Home Психология Генерализирани разстройства на развитието – аутизъм, Аспергер синдром, Рет-синдром

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Генерализирани разстройства на развитието – аутизъм, Аспергер синдром, Рет-синдром ПДФ Печат Е-мейл

Софийски университет „Свети Климент Охридски”

Философски факултет

Катедра “Обща, експериментална и генетична психология”

___________________________________________________________________




Генерализирани разстройства на развитието –

аутизъм, Аспергер синдром, Рет-синдром

 


Изготвили: ........                                     Проверили:........................



София 2013 г.



СЪДЪРЖАНИЕ:


  1. Генерализирани разстройства на развитието (ГРР) – въведение
  2. ЩО Е АУТИЗЪМ? Същност на понятието
  3. В търсене на факторите, причиняващи Аутизъм
  4. Интервенции
  5. Аспергер – синдром

– Характеристики на синдрома на Аспергер

– Основни прилики и разлики между Аутизъм и Синдром на Аспергер

– Сравнителен модел между Синдром на Канер и Синдром на Аспергер

  1. Синдром на Рет
  2. Атипичен Аутизъм
  3. Интересни факти, отнасящи се до Аутизма
  4. Известни аутисти
  5. Аутизъм в България – диети и хранене
  6. Последни проучвания в областта на Аутизма. Причини за биохимичния дисбаланс при деца аутисти и тяхното лечение
  7. Последни проучвания в областта на аутизма. Болести при деца с Аутизъм
  8. Външни препратки и интересни линкове по темата
  9. Филми
  10. Съвети към практиката
  11. Приложение



Генерализирани разстройства на развитието (ГРР)

Аутизъм

 

Генерализираните разстройства на развитието са група разстройства, характеризиращи се с качествени нарушения в социалните взаимоотношения и в начина на комуникация, както и с ограничен, стереотипен, повтарящ се репертоар от интереси и дейности. В повечето случаи поведението е абнормно още от ранното детство. Тези разстройства понякога се съпътстват от общокогнитивен дефицит, но, за да бъде диагностицирано ГРР, е необходимо наличието на поведенческа девиация, съотнесена към очакваното за възрастта поведение. Разстройството винаги се диагностицира на основата на поведенчески признаци, независимо от  наличието на липсата  на съпътстващи заболявания.



ЩО Е АУТИЗЪМ?

Същност на понятието

 

Терминът „АУТИЗЪМ” е от гръцки произход и в точен превод означава „съществуване сам за себе си”. През 1911 г. за първи път Bleuer го използва за описание на патологична тенденция при някои болни за откъсване от обкръжението, като той счита тази тенденция за симптом на умствено заболяване, наречено от него шизофрения. Това първо свързване на аутизма с шизофренията, предизвиква и днес трудности в тълкуването му като отделна нозологична единица.

Аутизмът като диагноза представлява сложна съвкупност от емоционални и поведенчески особености, най-ярки от които са емоционалната студенина, безразличието към света и другите, активното бягство от контакти, демонстративно и трайно затваряне в себе си и др. Интелектът, речта, социабилността са в строго индивидуална дисхармония.

Понякога необичайно развитата памет се съчетава с алогизми, уникално боравене с числа – с асоциално поведение и др. Твърди се, че при ¼ от аутистите интелектът е съхранен, но са налице определени особености в неговата целенасоченост.

Wing (1975) съобщава, че 55-60% от аутистите са с дълбока умствена изостаналост, а при 15-20% се наблюдава лека умствена изостаналост. Кеган (1981) смята, че интелектуалният квотиент при аутистите е по-нисък от нормата и по-висок от индивидите с умствена изостаналост. Това, което остава непознато за аутистите, е възприятието за самия себе си като подобен на другите, което е следствие от отсъствието на необходимостта от социално съприкосновение и съжителство с близките, отсъствие на умение за социални контакти и действия с тях.

 

Аутизмът е ГРР, което се определя от наличието на абнормно и/или нарушено развитие, възникнало преди 3-годишна възраст и повтарящо се в абнормен тип функциониране в три области:

  1. 1. социални взаимоотношения;
  2. 2. комуникация и
  3. 3. поведение

Децата с аутизъм често изглеждат различно, странно спрямо другите деца още през първите години от живота. Lovaas, Newson/1987/ отбелязват шест основни характеристики за аутистичните деца:

- привиден сензорен дефицит – не реагират на приближаващи се към тях обекти и лица. Често изглежда, че не чуват и не виждат, защото не реагират дори на силни сензорни стимули.

- социална изолация – често се демонстрира липса на интерес към контакти с други лица и възрасти. Вербалните комуникативни способи не се реализират, амимичен израз на лицето, неучастие на погледа в комуникативни актове.

- собствена, персонална стимулация – проявява се в повтарящи се, стереотипни актове, като поклащане на тялото, монотонни движения с главата в позиция назад-напред или усукващи движения с пръстите, натрапливи действия.

- агресивни или пасивни, внезапно проявяващи без причина поведенчески актове. Някои от децата могат да тиранизират даже и своите родители, учители, връстници. Други могат да се самонараняват или да проявяват категорична безучастност и апатия.

- ехолалична и психотична реч – повечето от децата проявяват мутизъм или оскъдно използване на речта демонстрират ехолалия към зададени въпроси, чути фрази или звукове.

- поведенчески дефицити – не са сформирани умения за самообслужване, трудно или не се създават навици за игрова или учебна дейност.

Днес аутизмът като термин се използва в два аспекта: теоретичен, отразяващ непатологични явления, с тенденция за погълнатост от лични фантазии, блянове, в които се търси удоволствието, и клиничен – за класифициране на генерализирано разстройство на развитието.

През 1943 г. Лео Канер въвежда термина „аутизъм” в психиатричната практика, но и до наши той е един от най-големите загадки в детското развитие. Днес със сигурност е установено, че аутизмът не е психоза, нито форма на емоционално разстройство или детска шизофрения. Аутизмът е разстройство на развитието, включващо когнитивен дифицит и имащо общи черти с другите разстройства на развитието, но със специфична симптоматика, засягаща речта и общуването.

 

В наръчника на Американската психиатрична асоциация за диагностика и класификация на психични разстройсва (DSM II) терминът "аутизъм" се появявя за първи път през 1968г. Там именно аутизмът е класифициран като "детска шизофрения" и термините "симбиотична психоза" и "детска психоза" се употребяват като синоними, което ще бъде отхвърлено на по-късен етап в изследването на аутизма.

През 1968г. Майкъл Рутър публикува резултатите от едно изчерпателно изследване на литературата относно аутизма и симптомите, които са свързани с него. Тази статия бележи началото на промяна в начина на възприемане на аутизма и върви към онова, което е прието в наши дни. Той предлага тези симптоми да бъдат групирани в три големи групи:

- липса на итерес към общуване с другите.

- нарушения в комуникацията по-скоро в качествен, отколкото в количесвен аспект.

- липса на въображение, проявена чрез много ограничени интереси или ритуално повение.

Освен това Рутър е първият, който уточнява, че появата на тези симптоми става преди третата година от раждането. През 70-те години постепенно си пробива път идеята, че аутизмът не е единсвеното по рода си явление. През 1979 г. Лорна Уинг предполага, че аутизмът е едно от разстройствата, чиито основни проблеми са смущенията в социализирането, речта и интересите / поведението.

 

 

В клиничното описание на шизофренията, направено от Блойлер в началото на ХХ век, се описват 4 вида поведение, наречени „четирите А”:

  • асоциативни нарушения
  • афективни нарушения
  • амбивалентност
  • аутизъм

 

Авторът използва термина аутизъм, за да опише факта, че „някои шизофреници имат склонност да се откъсват от влияния, идващи от външния свят, и вниманието им да се поглъща от лични фантазии”. Още през 1927 г. Блойрер наблюдава изменения в емоционалността у пациентите, описани от него. В резултат на това у тези болни възниква съвършено своеобразна система на отношение между емоциите и мисленето, в която „няма увреждане на интелектуалните и емоционалните моменти, а има патологична промяна на тяхното съотношение”.

През 1943 г. Лео Канер представя 11 случая на деца, показващи отличаващо се поведение. Тези деца демонстрират аутистична самота, желание за подобие и островчета на способност. Както Канер, така и Аспергер подчертават спецификите на комуникацията и трудната социална приспособимост на тези деца. И двамата обръщат специално внимание на двигателните стереотипи и енигматичната област на интелектуалните постижения. Канер нарича новия синдром „ранен детски аутизъм” и го определя по следния начин: „Очевидното фундаментално разстройство тук е неспособността на детето да се свърже” по нормалния начин с хората и ситуациите още от началото на живота си.”

В МКБ-10 (1987) са включени Ранен детски аутизъм, Рет-синдром и Аспергер-синдром. Тази група се характеризира с качествени нарушения на социалните интеракции, на комуникацията и се характеризира с ограничен, стереотипен, повтарящ се репертоар от дейности и интереси. Тези качествени нарушения са генерализиран признак на функционирането на индивида във всички ситуации. В почти всички случаи развитието е абнормно още от ранно детство (до 36-я мес.). в по-редки случаи е налице нормално ранно развитие при аутистичните деца. Абнормността при аутизма се определя по-скоро като изменение, отколкото като закъснение в развитието.

 

Качественото нарушение на комуникацията е универсален симптом при аутизма. Изразява се в липса на социална употреба на езиковите умения, нарушение на социално-битовите игри, липса на взаимност или лош контрол при диалог, липса на флексибилност (флексивен – изменящ се) при речева експресия, съчетана с липса на творчество и фантазия и емоционална реакция спрямо опитите на другите да установят вербален или невербален контакт. Атууд (1986) доказва, че аутистите не могат да интерпретират жестове и мимики. Оказва се, че те боравят добре и разчитат на „инструментални” жестове, при които значението е продължение на самата перцепция. В МКБ-10 са отбелязани и редица неспецифични нарушения като: страх/фобии, нарушения на съня и храненето, краткотрайни изблици на гняв, чести самонаранявания ( хапане на ръцете), особено когато е съчетано с умствена изостаналост.

