Home История История - години

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
История - години ПДФ Печат Е-мейл

Общество, православна църква и българска култура ХV-

1185г. – търновския митрополит Василий се самообявява за архиепископ и се ражда Търновската архиепископия.

1185-1204г. – диоцеза на Търновската а-я расте за сметка на Охридската архиепископия.

1204-1235г. – уния с Римската курия, при която църквата ни се управлява от primas и също е архиепископия.

1235г. – в Лампсак вселенския константинополски патриарх в Никия – Герман ІІ ръкополага търновския архиепископ Йоаким за патриарх. Събор на ортодоксалните центрове.

9.ІІІ.1230г. – битката при Клокотница, след която цар Иван Асен става хегемон в Европейския югоизток. Евтимий Търновски в “Житие на света Петка Търновска” отб, че след тази битка повсеместно в новозавладените български земи са назначавани български духовници.

24.VІ.1241г. – умира цар Иван Асен ІІ.

1261г. – Византия е възстановена.

1351г. – Константинополския събор, на който патриарх Калист осъжда варлаамитството и признава исихазма.

1355г. – в специално послание до Търновския събор патриарх Калист иска Търновската патр. да плаща данък на Великата Цариградска патриаршия и неговото име да бъде споменавано вместо това на търн. пътр.

1363г. – Теодосий Търновски предприема предсмъртно посещение към К-пол, за да получи благословията и опрощението на цариградския патриарх.

1371г. – Ромил Видински умира във византийски манастир в Атон.

1346г. – създава се Ипекската патриаршия с благословията и знанието на търновския патриарх Симеон. Тя става основен враг.

1334-1394г. – Македония влиза в състава на Сърбия. Стефан Душан.

1331-1371г. – управление на цар Иван Александър – от българските земи отпада Добруджанското деспотство на деспот Добротица и синът му Иванко. Те присъединяват диоцеза си към варненския митрополит.

1356г. – цар Иван Александър поделя страната между цар Иван Шишман и цар Иван Срацимир. Сара.

1381г. – Видинската митрополия преминава в диоцеза на Цариградската патриаршия. Умелата политика на патриарсите. Йоадаф Бдински.

15. VІІ. 1389г. – разгром на Сърбия при Косово поле.

17.VІІ.1393г. – падането на Търново. Патриарха от “Възнесение Господне” в “Свети Петър и Павел”  на заточение в Македония (Тракия). Част от клира е избит, а друга част забягва в Сърбия и Киевска Русия. Образуване на диховен вакуум.

1394г. – умира патриарх Евтимий Търновски.

VІІІ.1394г – патр. Антоний ІV ръкополага за архипаскир Йеремия.

V. 1395г. – Йеремия пристига в Търново и започва богослужебната си дейност.

1416г. – според доц. Юрий Трифонов това е краят на Търновската патриаршия.

1416-1438г. – според проф. Зина Маркова в този период става свеждането на Търново до ранг на обикновена митрополия. Като доказатлество тя привежда документ от събора в Ферара-Флоренция (1438-1439) – митрополит е гръкът Игнатий. “екзарх на цяла България”.

--------------------- -------------------- -------------------- ------------------- --------------- ------------ --------- -------------
1396г. – уния между папа Бонифаций ІХ и Мануил ІІ Палеолог за папски призив за кръстоносен поход. Латинофили и ортодокси. Генадиос Схолариос, Лука Наварас.

1438-1439г. – събор в Ферара-Флоренция.

1439г. – Флорентиска уния. Йосиф ІІ и Иван Шишман.

12.ХІ. 1452г. – нова уния подписана от и-р Константин ХІ Драгаш.

29.V.1453г. – падането на Константинопол и началото на Източния въпрос. Монахът Филотей от Елизаровския манастир край Псков прави пророчеството: “Два Рима падоша, третий стоит, а четвертому не быт”

1454г. – султан Мехмед ІІ Фатих разрешава да се направи избор на патриарх и за такъв е издигнат Генадиос Схолариос. Берати, интегриране на християнския свят, вето,

1472г. – пешкеш от 1000 венециански дуката, с който цариградския патриарх Симеон получава берат и взема властт в ЦП. Харача, който също се установява втората половина на ХV век. Симония и Симеон Влъхвата. Данъчно бреме – от 7 на 19.

1472г. – сватбата на руския княз Иван ІІІ Василевич  и Зоя Палеолог, племенничка на Константин ХІ Палеолог. Короната на Константин ІХ Мономах и двуглавия орел. Приемственост.

Сюлейман І Кануни (1520-1566) – възстановено е админисративното устройство и диоцеза на ЦП изцяло в духа и традициите на ВИ.

