Joomla Software solutions Template

Payday loan

АНАТОМИЯ НА ЧОВЕКА

ЧАСТ I

Кости

1.Принципно у-во на живата материя. У-во на клетката.

Клетка: основна структурна и функционална ед.на живата материя. Науката изучаваща клетките-цитология. Съществува като самостоятелен организъм или изгражда многокл. организми. Вс клетка се състои от клетъчна мембрана, ядро и цитоплазма.

Клетъчна мембрана: изградена от белтъци и фосфолипиди. Осигурява избирателно преминаване на в-ва към клетката и от клетката към околната среда. През нея се извършва пасивен и активен транспорт на в-ва. Пасивният е за вс.полупропускливи мембрани. Активният е възможен само при живите мембрани.

Клетъчно ядро: център, в който се пази генетичната информ, кодирана в ДНК. Ядрата в различ.клетки имат различно разполож ,форма, големина и бр. То е отделено от цитоплазмата с ядрена мембрана.

Цитоплазма: състои се от цитозол и клетъчни органели. Цитозолът е течна среда съдържаща вода, белтъчни молекули, РНК, липиди, полож.и отриц.йони. Клетъчните органели биват мембранни и немембранни. Те изпълняват определени ф-ции. Според разпространението им в клетката биват универсални и специални.

Универсални: ендоплазмена мрежа-образувана от тръбести цистерни. Бива 2 вида гранулиран и негранулиран. При гранулирания към повърхността на цистерните са прикрепени рибозоми. Апарат на Голджи - участва в секрецията на в-вата от клетката. Състои се от паралелно подредени мембрани, образуващи гр.от затворени тръбички. Митохондриите в тях се произвежда енергия. Те са нишковидни телца, изградени от 2 мембрани-външна, гладка и вътрешна, нагъната. Рибозомите са изградени от белтъци и РНК. В тях се извършва синтез на белтъци и биват свободни и свързани. Към универсалните се отнасят още лизозоми, вакуоли, различ.включвания и др.

Специалните органели изграждаме при съответните тъкани.

2.Тъкан. Видове тъкан.

Тъканите: гр от клетки с общ произход, у-во и ф-ция. Науката за тъканите се нарича хистология, а процесът на специализация на клетките в тъканите – диференциация. Видове тъкан: епителна-покривен и жлезист епител ; съединителна-влакнеста, мастна, хрущялна, костна, кръвна ; мускулна-напречнонабраздена, гладка и сърцева ; нервна- съставена от неврони и невроглия.

4.Гръбначен стълб. У-во на прешлените. Видове прешлени – у-во и различия. Кръстна и опашна кост.

б)У-во на прешлените: вс прешлен се сътои от тяло /corpus vertebrae/, дъга /arcus/ и 3 вида израст: бодилков, 2 напречни /processus transversus/, 2 чифта ставни-горни и долни. Дъгата и тялото заграждат прешленов отвор/ Съвкупността от прешленовите отвори образува канала на гръбначния стълб, в който се помества гръбначният мозък.

в)Шийни прешлени /vertebrae cervicales/: 7бр, малко правоъгълно тяло, голям триъгълен прешленов отвор, къс раздвоен бод.израст, ставни израст. Напречните израст се състоят от предна и задна пъпка, предната-остатък от закърняло шийно ребро. М/у 2те пъпки-бразда на гръбначномозъчния нерв. На напречния израст има отвор за преминаване на прешленовата артерия и вена /3-6 прешлен/.

1 шиен /atlas/: няма тало и бод.израст,състои се от 2 дъги: предна/по-къса/ и задна/по-дълга/. Разделени са от 2 странични маси. На вс има пъпка. От вътрешната страна на предната дъга има ямка за зъба на 2 шиен прешлен, а отгоре по задната дъга минава бразда на прешленовата артерия. Отгоре на страничните маси са разположени сандаловидни ставни повърх.за съчленяване с тилната кост, а отдолу-ставни повърх.за ставно съчленяване с 2 шиен.

2 шиен/axis/:към тялото му прираства тялото на атласа и образува костен зъб /dens azis/.На зъба има предна и задна повърх,които участват в атлантоаксиалната става.

