Home Психология Генерализирани разстройства на развитието – аутизъм, Аспергер синдром, Рет-синдром (Въведение)

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Генерализирани разстройства на развитието – аутизъм, Аспергер синдром, Рет-синдром (Въведение) ПДФ Печат Е-мейл

Софийски университет „Свети Климент Охридски”

Философски факултет

Катедра “Обща, експериментална и генетична психология”

___________________________________________________________________




Генерализирани разстройства на развитието –

аутизъм, Аспергер синдром, Рет-синдром

 


Изготвили: ........                                     Проверили:........................



София 2013 г.



СЪДЪРЖАНИЕ:


  1. Генерализирани разстройства на развитието (ГРР) – въведение
  2. ЩО Е АУТИЗЪМ? Същност на понятието
  3. В търсене на факторите, причиняващи Аутизъм
  4. Интервенции
  5. Аспергер – синдром

– Характеристики на синдрома на Аспергер

– Основни прилики и разлики между Аутизъм и Синдром на Аспергер

– Сравнителен модел между Синдром на Канер и Синдром на Аспергер

  1. Синдром на Рет
  2. Атипичен Аутизъм
  3. Интересни факти, отнасящи се до Аутизма
  4. Известни аутисти
  5. Аутизъм в България – диети и хранене
  6. Последни проучвания в областта на Аутизма. Причини за биохимичния дисбаланс при деца аутисти и тяхното лечение
  7. Последни проучвания в областта на аутизма. Болести при деца с Аутизъм
  8. Външни препратки и интересни линкове по темата
  9. Филми
  10. Съвети към практиката
  11. Приложение

Генерализирани разстройства на развитието (ГРР)

Аутизъм

 

Генерализираните разстройства на развитието са група разстройства, характеризиращи се с качествени нарушения в социалните взаимоотношения и в начина на комуникация, както и с ограничен, стереотипен, повтарящ се репертоар от интереси и дейности. В повечето случаи поведението е абнормно още от ранното детство. Тези разстройства понякога се съпътстват от общокогнитивен дефицит, но, за да бъде диагностицирано ГРР, е необходимо наличието на поведенческа девиация, съотнесена към очакваното за възрастта поведение. Разстройството винаги се диагностицира на основата на поведенчески признаци, независимо от  наличието на липсата  на съпътстващи заболявания.


ЩО Е АУТИЗЪМ?

Същност на понятието

 

Терминът „АУТИЗЪМ” е от гръцки произход и в точен превод означава „съществуване сам за себе си”. През 1911 г. за първи път Bleuer го използва за описание на патологична тенденция при някои болни за откъсване от обкръжението, като той счита тази тенденция за симптом на умствено заболяване, наречено от него шизофрения. Това първо свързване на аутизма с шизофренията, предизвиква и днес трудности в тълкуването му като отделна нозологична единица.

Аутизмът като диагноза представлява сложна съвкупност от емоционални и поведенчески особености, най-ярки от които са емоционалната студенина, безразличието към света и другите, активното бягство от контакти, демонстративно и трайно затваряне в себе си и др. Интелектът, речта, социабилността са в строго индивидуална дисхармония.

Понякога необичайно развитата памет се съчетава с алогизми, уникално боравене с числа – с асоциално поведение и др. Твърди се, че при ¼ от аутистите интелектът е съхранен, но са налице определени особености в неговата целенасоченост.

Wing (1975) съобщава, че 55-60% от аутистите са с дълбока умствена изостаналост, а при 15-20% се наблюдава лека умствена изостаналост. Кеган (1981) смята, че интелектуалният квотиент при аутистите е по-нисък от нормата и по-висок от индивидите с умствена изостаналост. Това, което остава непознато за аутистите, е възприятието за самия себе си като подобен на другите, което е следствие от отсъствието на необходимостта от социално съприкосновение и съжителство с близките, отсъствие на умение за социални контакти и действия с тях.

 

Аутизмът е ГРР, което се определя от наличието на абнормно и/или нарушено развитие, възникнало преди 3-годишна възраст и повтарящо се в абнормен тип функциониране в три области:

  1. 1. социални взаимоотношения;
  2. 2. комуникация и
  3. 3. поведение

Децата с аутизъм често изглеждат различно, странно спрямо другите деца още през първите години от живота. Lovaas, Newson/1987/ отбелязват шест основни характеристики за аутистичните деца:

- привиден сензорен дефицит – не реагират на приближаващи се към тях обекти и лица. Често изглежда, че не чуват и не виждат, защото не реагират дори на силни сензорни стимули.

- социална изолация – често се демонстрира липса на интерес към контакти с други лица и възрасти. Вербалните комуникативни способи не се реализират, амимичен израз на лицето, неучастие на погледа в комуникативни актове.

- собствена, персонална стимулация – проявява се в повтарящи се, стереотипни актове, като поклащане на тялото, монотонни движения с главата в позиция назад-напред или усукващи движения с пръстите, натрапливи действия.

- агресивни или пасивни, внезапно проявяващи без причина поведенчески актове. Някои от децата могат да тиранизират даже и своите родители, учители, връстници. Други могат да се самонараняват или да проявяват категорична безучастност и апатия.

- ехолалична и психотична реч – повечето от децата проявяват мутизъм или оскъдно използване на речта демонстрират ехолалия към зададени въпроси, чути фрази или звукове.

- поведенчески дефицити – не са сформирани умения за самообслужване, трудно или не се създават навици за игрова или учебна дейност.

Днес аутизмът като термин се използва в два аспекта: теоретичен, отразяващ непатологични явления, с тенденция за погълнатост от лични фантазии, блянове, в които се търси удоволствието, и клиничен – за класифициране на генерализирано разстройство на развитието.

През 1943 г. Лео Канер въвежда термина „аутизъм” в психиатричната практика, но и до наши той е един от най-големите загадки в детското развитие. Днес със сигурност е установено, че аутизмът не е психоза, нито форма на емоционално разстройство или детска шизофрения. Аутизмът е разстройство на развитието, включващо когнитивен дифицит и имащо общи черти с другите разстройства на развитието, но със специфична симптоматика, засягаща речта и общуването.

 

В наръчника на Американската психиатрична асоциация за диагностика и класификация на психични разстройсва (DSM II) терминът "аутизъм" се появявя за първи път през 1968г. Там именно аутизмът е класифициран като "детска шизофрения" и термините "симбиотична психоза" и "детска психоза" се употребяват като синоними, което ще бъде отхвърлено на по-късен етап в изследването на аутизма.

През 1968г. Майкъл Рутър публикува резултатите от едно изчерпателно изследване на литературата относно аутизма и симптомите, които са свързани с него. Тази статия бележи началото на промяна в начина на възприемане на аутизма и върви към онова, което е прието в наши дни. Той предлага тези симптоми да бъдат групирани в три големи групи:

- липса на итерес към общуване с другите.

- нарушения в комуникацията по-скоро в качествен, отколкото в количесвен аспект.

- липса на въображение, проявена чрез много ограничени интереси или ритуално повение.

Освен това Рутър е първият, който уточнява, че появата на тези симптоми става преди третата година от раждането. През 70-те години постепенно си пробива път идеята, че аутизмът не е единсвеното по рода си явление. През 1979 г. Лорна Уинг предполага, че аутизмът е едно от разстройствата, чиито основни проблеми са смущенията в социализирането, речта и интересите / поведението.

 

 

В клиничното описание на шизофренията, направено от Блойлер в началото на ХХ век, се описват 4 вида поведение, наречени „четирите А”:

  • асоциативни нарушения
  • афективни нарушения
  • амбивалентност
  • аутизъм

 

Авторът използва термина аутизъм, за да опише факта, че „някои шизофреници имат склонност да се откъсват от влияния, идващи от външния свят, и вниманието им да се поглъща от лични фантазии”. Още през 1927 г. Блойрер наблюдава изменения в емоционалността у пациентите, описани от него. В резултат на това у тези болни възниква съвършено своеобразна система на отношение между емоциите и мисленето, в която „няма увреждане на интелектуалните и емоционалните моменти, а има патологична промяна на тяхното съотношение”.

През 1943 г. Лео Канер представя 11 случая на деца, показващи отличаващо се поведение. Тези деца демонстрират аутистична самота, желание за подобие и островчета на способност. Както Канер, така и Аспергер подчертават спецификите на комуникацията и трудната социална приспособимост на тези деца. И двамата обръщат специално внимание на двигателните стереотипи и енигматичната област на интелектуалните постижения. Канер нарича новия синдром „ранен детски аутизъм” и го определя по следния начин: „Очевидното фундаментално разстройство тук е неспособността на детето да се свърже” по нормалния начин с хората и ситуациите още от началото на живота си.”

В МКБ-10 (1987) са включени Ранен детски аутизъм, Рет-синдром и Аспергер-синдром. Тази група се характеризира с качествени нарушения на социалните интеракции, на комуникацията и се характеризира с ограничен, стереотипен, повтарящ се репертоар от дейности и интереси. Тези качествени нарушения са генерализиран признак на функционирането на индивида във всички ситуации. В почти всички случаи развитието е абнормно още от ранно детство (до 36-я мес.). в по-редки случаи е налице нормално ранно развитие при аутистичните деца. Абнормността при аутизма се определя по-скоро като изменение, отколкото като закъснение в развитието.




 

WWW.POCHIVKA.ORG