Home Икономика Военни разходи и социални разходи

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Военни разходи и социални разходи ПДФ Печат Е-мейл

Военни разходи и социални разходи.

Военни разходи

Военните разходи са основен представител на непроизводителните разходи в държавните бюджети. Години наред с техния обем и структура са свързани редица от проблемите на финансовата балансираност, държавната задлъжнялост и нарастването на данъците. През последните години разходите за поддържане и развитие на военния състав и бойната техника нарастват с по-умерени темпове. Светът като цяло изразходва огромни по размер финансови ресурса за военни нужди. Челните позиции в това отношение винаги се заемат от развитите страни.

Главна причина за растежа на военните разходи е неспиращият процес на милитаризиране на икономиката. Военното производство и неговото финансиране винаги са важен въпрос на финансовата политика на правителствата. Обвързването на военното производство с останалите отрасли на икономиката е основна причина за промените в структурата на държавните разходи .. Разходите за въоръжаване са един от базовите елементи на държавните финанси, а растежът им е важен показател на нарастването на непроизводителното държавно потребление.

Финансовата теория разграничава три групи военни разходи преки, косвени и скрити. Най-голям дял в структурата на държавните бюджети заема групата на преките военни разходи. Тя включва:

-• разходите за поддържане и подготовка на въоръжените

-• разходите за снабдяване и оборудване на отделните войскови групи с бойна техника и въоръжение;

-• разходите за научни изследвания и експерименти с военна насоченост;

-• разходите за строеж на военни съоръжения. Обикновено те ангажират от 20 до ЗО % от общия обем на военните разходи.

Внимание в случая заслужават:

*Промените в структурата на преките военни разходи. Развитието на науката и техниката засилва потребностите от създаване на по· модерни и тактически по-съвършени оръжия. Нараства и цената на военната техника. Особено сериозно това се чувства по време и след Втората световна война с появата на атомното оръжие, с широкото навлизане на електрониката в създаването и използването на бойната техника. Днес значително се повишава цената на танковете, самолетите, ракетното оръжие, атомните самолетоносачи.

Ориентация към намаляване относителния дял на парите, отпускани от държавните бюджети, се наблюдава в областта на разходите за поддържане на личния състав на армията.

Значителното увеличаване на видовете и броя на съвременните оръжия е повод за увеличаване на разходите за издръжка и експлоатация на военната техника и имущество. Нараства величината на финансирането на поддържането и ремонта, снабдяването с гориво и др.

Непрекъснато растат разходите за военно строителство -ракетни бази и площадки, летища, полигони за военно обучение и тренировка, пристанища, съоръжения за противоракетна и противовъздушна отбрана.

Неизбежна съставка на преките военни разходи през годините след Втората световна война са разходите за научни изследвания и разработки към военните програми.

.Обемът на преките военни разходи се увеличава най-бързо по време на война. Обезценката на парите, спадането на темповете на редица производства в подобни случаи, е главна причина за поскъпването на военната техника, продоволствието и снаряженията.

Не намалява значението на косвените военни разходи. Към тях се числят разходите, които не се отнасят пряко към издръжката на бойния състав и техниката. Става дума за:

65535           разходите по държавните дългове;

65536           разходите, свързани с възстановяване щетите, нанесени от войните;

65537           разходите за надпревара във въоръжаването;

65538           разходите за изплащане на пенсии и помощи за ветераните от войната.

Косвените военни разходи заемат от 15 до 20 % от общата сума на разходите за въоръжаване. Според тях най-голям е делът на разходите по държавните дългове - разходи, които са предизвикани от бързия растеж на държавната задлъжнялост, породена от непрекъснатото нарастване на непроизводителните разходи в държавните бюджети. Във връзка с това внимание заслужава връзката между военните разходи и нарастването на разходите по държавните дългове. В условията на развитата икономика тази връзка изразява една закономерност, свързана с отражението, което военните разходи оказват върху стабилността на държавните финанси и използването на системата на държавния кредит за поддържане на тази стабилност. Обяснението на нещата и тук се крие в непроизводителния характер на военните разходи.