7ми шиен/vertebra prominens/:има дълъг нераздвоен и силно издаден назад бод.израст

г)Гръдни прешлени /vertebrae thoracicae/: 12бр,триъгълна форма със заоблени ръбове, имат силно изразен бод.израст сочещ надолу,на тялото има 2 чифта горни и долни ребрени п/уямки /fovea costalis superior-inferior/ за главата на реброто,1 чифт ставни ямки на напречния израст./fovea costalis transversalis/за съчленяване с пъпките на ребрата. 11ти и 12ти имат само по 1чифт ямки на тялото за главите на плаващите ребра. Ставните израст се намират във фронталната равнина.

д)Поясни прешлени /verterbrae lumbales/: 5бр,най-масивни с бъбрековидно тяло,къс и сплеснат бод.израс в сагиталната равнина където са и ставните израс. Напречните израст са дълги и тънки /остатъци от закърнелите поясни ребра и се наричат ребрени израст/processi costarii/. В основата има малък добавъчен израст./остатък от същинския напречен израст/. В основата на горните ставни израст се намира пъпчест израст /proc. mammillaris/.

e)Кръстни прешлени /vertebrae sacrales/: 5бр,срастнали в кръсната кост

ж)Кръстна кост /os sacrum/: триъгълна форма с основа /basis ossis sacri/ разположена отгоре и връх /apex/,насочен надолу. 2 повърх: тазова/гладка и вдлъбната/, гръбна, 2 странични части. На тазовата има 4 напречни линии,образувани при срастването на прешлените,и 4 чифта отвори свързани с канала на кръстната кост. Гръбната е изпъкнала,с 4 чифта отвори,5 гребена,образувани при срастването на израст на прешлените-1срединен кръстен гребен от бод.израст, 2странични кръстни гребена от напречните израст.и 2 междинни кръстни гребена от срастване на ставните израст. Последните-слабо изразен като отделни пъпки от вътрешната страна на м/упрешленовите отвори. Междинните гребени продължават в рога на кръстната кост. На страничните части-уховидни повърх за съчленяване с хълбочната кост,има и кръстни грапавини-залавни места на връзки. Предният ръб на костта изпъква към вътрешността на таза-кръстцов рид. Горните ставни израст.на 1кръстен прешлен за запазени и се съчленяват с долните ставни израст.на последен поясен прешлен.

з)Опашни прешлени/vertebrae coccygeae/: 3-5бр,закърнели,при срастването си образуват опашна кост/os coccygys/-триъгълна форма,рога насочени нагоре към рогата на кръстната кост.

5.Кости на гръдния кош - гръдни прешлени, ребра и гръдна кост.

а)Гръден кош/thorax/: изграден-12 гръдни прешлена,12те чифта ребра, гръдната кост.

б)Ребра/costae/: 12бр. Истински ребра-7чифта,свързани директно с гръдната кост. Лъжливи-5 чифта,1те 3 са свързани последователно едно с др и оттам с хрущяла на 7то ребро;образуват ребрената дъга и се наричат дъгови ребра. Последните 2чифта /11,12/ нямат връзка с гръдната кост,завършват свободно в мускулатурата на коремната стена-плаващи ребра. Вс ребро се състои от костна част /os costae/ и ребрен хрущял /cartilage costae/-към гръдната кост. Костното ребро има глава с 2 ставни повърх,разделени от гребен на главата на реброто. При 1,11,12 на главата има само по 1 ставна повърх.без гребен. Следва шийка на реброто и тяло. На шийката има гребен. М/у шийката и тялото се намира пъпка със ставна повърх.за съчленяване с напречния израст на гръдния прешлен. При плаващите ребра няма пъпки. Тялото-извито,най-огънатата част е ъгълът на реброто. По вътрешната повърх.на долния ръб се намира бразда на реброто,в която са поместени м/уребрената артерия,вена и нерв. Тялото на реброто е извито по дължина,по ос и по ръб. 1,2,11,12 се различават от останалите.

