Joomla Software solutions Template

Payday loan

35.Биоценоза.Същност,особености,подразделения.Екологични доминанти.Структура на биоценозите.Видове пространствена и екологична структура.Показатели за видовата структура на съобществата.Екотон и граничен ефект.

Биоценоза

Биоценозата представлява съвкупност от различни популации, населяващи определена територия. Това е живата част на екосистемата. Изградена е от популация на растения,животни и микроорганизми. Биоценозите са 2 типа:

1.основни-имат големи размери и са със завършена структура. Напълно автономни са. Нуждаят се само от слънчева светлина и не се влияят от съседните биоценози.

2.дребни,малки биоценози-те са в процес на изграждане,с малки размери и зависят от съседните съобщества.

Екологични доминанти

Не всички популации в биоценозата са равностойни.Обикновенно 1,2,3 популации доминират и дават облика на биоценозата. Тези популации се наричат доминантни видове или екологични доминанти. Ако те се премахнат цялата биоценоза може да се разруши. По-слабо застъпените популации образуват видовото разнообразие на биоценозата. Обикновено доминантния вид дава наименование на биоценозата- например смърчово съобщество. Рядко за название служат животински видове, защото те са в непрекъснато движение и влизат в състава на няколко биоценози.

Структура на биоценозите

Структурата на всяко съобщество се характеризиза с:

1.Вертикална етажност(структура)- растителноста се подрежда в етажи. В тропическите гори-до 12 етажа, в умерените ширини 4-5 етажа.

2.Основна единица на хоризонталната структура е консорцията. Тя бива 3 типа:

- индивидуална- има ядро, най-често автотрофен организъм и свързаните трофично с него и на базата на общото им обитание организми. Например растение и всички свързани с него организми. Рядко ядро може да е животински организъм.

- популационна консорция – система от индивидуални консорции на един и същ вид(или на една и съща популация).

- синузиална консорция – система от консорции на различни популации,но от 1 жизнена форма. В една гора се образува синузиална консорция на всички дървета, всички храсти.

3.Хранителна структура на биоценозата- образуват се хранителни вериги въз основа на хранителните взаимоотношения м/у организмите в биоценозата.

Първото хранителното равнище е представено от автотрофни организми- биопроизводители.

Второто хранително равнище е представено от хетеротрофни организми. Те са консументи. Към това равнище спадат: консументи от първи порядък- растителноядните животни; консументи от втори порядък- животните,които се хранят с растителноядни животни; Консументи от трети порядък- животни, хранещи се с животни от втори порядък.

Понякога може да има и консументи от 4-ти и по-голям порядък, но те са редки.

Третото хранително равнище се заема от организми, които разграждат и минерализират мъртвото органично вещество.

Тази схема е само принципна. Растителноядните организми, например,при храненето си поглъщат насекоми и други животни, някои от които са животноядни. Така те стават потребители от 2-ри порядък. Друг пример е чехълчето, което се отнася към 2-рото хранително равнище и се храни с бактерии, които са редуценти от 3-то равнище.

4.Екологична структура

Всяка биоценоза се състои от определени екологични групи организми, намиращи се в зависими съотношения, изразяващи екологичната структура на съобществото. Сходните по екологична структура биоценози могат да имат различен видов състав, т.к. еднаквите екологични ниши в различните съобщества могат да бъдат заети от съвсем различни видове организми. Вкологичната структура отразява също и съотношението на групите организми,обединени по сходството на типа на храненето си или по отношението си към влагата. Екологичната структура се характеризира със строга закономерност на изграждане в определените географски зони. Така например в степните и пустинните райони преобладават животните фитофаги, а в умерените географски зони доминират сарофагите.

Показатели за видовата структура на съобществата

1.Показател за видовото разнообразие на Маргарет-d

d=S/logN

S-количество на описаните видове на дадена работна площадка

N-общото количество на индивидите, които са регистрирани

Използва се в съобщества с добро видово разнообразие.

2.Показател за доминирането по Симсон-C

C=  (ni/N) – /ni може да е ui /

ni- оценка на значимостта на всеки индивид на дадена площадка

N- Обща оценка на значимостта на всички видове.

3. Показател за сходство м/у две проби (показател на Сьоренсон)-S

S=2C/A+B

A-количество на видовете, които са регистрирани в 1-вата проба

В-количество на видовете, които са регистрирани в 2-рата проба

C-количество на видовете които са общи и в двете проби

Екотон и граничен ефект

Прехода м/у две или повече биоценози се нарича екотонна(гранична) зона. На тази граница има по-голямо видово разнообразие. Там се срещат видове,характерни за 2-те биоценози и видове,характерни само за екотона. Например на прехода гора-ливада.По-голямото струпване в екотона се дължи на по-голямото видово разнообразие. Видовете, характерни само за екотона се наричат екотонни(погранични) видове. Граничен ефект  от по-голямото видово разнообразие.