Joomla Software solutions Template

Payday loan

Направете характеристика на Хилендарския                                                                    манастир като книжовно средище на

българите през Възраждането

Голяма заслуга за съхраняването на славянската писменост и  запазването на старата книжнина по време на турското робство имали манастирите. Без съмнение е, че дейността на някои от големите манастири в България, като и Зограф и Хилендар, били много важни за поддържането на българския национален дух и книжнина през Възраждането.

Според Николай Генчев българските манастири през Възраждането изпълняват четири основни функции. Главната им функция е, че се превръщат в опора на народността. Втората е свързана с опазването на книжовното богатство и развитие на книжовнота традиция. Третата - превръщането им в образователен център  за подържането на грамотност сред населението. Четвъртата функция е свързана с културната комуникация, която манастирите изпълняват през този период. Подобна е съдбата и на Хилендарския манастир.

Хилендарският манастир е един от двадесетте суверенни манастира в Света гора, наречен „Въведение Богородично”.  Атонската монашеска република е основана в ІV в. От ІV до ХІІ в. политически Атон е  под властта на Византийската империя, а от ХІ в. е под прякото ръководство на Цариградския патриарх. Периодът между ІХ-ХІ в.  е тежък за нея като последователно търпи нападенията на пирати-сарацини и на арабите. В началото на ХІІІ в. става част от Латинската империя. През ХІІІ в. Атон се противопоставя на опитите на император Михаил VІІІ Палеолог да подчини източната църква на папата и това донася неприятности за монашеската република. Част от монасите биват избити., а в последствие за кратко бива включена в рамките на българската държава. От ХІV в. Света гора се управлява от сръбските крале, а в края на века Атон, заедно с другите балкански земи попада под османска власт.

Всеки от манастирите в Атон има своя история  и свой принос в културата на балканските народи. През ХІІ в. византийският император Алексий Комнин дарява хилендарската обител на сръбския жупан Стефан Неман, който приема името Сава, и на сина му. Двамата обновяват манастира, за да живеят в него сръбски калугери  и да приемат поклонници от сръбската земя. През ХVІІІ в. положението на Балканите се влошава. Това се отразява и на Света гора.  В Османската империя настъпват промени в  статута на монашеството, което било лишено от по-раншните си привилегии. В най-тежко материално положение бил Хилендарският манастир, като се твърди, че в 1720 г.,  след грабеж, голяма част от обитателите на манастира се разбягали. Така монасите се приравнили с останалото население и братята били задължени да се прехранват само с произведенията на собствения си труд. Данъците, налагани на манастира, станали непосилни за плащане. Поради материалния упадък започва усилено изпращане на монаси таксидиоти в населените места, които имали за задача да събират помощи за манастира от християнското население и да водят със себе си в хилендарската обител поклонници, които чрез дарения да подобрят материалното му състояние. Продавали се  и се залагали църковни ценности. Манастирът не могъл да върне дълга си към Великата лавра до 1724 г. и бил принуден да даде като като залог на дълга си седем от килиите си. Даренията събирани по всякакъв начин не били достатъчни дори да се плаща годишния му данък от 3000 гроша. Въпреки тежките условия в този период  в Хилендарския манастир работили едни от най – видните представители на българското Възраждане – Паисий Хилендарски, Иларион Макариополски, Неофит Бозвели.

В 1901г. сърбите придобиват отново Хилендар, като заплащат дълговете на манастирското братство и го подпомагат финансово. Така Хилендарският манастир остава единственият сръбски манастир в Света гора. Тук и до днес се пазят много ценни хрисовули от Средновековието, ръкописни и печатни книги, прекрасни произведения на  живописното и стенописното, иконното, везбеното и резбованото изкуство, както и мощите на основателя му – св.Сава..

По отношение на възрожденската книжовност Атон оказва литературно влияние на всички южнославянски народи на Балканите. Повечето от книжовните дейци са произлизали от манастирите му и били техни възпитаници. Хилендар става здрава крепост на българското монашество, от тук са излезли множество възрожденци, защитаващи българското национално съзнание и българската писменост. Хилендарските духовници се радвали на голяма почит в България, а метоси на манастира е имало в Търново, Пловдив, Одрин, Казанлък, Стара Загора, Калофер, Копривщица, Панагюрище, Враца и други градове.

В книгохранилищата на атонските манастири се пазят не само български книжовни паметници, създадени в Света гора, но и такива събирани от цялата българска територия, което показва каква е ролята на Атон в българския културен живот.

В Хилендарския манастир се намират хрисовули на български владетели, грамотата на цар Константин Асен за манастира „Св. Георги” на Вергино бърдо до Скопие, грамотата на Иван Александър, издадена за манастира „Св. Никола” в областта Мраката.