Нарастването на военните разходи по принцип води до нарушаване на бюджетното равновесие, Т.е. до недостиг на пари за изпълнението на бюджетната разходна програма. Израз на това неравновесие са огромните по размер бюджетни дефицити, които в отделните страни са постоянно явление на финансовите системи. За покриването на предизвиканите от растежа на военните разходи бюджетни дефицити държавата прибягва до сключването на заеми. Последните обаче подлежат на връщане, а тяхното съществуване е повод за ежегодно плащане на лихва. Така колкото повече се увеличава размера на парите, акумулирани в бюджетната система чрез кредита, толкова повече в разходната структура на бюджета се увеличава делът на разходите по държавните дългове. По принцип те са друго изражение, косвена форма на финансирането на военните разходи. Непрекъснатият растеж на военните разходи превърна разходите по държавните дългове в крупна статия на бюджетите на развитите страни.

Нарастването на разходите по държавните дългове също е предпоставка за увеличаване на непроизводителното държавно потребление, тъй като има в своята основа растежа на военните разходи. По тази причина през следващите години от развитието (след сключването на заема) факторите за увеличаване на бюджетното неравновесие вече стават два - разходите по държавните дългове и военните

разходи.

Немалко разходи ангажира плащането на пенсии и помощи на

ветераните от войната, а също така и обезщетенията за загиналите

във войната.

Свое място в процеса на милитаризирането на националните

икономики имат и скритите военни разходи. Те се осъществяват в съответствие с програмите на гражданските ведомства и включват:

• разходите за строителство на стратегически обекти и

съоръжения;

65539           разходите за развитие на енергетиката;

65540           разходите за развитие на електрониката и механиката;

65541           разходите за развитие на флотата;

65542           разходите за развитие на съобщенията, здравеопазването

и образованието;

• разходите за наука и научни изследвания.

Във всички тези направления съществена част от обектите, стоките и услугите имат връзка с военно-промишления комплекс и програмите за стратегическа отбрана.

Социални разходи

В съвременния свят социалните разходи са важен елемент на държавната финансова политика. Тяхното осъществяване е свързано с възпроизводството на работната сила, което е жизненоважно за всяка обществено-икономическа система. Инвестициите в човека (т.нар. социални разходи) десетилетия наред заемат водещо място в разходните структури на държавните бюджети - от 40 до 66 % от общата сума на раэходите - Т.е. повече от половината от националните финансови ресурси на развитите страни. Причините за бързия растеж на социалните разходи са няколко. Внимание в това отношение заслужават:

.Развитието на научно-техническия прогрес, което е немислимо без съществено подобряване на образователното и квалификационното равнище на индивидите. Развитието на електрониката и автоматиката и нейното широко навлизане в управлението, организацията и осъществяването на производството (гражданско и военно), повишават търсенето на квалифицирана работна ръка.

.Засилването на борбата на хората за икономически и политически права - борба, в основата на която стоят исканията за по· съвършено образование и здравеопазване, за ликвидиране на безработицата, за увеличаване на пенсиите по болест и старост. .Развитието на икономиката като цяло.

В групата на социалните разходи се включват: разходите за социално осигуряване; разходите за здравеопазване; разходите за образование; другите социални разходи - култура, спорт, социални помощи.

1. Разходи за социално осигуряване

Разходите за социално осигуряване са основно перо на бюджетната система на държавата. В развитите страни техният обем вече значително надвишава равнището на военните разходи. В края на миналия век те заемат от 20 до 48 % от общата сума на бюджетните разходи. Влияние върху тези измерения на разходите оказват както борбите на работниците, така и непрекъснатото увеличаване на възрастовата граница на заетите.

В тази група най-голям е относителният дял на разходите за изплащане на пенсии за старост и инвалидност. В отделните страни възрастовата граница за получаване на пенсия е около 60-65 години. В Дания тя е 67 години, а във Франция - 60 години. Във Германия пенсията за старост обхваща 75 % от средната заплата. В САЩ -68%.

Повечето от програмите за социално осигуряване имат за цел

създаването на солидни гаранции срещу различни рискове: безработица, старост, болест. "Тези програми покриват малка част от населението. При осигуряването по болест например само пенсиите са гарантирани. Равнището на тяхното покриване често е по-слабо и създава възможност за разгръщане на частното осигуряване". Независимо от това социалните програми на САЩ (в сравнение с останалите страни) са по-богати. Те са насочени към лицата, които имат ниски доходи и решават специфични задачи. Много често вниманието се насочва към решаване проблемите на бедността в страната. Разходите в тази насока обаче имат за резултат както решаване на конкретни проблеми - повишаване равнището на доходите, така и дестимулиране на участието в общественото производство.

