Тема. 1 Данъчното право в правната система на РБ. Предмет система и значение на данъчното право. Отграничение на данъчното право от други правни отрасли

Понятие за данъчното право

Данъчното право като обективно право

Регулира обществените отношения свързани с установените в страната данъци, с реда за тяхното определяне, обжалване и събиране. Това са достатъчно отграничени, от другите обществени отношения, отношения и дават на данъчното право правото на самостоятелен живот, въпреки че в миналото данъчното право се е изучавало като част от финансовото право. Данъчното право като обективно право е съвкупност от правни норми, които регулират установяването на данъците у нас и тяхното събиране и обжалване. Административно право, финансово право и данъчно право имат генетична връзка помежду си. Исторически те произтичат едно от друго. Общото е че са публично правни отрасли и в тези връзки задължително присъства държавата в качеството ѝ на власт. Но когато има данъчни споразумения тогава държавата е в положение на равенство. Това е тенденция при която държавата е склонна да отстъпва от своя империум, тенденция която ще се утвърждава не само в данъчното право, но и в други публичноправни отрасли, също както и в наказателното право. Въпреки че има разграничения, между данъчното и финансовото право няма демаркационна линия. И в административното право има глоба и в наказателното право има глоба, но при наказателното право глобата води до състояние на съдимост. В данъчното право също няма състояние на съдимост. Но се вижда как глобата присъства в посочените публичноправни отрасли. Данъчното право взаимодейства както с публичноправните отрасли така и с частноправните отрасли, но ги модифицира като им дава допълнителни значения. Тези адаптации на данъчното право ще видим във всеки данъчен закон.

Данъчното право като наука

Предмета на данъчното право като наука е обсъждането и изясняване на основните понятия и категории, които произтичат от действието на данъчното право като обективно право. Данъчноправната наука има задача да изследва основните понятия и категории на данъчното право като отрасъл със статии, студии и монографии.

Данъчното право като учебна дисциплина

Има задача да даде един набор от знания относно понятието данък, структурата на данъка, видовете данъци, ДП-те норми, субектите на данъците, данъчната система и т.н.

Данъчната система включва три части:

-          Обща част – всички понятия

-          Данъчен процес – обхваща реда за определяне на данъците, обжалването на данъците, събирането на данъците.

-          Особена част – включва отделните режими на видовете данъци (Данък общ доход, ДДС и т.н.)

Тема. 2 Понятие за данък и видове данъци

Понятие

Съществуват различни дефиниции за понятието данък. Данъкът е безвъзмездно, безеквивалентно вземане в полза на държавата (общините) установено едностранно от нея със закон, с който тя решава свои задачи от стопанско, социално и културно естество…. Темата продължава и е достъпна само за регистрирани потребители на сайта.

Тема. 3 Видове данъци

Насоченост на бюджета в който постъпва данъка:

1. Централни (републикански) – данък общ доход, данък върху добавената стойност, акцизите. Данък печалба също в миналото, до скоро, е бил републикански бюджет, но от няколко години той е смесен и една част от този данък отива в общинските бюджети.
2. Местни (общински данъци) – данък сгради, данък наследство… Темата продължава и е достъпна само за регистрирани потребители на сайта.

Тема. 4 Източници на правото

Източник на правото са специфични форми, в които се обективира (материализира) волята на нормотвореца за моделиране на обществените отношения по определен начин в областта на данъците.

Дали въпросите са решени на законово равнище или подзаконово равнище.

1. Източниците уредени със закон

Конституцията на република България – казва, че данъците се определят със закон

Законните и  кодексите.

Кодексът дава по-широка уредба на дадената материя

Законови източници:

-          Закон за ДДС…Темата продължава и е достъпна само за регистрирани потребители на сайта.

Тема. 5 Данъчноправни норми

Данъчно правната норма

Вид правна норма. Общо правило за поведение което има широк кръг адресати, чието спазване е скрепено с държавна принуда и трябва да е прието от компетентен държавен орган, което регулира обществени отношения в областта на данъците.

Хипотезата – сочи факти и обстоятелства от действителността например реализирал съм някакъв доход… Темата продължава и е достъпна само за регистрирани потребители на сайта.

Тема. 6 Субекти на данъчното право

Субектите на данъчното право

Са самостоятелните носители на права и задължения. Щом едно лице е самостоятелен носител на права и задължение той е субект на правото ако е самостоятелен носител на данъчни права и задължения то е субект на данъчното право. Това са физическите и юридическите лица.

Белези на физическите лица

Правоспособност, дееспособност и деликтоспособност…. Темата продължава и е достъпна само за регистрирани потребители на сайта.

Тема. 11 Данъчна система на Република България

Под система разбираме приведена в логика съвкупност, която се състои от взаимно свързани съставни части.

Когато говорим за данъчна система трябва да разбираме данъците, които са приети в страната и системата за събиране на данъците.

Прието е понятието да се разбира в широк и тесен смисъл.

В тесен смисъл се разбират данъците, които са установени и се събират от нас. А в широк смисъл разбираме освен данъците и организацията, която съществува за определянето и събирането на данъците.

