Home Икономика ИЗТОЧНИЦИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА АКТИВИТЕ НА ФИРМАТА

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
ИЗТОЧНИЦИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА АКТИВИТЕ НА ФИРМАТА ПДФ Печат Е-мейл

ИЗТОЧНИЦИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА АКТИВИТЕ НА ФИРМАТА

По-подробното разглеждане на този елемент от съдържанието на финансите на фирмата налага да се направи и по-детайлна класификация на източниците за финансиране на нейните активи според различни критерии.

3.1. Класификация на източниците за финансиране на активите на фирмата според произхода на финансовите ресурси

Според този критерий източниците са:

а) вътрешни източници (собствени източници), включващи:

-          неразпределената печалба;

-          амортизационните отчисления.

Неразпределената печалба е частта от нетната печалба, която не се разпределя под формата на дивиденти, а се реинвестира в активите на фирмата.

Амортизациите са стойностният размер на физическото и морално изхабяване на дълготрайните активи на фирмата. Амортизационните отчисления се използват за:

-          финансиране на възстановяването на изхабените дълготрайни активи;

-          финансиране на разширяването на фирмата чрез придобиване на нови активи и увеличаване на стойността на съществуващите активи.

Основание да се приеме, че амортизационните отчисления се използват за разширение на фирмата, чрез придобиване на нови активи и увеличение на съществуващите активи е обстоятелството, че амортизационните отчисления не се отделят в самостоятелен паричен поток и заедно с останалите свободни средства на фирмата служат за финансиране на текущата й дейност.

Използването на вътрешни източници за финансиране на активите на фирмата е индикатор за растеж на собствения й капитал и на личното богатство на нейните собственици.

б) външни източници

Външните източници на парични средства за финансиране на активите на фирмата са финансовите пазари и лизинговите споразумения.

Финансовите пазари са местата, където се срещат стопански субекти, предлагащи парични средства, със стопански субекти, които търсят финансови средства. На тези пазари фирмата се среща с бъдещите инвеститори - лица, предоставящи й парични средства под различна форма.

Класификацията на финансовите пазари се представя схематично така:

  • според двата традиционни начина за набиране на парични средства от фирмите, чрез емитиране на ценни книжа, финансовите пазари са:

-  пазари на акции;

-  пазари на облигации.

  • според поредността на продажбата на емитираните от фирмите ценни книжа, финансовите пазари са:

- първични;

- вторични.

На първичните финансови пазари се извършва първоначалната продажба на емитираните ценни книжа и те стават собственост на първия по ред купувач.

На вторичните финансови пазари се продават ценни книжа, които вече са били продадени поне веднъж и предишният им купувач ги продава отново.

  • според спецификата на организирането на продажбите на ценните книжа, финансовите пазари са:

- борсови;

- извънборсови.

Борсовите и извънборсовите пазари са вторични финансови пазари.

Борсовите пазари са специално организирани места - фондови борси, където се срещат купувачите и продавачите на ценни книжа или техните агенти и се извършват сделки помежду им.

Извънборсовите пазари обхващат дилърски отдели, където посредници - дилъри продават или купуват ценни книжа на всеки и от всеки клиент, който се обърне към тях и приеме техните условия. Тези пазари, поради развитата си информационна мрежа, са достатъчно конкурентоспособни на борсовите пазари.

  • според  срокът на използване на ценните книжа, търгувани на тях, финансовите пазари са:

- парични;

- капиталови.

На паричните пазари се търгува с краткосрочни дългови книжа със срок на погасяване по-малък от година, като менителници, записи на заповед и други.

На капиталовите пазари се търгува с ценни книжа, които имат срок на използване по-дълъг от една година – акции иоблигации.

3.2. Класификация на източниците за финансиране на активите на фирмата според характера на задълженията, които пораждат

Според този критерий източниците са:

а) собственият капитал на фирмата, включващ:

-          основния капитал;

-          допълнителния капитал;

-          резервите;

-          неразпределената печалба.

б) привлеченият капитал на фирмата, включващ:

-          дългосрочните заеми;

-          краткосрочните заеми;

-          текущата задлъжнялост на фирмата;

-  финансиранията.

3.3. Класификация на източниците за финансиране на активите на фирмата според срока, за който са осигурени финансовите ресурси

Според този критерий източниците са:

а) дългосрочни, включващи:

-          собствения капитал,

-          дългосрочните заеми;

- финансиранията.

б) краткосрочни, включващи:

-          краткосрочните банкови заеми,

-          текущата задлъжнялост на фирмата.