 

В DSM-IV диагностични критерии за наличието на аутизъм, като е необходимо наличието на 6 или повече признака от 1,2 и 3, включващи поне два от 1 и поне по един от 2 и 3:

 

1.Качествено нарушение на социалното взаимодействие, манифестирано поне с два от следните признаци:

1.1. чувствително нарушение на невербалното поведение, като контакт очи в очи, лицеизраз, положение на тялото, жестове;

1.2. неуспех в установяването на връзки с връстници, съотнесени на нивото на развитие;

1.3. липса на спонтанен изказ, споделяне на радост, успехи и достижения с другите хора;

1.4. липса на социална и емоционална реципрочност.

 

2.Качествени нарушения на комуникацията, манифестирани с поне един от следните признаци:

2.1 закъснение или тотална липса на развита устна реч, несъпътствана от опит да се компенсира с алтернативни методи за комуникация;

2.2 при наличие на реч, забележимо нарушение на способността да се инициира и поддържа разговор;

2.3 стереотипно и репетативно използване на речта или идиосенкретична реч;

2.4 липса на разнообразна, спонтанна и социално-имитативна игра, съответстваща на нивото на развитие.

 

3. Повторяеми, стереотипни поведенчески мотиви, манифестирани с поне един от следните признаци:

3.1 поглъщаща свръхзаетост с един или няколко интереса, абнормни като интензитет или като фокус;

3.2 липса на флексибилност в привързаността към специфични, нефункционални ритуали и ежедневни, рутинни действия;

3.3 наличие на стереотипност и повтаряемост на определени движения ( напр. извиване на ръцете или пръстите, движения на цялото тяло и т.н.);

3.4 персистираща свръхзаетост  с отделни части на предмети.

 

При диференциалната диагноза с другите видове генерализирани разстройства на развитието трябва да се имат предвид специфичните нарушения в рецептивната реч, предизвикващи вторични емоционални и социални проблеми. Аутизмът е широкоспектърно разстройство, чиито симптоми се проявяват в различни комбинации. През последните години в диагностичната практика се използва т.нар. „ триада на Wing”, включваща три вида нарушения:

*социални

*комуникативни и

*нарушения на имагинерната активност или в способността за представи.

 

През 1995г. Lesley въвежда и понятието „единичен познавателен дефицит”, който се отнася до т.нар. „второразредни представи”, отнасящи се до способността за метакогниция, репрезентиране на репрезентации.

Аутизмът се демонстрира в твърде голямо разнообразие от форми при това с много широк набор от реакции при отделните индивиди. Ето защо изследването на неговата етология е затруднено от чисто клинична гледна точка. Широкият спектър нарушения, категоризирани като аутизъм включват вродени разстройства в регулацията на вниманието, високи базови нива на естествените опиати, ендокринни нарушения, нарушения в развитието на лявата хемисфера и др. Първоначално аутизмът е бил разглеждан като резултат от неадекватни родителски грижи. По-нови изследвания обаче дават основание да се конкретизират редица неврологични, генетични и биохимични причини. В отделни случаи може да има ясно доказателство за действието на някаква специфична причина, но все повече се налага мнението, че аутизмът може да бъде концептуализиран като широка категория от разнообразни нарушения на развитието.

 

В ТЪРСЕНЕ НА ФАКТОРИТЕ, ПРИЧИНЯВАЩИ АУТИЗЪМ


Макар и доста трудно, изследванията в последните години разчупват енигмата аутизъм. Етиологичните фактори, които причиняват аутизма, са твърде разнообразни, а клиничната картина има строго индивидуални прояви, което допълнително затруднява изясняването на природата на това нарушение.

Самият Канер (1943) прави оценка на факторите, които пораждат аутизма. Той допуска, че аутизмът е „вродена възможност за осъществяване на афективен контакт, за осъществяване на тази нормална и богата връзка с хората, точно такава вродена способност, каквато е налице при децата с вродени физически или интелектуални недостатъци.” Канер обръща внимание и на характерните особености на родителите на децата с аутизъм. През 1948 г. той пише, че в „миналото на тези деца има един много интересен общ знаменател. Сред родителите, прародителите и роднините откриваме много лекари, учени, журналисти и хора на изкуството. Трудно е да се установи истинската стойност на факта, че всички болни произтичат от много интелигентни родители. Това, в което сме сигурни, е че натрапливите идеи са симптоми, често срешани във фамилните истории.” Канер всъщност е основоположник на на т.нар. етиология на обкръжението и средата, като подчертава, че има много обсесивност и вглъбяване при отделянето на детето от семейното обкръжение. От друга страна, Канер, смята, че детската изолираност още от ранно детство оспорва тезата за генетичната предопределеност. Всъщност тези наблюдения на Канер поставят началото на психоаналитичното направление в изследване на причините за аутизма.

Бетелхайм лансира идеята за ролята на социалните фактори в появата на патологични тенденции в развитието на личността. В „Пазарната крепост” той описва хронологично живота на три аутистични деца. Вниманието му е насочено и към родителите на тези деца, като се проучва живота им и след встъпването в брак. Той анализира взаимоотношенията между родителите и децата, като акцентира върху тези житейски събития, които имат емотивна фиксация в поведението им. В специалната психология етиологичните фактори се интерпретират в услуга на това нарушенията в развитието да бъдат класифицирани като наследствени, вродени и придобити. Много учени смятат, че аутизмът има генетична предопределеност. За да се отговори на въпроса дали аутизмът се дължи на дефект на генетично програмиране, се правят изследвания на близнаци и изследване на фамилии. Bailey установява 60% съвпадение при еднояйчни близнаци и 0% съвпадение при двойки двуяйчни близнаци. Предвид разпространението на аутизма (5/10 000) оценката на генетичния фактор се доближава до 90%, което определя високата значимост на наследствеността. Освен аутизъм генетичната предразположеност може да се манифестира и чрез множество поведенчески и когнитивни характеристики, качествено сходни на тези, дефиниращи аутизма.

Множество проучвания потвърждават наличието на аутистичен фенотип при неаутистични роднини на аутистични деца. Този фенотип се проявява като комуникативен и социален дефицит, стереотипно поведение, несъпътствано от умствена изостаналост. Най-нови изследвания установяват и когнитивни характеристики на този фенотип, включващи слаби резултати във вербалната част на тестовете за интелигентност, тестове за четивни умения и разбиране на прочетеното. Освен това, състояния като повишена тревожност и депресивнст също се срещат често във фамилиите на аутистични индивиди, но все още не е доказано дали това е част от аутистичния фенотип. Перинаталните проблеми, които са по-чести при аутистите, вероятно са следствие от от генетичната предразположеност, а не причина за аутизма.

Представители на английската психодинамична школа (Tustin, Meltzer, Reid) не приемат изцяло теорията на обкръжението, но предполагат, че в многостранните причини за аутизма се включват и психогенни фактори. Те смятат, че изоставането възпрепятства детето да извлече „полза” от ранното възпитание, в резултат на което се появяват аутистични компенсации. Ако тези компенсации се съчетаят с неврологично разстройство, се проявява пълна откъснатост на детето от реалността. По този начин органичните фактори могат да доведат до същите външни прояви, както и психогенните. През 1980 г. Wung и Gould (1975) провеждат мащабно изследване, изучавайки връзки между трите типични за аутизма характеристики  социално разстройство, комуникативни нарушения и репетативно поведение. Социалното разстройство може да се отъждестви с това, което Канер нарича „остра аутистична самота”, но тя е личностно понятие и е свързана със субективния опит на детето. Три години по-късно Rutter отбелязва, че трите характеристики, които Wung и Gould изследват, могат да бъдат обяснени с когнитивен дефицит. Той не е съгласен с Канер, че затварянето в себе си и желанието за непромяна на средата са продиктувани от психологически мотиви като страх и нужда за сигурност. Именно тази психодинамична школа въвежда в теорията за аутизма понятието „депресивен колапс”. Tustin смята, че аутистичната „черупка” не е само компенсаторна, а има и проективна функция. Във връзка с това той разграничава аутистични деца тип „черупка” и тип „амеба”. Детето тип „амеба” е много по-беззащитно, а в развитието си може може да премине през т.нар. „заплетен тип”, характеризиращ се с по-голяма контактност. По-късно започва да използва затварянето в себе си като съпротивителна черупка.

В този аспект концепцията за защитата се замества в клиничен смисъл с емоционален и когнитивен дефицит.

Rutter смята, че в основата на аутизма са фактори, отнасящи се до метакогницията. Оспорва се фактът, че странните „върхове” в поведението на аутистичните деца се дължат на когнитивен дефицит, особено изпъкващ при изпълнението на социални и емоционални задачи. Множество проучвания показват, че този дефицит не е в преработка на стимули от определени сензорни модалности, а в тяхното социално и емоционално съдържание. Frith и Lesley (1992) считат, че онова, което липсва на аутистичното дете, е т.нар. „теория на съзнанието”. Касае се за дефицит на функциите, свързани с игнориране на контекста. Това означава липса на способност да приписваш независими душевни състояния на себе си и другите, с цел обяснение и предвиждане на поведението. Предполага се, че това е вроден механизъм, позволяващ специален тип представа – представата за душевните състояния. В такъв смисъл автоите смятат, че аутистичната проява е следствие от неспособността на аутистичните деца „да четат мисли”. Теорията, че аутистичните деца са неспособни и да разпонават съществуването на съзнание у другите обяснява това, което Канер нарича „разстройство на афективния контакт”. Една част от емоционалната отзивчивост съществува, паралелно с липсваща значителна част. В такъв смисъл неспособността да ментализират не е тяхно глобално нарушение, което в някои случаи не пречи на емоционалното привързване.

Leslie (1988) проучва въпроса как възрастта, в която детето усвоява понятията, започва да развива способността да се преструва, без това да нарушава адекватното възприемане на действителните факти и отношения. За да се осъществи това, той допуска наличието на два вида представи: първични – за нещата, каквито са, и метапредстави (или второразредни представи). Метапредставите съществуват и при други душевни състояния – мисля, надявам се, желая и др.

Аутистичните индивиди нямат „централна свързваща сила”, която обединява и свързва огромно количество информация. Фактът, че новороденото притежава социален капацитет, че то е родено с чисто когнитивния стремеж за обвързване, говори, че „централната свързваща сила” на one-person психологията е наша вродена способност за създаване на човешки връзки, като тяхната крайна реализация се демонстрира във взаимоотношенията ни и интернализацията им.

Когнитивистката идея за липсата на теория на съзнанието при аутистите коренно се отличава от мнението на психоаналитиците. Според тях съзнанието е съставено от живи обекти, спомени и мисли, които са свързани и динамични. Мислите имат своя собствена сила на съществуване, като в един момент ние ги владеем, в друг – те нас. Според Frith аутистичните деца не разбират, че да виждаш означава да знаеш, и че невижданото може да доведе до незнание. Тя вярва, че това се дължи на липсата на „централен свързващ фактор в мозъка”, което иначе казано е когнитивен дефицит.

Според психоаналитиците основният проблем е в „прескачането” на собствения Аз в Аза-а на другия. Този процес естествено не е чисто когнитивен, нито чисто емоционален, но не може да бъде изцяло обяснен с one-person психологията.

Според Baron-Cohen (1988, 1992) основното затруднение при аутистичното дете е в невъзможността му да разбере менталното състояние на другите. Той счита, че менталното състояние не може да се наблюдава директно, а може да бъде единствено подразбирано, за което е необходим комплексен когнитивен механизъм. Да разберем какво мисли един човек е много по-сложно, отколкото да разберем какво чувства, защото вярата и желанията са винаги за нещо. Емоционалните състояния като щастие, тъга, страх и гняв не винаги имат съдържание и в този смисъл не могат да предскажат социалното поведение.

Hobson, водещ представител на афективната школа, явяваща се контрапункт на когнитивната теория за аутизма, очертава близко разбиране до това на школата на обектните отношения. Според него чувствата са винаги занещо и за някого. Аутистите иматспецифична абнормност при възприемане на емоциите, но оспорва твърдението, че имат биологическо детерминирано разстройство на афективно-волевата си свързаност с обкръжението и средата. Той предполага, че те нямат нужната свързаност и координация между сензомоторно-афективното поведение и опита, което е задължителна характеристика на интра- и интерперсоналния живот. Hobson смята, че когнитивният дефицит е в следствие невъзможността на аутистичното дете да участва в афективния живот и да тълкува познанието си за него. И така той смята, че аутизмът е социално-афективен дефицит, който произтича от погрешните емпатични интеракции с околните.

Frith (1989) смята, че при аутистичните деца съществува неспособност да приемат и опознават мисленето на другите. Тя предполага, че става дума за дефицит, развил се в първите седмици от живота на детето, дефицит в способността и желанието да приемеш друго мислене, което може да осигури задоволството на детето от това, че възприема нов обект. Това е свързано вероятно и с незаинтерасоваността на тези деца от създаването на т.нар. „споделено внимание”. Според Alvarez те намират собствени начини, за да предизвикат ангажирано внимание, като например репетативно поведение. Обяснението на Frith за репетативното поведение е свързано с липсата на символизация и неспособността на аутистичните деца да репродуцират усилията си. Тя свързва това с разстройството на „централната свързваща сила”.

Аутизмът е вид генерализирано разстройство на развитието, което се определя от наличието на абнормно развитие преди три годишна възраст. Основните симптоми на разстройството са два: аутистична изолация, която може да се проследи още в ранно детство, и стремеж към неизменност. При аутистичните деца е налице вродена невъзможност да общуват адекватно и да реагират съобразно ситуацията. Още в кърмаческа възраст липсва реакция на присвиване на раменете и повдигане на главата при вдигане на детето, както и адаптиране спрямо тялото на възрастния. Типичен белег при аутистичните деца е липсата на контакт „очи в очи”. Погледът на аутистичните деца се рее, не демонстрират никакво отношение към другите. Боравят по стереотипен начин с различни предмети, възприемат отделни части от човешкото тяло, без да могат да ги отнесат към цялото. Не инициират и не поддържат контакти с връстници, сякаш не забелязват присъствието им или активно ги отбягват. Веднъж проявили интерес обаче, те могат да запомнят подробности за връстниците си, както е да демонстрират поразителна памет за минали събития.

Голяма част от авторите смятат, че децата с аутизъм са с интелектуална недостатъчност. Има обаче доказателства, че деца с аутизъм показват по-добри резултати при манипулативни и визуални пространствени умения и при тестове, изискващи незабавно възпроизвеждане на информация. Това отново поставя въпроса за дефиницията на аутизма и класифицирането на проявите му. Остава нерешен въпросът бихме ли могли да говорим за аутизъм и умствена изостаналост, когато е ясно, че умствената изостаналост води след себе си вторична симптоматика, демонстрирана като аутистични прояви и социална изолираност?

Най-характерната черта при аутизма е липсата на привързаност и взаимовръзка с другите. Още Канер го описва като” разстройство на афективния контакт”. Тези деца просто не разбират значението на подкрепата, която могат да получат. Привързаността им не е към другите, а към играчка, предмет, като всяко разместване предизвиква болезнено безпокойство и натрапливо връщане към вече установен порядък.

 

Игровата дейност на аутистичните деца, сравнена с тази на неаутистичните, е белязана с липса на въображение и символност. В техните игри липсват традиционните социални елементи. Играта като дейност е стереотипна, стереотипно е и използването на играчките, но почти винаги не по тяхното функционално предназначение.

При децата с аутизъм речта обикновено е с ранно начало. Те назовават предмети, спонтанно изговарят думи, рецитират дълги и сложни стихотворения, но всичко това не служи за общуване с другите. Могат да повтарят ехолалично думи и фрази, без да  ги разбират. Обикновено разбирането и използването им е ситуативно определено, и то на тази ситуация, в която най-напред са възприели дадено съобщение. Емоциите им обаче не съответстват на конкретната ситуация. Чувствата им са амбивалентни и полярни. Нямат усет за реална опасност, но могат да изпаднат в паника и от напълно безопасни предмети и ситуации. Поведението им се характеризира с множество ритуали и натрапливости, които обикновено съпровождат дейностите им около самообслужването, храненето и др.

Обезпокоително за родителите е, че детето е странно и се отличава от другите деца на същата възраст. Обикновено създава впечатление на затворено в някакъв друг свят, а към този нищо не го привлича, нищо не събужда желания и активност. Лицето му е застинало – „изражение – щампа”. Детето изглежда емоционално пасивно, раздразнително при смяна на обстановката, което демонстрира като негативизъм и отхвърля всякакъв опит за контакт от  страна на околните. За точното описание на клиничната картина на аутизма е твърде важно да се  направи диференциална диагноза с аутистичната психопатия. Аспергер описва симптоматика, близка до тази на аутизма. Той установява, че при тези деца нарушенията са в емоционално-поведенческата сфера. При тях речта се появява твърде рано, след което се наблюдава период на слаба вербална активност, вследствие преживяването, че околните създават проблеми, поради което трябва да се избягват контактите с тях. Това довежда до затвореност, самовглъбеност. За разлика от аутизма аутистичната психопатия се проявява след третата година. Речевата продукция се появява по-рано от навиците за ходене. Другите се избягват, поради факта, че създават проблеми. Детето живее в свое собствено социално обкръжение, по свой собствен маниер. За разлика от аутизма аутистичната психопатия е с добра прогноза.

 

През 1978г. Rutter описва основните групи симптоми при аутизма:

 

1. Изключителна самотност, която възпрепятства нормалните контакти и взаимоотношения. Още след раждането такива деца не гукат, не осъществяват контакт очи в очи, въобще не демонстрират никакви форми на привързаност.

 

2. Езикови нарушения. Много голяма част от децата с аутизъм никога не развиват комуникативната функция на речта, а при тези при които има реч, тя е изпъстрена с множество фонетични, семантични и граматични изкривявания. Речта почти винаги се използва егоцентрично и не служи като средство за комуникация.

 

3. Чувство на неизменност на заобикалящата среда. Всяка промяна в средата е трудно обяснима и трудно поносима за тях. Много често те развиват ритуалност и обсесии към различни обекти.

Според Rutter пълната клинична картина на аутизма се развива до 30-тия месец от живота на детето. Според него основните характеристики при аутизма са: дезорганизация в социалните отношения, в комуникацията и въображението, ограничения в интересите и активността.в ранна възраст доминират нарушенията в невровегетативната и инстинктивната система, които се манифестират като нарушения на съня, липса на сукателен рефлекс.в по-късна възраст се появяват поведенчески нарушения, свързани преди всичко със социалната адаптация. При някои деца дълго време се съхранява „симбиотичната връзка” с майката, изразяваща се в болезнена привързаност към нея и изразен страх от нейната загуба. Възможна е обаче и обратната тенденция – емоционално отчуждение, отхвърляне, безразличие към околните, в това число и към най-близките. Усамотяването и затварянето в свой вътрешен свят е предизвикано от страховете и от свръхреакцията на външни дразнители. Те обикновено не диференцират отношението си към живата и неживата природа, а присъствието на хора не променя тяхното поведение. Поведението им е стереотипно и ритуално.

Придържането към точно установен порядък е също болезнен стереотип. Като цяло се наблюдава неадекватно отношение към другите хора. Те демонстрират пълна неспособност за установяване е поддържане на междуличностни контакти.

В различните възрасти степента на проява на тази неспособност е различна, но поведението винаги е белязано от вариантите на една социално изолирана, нецеленасочена, индиферентна (индиферентен – безразличен, равнодушен, безучастен) и стереотипна активност.