Във връзка с данъчната система е прието, че съществуват две данъчни система едната е монистична и плуористична система…. Темата продължава и е достъпна само за регистрирани потребители на сайта.

Тема. 11 Приходна администрация

Когато разглеждаме въпроса за данъчната система в широк смисъл ще разгледаме правното положение на данъчната агенция за приходите той е уреден от закона за приходите това е устройствен (статутарен закон).

НАП е ЮЛ на бюджетна издръжка в България имаме два вида агенции изпълнителни и държавни. Всички изпълнителни агенции са към министри, такава агенция е НАП, такава е и агенция митници, такава е и агенция държавна данъчна инспекция. Държавните агенции например държавната агенция за национална сигурност.

Функции и правомощия на агенцията

1. Обслужва данъкоплатците и осигурителите;

2. Установява публичните вземания за данъци и осигурителни вноски;

3. Обезпечава и принудително събира публичните вземания;

4. Установява административните нарушения и налага административни наказания по всички данъчни закони, както и по законите регламентиращи задължителни осигурителни вноски;

5. Разглежда жалби срещу издадени от нейни органи актове или срещу откази за издаване на актове, както и срещу действия или откази от действия на нейни органи или служители;

6. Води регистър на лицата подлежащи на регистрация по реда на данъчно осигурителния процесуален кодекс, на лицата които работят по трудово правоотношения и агенцията създава и съдържа база данни за тези лица.

7. Анализира приходите и приходната практика;

8. Установява и събира определени със закон частни държавни вземания;

9. Установява и обезпечава публичните вземания.

Органи на управление и структура на НАП

НАП има двустепенна структура на управление в смисъл има управителен съвет и изпълнителен директор. Като цяло агенцията се ръководи и представлява от изпълнителния директор.

Докато изпълнителният директор е едноличен орган то УС е колективен орган той се състои от следните лица:

10. Министъра на финансите;

11. Управителят на НОИ … Темата продължава и е достъпна само за регистрирани потребители на сайта.

Тема. 17 Данъчно регистриране

На първо място трябва да се отбележи че данъчно задължените лица са около няколко милиона а администрацията е от 12 000 души. За това закона предвижда данъчнозадължените лица да оказват съдействие на данъчните органи относно факти и обстоятелства имащи значение за правилното и законосъобразно данъчно облагане. По този начин се подпомага процеса за данъчно облагане. Една от формите на такова съдействие е режимът на данъчно регистриране. Този режим може да се разглежда като форма на съдействие от страна на данъчнозадължените лица на данъчните органи. Форма на съдействие и на сътрудничество.

Данъчното регистриране в България се осъществява посредством данъчния регистър. Данъчния регистър е от категорията на публичните институти. Той представлява съвкупност от правни норми които уреждат:

12. Информационните носители в които се вписват обстоятелствата имащи значение за данъчното облагане и …. Темата продължава и е достъпна само за регистрирани потребители на сайта.

Тема. 18 Данъчно деклариране. Правен режим, правна същност. Видове данъчно деклариране. Правни последици от неспазването на задължението за данъчно деклариране отговорност за невярно данъчно деклариране

Това е също основна форма на сътрудничество на данъчните субекти – данъчнозадължените лица и данъчната администрация. Сътрудничество и съдействие относно факти и обстоятелства имащи значение за данъчното облагане.

Данъчната декларация може да бъде определена като своеобразно уверение относно факти и обстоятелства, което данъчно задължените лица са задължени да дадат на данъчната администрация.

Съществуват няколко вида данъчни декларации.

Можем да разделим декларациите на първо място на две групи:

13. Декларации които администрацията изисква по закон или друг нормативен акт;

Темата продължава и е достъпна само за регистрирани потребители на сайта.

Тема 19 Данъчен и осигурителен контрол и данъчен контрол. Съотношение. Понятие и обща характеристика. Осъществяване. Етапи. Проверка и ревизия.

Терминологична бележка

Легалното понятие е данъчен и осигурителен контрол така гласи чл. 110.  Нас ни интересува понятието данъчен контрол защото легалното понятие среща редица забележки в науката защото не може да се постави под общ знаменател данъчното и осигурителното право. Защото данъка е безеквивалентно плащане а осигуровката се плаща с очакване да се получи нещо например пенсия и т.н.

Това легално понятие се появяват защото се изгради НАП която се занимава със събирането и на данъците и на осигуровките.

Данъчния контрол е административен контрол насочен към установяване на данъчните задължения, към тяхното определяне и събира.

Разгледахме статута на НАП, но когато говорихме за приходната администрация я разгледахме в тесен смисъл като устройството на НАП, но в широк смисъл трябва към НАП да прибавим и митниците и общинските администрации. Процедурите които следват тези органи са едни и същи….

Темата продължава и е достъпна само за регистрирани потребители на сайта.

Тема. 20 Доказателства и доказателствени средства, използвани при осъществяването на данъчния контрол.

Въпроса е уреден в глава осма на ДОПК.

