Теории за призхода на живота

Концепции за произхода на живота

В наше време са добре изучени такива въпроси в биологията като функционирането и деленето на клетките. Както и тяхната еволюция от едноклетъчни към многоклетъчни, ролята на наследствената информация и т.н. Обаче все още остава неуловим механизма на появата на самия живот. Съществуват няколко алтернативни гледни точки:

Креационизъм

Според този възглед, напоследък много модерен в САЩ, животът не възникнал по естествен, закономерен и обективен начин, а е следствие на божествен, творчески акт.

В частност, съгласно Библията, бог е създал света за шест дни, при това на третия ден е сътворил растенията, на петия — рибите и птиците а на шестия — зверовете и накрая — хората. Първия човек, Адам, слепил от глина и след това му дал душа и той оживял.

Свръхестествената хипотеза е извън обсега на науката и няма да й отделим специално място - само за да отговорим на по-сериозните възражения на креационистите срещу еволюционната теория.

Концепция за многократно самопроизволно зараждане на живота от неживи вещества.

Широко разпространена през Средневековието. Допускала се възможността за самозараждане не само на по-просто устроени същества, но и даже на млекопитаещи. Например, червеи от гниещо месо или тор, мишки от зърно или парцал, риби и други морски животни - от тиня. Може да е смешно, но едва Луи Пастьор през втората половина на XIX век напълно опровергава тези възгледи.

Отричането на възможността за самозараждане на живота в наше време не противоречи на представата за принципната възможност за развитието на органичната природа и живота в миналото от неорганична материя.

Концепция за извънземен произход на живота.

Панспермия (от гр. ''пан'' - всеобщ, ''сперма'' - семе) - хипотеза, според която семената на живота са разпространени в цялата Вселена и освен това живота на Земята е започнал от такива, кацнали на Земята семена. Идеята произхожда от съчиненията на Анаксагор. Според него, животът е възникнал от семе, което съществува "винаги и навсякъде". В съвременна форма е предложена отново от Херман фон Хелмхолц през 1879 г. и популяризирана от шведският химик Свантe Арениус. Той разработва една от разновидностите на панспермията - радиационната панспермия, според която частици живо вещество - спори или бактерии, заседнали на микрочастици космически прах, посредством енергията на светлината се пренасят от една планета на друга и когато попаднат на планета с подходящи условия за живот те дават началото на биологическа еволюция.

Литопанспермията (от гр. litos - камък) е разновидност на панспермията. Нейния автор М. Калвин предположил, че биологически материал може да попадне на Земята от метеоритни частици.

Теория на Опарин-Холдейн

Първата добре обоснована абиогенна теория е представена през 1923г. от руския академик Опарин и малко по-късно от английския учен Джон Холдейн. Основната идея на тази теория било предположението, че зараждането на живота е дълъг процес на създаване на жива материя в недрата на неживата. Разнообразието от прости съединения в атмосферата и протоокеана, облъчвани от обилно от външна енергия продължително време довели до образуването на "първичен бульон", в който възникнали по-сложни органични съединения и техни конгломерати във вид на "коацерватни капки".

Коацерватите са способни да адсорбират химични съединения от окръжаващата ги среда и отделят в нея продукти, както и да растат с последващ разпад на части. По този начин коацерватите представляват открити системи, техните свойства ги сближават с най-простите живи организми.

Обаче това сходство е външно, защото коацерватите нямат най- важното свойство - способността за самовъзпроизвеждане.

Космически прах

През 1968г. в междузвездния прах били открити полициклични ароматни въглеводороди, а по-късно Чандра Викрамасингх (Chandra Wickramasinghe) установил и съдържанието на сложни органични полимери, близки до целулозата, а също и формалдехид (градивен елемент на захарите, такива като рибозата - един от компонентите на РНК). В някои междузвездни облаци са открити органични молекули, които водят до формирането на по-сложните съединения - аминокиселини, мастни киселини, пурини, пиримидини и други главни съставни елементи на живота. Луис Снайдер (САЩ) и И Цзен Куан (Тайван) подложили на спектрален анализ радиоизлъчването на няколко огромни облаци от космически газ и прах. Астрономите открили линии на спектъра, характерни на глицина - проста аминокиселина.

През 1978г. Викрамасингх открил, че инфрачервените лъчи преминавайки през изсушени бактерии се поглъщат в диапазон между 2 и 4 микрометра. Същевременно обърнал внимание, че инфрачервения спектър на GC-IRS7 (мощен инфрачервен светлинен източник от центъра на Млечния път) съответства на същото поглъщане.

В нашата Галактика съществуват около 3000 такива мъглявини, плътността на които е повече от плътността от междузвездната среда.
При това положение възникването на живота изглежда неизбежно.

Животът е възникнал във вътрешността на камъните

Този сензационен извод следва от революционна хипотеза, изказана от Уилям Мартин от университета "Хайнрих Хайне" в Дюселдорф, Германия и Майкъл Ръсел от Центъра за изследване на околната среда в Глазгоу, Великобритания. Функцията на Опариновия "първичен бульон", оказва се, била изпълнена от скални породи, богати на железен сулфид, които по време на Сътворението са се намирали на океанското дъно.

Там лавата от подводни вулканични изригвания кристализирала в камъни с пореста структура. Диаметърът на микрокухините бил стотни от милиметъра. Железният сулфид катализирал в тях поредица реакции на синтез между неорганични молекули, в резултат на което се получавали високовъглеродни съединения - градивните компоненти на живата материя.

Високовъглеродните съединения взаимодействали помежду си и постепенно структурирали белтъчини и нуклеотиди. Животът напуснал микрокухините в камъните, когато успял да достигне фазата на генно закодирано белтъчно производство, обвито в клетъчна мембрана.