Почти при всички аутистични деца се наблюдават речеви и езикови нарушени, чиито прояви са изключително разнообразни. Възможно е както пълното отсъствие навербална продукция, така и изпреварващо езиково развитие. Това, което е общо за всички аутисти е, че речта не служи като средство за комуникация и обмен на информация. Ранната речева активност при тези деца се изразява в случайна употреба на названията на различни предмети, имена или в употребата на идеосинкретични фрази. Това, което прави особено впечатление, са ярко изразените прагматични езикови нарушения, обусловени от липсата на съответствие между собствената вербална продукция на аутистите и изискванията на другите и ситуациите. Тази речева активност всъщност отразява един свят, който е неразбираем за другите. Речта е хаотична, безсмислена, комуникативно непредназначена, демонстрираща обаче много добра механична, фрагментарна памет. Вербалната продукция обикновено е изпъстрена с множество фонологични, морфологични и синктактични грешки. Трудностите в комуникацията се проявяват освен във вербалния, така също и в невербалния й аспект.

 

ИНТЕРВЕНЦИИ

 

Най-общо клиничната картина на аутизма може да бъде обобщена чрез характеристиките на абнормното функциониране в три области:

1. Социални интеракции:

*понижен или липсващ социален интерес, липса на инициатива за свързване с другите;

*предпочитане да остане насаме, пред възможността да бъде в компанията на другите;

*липса на имитативни способности по отношение на действията на другите;

*липса на игрова дейност с другите;

*липса на контакт „очи в очи”

*липса на емоционална реакция при среща с познати;

*не забелязва присъствието на другите;

*не диференцира отношението си към близки, познати и непознати хора.

 

2. Комуникация:

*не може да поддържа диалог, даже при добри речеви умения;

*тежки нарушения в езиковата употреба;

*невъзможност за овладяване на личното местоимение в 1л.ед.ч.

*ехолалийна реч;

*липса на въображение и второразредни представи;

*липса на символни жестове;

*нарушена невербална комуникация.

 

3. Поведенчески нарушения:

*двигателни стереотипи;

*липса на спонтанност и инициативност;

*липса на реакция при молба от страна на другите;

*особени хранителни навици;

*неадекватни емоционални реакции;

*агресивно и автоагресивно поведение.

 

Данни от редица изследвания сочат, че ранната интервенция води до твърде позитивни резултати. Поради широкоспектърния характер на аутизма и индивидуалната вариативност няма универсални за всички случаи подходи за туширане на симптомите. Налага се мнението, че индивидите с аутизъм откликват най-добре на високоструктурирани програми за специализирано обучение, съобразени с индивидуалните им особености и реакции. Наред с това задължително е и обучение в социално-битови и житейски умения.

Необходимостта от терапия при аутизма е следствие или функция от етиологията. Терапията не се основава на модела на аутизма, а е в пряка връзка с развитието, което се определя от незрелостта и изоставането в развитието на аутистичните деца. Според Е. Шоплер „аутистичните деца са жертва на аномалия, свързана с комуникацията, която в неврологичен аспект е ограничена”. Ето защо той предлага прагматичен начин за нейното преодоляване.

Обучението при тях е винаги целенасочено и касае тези области, които не се развиват спонтанно. Индивидуалните терапевтични програми се опират на съхранените способности и игнорират влиянието на тези фактори, които затрудняват адаптацията на децата. Най-трудната и важна цел на всяка терапевтична дейност е да се намери правилният подход за преодоляване на нарушенията, като този подход е съобразен с всеки отделен пациент (Джонсън и Кьогел, 1982). Според тях (1988) единият подход е свързан с промяната на ключовите реакции, свързани с неадекватността и стимулна свръхселективност.

Друг подход е директното насочване на типове реакции, предизвикани от съответния дразнител. Очаква се тези реакции да се променят под въздействието на съответни причинно-следствени операции. Първият подход предполага развитие на диференциращата, разделителна способност при реагиране. Това означава придобиване на умения и практически опит, които да реагират при едновременно въздействие на няколко стимула. През 1982 Бърк и Кьогел провеждат изследвване с цел да установят ефекта от развитието на разделителната реактивна способност. Изследването установява, че се наблюдава цялостно подобрение на реактивността, включително и на въпроси от езиков тест, неизползвани по време на терапията. Постепенно се появява и вербална реакция на стимули, невключени в терапията. Тези резултати показват възможността да се засили вниманието и концентрацията към социални и несоциални външни дразнители, което има за цел активирането на определени видове реакции. Всички тези подходи са индиректни. Възможни са и директни подходи при аутизма. Те имат за цел подобряване и трениране на желаните поведенчески модели. Даймънт, Трунел и Харис (1975) провеждат терапевтична програма с цел да научат аутистичните деца да играят. Процедурите имат успех, но веднага след като условията по време на експеримента вече не са налице, поведението на децата се връща към предишното ниво. При наличието на насърчаващи, стимулиращи и подкрепящи процедури се запазва нивото на адекватността при ниско ниво на самостимулиране. Кук и Пакард (1979) използват процедури за поетапно потискане на сетивността и успяват да идентифицират сетивни усещания, поддържащи самоактуализиращо поведение. Кар и Калиас (1986) изтъкват ползата от усилване на сетивността, особено от играчки, осигуряващи желаната сетивна обратна връзка. Тези подходи потвърждават хипотезата, че проблемите на децата с аутизъм са свързани с мотивационни и усилващи дразненето променливи. Тези подходи предполагат активирането на взаимодействието с външния свят. Директната терапия е успешна, ако се прилага в обособени ситуации, при които да се използва поощрението и усилването на реактивността, с цел разширяване диапазона на взаимодействие, развитие на способност за идентифициране на отделния дразнител.

През последните 10 години се очертаха и други подходи, опиращи се главно на комплекс от променливи, включващи терапия в естествена среда, програмиране на общи дразнители, опиращи се на директно и индиректно въздействие. Един такъв метод е забавеното и непредсказуемо усилие. Джонсън и Онийл (1987) препоръчват постепенното „отсранявне” на лекарите от терапията и усилващи процедури, непланирани предварително по време. Според тях подобни процедури осигуряват трайна реактивност, която предизвиква  разнообразни поведенчески реакции и свързани с тях непвологични ефекти, което от своя страна усилва въздействоето на дразнителите и генерализирането на реактивността.

Един от най-обещаващите подходи се основава на принципите и процедурите на самооценката. Според Мърдок и Харманд (1997) самооценката може да предизвика последователна модификация в естествена ситуация, което води до генерализация. Различните компоненти на програмата за самооценка усилват външните въздействия и контролират честотата на поведенческите прояви.

Сложността на клиничната картина при аутизма, както и не особено задоволителният ефект от неговото лечение поставят въпроса за търсене на по-нови и по-ефективни методи. Нерядко се обсъжда и мястото на психотерапията в комплексното лечение. Според Hochmann (1994)  основната задача на психотерапевта е да „конструира с детето и неговите родители една история, която осмисля един хаотичен опит, който управлява живота му”. В процеса на терапията детето се научава да назовава свойте чувства и афекти. То постепенно открива това, което разделя външния свят от вътрешния. Това е особено трудно, тъй като аутистичните деца живеят в един конкретен свят, в който предметите нямат функции, а съществуват сами за себе си. Психоаналитичният метод за лечение на аутизма се основава на осъзнаването „тук и сега” като възстановена реалност с нов събеседник, но под друга форма и на друга цена. Възстановяването на това, което е правено с родителите, но е изтласкано в несъзнаваното. Методът предполага разграничаване „сега и тук” от „там и преди”. Тъй като психоанализата е невъзможна без трансфер, на въпроса за способността на аутистите да осъществяват трансфер, Окман говори за т.нар. „телесен транфер” при тях. Той позволява на детето да изпитва положителни или отрицателни емоции в една защитена рамка, които са много близки до емоционалното взаимодействие с майката. Този тип взаимодействие е нарече от Окман „символично майчинство” и цели да възстанови „тук и сега” реалността от минали разговори и случки с майката, изтласкани в несъзнаването.

Ролята на майката в психоанализата на аутистичните деца е свързана с това, че тя е тази, която трябва да ги „запали” с желание за живот, в противен случай то ще остане пасивно, т.е. аутист (Лакан). Това предполага и задължителна психоаналитична работа с родителите и поспециално с майката.

В специалната литература са разработени множество терапевтични и обучителни програми, които обикновено се използват интегрирано. При изключително разнообразие от проявления, всеки случай изисква строго индивидуален подход при разработване на програмите и терапевтичните стратегии. В зависимост от индивидуалните особености наличните обучителни и терапевтични програми могат да бъдат съчетани с превес на интервенция в тази сфера, която е с най-изразени дефицити. Най-успешните терапевтични методи са: приложен поведенчески анализ, модел на развитийна терапия, музикотерапия в помощ на езиковото развитие, тренинг на слухова интеграция, физикална терапия и др.

Приложният поведенчески анализ е съчетание от управление на поведението, систематични инструкции, генерализация и социализация. Основното в този подход е оперирането чрез системна положителна подкрепа. Подкрепят се и най-малките успехи с цел създаване на нови условни връзки. Разработени са много програми в рамките на този подход (напр. Bridges).

Моделът на развитийната терапия има за цел социалното и емоционалното израстване на аутистите. Учебната програма е с 4 основни направления: поведение, комуникация, социализация, познавателно развитие. Моделът предлага и работа с родители. Основен аспект е безпроблемното преминаване от интензивни грижи за развитие към включване в общообразователния поток.

За да бъде ефективен, всеки подход трябва да бъде пределно гъвкав, да разчита на позитивна подкрепа, да може да бъде регулярно оценяван и да работи за плавен преход към училищна среда. Добрата програма би трябвало да включва освен работа с детето-аутист и с родителите и учителите, с цел осигуряване на умения във всякакви условия, както и лична емоционална подкрепа. Някои аутисти успяват да развият висока степен на самостоятелност, най-вече поради правилното и навреме стартирало обучение. Други обаче се нуждаят от помощ и подкрепа през целия си живот. Някои от по-ранните търсения днес изглеждат нереалистични. В медицинския смисъл на думата „лекарство” за аутизъм няма, както няма лекарство за различията. Някои симптоми обаче могат да бъдат минимизирани с времето, а други – напълно отсранени. При правилна интервенция поведението при аутистите може да бъде положително променено, но това изисква много време и всеотдайност.

 

 

Аспергер – синдром

 

Терминът „синдром на Аспергер” е използван за първи път от Лорна Уинг (Wing, 1981), за да обозначи онези много способни аутистични индивиди, които не покриват Канеровите критерии на мълчаливи и отчуждени индивиди. За Уинг разликата в двата синдрома е само в тежестта. В края на 80-те години на ХХ век повечето автори започват да използват термина в този смисъл. Така обаче се загубва оригиналната идея на Аспергер, че това разстройство може да съществува на различни нива на интелектуални умения. Уинг препоръчва тази диагноза да се използва и в случаи, които е трудно да се впишат в някаква категория. В тези случаи се отбелязва наличието на диагноза „атипичен аутизъм”. Очевидно е, че синдромът на Аспергер е още не добре дефиниран. Уинг смята, че едно дете може да бъде Канеров тип, но в юношеството да развие синдрома на Аспергер. Тази теза влиза в противоречие с класификацията на Szatmari (1989), според която критериите за Аспергер-синдром не се покриват с критериите за аутистично разстройство, Този автор изключва възможността за развитийно обусловена смяна на клиничната картина.

През 1944 г. Аспергер независимо от Канер използва термина аутизъм, за да опише своеобразен синдром с начало в ранното детство. Аспергер дава описание сходно с това от Канер през 1943 г. Регистрираните особености отново се отнасят до поведенческата сфера. Той описва 4 деца с т.нар. от него „аутистична психопатия”. Две са основните разлики с описаната от Канер картина: описаните от Канер деца са с ограничена реч, а тази от групата на Аспергер се се изразяват добре, но демонстрират известна несръчност на ниво обща моторика.

Изглежда странно и неочаквано съвпадени двамата учени, независимо един от друг да изберат един и същ термин с цел да характеризират природата на описваното от тях нарушение. Всъщност терминът е бил въведен преди това от Блойлер и се е отнасял до шизофренията. В тези първи описания Аспергер избягва кратките формулировки. Той дава подобни, живи и съчувствени описания. Аспергер прави опит да отнесе аутистичното поведение към нормалните вариации на личностово развитие, което представлява уникален подход в разбирането на „фундаментално нарушение, което се проявява вмного характерно за всички поведенчески и експресивни феномени”. Като резултат от това нарушение той смята затрудненията със социалната интеракция. Подчертава се  за интеракция в социална групасия, липсата на „очен контакт”, наличието на стереотипни движения и означавания нервен патерн на интелектуални достижения. Разглеждайки оригиналните статии на Канер и Аспергер , остава впечатлението, че няма основание да се смята, че аспергер е описал съвсем други деца. Дефиницията за аутизма на Аспергер е далеч по-обстойна от тази на Канер, която е широко обсъждана и цитирана. до компенсация без чрез особена оригиналност на мисленето и опита. Той, както и Канер, отстояват позицията, че съществува „нарушение на емоционалния контакт” на някакво дълбоко ниво на афекта и/или инстинкта. Аспергер подчертава странностите в комуникацията, особеностите на лицевата експр аваритивността на проявите на това затруднение – от невъзможностаутистичното разстройство.

В МКБ-10 синдромът на Аспергер е класифициран като подобен на аутизма, но без езикови и интелектуални нарушения. Такива индивиди проявяват изразена неловкост в общуването, като са или прекалено мълчаливи, или многословни и не отчитат ситуацията и интересите на партньора по общуване. Значително са нарушени невербалните средства за комуникацията и координацията на движенията. Налице е неадекватна интонация, неправилно използване на местоимения, вербални стереотипи. Налице са високи постижения в тясна област на интереси. За да се диагностицира синдромът на Аспергер, е необходимо състоянието да съответства на следните критерии:

 

*отсъствие на клинично значимо изоставане в когнитивното и езиковото развитие;

 

*качествено нарушение на социалното взаимодействие;

 

*необичайно интензивен, изолиран интерес или ограничени поведенчески стереотипи и занятия;

 

*разстройството не съответства на критериите за други общи нарушения на развитието като шизофрения, реактивно разстройство на привързаността, обсесивно-компулсивно  разстройство и др.

 

Според МКБ-10 диференциалната диагноза се прави на основата на отсъствието на общо изоставане в речевото и езиковото развитие, характерно за аутизма. При Аспергер-синдрома индивидите по-добре разбират невербалната информация и по-добре използват интонацията за общуване.

Тук е заложена теоретичната импликация, че това не са базови дефицити и те не произлизат от същия основен дефицит, както социалното нарушение, т.е. това са допълнителни, вторични нарушения, които могат да съществуват паралелно и картината на ядрените нарушения не се влияе от присъствието или отсъствието им.

 

Според DSM-IV Аспергер-синдромът се характеризира с:

1. Качествено нарушение на социалните интеракции, манифестирано най-малко от две от следните прояви:

*значимо нарушение в използването на елементи от невербалното поведение, като очен контакт, лицева експресия, стойка на тялото, жестове и др. за регулация на социалните интеракции.

*неспособност да развива отношения с връстници, съответстващи на нивото на развитие;

*липса на спонтанно търсене на възможност за споделяне на удоволствия, интереси или постижения на другите;

*липса на социална или емоционална реципрочност.

 

2. Ограничени репетативни и стереотипни модели на поведение, интереси, дейности, манифестирани най-малко с една от следните прояви:

*свръхзаетост с едно или повече стереотипни и ограничени модели от интереси, което е абнормно или като интензивност, или като фокус;

*очевидна липса на гъвкавост в привързването към специфични, нефункционални рутинности или ритуали;

*стереотипни и репетативни моторни маниеризми;

*персистиращи свръхзаетости с части от обекти.

 

Отбелязва се също липсата на клинично значимо изоставане в езиковото е когнитивното развитие, както и наличие на съответното за развитие на навиците за самообслужване и др. това теоретично обвързване обуславя порочен кръг в експериментите, търсещи различия между аутизма и Аспергер-синдрома. Досега емпиричните изследвания не са успели да открият очевидни различия между двата синдрома. Дори ако се приеме, че синдромът на Аспергер е всъщност аутизъм, съчетан с висок интелект, възниква въпросът дали това е форма на аутизъм или единствено съществуващия, типичен аутизъм. В случаите с ниско ниво на интелектуално функциониране не трябва ли да говорим за интелектуален дефицит, който неминуемо води до развитието на аутистични черти и на афективна неспособност? Уинг смята, че това е единствената форма на аутизма. Други автори обаче твърдят, че синдромът на Аспергер обхваща различима група, дефинирана като група в горния край на аутистичния спектър.

Newson през 1984г. изследва голяма група високофункциониращи аутисти и открива твърде разнообразна картина. Според него много малка част от аутистите биха покрили критериите за синдром на Аспергер според МКБ-10.

 

Характеристиките на синдрома на Аспергер обхващат:


*нарушения в социалното общуване. На хората, които имат синдром на Аспергер, им липсва способността да разбират сложните правила на социалното общуване: те имат добре развита реч, но лошо общуване с околните; те не забелязват реакциите на хората, на които говорят, не могат да разберат шегите, иронията, метафорите. Не могат да определят правилната социална дистанция; искат да са част от обществото, но не могат да се приспособят към него, липсва им чувство на такт, затрудняват се да разчетат невербалните сигнали – жестове, изражения на лицето или интонация, което усложнява поддържането на социални взаимоотношения с хора, които не позволяват техните потребности.

 

*държат на непроменливото. Хората със синдром на Аспергер лесно се объркват от промяна в ситуацията, те са свръхчувствителни към външен натиск и често са обсебени от ритуални действия; очакването на промяна ги прави неспокойни, нервни и често причинява сериозен стрес.

 

*тесен кръг на интереси: хората със синдром на Аспергер са постоянно и обсебващо свръхангажирани с ексцентрични идеи и дейности, мании, хобита и колекциониране на странни предмети; склонни са да говорят и да задават въпроси само за сферите, в които проявяват интерес; трудно възприемат нови идеи.

*слаба двигателна концентрация: хората със синдром на Аспергер са физически тромави и неумели; имат странни и сковани движения, пишат бавно.

 

*слаба концентрация: хората със синдром на Аспергер не са много организирани, те трудно фокусират вниманието си върху възложените задачи, не им е лесно да преценяват какво е важно в момента; склонни са към самоизолация във вътрешния си свят.

 

*затруднения при учене: такива хора имат средно и над средното ниво на интелигентност, но не притежават високо развито мислене и комуникативни умения; те разбират всичко дословно и имат лошо абстрактно мислене; педантичен маниер на говорене и внушителен речник в резултат на силна, но механична памет, могат да възпроизведат информация, но не могат да решат аналитичен проблем.

 

*емоционална уязвимост: на хората със синдром на Аспергер често им липсват достатъчно положителни емоции; лесно страдат от стрес, критични са към себе си и не понасят, когато правят грешки; лесно се депресират; често реагират нервно като обратна реакция на невъзможността им да се справят.

 

 

  • ОСНОВНИ ПРИЛИКИ И РАЗЛИКИ МЕЖДУ АУТИЗЪМ И СИНРОМ НА АСПЕРГЕР

 

Относно причините за аутизма мненията варират, макар и повечето автори да приемат, че те са многобройни. За произхода на аутизма има главно две теории: психогенетичната хипотеза (предпочитана, както казахме, във Франция) и органичната хипотеза (харесвана по-скоро в Северна Америка). Според CCNE (Национален консултативен комитет по етика в науката и здравеопазването) психоаналитичната теория обяснява аутизма с дисхармония в ранните взаимоотношения между майката и детето. Аутистичният синдром е особен начин на психическа организация в отговор на тази дисфункция. Психоаналитичната теория e развита през 50-те години, време, когато не се е разполагало с днешните средства за изследване на централната нервна система. Тази теория не е построена върху научни данни, а се опира на изследвания на определени случаи и предлага модели за обяснение на симптомите, изхождайки от психоаналитични понятия не съществува нито едно епидемиологично изследване в подкрепа на тази теория.

Напротив, предприетите през 70-те години изследвания, най-вече от англо-саксонски учени, но подкрепени и от Фомбон /1995/, показват, че няма аргументи в полза на факторите от обкръжението, особено на тези, свързани с депресията на майката. Ако проследим децата, чиито майки страдат от тежки повтарящи се депресии, ще констатираме, че това няма връзка с аутизма. Децата, отглеждани в изключително неблагоприятни условия, както някои, които живеят в атмосфера на недостатъчна обич, не са прекалено много сред аутистичния контингент.

Общуването при хората с аутизъм е нарушено по твърде специфичен, ярко забележим външно и често пъти затрудняващ начин. За наблюдателя и по-специално за семейството и любимите хора изглежда, че индивидът може да няма какво да съобщи, че може би не иска да общува или че може да не чувства нужда да общува с близките си. От друга страна, може да изглежда болезнено ясно, че независимо какъв е направеният опит да се общува с него, той няма да го прави по друг начин, освен чрез “избухвания”, самонараняване или друго “предизвикателно” поведение – едно поведение, което може да служи и за комуникативни цели. Ясно е, че при хората с аутизъм съществува нужда от общуване поне до известна степен, отколкото съзнателно или по друг начин. Оттук следва, че би трябвало да съществуват редица основни нарушения в самия процес на общуване.

Синдромът на Аспергер се намира в горния край на аутистичния континуум. Като сравнява аутистите от това множество, Ван Кревелен отбелшзва, че децата с по-големи аутистични затруднения “живеят в своя собствен свят”, докато тези с по-малки затруднения “живеят в нашия свят, но по свой начин” (Wing, L., l991, с. 99).

Синдромът на Аспергер носи името на д-р Ханс Аспергер, австрийски педиатър, който го описва през 1944 г. Предполага се, че пациентите с Аспергер имат по-висок интелектуален капацитет, но страдат от по-нисък социален такъв.

Децата със синдром на Аспергер са различни. Тъй като всяко такова дете има своя собствена индивидуалност, “типичните” симптоми на синдрома на Аспергер се проявяват по начин, специфичен за всяко отделно дете. Като резултат, няма точна рецепта за подход в клас, който да бъде приложим към всеки подрастващ със синдром на Аспергер, точно така, както никой метод на обучение не може да посрещне всички нужди на децата без синдром на Аспергер.

"Синдромът на Аспергер се разглежда от гледна точка на определенията и на приликите и разликите с аутизма. Разглеждат се и други, свързани с този синдром състояния, включително тяхното описание, съпоставимост с аутизма и е разгледано тяхното място в аутистичния спектър."

Синдромът на Аспергер се появява през втората, даже през
третата година от живота. Речта се появява преди ходенето.  Проявява се изключително при момчета. Зрителният контакт е бегъл, повърхностен. Речта е с комуникативни функции. Проблемите са в емоционалната сфера. Интелектуалното развитие е във или над  нормата. При хоспитализация е налице желание за завръщане в дома, но и безразличие към липсата на близките. Благоприятна социална диагноза.

Днес синдромът на Аспергер е често използвен за описание на “аутистично” състояние, свързано с  по-високо ниво на функциониране. По-висок коефициент на интелигентност (IQ) в границите на нормалното не са редки, нарушенията в социалното взаимодействие са представени, но прикрити или компенсирани в редица случаи, а често се наблюдава съществуването на по голямо развитие на речта, въпреки че дефицитите в използването на речта могат да бъдат напълно очевидни.

Независимо от първоначалните описания, синдромът на Аспергер се развива самостоятелно като сама по себе си полезна категория. Съществува обширен клас от нива на функциониране и способности в рамките на аутизма. Те могат да се обединят под името “аутистичен спектър” с цел по-обширното дискутиране на аутизма и за някои форми на интервенция и практика. Но за целите на изследванията и за някои по-специфични интервенции е необходимо да се раздели широкият “аутистичен спектър” на класове (като “аутизъм” и “синдром на Аспергер”), за да се осигурят истинността и обобщаването на резултатите и да се приложат подходящи и ефективни интервенции. В резултат на това синдромът на Аспергер понастоящем се разглежда като отделно състояние в аутистичния континуум с общо по-позитивни прогнози, а аутизмът се разглежда в по-“класическа” форма, както са били първоначално идентифицирани от Канер.

Съществуват някои отличителни характеристики между синрома на Канер и синдрома на Аспергер (van Krevelen, 1960, 1962, Nissen, 1977, 1980, Wing, 1976, Башина В.М., 1980 и др.). Названията „ранен детски аутизъм” и „аутистична психопатия” са изоставени. Различителните характеристики са в контекста на диспропорционално онтогенетично развитие и дават възможност за по-прецизна диференциална диагностика.

 

 

Сравнителният модел има следния вид:

 

СИНДРОМ НА КАНЕР СИНДРОМ НА АСПЕРГЕР

Появява се през първата година                                   Появява се през втората, даже

от живота.                                                                                            третата година от живота.

Ходенето се развива по-рано                                         Речта се появява преди ходенето. от речта.

Проявява се при момчетата           и                                      Проявява се изключително при момичетата.                                                               момчета.

Липсва зрителен контакт, окол-                               Зрителният контакт е бегъл, нито ните се забелязват.                                                                                повърхностен.

Речта не изпълнява комуникативни                             Речта е с комуникативни функции.                                                                  функции.

Проблеми в познавателната сфера.                             Проблеми в емоционалната сфера.

Ограничени интелектуални прояви.                            Интелектуалното развитие е в или  над нормата.

Неспокойно поведение.                                                   Странно поведение.

При хоспитализация е налице                                       При хоспитализация е налице безразличие към чуждата обстановка.                            Желание за завръщане в дома, но

безразличие към липсата на

близките.

Неблагоприятна социална прогноза.                         Благоприятна социална прогноза.

 

 

СИНДРОМ НА РЕТ

Синдромът на Рет, първи път е описан от Андреас Рет през 1966 г., неврологично нарушение, засягащо главно жените. Генът, на който се дължи появата на този синром, се намира в един от Х-хромозомите, които определят пола. Синдромът на Рет се появява в резултат от мутирането на този ген и произвеждането от организма на прекалено голямо количество метил-цитозин протеин. Аутопсиите на мозъка при такива случаи показват патология, различна от аутизма. Но децата, страдащи от синдрома на Рет често имат поведение от аутистичен тип, като потарящи се движения на ръцете, загуба на усвоени целенасочени навици на ръцете или се провяват странни движения с ръцете – напомнящи миене на ръце, усукване на пръстите. Динамичната координация е нарушена, регистрира се умишлено  удряне на тялото в предмети и проблеми със съня. Разпространението на синдрома на Рет е подобно на това на аутизма – 1 на 10`000-15`000. Характерно е забавянето на физическия параметър ръстово развитие между 5 и 48 месец. В периода на предучилищна възраст има трудности в социалното функциониране.

 

Типични характеристики:

  • Нормално развитие
  • Слаб гръден кош
  • Нестабилна походка
  • Проблеми с дишането
  • Пристъпи (около 80 % са епилептици)
  • Скърцане със зъби и трудно дъвчене
  • Забавен растеж и малка глава
  • Висока степен на умствено изоставане
  • Хипоактивност


Рет-синдромът се диагностира предимно въз основа на:


  • Кратък период в ранното детство,когато детето изглежда,че е постигнало нормален или близък до нормалния прогрес - до 6 м. – 18 м.
  • Период на стагнация в развитието от приблизително в края на първата година, който се запазва до настъпването на регресия.
  • Период на регресия,когато говорните умения и движенията на ръцете намаляват. Наблюдава се между 9-ия и 30-ия месец приблизително.
  • Развитие на повтарящи се движения на ръцете / стискане, тупкане, пляскане, чукане, движение на устата.
  • Поява на негъвкавост, затрудненост или нетипичност в позите /положенията/ или походката.
  • Нормална обиколка на главата при раждането, но забавен растеж на същата между два месеца и четири години, приблизителна възраст.
  • Липса на друго заболяване, синдром или увреждане се обяснява от дадените по-горе особености.

 

 

Атипичен аутизъм

Атипичен аутизъм се диагностицира според МКБ-10 /международна класификация на болестите-10ревизия/, когато липсват симптоми на един от трите основни категории нарушения

  • социални взаимоотношения;
  • реч и език ;
  • проява на повтарящи се, стереотипни действия.

 

 

ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО АУТИЗМА:

 

  • През 1980 г. 1 на всеки 10 хиляди деца е с диагноза аутизъм.
  • През 2007 г. 1,5 мил. Души само с Щатите са с диагноза аутизъм.
  • Днес 1 на всеки 150 деца е с диагноза аутизъм.
  • Момчетата са 4 пъти по-застрашени от диагноза аутизъм от момичетата.
  • Сумата, която е нужна за грижата на дете-аутист през целия му живот, е от 3,5 мил. до 5 мил. долара.
  • Над 90 билиона долара всяка година отиват за лечение на деца с аутизъм.

 

ИЗВЕСТНИ АУТИСТИ:

„Рейнман”, 1988

 

“Rain Man” е единственият филм, получил наградите “Златната мечка” на Берлинския фестивал, “Златния глобус” и четири “Оскар”-а за най-добър филм, режисюра, мъжка роля и сценарий. Имено за ролята на Раймонд – безумният гений, Дъстин Хофман получава един от своите Оскари. Вживявайки се в този необичаен образ преди началото на снимките, актьорът дълго време общувал с един от най-знаменитите саванти на съвременоста Ким Пик.

 

Ким Пик страда от синдрома на савант – разновидност на аутизма, проявяващ се заради неразделянето на мозъка на отделни полукълба. Такива хора се наричат саванти и техният мозък действа като едно цяло. Този синдром поразява мъжките ембриони. Като правило, новородените са с повредено ляво полукълбо на мозъка, вероятно от излишък на тестостерон в плода и всички функции на мозъка се прехвърлят в дясното полукълбо. Синдромът не е изследван напълно.

Савантите се наричат умствено изостанали хора, притежаващи свърхестествени способности. Такъв човек може да повтори текст от няколко страници, чути само един път. За секунди дава резултата от умножение на две шестзначни числа или пък да ви каже кой ден от седмицата се пада новата 3001 годена. Някои саванти знаят 30 чужди езика, могат да изпеят всички арии след посещение на опера или да начертаят картата на Лондон след полет над града.

Ким Пик пази в паметта си сведения за 15 теми които го интерисуват , сред тях са световната и американска история, спорт, кино, география, усвояване на космоса, Библията, история на църквата, литература и класическа музика. Той знае всички международни телефонни кодове и пощенските индекси на САЩ, названията на всички местни телевизионни станции на страната. В главата му са заключени картите на всички градове на Америка, и той може, подобно на Гугъл да препоръча маршрут за преминаване през тях. Познати му са стотици класически музикални произведения, той може да разкаже, къде и кога всяко от тях е било написано и за първи път изпълнено, казва името на композитора и различни подробности от неговия живот и даже расъждения за музикалните форми и тоналноста на произведението. Взема уроци по пиано.

В същото време Ким Пик страда от множество сериозни разстройства, което е характерно за всички хора страдащи от синдрома на савант. Той има странна походка, не е в състояние да се облича и да изпълнява обичайните битови дейности и трудно разсъждава с абстрактни категории.

Най-достъпният начин, по който обществото може да се докосне до аутизма и до житейските истории на хората с това заболяване, са именно филмовите продукции като тази.

 

АУТИЗЪМ В БЪЛГАРИЯ

ДИЕТИ И ХРАНЕНЕ

 

Oколо 16 000 са регистрираните деца с аутизъм в България. Но в действителност те са много повече. Аутизмът рефлектира минимум върху 60 000 човека в България към настоящия момент.

През изминалата година, повече деца са диагностицирани с аутизъм, отколкото с диабет, синдром на Даун, рак и СПИН общо. Преди 20 години, 1 на 10 000 деца страда от аутизъм. Преди 5 години, 1 на 500 деца страда от аутизъм, през 2008 г. 1 на 150 деца страда от аутизъм. Едно на всеки 91 момчета страдат от аутизъм през 2010 г.

Теориите не разясняват и друг загадъчен феномен - деца със силно забавено развитие, които обаче притежават някакъв ярък талант. Някои от тях, известни като "глупавите мъдреци", са светкавични изчислители, виртуозни пианисти и художници.

Едно от тези деца е Стивън Уилтшър, за когото е създаден документален филм "Глупавите мъдреци", излъчен по Би Би Си през февруари 1987 година.

Стивън страда от вроден аутизъм, има много висок коефициент на интелигентност и не може да говори през първите си години. Но още като дете той проявява изключителен талант на чертожник. Дори най-сложни сгради, които е видял само веднъж, са скицирани от него с невероятни подробности, напълно идентични с действителните.

При един тест той успява да нарисува готическата станция "Свети Панкрас" в Лондон, само след двадесетминутно наблюдение, макар че през по-голямата част от него, почти не проявява интерес към нея. Завършената рисунка е перфектна – вижда се дори един кран някъде отзад.

Видният хувожник и архитект Хю Касън е дълбоко впечатлен от работата на Стивън. "Да го гледаш как рисува е изключително преживяване. Откъде ще започне рисунката си е изцяло въпрос на каприз и за него това няма никакво значение. Веднъж докоснал се до хартията, моливът започва да се движи бързо и уверено като шевна машина, а линиите, които излизат изпод него наподобяват бродерия", казва той.

 

Последни проучвания в областта на аутизма

Причини за биохимичния дисбаланс при деца аутисти и тяхното лечение

Dr. Anju Usman базира лекцията си на наблюдения върху над 5000 аутисти, търсейки причини за аутизма и съответните начини за лечение.

Тя стига до следните изводи:

  • аутизмът не е психично заболяване, а соматично (засяга физическото тяло). Затова и лекарствата, насочени към психиката не дават лечебен ефект.
  • аутизмът не е генетично заболяване, а се предизвиква от взаимодействието между околната среда и гените, тоест гените се променят под влиянието на околната среда.
  • с повишаване нивата на токсичните микроелементи, внесени отвън в кръвта, в тялото на някои от децата настъпват биохимични промени (основно в цикъла на Кребс), които довеждат до симптомите на аутизма.(Средата, в която живеем става все по-токсична, това е и причината процентът на децата аутисти да скочи с близо 800 пъти през последните 20 г.)
  • за да се повлияят симптомите на аутизма, трябва да се възвърне биохимичния баланс чрез внасяне на липсващите вещества и намаляване на токсичните елементи в кръвта (дезинтоксикация).

 

1. Симптоми на аутизма

Всеки аутист е различен, при тях няма еднакви клинични прояви.

  • Част от децата не говорят изобщо, други казват отделни думи, повтарят заучени реплики, рецитират стихове, пеят песни. Но нито едно от тях не осъществява вербален контакт.
  • Една част са хиперактивни и деструктивни – те нараняват другите и себе си – други са много спокойни, не правят нищо.
  • Почти всички са с капризен апетит, някои не растат и не наддават на тегло, имат хронично разтройство или запек.
  • За всички е характерна липсата на зрителен контакт – децата не поглеждат този, който им говори. Поради тази причина родителите и лекарите в незнанието си, смятат, че децата имат проблем с очите или ушите..
  • Основната разлика между хиперактивни и аутистични деца е, че при хиперактивните деца родителите имат контакт с детето си – то разбира всичко, служи си с пасивна реч преди да се появи активната реч.

2. Лечение

За да се подобри състоянието на аутиста, е нужно да се направят диагностични изследвания, които да покажат липсите на съответните вещества.

Затова даването на произволни такива не винаги може да подобри състоянието.

При децата аутисти се забелязва дефицитът на следните вещества и микроелементи:

  • витамини В6, А, Е, D
  • магнезий, цинк и мед
  • ненаситени есенциални мастни киселини

 

Ролята на витамин В6 и магнезий

В6 участва в преработката на химикалите, приети отвън.

Децата с дефицит на този витамин са светли (руси, червенокоси) с лунички, нервират се от всичко, противопоставят се, дразнят се от светлина, звук и допир, изпадат в паника, буйстват.

Дефицитът на В6 е свързан с дефицит на магнезий, който е отговорен за нивата на глутамат – високото ниво на глутамат предизвиква главоболие, мигрена, свръхвъзбудимост, хиперактивност.

Високото ниво на глутамат върви с ниски нива на серотонин – веществото, което повишава настроението. Ниското ниво на серотонина може да доведе до депресия.

Подтискането на образуването на глутамата чрез внасяне на В6 намалява нервното напрежение и повишава настроението.

 

Ролята на цинка и медта

При деца, подложени на живачно отравяне (след ваксинация или консумация на царевичен сироп, съдържащ се в кетчуп, безалкохолни напитки, някои видове), намалява нивото на цинка. Това може да доведе до увеличаване на медта. Високото ниво на мед води до поведенчески прояви и нарушена концентрация.

Отношението цинк към мед трябва да бъде 1:1. Техния дисбаланс е установен при много от децата аутисти.

Нивото на цинкът може да е ниско и поради хроничния стрес на тези деца – те не могат да се изразяват. Ниските нива на цинк влияят върху вкусовите рецептори, върху говора и върху имунната система. Дефицитът на цинк може да се прояви и като псориазис, изоставане в растежа, бели петна по ноктите, стрии по тялото.

Трябва да се установят нивата на цинк и да се нормализират.

Наред с живака отвън се приемат и много други тежки метали – олово, алуминий. Оловото се съдържа в детски играчки, блажна боя и е силно токсичен. То може да доведе до забавяне на нервно-психичното развитие. Комбинацията олово и живак увеличава токсичността. Алуминият се съдържа в дездоранти, тубички, ваксини и е метал, който увеличава глутамата.

В резултат на вредностите отвън се увеличават свободните радикали в организма и водят до т.нар. оксидативен стрес. Той намалява способността за запаметяване.

Ролята на ненаситените есенциалните мастни киселини (омега 3, омега 6, омега 9)

Омега 3 се намира в рибеното масло.

Ако по време на бременността и кърменето майката приема Омега 3 мастни киселини, мозъкът на детето ще се развива добре. Но ако тя приема риба, богата на живак (риба тон, акула, меч), има опасност в кръвта на детето да премине живак.

Омега 6 се съдържа в суровите семена и ядки – слънчоглед, тиквени семки.

Омега 9 се съдържа в зехтина и в кокосовото масло.

В клетките и особено в мозъчните се натрупват най-много токсини и тежки метали. Ако детето пие мляко от пластмасова бутилка, вероятността да се натрупат токсини от пластмасата е голяма. Ако млякото се претопля в микровълновата, или се напича от слънцето, токсините от пластмасата преминават в самата вода.

Липсата на тези мастни киселини води до суха кожа, чуплива коса, екземи, повишено образуване на ушна кал, алопеция, невъзможност за съсредоточаване на вниманието.

 

Ролята на витамин А, Е и D

Витамин А – необходим е за зрението. Той се съдържа в рибеното масло, морковите, червените чушки, синьо-зелените водорасли.

Витамин Е – отговорен за сензорните усещания. Той подобрява 97% говора заедно с ненаситените мастни киселини. Съдържа се в мазнините.

Витамин D – ниското му ниво може да бъде причина за аутистично поведение. Желателно е децата да стоят поне 15 мин на слънце без да бъдат намазани с лосион, за да се образува повече витамин D в кожата им.

В допълнение

Важно е всички родителите да направят ЕЕГ-изследване, за да видят дали детето има субклинични или нетипични гърчове. Ако те се лекуват, е възможно да има подобряване на говора.

Употребата на млечни продукти и продукти, съдържащи глутен влошава симптомите на аутизма, затова се въвежда безказииновата диета и безглутенова диета. Изследванията показват, че 66% от тези деца се повлияват добре с тези диети.

Дезинтоксикационна програма за деца аутисти

Разработва се специална програма за намаляване нивата на токсичните вещества в кръвта. Първо се установява наличието и вида на токсичните вещества, след което се подбира правилното лечение.

Например хелаторът TD-DMPS намалява нивото на олово и живак, но не и на алуминий.

 

Последни проучвания в областта на аутизма

Болести при деца с Аутизъм

 

На 24.01.2010 в София се провежда конференция за аутизма, в която участват двама световно известни лекари от Чикаго – Dr. Anju Usman и Dr. Arthur Krigsman. Ето няколко думи за тях:

Dr. Anju Usman е една от първите DAN (Defeat autism now) лекари в света. Специализирала e в лечението на биохимичния дисбаланс при деца аутисти.

Dr. Arthur Krigsman е единственият в света гастроентеролог, работещ само с деца аутисти. Той е един от хората, открили връзката между гастроинтестиналната патология и специфичните поведенчески прояви при децата с аутизъм.

Лекцията представя задълбочените проучвания на двама специалисти в областта, които биха били от голяма полза за много лекари в това число педиатри, логопеди, психолози, гастроентеролози.

Според думите на някои родители, лекарите в България са твърде некомпетентни по отношение на това заболяване. Факт е, че за диагностика и лечение на аутизъм се говори отскоро и малко лекари знаят за възможните методи на лечение. Тази лекция представлява една възможност това да започне да се променя.

 

 

ВЪНШНИ ПРЕПРАТКИ И ИНТЕРЕСНИ ЛИНКОВЕ ПО ТЕМАТА:

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=pSGTSi4m6lsКакво представлява аутизмът и филми по темата

http://www.youtube.com/watch?v=8vNxCT3MBbk

http://www.youtube.com/watch?v=8vNxCT3MBbk Много интересни факти, свързани с аутизма

http://www.youtube.com/watch?v=KqSGSMZfgNQ&feature=related Момиче с аутизъм

http://www.youtube.com/watch?v=nMKQCE5CZK8&feature=fvw Как да помогнем на дете с аутизъм (Превенция на развиване)

http://www.youtube.com/watch?v=1VA6Q3vTC_o&feature=related Как да разпознаем симптомите

http://www.youtube.com/watch?v=gF4ErE4jBeY&feature=related Момче- баскетболист с аутизъм. Как дава пример на много други деца (!!)

http://www.youtube.com/watch?v=7QTvcCR05VM&feature=related Какво причинява аутизъм

http://www.youtube.com/watch?v=RTA5ov3YjbM Известни личности с аутизъм

 

ФИЛМИ:

„Моцарт и китът” (2005)

Романтична комедия за двама влюбени – Изабел (Рада Митчел) и Доналд (Джош Хартнет), който е болен от аутизъм, което застрашава връзката им. Доналд е добродушен шофьор на такси, който много обича птиците и има невероятно влечение към числата. Като всеки аутист, той обича да гледа най-различни геометрични форми. Но когато Изабел се присъединява към групата за подпомагане на болни от аутизъм, светът на Доналд се обръща с главата надолу и неговият живот се променя изцяло. Също така той открива нещичко наречено ''любов'' и вижда как тя променя света!

„Защо тъгува Гилбърт Гейп” (1993)

„Форест Гъмп” (1994)

„Бен Х” (2007)

„Код Меркурий” (1998)

„Д-р Хаус“, сезон 3, епизод 4 „Lines in the sand“

Mental”, сезон 1, епизод 9

"Аз, ти, никой друг", 2009 (Дете аутист изпълнява главната роля в новия български филм)

 

 

 

 

 

 

 

СЪВЕТИ КЪМ ПРАКТИКАТА:

 

Как да разпознаваме най-ранните белези на аутизъм?

-                                  Много внимателно наблюдаване на поведението на бебето

-                                  Преглед при ушен лекар

-                                  Здравите бебета започват да издават подобни на говорене звуци на около 5 месеца

-                                  Здравите бебета търсят очен контакт и се усмихват, аутистчетата избягват такъв контакт и не реагират на майката

-                                  Когато бебето издава звуци, повторете ги, аутистите няма да реагират на това повторение от ваша страна.

-                                  На около 10 месеца бебето трябва да реагира вече на името си

-                                  Бебета с аутизъм игнорират хора, които се опитват да им предизвикат вниманието.

-                                  На около 12 месеца бебетата започват да се заиграват с предмети, да любопитстват и да пипат всичко

-                                  Деца с аутизъм са много чувствителни към звъци и допири, прагът им на болка е много нисък

-                                  Децата с аутизъм мразят да бъдат докосвани

-                                  Децата с аутизъм имат склонност към фиксация в любими предмети

-                                  Децата с аутизъм имат склонност към повтаряемост на движения

-                                  Децата с аутизъм се разстройват, когато се променят нещата около тях.

-                                  На около 18 месеца здравото дете трябва да може да казва вече дузина думи

 

* *  *

Наредба № 6 от 19.08.2002 г. за обучението на деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания

І. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

 

Специалните детски градини са за деца със сензорни увреждания, с умствена изостаналост, с комуникативни нарушения, с хронични заболявания, с физически увреждания.

В специалните детски градини, училища и обслужващи звена се осъществяват консултативна, диагностична, лечебно-възстановителна, рехабилитационна и профилактична дейност. Обслужващите звена могат да се формират групи и паралелки за деца и ученици с множество увреждания.

Индивидуалните програми включват следните раздели: общомоторно развитие, фина моторика, самообслужване, когнитивни умения, езиково-говорно развитие и комуникация, социални умения, художествена дейност, трудова дейност, учебна дейност.

Всяко дете има лично дело с всички необходими документи.

Учебното заведение притежава дневник на съответната паралелка, амбулаторна книга, индивидуална тетрадка за всяко дете, индивидуална логопедична тетрадка, списък за инвентарни предмети.

ІІ. Издирване, изследване, насочване и приемане на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания. Децата и учениците с увреден слух, с нарушено зрение, с умствена изостаналост, и с други увреди се приемат в специални детски градини и училища обслужващи звена след издирване и комплексно психолого-педагогическо изследване.

За провеждане на комплексното психолого-педагогическо изследване се представят следните документи: молба до родителя, изследване на психическите процеси, медицински документи издадени от съответния лекар специалист, и др. документи.

ІІІ. Специални детски градини, училища и обслужващи звена

Специалните учебни заведения за деца с умствена изостаналост си служат със специални учебни планове и програми, специални учебници и учебни помагала утвърдени от министерството.

2. Логопедичните детски градини, училища, центрове и кабинети за деца и ученици с комуникативни нарушения.

В логопедичните кабинети се извършва диагностика, корекционно-възпитателна превантивна и консултативна работа за всички видове комуникативни нарушения. Резултатите от логопедичните изследвания се изпращат до директора на учебното заведение. Целта на учебния процес е коригиране на комуникативните им нарушения

 

  1. Училища за ученици с нарушено зрение

 

Обучението на децата с нарушено зрение се осъществява съгласно държавните образователни изисквания за учебно съдържание, учебни програми за обучение на ученици с нарушено зрение в подготвителния клас, учебни програми по специалните предмети, индивидуални образователни програми, специални учебници и учебни помагала, програми за професионално обучение.

  1. Детски градини, училища и центрове за деца и ученици с увреден слух

Обучението и възпитанието на деца и ученици с увреден слух се осъществява съгласно държавните образователни изисквания за учебното съдържание, подходящо подбрани учебни програми за деца с увреден слух, адаптивни учебни планове и програми, специални учебни помагала, програми за професионално обучение.

Откриват се подготвителни класове и паралелки за деца с увреден слух.

  1. Оздравителни детски градини и училища

В оздравителните детски градини и училища със редно тежки, компенсирани и реконвалесцентни форми на хронични заболявания, само ако възпрепятстват обучението им в други детски градини и училища. Обучението в оздравителните детски градини се осъществяват съгласно ДОМ за предучилищно възпитание и подготовка.

Обучението в оздравителните училища се осъществява съгласно ДОМ за учебно съдържание и в съответствие със Закона за професионалното образование и обучение.

  1. Болнични училища

В болничните училища се обучават ученици със: соматични заболявания, неврологични и психични заболявания, трайни болестни увреждания.Учениците с умствена изостаналост, с увреден слух, с нарушено зрение получават текущи оценки за времето на обучението им в болничното училище. Учебен срок или година се приключва в съответното училище, от което идват.

Обучението на учениците в болничното училище се осъществява съгласно ДОМ за учебно съдържание, учебни планове и програми за деца и ученици със специални образователни потребности.

 

 

 

МОДЕЛИ НА ИНТЕГРИРАНО ОБУЧЕНИЕ

Моделите за интегрирано обучение са необходими за децата със специални потребности, но трудно могат да се реализират повечето от тях.

Най-приемлив модел на интегрираното обучение е частичната интеграция. Моделът на частичната интеграция предвижда детето със специални педагогически нужди да получи възможността да посещава масовото училище един ден седмично или две-три занятия в рамките на една седмица.

Макар и да не осигурява пълна интеграция, моделът е стъпка напред в преодоляване на социалната изолация.

 

  

 

ПРИЛОЖЕНИЕ:

  • Снимки, личен архив

(клуб за деца със специални нужди „Слънчогледи“, град София)


 

 

WWW.POCHIVKA.ORG