в)Гръдна кост/sternum/: плоска кост,състои се от 3 части: дръжка/manubrium sterni/ 6ъгълна костна плочка,в средата на горния й ръб разположена яремната изрезка,от 2те й страни има по 1 ключична изрезка. Странично-1 и ½  чифта ребрени изрезки. Тяло /corpus sterni/: правоъг.костна плочка,странично 5 и ½ чифта ребрени изрезки /7чифта/. Дръжката и тялото сключват помежду си тъп ъгъл отворен назад на нивото на 2ребро. Мечовиден израст/processus xiphoideus/:хрущялен,в по-напреднала вързраст може да се вкости. Той е залавно място на мускули и варира по форма.

6.Кости на раменния пояс – ключица и лопатка.

а)Ключица/clavicula/: дълга,тръбеста,s-образна извита кост. Има тяло и 2 края-гръдничен и раменен. Гръдничен-заоблен и масивен,с гръднична ставна повърх. С него се съчленява с гръдната кост. С раменния край се съчленява с раменния израстък на лопатката. На долната му повръх.са конусовидната пъпка и трапецовидната линия, които са залавни места на 2те части на клюноключичната връзка.

б)Лопатка/scapula/: триъгълна плоска кост,има 3 ъгъла:горен,долен и страничен, 3 ръба-горен,вътрешен и страничен и 2 повърх-ребрена и гръбна. Ребрената повърх.е вдлъбната и образува подлопаткова ямка. Гръбната повърх.се разделя от лопатковия гребен на надгребенна и подгребенна ямка. На страничния ъгъл има неправилно елипсовидна ставна ямка. Отделена е от останалата част с шийка. Над и под нея има по 1 триъг.грапаво поле/надпоставно изпъкване/. Те са залавни места на дългите глави на 2главия и 3главия мишничен мускул. Напред изпъква клюновиден израст.

7.Кости на свободния горен крайник – мишнична, лъчева, лакътна, кости на ръката.

а)Мишнична/humerus/: дълга,тръбеста кост,с тяло и 2края-проксимален и дистален. На прокс.има глава,заобиколена от околовръстен жлеб,наречен анатомична шийка. Зад главата е разположено малкото и голямо изпъкване със своите гребенчета, м/у които се помества надлъжна бразда,в която е разположено сухожилието на дългата глава на 2главия мишничен мускул. Дист завършва със заоблено образувание, наречено кондил. Състои се от 2 ставни повърх-макара и глава,встрани 2 изпъквания-външен и вътрешен кондил. По предната повърх.над макаричката е разположена венечната ямка,над главичката-лъчевата ямка,а отзад-лакътната.

б)Лъчева/radius/: тяло-тристенно призматична форма с 3 ръба и 3повърх. Прокс.край е цилиндричен,означава се като глава. На нея има 2 ставни повърх ямка на главата и ставна окръжност. Ямката се съчленява с главичката на мишничната кост,а ставната окръж.с лъчевата изрезка на лакътната кост. М/у главата и тялото се намира шийката. Дист.край е по-масивен. На него се намира киткена ставна повърх,лакътна изрезка и шиловиден израст.

в)Лакътна/ulna/: тяло-тристенно призматично. Ръбът обърнат към лъчевата кост,се нарича м/укостен ръб. На горната част на тялото отпред е разположен изпъкване. Прокс.край има макаричкова изрезка с водещ гребен,заградена от 2 израст-венечен отпред и лакътен отзад. На венечения латерално има лъчева изрезка. Дистал.се състои от глава със ставна окръжност и шиловиден израстък.

в)Кости на ръката/manus/. Китка/carpus/ включва 8 къси кости,подредени в 2 редици по 4. В прокс.киткена редица от палеца към малкия пръст се намират ладиевидната, полулунната,тристеннопризматичната и граховидната кост. В дист.редица са трапецовидната,трапецоидовидната,главестата и кукестата кост. Предкитка-metacarpus има 5 дълги тръбести кости-означават се с римски цифри I-V,1та е на палеца. Вс се състои от тяло,прокс.край-основа и дист.край-глава със сферична конфигурация. Пръсти/digiti/-имат 14 кости,наречени фаланги. Вс пръст има по 3 фаланги,само палеца има 2. означават се като прокс.или основни,средни и крайни,дистални и нокътни. Вс фаланга се състои от тяло,прокс.край и дист.край. Главите-скрипецовидна форма. Само дист.фаланги,завършват с нокътен израстък или грапавина.

8.Кости на таза

а)Тазов пояс/pelvis/: изграден от 2 безименни,кръстна и опашна.

б)Безименна кост/os coxae/: образувана от срастването на 3 кости:хълбочна,лонна и седалищна. Срастването им се извършва в областта на главулечната ямка,съчленяваща таза и бедрото. Хълбочната кост-заема горно-страничната част на таза. Състои се от тяло и крило. Крилото завършва с хълбочен гребен,на който различаваме вътрешна устна,външна устна и междинна линия. Напред и назад на крилото са разположени по 2 бодила-предно горно и предно долно хълбочно бодило,както и задно горно и задно долно. На гръбната повърх.на крилото има 3 седалищни линии-мускулни залавни места /предна,задна и долна/. Вдлъбнатата част на тазовата повърх.се нарича хълбочна ямка. Назад към кръстната кост има уховидна повърх.и хълбочна грапавина. На границата м/у тялото и крилото на хълб.кост е разположена дъговидна линия. Лонната кост/os pubis/-заема предната част на таза. Състои се от тяло и клон. м/у телата на хълбочната и лонната кост има хълбочно-лонно възвишение. Клонът се дели на горен и долен. На горния има гребен и лонна пъпка. За съчленяване с противоположната лонна кост има симфизна повръх. Седалищна кост/os ischii/-състои се от тяло и клон,който има низходяща и възходяща част. Най-ниската му част е удебелена и се нарича седалищна върга. Над нея се намира седалищно бодило. М/у 2те се загражда малка седалищна изрезка,а м/у седалищ.бодило и крилото на хълб.кост е голямата седалищ.изрезка. при срастване телата и клоните на лонната и седалищната образуват затулен отвор

9.Кости на свободния долен крайник – бедрена кост, голям и малък пищял, кости на ходилото.

а)Бедрена кост/femur/: дълга тръбеста кост,състои се от тяло и 2 края-прокс.и дист. Тялото е гладко и изпъкнало отпред,отзад-разположен гребен с разтеглена форма като буква X с 2 устни-вътрешна и външна. Латералната преминава в седалищно изпъкване, медиалната-в гребенна линия. Надолу се раздалечават и заграждат триъг.задколянна повърх. Проксимално има 2 въртела-голям и малък/разполож.медиално и назад/. Отпред 2та въртела се свързват с м/увъртелна линия,отзад-м/увъртелен гребен. В основата големия въртел има въртелна ямка. В прокс.край има глава с ямка на главата. Под ъгъл спрямо тялото е шийката. Дист.край завършва с 2 заоблени образувания-кондили-те са ставни повърх. Напред те се сливат в капачкова повърх,а назад 2та кондила са разделени от м/укондиларна ямка. Встрани се намират 2 кондила-залавни места на мускули и връзки. Капачето е сезамовидна кост и се отнася към помощ.апарат на мускулите.

Б)Кости на подбедрицата/ossa cruris/: тя има 2 кости разполож.успоредно помебду си: голям и малък пищял. Големият е от вътрешната страна на подбедрицата,малкият от външната. Големият-по масивен,дълга тръбеста кост с тристенно призматично тяло,което има 3 ръба и 3 повърх. Отпред на тялото има изпъкване-залавно място на 4главия бедрен мускул,отзад косо минава линията на плоския мускул. Прокс.край има 3 кондила-външен и вътрешен. Вс от тях има по 1 горна ставна повърх.за колянната става. М/у тях-м/укондиларно възвишение с 2 хълмчета. Пред и зад възвишението-предното и задното м/укондиларно поле. На външния кондил-малкопищялна ставна повърх. На дист.край-капковидно удължени, вътрешен глезен със ставна повърх. На с/уполож.страна-малкопищялна изрезка,а отдолу е повърх.за скочната кост на ходилото. Малкият-дълга тръбеста кост,има тяло,прокс.и дист.край,наречен външен глезен. На главата има ставна повърх.,а на външния глезен-ставна повърх.и ямка.

в)Кости на ходилото/ossa pedis/: разделя се на 3 части: задходилна/tarsus/-7 къси кости Най-голяма-петната,притежава разлято грапаво изпъкване/петна върга/,залавно място на 3главия мускул и начална опорна точка при локомоторните движения. На горната повърх.на петната-3 ставни повърх.за съчленяване със 3те ставни повърх.на скочната. Скочната/talus/-тяло,шийка и глава. На горната повърх.на тялото-макарата на скочната кост. Пред нея-3 клиновидни кости:медиална,междинна и латерална. Пред петната е кубовидната. Предноходилна/metatarsus/-включва 5 дълги тръбести кости. Вс от тях-тяло,основа,глава. Главите са с кълбеста форма. Костите на пръстите/ossa digitorum pedis/-14бр наричат се фаланги. Вс пръст по 3 фаланги с изключ.на палеца-само 2. Биват прокс.или основни,средни и крайни или дистални. Фалангите-дълги кости с тяло,основа и глава. Дист.фаланги вместо глава имат нокътен израстък.

Стави

10.Видове свързвания м/у костите: неподвижно, подвижно, полуподвижно. Принципно у-во на ставите. Механика на ставите.

а)Неподвжино: при него пространството м/у костите е запълнено от влакнеста,

хрущялна или съед.тъкан. Свързване чрез влакнестата може да се осъществи чрез: шевове-свързвания м/у костите чрез незначително колич.съед тъкан/биват зъбчати, плоски,люспести/. М/укостни мембрани-допълнение към скелета, увеличават мястото за залавяне на мускулите. М/укостни връзки-пр: кръстновъргова,кръстнободилкова връзка,м/у дист.краища на големия и малкия пищял и др. Чрез хрущялна-пр:м/у тялото и дръжката на гръдната кост,м/у 2те лонни кости и др. Чрез костна-пр:при срастването на 5те кръстни прешлена в кръстна кост м/у костите на черепа,м/у 3те кости-хълбочна, седалищна и лонна и др.

б)Подвижно:осъществява се чрез стави,в които се съчленяват 2 или повече костни звена, взаимно подвижни 1 спрямо др. Ставите се разделят на прости и сложни. Прости-имат само 2 взаимно подвижни кости или костни звена. Сложни-съчленяват се повече от 2 пк или кз.

в)Принципно у-во на ставите: задължителни ел-ставни повърх-повърх на съчленяващите се кости с различ.форма.Обикновенно 1та изпъкнала,др-вдлъбната.Според формата на повърх са: кълбести,елипсовидни,седловидни,цилиндрични,винтообразни,плоски, скрипецовидни. Плоските се отнасят към п/уподвижното свързв,позволяват пружиниране м/у ставните повърх. Ставен хрущял/cartilago art/-покрива ставните повърх,намалява триенето при движение и участва в механизма на изстискване на ставната течност. Ставна капсула(capsula art)-обхваща ръбовете на ставните повърхности на костите.Има 2 слоя:външен фиброзен и вътрешен синовиален.Външният-изграден от колагенна съед тъкан/отговаря за здравината на свързването м/у костите/.Вътрешният-покрива цялата кухина на ставата и отделя синовиална течност.Играе  ролята на смазка на ставните повърхности. Ставна цепка или кухина(cavum articulare)-пространството м/у костите,херметизирано от ставната капсула,изпълнено със синовиална течност. Ставни връзки(ligamentum,-a)-снопчета от влакнеста съед тъкан,заловени за костите, участват в става,стабилизират я и ограничават нефизиологичните д-я. Незадължителни: Коригиращи у-ва-хрущялни образувания за коригиране на несъответствията м/у кривините на ставните повърх ; Ставни дискове-разположени м/у ставните повърх,ставни устни-в големите кълбести стави раменна и тазобедрена,менисци-в колянната става.Синовиални гънки(plica,-ae)-гънки на синовиалния слой на ставната капсула,запълват луфтове в ставите при движ.

Синовиални торбички(bursa,-ae)-разполож под сухожилията,прехвърлят се през ставата и намаляват триенето и натиска при съкращенията на мускулите.Повечето-отделени от ставната кухина,но има и такива,които са свързани с нея.

г)Механика на ставите:Степен свобода на движ-бр на взаимно перпенд.оси,прекарани през центъра на ставата,около които могат да се извършват ротац.движ.Зависят от формата на ставните повърх и могат да бъдат макс.3.Кълбестите стави имат 3 степени,елипсовидните и седловидните-2,а цилиндричните и вс техни подвидове-1.Движ около напречно-хоризонт ос на ставите са сгъване-при доближаване на костните звена,и разгъване-при отдалечаване.Около предnо-задната хоризонт ос,перпенд на 1та,се извършва отвеждане-при отдалечаване на костите от средната равнина,и привеждане-при приближаване към средната равнина.Около вертик ос се извършва завъртане-може да бъде навътре или навън.Равнината,в която се движат костите е перпенд на остта на движ. Размер на движ.Обема на движ,изразен в градуси за конкретната става.Зависи от степента на съвпадане на ставните повърх по площ.Колкото по-голямо е това съвпадение,толкова по-малък е размерът на движ.Зависи-здравината и обтегнатостта на ставната капсула,от бр и здравината на ставните връзки,от големината на мускулната маса около ставата,от двуставните мускули антагонисти на движ-вс тези фактори са ограничители на движ.

11.Свързване м/у сегментите на гръбначния стълб.

а)Свързване м/у телата на прешл-a)Чрез м/упрешленови дискове-м/у телата на всеки 2 съседни прешлена се разполага хрущялно-фиброзно образувание-м/упрешленов диск.Състои се от 2 части.Периферната-фиброзен пръстен,отговарящ за здравината на свързване.Централна- пихтиесто ядро е разполож по-близо до задния ръб на диска,участва активно при движ.Ядрото е силно хигроскопично,при движ променя формата си,избутва се в противополож.на наклона на гръбн.стълб посока.При сагитален срез на м/упрешленовия диск-има клиновидно сечение-така се оформят извивките на гръбн.стълб и той добива S-образна форма.В шийната и поясната си част-изпъкнал напред,a в гръдната и в кръстната-вдлъбнат назад.В сагит.равнина гръбн.стълб е леко наклонен странично и тази извивка във фронтална равнина се означава като нормална или физиолог.сколиоза.Подвижността на гръбн.стълб зависи от размерите на м/упрешленовия диск по формулата на братя Вебер C=(H/D)²,C-подвижност,H-височина,D-диаметър на диска.б)Чрез връзки.По предната и задната повърх на прешл по дълж на целия гръбн.стълб са разполож 2 връзки-предна надлъжна-ограничител на разгъването на гръбн.стълб,и задна надлъжна-ограничител на сгъването.

б)Свързв м/у дъгите на прешл.М/у дъгите на вс 2 съседни прешл има м/удъгови или жълти връзки.Изградени са от еластична съед.тъкан,а ф-цията им е да пестят мускулно усилие при запазване на позата при движ.

в)Свързв.м/у израстъците на прешл.а)Чрез връзки.М/у вс 2 съседни бод.израст.има м/убод. връзки.От тилната кост до средния гребен на кръстната кост се намира надбод. връзка.В шийната част на гръбн.стълб връзката е значително по-широка и се означава като вратна.Тези връзки ограничават сгъването на гръбн.стълб.М/у вс 2 съседни напречни израст са разполож къси м/унапречни връзки-ограничители на навеждането на гръбн.стълб встрани.В шийната част връзктите са чифтни от вс страна.б)Чрез стави.М/у долните ставни израст на горния прешл и горните ставни израст на долния прешл се образуват по 1 чифт м/упрешл. стави.Те са кълбести, чиито ставни повърх са части от кълбо с мн голям радиус-имат малък размер на движ.

г)Механика на гръбн.стълб:има 3 ССД:флексия-екстензия,навеждане в страни и завъртане. Най-подвижна-шийната част,с което се осигурява голяма подвижност на главата.Следва поясната,в която ротацията е само м/у 3 и 5◦.Най-слабо подвиж-гръдната-в нея се свързват ребрата.Двойно S-образната извивка на гръбн.стълб е свърз с изправения начин и вървеж.Вс животни,човекоподоб.маймуни и новородените,имат дъговидно извит гръбн.стълб.Извивките се оформят успоредно с изправянето на детето-1во шийната лордоза в края на 1месец,към 6тия и поясната.