Но преди да разгледаме режима няколко думи за доказателствената дейност и доказателствата.

Доказателствата или доказателствените факти са фактите, които разкриват пряко една или друга част от предмета на доказването. Те са реално съществуващи факти на обективната действителност които се намират вън и независимо от субективните преценки на участниците в процеса. Това са тъй наречените преки доказателства. В наказателния процес има понятие и за косвени доказателства или улики които са доказателства за странични факти влизащи в предмета на доказването.

Доказателствата (доказателствените средства) са способите с помощта на които се възпроизвежда или установява в определена степен съществуването на един факт свързан с осъществяването/неосъществяването на съответният данъчен фактически състав.

Във връзка с доказателствените средства трябва да се каже че най-важно значение има писменото начало документите за установяването на факти и обстоятелства. Доказателствата в данъчния процес се събират служебно от органите по приходите, но ДОПК не ограничава инициативата на данъчните субекти всички събрани доказателства обаче подлежат на обективна оценка.

Данъчно задължените лица са длъжни да представят всички документи, книжа, носители на информация и други доказателства отнасящи се до техните права и задължения на данъчни субекти както и до фактите и обстоятелствата подлежащи на установяване в съответното производство. Органа по приходите има право да изиска от лицето с писмо предоставянето на съответните документи в разумен срок. Данъчните субекти са длъжни да съхраняват в определени срокове документацията. Унищожаването пък на документите след изтичането на тези срокове става със съставяне на протоколи за унищожаването на документите…

Темата продължава и е достъпна само за регистрирани потребители на сайта.

Тема. 21 Данъчен контрол за спазване на счетоводното законодателство. Понятие. Значение на счетоводното законодателство за законосъобразното облагане. Правни последици (отговорности) за нарушаването на счетоводното законодателство.

Счетоводно законодателство

Система от нормативни актове които урежда резултатите от дейността на стопанските субектите.

Източници:

Спазването на счетоводното законодателство улеснява определянето на резултатите от дейността на стопанските субекти и се улеснява данъчното облагане.

Нашият данъчен законодател е предоставил контролна компетентност на данъчните органи относно спазването на счетоводното законодателство. Но контролна компетентност имат органите на агенция държавна финансова инспекция, и сметната палата. В тези случаи когато няколко институции разполагат с някаква компетентност казваме че имаме успоредна или паралелна компетентност. Тези органи трябва да координират дейността си те имат такива актове за координирана дейност.

Органите по приходите стъпват на документна проверка за това спазването на счетоводното законодателство има решаващо значение и неспазването на счетоводното законодателство е въздигнато в правонарушение административно правонарушение а в определени случаи и престъпление.

Закона за счетоводството има каталог на административните нарушения на счетоводното законодателство.

Делят се на два групи: основни и второстепенни нарушения. Второстепенните са безбройни.

Основните:

14. Неводене на счетоводство – върша стопанска дейност, но не спазвам никаква отчетност.

15. Водене на счетоводство, но нередовно счетоводство – резултатите трябва да се водят в хронологически ред когато става нещо днес то трябва да се отчете днес а не след седмица или да се пропускат отбелязвания.

16. Неизвършването на инвентаризация на парични средства или стоково материални ценности – това означава да се види какви наличности има и това отговаря ли на съставеното счетоводство.

17. Не ангажирането на дипломиран експерт счетоводител, който да завери годишния счетоводен баланса и отчета за приходите на предприятието.

18. Непубликуването на отчета и балансите в икономическо издание или интернет, за да станат те достояние за гражданите.

Ако установят данъчните органи те ще издадат наказателното постановление. Всичко непосочено се наказва по-леко.

Тема. 23 Ревизионен доклад. Правен режим. Компетентност за съставянето му. Правна същност.

Ревизиите завършват с ревизионен доклад той обаче не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Индивидуалния административен акт е индивидуално властническо изявление на административен орган с което се създават, изменят или прекратяват права и задължения.

Правни белези на индивидуалния административен акт:…

Темата продължава и е достъпна само за регистрирани потребители на сайта.

Тема. 24 Ревизионен акт. Ревизионен акт при особени случаи. Правен режим. Компетентност за съставянето му. Форми, съдържание същност.

Ако се одобри ревизионния доклад се издава ревизионен акт. Ревизионния акт е индивидуален административен по смисъла на чл. 21 АПК. Само че ако трябва да го класифицираме като индивидуален административен акт е от категорията на така наречените констативни индивидуални административни актове. Той освен, че определя задълженията за данъци може например да се констатира надвнасянето на данък който подлежи на прихващане и връщане. В ревизионния акт присъства и момента за предприемане на обезпечителни мерки…

Темата продължава и е достъпна само за регистрирани потребители на сайта.

Тема. 25 Обжалване на ревизионен акт по административен ред. Съдържание и правно действие на жалбата. Правомощия на ревизиращия орган.

И в административното право има обжалване на индивидуални административни актове, но ревизионния акт е специален акт и има специален ред за неговото обжалване.

Обжалването се извършва по силата на така наречената специална клауза за контрол на административните актове. И в административното право се казва всички административни актове подлежат на обжалване по АПК освен тези за които специален закон предвижда друго това е специалната клауза от чл. 152 ДОПК и следващите.

Ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в четиринайсет дневен срок от връчването му (чл. 152 ал. 1 ДОПК). Обжалването винаги става чрез органа издал акта това ще е териториалното поделение на НАП. Винаги обжалването става чрез органа издал акта до органа който е компетентен да разгледа съответната жалба. В случая компетентен орган е съответния директор на дирекция обжалване и управление на изпълнението при централното управление на НАП. Ако се промени структурата на НАП изпълнителния директор на НАП ще е компетентен тази функция обаче закона прехвърля на директора на дирекция обжалване и изпълнението.

Жалбата  трябва да съдържа

19. Наименованието, седалището и адреса на фирмата;

Темата продължава и е достъпна само за регистрирани потребители на сайта.

Тема. 26 Обжалване на ревизионния акт пред съд. Правомощия на съда.

Обжалваме решението на административния орган по обжалването и се обжалва ревизионния акт. Докато при административното обжалване се обжалва само ревизионния акт при съдебното обжалване се обжалва и решението с което се потвърждава ревизионния акт по административен ред. Срока е 14 дни от връчването на решението на административния орган тоест от следващия ден. Удължаване се допуска на срока поради форсмажорни обстоятелства…

Темата продължава и е достъпна само за регистрирани потребители на сайта.

Тема. 27 Касационно производство и производство по отмяна на влезли в сила съдебни решения.

Съда след като се произнесе с решение това решение се съобщава на страните и се обявява в тъй наречената срочна книга. След като узнае решението за жалбоподателя се открива възможност да подаде касационна жалба пред ВАС. Касацио (лат. отменям, пререшавам). Тук може да се конституира като страна и прокурора. Той също може да изрази несъгласие с решението на административния съд той прави това с протест. Подаването на жалбата също става в 14 дневен срок. Касационната жалба има също сезиращ ефект. Прокурора може да има 30 дневен срок за протестиране защото той не може да знае как е решил съда и  за това му се дава по-дълъг срок защото той не може да следи всички дела. Първата работа на съдията е да провери допустимостта на жалбата дали е подадена в срок и дали лицето което я е подало е допустимо дали например адвоката е легитимен процесуален представител на лицето. Трима души върховни административни съдии гледат делото на открито заседание. При касационните производства по начало не се събират нови доказателства за разлика от първата инстанция пред административния съд. пред ВАС не се събират доказателства много рядко се допускат доказателства. Ако съда бави решаването на делото се подава жалба за бавност и жалбата за бавност обикновено се предава в по-горната инстанция ако е на ВАС пред тричленка се подават на петчленен състав. Съда ако забави и не се произнесе в срок какво става. Счита се че имаме тъй наречения мълчалив отказ. Щом имаме мълчалив отказ се открива пътя за обжалване пред по-горната инстанция.

Темата продължава и е достъпна само за регистрирани потребители на сайта..

Тема. 22 Обезпечителни мерки в данъчния процес. Понятие, видове. Действие и правни последици от наложените обезпечителни мерки. Правна защита срещу незаконосъобразни обезпечителни мерки. Защита на трети лица.

Въпросът се отнася към данъчния изпълнителен процес. Всички ревизии се правят за да се стигне до събирането на данъците. Целта на данъчно обезпечителния процес е да се осигури предстоящото събиране на установените данъчни задължения. Обезпечителните мерки представляват правно организационен способ за събиране на установените ликвидни и изискуеми данъчни задължения. Принципа е следния цялото имущество на данъчния длъжник служи за удовлетворяване на данъчните претенции на държавата и общините. Това е смисъла на обезпечителните мерки да се гарантира събирането на данъка. Има тъй наречения несеквестируем минимум особено за физическите лица. Така че принципа че цялото имущество служи за удовлетворяване на задълженията не е абсолютен.

Видове обезпечителни мерки:

Темата продължава и е достъпна само за регистрирани потребители на сайта.

Тема. 28 Данъчно-осигурително изпълнително производство. Понятие и видове. Доброволно изпълнение.

Данъчното изпълнително производство обхваща самото събиране на установените вече данъци. Или казано другояче чрез данъчното изпълнително производство се осигурява събирането на публичните и частните държавни и общински вземания.

Всъщност държавните и общински вземания се делят на публични и частни. По правило в данъчното право се интересуваме от публичните вземания.

Публичните държавни и общински вземания: данъци включително акцизи, митническите сборове, задължителни осигурителни вноски и други в бюджета. Други вземания за глоби, имуществени санкции, вземания по закона за отнемане на имущество придобито по престъпен начин.

Данъчното изпълнително производство се осъществява с така наречените изпълнителни дела. Данъчните изпълнителни дела се образуват въз основа на данъчни изпълнителни титули а данъчен изпълнителен титул е на първо място ревизионния акт, друг титул е решението на съда, присъди на съдилищата, наказателни постановления и т.н. Титуляр по тези преписи е данъчния публичен изпълнител.

