Joomla Software solutions Template

Payday loan

Васил Левски – Организатор и ръководител на ВРО

Роден през 1837г. в Карлово, Васил Левски има не леко детство. Още 14 годишен загубва баща си. Под влияние на вуйчо си той става послушник в Хилендарския манастир, а след това се замонашва в Сопотския манастир и приема името Игнатий. По- късно под влиянието на Раковски той се посвещава изцяло на революционното дело.

След неуспехите през 1868г. – 1869 г. Левски обмисля нова стратегия на освободителното движение. Той осъзнава че неуспехите на емиграцията се дължат до голяма степен политическата апатия вътре в страната. Изхода от това положение Левски вижда в целенасочена революционна пропганда в страната и в анагажирането на възможно повече слоеве на обществото в освободителната борба.

С материалната помощ на “Българското общество” и най-вече на Димитър Ценович, Левски осъществява първата си обиколка по българските земи(12.1868 – май 1869). Главната цел на обиколката е да придобие най - точна представа за истинските политически нагласи сред бг общество. Той се завръща в Букурещ през март 1869г. и очевидно убедил се в идеите си, замисля нова обиколка из Българско.

Втората обиколка на Левски започва на 1 май 1869 и завършва на 26 август 1869г. На тази обиколка той минава през десетки бг селища и създава първите революционни комитети. В края на август Васил Левски се завръща в Букурещ с убеждението че бг народ не е готов за въстание. По това време около Любен Каравелов започва да се обединява групата на “младите”. Васил Левски е един от най-ревностните съмишленици на Каравелов  в изграждането на БРЦК. Той се стреми да убеди емиграндските дейци, че едно въстание може да разчита на успех, само ако е предварително подготвено от една добре организирана вътрешна комитетска мрежа. Емиграцията като цяло обаче се отнася въздържано към идейте на Левски. След близо 9 месечни безплодни спорове със своите опоненти, Васил Левски решава сам да се заеме с реализирането на своя замисъл.

На 27 май 1870г. Васил левски започва своята трета обиколка по българските земи. При тази трета обиколка той всъщност пристъпя към изграждането на своята Вътрешна революционна организация(ВРО). Само за около година и половина Апостолът успява да създаде широка нелегална комитетска мрежа, обхващаща всички български земи. На чело на ВРО стои Ловешкия централен комитет , назован в някой документи “Привременно правителство в България”. През 1871г. емиграцията във Влашко показва дейно съпричастие към делото на Васил Левски като му изпраща за помощници Ангел Кънчев и Димитър Общи. През септември 1871г. Апостолът завършва и идейната платформа на ВРО. Този документ остава в бг история под името “Проектоустав” или “Нареда до работницие за освобождението на бг народ”. Левски правилно разбирал, че в един устав на ораганизацията преди всичко трябва да се посочват нейната идеология, задачите `и и средствата за осъществяването им.Според Апостола главната и цел е “ с една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република”. “Наредата”изкючва категорично самовластието. С тези си идеи Васил Левски налага в българското националноосвободително движение ценностите на европейската буржоазно демократична мисъл от XIXв. и отбелязва фактически наи-високия връх в развитието на българската политическа идеология през Възраждането.

Така през 1870г. – 1871г. в българското революционно движение се обособяват два центъра – емигрантски(ръководен от Любен Каравелов) и в българските земи (ръководен от Васил Левски). През цялото време Левски твърдо отстоява позицията си , че ВРО е независима от каквито и да било външни влияния.

Постепенно обаче Левски и Каравелов ясно разбират,че за успеха на освободителното дело е необходимо изработването на единна програма на революционната организация. Така се оформя идеята в Букурещ да се свика общо събрание на представителите на вътрешните и емигрантските комитети.

Събранието, останало в историята като Първо общо събрание на БРЦК, протича от 29 април до 4 май 1872г. Основната цел на събранието е изработване на програмата и устава на революционната организация. Главна цел на БРЦК е освобождението на България, което трябва да се постигне чрез “революция морална и с оръжие”. В програмата се отбелязва, че БРЦК ще се бори за “свобода народна, свобода лична и свобода религиозна”. Изтъква се че БРЦК не се бори срещу турския народ, а срещу турското правителство. По същество приетият устав на БРЦК се основава на Проектоустава на Васил Левски. Ако в Наредата обаче се казва, че “пребиваването на БРЦК е в българско”, то в устава на БРЦК изрично се определя за център на организацията Букурещ.

На 1 юли 1872г. Васил Левски  се завръща в България и веднага започва да реорганизира ВРО, съобразно взетите решения в Букурещ. Ловешкия комитет загубва статута си на централен за ВРО. С цел да осигури добра координация в подготовката на въстанието, Васил Левски пристъпва към изграждането на окръжни центрове. До есента на 1872г. той създава 6 такива центъра, които поемат ръководствата в своите райони. След завръщането си от Общото събрание , Левски окончателно налага в дейността на ВРО тайна поща, тайна полиция и революционния терор. В резултат на това комитетската мрежа укрепва, вниманието на местните дейци постепенно се насочва към непосредствена подготовка на бъдещо въстание.

В този решителен за българската революция момент се появява проблемът за липсата на средства. Амбициозният Д. Общи решава да ораганизира обир над турската поща в прохода Арабаконак. Левски категорично се противопоставя на идеята. На 22 септември 1872г. обаче обирът е осъществен успешно, но скоро след това турската полиция залавя всички участници. За да представят своето дело като политически акт, а не като разбойническа акция, Д. Общи и съратниците му разкриват всички дейци, които познават.  Това обаче не предизвиква политически ефект, а нанася тежък удар върху комитетската мрежа в Софийско, Тетевенско, Етрополско, Ловешко, Плевенско и др. По това време Левски е в Южна България . Първоначално той започва да обмисля план за освобождението на арестуваните дейци, но обстановката непрекъснато се усложнявала. Междувременно Любен Каравелов, който нямал достатъчно информация,в писмо до Левски му предлага незабавно да вдигне въстание. Тогава Апостолът решава да замине за Влашко и лично да запознае емиграцията  с реалното състояние на комитетските дела след настъпилия провал. На път за Букурещ той се отбива в Ловеч, за да прибере комитетската архива. На 26 декември той отсяда в Къкринското ханче. В следствие на предателство през ноща Васил Левски е заловен. Откаран в София , той е изправен пред съд. След направените разпити и очни ставки е осъден на смърт. На този процес е осъден и Димитър Общи , а останалите подсъдими са заточени за различни срокове в Мала Азия.

В. Левски посвещава целия си живот на идеята за освобождение на България. Той превръща националноосвободителното движение в общонародно дело – нещо, което никой друг не е успял да направи. Според единодушното мнение на българската историография той се явява наи-изтъкнатия орагизатор, политик и идеолог на българската национална революция.