12.Стави на раменния апарат – гръдно-ключична, лопатко-ключична и раменна.

а)Гръдно-ключична/art.sternoclavicularis/-в нея се съчленяват ключич.изрезка на гръдната кост с facies art sternalis на гръдничния край на clavicula.М/у има ставен диск

/discus аrt/хрущялна пластинка дава на ставата 3 ССД.Раменния край може да се движи нагоре-надолу,напред-назад и да се ротира.Ставната капсула се залавя по ръбовете на ставните повърх.и ръба на ставния диск се образува 2камерна става.Отпред ставата-укрепена от предна гръдно-ключична връзка-ограничава движ назад.Отзад-задна гръдно-ключична връзка-ограничава движ напред.Отгоре 2те стави се укрепват от обща м/уключична връзка-ограничава движ надолу.Ставата,която ограничава 3те ССД е ребрено-ключич.връзка-простира се от clavicula до 1вото ребро.

б)Лопатко-ключична/аrt.acromioclavicularis/-в нея се свързват ставната повърх на раменния израст на лопатката и ставната повърхн на раменния край на clavicula.Став. връзки са:раменно-ключичna-минава отгоре в/у став.капсула,страства с нея и се разполага м/у clavicula и раменния израст.Клюно-ключична-разполож м/у clavicula и клюновидния израст на лопатката.Оформя 2 части:конусовидна и трапецовидна връзка. Ставата има 3 ССД-изцяло в раменете.

в)Раменна/art.humeri/-образува се от съчленяването на став.ямка на лопатката и главата на мишничната кост.В ставата има коригиращо у-во,ставна устна-хрущялен пръстен разполож по ръба на ямката.Став.капсула е хлабава.Залавя се,от една страна,по ръба на став.ямка,обхващайки устната и надставното изпъкване на лопатката,и от др,за анатомич.шийка.Така сухожилието на дългата глава на 2главия мишничен мускул, което започва от надставното изпъкване,се разполага вътреставно.Излиза извън став. капсула в sulcus intertubercularis,където е обвито в собствено синовиално влагалище.                                       Ставата е укрепена от клюно-мишнична връзка,която се прехвърля м/у клюновидния израс на лопатката и анатомич.шийка отпред и отгоре.Отпред в став.капсула се вплитат 3 снопчета съед.тъканни влакна.Над ставата м/у клюновидния и раменния израст.на лопатката-клюнораменна връзка.Тя заедно с израст образува костно-фиброзния покрив на раменната става,той има защитна ф-ция и е ограничител на отвеждането в ставата. Раменната става е кълбеста с 3 ССД.

г)Механика на раменния апарат-има 3 ССД и увеличен размер на движ.1 степен-около напречно-хоризонт или фронталната ос е сгъване и разгъване.Флексията до около 90 се извършва само в раменната става.След това се включват др 2-на раменния апарат,измества се лопатката и мишницата се издига до вертикално полож,като в крайната част на движ се включва и гръбн.стълб.Разгъването-около 20-30.2 степен-отвеждане-привеждане около 1 предно-задна ос.При отвеждането до 60 движ е само в раменната става,над този градус се включват до 125-130 др 2 стави,за да се измести костно-фиброзният покрив,а над 125 отвеждането е за сметка само на ротация на рамото и се включва и гръбн.стълб.3 степен-ротация-около вертик ос,вървяща от центъра на главата до центъра на главичката на мишничната кост.Общо вътр и външ ротация са в размер 90.