В Хилендар са създадени преписи и много от стойностните средновековни съчинения, като „ О писменах” на Черноризец Храбър, произведенията на патриарх Евтимий, рразлични негови ръкописи и преписът на посланието му до Киприан, от времето му на пребиваване в Света гора. Има преписи на „Шестоднев” на Йоан Екзарх и на „Учително евангелие” на епископ Константин. В 1337 година в Хилендар българинът Григорий е превел евангелията от гръцки на български език от. Тук се преписвали и много сборници. През ХV в., въз основа на Пространното житие на Климент Охридски от архиепископ Теофилакт и на други неизвестни книжовни паметници, там неизвестен българин съставя т. нар. „Хилендарска повест”, разказваща за началото на славянската писменност и за дейността на Кирил и Методи.

През 1469 г. българският поп Никола подарява на Хилендарската библиотека т. нар. Драгалевско евангелие, където се е намирало и словото на патриарх Евтимий, посветено на император Константин и майка му Елена. Дарение за библиотеката на светогорския манастир в 1536 г. бил ръкопис, изготвен в Рилския манастир.

Манастирът пази около 300 ръкописа, между които и старите грамоти от Св. Сава, хрисовулите на Стефан Душан. Съхранява се и препис на Манасиевата хроника. Има и доста турски разпоредби, писани на кирилица.

Всички светогорски обители пазят дарителните актове, грамотите, хрисовулите от сръбски, гръцки, български и влашки владетели, по силата на които притежавали владения, заедно с населението им и други привилегии.

Това е само малка част от колекцията на хилендарската библиотека. Всички тези безценни извори за българската и сръбската история несъмнено са били в основата на написването на „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски. Именно в тази обстановка българският монах Паисий, пристигнал в манастира, където игумен бил брат му Лаврентий, успява да  допълни образованието си и чрез контактите си с другите монаси научава гръцки, сръбски и руски език. Като таксидиот на манастира бил изпратен в Сремски Карловац, важен център на православиено в този период. Там се запознал с труда на дубровнишкия абат Мавро Орбини „Книга историография”, от която черпи редица факти за своето произведение. Останалите материали са събирани в Атон. Своята „История” започва в Хилендарския манастир, но поради възникнали дрязги, се преместиял в Зографския манастир, където я завършил. Неговият труд представлява една голяма ценност за българите от това време. Той подтиква развитето на националното самосъзнание и самочувствие. Историята е изпълнена с внушения за величието на българската държава в отминалите времена и се превръща в основата на модерния национализъм. Значимостта й е видна дори само по броя преписи, които били направени в Атон и извън него и били разпростарнени из всички земи, населени с българи.

Според Г. Илински патриарх Евтимий и неговите ученици „били последните видни представители на атонското монашество из българите”, докато не се появил Паисий Хилендарски, който с написването на своято История променил развитието на българската книжнина и литература. От тогава, според Илински, от Хилендарския манастир „излязъл цял ред български патриоти, които вървели по стъпките на Паисий, будейки своите съотечественици към патриотична дейност”.

Хилендарският манастир не е бил само български книжовен и духовен център.  Създаден като сръбски манастир, още от средновековието неговата книгохранилница е била пълна с множество документи за сръбската история. Може дори да се твърди, че каквото е за нас Зографския манастир това е за Сърбия Хилендарския манастир. Не случайно сръбският учен Йован Раич пристига в светогорската обител в 1758 г., за да търси материали за историческия си труд. Сръбският историк има голям принос за изследването на нашата история. Йован Раич е имал български произход, като сам той твърди , че баща му е роден във Видин и говори за „мой родни” български език. Много от изследователите твърдят, че идеите на Йован Раич са оказали влияние върху Паисий,  въпреки че неговия най- важен исторически труд „История разних славянских народов, найпаче Болгар, Хорватов и Сербов” излиза повече от тридесет години след написването на паисиевата история.

Друга личност, свързана с книжовния, културния и политическия живот на България е Неофит Хилендарски, наричан Бозвели. Неговите борби с фанариотите в Търново успяват да го злепоставят пред турските власти. Той бива арестуван 1841 г. и изпратен на заточение в Хилендарския манастир. Това се повтаря още веднъж, след като успява да избяга от манастира и в 1845 г. той отново е пратен на заточение в Атон. Литературните творби на Неофит Хилендарски са свързани с борбата му за духовна свобода и културно самоопределение на българския народ. Именно по време на първото си заточение  в Света гора Неофит  Хилендарски създава  четири памфлета описващи коварството на фанариотите и непоносимостта на духовния гнет на турците над българите. Най-значителната си творба от този род той пише по време на второто си заточение в Света гора през 1846 година – „Плач бедныя мати Болгарии” , позната под съкратения наслов „ Мати Болгария”.

Монасите от Хилендар имат несъмнен принос в запазването и развитието на българската книжовност през средните векове и Възраждането, но най-вече Паисий Хилендарски и неговата история дават подтик за изследването на хилендарския манастир като книжовно и духовно  средище на българите, макар че постепенно вниманието се насочва главно към изцяло българския Зографски манастир.