3.4. Формиране на източниците за финансиране на активите на фирмата

3.4.1. Формиране на вътрешните източници

а) Формиране на неразпределената печалба.

Неразпределената печалба се формира според Закона за корпоративното подоходно облагане./ДВ,бр.115 от 1997 г./

б) Формиране на амортизациите

Амортизацията е процес на пренасяне на стойността на дълготрайните активи (без земята и дълготрайните финансови активи) в разходите на произведените с тях стоки и услуги в съответствие с физическото и моралното им изхабяване.

Амортизациите се формират според избрания метод за включване (начисляване) на част от стойността на дълготрайните активи през годините на експлоатацията им, в разходите на произведените стоки и услуги.

Методи на амортизация

Линеен метод

Характерното при този метод е, че през всяка година от експлоатацията на дълготрайния актив се начислява в стойността на произведените с него стоки и услуги една и съща сума на амортизации. Същността на този метод би могла да се изрази така:

ПСДМА

ГСАО  = —————

t

където:

ГСАО  - годишна сума на амортизации за съответния дълготраен актив;

ПСДМА – първоначална стойност на дълготрайния актив;

t  – срок на експлоатация на актива.

Нелинейни методи, в това число:

-               прогресивен нелинеен метод

Същността на този метод би могла да се изрази с това, че през всяка година от експлоатацията на дълготрайния актив се начислява нарастваща с определен годишен темп сума на амортизации;

-               дегресивен нелинеен метод

Същността на този метод би могла да се изрази с това, че през всяка година от експлоатацията на дълготрайния актив се начислява намаляваща с определен годишен темп сума на амортизации. Този  метод е най-масово прилаган, поради съответствието, което  създава, между размера на годишните амортизации и степента на моралното и физическото изхабяване на дълготрайния актив.

Същността на тези методи би могла да се изрази така:

ПСДМА х ГНА

ГСАО  = ————————

100

където:

ГСАО  - годишна сума на амортизации за съответния дълготраен актив;

ПСДМА – първоначална стойност на дълготрайния актив;

ГНА – годишна норма на амортизация в %.

В зависимост от това, дали нормата е прогресивно нарастваща или дегресивно намаляваща, се прилага една от двете разновидности на тези методи.

Пример:

Като се приложи методът на дегресивна нелинейна амортизация сумата на числата, да се изчислят годишните суми на амортизация на дълготраен материален актив (ДМА) с ПСДМА 100 млн. лв. и срок на експлоатация 10 години.

 

Решение:

Използва се формулата:

ПСДМА х ГНА

ГСАО  = ————————

100

Същността на метода на дегресивна нелинейна амортизация сумата на числата се състои в подхода за изчисляване на ГНА.При този метод ГНА за всяка от годините на експлоатация на ДМА се образува като броят на годините, оставащи до края на срока на експлоатация на актива, се раздели на сбора от поредните номера на годините от срока на експлоатация. Полученото частно от деленето, изразено в проценти, е съответната годишна норма на амортизация за конкретния актив, т.е.:

поредни                брой на годините               годишна                  годишна

номера на             до края на срока                норма на                 норма на

годините               на експлоатация               амортизация           амортизация

%

1                                      10                                    10/55                        18

2                                        9                                      9/55                        16

3                                        8                                      8/55                        15

4                                         7                                      7/55                        13

5                                        6                                      6/55                        11

6                                        5                                      5/55                          9

7                                        4                                      4/55                          7

8                                        3                                      3/55                          5

9                                        2                                      2/55                          4

10 1                                      1/55 2

55                                                                                1                            100

Получените годишни норми на амортизация се използват за изчисляване на съответстващите им ГСАО, т.е.:

ПСДМА х ГНА1 100 000 000 х 18

ГСАО1 = ———————— , или     ———————— = 18 000 000;

100                                    100

ПСДМА х ГНА2 100 000 000 х 16

ГСАО2 = ———————— , или     ———————— = 16 000 000;

100                                    100

ПСДМА х ГНА3 100 000 000 х 15

ГСАО3 = ———————— , или     ———————— = 15 000 000;

100                                    100

ПСДМА х ГНА4 100 000 000 х 13

ГСАО4 = ———————— , или     ———————— = 13 000 000;

100                                    100

ПСДМА х ГНА5 100 000 000 х 11

ГСАО5 = ———————— , или     ———————— = 11 000 000;

100                                    100

ПСДМА х ГНА6 100 000 000 х 9

ГСАО6 = ———————— , или     ———————— = 9 000 000;

100                                    100

ПСДМА х ГНА7 100 000 000 х 7

ГСАО7 = ———————— , или     ———————— = 7 000 000;

100                                    100

ПСДМА х ГНА8 100 000 000 х 5

ГСАО8 = ———————— , или     ———————— = 5 000 000;

100                                    100

ПСДМА х ГНА9 100 000 000 х 4

ГСАО9 = ———————— , или     ———————— = 4 000 000;

100                                    100

ПСДМА х ГНА10 100 000 000 х 2

ГСАО10 = ———————— , или     ———————— = 2 000 000.

100                                    100

3.4.2. Формиране на външните източници

Външните източници се формират основно чрез емисия на ценни книжа и чрез лизинг на дълготрайни материални и дълготрайни нематериални активи.

Емисия на ценни книжа

Процедурата по емисия на ценни книжа включва следните етапи:

а)        публикуване на проспект от фирмата-емитент или упълномощен от нея инвестиционен посредник, предхождано от издаване на писмено потвърждение на проспекта от Комисията за публично предлагане на ценни книжа;

б)        публикуване на съобщение в медиите за публичното предлагане на ценните книжа;

в)        установяване на офертната цена на ценните книжа.

Офертната цена на ценните книжа се образува по формулата:

П = бр.Цк х ОЦ - Кдр.,

където:

П - предвидените постъпления от продажба на ценните книжа;

бр.Цк - броят на ценните книжа (брой акции, брой облигации и други);

ОЦ - офертната цена на ценните книжа (за една акция, за една облигация и т.н.);

Кдр. - разходите за комисионни и други разходи по емисията.

При малките фирми и затворените компании, с цел  привличане на външни източници на капитал, вместо публично предлагане на ценни книжа, се прилага директна продажба на акции или облигации.

Лизинг на дълготрайни материални и дълготрайни нематериални активи.

Лизингът (leasing) е процес на финансиране на активите на фирмата чрез определен вид наемен договор.

Лизингът възниква посредством договор за наем между две страни - собственикът на актива, наречен наемодател или още лизингодател и бъдещия ползвател на актива, наречен наемател или още лизингополучател (лизингар), който се задължава да плаща наем на лизингодателя за срока на ползване на актива.

Ползването на активи под формата на лизинг създава права, близки до правата на техния собственик, тъй като всички ефекти от ползването остават за наемателя. От тази гледна точка лизингът се счита за една от формите за придобиване на активи на кредит. Това обстоятелство се потвръждава от регламентите в счетоводния стандарт за отразяване на лизинга на дълготрайни активи в счетоводните отчети на наемодателя и наемателя:

- при финансов лизинг

В баланса на наемателя стойността на наетия актив през периода на наемане се отразява и като актив, и като пасив, защото наетото оборудване се използва постоянно от наемателя.

В баланса на наемодателя отдаденият под финансов лизинг актив се отчита не като имущество, а като дебиторско вземане на стойност, равна на посочената в наемния договор.

- при оперативен лизинг

В счетоводния отчет на наемателя лизинговите плащания се отразяват като текущ разход.

В баланса на наемодателя отдаденият под наем актив се отчита в състава на дълготрайните активи, а изхабяването му се отчита в съответствие с правилата за отчитане на амортизациите.

3.5. Цена на финансирането на активите на фирмата от различни източници

Предоставеният капитал, в зависимост от източника си, има своя цена, изразена чрез очакваната от инвеститора норма на възвръщаемост от този капитал или чрез цената, която получателят приема да плати на инвеститора за предоставения капитал.

3.5.1. Фактори за формиране на цената на предоставения капитал

Цената на предоставения капитал се формира според:

а) Формата на предоставяне на капитала

Ако предоставеният капитал е от вътрешен източник, например от неразпределената печалба, цената му е по-ниска, отколкото на този от външен източник. По-ниската цена е следствие от това, че няма комисионни и други разходи по емисията.

При различните видове ценни книжа цената на финансирането е различна.

б) Срокът, за който е предоставен капиталът

При кратки срокове нормата на искания от инвеститора доход, съответно разходите на фирмата за капитал, е по-ниска отколкото при дългосрочното предоставяне на капитал, поради по-ниския риск за инвеститорите.

в) Рискът, свързан с инвестицията

При нисък риск на инвестицията цената на капитала е по-ниска, отколкото при инвестиции с по-висок риск. Рискът обикновено се измерва с вероятността да не се получи очакваният доход от инвестицията.

3.5.2. Цена на финансирането на активите от неразпределената печалба

Неразпределената печалба е останалата част от нетния доход (печалбата след плащане на данъци) на фирмата, след изплащането на дивиденти, която се реинвестира.