Значителни парични суми се изразходват и в областта на

осиryряването срещу безработица. В повечето от страните това осигуряване е добре развито благодарение на дейността на държавата, предприемачите и синдикатите. В Германия например помощите за безработица са два вида: обезщетение срещу безработица; помощи за безработните. Те се съобразяват с редовността на вноските на предприемачите и работниците, а също така и със социалното положение на безработните. Независимо от това известна част от безработните остава извън системата на социалното подпомагане.

3.2. Разходи за здравеопазване

Разходите за здравеопазване, осъществявани от държавата, значително надвишават частните. В някои страни обаче все още е силно развито частното здравеопазване. В САЩ например частният сектор предлага 71 % от общия брой на болничните легла. Структурата на държавните разходи тук се предопределя от два вида плащания _ разходи за медицинско обслужване извън болничните заведения и разходи за обслужване в болничните заведения. Разходите за здравеопазване включват: разходите за персоналните прегледи; разходите за болнични прегледи; разходите за изследване и създаване на медицинска апаратура; разходите за строителство и обзавеждане; разходите за научни изследвания.

Мащабите на държавните разходи най-често се предопределят

от:

-• процеса на нарастване на тоталното равнище на личното потребление на медицински услуги.

-• неравномерното разпределение на разходите и високите цени на услугите, които са фактор за засилване на социалното неравенство.

-• свръхконсумацията на медицински услуги, която затруднява правителствата и се отразява върху цялата икономическа активност.

3.3. Разходи за образование

Обучението и квалификацията на гражданите е главно условие за повишаване ефективността на производството и за увеличаване богатството на дадена нация. Особено значение имат тези процеси при съвременните условия, когато високите постижения на науката и техниката, масовото внедряване на нови технологии, машини и съоръжения изискват солидна теоретическа и практическа подготовка за участниците в непосредствения производствен процес, а също така и за тези, които създават необходимите условия за неговото нормално протичане или го ръководят.

Чрез разходите за образование държавата въздейства върху процеса на формирането и изграждането на съвременния участник в обществения възпроизводствен процес - участник, който трябва да има широка икономическа и техническа култура, добре да познава тайните на своята професия, да твори и да усъвършенствува непрекъснато своя труд. Разбира се, в условията на развитата пазарна икономика въпросът не е само във високата квалификация и ерудиция на хората. По-квалифицираният труд носи по-големи печалби, тъй като създава и по-голяма стойност. Разходите, вложени за повишаване на образователната и професионалната подготовка, неслу­чайно се сочат като един от лостовете на стопанския просперитет и всеобщото благоденствие. Нерядко растежът на националния доход се свързва с активизирането на ролята на държавата и частния сектор именно в това направление. Успоредно с това не бива да се пренебрегват възможностите за изпълнение на идеологически задачи чрез образованието. Равнището на държавните разходи за образование се предопределя от:

-• Задължителното обучение на подрастващите.

-• Развитието на научно-техническия прогрес, което изисква висококвалифицирана подготовка от всеки завършващ средно или висше образование.

-• Превръщането на държавните учебни заведения в центрове за широкомащабни научни изследвания, в които се обучават и работят елитни специалисти в различни направления на научните изследвания.

-• Развитието на висшето образование, което е продиктувано от острата потребност от подготовка на кадри с висша квалификация, необходими за всички постове на управлението и организацията на националната икономика. Съществена част от държавните разходи в тази насока се използват за:

о издръжка на преподавателския състав и обслужващия персонал;

о изграждане и поддържане на материалната база сгради, пътища, спортни съоръжения, отопление и осветление и др.;

о финансиране на основната дейност на университетите и висшите училища • обучение, повишаване квалификацията на педагогическите кадри, обновление на учебния материал;

о създаване на условия за разгръщане на научни изследвания и експерименти.

Изследването на състава и структурата на социалните разходи дава основание да се направят следните изводи:

-• Водещи позиции заемат разходите за социално осигуря в не, пенсии за инвалидност и старост, обезщетенията за безработните. • Засилват се позициите на държавния сектор в развитие на медицинските услуги.

-• Усилията на държавата се насочват към създаване комплексни центрове за обучение и научни изследвания.

 

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG