Тема. 1 Данъчното право в правната система на РБ. Предмет система и значение на данъчното право. Отграничение на данъчното право от други правни отрасли

Понятие за данъчното право

Данъчното право като обективно право

Регулира обществените отношения свързани с установените в страната данъци, с реда за тяхното определяне, обжалване и събиране. Това са достатъчно отграничени, от другите обществени отношения, отношения и дават на данъчното право правото на самостоятелен живот, въпреки че в миналото данъчното право се е изучавало като част от финансовото право. Данъчното право като обективно право е съвкупност от правни норми, които регулират установяването на данъците у нас и тяхното събиране и обжалване. Административно право, финансово право и данъчно право имат генетична връзка помежду си. Исторически те произтичат едно от друго. Общото е че са публично правни отрасли и в тези връзки задължително присъства държавата в качеството ѝ на власт. Но когато има данъчни споразумения тогава държавата е в положение на равенство. Това е тенденция при която държавата е склонна да отстъпва от своя империум, тенденция която ще се утвърждава не само в данъчното право, но и в други публичноправни отрасли, също както и в наказателното право. Въпреки че има разграничения, между данъчното и финансовото право няма демаркационна линия. И в административното право има глоба и в наказателното право има глоба, но при наказателното право глобата води до състояние на съдимост. В данъчното право също няма състояние на съдимост. Но се вижда как глобата присъства в посочените публичноправни отрасли. Данъчното право взаимодейства както с публичноправните отрасли така и с частноправните отрасли, но ги модифицира като им дава допълнителни значения. Тези адаптации на данъчното право ще видим във всеки данъчен закон.

Данъчното право като наука

Предмета на данъчното право като наука е обсъждането и изясняване на основните понятия и категории, които произтичат от действието на данъчното право като обективно право. Данъчноправната наука има задача да изследва основните понятия и категории на данъчното право като отрасъл със статии, студии и монографии.

Данъчното право като учебна дисциплина

Има задача да даде един набор от знания относно понятието данък, структурата на данъка, видовете данъци, ДП-те норми, субектите на данъците, данъчната система и т.н.

Данъчната система включва три части:

-          Обща част – всички понятия

-          Данъчен процес – обхваща реда за определяне на данъците, обжалването на данъците, събирането на данъците.

-          Особена част – включва отделните режими на видовете данъци (Данък общ доход, ДДС и т.н.)

Тема. 2 Понятие за данък и видове данъци

Понятие

Съществуват различни дефиниции за понятието данък. Данъкът е безвъзмездно, безеквивалентно вземане в полза на държавата (общините) установено едностранно от нея със закон, с който тя решава свои задачи от стопанско, социално и културно естество.

Белези на понятието данък:

1. Данъкът е публично вземане -  той се събира от публичен орган (държава, община)
2. Установено едностранно от държавата
3. Установено със закон- по конституция данъците се определят изключително със закон правото на държавата само тя да определя данъците се нарича данъчен суверенитет.
4. Това е безвъзмездно и безеквивалентно вземане – срещу данъка държавата не дължи еквивалент. Трябва да разбираме, че срещу получения данък държавата не дължи пряк еквивалент, но данъкът има универсален еквивалент и държавата дължи една универсална възвръщаемост тя трябва да направи инфраструктурата, да поддържа учебни заведения, театри и т.н. Данъка отива за формиране приходната част на бюджета. Около 80% от приходната част на бюджета се формира от данъци. Разбира се събираемостта е различна.

Отграничаване от други публични вземания

Данък и такса

Таксата е възмездно еквивалентно вземане тя предполага услуга. При данъка няма пряк еквивалент.

Данък и глоба

Глобата е санкция за извършено правонарушение (престъпление или административно нарушение). При данъка няма правонарушение.

Данък и конфискация

Отново има извършено престъпление и се налага конфискация.

Данък и вноски

При внасянето на осигурителна вноска се очаква в бъдещето възвръщаемост под формата на пенсия.

Тема. 3 Видове данъци

Насоченост на бюджета в който постъпва данъка:

1. Централни (републикански) – данък общ доход, данък върху добавената стойност, акцизите. Данък печалба също в миналото, до скоро, е бил републикански бюджет, но от няколко години той е смесен и една част от този данък отива в общинските бюджети.
2. Местни (общински данъци) – данък сгради, данък наследство

Данъците се делят и на преки и косвени според това кой плаща данъка.

1. Преки данъци – лицето само плаща. Към тях отнасяме данък печалба и данък общ доход.
2. Косвени данъци – те представляват калкулативен елемент в цената на стоката или услугата. Калкулативен елемент означава, че при определяне на цената на стоката и услугата предприемачът трябва да начисли този данък в цената. Характерното за косвените данъци е, че са транзитни данъци защото не остават при този който ги събира а трябва да ги внесе в бюджета. Косвен данък е и акцизът той е особен с това, че има за цел да контролира търсенето,  той се начислява в цената на стоката и този който го събира не го задържа а го внася в бюджета.

Данъците се делят и на обложни и безобложни. В случай, че финансовия автоматизъм сработи данъка се внася без ревизия и в този случай е безобложен ако се направи ревизия и се установят разминавания  ще се начисли данък и той ще бъде обложен.

Тема. 4 Източници на правото

Източник на правото са специфични форми, в които се обективира (материализира) волята на нормотвореца за моделиране на обществените отношения по определен начин в областта на данъците.

Дали въпросите са решени на законово равнище или подзаконово равнище.

1. Източниците уредени със закон

Конституцията на република България – казва, че данъците се определят със закон

Законните и  кодексите.

Кодексът дава по-широка уредба на дадената материя

Законови източници:

-          Закон за ДДС

-          Закон за акцизите и данъчните складове

-          Закон за корпоративното подоходно облагане

-          Закон за данъците върху доходите на физическите лица

-          Закон за местните данъци и такси

-          Данъчно осигурителен процесуален кодекс

-          Указ за опрощаване на несъбираемите държавни вземания

По действащата конституция президента не може да издава нормативни укази а само индивидуални и те не са източници на правото, но указите издадени преди влизането в сила на новата конституция като указа за опрощаване на несъбираемите вземания са източник на данъчното право.

1. Постановленията на МС за приложение на данъчните закони. Правилник за приложение на ЗКПО. До инструкциите подзаконовите актове са източник на данъчното право.

Често пъти общините определят местни данъци когато имат мандат от държавата. Държавата определя данък сгради в някакви рамки и общините са ограничени да определят данък сгради в тези граници.

1. Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане. Страна е Република България. Спогодбата трябва да се ратифицира от НС и да се обнародва и тогава има приоритет пред българското данъчно законодателство.
2. Указанията на Главните данъчни управления (сега има НАП) това са вътрешнослужебни актове и те не са източници на данъчното право.

Източниците на данъчното право можем да делим и на императивни и диспозитивни.

Друго деление на източниците на данъчното право е на материално правни и процесуалноправни. Материалноправните източници са законите, които дават правата на данъчноправните субекти. Процесуалноправен източник е ДОПК. Но и за двата видове актове законите и ДОПК не са чисто материално правни или процесуално правни източници определят се по това кои норми доминират.

Тема. 5 Данъчноправни норми

Данъчно правната норма

Вид правна норма. Общо правило за поведение което има широк кръг адресати, чието спазване е скрепено с държавна принуда и трябва да е прието от компетентен държавен орган, което регулира обществени отношения в областта на данъците.

Хипотезата – сочи факти и обстоятелства от действителността например реализирал съм някакъв доход.

Диспозицията – данъчните права и задължения,  които възникват при наличието на съответно настъпили факти и обстоятелства в данъчното право.

Санкция - неблагоприятна правна последица която настъпва когато не се изпълняват предвидените в диспозицията на данъчноправната норма задължения. Например трябвало е да подам данъчна декларация, но не съм и ще търпя неблагоприятни последици.

Както всяка правна норма данъчноправната норма е триелементна. Трите елемента не са задължителни хипотезата и диспозицията присъстват винаги, но санкцията не е задължителна.

Видове данъчноправни норми:

-          Императивни – задължителни са за изпълнение и не предвиждат алтернатива;

-          Диспозитивни – не са задължителни и предлагат алтернатива. ДОПК допуска разсрочване и отсрочване на данъчни задължения. Правомощието на президента да опрощава несъбираеми държавни данъчни вземания също е негова възможност не задължение. Такава възможност е дадена за договаряне при ревизия между данъчните органи и облаганите лица. Това е израз на една тенденция на ограждавяемост нормите на данъчното право.

-          Материално правни и Процесуално правни.

Действие

Влизане в действие на една ДП норма означава тя да влезе в приложение. Въпроса за приложението на ДП нормите ние разделяме по време по лица и по територия.

Действие – публикува се в държавен вестник актовете на местните органи не се публикуват в ДВ. Публикува ли се три дни

8 – петък

9 – събота

10 – неделя

11 – понеделник

12 – вторник

13 – сряда

14 – четвъртък.

Денят на обнародване не се брои броим три дни и на четвъртия влиза в сила (12-ти). Тук се броят всички дни. При обжалването ако срока изтича в неприсъствен ден този ден не се брои.

Другото, което може да бъде предвидено освен трите дни в преходните и заключителните разпоредби може да е предвидено закона да влезе в сила от деня на обнародването, може да бъде и един по-дълъг от тридневният срок.

Действие по време – за напред материално правните, докато процесуалноправните норми действат ретроактивно. Това правило се прилага когато в закона не е записано друго.

Действие по място – действат на територията на цялата държава (не страната това е географско понятие) ако е централен орган, ако е местен на територията на общината например. Централния орган може и да ограничи действието на издадения от него акт до определена територия например определена област. Територията на държавата включва и територията на българските дипломатически мисии, също кораби и самолети под български флаг и континенталният шелф.

Действие по отношение на лицата – персоналното действие на ДП нормите се определя в самия нормативен акт той определя различните групи, по отношение на които действа. Поначало действа по отношение на всички, но може ДП нормата да ограничи действието си по отношение на някои лица.

Тълкуване на данъчноправните норми

Тълкуването е интелектуална дейност насочена към извличане на точното значение на правната норма.

Тема. 6 Субекти на данъчното право

Субектите на данъчното право

Са самостоятелните носители на права и задължения. Щом едно лице е самостоятелен носител на права и задължение той е субект на правото ако е самостоятелен носител на данъчни права и задължения то е субект на данъчното право. Това са физическите и юридическите лица.

Белези на физическите лица

Правоспособност, дееспособност и деликтоспособност.

Правоспособността е абстрактната възможност на едно лице да бъде носител на данъчни права и задължения. Едно лице от момента на раждането си придобива правоспособност. Например ако едно дете малко след раждането си наследи починал свой родител той дължи данък върху наследството. Момента на раждането е когато лицето поеме първата си глътка въздух със собствените  си дробове.

Дееспособност – възможността лицето самостоятелно да упражнява своите права и задължения тя се поражда когато лицето навърши 18 годишна възраст.

Деликтоспособност – възможността лицето да отговаря за правонарушенията си.

Юридическо лице

Юридическо лице е такова образование което има такова имущество различно от имуществото на съставляващите го или съставляващия го субекти и има собствени органи.

1. Да има обособено имущество

2. Отделно ръководство – управител, управителен съвет и т.н.

Видове юридически лица

Съобразно закона върху който те са създадени

1. Юридически лица създадени по ТЗ – търговските дружества: събирателни дружества, ООД, ЕООД, АД, ЕАД, командитни дружества, командитни дружества с акции. Можем да посочим и обединенията на търговци – холдингите и консорциумите.

2. Юридически лица създадени по закона за юридическите лица с нестопанска цел: фондациите и сдруженията (съюз на …, асоциация на …, камара на …,). Такива се създават по закона за читалищата. По Закона за вероизповеданията, Закон за кооперациите, Закона за политическите партии.

3. Квазисубекти на данъчното право (квазиюридически лица) – неперсонифицирани дружества. По повод гражданското дружество ЗЗД казва чл. 357 с договора за дружество две или повече лица се съгласява да обединят своята дейност за постигане на обща цел. Вноските са обща собственост на съдружниците всичко което е придобито от дружеството са обща собственост на съдружниците. Дружеството не е юридическо лице следователно не може да е носител на права и задължения, но ако вземем закона за счетоводството там е казано, че предприятията са длъжни да водят счетоводство предприятия са и неперсонифицираните дружества. Тук ще отнесем и клоновете на юридическите лица, въпреки че клоновете на юридическите лица на се юридически лица. Представителствата на чуждестранните юридически лица също трябва да се регистрират по закона за ДДС.

Има деление на субектите на активни и пасивни

1. Активни субекти - органите по приходите и приходната администрация;

2. Пасивните субекти - данъчно задължените лица, ръководните органи на юридическото лице, което не е платило данъчните си задължения, и третите лица.

Данъчноправните отношения

Обществени отношения регулирани от данъчноправна норма. Те са публични правоотношения като на едната от страните в правоотношението е държавата (приходната администрация) а на другата задълженото лице и третите лица.

Това правоотношение е от категорията на вертикалните правоотношения - отношения на власт и подчинение.

Юридически факти в данъчното право

Факти от действителността предвидени в хипотезата на данъчноправната норма. Фактите са юридически действия и бездействия или юридически събития в зависимост от присъствието или не на човешко поведение. Характерно за юридическите събития е, че те не са проява на човешката воля тук отнасяме форсмажорните (природни бедствия, войни) и освен тях производствените аварии.

Тема. 11 Данъчна система на Република България

Под система разбираме приведена в логика съвкупност, която се състои от взаимно свързани съставни части.

Когато говорим за данъчна система трябва да разбираме данъците, които са приети в страната и системата за събиране на данъците.

Прието е понятието да се разбира в широк и тесен смисъл.

В тесен смисъл се разбират данъците, които са установени и се събират от нас. А в широк смисъл разбираме освен данъците и организацията, която съществува за определянето и събирането на данъците.

Във връзка с данъчната система е прието, че съществуват две данъчни система едната е монистична и плуористична система.

Първата система монистичната има историческо значение тя предполага в дадена държава да се събира само един  данък. Съвременните данъчни системи са от втората категория - плуористични системи, защото предполагат събирането на повече от един данък.

Принципи на данъчната система – основните положения въз основа на които е установена данъчната система и се събират данъците.

3. Принцип за всеобщност на данъка – всички субекти без изключения, които отговарят на данъчния закон, подлежат на облагане с данък. Никой не може да притежава данъчен имунитет или привилегията да не плаща данъци. Този принцип разбира се не може да се абсолютизира и някои държави освобождават по социални причини някои субекти от плащането на данъци.

4. Легитимност на данъка – установяването на данъка трябва да става само от законодателен орган и то със закон. Нашата практика познава понякога така нареченото отстъпване на данъка или определяне например от общините на някои данъци. Какво разбираме определя данък в рамките на закона.

5. Равномерност или съразмерност на данъчното облагане – данъците трябва да бъдат съобразени с икономическата мощ или още с платежоспособността (податните възможности) на данъчните субекти.

6. Определеност на данъка – не само данъка като вид да речем данък общ доход, но и всички елементи на данъчното облагане да бъдат предварително точно ясно и категорично определени чрез съответните закони.

7. Удобство на данъка – данъците трябва да се плащат и събират в срокове и чрез начини, които са удобни за данъчните субекти.

8. Принципът за евтиност или рентабилност на данъка – трябва винаги държавата да си направи сметката какви разходи прави за събирането на данъците.

9. Принцип на относителна стабилност или определено постоянство в данъчното законодателство – да могат страните да си правят сметката и данъците да не се променят постоянно.

10. Принцип на неутралитет на данъчното облагане – в последно време се налага една данъчна система която цели да премахне селективната роля на данъците, за да се разшири регулиращата роля на пазара.

Елементи на данъците

Под елементи на данъците ще разбираме съставните части, от които се състоят данъците.

11. Обект или предмет на данъка – включва качествата на личността, включва имуществото, включва дохода, печалбата и т.н.

12. Данъчен субект – лицето, което се намира в определено отношение с обекта на данъка (собственост, придобиване, стопанисване и т.н.).

13. Данъчен кредитор или още данъчен взискател – по нашето законодател данъчен кредитор е само държавата.

14. Данъчен мащаб – разбираме определен белег, качество или свойство на предмета или обекта на данъка на основата, на който ще се определи размера на данъчното задължение. Например ако вземе данък сгради ще вземем като мащаб квадратурата на апартамента, стойността на сградата и т.н.

15. Данъчен размер – фиксирана част от данъчната единица от която се определя данъка обикновено се изразява в процент или промил. Обикновено говорим за данъчна ставка. Данъчната основа е сумата на данъчната единица.

Тема. 11 Приходна администрация

Когато разглеждаме въпроса за данъчната система в широк смисъл ще разгледаме правното положение на данъчната агенция за приходите той е уреден от закона за приходите това е устройствен (статутарен закон).

НАП е ЮЛ на бюджетна издръжка в България имаме два вида агенции изпълнителни и държавни. Всички изпълнителни агенции са към министри, такава агенция е НАП, такава е и агенция митници, такава е и агенция държавна данъчна инспекция. Държавните агенции например държавната агенция за национална сигурност.

Функции и правомощия на агенцията

16. Обслужва данъкоплатците и осигурителите;

17. Установява публичните вземания за данъци и осигурителни вноски;

18. Обезпечава и принудително събира публичните вземания;

19. Установява административните нарушения и налага административни наказания по всички данъчни закони, както и по законите регламентиращи задължителни осигурителни вноски;

20. Разглежда жалби срещу издадени от нейни органи актове или срещу откази за издаване на актове, както и срещу действия или откази от действия на нейни органи или служители;

21. Води регистър на лицата подлежащи на регистрация по реда на данъчно осигурителния процесуален кодекс, на лицата които работят по трудово правоотношения и агенцията създава и съдържа база данни за тези лица.

22. Анализира приходите и приходната практика;

23. Установява и събира определени със закон частни държавни вземания;

24. Установява и обезпечава публичните вземания.

Органи на управление и структура на НАП

НАП има двустепенна структура на управление в смисъл има управителен съвет и изпълнителен директор. Като цяло агенцията се ръководи и представлява от изпълнителния директор.

Докато изпълнителният директор е едноличен орган то УС е колективен орган той се състои от следните лица:

25. Министъра на финансите;

26. Управителят на НОИ;

27. Директора на националната здравно осигурителна каса;

28. Заместник министър на финансите;

29. Изпълнителния директор на НАП.

Председател на УС е министъра на финансите.

Правомощия на управителния съвет на НАП

30. Стратегически план на агенцията;

31. Анализа и отчета за прихода от публични и частни държавни вземания;

32. Приема годишния отчет за дейността на агенцията;

33. Приема проекта на бюджета на агенцията;

34. Определя териториалния обхват, седалищата и обхвата на дейността на териториалните дирекции (определя териториалната компетентност);

35. Определя структурата на централното управление и на териториалните дирекции;

36. Приема решения за отписвания на вземания събирани от НАП за задължения до 100лв. разходите за събирането на които надхвърлят размера на задължението.

УС приема решения ако за него са гласували 2/3 от неговите членове това значи трима от петте.

37. Приема правила за своята работа.

В някои закони когато се говори за назначаване на изпълнителни директори на агенции се казва назначава се от министъра на финансите например съгласувано с министър-председателя (това е леко с или без съгласие който решава поема отговорност) или с одобрението на или със съгласието на. Във връзка с изпълнителния директор на НАП той се назначава от министерския съвет по предложение на министъра на финансите това е действащата уредба. Когато министъра на финансите не е предложил кандидат а мястото е вакантно правилото е, който може повече може и по-малкото и МС може да назначи свой кандидат. Изпълнителния директор има заместници те се назначават от министъра на финансите по предложение на изпълнителния директор.

Изискванията за изпълнителния директор на НАП

В миналото изискването беше да има висше икономическо или юридическо образование сега е да е дееспособен български гражданин и да има десет години опит по специалността (право, икономика, финанси, осигуряване).

Директорът се освобождава от МС по искане на министъра на финансите при болест или друга пречка да изпълнява задълженията си и при грубо и системно нарушение на правомощията си и по негово собствено искане.

Правомощия на изпълнителния директор

38. Организира, ръководи и контролира цялостната дейност на агенцията;

39. Планира, разпределя и контролира средствата за осъществяване дейността на агенцията;

40. Дава задължителни оказания на органите на агенцията за единното прилагане на данъчното законодателство;

41. Решава спорове за компетентност между органи на агенцията

42. Той определя числеността на централното управление и на териториалните дирекции;

43. Подготвя проекти на международни данъчни спогодби;

44. Дава становища за промени в данъчното законодателство;

45. Представлява държавата в производството по несъстоятелност в случаите когато тя е кредитор с публични вземания;

Изпълнителния директор може да възложи част от правомощията и посочените дейности на зам. изпълнителните директори, директорите на дирекция обжалване и управление на изпълнението. В публичното право не се прави упълномощаване има управомощаване или овластяване. Разбира се изпълнителния директор може да упълномощи някой да закупи например техника за агенцията, но това е гражданскоправно действие.

Териториални управления

Такива има във Варна, Велико Търново, София, Пловдив и Бургас. Тези управления се управляват от териториални директори те ръководят дейността на териториалната дирекция, която се занимава с обслужване и подпомагане на задължените лица, приема и обработва данъчни и осигурителни декларации, възлага извършването на проверки и ревизии, обезпечава събирането на публичните вземания. Самият териториален директор издава наказателни постановления в предвидените в закон случаи, осъществява контрол върху дейността на органите и служителите на агенцията, отчита дейността на териториалното поделение пред изпълнителния директор и също може да възлага част от правомощията си на длъжностни лица от съответната дирекция.

Органи по приходите в приходната администрация

46. Изпълнителния директор и неговите заместници;

47. Териториалните директори и техните заместници;

48. Директорите на дирекции, началниците на отдели и сектори – те са от групата на тъй наречените ръководни органи в системата на НАП;

49. Оперативни органи на агенцията – служителите заемащи длъжност: държавен експерт по приходите, държавен инспектор по приходите, главен експерт по приходите, старши експерт по приходите, инспектор по приходите;

50. Специфичната фигура в приходната администрация са тъй наречените публични изпълнители. Има няколко вида публични изпълнители по закон те са: държавен публичен изпълнител, главен публичен изпълнител, старши публичен изпълнител и изпълнител. Публичния изпълнител е орган, който се занимава с принудителното изпълнение на публичните вземания. Той е едноличен орган има известен аналог в съдебните изпълнители, само че те вече се организираха като частни. Докато частните съдебни изпълнители събират частни вземания на държавата а публичните изпълнители събират публични вземания на държавата. За публичните изпълнители изискването е да имат юридическо образование.

Длъжностите в системата на НАП се заемат по силата на трудови или служебно отношение. Дали ще са по едното или по другото се решава по щатните таблици, по изискванията на закона за държавните служители или КТ. На общо основание носят съответна дисциплинарна отговорност по КТ или ЗДСл. Оперативните длъжности са задължително застраховани срещу злополука и застраховка живот за сметка на бюджета на НАП и специално изискване за обучение, квалификация и подготовка за което се предвиждат средства от бюджета на агенцията, имат и допълнително материално стимулиране.

От упражнението:

В Правилника за дейността на Министерството на финансите се посочват второстепенните разпоредители – Агенция Митници – те са организационни звена, а НАП е създадена със специален закон и затова НАП е специализиран държавен орган. Според чл. 2 ЗНАП най-важната функция на НАП е установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания. Основни задължения на ДЗЛица са да съдействат и осигуряват достъп. Органите по приходите в повечето случаи действат при условията на обвързана компетентност и затова по-голяма част от актовете имат декларативен характер. Те издават и актове с удостоверителен характер – акт за установяване на административно нарушение. Наказателното постановление – правораздавателен акт.

Тема. 17 Данъчно регистриране

На първо място трябва да се отбележи че данъчно задължените лица са около няколко милиона а администрацията е от 12 000 души. За това закона предвижда данъчнозадължените лица да оказват съдействие на данъчните органи относно факти и обстоятелства имащи значение за правилното и законосъобразно данъчно облагане. По този начин се подпомага процеса за данъчно облагане. Една от формите на такова съдействие е режимът на данъчно регистриране. Този режим може да се разглежда като форма на съдействие от страна на данъчнозадължените лица на данъчните органи. Форма на съдействие и на сътрудничество.

Данъчното регистриране в България се осъществява посредством данъчния регистър. Данъчния регистър е от категорията на публичните институти. Той представлява съвкупност от правни норми които уреждат:

51. Информационните носители в които се вписват обстоятелствата имащи значение за данъчното облагане и

52. Компетентния да извърши данъчната регистрация орган.

Данъчния регистър принадлежи към публичноправните институции защото той се организира и осъществява от държавата в лицето на данъчната администрация.

Дейността по регистрация се отнася към безспорната обвързана администрация. В данъчния регистър се вписват само онези обстоятелства които са предвидени и изискват от данъчното законодателство като например съдебна регистрация, основни дейности, търговски обекти, клонове, обслужващи банки, седалище и адрес на управление и т.н.

Данъчната регистрация има декларативно още наречено уповестително действие. В смисъл вписаните обстоятелства се смятат за известни на данъчните органи от деня на вписването. Вписването представлява една своеобразна необорима презумпция за знание на вписаните обстоятелства. Данъчната регистрация подобно на вписване в търговския регистър създава състояние на непротивопоставимост относно подлежащите на вписване обстоятелства. С оглед на това може да се направи извод че регистрацията има и доказателствено действие в смисъл че обстоятелствата отразен в данъчния регистър се считат за настъпили тоест създава се доверие на данъчната администрация към данъчния субект и вписаните от него данни. Това разбира се не изключва а подпомага контрола над дейността  от данъчната администрация.

По нашето данъчно право са познати два вида данъчни регистрации:

53. Общата данъчна регистрация – задължителна за всички данъчни субекти;

54. Специална или особена данъчна регистрация – задължителна само за некои видове субекти и някои видове дейности.

Но трябва да направим уговорката че  това е изкуствено деление и общата регистрация е предпоставка условие за извършването на специалната регистрация.

Общата регистрация включва споменатите данни седалище, дейност и т.н. Специалната се изразява в това че стопанските субекти когато в продължение на една календарна година осъществят оборот над 50 000 лв. и те дължат регистрация по ДДС. Всички действия които извършват стоките които продават върху тяхната цена се начислява ДДС от за сега 20 %.

Тази сума 50 000 лв. се нарича данъчен праг. По този размер се спори, но се дава и възможност на лица, които не са надхвърлили 50 000 лв., но са надхвърлили 40 000 лв. може да се направи регистрация тази регистрация е факултативна (факултет значи възможност). ДДС е транзитен данък в смисъл че той не остава в продавача той е длъжен да внесе тези пари в бюджета. Лицето което се е регистрирало по ДДС когато прави разходи със свой партньори регистрирани по ДДС това лице получава платеното ДДС от държавата държавен кредит.

Регистрацията става с заявление за регистрация от лицето след това администрацията прави проверка на това лице дали отговаря на изискванията за регистрация по ДДС и ако отговаря тя му издава документ за регистрация по ДДС.

Регистрацията действа до тогава когато отговаряме на условията ако оборота падне се иска прекратяване на регистрацията длъжни сме да заявим пред данъчната администрация.

Другата регистрация е по Закона за акцизите и данъчните складове. Тази регистрация се изразява в това че когато стопанския субект търгува с определени стоки (акцизни посочени в наредба за акцизните стоки) той е длъжен да се регистрира, например, че ще продава алкохол. Разликата е че при акцизите ставката е диференцирана всяка стока има различен акциз, но и акциза е транзитен данък специфичен данък оборот и също е косвен данък.

Процедурата е същата заявление по образец, проверка и удостоверение за регистрация. Тук бонуса при ДДС-то много го няма освен ако не купува също акцизни стоки.

Правните последици от неспазването на режимите са на първо място административно наказателни – глоби за физическите лица и имуществени санкции за юридическите лица.

Това е накратко режима за повече подробности в ДОПК раздела за регистрацията, в закона за ДДС и правилника, също и в закона за акцизите.

Тема. 18 Данъчно деклариране. Правен режим, правна същност. Видове данъчно деклариране. Правни последици от неспазването на задължението за данъчно деклариране отговорност за невярно данъчно деклариране

Това е също основна форма на сътрудничество на данъчните субекти – данъчнозадължените лица и данъчната администрация. Сътрудничество и съдействие относно факти и обстоятелства имащи значение за данъчното облагане.

Данъчната декларация може да бъде определена като своеобразно уверение относно факти и обстоятелства, което данъчно задължените лица са задължени да дадат на данъчната администрация.

Съществуват няколко вида данъчни декларации.

Можем да разделим декларациите на първо място на две групи:

55. Декларации които администрацията изисква по закон или друг нормативен акт;

56. Декларации които се подават по друг повод – например факултета ми иска декларация за стажа.

Декларацията съдържа данни които са важни за администрацията и законодателят е обвързал невярното данъчно деклариране с наказателна отговорност.

Чл. 313 НК – който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение по електронен път.

Идеята е че ако декларацията ни се иска по силата на закон няма да можем да отървем отговорността по чл. 313. Когато администрацията е решила да си иска няма да има отговорност по чл. 313. По чл. 2 има специална цел.

Има и друга отговорност по глава седма престъпление срещу финансовата, данъчната и осигурителната система текстът е чл. 255 НК неподаване на данъчна декларация или потвърди неистина или затаи истина и по-нататък. Данък в големи размери е над 3 000 лв. и особено големи размери са над 12 000 лв.

В чл. 313 не се изисква да е избегнато плащането докато в чл. 255 трябва да е осъществено деянието избягване на установяването или плащането на данък. Тук престъплението е реално с настъпил резултат. Престъплението по чл. 313 е формално.

В НК са предвидени състави когато лицето внесе данъка до първото по делото заседание това са привилегировани състави. Самоопределянето на данъка с данъчната декларация са случаите на финансов автоматизъм.

Тема 19 Данъчен и осигурителен контрол и данъчен контрол. Съотношение. Понятие и обща характеристика. Осъществяване. Етапи. Проверка и ревизия.

Терминологична бележка

Легалното понятие е данъчен и осигурителен контрол така гласи чл. 110.  Нас ни интересува понятието данъчен контрол защото легалното понятие среща редица забележки в науката защото не може да се постави под общ знаменател данъчното и осигурителното право. Защото данъка е безеквивалентно плащане а осигуровката се плаща с очакване да се получи нещо например пенсия и т.н.

Това легално понятие се появяват защото се изгради НАП която се занимава със събирането и на данъците и на осигуровките.

Данъчния контрол е административен контрол насочен към установяване на данъчните задължения, към тяхното определяне и събира.

Разгледахме статута на НАП, но когато говорихме за приходната администрация я разгледахме в тесен смисъл като устройството на НАП, но в широк смисъл трябва към НАП да прибавим и митниците и общинските администрации. Процедурите които следват тези органи са едни и същи.

Две са формите в които се осигурява данъчния контрол това са данъчната ревизия и данъчната проверка.

Данъчната ревизия по дефиницията на чл. 110 ал. 2 представлява съвкупност от действия на органите по приходите насочени към установяване на задълженията за данъци.

Проверка чл. 110 ал. 3 е съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на данъчното законодателство. С проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци. С проверката не се установяват задължения за данъци на проверяваното лице.

Ревизията като форма на контрол е с много по-голяма функционална натовареност в сравнение с данъчната  проверка защото цели установяване на данъчното задължение докато проверката цели да установи не задължението за данъци а дали се спазват данъчните задължения в най-широк смисъл дали се издава касова бележка, дали има касов апарат и т.н. Ревизията установява данъчните задължения а проверката подготвя и подпомага ревизията. Често се започва с проверка и след това тя прераства в ревизия например когато се установи че не се издава касова бележка.

Започване на ревизията

Ревизията се възлага със заповед на териториалния директор на данъчната администрация, но няма пречки да се възложи и от началника на НАП.

Заповед за възлагане на ревизията

Със заповедта за възлагане на ревизията всъщност се поставя началото на ревизионното производство тоест нямаме ли заповед за възлагане на ревизията нямаме ревизия тя е ревизия без правно основание. Два са органите териториалния директор и изпълнителния директор на НАП и негов заместник.

Заповедта трябва да съдържа всички данни на ревизираната фирма. След това ревизиращите органи по приходите имена и т.н. След това срок за извършване на ревизията по закон този срок е до три месеца и започва да тече от датата на връчване на заповедта за възлагане. Месеца има тридесет дни без значение дали е февруари или юли. Срока е три месеца и той може да бъде продължен с още един месец с нова заповед за възлагане издадена от органа наложил ревизията. Ако и с продължението времето е недостатъчно се пред вижда възможност с мотивиран доклад на проверяващите да бъде продължен но до не повече от три години. Компетентен обаче е изпълнителния директор на НАП респективно негов заместник. Това става когато има някаква фактическа и правна сложност в ревизията  или някакви пречки за провеждането ѝ. И въпроса е след тези три години какви са правните последици. При нас закона мълчи за ефекта от изтичането на срока. Това което е нормативно установено три години е максималния срок.

Извършват се два вида ревизии едната е на терен а другата е в офисите на приходната администрация когато не е възможен достъп на органите на приходната администрация.

Проверката

Тя е по-опростена форма на контрол и има няколко особености в характеристиките ѝ. За начало не е необходима заповед за възлагане на проверката щом се легитимира органа по приходите като такъв той може да извърши проверка в дадения му район. Заповед се иска ако инспектор от София например трябва да извърши проверка във Варна.

Друга особеност на проверката е че те обикновено са по-краткосрочни и проверката приключва с протокол на проверяващите в които се сочат констатации например днес беше извършен контрол в барчето на УНСС и се установи, че не се издава касова бележка. Докато ревизията приключва с ревизионен доклад, въз основа на който, може да бъде издаден ревизионен акт.

Установителен етап на проверката и ревизията

Установяват се факти могат да се изземат доказателства например различни документи и втория етап е на реализация на резултатите от проверката или ревизията. Съответно протокол или ревизионен доклад като втория може да е основа за издаване на ревизионен акт.

Традиционната ревизия се извършва рутинно другата е ревизия в особени случаи когато обекта което предприятието което проверяваме няма редовна отчетност и в тези случаи се извършва особена ревизия. Случаите са когато не се води изобщо счетоводство или когато то се води в нарушение на националните и световни счетоводни стандарти.

Ревизията се прави документално, но това няма как да стане когато липсват документи. Тогава ревизиращите търсят сходни случаи например барчето в УНСС търси се в друг университет например подобно барче и се определя някакъв данък. Може другото барче да е печелило повече, но това е риска от неводенето на счетоводство.

В този случай ревизионния акт се ползва с презумпция за истинност. Докато при традиционната ревизия ревизионните органи трябва да докажат истинността на ревизията.

Друга специална ревизия е ревизията при несъстоятелност и ревизията при ликвидация. В тези случай вземанията на държавата за данъци е с предимство пред другите кредитори.

Видове проверки

Насрещна проверка. Тази проверка е извън ревизирания обект например проверява се едно софийско предприятие, но софийското предприятие си контактува с друго предприятие ако на едното място е пусната някаква фактура то такава трябва да е пусната и на другото място иначе има някакво нарушение.

Има и проверка по делегация. Например извършва се проверка в София, но трябва да се извърши някаква проверка и във Варна проверка може да се направи със заповед и софийски орган по приходите, но може да се направи по делегация и от органи от териториалната приходна администрация на Варна. Спестяват се пари за командировки има и процесуална икономия не се издават заповеди и т.н.

Тема. 20 Доказателства и доказателствени средства, използвани при осъществяването на данъчния контрол.

Въпроса е уреден в глава осма на ДОПК.

Но преди да разгледаме режима няколко думи за доказателствената дейност и доказателствата.

Доказателствата или доказателствените факти са фактите, които разкриват пряко една или друга част от предмета на доказването. Те са реално съществуващи факти на обективната действителност които се намират вън и независимо от субективните преценки на участниците в процеса. Това са тъй наречените преки доказателства. В наказателния процес има понятие и за косвени доказателства или улики които са доказателства за странични факти влизащи в предмета на доказването.

Доказателствата (доказателствените средства) са способите с помощта на които се възпроизвежда или установява в определена степен съществуването на един факт свързан с осъществяването/неосъществяването на съответният данъчен фактически състав.

Във връзка с доказателствените средства трябва да се каже че най-важно значение има писменото начало документите за установяването на факти и обстоятелства. Доказателствата в данъчния процес се събират служебно от органите по приходите, но ДОПК не ограничава инициативата на данъчните субекти всички събрани доказателства обаче подлежат на обективна оценка.

Данъчно задължените лица са длъжни да представят всички документи, книжа, носители на информация и други доказателства отнасящи се до техните права и задължения на данъчни субекти както и до фактите и обстоятелствата подлежащи на установяване в съответното производство. Органа по приходите има право да изиска от лицето с писмо предоставянето на съответните документи в разумен срок. Данъчните субекти са длъжни да съхраняват в определени срокове документацията. Унищожаването пък на документите след изтичането на тези срокове става със съставяне на протоколи за унищожаването на документите.

Във връзка с доказателствата органите по приходите имат право да извършват действия по обезпечаване на доказателствата. В смисъл имат право да запечатват обекта или част от него където се намират подлежащите на обезпечаване доказателства. При тези запечатвания се съставя протокол за това действия като екземпляр от него се предоставя на ревизираното или проверявано лице.

Органът по приходите може да поиска от ревизионния съд да продължи срока на запечатването който е 48 дни. А могат и да изискват и да изземват оригинални документи и да ги задържат или да направят копия от тях.

Много време се обсъждаше да ли да се разреши на органите по приходите да правят обиски. Обиски се правят от органите на МВР в присъствието на органите по приходите.

Ползване на вещи лица

Когато органите по приходите нямат специални знания по определени въпроси например в областта на строителното инженерство в тези случаи те могат да ползват вещи лица по съответните въпроси. Но вещите лица които органите по приходите ползват са по списък утвърден от изпълнителния директор на НАП. Възлагането на задача на вещите лица става с протокол за възлагане на задача на вещите лица. Той трябва да съдържа вещото лице име и т.н., органа който назначава вещото лице, задачата която се поставя и срока за изпълнение на задачата срока е разумен ако не се справи вещото лице то може да иска продължение на срока.

Експертизите биват:

57. Единични когато е от едно вещо лице

58. Групови – няколко лице обикновено нечетен брой.

59. Тематични – само в една област

60. Комплексни – в няколко области например от агроном и финансист.

Вещите лица дават заключения с отговор на въпросите по възложената задача. Органите по приходите може да възложи допълнителна задача за доизясняване на въпросите.

Заключенията на вещите лица не са задължителни за органите по приходите, но ако ги отхвърлят това трябва да стане мотивирано. В повечето случаи ги приемат и с тях се решава спорът. По отношение на първоначалното заключение обаче понякога се налага супер експертиза тя е експертиза на експертизата като задължително първоначалните експерти участват в новата експертиза и се включват нови експерти. Може да се използва като шикания, за да се протака данъчният процес.

Счетоводни документи и вписванията

Вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на закона за счетоводството. В данъчното производство трябва да приемем, че документи издавани от автоматични устройства или системи се смятат за частен документ издаден от лицето на чието име е регистрирано устройството или системата. Данните от счетоводните документи също може.

При поискване от органите по приходите субекта е длъжен да представи съставен на чужд език документ придружен с точен превод на български език извършен от заклет преводач.

Писмените обяснения също са доказателство включително и писмените обяснения на трети лица. При нас във връзка с писмените обяснения се пита даването на обяснения е задължително за всички лица макар да са трети лица никой няма право да отказва да даде писмени обяснения право на отказ имат роднините на ревизирания субект по права линия без ограничение съпругът, братята и сестрите и в наказателния процес никой не може да се иска да даде обяснение което го уличава в престъпление.

Принципа е че тежестта на доказване (онус пробанди) пада върху този който твърди нещо,  ревизиращите органи когато твърдят, че лицето Х има дадени задължения, те трябва да докажат това обаче при ревизията при особените случаи данъчния длъжник трябва да докаже, че ревизионния акт е неточен. Обаче ако сме в ситуация на данъчно задълженото лице не бива да оставим всичката тежест върху органите по приходите а да търсим активно всичко което може да докаже, че не дължим данъка или го дължим в по-малка степен.

Дяволско доказване е изключително трудно доказване. Силния юрист е силен не само в правните си знания, но и в набирането на доказателства. Една пасивност може да изиграе лоша шега. Роторни неща които са ясни не се доказват,например нещо което е издадено в Държавен вестник.

Казахме че доказателствата се събират служебно от органите по приходите, но не се изключва инициативата на данъчно задължените лица.

Тема. 21 Данъчен контрол за спазване на счетоводното законодателство. Понятие. Значение на счетоводното законодателство за законосъобразното облагане. Правни последици (отговорности) за нарушаването на счетоводното законодателство.

Счетоводно законодателство

Система от нормативни актове които урежда резултатите от дейността на стопанските субектите.

Източници:

Спазването на счетоводното законодателство улеснява определянето на резултатите от дейността на стопанските субекти и се улеснява данъчното облагане.

Нашият данъчен законодател е предоставил контролна компетентност на данъчните органи относно спазването на счетоводното законодателство. Но контролна компетентност имат органите на агенция държавна финансова инспекция, и сметната палата. В тези случаи когато няколко институции разполагат с някаква компетентност казваме че имаме успоредна или паралелна компетентност. Тези органи трябва да координират дейността си те имат такива актове за координирана дейност.

Органите по приходите стъпват на документна проверка за това спазването на счетоводното законодателство има решаващо значение и неспазването на счетоводното законодателство е въздигнато в правонарушение административно правонарушение а в определени случаи и престъпление.

Закона за счетоводството има каталог на административните нарушения на счетоводното законодателство.

Делят се на два групи: основни и второстепенни нарушения. Второстепенните са безбройни.

Основните:

61. Неводене на счетоводство – върша стопанска дейност, но не спазвам никаква отчетност.

62. Водене на счетоводство, но нередовно счетоводство – резултатите трябва да се водят в хронологически ред когато става нещо днес то трябва да се отчете днес а не след седмица или да се пропускат отбелязвания.

63. Неизвършването на инвентаризация на парични средства или стоково материални ценности – това означава да се види какви наличности има и това отговаря ли на съставеното счетоводство.

64. Не ангажирането на дипломиран експерт счетоводител, който да завери годишния счетоводен баланса и отчета за приходите на предприятието.

65. Непубликуването на отчета и балансите в икономическо издание или интернет, за да станат те достояние за гражданите.

Ако установят данъчните органи те ще издадат наказателното постановление. Всичко непосочено се наказва по-леко.

Тема. 23 Ревизионен доклад. Правен режим. Компетентност за съставянето му. Правна същност.

Ревизиите завършват с ревизионен доклад той обаче не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Индивидуалния административен акт е индивидуално властническо изявление на административен орган с което се създават, изменят или прекратяват права и задължения.

Правни белези на индивидуалния административен акт:

66. Властническо волеизявление;

67. На административен орган;

68. Насочени към създаване, изменяне и прекратяване на права и задължения.

Ревизионния доклад е продукт на ревизията той не създава права и задължения той е елемент от създаването на ревизионния акт. Компетентни за издаване на ревизионния доклад са органите, които извършват ревизията. Сочи се размера на данъка, който се дължи, сочи се ревизионния период (периода за който се проверяват правата и задълженията), и времето на започване на ревизията и кога се приключва.

Ревизионният доклад е подготвящ акт с констативни функции. Ревизионния доклад след като се подпише от ревизиращите се изпраща на ръководителя на  териториалната дирекция на НАП и след това той дава доклада на друго лице по-високо стоящо от ревизиращите лица и това лице може да се съгласи с доклада или не. Ревизионния доклад не може да се обжалва срещу него може да бъде подадено възражение в 14 дневен срок от връчването му (това не е обжалване, не е жалба). Имаме право да поискаме продължаване на срока за възражение с още 30 дни. Възражението се подава чрез ревизиращите до този който трябва да издаде ревизионния акт.

Тема. 24 Ревизионен акт. Ревизионен акт при особени случаи. Правен режим. Компетентност за съставянето му. Форми, съдържание същност.

Ако се одобри ревизионния доклад се издава ревизионен акт. Ревизионния акт е индивидуален административен по смисъла на чл. 21 АПК. Само че ако трябва да го класифицираме като индивидуален административен акт е от категорията на така наречените констативни индивидуални административни актове. Той освен, че определя задълженията за данъци може например да се констатира надвнасянето на данък който подлежи на прихващане и връщане. В ревизионния акт присъства и момента за предприемане на обезпечителни мерки.

ДОПК предвижда, че се установяват задължения за данъци, но докато трае ревизията данъчно задълженото лице може да си отчужди част от активите за това се налагат обезпечителни мерки например възбрана, запор, които се налагат от публичния съдия изпълнител.

Ревизионния акт след като се състави се връчва на ревизираното лице или на негов представител. Той вече фиксира съответните задължения. От тук нататък за задълженото лице се открива възможността да плати дължимия данък или да изрази несъгласие с съставения или връчения му ревизионен акт. И докато ревизионния доклад не подлежи на обжалване ревизионния акт на общо основание подлежи на обжалване.

Ревизионен акт чл. 118 и следващите до 121 ДОПК. Ревизионния доклад чл. 117 ДОПК.

Обжалването представлява правно-организационен способ за контрол за законосъобразност на ревизионния акт. Нашето законодателство предвижда два процесуални пътя за обжалване на ревизионния акт. Единия е по административен ред а другия е обжалване на ревизионния акт по съдебен ред.

Тема. 25 Обжалване на ревизионен акт по административен ред. Съдържание и правно действие на жалбата. Правомощия на ревизиращия орган.

И в административното право има обжалване на индивидуални административни актове, но ревизионния акт е специален акт и има специален ред за неговото обжалване.

Обжалването се извършва по силата на така наречената специална клауза за контрол на административните актове. И в административното право се казва всички административни актове подлежат на обжалване по АПК освен тези за които специален закон предвижда друго това е специалната клауза от чл. 152 ДОПК и следващите.

Ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в четиринайсет дневен срок от връчването му (чл. 152 ал. 1 ДОПК). Обжалването винаги става чрез органа издал акта това ще е териториалното поделение на НАП. Винаги обжалването става чрез органа издал акта до органа който е компетентен да разгледа съответната жалба. В случая компетентен орган е съответния директор на дирекция обжалване и управление на изпълнението при централното управление на НАП. Ако се промени структурата на НАП изпълнителния директор на НАП ще е компетентен тази функция обаче закона прехвърля на директора на дирекция обжалване и изпълнението.

Жалбата  трябва да съдържа

69. Наименованието, седалището и адреса на фирмата;

70. Акта който се обжалва;

71. Всички доказателства които жалбоподателя иска да бъдат събрани;

72. В какво се състои жалбата така наречения простителен пункт на жалбата, петитум;

73. След това жалбата се подписва от жалбоподателя към жалбата се прилага и пълномощно когато се подава от пълномощник.

Жалбата се подава в най-малко два екземпляра – за ответната страна и за решаващия орган.

Правен ефект на подадената жалба

По начало жалбите имат деволутивен ефект (сезиращ) и втория ефект е спиращия (суспензивен) ефект. Това е така за всички жалби. Жалбите срещу ревизионния акт има само деволутивния ефект те не спират  изпълнението. Това е направено по фискални причини защото няма да могат да се събират данъците. Но законодателят отчита че това не е много справедливо за това законодателя е предоставил правото на решаващия орган да спре изпълнението. В петитума може да се направи искане и за спиране на изпълнението. При това закона предвижда тази възможност само ако бъде представено надлежно обезпечение за плащането на данъка. Това обезпечение трябва да бъде в пари, в стоки, материали, ценни книжа и в тъй наречените безусловни банкови гаранции. Загубилата страна покрива всичките разноски по делото включително адвокатските хонорари, но само до размера на тарифата за адвокатски услуги.

Разглеждащия орган проверява допустимостта на жалбата. Ако се приеме че е допустима жалбата се образува преписка и решаващия орган трябва да се произнесе по жалбата произнасянето трябва да бъде в 30 дневен срок. А по искането за спиране трябва да се произнесе в 7 дневен срок от подаването му и може да се обжалва в 7 дневен срок пред съответния административен съд. Решаващия орган се произнася с решение това решение може да бъде в смисъл:

74. Уважава се изцяло жалбата и се отменя целия ревизионен акт;

75. Уважава се частично съответно отменя частично;

76. Оставя жалбата без уважение.

Може ли решаващият орган, ако констатира, че задължението е по-голямо да увеличи? ДОПК казва че по повод на жалба решаващия орган не може да реши във вреда на жалбоподателя тоест да му наложи по-голямо задължение (чл. 155 ал. 8). Това е направено, за да не се гарантира правото на жалба. Ако се установи, че данъка е занижен се възлага извършване на нова ревизия.

Решенията се състоят от две части мотиви и диспозитив на решението. Мотивите са съображенията, поради които се стига до диспозитива.

Има една тенденция която се наблюдава в публичните права тенденцията да се постигат споразумения между страните. ДОПК във връзка с обжалването по административен ред предвиди възможността страните да постигнат споразумение относно доказателствата които се считат за безспорни (чл. 154 ДОПК). Ако страните спорят се остава дълго време правоотношението висящо за това се даде възможност да се стигне до споразумение. Спогодбите е са винаги волеизявления от две страни с които се правят отстъпки и се постига съгласие. Постига се принципа на процесуалната икономия. Законодателя обаче взима предвид опасността със споразумението да се постигне нещо неправомерно, за това споразумението трябва да получи одобрение от решаващия орган по спора. Одобрението от решаващия орган се извършва с резолюция. Тоест имаме сложен фактически състав единия факт е споразумението между страните другия факт е да се получи одобрение от решаващия орган.

Тези споразумения се прилагат и по отношение на срокове и т.н. Но това споразумение може да се сключи докато решаващия орган се произнесе иначе би останало отношението да виси. Тук споразумението има по-голяма окончателност отколкото в гражданското право където могат да се добавят анекси.

Значението на обжалването по административен ред е че то е задължителна процесуална предпоставка за обжалване по съдебен ред. Това ще рече, че не може да се обжалва по съдебен ред едно решение ако то не е обжалвано по административен ред.

Тема. 26 Обжалване на ревизионния акт пред съд. Правомощия на съда.

Обжалваме решението на административния орган по обжалването и се обжалва ревизионния акт. Докато при административното обжалване се обжалва само ревизионния акт при съдебното обжалване се обжалва и решението с което се потвърждава ревизионния акт по административен ред. Срока е 14 дни от връчването на решението на административния орган тоест от следващия ден. Удължаване се допуска на срока поради форсмажорни обстоятелства.

Два вида жалби - бланкетни жалби и мотивирани жалби. Съда не гледа с добро око на бланкетните жалби. Подадената в срок жалба произвежда само деволутивния ефект и тя задължително трябва да се разгледа образува се дело и се гледа в три членен състав пред административен съд. Такива дела са подсъдни пред административните съдилища но не всичките които са колкото областите 29 а само там където има териториални дирекции на НАП само София, Велико Търново, Пловдив, Бургас, Варна. По искане на жалбоподателя съда може да спре изпълнението на ревизионния акт или решението с който той се потвърждава, но отново ако се предостави обезпечение на дълга. Отказа на съда става с определение което определение може да се обжалва пред ВАС три членен състав в седем дневен срок. Участието на прокурора в тази инстанция не е задължително. Докато на второинстанционното разглеждане има задължително участие на прокурор. Съда има право да събира всякакви доказателства не забранени от закона макар че принципа на процесуалната икономия и тук е валиден тоест съдията трябва да отсее доказателствата които имат отношение към предмета на доказване освен това не може например за едно и също нещо да разпитваш 20 човека след като още първите трима например са били единодушни. Добре е съдията да реши бързо, но няма срокове. Съда се произнася по жалбата по същество. Тоест по жалбата съда също се произнася с решение. Първо установителна част мотиви и втората част диспозитив. Може да уважи жалбата или да не уважи жалбата. И тук важи принципът за неутежняване (чл. 120) ако съда установи, че е занижен данъка съда може да уведоми НАП, че има данни за по-високи задължения и да се направи ревизия отново.

Тема. 27 Касационно производство и производство по отмяна на влезли в сила съдебни решения.

Съда след като се произнесе с решение това решение се съобщава на страните и се обявява в тъй наречената срочна книга. След като узнае решението за жалбоподателя се открива възможност да подаде касационна жалба пред ВАС. Касацио (лат. отменям, пререшавам). Тук може да се конституира като страна и прокурора. Той също може да изрази несъгласие с решението на административния съд той прави това с протест. Подаването на жалбата също става в 14 дневен срок. Касационната жалба има също сезиращ ефект. Прокурора може да има 30 дневен срок за протестиране защото той не може да знае как е решил съда и  за това му се дава по-дълъг срок защото той не може да следи всички дела. Първата работа на съдията е да провери допустимостта на жалбата дали е подадена в срок и дали лицето което я е подало е допустимо дали например адвоката е легитимен процесуален представител на лицето. Трима души върховни административни съдии гледат делото на открито заседание. При касационните производства по начало не се събират нови доказателства за разлика от първата инстанция пред административния съд. пред ВАС не се събират доказателства много рядко се допускат доказателства. Ако съда бави решаването на делото се подава жалба за бавност и жалбата за бавност обикновено се предава в по-горната инстанция ако е на ВАС пред тричленка се подават на петчленен състав. Съда ако забави и не се произнесе в срок какво става. Счита се че имаме тъй наречения мълчалив отказ. Щом имаме мълчалив отказ се открива пътя за обжалване пред по-горната инстанция.

С решението на ВАС се решава окончателно въпроса. Това означава че решението се ползва с така наречената сила на присъдено нещо, че са изчерпани възможностите за обжалване. Решението е окончателно и не може да бъде пререшавано с редовните способи за контрол. Обаче има още един способ от извънредните преди е имало два способа единия е бил преди време прегледа по реда на надзора не се предлага днес и остава само отмяната.

Производство по отмяна на влезли в сила съдебни решения

Няма редовни способи за контрол, но идват в приложение извънредни способи за контрол до скоро те бяха два прегледа по реда на надзора и отмяната. Прегледа сега не действа и отмяната е единствения извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни решения.

Производството по отмяна на влезли в сила решения по принцип е предвидено в АПК. ДОПК прави една препратка и казва че за неуредените въпроси се прилага АПК. Имаме субсидиярно приложение на АПК.

Основанията за отмяна на влезлите в сила актове са дадени в чл. 239 АПК:

77. Се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Това са така известните новооткрити обстоятелства към момента на решаване са съществували, но не са били известни. Новосъздадени доказателства не могат да се прилагат. Тези новооткрити обстоятелства могат да са например една фактура или една товарителница освен това трябва тези доказателства да са от съществено значение за делото ако са били известни тази фактура  или товарителница съда е щял да отсъди друго.

78. Ако по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на престъпни действия на някоя от страните или на някой от състава на съда. Неистински са документите показанията са неверни. Това трябва да се докаже с решение на съд и да има влязла в сила присъда.

79. Актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който в последствие е бил отменен. Става дума за документи с невярно съдържание, но съда ги установява че са подправени. Въпроса е да установи, че има някакъв порок на документа.

80. Между същите страни за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение противоположно на това за което се иска. Това е основание да се отмени решението, за да се стикова работата на съда. Допуска се възможност за една ревизия на създадена такава конфликтна ситуация.

81. Страната в следствие на нарушаване на процесуалните правила е била лишена от участие в делото поради ненадлежно призоваване или неприсъствие на представител и т.н.

82. С решение на Европейския съд за защита на правата е установено нарушение на конвенцията за правата на човека и основните свободи.

Право да иска отмяна има страна по делото за която съдебният акт е неблагоприятен. Едната страна ще бъде данъчно задълженото лице а другата страна ще е органа по приходите. Отмяна на влезли в сила съдебни актове може да иска главния прокурор или неговия заместник при върховна административна прокуратура. Следователно най-малко три са възможните страни.

Срокове за отмяна на актове.

Чл. 240 АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникване на основанието (по чл. 239) за отмяна. Ал. 2 на чл. 240 във всички случаи искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаването за основанието за отмяна. Следователно ако узнаем на 31.12.2010 ще имаме време не до 31.12.2011 а само до 31.3.2010.

Искането се подава в писмена форма трябва да съдържа точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна. За предпочитане е да е кратко и ясно сочи се например чл. 239 т. 1 и казваш кой е акта и т.н.

Съда задейства процедурата докато стигне до съответно решение.

Тема. 22 Обезпечителни мерки в данъчния процес. Понятие, видове. Действие и правни последици от наложените обезпечителни мерки. Правна защита срещу незаконосъобразни обезпечителни мерки. Защита на трети лица.

Въпросът се отнася към данъчния изпълнителен процес. Всички ревизии се правят за да се стигне до събирането на данъците. Целта на данъчно обезпечителния процес е да се осигури предстоящото събиране на установените данъчни задължения. Обезпечителните мерки представляват правно организационен способ за събиране на установените ликвидни и изискуеми данъчни задължения. Принципа е следния цялото имущество на данъчния длъжник служи за удовлетворяване на данъчните претенции на държавата и общините. Това е смисъла на обезпечителните мерки да се гарантира събирането на данъка. Има тъй наречения несеквестируем минимум особено за физическите лица. Така че принципа че цялото имущество служи за удовлетворяване на задълженията не е абсолютен.

Видове обезпечителни мерки:

83. Възбрана върху недвижимото имущество. В закона пише недвижим имот или кораб. Корабите също в данъчното право се отнасят към недвижимите имоти въпреки че по вещното право недвижимия имот е този който е трайно прикрепен към земята. При корабите за да се възбрани трябва да е на пристан иначе е сложно. Иначе възбраната, като обезпечителна мярка, се отнася само върху недвижими имоти;

84. Запор върху движимите вещи и вземания;

85. Запор върху сметките на длъжника. При регистрирането на фирмите е иска и сметката;

86. Запор на стоките в оборот на длъжника.

Трябва да има една относителна съразмерност между данъчния дълг и обезпечителната мярка. Ако има 20 000 лв. дълг не може данъчните органи да наложат обезпечителни мерки на офисите на длъжника които са на стойност 500 000 или милион. Така се блокира дейността на длъжника. За това трябва да има съразмерност на дълга и наложената обезпечителна мярка.

ДОПК дава възможност за замяна на наложени обезпечителни мерки. Например наложена е възбрана върху недвижимите имоти и запор върху стоките в оборот. Можем да поискаме възбрана само върху недвижимия имот. Или да се иска вместо възбрана върху имота запор върху стоките в оборот. Замяна може да иска публичния взискател и длъжника.

Компетентен орган, който може да наложи обезпечението

Компетентния орган е публичния изпълнител. Тези органи които са вече само в системата на НАП са компетентни да налагат тези мерки. Преди години публични изпълнители е имало и в агенцията за държавно вземания. Мерките за обезпечителни мерки се налагат с постановление на публичния изпълнител. Като всеки юридически акт постановлението трябва да има определени реквизити:

87. Наименованието на органа който налага обезпечителната мярка. Трите имена и длъжността.

88. Името на акта постановление;

89. Дата на издаване на акта;

90. И какво се обезпечава налага се възбрана на недвижим имот и имота се индивидуализира.

91. И подпис на публичния изпълнител.

Може да се посочи и срока за обжалване на обезпечителната мярка. И така подписаното постановление се връчва на съответното лице на което се извършва възбрана.

Обезпечителни мерки могат да се извършват в хода на ревизията - предварителни обезпечителни мерки всички посочени по горе. Могат обезпечения да се налагат и след това. Предпочитат се предварителните обезпечителни мерки обаче те са опасни защото ако падне ревизионния акт ще трябва да се обезщетят вредите от обезпечението. Когато е в ход ревизията обезпечителните мерки се налагат по предложение на ревизиращите до публичния изпълнител, който налага обезпечителната мярка.

Ако се наруши обезпечителната мярка има и административна и дори наказателна отговорност.

Тема. 28 Данъчно-осигурително изпълнително производство. Понятие и видове. Доброволно изпълнение.

Данъчното изпълнително производство обхваща самото събиране на установените вече данъци. Или казано другояче чрез данъчното изпълнително производство се осигурява събирането на публичните и частните държавни и общински вземания.

Всъщност държавните и общински вземания се делят на публични и частни. По правило в данъчното право се интересуваме от публичните вземания.

Публичните държавни и общински вземания: данъци включително акцизи, митническите сборове, задължителни осигурителни вноски и други в бюджета. Други вземания за глоби, имуществени санкции, вземания по закона за отнемане на имущество придобито по престъпен начин.

Данъчното изпълнително производство се осъществява с така наречените изпълнителни дела. Данъчните изпълнителни дела се образуват въз основа на данъчни изпълнителни титули а данъчен изпълнителен титул е на първо място ревизионния акт, друг титул е решението на съда, присъди на съдилищата, наказателни постановления и т.н. Титуляр по тези преписи е данъчния публичен изпълнител.

Страни

Страните са данъчния взискател (държавата или общината) и данъчния длъжник.

Видове изпълнение

Доброволно изпълнение когато е на лице данъчния титула публичния изпълнител праща покана за доброволно изпълнение ако се плати процедурата се прекратява. Проблем може да възникне когато длъжника не плати дълга си. И сега се пристъпва към принудително изпълнение към обезпеченото имущество ако е наложен запор върху сметки средствата от сметката ще се приведат на сметката на публичния изпълнител, възможна е публична продан на имущество на данъчния длъжник. Плащат се както главницата така и лихвите. Погаси ли се дълга се прекратява данъчното изпълнително производство.

Данъчното изпълнително производство се движи както от публичния изпълнител който прави това ex oficio (служебно), движението може да се инициира и от публичния взискател данъчните органи.

Предварително изпълнение на ревизионния акт

Казахме че обжалването не спира изпълнението на ревизионните актове, че жалбата няма суспензивен ефект.

Тема. 31 Правна защита срещу принудително изпълнение. Видове правна защита. Правна защита по административен и съдебен ред.

Правната защита се осигурява чрез института на обжалването на действияята по принудително изпълнение. Всички действия на публичния изпълнител по налагането на обезпечителни мерки и ппо извършване на различни принудителни мерки подлежат на обжалване по административен и съдебен ред. Обжалването представлява правноорганизационен способ за контрол за законосъобразност върху всички действия на публичния изпълнител. Жалбите се предават чрез публичния изпълнител пред директора на националната агенция по приходите респективно дирекцията по обжалване и контрол на изпълненията в 7 дневен срок от извършване на действието ако е постановление за обезпечителна мярка 7 дневен срок от връчването му.

Подадената жалба трябва да съдържа наименование (жалба) дата, името на подаващия жалбата, какво действие се обжалва например какви средства са обезпечени и т.н. след това прозбата (петитума) какво искаме например да се отмени постановлението за налагане на обезпечение.

След това компетентния орган разглежда жалбата и се произнася по нея.

Подадените жалби по данъчното право без жалбите по наказателните постановления по начало не спират изпълнението. Жалбите в данъчното право притежават само деволутивния (уповестителния) ефект. Контрола който оказва контрол може да спре действията ако нарушенията са фрапиращи, но по принцип той няма задължение да според действията. По жалбата административния орган се произнася с решение при което решение административния орган може да отмени акта (да уважи жалбата), може да я остави без уважение или да измени акта. След това се оставя възможност за обжалване пред съда. Същите възможности има съда във връзка с обжалваните действия с разликата че съденото производство е открито с призоваване на страните, събиране на доказателства и т.н.

В изпълнителните производства често пъти се засягат интереси на тъй наречените трети лица. Трети лица са лицата физически или юридически, които не са страна в данъчното правоотношения, но със своите действия публичния изпълнител засяга техни законни права и интереси. Например публичния изпълнител може да налага обезпечителни мерки върху цялото имущество на данъчния длъжник и той например възбранява апартамента на данъчния длъжник, или той описва гаража там намира някаква кола например мерцедес, но се оказва, че тази кола не е на данъчния длъжник а е на негов наемател. Тук наемателя е трето лице и неговите интереси за застрашени. В тези случаи закона дава възможност за защита на третите лица чрез предявяване на тъй наречения риск за установена собственост и за липса на данъчен дълг. Третото лице ще установи че той е собственик на колата, на второ място ще установи, че няма данъчни задължения. При това положение съда ще отмени действията по запорирането или по публичния продан на публичния изпълнител.

Данъчния процес се рои на данъчен обезпечителен и данъчен изпълнителен процес. В данъчния обезпечителен процес са характерни обезпечителните мерки които се взимат в хода на данъчната ревизия а и след нея когато това не е могло да стане по-рано. Обезпечителните мерки са възбраната върху недвижимостите и корабите и запора върху пари материални средства стоки и средства в банката.

Данъчния изпълнителен процес привежда в изпълнение данъчните актове установените данъчни задължения. В данъчния изпълнителен процес централна фигура е публичния изпълнител който е до някъде аналог на частния съдебен изпълнител, но публичния изпълнител събира публични вземания сега публичния изпълнител се намира в НАП те са органи по приходите те събират данъците. Другата страна е данъчнозадълженото лице и третите лица без да са страна в данъчното изпълнение се вместват в изпълнението понеже например данъчния изпълнител е обезпечил тяхно имущество. Публичния изпълнител е властнически орган и упражнява своята компетентност и той издава актове – постановления и по-рядко издава разпореждания.

Изпълненията са два вида доброволно и принудително.

Изпълнителни титули – публичния изпълнител ще предприеме изпълнителни действия когато има годен изпълнителен титул (основание) може да бъде ревизионния акт, наказателно постановление, може да бъде и данъчна декларация. Всички изброени са основания за започване на изпълнителния процес. Изпраща се покана за изпълнение лицето не изпълнява и се започва принудително изпълнение налагат се обезпечителни мерки прави се публичен търг на имуществото и се покрива дълга с цената ако тя е по-висока от дълга ще се потърси друг дълг с който да прихване и едва в краен случай ще върне парите само ако е физическо лице или търговец преустановил дейността си може да има върнати суми.

Ревизионния акт подлежи на предварително изпълнение защото когато говорихме за обжалване на административния акт обжалването не спира изпълнението и говорим за тъй нареченото предварително изпълнение.

Тема. 34 Отсрочване и разсрочване на данъчни и други публични задължения. Разграничение, правен режим, материално правен и процесуално правен, предпоставки и компетентност.

Има ситуации при които данъчния длъжник не е в състояние или търси някакъв начин да избяга или поне отложи плащането. Общото между отсрочването или разсрочването се отлага плащането на данъчния дълг за един по-късен срок. И при отсрочването и при разсрочването крайния възможен срок юридически е три години. Освен това трябва да има доказано затруднение за плащането на дълга. Това затруднение трябва да докаже длъжника. Освен да се докаже затруднение трябва да се докажат и известни възможности за по-късно плащане на дълга.

Различия

Има различни режими на отлагането на плащането. Характерно е за отсрочването че се отлага плащането на дълга еднократно за една по-късна дата.

При разсрочването плащането се отлага на няколко пъти. Друго характерно за разсрочването е че то се извършва на основата на тъй наречения погасителен план. И при отсрочването и при разсрочването понеже става дума за плащане на данъка след падежа се дължи лихва върху главницата. Имаме закон за лихвите върху данъци такси и други публични вземания 1/360 част върху основния лихвен процент + 0,05 лв.

Компетентност

Законодателя е възприел така наречената диференцирана компетентност на отсрочването и разсрочването от компетентността е между териториалния директор на съответната териториална дирекция на НАП, изпълнителния директор на НАП и министъра на финансите. Освен това компетентността е разделена според размера на дълга и според срока.

За да се допусне отсрочване и разсрочване трябва да се направи мотивирано искане до компетентния орган.

Основания

Основанията са в чл. 183 ал. 2 ДОПК.

92. Данъчнозадълженото лице да има известни затруднения да плати данъка и;

93. Да докаже възможност в бъдеще да плати данъка.

Това са на кратко.

Забрани за отсрочван и разсрочване

Не се допуска за ФЛ или ЮЛ което е поставено в производство по ликвидация.

Акта с който се дава разрешението е мотивирано писмо. Ако ние искаме разсрочване трябва да представим и подробен погасителен план. Този погасителен план е от категорията на проектите започват преговори и в крайна сметка се подписва съответния погасителен план от данъчния инспектор, но макар и подписан от двете страни за да влезе в сила погасителния план той трябва да бъде одобрен (с резолюция) от териториалния директор. Това се прави за да се избегнат някои корупционни практики. Приемането на погасителния план следователно представлява сложен фактически състав.

Последици при неизпълнението

След като бъде одобрен този план той трябва да се изпълнява. Ако два последователни месеца пропуснем плащания плана се обезсилва и вземането става ликвидно и изискуемо от следващия ден.

Освобождаване от лихви

До 2003г. има случаи на освобождаване от плащане на лихви сега обаче лихви се дължат. Лихви не се дължат в случаите когато данъчния длъжник е понесъл е претърпял вреди вследствие на крупни производствени аварии и следствие на някакви крупни форсмажорни събития. Има право на преценка на данъчните органи. Ако не ни уважат в срок имаме тъй наречения мълчалив отказ.

При отказ изричен или мълчалив ние имаме право да обжалваме отказа пред по-горе стоящия орган или пред ВАС.

Тема. 35 прихващането (компенсацията) като способ са погасяване на данъчни и други публични вземания. Инициатива. Компетентност.

При прихващането има две страни данъчен длъжник и данъчен орган при което те си дължат взаимно и за улеснение законодателя в ДОПК е допуснал възможността да се направи прихващане при наличие на две насрещни вземания. От една страна данъчния длъжник има задължения за данъци, но от своя страна данъчната администрация също има задължения към длъжника произтичащи от недължимо платени данъци, също от надвнесени данъци които пак са недължими. В тези случаи закона предвижда възможността да  бъде извършено прихващане. От гледна точка на правния ефект на компенсация тя може да бъде определена като способ за погасяване на данъчни задължения до размера на по-малкото.

Инициатива

Инициатива по начало има данъчния длъжник той отправя искане пред държавните органи в това число и публичния изпълнител с което предоставя писмени доказателства удостоверяващи основанията за прихващане и моли да бъде извършено такова. Прихващането може да бъде направено до датата на провеждане на публичната продан ако то е предприето в хода на принудителното изпълнение. А би могло да бъде извършено и много преди това. Ако е пред публичния изпълнител се иска спиране на публичната продан което публичния изпълнител трябва да допусне като отказът да спре производството може да бъде обжалван.

Тема. 36 Опрощаване на данъчни вземания  и данъчна амнистия. Понятие. Разграничение. Условия за допускането им. Компетентност.

Опрощаването на данъчните вземания и данъчната амнистия се разглеждат в един въпрос защото са твърде близки в своите последици. Общото е, че се погасява данъчното задължение. Те са способи за погасяване на данъчното задължение.

Различията са преди всичко в основанията при които се допускат и в компетентните органи.

Компетентен да допусне опрощаването е само президента. Президента е компетентен да опрощава държавните вземания ако са несъбираеми. Производството пред президента се инициира от данъчнозадълженото лице. Но закона говори за държавни вземания. Въпроса е може ли президента да опрости общинско вземане. Процедурата е сезиране на президента с молба и доказателства че не може да се плати данъка. Създава се комисия за опрощаване на държавните вземания, комисията е създадена с указ за несъбираемите държавни вземания това е заварен от действащата конституция указ и той е източник на правото. Комисията прави проучване събира доказателства за да се обеди че вземането е несъбираемо и прави предложение на президента да опрости несъбираемото вземане. Указа на президента за опрощаването на вземането е то категорията на ненормативните (индивидуалните) укази той не се публикува в ДВ, този указ решава индивидуални въпроси. Има мнения на проф. Спасов, че указът на президента, с който той налага вето върху законопроекти са нормативни укази. Взема се и становище на министерство на финансите. Президента не е длъжен да се съобрази с това което предлага комисията.

Обхват на указа за опрощаване

Указа може да е за пълното опрощаване – главница, лихви и разноски;

Ако президента направи опрощаване частично например за 500 лева погасяването ще е разноски, лихви и главница. Защото ако се погаси главницата върху нея се начисляват лихви и те се губят а върху лихви не се начисляват лихви. Лихви не се начисляват и върху глоби.

УС на НАП може да взима решения за отписване на вземания до сто лева разходите за събирането на които надхвърлят размера на задължението.

Когато имаме указ за опрощаване той се праща в агенцията по вписванията за да се отпише вземането. Когато президента опрощава ще опрости с указ, а отказите на президента се дават с писмо което обикновено подписва началник канцеларията. При тази редакция на текста на конституцията не би трябвало президента да може да опрощава местни данъци и такси поради местното самоуправление.

Данъчна амнистия

Тя също погасява данъчното задължение обаче тя се дава от народното събрание. При опрощаването има предпоставка несъбираемост на данъчния дълг и се касае за конкретен субект то данъчната амнистия не е обвързана с предпоставки. НС решава, че трябва да се даде данъчна амнистия и го прави. Амнистията е политико-юридически акт. Премахването на ергенския данък е такъв политико-юридически акт. Този данък е приет с указ за насърчаването на раждаемостта и многодетството (още действа). И НС понеже не може да издава укази с закон премахва този данък. Данъчната амнистия се дава само със закон освен това данъчната амнистия не касае определен субект а група от субекти.

Данъчна погасителна давност

Давността - с изтичане на период от време се погасява правото на държавата да иска принудително изпълнение. давността е 5 години, но тя спира и прекъсва. Както и да спира и да прекъсва обаче правото се погасява с изтичането на 10 годишна давност.Ако днес възниква данъчния дълг ние ще изчисляваме данъчната давност от 1.1.2011.

Тема. 37 Данъчно нарушение

Данъчното нарушение е вид административно нарушение в чл. 6 ЗАНН е дефинирано понятието административно нарушение. Същите тези белези трябва да потърсим и при данъчното нарушение.

Административното нарушение белези:

94. Деяние – както  активно човешко поведение (действие) така и пасивно човешко поведение (бездействие). Тези деяния са комисивни (активно човешко поведение) и омисивни (пасивно човешко поведение). Това деяние което се състои в неоказване на съдействие се нарича злепоставяне;

95. Виновно извършено – вината е съзнанието на дееца че той върши нещо нередно психическото отношение на дееца към извършеното нарушение;

96. Нарушава реда на държавното управление;

97. Наказва се с административно наказание.

Специфичното при данъчното нарушение е, че той нарушава реда на държавното управление в сферата на данъците.

Наказанията в административното право са порицание, глоба или имуществена санкция и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за определен период от време. Размера на наказанието да се упражнява професия или дейност е от един месец до две години при употреба на алкохол наказанието може да достигне 5 години. Глобите са в размери поначало от до, тоест има законова рамка. Има и още един вид глоби, които са във фиксиран размер абсолютно определени санкции. Недостатъка на тези санкции е, че не се дава възможност на правораздавателния орган да се съобрази с конкретната ситуация. Наред с глобата върви и имуществената санкция и двете се налагат в лева разликата е, че глобите се налагат само на физически лица докато субекти на имуществените санкции са юридическите лица и едноличните търговци.

За данъчни административни нарушения се налагат административни наказания докато ако данъчното административно нарушение е проявило по-голям интензитет обществена опасност то ще е обявено за престъпление и ще се наказва по НК. Една декларация ако е с невярно съдържание, но данъкът е до 3 000 лв. ще се търси административно наказателна отговорност, ако е над 3 000 лв. ще се наложи наказателна отговорност. Разликата е, че наказанието по НК води до състояние на съдимост, а административната отговорност не води до такова състояние.

Субекти на нарушението

Можем да свържем с въпроса за субектите на данъчното право. За да отговаря за данъчно нарушение едно лице трябва да притежава качеството деликтоспособност. За глобите при всички случаи трябва да има 18 год. за лицата над 16 год. може да се търси частична административно наказателна отговорност като се търси наказание без глоба. При деликтоспособност лицето трябва да бъде вменяемо тоест да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си тоест да е на лице интелектуалния и волевия момент.

Данъчните админиистративни нарушения могат да бъдат умишлени могат да бъдат извършени и по непредпазливост въпреки че масово то се извършва умишлено но закона търси отговорност и за непредпазливите данъчни нарушения.

Принудителни административни мерки

Принудителните административни мерки са мерки на държавно въздействие разглеждаме държавната принуда в широк и тесен смисъл в тесен административната принуда включва административно наказателната отговорност а в тесен смисъл включва мерки с които се цели да се предотврати или прекрати извършването на данъчни нарушения.

В чл. 186 ЗДДС са посочени ПАМ: запечатване на обект със срок до един месец независимо от предвидените глоби и имуществени санкции. ПАМ се налага когато не се спазва реда и начина за издаване на съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка, удостоверителен знак за продажба) издаден по съответния ред.

Конкретни състави на данъчни административни нарушения

Тези състави има на две места ние е разгледаме глава 28 ДОПК озаглавена административни нарушения и наказания.

98. Злоупотреба с данъчна и осигурителна информация (чл. 270) – в ДОПК се сочи случай на изпълнително деяние което се върши от органите по приходите с което те правят достояние на други лица информация която им е станала достъпна при упражняване на техните правомощия.

99. Неиздаване на удостоверение в срок (чл. 271) – по различни поводи данъчните субекти искат удостоверения от данъчните органи например за наличие на задължения за данъци. Повторното нарушение в административното и данъчното право имаме до изтичане на една година от влизане в сила на наказателното постановление. Ако е влязло в сила наказателното постановление на 13.12.2010 ако до 13.12.2011г. това лице втори път откаже издаването в срок на удостоверение (същото по вид нарушение) върши повторно нарушение (административен рецидив) и наказанието е по-тежко ако лицето извърши  нарушение на 20.12.2011 ще бъде наказано като за първо нарушение.

100. Неприемане на декларация (чл. 272).

Когато говорим за субектите на административни нарушения по данъчното право могат да бъдат както данъчните субекти така и служителите на самата приходна администрация посочените състави по-горе са примери точно за това.

Тема. 38 Производство по установяване на данъчни нарушения. Компетентност. Актове.

Чл. 279 ал. 3 Установяването на нарушения, обжалването и изпълнението на административните нарушения става по ЗАНН. Нормата на чл. 279 ал. 3 се нарича препращаща норма (защото препраща към друг закон). Бланкетна е нормата на чл. 278 тук законодателя не може да посочи всички случаи на данъчни нарушения за това дава възможност за наказания в други случаи.

Данъчното нарушение се установява с акт за установяване на данъчното нарушение. Този акт изпълнява три функции:

101. Установителна функция – установява се извършеното нарушение;

102. Сезиращата функция – акта се съставя за да се изпрати на административно наказващия орган за да го сезира да накаже  лицето;

103. Обвинителната функция – обвинява лицето за извършването на нарушение.

За да изпълни тези три функции съставения акт трябва първо да бъде съставен от компетентно лице (лице имащо правомощието да направи това). Компетентен да установи данъчното нарушение е орган по приходите и трябва да му е възложена проверка или ревизия. Освен това акта трябва да има всички реквизити по ЗАНН.

Чл. 42. Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа:

1. собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му;

2. датата на съставяне на акта;

3. датата и мястото на извършване на нарушението;

4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено ;

5. законните разпоредби, които са нарушени;

6. (Доп. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата, единен граждански номер;

7. (Доп. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) имената и точните адреси на свидетелите, единен граждански номер;

8. обясненията или възраженията на нарушителя, ако е направил такива.

9. (Доп. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер;

10. опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени за пазене.

Акта за установяване на данъчно нарушение се съставя не по-късно от една година от извършване на нарушението и не по-късно от три месеца от узнаването му, като тримесечния срок се редуцира от общия едногодишен срок.

Ако не се състави акта в тези срокове изтекла е тъй наречената давност на преследване. Разбира се има нарушения, за които се предвиждат и по-дълги давностни срокове. Въпреки че се нарича давност на преследване срокът е преклузивен.

Съставения акт се подписва от актосъставителя и след това се връчва за подпис на нарушителя. Всяко ведомство си има образци на тези актове. Ако лицето откаже да подпише акта отказа се удостоверява с подписа на един свидетел на отказа за подписване на акт.

Връчване на акт на неизвестен нарушител. Когато нарушителя е неизвестен акта за установяване на административно нарушение се подписва най-малко от един свидетел и не се връчва в тези случаи наказателно постановление се издава не по-късно от четири месеца от установяването на нарушението (чл. 280 ДОПК). Административно наказателната процедура се прекратява ако в срок от три месеца извършителя бъде открит тогава му се връчва акта и т.н.

Актосъставители

Има актосъставители които имат първична компетентност когато закона ги сочи като компетентни така е в ДОПК (органите по приходите които имат съответната териториална компетентност). В други закони има делегирана компетентност освен посочените в закона служители компетентност може да се делегира и на други лице.

Административно наказващ орган

Изпълнителния директор на НАП, и директорите на териториалните дирекции. Изпълнителният директор на НАП има възможност да делегира тази компетентност и на други лица от системата на НАП.

Наказанието се налага с наказателно постановление

Наказателното постановление е юрисдикционен правораздавателен акт, но акт различен от актовете на съда. Всяко наказателно постановеление има две част установителна част тук са мотивите и разпоредителна част – диспозитива какво наказание се налага. Винаги различни са лицата които установяват нарушенията и налагат наказанията. Само в кат може с квитанция да се наложи наказанието но това е само за маловажни случаи. Иначе двете компетентности са разделени с цел. Акта за установяване на нарушение сам по себе си не е достатъчен трябва да се приложат и доказателства. Трябва да се установи задължително факта на връчването.

Всяко наказателно постановление трябва да направи индивидуализация на административното нарушение идеята е когато има дадена в закона рамка  например от 100 до 300 лв. взимат се предвид смекчаващите вината обстоятелства когато се върви към минимума, ако има отегчаващи вината обстоятелства се върви към максималния размер ако обстоятелствата се балансират се приема един междинен размер на наказанието. Издаденото наказателно постановление подлежи на обжалване пред районния съд по местоизвършване на нарушението в седем дневен срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата поражда и двата ефекта деволутивен ефект (сезиращ) и суспензивен ефект (спиращ). Тук жалбите спират изпълнението. При ревизионните актове казахме, че жалбите не спират изпълнението тук това не е така.

Ако е процесуално допустима жалбата съда я разглежда и ако е основателна я уважава или я оставя без уважение или я уважава частично като намалява размера на наказанието, но съда не може да утежни положението на обжалващия (да увеличи размера на наказанието). Тази забрана за утежняване на положението на жалбоподателя не се прилага когато има и протест на прокурора. Ако прокурорът иска по-голям размер на наказанието и съда уважи протеста на прокурора може да  увеличи наказанието.

Касационно обжалване

Ако не сме доволни решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административните съдилища. Характерно за касационната жалба или прокурорския процес е че това е отменително производство иска се отмяна на решението на районния съд. На касационна инстанция не се събират доказателства те са събрани и съда само определя дали правилно са тълкувани от районния съд доказателствата и закона и дали решението е правилно, може разбира се да прецени и че има някаква непълнота на доказателствата и да върне делото за преразглеждане на по-ниска инстанция. Решението на касационната инстанция е окончателно то не може да бъде преразглеждано с редовни способи на контрол жалба и протест.

Влизане в сила на наказателните постановления

Да се иска принудителното изпълнение защото жалбата има суспензивен ефект.

Влизат в сила наказателните постановления когато:

104. Не са били обжалвани;

105. Не подлежи на обжалване – в данъчното право няма такива, но в други закони има необжалваем минимум;

106. Обжалвано е но е потвърдено от съда.

Влезли в сила наказателните постановления са изпълнителни титули (основания) за принудителното изпълнение на публичните вземания.

Имаме един въпрос и от общата част и един от процеса.

Датата на изпита е 27-ми ще видим и на разписанията, които ще бъдат изнесени.

Правен режим на данъка върху добавената стойност

Обща характеристика на ДДС

както всички останали данъчни задължения ДДС е субективно право на държавата да получи определена вноска или парично плащане от данъчнозадължените лица. това парично плащане е установено по общ начин със закон, безвъзмездно е, невъзвръщаемо, непрехвърляемо, чрез което става преразпределението в бюджета.

Специфични белези на ДДС:

1. това е косвен данък - при преките данъци тежеста за плащането на дълга пада върху данъчнозадълженото лице. при косвените данъци данъчното отношение се развива между държавата и потребителите, но е упосредено от едно трето лице което има характеристиките единствено на данъчнозадължено лице, но това лице има функциите по администрирането на данъка тоест по начисляване и събиране на данъка. В теорията е определено, че лицето което плаща данъка е потребителят, той е фактическия платец на данъка. Лицето което администрира данъка, търговеца, всъщност е юридически платец на данъка тоест при преките данъци фактическия и юридическия платец е едно и също лице. при косвените данъци тези две лица са различни.

2. ДДС е всеобщ данък - с него се облага потреблението  на всички стоки и услуги на определена територия освен тези които са освободени. освобождаванията се допускат дотолкова доколкото нарушават конкурентната среда и се допускат само по изключение. За разлика от всеобщите данъци при специфичните данъци например акциза - с него се облагат определени стоки и услуги.

3. Той е многофазен данък - в зависимост от това кога и колко пъти се начислява косвения данък в процеса на реализация на стоката. на базата на този критерии разграничаваме еднофазни и многофазни данъци - еднофазните се начисляват еднократно при внос на стоки или при производство, при многофазните данъци какъвто е ДДС постъпват регулярно приходи в бюджета.

4. ДДС е некомулативен данък - той е многофазен некомулативен данък защото начисления на всеки етап от производството на стоката данък не се комулира в крайната цена  а се съдържа в нея еднократно. Механизмът на данъчния кредит го прави некомулативен косвен данък.

5. ДДС е месечен данък - ДДС се плаща във края на всеки месец.

6. Той е пропорционален данък - данъчната ставка е константна величина и не се влияе от размера на данъчната основа.

7. Той е републикански защото приходите от него постъпват в републиканския бюджет нещо повече той съставлява около 80% от приходната част на държавния бюджет.

Субекти, данъчно задължените лица

Юридическия платец на данъка е данъчно задълженото лице. това са лиццата които администрират този данък тоест начисляват и събират данъка, чрез включването му в цената го прехвърлят на потребителите на стоки и услуги. Данъчнозадължено лице е всяко лице което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея, както и всяко лице което извършва вътрешнообщностна доставка на ново превозно средство чл. 3 ал. 2 ЗДДС.

Не е независима икономическа дейност дейността по трудово правоотношение, по управление и контрол на ЮЛ, не са данъчнозадължени лица държавата, държавните и местните органи на управление за извършените от тях дейности в качеството им на органи на държавна власт. С изключение на дейностите в чл. 3 ал. 5 ЗДДС, както и на доставките, които биха довели до нарушаване правилата на конкуренцията.

Регистрация по ДДС

чл. 94, 111, 132 и 135 от закона. Това е специална регистрация. Тази регистрация има особен конститутивен ефект тъй като до връчването на акта с който се удостверява че лицето е регистрирано по ДДС, данъчнозадължените лица нямат права и задължения по ЗДДС, независимо от това че имат оборот, който не надвишава прага изискуем за регистрацията. законодателят е регламентирал три вида регистрация. Първата е задължителна - данъчнозадължено лице по смисъла на ЗДДС е всяко лице с облагаем оборот над 5 000лв. реализиран за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца. Облагаемият оборот включва сумата на данъчните основи за извършените от него облагаеми доставки включително доставки с нулева данъчна ставка. Включват се доставките на финансовите услуги, доставки на застрахователни услуги и др.

Следващия тип регистрация е тази по избор - допусната е за всяко едно лице за което не са налице предпоставките свързани с задължителната регистрация.

Следващия тип регистрация е по инициатива на органите по приходите. Тук сме в хипотеза когато органът установи, че са налице предпоставките за задължителна регистрация, но лицето не се е регистрирало. в този случай органа служебно го регистрира.

Специфични случаи на регистрация,

Задължение за регистрация при дистанционни продажби на стоки

Когато основната дейност на лицето е за дистанционни продажби на стоки

Задължение за регистрация при вътрешнообщностни доставки

Всяко задължено лице което не е регистрирано на друго основание и извършва вътрешнообщностни доставки на стоки и услуги, на стойност за календарната година над 20 000лв., е длъжно да се регистрира.

Задължителна регистрация в резултат на преобразуване

чл. 132 ЗДДС

Регистрация на чуждестранно лице

Което не е установено в страната, но има обект на територията на страната, който извършва икономическа дейност. Ако това лице отговаря на условията за задължителна регистрация то може да се регистрира чрез така наречения акредитиран представител.

Обект на облгане

1. Доставка на стоки и услуги на територията на страната

2. Вътрешнообщностните доставки

3. Вноса на стоки

Обектите на облагане са онези ЮФ преи настъпването на които възниква данъчното събитие по смисъла на  ЗДДС. Доставката на стоки и услуги за да бъде обект на облагане трябва да бъде възмездна и облагаема. Легалните дефиниции на стока и услуга са чл. 5, 8 и 9 от ЗДДС. Облагаемата доставка е всяка доставка на стока или услуга, която е извършена от данъчнозадължено лице и е с място на изпълнение територията на страната. Както и облагаемата с нулева ставка, извършена от данъчнозадължено лице, ако закона не предвижда друго. Освободаните доставки са чл. 38 ЗДДС.

Обект на облагане е вътрешнообщностната доставка с обект на облагане вътре в страната извършено от регистрирано лице или от лице за което е възникнало задължение за регистрация.

Внос на стоки - въвеждането на територията на страната на не общностни стоки

Мехамизъм на ДДС

Начисляването на ДДС може да се разглежда в процесуален и в материално правен аспект. В процесуален аспект лицето, за което ДДС е станал изискуем е длъжен да го начисли като първо определи размера на данъчната основа и я умножи по съответния данъчен процент по този начин той получава размера на дължимия данък. така определения размер следва да се отрази в съответния данъчен документ (фактура или протокол), този докумет се издава като доказателство за това че е извършена съответната доставка. В края на всеки данъчен период лицето е длъжно да подава справки декларации. В материалноправен аспект след начисляването на данъка той става дължим и за двете страни в правоотношението и за получател и доставчик. дължимостта обаче настъпва за двата субекта в правоотношението от различни моменти. ДДС става дължим за получателя по доставката към доставчика от момента на издаване на данъчния документ, дължимостта на доставчика към републиканския бюджет настъпва след приключване на процедурата по начисляване тоест крайния момент е подаването на справката декларация.

Важно е да отбележим, че се начислява ДДС когато е станал изискуем. Изискуемостта на данъка се свързва с възникването на данъчното събитие. Данъчното събитие е извършването на облагаемата доставка, вътрешнообщностно придобиване и внос. На данъка на възникването на данъчното събитие възникват две важни събития или данъка има две важни последици. ДДС става изискуем и възниква задължение за начисляване или респективно възниква задължение за освобождаване ако е освободена доставката. Правилото е че данъка се начислява от доставчика който е регистрирано лице когато доставката е облагаема и с място на изпълнение територията на страната. Законодателят е предвидил различни вариации за мястото на изпълнението на доставката има ги в чл. 17 в зависимост каква е стоката или услугата.

По смисъла на чл. 86 ал. 1 ЗДДС, начисляването на ДДС е фактически състав елементите на който трябва да са кумулативно на лице, за да се приеме че ДДС е начислен:

1. регистрираното лице трябва да е издало документ, в който ДДС да бъде посочен;

2. да включи размера на данъка при определяне на резултата по ЗДДС за съответния данъчен период. тоест трябва да го отрази в дневниците за покупкопродажба;

3. включването на данъка респективно издаването на данъчен документ в справката декларация  за съответния данъчен период;

Данъчен кредит

Начисленият на лицето данък е неговия данъчен кредит, който лицето има право да приспадне от начисления от него данък. Ако начисленият му ДДС като получател е 300 единици а начисления от него данък като доставчик е 1000 единици данъчният му кредит е 300 единици. Ако лицето е внасял повече значи има данък за възстановяване. Възможно е да се окаже че сме на хипотеза на довнасяне когато начисления от него кредит е по-голям.

чл. 164, 166 ще си го прочетем. Законодателя е предвидил пълно приспадане на данъчния кредит това е принципа, възможно е обаче да имаме приспадане на частичен данъчен кредит това е хипотеза при която лицето е извършвало едновременно облагаеми и освободени доставки.

Разликата между облагаемите доставки с нулева данъчна ставка и освободените доставки се съдържа във възможността упражняване правото на данъчен кредит. Тези, които извършват облагаеми доставки с нулева данъчна ставка имат правото на данъчен кредит, тези които обаче извършват освободени доставки по смисъла на ЗДДС съответно нямат право да ползват данъчен кредит.

Какво е доставчик какво е доставка дефинициите ги има в закона.

Отчетните документи те са в чл. 112 ще ги прочетем и другото важно за запомняне че данъчния период е едномесечен.

Резултата за съответния данъчен период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем (начислен от лицето) и общата сума на данъчния кредит начислен на лицето. Този резултат може да е да са равни двете суми или да се довнася а в други случай да има право на възстановяване.

Отпадат въпроси 10, 15, 30, 40 и 41

В законите важно е да знаем кой е данъчно задължен, кои са лицата, които влизат, каква е регистрацията, как се внася данъка. Субекти, обектни, кога има освобождаване, как се извършва регистрация.