Макар и да не се получава пряко от акционерите, тази част от дохода също е тяхна собственост. Тя е част от собствения капитал на фирмата и при нейното инвестиране са валидни същите изисквания за възвръщаемост, както при емисиите на акции.

Цената на финансирането на активите от неразпределената печалба е еднаква с цената на финансирането чрез емисия на обикновени акции, като не се имат предвид разходите по емисията, т.е.:

Д1 До х (1+g)

Цнп= ———— + g  = ——————— + g,

Цо Цо

където:

Цнп - цена на финансирането от неразпределената печалба;

До - полученият в края на последната отчетена финансова година дивидент;

g - годишният темп на увеличение на дивидентите в бъдеще;

Д11 - прогнозираният дивидент след една година;

Цо - пазарната цена на една акция в момента.

Пример: Каква е цената на финансирането на активите на фирмата от неразпределената й печалба, при следните параметри за една нейна акция:

- пазарна цена на една акция в момента - 200 лв.;

- размер на последния изплатен дивидент на една акция - 25 лв.;

- темп на нарастване на дивидентите - 2% годишно.

Решение:

25 х (1+0.02)

Цнп = ———————— + 0.02 = 0.13 + 0.02 = 0.15 или 15%

200

Цената на финансирането на активите от неразпределената печалба е доходът, който трябва да получи нейният собственик при инвестирането й в активи на фирмата.

3.5.3. Цена на финансирането на активите чрез емисия на обикновени акции

При емисията на обикновени акции паричният ресурс във фирмата се получава в резултат на продажбата на акциите.

Обикновените акции представляват право на собственост върху съответна част от имуществото на фирмата, равна на номиналната им стойност. Те дават право на притежателя им на дивидент, чийто размер зависи от нетния размер на печалбата на фирмата и право на ликвидационен дял при прекратяване на фирмата. Техният притежател има право да участва в управлението й на принципа “една акция - един глас”. Обикновените акции определят размера на отговорността на притежателя им.

Цената на финансиране на активите чрез емисия на обикновени акции се пресмята по следната формула:

До х (1+g)

Цоа = ———————————————————— + g,

ЦО х (1- Разходи по емисията)

където:

Цоа - цената на финансирането с обикновени акции;

ЦО - офертната цена, по която се продават акциите от емисията;

До - полученият в края на последната финансова година дивидент;

ЦО х (1 - Разходи по емисията) - нетните постъпления от продажбата на една акция.

От гледна точка на факторите за формиране на цената на предоставения капитал, цената на финансирането на активите чрез емисия на обикновени акции следва да е най-висока, в сравнение с цената на капитала от други източници.

Всички фактори, водещи до покачване цената на една акция, намаляват цената на финансирането от този източник, тъй като относителната тежест на дивидента намалява (виж горната формула).

3.5.4. Цена на финансирането на активите чрез емисия на привилегировани акции

Чрез емисия на привилегировани акции се формира част от собствения капитал на фирмата. Тези акции предлагат фиксиран дивидент, което ги доближава по степен на риск до облигациите.

Притежателите на привилегировани акции не са фактически собственици на фирмата, тъй като не могат да участват при вземането на решения в общото събрание на акционерите. Привилегированите акции носят по-нисък риск за притежателите им, защото съответстващият им ликвидационен дял от имуществото на фирмата е гарантиран и се получава преди този на обикновените акционери.

Цената на финансирането на активите чрез емисия на привилегировани акции се пресмята по формулата:

Д

Цпа = ———————————————————,

ЦО х (1- Разходи по емисията)

където:

Цпа - цената на финансирането на активите чрез емисия на привилегировани акции;

ЦО - офертната цена на една привилегирована акция;

Д - годишният дивидент, който носи една привилегирована акция;

ЦО х (1 - Разходи по емисията) - нетните постъпления от продажба на една акция.

3.5.5. Цена на финансирането на активите с облигации

Емисията на облигации е форма за дългосрочно финансиране на фирмата чрез облигационни заеми. Емитираните облигации носят годишна лихва, изчислявана на основата на номиналната им стойност и купонен процент. Облигациите имат срок на съществуване и с настъпването на падежа им подлежат на погасяване чрез изплащане на номиналната им стойност на техните притежатели.

Рискът за инвеститорите, закупили облигации, да не си получат вложените пари, е много по-нисък, отколкото при останалите инвеститори, закупили акции.

Цената на финансирането на активите на фирмата с облигации е най-ниска и прави този начин на финансиране най-евтин.

