Joomla Software solutions Template

Payday loan

Клас Птици

Птиците са гръбначни животни, произлизащи от древен вид насекомоядни динозаври, които ходели изправени. Тежат от около 2г ( колибри ) до 90кг при височина до 2,75м (щраус). Тялото обикновено е скъсено, покрито с перушина, при по-младите индивиди – с пух. Краката са покрити с люспи. Челюстите са обгърнати от рогови придатъци, които образуват човка. Почти липсват кожни жлези. Появява се тръткова жлеза, но при дроплите и някои видове папагали тя е изчезнала. Костите са твърди, много от тях са слети, с въздухоносни празнини.Във връзка с летенето, гръдната мускулатура  е силно развита.Нервната система е сравнително високо развита .От сетивата най-съвършено е зрението.В хранителната система е характерно наличието на гуша, мускулест стомах; завършва с клоака.Белите дробове имат малък обем.В кръвоносната система е характерна появата на четирикамерно сърце, артериалната кръв е напълно отделена от венозната.

Птиците обитават различна среда, приспособени са към най-различни условия за живот.Много видове прелитат. Обикновено съществува полов диморфизъм.Размножаването се извършва в различно време, като женската снася от 1 до 30 яйца.Гнездата имат разнообразна форма и са изградени от най-различен материал.Някои видове не гнездят.Мътят двамата родители, или само женската, при някои само мъжкият.Ярко изразени са грижите за поколението.

Птиците са около 8600 вида.Разделят се на три надразреда:бягащи , плаващи и летящи птици.Нека разгледаме някои от тях.

Надразред Летящи Птици

Разред Врабчоподобни

Семейство Дроздове

Дроздовете са семейство птици от разреда Врабчоподобни .Сравнително дребни видове.Повечето са отгоре сивокафяви,някои черни, а отдолу белезникави или кремави  с множество петънца.Около 304 вида, разпространени по цялата суша, без Полинезия .

Гнездят на колонии или поединично по дървета, храсти или на земята.Мътят по 3-6 яйца, по 1-2 пъти през лятото.Гнездата им са полукръгли големи, често измазани отвътре. Повечето през зимата отлитат на юг.Хранят се предимно с насекоми, безгръбначни и плодове. Дроздовете са най-добрите певци – славей, поен дрозд. През есента и зимата в България идват ята от хвойновия дрозд.Към дроздовете се числи и черният кос.Предимно полезни птици, в България забранени за лов

Семейство Лястовици

Лястовиците са семейство птици от разреда Врабчоподобни.Тялото им е дълго до 20см, грабната страна, крилете и опашката са черни със синкав или зеленикав блясък, а долната е светла, много често бяла.Двата пола са еднакво оцветени.Човката е плоска , къса и широка.Крилете са дълги, силно извити назад при летене, опашката е вилообразна.Лястовиците са около 80 вида по цялата суша, без вечнозелените области; най-много видове се срещат в Африка.В България живеят 5 вида прелетни, които зимуват в Африка: Селска лястовица, Градска лястовица , Крайбрежна лястовица , Скална лястовица и Червенокръста лястовица.Множество видове лястовици живеят в селищата.Строят гнезда от размекната глина, укрепени с треви , най-често по зидовете и под стрехите.Женската мъти годишно по 1-2 пъти, по 2-6 малки за които се грижат двамата родители.Лястовиците са много бързи и изкусни летци.Изключително полезни птици са.Хранят се с насекоми, които ловят във въздуха, унищожават множество вредители – през лятото една лястовица унищожава около 1 млн. вредители.

Семейство Вранови

Враните са семейство птици от разреда Врабчови.Имат гъста перушина, плътно прилепнала към тялото, обикновено с метален блясък.Около 100 вида, разпространени по цялата суша.Обикновено строят гнездата си по дърветата.Повечето от тях са скитащи.В България са представени с 8 вида.Най-често срещаната е сивата врана.Посевната врана е изцяло черна със синкав блясък.Обикновената чавка или още гарга обитава и селищата, често се явява на големи ята из разораните полета.Тук спадат още свраката , сойката , сокерицата и гарванът.Всички са всеядни, използват разнообразна храна.Едни от тях са полезни, като унищожават вредни гризачи и насекоми , а други нанасят щети на посевите.

Семейство Синигери

Синигерите са семейство птици от разреда Врабчоподобни.Сравнително дребни, с остра човка, къси криле и червени крака, с извити нокти.Синигерите са около 65 вида, широко разпространени.В България живеят 9 вида.Най-разпространени в селищата и градините са Големият синигер и Синият синигер.Те живеят из горите.Строят гнезда по дърветата (някои са висящи, във вид на торби), в скални пукнатини, хралупи и т.н.Женската снася от 5 до 15 яйца.Постоянни птици са, зиме скитат на големи групи от различни видове.Хранят се с насекоми.Изключително полезни птици са – унищожават голям брой вредители по растенията.

Семейство Свраки

Свраките са семейство птици от разреда Врабчоподобни.Тялото им е дълго до около 30см, оцветяването е разнообразно, опашните пера са сравнително дълги.Над 70 вида, разпространени в Европа,Азия, Африка, Северна Америка и Австралия.В България се срещат 4 вида.Най-разпространени са Малката сврака и Червеногърбата сврака.В Южна България се среща и Червеноглавата сврака.Свраките живеят предимно в окрайнините на горите и из храсталаците.Женската снася от 4 до 7 яйца.Храната им е разнообразна.Някои си правят запаси от храна, като част от плячката забождат по клонки и тръни да се суши.Полезни птици, унищожават множество насекоми и гризачи.

Разред Кокошоподобни

Кокошоподобните са разред птици.Тялото им е средно голямо.Оперението е сравнително плътно , опашните пера са дълги особено при някои.Често лицевата част на главата е ярко обагрена , без пера , а при много видове е с кожни израстъци по главата – гребени , висулки и т.н.Човката е извита в горната част , къса и масивна.Крилете са къси и закръглени.Краката са силни , приспособени за бягане , снабдени със здрави нокти за ровене.Кокошоподобните са около 240 вида , разпространени по цялата суша.В България се срещат 7 вида.Обитават откритите равнини и горите , като стигат и високо в планините.Кокошоподобните са оседнали или скитащи , само пъдпъдъкът е прелетен.Живеят по земята , с изключение на някои видове , които живеят по дърветата.Половият диморфизъм е ясно изразен при мъжките, които са с по-едро тяло и по-ярко украсени.Обикновено мътят само веднъж в годината по 2-5 до 16 и повече яйца.Гнезда правят само на земята.Малките се излюпват способни на самостоятелно хранене.Храната на Кокошоподобните е почти изключително растителна – семена , плодове , треви и др.Редица представители на Кокошоподобните са красиви птици.Между тях има ценни ловни обекти – фазан , глухар , пъдпъдък , яребица.Много видове са опитомени и дават висококачествени животински продукти – месо , яйца , перушина

Семейство Глухари

Глухарите са семейство птици от разреда Кокошоподобни.Тялото им тежи от 400г до 6кг .Краката са покрити с перушина да пръстите.Известни са 18 вида , разпространени в Европа , Азия и Северна Америка , в места със студен и умерен климат.Обитават степни и гористи местности.В България се срещат 2 вида.Глухар или Див петел е една от най-едрите наши ловни птици – мъжкият тежи 5-6кг.Общият тон на окраската на мъжкия е тъмносив , има голо петно около очите.Женската е два пъти по-дребна , с чернокафява на ръждиви ивици.В България се среща предимно в стари планински гори, най-вече в Рила, Пирин и Родопите.Вторият вид – Лещарката, е много по-дребна и по-рядко разпространена по същите места.Характерно за глухарите е токуването през размножителния период.Хранят се с плодове, семена и насекоми.

Разред Кълвачоподобни

Кълвачоподобните са разред птици.Тялото им е дълго от 16 до 57см , обикновено ярко оцветено.Типични дървесни птици , пригодени за лазене – при повечето видове два от пръстите са насочени напред, а другите два – назад;при повечето видове опашната е здрава и служи за опора, човката е яка, езикът е лепкав, на върха е назъбен.Кълвачоподобните са около 320 вида, предимно тропични птици, разпространени повсеместно.Не се срещат в Австралия, Нова Гвинея, Полинезия, Мадагаскар и други острови.В България се срещат 10 вида, разпространени из горите, стигат до високите части на планините, също из градини и паркове.Между тях са Зеленият кълвач, Черният кълвач, Големият пъстър кълвач, Малкият кълвач и др.Снасят яйцата си в дупки, предимно по дърветата, изхранват малките си с насекоми и ларвите им.Хранят се с плодове, семена, насекоми и техните яйца и ларви.Унищожават много вредители – корояди, ликояди и др.

Разред Совоподобни

Совоподобните са разред птици.Големината на тялото им е различна, с дължина до 80см и с тегло до 3,5кг.Перушината е мека, образува рехава покривка на тялото, често покрива и пръстите на краката, обикновено е сивкава, кафява или ръждива с по-тъмни петна.На лицето имат по-меки пера, които се отклоняват навън и образуват лицев диск.Очите са разположени почти право напред, имат телескопично устройство, зениците силно се разширяват на тъмно – приспособления за виждане през нощта.Човката е закривена надолу, с остър режещ ръб, пръстите имат извити нокти.Совоподобните са около 130 вида, разпространени по цялата суша (без Антарктика)В България се срещат 10 вида: бухал, два вида улулици, Дългоуха сова, Късоуха сова, Забулена сова, Малка ушата сова и три вида кукумявки.Всички те са постоянни птици, с изключение на Късоухата сова.Женските снасят от 4 до 9 яйца.Не строят гнезда, мътят в пукнатини, тавани на сгради, чужди гнезда и др.Совите са нощни грабливи птици, хранят се с безгръбначни, понякога с малки птички, най-често с гризачи.По-едрите видове нападат и зайци.Особено полезни са, защото унищожават голям брой вредители по горските и селски стопанства.

Разред Соколоподобни

Семейство Соколови

Соколите са семейство дневни грабливи птици от разреда Сонолоподобни. , Оперението им е плътно, оцветени са в сиво, охра, кафяво, с по-тъмни или по-светли петна.Крилете им са дълги, накрая заострени.Човката е сравнително къса, остра, извита надолу, на горната половина със зъбовиден израстък.Ноктите са здрави и остри.Соколите са около 58 вида, разпространени по цялата суша.В България се срещат 8 вида, повечето от тях прелетни.Соколите са моногамни, не правят гнезда.Женската снася от 3 до 4 яйца.Храната им е местна: по-малки птици (обикновено уловени във въздуха), дребни бозайници, влечуги, насекоми, а някои американски видове ядат и мърша.

Разред  Гълъби

Гълъбите са разред птици.Имат средно голямо тяло, дълго до 75см и сравнително малка глава.Перушината е плътно прилепнала към тялото, с твърде разнообразна окраска, обикновено с метален блясък.Краката в горната си част са гъсто оперени.Гълъбите са около 290 вида, разпространени по цялото земно кълбо, с изключение на полярните области.В България се срещат 5 вида.Дивият или още Скален гълъб е прародител на домашния.Обитава предимно Средиземноморието.В България се среща по скалисти места.Гривякът е най-едрият наш представител на този разред.Обитава гори и стари паркове.Прелетен вид.Хралупанът се отличава с розовата си човка.Прелетен, най-често гнезди в хралупи на дървета.Други представители са гугутката и гургулицата.Гълъбите обитават гори, храсталаци, открити терени, селища и др.Хранят се главно със семена, и то най-вече на плевели, по-малко зелени части и рядко насекоми.Широко разпространено е отглеждането на домашни гълъби.В България то има любителски характер, но в други страни има и стопанска насоченост.Размножават се бързо – за година една двойка може да даде около 15 пиленца, които бързо нарастват.

Разред  Дропли

Дроплите са най-големите летящи птици.Тялото е тромаво и едро, при някои видове с тегло над 20кг.Краката са дълги, без заден пръст.Нямат тръткова жлеза и перушината лесно се мокри.Дроплите са около 23 вида, разпространени в Европа, Азия, Африка и Австралия, по открити степни и полупостинни местности.Живеят поединично или на групи, в размножителния период по двойки.Мътят по 2 яйца, пиленцата се  излюпват готови за самостоятелен живот.Хранят се със семена, треви, безгръбначни и дребни бозайници.Голямата дропла тича много бързо и тежи до 16кг.Стрепетът или Малката дропла е много по-дребен и по-рядък вид.Известен вид е и Африканската дропла Кори, която е най-голямата летяща птица в света.

Разред Жерави

Жеравите са разред птици.Обикновено едри, високи до 2м, с дълги крака и шия. Перушината плътно приляга към тялото, при някои видове образува кичури на главата или се явява рехаво оперение по крилете.Оцветяването е бедно, но перушината на тропическите видове е с виолетов, пурпурен или зелен блясък.Дневни птици, рядко живеят по дърветата.Храната им е предимно растителна (зелени части на растения), но ядат и дребни гръбначни, насекоми и др.Мътят по две яйца на земята.Излюпените малки същия ден напускат гнездото.Жеравите са около 20 вида, разпространени повсеместно, без полярните области.В България живеят 11 вида.Обикновеният жерав е със сива перушина и къдрави пера по крилете.Среща се по мочурливи ливади и блата, обрасли с висока растителност.Прелетен вид, в България гнезди единствено в блатото Шабла.Моминският жерав е синкавосив.жеравите нямат особено стопанско значение.Отделни видове са обект на лов.