|
Бруцелозата е много сериозно и опасно инфекциозно заболяване.
От самото име на болестта става ясно, че тя се предизвиква от много жилави и изключително вредни микроорганизми, наречени бруцели. Заболяването може да протича по различен начин, но най-често са засегнати нервната и половата система, ставите, бъбреците. Затова бруцелозата може да бъде преодоляна само с помощта на антибиотици.
Заболяването представлява зооноза, т.е. развива се у хора и у животни. То се причинява от бактерии от рода бруцела - аеробни, грам-отрицателни, с кръгловата форма. Бактериите отделят ендотоксин и са силно устойчиви във външната среда.
Те се развиват и размножават в крави, овце, кози, свине и диви животни. У бременните животни те предизвикват аборт. В околната среда бруцелните бактерии попадат посредством околоплодните води и ципи, заразен плод и заразена плацента, изпражнения и урина. Възбудителят на говеждата бруцелоза издържа в околната среда до 6 месеца, което е съществен факт за зоопрофилактиката.
Източници на заразяване са болните, които могат да излъчват бруцелите с маточните изтечения след аборта, млякото, урината, семенната течност и др.
Инфектирането на човека става най-често при консумиране на заразени или замърсени храни. По-рядко замърсяването става чрез кожата и лигавицата по въздушен път - при обработка на кожи, стригане на вълна и др.
Попадналите в човешкия организъм бруцелни бактерии достигат по лимфен път до най-близките лимфни възли. Там те се размножават и чрез кръвта проникват в черния дроб, далака, костния мозък и други вътрешни органи.
Заразоносителството продължава с години. В здравите ферми внасянето на инфекцията става най-често чрез доставянето на болни или заразени животни. От входната врата бруцелите стигат до регионалните лимфни възли, а оттам, чрез кръвния ток-до всички вътрешни органи. Генерализирането на инфекцията става за 10 дни. След това бруцелите намаляват и изчезват, като остават да съществуват гкавно в бременната матка, вимето, лимфните възли и във възпалените сухожилни влагалища. Локализацията в изброените места и заразоносителството могата да продължат с години, дори и цял живот.
Клиничната картина се обуславя от пораженията в местата на локализация. Наблюдават се треска, аборт, метрит, плацентит, мастит, тендинит, бурзит, артрит и абсцези по крайниците. Клинико-епизоотологичните данни могат да насочат за болестта, но сигурна диагноза се поставя чрез бактериологични и серологични изследвания. Изпрзщат се за комплексна разработка кръв, мляко, маточен секрет, абортирал плод и др. Всички крави се изследват задължително един път годишно по серологични начини за откриване на титри за болестта. Съмнително болните животни и заразените ферми се подлагат на специален ветеринарен режим за оздравяване.
След инкубационен период от 1 до 3 седмици се появяват първите болестни признаци - втрисане и повишаване на телесната температура до 39-40 градуса С, обилни изпотявания, главоболие, ставни и мускулни болки, болка и зачервяване на гърлото. Тези признаци се изявяват остро или постепенно. Въпреки високата телесна температура общото състояние на болните не е силно нарушено.
Характерен признак е увеличаването на много групи лимфни възли - по шията, под мишниците, в ингвиналната област и по други места. Увеличават се черния дроб (хепатомегалия) и далакът (спленомегалия). Артериалното налягане се понижава. Нерядко се развива възпаление на мозъчната обвивка (менингит) и на мозъка (енцефалит).
Съществува и т. нар. хронична форма, при която повишената телесна температура се наблюдава месеци и дори години, а черният дроб и далакът са трайно увеличени. При хроничната форма на бруцелозата се засяга опорно-двигателния апарат, като се развива артрит на големите стави. Особено често се засягат тазобедрените и коленните стави, което нерядко води и до обездвижване. У заболелите бременни бруцелозата предизвиква аборт.
Причинителят на Бруцелоза при кучето се нарича Brucella canis описана за първи път в САЩ през 1966 г.
ЗАРАЗЯВАНЕ
В околната среда бруцелните бактерии попадат посредством околоплодните води и ципи, заразен плод и заразена плацента, изпражнения и урина.
Могат да се открият в млякото и месото. Инфектирането на човека става най-често при консумиране на заразени продукти /месо, мляко и други/. По-рядко заразяването става чрез кожата и лигавицата по въздушен път - при обработка на кожи, стригане на вълна.
Заразяването и предаването от куче на куче може да стане през лигавици, но най-често се предава при полов акт или от женското куче на кученцата по време на раждане. Фиг.2
Особеното при Brucella canis е че тя живее вътре в клетката, размножава се там и след 1 до 4 седмици с помоща на макрофагите (бели кръвни клетки) се разпространява по целия организъм. Без каквито и да са забележими клинични признаци, започва образуването на антитела от организма срещу Brucella canis, които не са в състояние да спрат колонизирането на организма. При което се поразяват плацентата, далака, лимфните възли, ставите, простатната жлеза, надсеменника - където протича фагоцитоза на спермата, а също така и имунологически процеси водещи до аглутинация на сперматозоидите, което е причина за безплодието.
При животните
Симптоми
Наблюдават се най-често нарушения в репродуктивните функций. Възможни са слабо изразени нарушения на общото състояние без температура, но с увеличаване на лимфните възли. Често при бременни кучета се наблюдават аборти от 3 до 12 дни преди термина за раждане с последващи метрити и безплодие. При мъжките екземпляри се развива Orhitis (възпаление на тестисите) съпроводено с дерматит на скротума, епидидимит, простатит с последващо безплодие.
При спорадично протичане е възможно да се наблюдават болки в гърба, слабост на задницата които са в следствие на остеомиелита , дискоспондилита и засягане на ставите причинени от бруцелите. В редки екстра генетални проявления може да се наблюдават пиогрануломатозен дерматит, нарушено зрение в следствие на увеит, а също така и гломерулонефрит на бъбреците.
За поставяне на точна диагноза са необходими серологични изследвания в лаборатория, което отнема около 15 дни. По-бързият и също толкова точен метод за поставяне на диагноза са бързите диагностични тестове на Аниген. С помоща на тези тестове, които са със 100% специфичност и 93% чувствителност, Вашият ветеринарен лекар може да определи дали кучето Ви е носител на Brucella canis.
Теста се прави с венозна кръв и показва резултата за 20 минути. Бърза и безболезнена процедура.
Лечение
Лечението е трудно и продължително поради вътреклетъчната локализация на Brucella canis.
Мъжките представители задължително трябва да се кастрират.
Женските могат да се върнат към разплод след продължително лечение, като не бива да се забравя възможноста от рецидив.
Най- подходящи за лечение са антибиотиците миноциклин, стрептомицин, гентамицин, тетрациклин, триметоприм.
При хората
Симптоми
Попадналите в човешкия организъм бруцелни бактерии достигат по лимфен път до най-близките лимфни възли. Там те се размножават и чрез кръвта проникват в черния дроб, далака, костния мозък и други вътрешни органи.
След инкубационен период от 1 до 3 седмици се появяват първите болестни признаци - втрисане и повишаване на телесната температура до 39-40 градуса С, обилни изпотявания, главоболие, ставни и мускулни болки, болка и зачервяване на гърлото. Тези признаци се изявяват остро или постепенно. Въпреки високата телесна температура общото състояние на болните не е силно нарушено.
Характерен признак е увеличаването на много групи лимфни възли - по шията, под мишниците, в ингвиналната област и по други места. Увеличава се както черния дроб /хепатомегалия/ така и далакът /спленомегалия/. Артериалното налягане се понижава. Нерядко се развива възпаление на мозъчната обвивка /менингит/ и на мозъка /енцефалит/.
Съществува и т. н. хронична форма, при която повишената телесна температура се наблюдава месеци и дори години, а черният дроб и далакът са трайно увеличени. При хронична форма бруцелозата може да засегне и опорно-двигателния апарат, като развие артрит на големите стави. Особено често се засягат тазобедрените и коленните стави, което нерядко води до обездвижване. При бременни жени бруцелозата предизвиква аборт.
Лекуването е неефективно, затова болните животни се убиват. Хората се третират с тетрациклин, хлорамфеникол и др. Под наблюдение на учасъковия медицински лекар. Зоопрофилактичните мерки са насочени към предотвратяване на възможното заразяване, засилване хигиенно-дезинфекционните мерки и регулярното изследване на всички говеда Лечението се провежда в инфекциозно болнично заведение със широкоспектърни антибиотици, прилагане на противобруцелозни гамаглуболин и ваксина, витамини, гликокортикоиди, антипиретици и други медикаменти. Прогнозата е благоприятна при ранно и активно лечение, като настъпва оздравяване, вкл:
- бактериалното оздравяване.
- съмнителна при хроничната форма на бруцелозата със засягане на големите стави (тазобедрени и коленни) и на вътрешни органи (менингит, енцефалит) и
неблагоприятна при влошаване и неактивно лечение, като смъртността достига 2-4%.
Профилактиката е от голямо значение. Заболелите животни се изолират и унищожават. В бруцелозното огнище се извършва дезинфекция. Хора, работещи със съмнителни контактни животни трябва да използват ръкавици, очила и маски (ветеринарни лекари, зоотехници, животновъди и др.) Такъв застрашен персонал подлежи на противобруцелозна ваксина.
Рискът от заразяване на хора дори при контктуване с болно куче при последни проучвания не е висок. Има известна опасност при маниполиране и почистване след абортирали кучета най-вече за хора с отслабена имунна система
Профилактика на заболяването: 1. Да не се консумира непреварено мляко, не добре узряло сирене и недостатъчно термично обработено месо.
2. Да не се пие вода от непроверени водоизточници.
3. Да се измиват обилно плодовете и зеленчуците за консумация в суров вид.
4. Хранителните продукти да се съхраняват на места, недостъпни за гризачи.
5. Да се извършва ежедневна дезинфекция в помещенията, където се отглеждат животни.
6. След обслужване на животните, ръцете да се измиват и дезинфектират.
7. Да се използва отделно работно облекло при обслужване на животните.
|