Цената на финансирането с облигации се образува в зависимост от равнището на пазарния лихвен процент по дългосрочните банкови кредити. Цената на финансирането с облигации е в правопропорционална зависимост от равнището на пазарния лихвен процент по тези кредити. Цената на финансирането с облигации е зависима и от срока на емисията им. Когато срокът се удължава, цената расте, поради растежа на разходите по емисията.

Цената на финансирането с облигации се пресмята по формулата:

Л

Цобл = ————————————————————,

Цо х (1 - Разходи по емисията)

където:

Цобл - цената на финансирането с облигации;

Л - годишната лихва, която носи една облигация;

Цо х (1 - Разходи по емисията) - нетните постъпления от продажбата на една облигация;

Цо - цената, по която се продава една облигация.

Реалната цена на финансирането с облигации е по-ниска от Цобл и се пресмята по следната формула:

Цробл. = Цобл. х (1 - Т),

където:

Цробл. - реалната цена на финансирането с облигации;

Т - размерът на данъка върху печалбата.

Реалната цена на финансирането с облигации е по-ниска от цената на финансирането с банков кредит. Това произтича от правилото, че лихвите по кредитите се признават за разход на фирмата и следователно намаляват данъчните отчисления от дохода й. Доходът на една акция расте, расте и исканият от инвеститорите доход.

3.5.6. Средно претеглена цена на капитала

Различните източници на финансиране имат различна цена. Средно претеглената им величина се означава със СПЦК и се пресмята по формулата:

ОА                                                 ПА                                             Обл

СПЦК=Цоа х ———————— + Цпа х  ————————— +Цобл (1-Т) х —————————

ОА + ПА + Обл                       ОА + ПА + Обл                              ОА + ПА + Обл

където:

ОА - общата номинална стойност на емитираните обикновени акции;

ПА - общата номинална стойност на емитираните привилегированите акции;

Обл - общата номинална стойност на емитираните облигации.

В тази формула, ако номиналните стойности на ценните книжа се заменят с пазарните им цени, се получава по-точна оценка на СПЦК.

Средната цена на капитала във фирмата е зависима от промените в относителните тегла на различните източници на финансиране и от цените на финансирането от тези източници.

Въпроси:

1.   Кои са източниците за финансиране на активите на фирмата?

2.   С какво се изразява цената на различните източници на капитал за фирмата?

3.   При кой от източниците на капитал цената на финансирането е най-висока и защо?

4.   При кой от източниците на капитал цената на финансирането е най-ниска и защо?

Задачи:

1.   Каква е цената на финансиране на активите чрез емисия на обикновени акции при следните параметри на емисията:

-     офертна цена на една акция -                                                 20 лв.

-     годишен темп на увеличение на дивидента на една акция -           2 %

-     относителен дял на разходите по емисията спрямо

постъпленията от емисията -                                                  10 %

-     размер на последния получен дивидент за една акция -  2 лв.

Отговор: 13 %

2 х (1+0.02)

Цоа = ———————— + 0.02 = 0.13 = 13 %

20 х (1- 0.10)

2.   Каква е цената на финансиране на активите чрез емисия на привилегировани акции при следните параметри на емисията:

-     офертна цена на една привилегирована акция - 25 лв.

-     годишен дивидент на една привилегирована акция - 2 лв

-     относителен дял на разходите по емисията спрямо

постъпленията от продажба на привилегировани акции -  10 %

Отговор: 9 %

 

2

Цпа = ——————— = 0.088 = 9 %.

25 х (1- 0.1)

3.   Каква е цената на финансиране на активите чрез емисия на облигации при следните параметри на емисията:

-     офертна цена, по която се продава една облигация -       50 лв.

-     годишна лихва, която носи една облигация         -              5 лв

-     относителен дял на разходите по емисията спрямо

постъпленията от продажба на облигациите-     15 %

Отговор: 12 %

5

Цобл = ———————— = 0.12 = 12 %.

50 х (1 - 0.15)

4. Каква е средно претеглената цена на капитала в размер на 200 000 лв., осигурен от следните източници:

-     емисия на обикновени акции                  -  70 000 лв.;

-     емисия на привилегировани акции                       -  30 000 лв.;

-     емисия на облигации                                                - 100 000 лв.

При следните условия:

-     цена на финансирането от всеки източник,

равна на резултатите по задачи 1, 2 и 3;

-     размер на данъка върху печалбата - 20%.

Отговор: 10.9 %

70 000                      30 000                                     100 000

СПЦК=0.13 х ————— + 0.09 х ———— +  х  0.12 х (1-0.2)  —————— =0.13 х 35+ 0.09 х 15 +

200 000                    200 000                                     200 000

+ 0.10 х 50 = 4.55 + 1.35 + 5 = 10.9 %

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG