Joomla Software solutions Template

Payday loan

Основният ареал на алпийският тритон е в Средна Европа - от Северна Франция до източните склонове на Карпатите и от Южна Дания до Алпите.

В България алпийският тритон също се среща в изолирани групи в Стара планина (Петрохан)Осоговска планина, Рила(Седемте рилски езера), Родопите(Смолянските езера и други) иСредна гора. Всички находища са с надморска височина от 1200 до 2500 m.

Алпийският тритон предпочита гъсти широколистни гори с изобилие на вода в хълмисти и планински райони. Почти не се среща извън горите.

Алпийският тритон живее в близост до планински езера и мочурливи местности. Той се среща и във водоеми със съвсем малка площ и дълбочина. През размножителния период живее по-често във водата, а през останалата част от годината главно на  сушата. Там той се крие под изсъхнали листа, гниещи дървета.

Сивият жерав е едра прелетна пптица от семейство Жетавови която гнезди в Европа и Северна Азия. Зимува на големи ята в Северна Африка, Близкия изток, Индия и Китаи.

Когато е в покой, сивият жерав наподобява щеркел, но голямата опашка на жерава е с по-гъста перушина, а освен това тялото му е сиво. По черната му глава и шия преминава бяла ивица. Когато лети, шията е изпъната напред (за разлика от чаплата), а с щъркела се различава по клюмналите пера на опашката и сивата перушина. Когато летят на големи групи, те образуват V-образно ято и крякат подобно на гъските. За разлика от тях обаче, сивият жерав има дълги и силни крака. Човката е къса и силна. В горната част на главата си има червено петно. Дължината на тялото е 110-140 см. Тежи 5-6 кг. Размахът на крилете е 240 см. Младите птици имат кафява перушина. Не се наблюдава полов диморфизъм при възрастните птици

Таралежите са средни по размер за разред Насекомоядни(Дължината на тялото е 20-25 cm, а на опашката - 5 cm. Характерно за тях е наличието на покривка от бодли, видоизменени и удебелени косми, по гръбната и страничната част на тялото. Цветът на таралежите може да бъде различен. Горната част обикновено е тъмнокафява със светли върхове на бодлите, но може да бъде и черна или светла, до белезникаво-сивкава. Коремната част при различните видове е кафеникава, сива или черна, с или без различно по форма и размери бяло петно на гърдите.

Главата е голяма, а муцуната е удължена и силно подвижна. Характерно за черепа е, че теменните и челните кости са широки и изпъкнали със значително надочно стеснение. Долната страна на черепа е плоска и всички кости са разположени в една равнина. Таралежите имат по пет пръста на крайниците си и дълги извити нокти.

Таралежите се срещат в умерените и субтропични области на Евразия и Северна Африка, интродуцирани са вНова Зеландия. В Европа се срещат два вида-западноевропейки и източноевропейски

Бръмбарът носорог достига дължина до 4,5 см. Окраската на тялото му прелива от тъмнокафява до червеникава и има силен блясък. При този вид съществува силно изразен полов диморфизъм. Често мъжкият е по-едър. В предната част на главата си има рогче, заострено и извито назад, с дължина 7-8 мм. Рогчето при женския бръмбар носорог е тънко, остро и късо.

Възрастното насекомо е активно през цялата нощ, а деня прекарва зарито в земята или в дупки по дърветата. Живее няколко месеца, храни се рядко със сок от наранени дървета или загнили плодове. Среща се предимно в близост до широколистни гори, равнини и ниските части на планините.

След пулатация женският бръмбар носорог снася яйцата си в полуизгнилата дървесина на различни широколистни дървета, като върба ясен и дъб. Излюпената ларва е със „С“-образно завито тяло и светъл белезникав цвят. Тя се храни с загниваща органична материя (дърво, корени, суха шума, тор), живи корени на различни растения и дори някои видове почва. Избягва смолистите дървета. Най-често може да се срещне между корените на някое загниващо широколистно дърво. Става жертва на различни видове хищни оси