се образува хормонът плацентарен лактоген, който има структурно подобие с произвежданите в предния дял на хипофизата  соматотропен хормон и пролактин. Плацентарният лактоген стимулира развитието на млечните жлези на майката, подготвя ги за предстоящата лактация и стимулира костния растеж на плода.В плацентата се образуват също така хормоните алдостерон, ренин и АДХ, които увеличават обема на екстрацелуларната  течност у майчиния организъм, с което се подобряват условията на плацентарното кръвообращение.

Хормонът релаксин се секретира първоначално от трофобласта и впоследствие от плацентата. Неговата функция е да омекотява меките тъкани на родовите органи и пътища  и да разпуска съединителнотъканните връзки между костните структури на малкия таз, с което се улеснява родовият процес.

Общоприето е схващането,че прогестеронът е хормонът на бременността. Той има инхибиращо действие върху гладката мускулатура, най-вече на маточната, и намалява възбудимостта й. По този начин предотвратява контракциите, които могат да се предизвикат от дразнения в резултат на движението на плода. Високото плазмено ниво на прогестерона обаче предизвиква отпускане на гладката мускулатура на стомашно- чревния тракт, което забавя храносмилателния процес и предизвиква констипация.

По време на бременността се увеличава телесното тегло. Само около 20- 25 % от това увеличение се дължи на плода и плацентата, останалото е резултат от  приспособителните промени в майчиния организъм, необходими за износването на плода и лактацията. Увеличението на телесното тегло преди раждането се разпределя по следния начин: от плода средно 3,50 кг, плацента- 0,5 кг, амниотична течност- 0,9 кг, нарастването на матката – 0,9 кг, увеличение на кръвния обем – средно с 1-1,4 кг, млечните жлези – 0,9 кг , натрупване на мастна тъкан -5- 6 кг. Последното се дължи на промени в междинната обмяна в резултат на инсулин- медииран увеличен пренос на глюкоза  в мастните клетки и на промените в начина на живот с намаление на двигателната активност.През второто и особено през третото тримесечие от бременността  плацентарният лактоген има диабетогенен ефект за майчиния организъм поради това, че блокира ефектите на инсулина. По този начин се създават възможности за по-добро използване на енергетичните източници от страна на плода за сметка на майката. Кръвното ниво на глюкозата у бременната жена  се повишава,чрез което глюкозата като главен енергетичен източник се пренасочва към организма на плода.При някои жени през последните месеци  на бременността се развива лек диабет, а за диабетно болни жени бременността може да утежни заболяването.

По време на бременността се наблюдава увеличение на минутния обем на сърцето и увеличение на минутния дихателен обем. Повишеното ниво на естрогени, на алдостерон, ренин и АДХ от плацентарен  произход води до задръжка на натрий и вода и до склонност към поява на отоци. За отоците в долните крайници  благоприятстват и механични моменти от притискане на венозните съдове в областта на малкия таз.

Раждането е критичен момент в съществуването на организма. В момента на раждането започва самостоятелно съществуване в една твърде чужда за новороденото среда, която поставя високи изисквания към дихателната и храносмилателната му система, към терморегулацията и кръвообращението.

Нормалното раждане започва около 280-ия ден от началото на последната менструация, или 266 дни от момента на оплождането. Родилният процес протица през три фази. Увеличаването на размерите на плода предизвиква нарастващо разтягане на маточната мускулатура.Под влияние на това разтягане в края на бременността  все по-често се появяват контракции. По време на бременността нивото на секреция на естрогени и прогестерон от плацентата е високо. Прогестеронът потиска възбудимостта на маточната мускулатура и  предпазва от контракции. Към края на бременността  обаче секрецията на прогестерон намалява, а нивото на естрогените, които възбуждат маточната мускулатура, нараства.

Процесът на раждането започва с периодично настъпващи и със значителна сила контракции. През първата фаза, заедно с появата на маточните контракции, започва и отварянето на цервикалния канал, който свързва матката с влагалището. Съществени значение за родовия процес има нарастването на чувствителността на маточната мускулатура към отделяния от задния дял на хипофизната жлеза хормон окситоцин . В ранните стадии на бременност окситоциновите рецептори са твърде оскъдни, но с напредване на бременността техния брой прогресивно нараства. Налягането, което главата на плода  упражнява върху шийката на матката, предизвиква рефлексно усилване секрецията на окситоцин.

Родовият процес се провокира от едновременното повишено отделяне на следните хормони – окситоцин, простагландин и релаксин. Окситоцинът и простагландините предизвикват маточните контракции, а релаксинът спомага  за отпускане на мускулатурата на родовите пътища и предизвиква увеличаване броя на окситоциновите рецептори в маточната мускулатура.От споменатите вече по-горе хормони, маточната мускулатура започва да се контрактира, като свиванията започват от  върха на матката и се разпространяват назад към влагалището,като по този начин избутват плода към цервикса. Цервиксът, който до този момент е бил плътно затворен, за да се предотврати преминаването през него микроорганизми и появата на инфекции, които могат да увредят плода, започва да се отваря.Той в никакъв случай не се отваря  под напора на маточните контракции и натиска на плода.Отварянето на канала и неговото разширяване е стимулирано от увеличаването  на просагландиновото съдържание. Поради тази причина стените на цервикса започват едновременно да се разпускат от двете страни – отвътре и от външната страна, което води до едновременното му отваряне от двете страни. С пълното отваряне и разширение на цервикалния канал завършва първата фаза, която може да продължи от няколко часа до едно денонощие.Под натиска на непрекъснато увеличаващите се и учестяващи се маточни контракции, плодът се избутва навън. След напускането на маточната празнина, завършва втора фаза. Родилният процес завършва напълно, при отделянето на плацентата ,чрез серия контракции на матката от маточната празнина. При наличието на два или повече плодове плацентите се отделят последователно, след всеки плод, или по-често по няколко наведнъж, след поредното раждане на няколко плода. Познаването на факторите, регулиращи родовия процес, е необходимо, за да може:да се предотврати едно преждевременно раждане на незрял плод и да се ускори ходът на едно забавено раждане.

По време на раждането настъпват много съществени хормонални промени в организма на детето, които осигуряват неговата адаптация към самостоятелно съществуване. В организма на новороденото са налице всички белези на състояние на напрежение ( силен стрес ). Установено е, че кръвното ниво на адреналина у новороденото надвишава няколкократно най- високото ниво, което се наблюдава при израсъл организъм при физическо натоварване. Адреналинът прекратява секрецията на течност от белодробния епител и стимулира секрецията на сърфактант, като по този начин прави възможно дишането.Адреналинът е необходим също така, за да стимулира мобилизирането на хранителни вещества- глюкоза от черния дроб и мастни киселини от  мастната тъкан. Тава попълва първите енергетични нужди. Защото лактацията у майката нормално започва  около втория ден след раждането.За терморегулацията на новороденото има голямо значение наличието на  кафява мастна тъкан, разположена подкожно по гърба. Липолизата на кафявата мастна тъкан, която се активира от адреналина, е много ефективна за  терморегулацията, защото при разграждането й окислителните процеси не са свързани с фосфорилиране и цялото количество енергия се освобождава във вид на топлина. Кафявата мастна тъкан изчезва почти напълно няколко седмици след раждането.

Развитието на млечните жлези по време на пубертета нормално се  стимулират от естрадиола. Секретиран от яйчниците, но за нормалното им развитие значение има също така инсулинът, тиреоидните хормони, кортизолът и растежния хормон. По време на бременността  високото плазмено ниво на прогестерон и естроген, както и наличието на пролактин и плацентарен лактоген предизвикват пролиферация на алвеоларната структура на млечните жлези. Пролактинът в малки количества се секретира още по време на пубертета. При нарастване на неговата секреция по време на бременността и веднага след раждането той стимулира нарастването на жлезите и млечната им секреция.В същата насока са ефектите и на плацентарния лактоген.

Млечната секреция започва едва след раждането, защото преди това високото плазмено ниво на естроген и прогестерон потискат млечната секреция, т.е. след раждането действието на пролактина се освобождава от тяхното задържащо влияние. Секрецията на пролактин се стимулира от сукането, така че неговата секреция се поддържа продължително време на високо ниво. Ако майката не кърми своето дете, след няколко дни млечната секреция спира. Сукането стимулира също така и секрецията на окситоцин, който осигурява изхвърлянето на млякото поради контракция на гладкомускулните стени на млечните канали. От друга страна, окситоцинът контрахира маточната мускулатура и ускорява следродовото възстановяване на матката.

Лактацията има контрацептивен ефект. Стимулите, свързани със сукането, предизвикват рефлексно потискане секрецията на  гонадотропните хормони от предния дял на хипофизната жлеза. Всички споменати дотук рефлексни влияния върху секрецията на хипофизните хормони под действие на сукането се осъществяват  чрез хипоталамуса и отразяват неговата роля да превръща сензорна информация в хормонално ефекти, т.е. да представлява център на рефлекси с нервен аферентен вход и хормонален еферентен изход.

Приемането на майчиното мляко от детето е нормален и необходим етап за първоначалното му развитие. Сукането е безусловен, вроден рефлекс.Сукането на детето стимулира секрецията на окситоции, което оказва благоприятен ефект върху майката, защото спомага за възстановяване на матката до размера и тонуса, които е имала преди бременността.Кърменето създава физически и емоционален контакт между майката и детето, необходим за изграждане на взаимоотношенията им. Лактацията се стимулира от хормона пролактин, който се отделя от предния лоб на хипофизата. Изсукването на млякото или механичното му изцеждане поддържа обилна и продължителна лактация.

Майчиното мляко е идеалната храна за новороденото. То съдържа лесно смилаеми белтъци, антитела, които създават имунитет на детето, силно емулгирани мазнини, млечна захар, соли и много витамини. Майчиното мляко съдържа ,в сравнение с кравето мляко, в по –висока концентрация някои аминокиселини, мастни киселини и холестерол, необходими за развитието на мозъка.