13.Лакътна става

Лакътна става/art.cubiti/-сложна става,съставена от 3 прости стави:мишнично-лакътна /м/у макарата и incisura trochlearis ulnae-скрипецовидна става с 1 ССД/; мишнично-лъчева/art.humeroradialis/-м/у capitulum humeri и fovea capitis radii; проксимално лъчево-лакътна/art.radioulnaris proxymalis/-м/у circumferentia art.radii и incisura radialis ulnae-тя е цилиндрична става с 1 ССД.Став.капсула се залавя по ръбовете на став.повърх като извън нея остава проксималната 3та на лакътната ямка.Ставата е укрепена от 2 странич. връзки.Страничната лакътна-започва от вътреш надкондил на мишничната кост и завършва ветрилообразно на вътр ръб на макаричковата изрезка.Страничната лъчева-започва от външ надкондил на мишничната кост,разделя се на 2 снопа,които заобикалят главата на лъчевата кост и завършват на ръбовете на лъчевата изрезка.Пръстеновидно лъчева-обикаля главата на лъчевата кост,залавя се за предния и заден ръб на лъчевата изрезка.Лакътната става има 2ССД:сгъване-разгъване в мишнично-лакътната и мишнично-лъчевата става и ротация в мишнично-лъчевата,прокс.и дист.лъчево-лакътна става.2те кости на предмишницата-лакътна и лъчева,са свързани помежду си освен със стави и с м/укостна мембрана.Залавя се за обърнатите им един към др м/укостни ръбове и за дист.лъчево-лакътна става.Лакътната изрезка на лъчевата кост се съчленява със став.окръжност на лакътната кост.Долната повърх на главата на лакътната кост приляга към триъг.връзка-ставен диск-той е от влакнест хрущял и се закрепва за основата на шиловидния израст.на лакътната кост.Ставата е цилиндрична с 1 ССД.

14.Киткени стави /лъчево-киткена и средно-киткена/. Стави на ръката.

а)Лъчево-киткена/art.radiocarpea/-в нея се съчленяват лъчевата кост с костите на прокс киткена редица без граховидната кост.Ставата е проста-3те кости-свързани неподвижно чрез м/укостни връзки.Укрепена е от 5 връзки-дланни,странични и м/укостни.Дланните са 2-дланна лъчево-киткена и дланна лакътно-киткена,ограничители на разгъването.2те странични връзки:странично лъчево-киткена и странично-лакътно киткена,ограничават съответно привеждането и отвеждането.1 гръбна връзка-гръбна лъчево-киткена ограничава сгъването в ставата.

б)Среднокиткена/art.mediocarpea/-в нея се съчленяват прокс и дист киткена редица. Има S-образна форма на став.цепка поради изпъкване на главата на главестата кост към проксимално.Став.капсула се залавя по ръбовете на став.повърх.Укрепена е от здрави м/укостни,дланни и гръбни връзки.2те киткени имат обща механика.Около напречно-хоризонт ос се извършва сгъване-разгъване.Около предно-задната-привеждане и отвеждане.Около междинни оси в ставите-циркомдукция.

в)Стави на ръката: Киткено-предкиткени/artt.carpometacarpeae/2бр:киткено-предкиткена става на палеца-м/у основата на 1вата предкиткена кост и трапецовидната кост.Форма-седловидна с 2 ССД:сгъване-разгъване и привеждане-отвеждане.Като междинно движ се извършва противопоставяне на палеца на останалите пръсти. Киткено-предкиткена става-м/у костите на дист киткена редица и основите на II до V предкиткена кост.Ставата е плоска,п/уподвижна,позволява само пружиниране на ставните повърх 1 спрямо др.Укрепва се от дланни и гръбни връзки.М/упредкиткени /artt.intermetacarpeae/-п/уподвижни.Став.им кухини са свързани с кухината на общата киткено-предкиткена става.Предкиткено-фалангеални/artt.metacarpophalangeae/-5бр,в тях се съчленяват главите на предкиткените кости с основите на прокс.фаланги. Кълбести стави с 2 активни ССД:сгъване-разгъване и отвеждане-привеждане.3 степен-ротация е пасивна,няма мускули,които да я извършват.М/уфалангеални/art.interph/9бр по 2 на вс пръст,само на палеца 1.В тях се съчленяват главите на прокс фаланги с основите на средните и главите на средните с основните на крайните.Вс укрепена от по 2 странични връзки.Ставите са скрипецовидни,с 1 ССД:сгъване-разгъване около напречно-хоризонт ос.