Страни

Темата продължава и е достъпна само за регистрирани потребители на сайта.

Тема. 31 Правна защита срещу принудително изпълнение. Видове правна защита. Правна защита по административен и съдебен ред.

Правната защита се осигурява чрез института на обжалването на действияята по принудително изпълнение. Всички действия на публичния изпълнител по налагането на обезпечителни мерки и ппо извършване на различни принудителни мерки подлежат на обжалване по административен и съдебен ред. Обжалването представлява правноорганизационен способ за контрол за законосъобразност върху всички действия на публичния изпълнител. Жалбите се предават чрез публичния изпълнител пред директора на националната агенция по приходите респективно дирекцията по обжалване и контрол на изпълненията в 7 дневен срок от извършване на действието ако е постановление за обезпечителна мярка 7 дневен срок от връчването му.

Подадената жалба трябва да съдържа наименование (жалба) дата, името на подаващия жалбата, какво действие се обжалва например какви средства са обезпечени и т.н. след това прозбата (петитума) какво искаме например да се отмени постановлението за налагане на обезпечение.

Темата продължава и е достъпна само за регистрирани потребители на сайта.

Тема. 34 Отсрочване и разсрочване на данъчни и други публични задължения. Разграничение, правен режим, материално правен и процесуално правен, предпоставки и компетентност.

Има ситуации при които данъчния длъжник не е в състояние или търси някакъв начин да избяга или поне отложи плащането. Общото между отсрочването или разсрочването се отлага плащането на данъчния дълг за един по-късен срок. И при отсрочването и при разсрочването крайния възможен срок юридически е три години. Освен това трябва да има доказано затруднение за плащането на дълга. Това затруднение трябва да докаже длъжника. Освен да се докаже затруднение трябва да се докажат и известни възможности за по-късно плащане на дълга.

Различия

Темата продължава и е достъпна само за регистрирани потребители на сайта.

Тема. 35 прихващането (компенсацията) като способ са погасяване на данъчни и други публични вземания. Инициатива. Компетентност.

При прихващането има две страни данъчен длъжник и данъчен орган при което те си дължат взаимно и за улеснение законодателя в ДОПК е допуснал възможността да се направи прихващане при наличие на две насрещни вземания. От една страна данъчния длъжник има задължения за данъци, но от своя страна данъчната администрация също има задължения към длъжника произтичащи от недължимо платени данъци, също от надвнесени данъци които пак са недължими. В тези случаи закона предвижда възможността да  бъде извършено прихващане. От гледна точка на правния ефект на компенсация тя може да бъде определена като способ за погасяване на данъчни задължения до размера на по-малкото.

Темата продължава и е достъпна само за регистрирани потребители на сайта.

Тема. 36 Опрощаване на данъчни вземания  и данъчна амнистия. Понятие. Разграничение. Условия за допускането им. Компетентност.

Опрощаването на данъчните вземания и данъчната амнистия се разглеждат в един въпрос защото са твърде близки в своите последици. Общото е, че се погасява данъчното задължение. Те са способи за погасяване на данъчното задължение.

Различията са преди всичко в основанията при които се допускат и в компетентните органи.

Компетентен да допусне опрощаването е само президента. Президента е компетентен да опрощава държавните вземания ако са несъбираеми. Производството пред президента се инициира от данъчнозадълженото лице. Но закона говори за държавни вземания. Въпроса е може ли президента да опрости общинско вземане. Процедурата е сезиране на президента с молба и доказателства че не може да се плати данъка. Създава се комисия за опрощаване на държавните вземания, комисията е създадена с указ за несъбираемите държавни вземания това е заварен от действащата конституция указ и той е източник на правото. Комисията прави проучване събира доказателства за да се обеди че вземането е несъбираемо и прави предложение на президента да опрости несъбираемото вземане. Указа на президента за опрощаването на вземането е то категорията на ненормативните (индивидуалните) укази той не се публикува в ДВ, този указ решава индивидуални въпроси. Има мнения на проф. Спасов, че указът на президента, с който той налага вето върху законопроекти са нормативни укази. Взема се и становище на министерство на финансите. Президента не е длъжен да се съобрази с това което предлага комисията.

Обхват на указа за опрощаване

Указа може да е за пълното опрощаване – главница, лихви и разноски;

Темата продължава и е достъпна само за регистрирани потребители на сайта.

Тема. 37 Данъчно нарушение

Данъчното нарушение е вид административно нарушение в чл. 6 ЗАНН е дефинирано понятието административно нарушение. Същите тези белези трябва да потърсим и при данъчното нарушение.

Административното нарушение белези:

20. Деяние – както  активно човешко поведение (действие) така и пасивно човешко поведение (бездействие). Тези деяния са комисивни (активно човешко поведение) и омисивни (пасивно човешко поведение). Това деяние което се състои в неоказване на съдействие се нарича злепоставяне;

21. Виновно извършено – вината е съзнанието на дееца че той върши нещо нередно психическото отношение на дееца към извършеното нарушение;

22. Нарушава реда на държавното управление;

23. Наказва се с административно наказание.

Специфичното при данъчното нарушение е, че той нарушава реда на държавното управление в сферата на данъците.

Наказанията в административното право са порицание, глоба или имуществена санкция и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за определен период от време. Размера на наказанието да се упражнява професия или дейност е от един месец до две години при употреба на алкохол наказанието може да достигне 5 години. Глобите са в размери поначало от до, тоест има законова рамка. Има и още един вид глоби, които са във фиксиран размер абсолютно определени санкции. Недостатъка на тези санкции е, че не се дава възможност на правораздавателния орган да се съобрази с конкретната ситуация. Наред с глобата върви и имуществената санкция и двете се налагат в лева разликата е, че глобите се налагат само на физически лица докато субекти на имуществените санкции са юридическите лица и едноличните търговци.

За данъчни административни нарушения се налагат административни наказания докато ако данъчното административно нарушение е проявило по-голям интензитет обществена опасност то ще е обявено за престъпление и ще се наказва по НК. Една декларация ако е с невярно съдържание, но данъкът е до 3 000 лв. ще се търси административно наказателна отговорност, ако е над 3 000 лв. ще се наложи наказателна отговорност. Разликата е, че наказанието по НК води до състояние на съдимост, а административната отговорност не води до такова състояние.

Субекти на нарушението

Можем да свържем с въпроса за субектите на данъчното право. За да отговаря за данъчно нарушение едно лице трябва да притежава качеството деликтоспособност. За глобите при всички случаи трябва да има 18 год. за лицата над 16 год. може да се търси частична административно наказателна отговорност като се търси наказание без глоба. При деликтоспособност лицето трябва да бъде вменяемо тоест да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си тоест да е на лице интелектуалния и волевия момент.

Данъчните админиистративни нарушения могат да бъдат умишлени могат да бъдат извършени и по непредпазливост въпреки че масово то се извършва умишлено но закона търси отговорност и за непредпазливите данъчни нарушения.

Принудителни административни мерки

Темата продължава и е достъпна само за регистрирани потребители на сайта.

Тема. 38 Производство по установяване на данъчни нарушения. Компетентност. Актове.

Чл. 279 ал. 3 Установяването на нарушения, обжалването и изпълнението на административните нарушения става по ЗАНН. Нормата на чл. 279 ал. 3 се нарича препращаща норма (защото препраща към друг закон). Бланкетна е нормата на чл. 278 тук законодателя не може да посочи всички случаи на данъчни нарушения за това дава възможност за наказания в други случаи.

Данъчното нарушение се установява с акт за установяване на данъчното нарушение. Този акт изпълнява три функции:

24. Установителна функция – установява се извършеното нарушение;

25. Сезиращата функция – акта се съставя за да се изпрати на административно наказващия орган за да го сезира да накаже  лицето;

26. Обвинителната функция – обвинява лицето за извършването на нарушение.

За да изпълни тези три функции съставения акт трябва първо да бъде съставен от компетентно лице (лице имащо правомощието да направи това). Компетентен да установи данъчното нарушение е орган по приходите и трябва да му е възложена проверка или ревизия. Освен това акта трябва да има всички реквизити по ЗАНН.

Чл. 42. Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа:

1. собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му;

2. датата на съставяне на акта;

3. датата и мястото на извършване на нарушението;

4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено ;

5. законните разпоредби, които са нарушени;

6. (Доп. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата, единен граждански номер;

7. (Доп. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) имената и точните адреси на свидетелите, единен граждански номер;

8. обясненията или възраженията на нарушителя, ако е направил такива.

9. (Доп. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер;

10. опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени за пазене.

Акта за установяване на данъчно нарушение се съставя не по-късно от една година от извършване на нарушението и не по-късно от три месеца от узнаването му, като тримесечния срок се редуцира от общия едногодишен срок.

Ако не се състави акта в тези срокове изтекла е тъй наречената давност на преследване. Разбира се има нарушения, за които се предвиждат и по-дълги давностни срокове. Въпреки че се нарича давност на преследване срокът е преклузивен.

Съставения акт се подписва от актосъставителя и след това се връчва за подпис на нарушителя. Всяко ведомство си има образци на тези актове. Ако лицето откаже да подпише акта отказа се удостоверява с подписа на един свидетел на отказа за подписване на акт.

Връчване на акт на неизвестен нарушител. Когато нарушителя е неизвестен акта за установяване на административно нарушение се подписва най-малко от един свидетел и не се връчва в тези случаи наказателно постановление се издава не по-късно от четири месеца от установяването на нарушението (чл. 280 ДОПК). Административно наказателната процедура се прекратява ако в срок от три месеца извършителя бъде открит тогава му се връчва акта и т.н.

Актосъставители

Има актосъставители които имат първична компетентност когато закона ги сочи като компетентни така е в ДОПК (органите по приходите които имат съответната териториална компетентност). В други закони има делегирана компетентност освен посочените в закона служители компетентност може да се делегира и на други лице.

Административно наказващ орган

Изпълнителния директор на НАП, и директорите на териториалните дирекции. Изпълнителният директор на НАП има възможност да делегира тази компетентност и на други лица от системата на НАП.

Наказанието се налага с наказателно постановление

Наказателното постановление е юрисдикционен правораздавателен акт, но акт различен от актовете на съда. Всяко наказателно постановеление има две част установителна част тук са мотивите и разпоредителна част – диспозитива какво наказание се налага. Винаги различни са лицата които установяват нарушенията и налагат наказанията. Само в кат може с квитанция да се наложи наказанието но това е само за маловажни случаи. Иначе двете компетентности са разделени с цел. Акта за установяване на нарушение сам по себе си не е достатъчен трябва да се приложат и доказателства. Трябва да се установи задължително факта на връчването.

Всяко наказателно постановление трябва да направи индивидуализация на административното нарушение идеята е когато има дадена в закона рамка  например от 100 до 300 лв. взимат се предвид смекчаващите вината обстоятелства когато се върви към минимума, ако има отегчаващи вината обстоятелства се върви към максималния размер ако обстоятелствата се балансират се приема един междинен размер на наказанието. Издаденото наказателно постановление подлежи на обжалване пред районния съд по местоизвършване на нарушението в седем дневен срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата поражда и двата ефекта деволутивен ефект (сезиращ) и суспензивен ефект (спиращ). Тук жалбите спират изпълнението. При ревизионните актове казахме, че жалбите не спират изпълнението тук това не е така.

Ако е процесуално допустима жалбата съда я разглежда и ако е основателна я уважава или я оставя без уважение или я уважава частично като намалява размера на наказанието, но съда не може да утежни положението на обжалващия (да увеличи размера на наказанието). Тази забрана за утежняване на положението на жалбоподателя не се прилага когато има и протест на прокурора. Ако прокурорът иска по-голям размер на наказанието и съда уважи протеста на прокурора може да  увеличи наказанието.

Касационно обжалване

Ако не сме доволни решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административните съдилища. Характерно за касационната жалба или прокурорския процес е че това е отменително производство иска се отмяна на решението на районния съд. На касационна инстанция не се събират доказателства те са събрани и съда само определя дали правилно са тълкувани от районния съд доказателствата и закона и дали решението е правилно, може разбира се да прецени и че има някаква непълнота на доказателствата и да върне делото за преразглеждане на по-ниска инстанция. Решението на касационната инстанция е окончателно то не може да бъде преразглеждано с редовни способи на контрол жалба и протест.

Влизане в сила на наказателните постановления

Да се иска принудителното изпълнение защото жалбата има суспензивен ефект.

Влизат в сила наказателните постановления когато:

27. Не са били обжалвани;

28. Не подлежи на обжалване – в данъчното право няма такива, но в други закони има необжалваем минимум;

29. Обжалвано е но е потвърдено от съда.

Влезли в сила наказателните постановления са изпълнителни титули (основания) за принудителното изпълнение на публичните вземания.

Имаме един въпрос и от общата част и един от процеса.

Датата на изпита е 27-ми ще видим и на разписанията, които ще бъдат изнесени.

Правен режим на данъка върху добавената стойност

Обща характеристика на ДДС

както всички останали данъчни задължения ДДС е субективно право на държавата да получи определена вноска или парично плащане от данъчнозадължените лица. това парично плащане е установено по общ начин със закон, безвъзмездно е, невъзвръщаемо, непрехвърляемо, чрез което става преразпределението в бюджета.

Специфични белези на ДДС:

1. това е косвен данък - при преките данъци тежеста за плащането на дълга пада върху данъчнозадълженото лице. при косвените данъци данъчното отношение се развива между държавата и потребителите, но е упосредено от едно трето лице което има характеристиките единствено на данъчнозадължено лице, но това лице има функциите по администрирането на данъка тоест по начисляване и събиране на данъка. В теорията е определено, че лицето което плаща данъка е потребителят, той е фактическия платец на данъка. Лицето което администрира данъка, търговеца, всъщност е юридически платец на данъка тоест при преките данъци фактическия и юридическия платец е едно и също лице. при косвените данъци тези две лица са различни.

2. ДДС е всеобщ данък - с него се облага потреблението  на всички стоки и услуги на определена територия освен тези които са освободени. освобождаванията се допускат дотолкова доколкото нарушават конкурентната среда и се допускат само по изключение. За разлика от всеобщите данъци при специфичните данъци например акциза - с него се облагат определени стоки и услуги.

3. Той е многофазен данък - в зависимост от това кога и колко пъти се начислява косвения данък в процеса на реализация на стоката. на базата на този критерии разграничаваме еднофазни и многофазни данъци - еднофазните се начисляват еднократно при внос на стоки или при производство, при многофазните данъци какъвто е ДДС постъпват регулярно приходи в бюджета.

4. ДДС е некомулативен данък - той е многофазен некомулативен данък защото начисления на всеки етап от производството на стоката данък не се комулира в крайната цена  а се съдържа в нея еднократно. Механизмът на данъчния кредит го прави некомулативен косвен данък.

5. ДДС е месечен данък - ДДС се плаща във края на всеки месец.

6. Той е пропорционален данък - данъчната ставка е константна величина и не се влияе от размера на данъчната основа.

7. Той е републикански защото приходите от него постъпват в републиканския бюджет нещо повече той съставлява около 80% от приходната част на държавния бюджет.

Субекти, данъчно задължените лица

Юридическия платец на данъка е данъчно задълженото лице. това са лиццата които администрират този данък тоест начисляват и събират данъка, чрез включването му в цената го прехвърлят на потребителите на стоки и услуги. Данъчнозадължено лице е всяко лице което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея, както и всяко лице което извършва вътрешнообщностна доставка на ново превозно средство чл. 3 ал. 2 ЗДДС.

Не е независима икономическа дейност дейността по трудово правоотношение, по управление и контрол на ЮЛ, не са данъчнозадължени лица държавата, държавните и местните органи на управление за извършените от тях дейности в качеството им на органи на държавна власт. С изключение на дейностите в чл. 3 ал. 5 ЗДДС, както и на доставките, които биха довели до нарушаване правилата на конкуренцията.

Регистрация по ДДС

чл. 94, 111, 132 и 135 от закона. Това е специална регистрация. Тази регистрация има особен конститутивен ефект тъй като до връчването на акта с който се удостверява че лицето е регистрирано по ДДС, данъчнозадължените лица нямат права и задължения по ЗДДС, независимо от това че имат оборот, който не надвишава прага изискуем за регистрацията. законодателят е регламентирал три вида регистрация. Първата е задължителна - данъчнозадължено лице по смисъла на ЗДДС е всяко лице с облагаем оборот над 5 000лв. реализиран за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца. Облагаемият оборот включва сумата на данъчните основи за извършените от него облагаеми доставки включително доставки с нулева данъчна ставка. Включват се доставките на финансовите услуги, доставки на застрахователни услуги и др.

Следващия тип регистрация е тази по избор - допусната е за всяко едно лице за което не са налице предпоставките свързани с задължителната регистрация.

Следващия тип регистрация е по инициатива на органите по приходите. Тук сме в хипотеза когато органът установи, че са налице предпоставките за задължителна регистрация, но лицето не се е регистрирало. в този случай органа служебно го регистрира.

Специфични случаи на регистрация,

Задължение за регистрация при дистанционни продажби на стоки

Когато основната дейност на лицето е за дистанционни продажби на стоки

Задължение за регистрация при вътрешнообщностни доставки

Всяко задължено лице което не е регистрирано на друго основание и извършва вътрешнообщностни доставки на стоки и услуги, на стойност за календарната година над 20 000лв., е длъжно да се регистрира.

Задължителна регистрация в резултат на преобразуване

чл. 132 ЗДДС

Регистрация на чуждестранно лице

Което не е установено в страната, но има обект на територията на страната, който извършва икономическа дейност. Ако това лице отговаря на условията за задължителна регистрация то може да се регистрира чрез така наречения акредитиран представител.

Обект на облгане

1. Доставка на стоки и услуги на територията на страната

2. Вътрешнообщностните доставки

3. Вноса на стоки

Обектите на облагане са онези ЮФ преи настъпването на които възниква данъчното събитие по смисъла на  ЗДДС. Доставката на стоки и услуги за да бъде обект на облагане трябва да бъде възмездна и облагаема. Легалните дефиниции на стока и услуга са чл. 5, 8 и 9 от ЗДДС. Облагаемата доставка е всяка доставка на стока или услуга, която е извършена от данъчнозадължено лице и е с място на изпълнение територията на страната. Както и облагаемата с нулева ставка, извършена от данъчнозадължено лице, ако закона не предвижда друго. Освободаните доставки са чл. 38 ЗДДС.

Обект на облагане е вътрешнообщностната доставка с обект на облагане вътре в страната извършено от регистрирано лице или от лице за което е възникнало задължение за регистрация.

Внос на стоки - въвеждането на територията на страната на не общностни стоки

Мехамизъм на ДДС

Начисляването на ДДС може да се разглежда в процесуален и в материално правен аспект. В процесуален аспект лицето, за което ДДС е станал изискуем е длъжен да го начисли като първо определи размера на данъчната основа и я умножи по съответния данъчен процент по този начин той получава размера на дължимия данък. така определения размер следва да се отрази в съответния данъчен документ (фактура или протокол), този докумет се издава като доказателство за това че е извършена съответната доставка. В края на всеки данъчен период лицето е длъжно да подава справки декларации. В материалноправен аспект след начисляването на данъка той става дължим и за двете страни в правоотношението и за получател и доставчик. дължимостта обаче настъпва за двата субекта в правоотношението от различни моменти. ДДС става дължим за получателя по доставката към доставчика от момента на издаване на данъчния документ, дължимостта на доставчика към републиканския бюджет настъпва след приключване на процедурата по начисляване тоест крайния момент е подаването на справката декларация.

Темата продължава и е достъпна само за регистрирани потребители на сайта.