Привилегии на ЦП – кадилък (спазван чак след ХVІІ век), разполага със светска власт (шериата го изисква), “Еклога тон номон” когато шериата е неприложим, притежава финансово-икономически имунитет (вакъф), патриарха е миллет баши, т.е. Патриаршията става “държава в държавата”

-------------------- ------------------------ -------------------------------------- ------------------------------------------------- ------

70те ХІV – 70те ХVв. – разрушаване на цялата манастирска мрежа в България. Причини – масова изсямизация, забогатяване от грабеж и плячка. Сриване на българската култура, западане на редица занаяти и на книжовността.

70те год. на ХVв. – започва въстановяване на манастирската мрежа със знанието и разрешението на султана. Причината е нуждата от относителен ред за възобновяване експанзията към Западна Европа. Невъзможност да се въстановят манастирите в обезбългарените български райони – Лудогорието, Егейска Тракия, Добруджа. Изписани са Погановски манастир, Черепишки манастир, Драгалевски манастир, Кремиковски манастир. Смяна на ктиторите и смяна на отношенията между манастирите и обикновеното население. Откриване на метоси в градовете и селата.

1469г. – пренесени са мощите на свети Иван Рилски от Търново в Рилския манастир, който от средата на ХV век е възстановен.

ХІV-ХVІІв. – разрушаване на градовете като религиозни средища и увеличаване на мюсюлманския елемент – джамии и медресета. Забрана църквите да бъдат възстановявани и издигани наново. “Свети 40 мъченици” и превръщането на църкви в джамии. Черкви и църква. Стагнация на населението 3.2 – 3.5 млн.

1326г. – султан Мурад І въвежда данъка девширме, защото османците са между 30-60 хиляди тогава.

Демографски процеси в българските земи – обезлюдяване с оглед на двата уджа. Масова ислямизация. Бягство към васалните княжества или планините. Преселване на племена спонтанно със съдествието на султана – Баязид І и тюркмените. Спориация на българите. Прехвърляне на християнско население в Анадола. Данъкът девширме. Заличаване на българские елемент и затриване на спомена за българската народност. Езиков конфликт между селото и града. Поява на нови селищни образувания (карие) – егреци, махали, мандри, кошари. Промяна на поминъка от земеделие към скотовъдство, постоянно движение на населението. Срив на българския пазар и връщането на българската народност във времето на първите Асеневци.

------------------- ------------------------- ------------------------ ------------------------- ------------------ ----------------------

след 1453г. – установяване на османската феодална систама, която е силно централизирана. Спахилъци – тимари, зиамети и хасове. Мирие и раздаване на земята. Тимариоти могат да бъдат и християни. Девиде ет импера – деленето на джемаати. Възникване на османски селища – Хаджиоглу Базарджик. Мирие и мириетски селяни, войнуци, доганджии, мартолоси, дервентджии. Освобождаване от данъци срещу предоставяне на стратегически важни за империята стоки – сол, захтин, селитра. Административно делене – санджаци – Силистра, Скопие, Видин, Никопол; бейлербейства – София. “Ихтисаб“ – вакъф, кадилък, еснафи и еничари.

Религиозна дискриминация – икономическо измерение (джизие и испенче), забрана да се носи оръжие и да се участва във войни, символични забрани – да се язди кон пред турчин, чернодрешковците, строени черква да са наполовина вкопани в земята и да са без купол и камбанария.

------------------------ -------------------- ------------------- ----------------------- ------------------- ----------------- ------------

Организация на българската селска и градска общини – мухтар, съвет на старейте (аяни), алиленгиона, общинска каса, местни строежи – чешми, черкви, калдъръми. Играе ролята на контролен орган като с децентрализацията през ХVІІ приема и други интересни функции.

Масовата ислямизация стана и чрез пленниците от войните. Икономически изгоди, дьонме. Официалната власт няма интерес да ислямизира българското население. Интелектуално изоставане на мюсюлманския елемент и добирането на ислямизирани християни до властта.

Края на ХVІв. – прекратен е данъкът девширме и се прави опит да се ограничи броят и привилегиите на еничарите.

Издигане значението на българските манастири като скриптории за българската национална памет, които се радват на огромна народна любов. Заключване на културата и ниско ниво на книжовността. Владислав Граматик и Димитър Кантакузин – “Житие на свети Иван Рилски” и “Похвално слово за свети Иван Рилски”. Поп Пейо – “Житие на свети Георги Нови Софийски” и Матей Граматик – “Житие на свети Никола Нови Софийски”.

ХV-ХVІІв. – Издигане на ролята на София като културен център (голям брой манастири) и пренасянато на книжовния живот в западните български земи. Основна фигура в българското общество става тази на свещеника (попа), който често е и мухтар. Запазено е едрото манастирско земевладелие и таксидиотите.

Смяна на местата на фолклора и литературата.

Католическа книжнина – Петър Богдан Бакшев изложение за състоянието на българските земи и (“История на България”) и Филип Станиславов – “Абагар” (1651) в Рим.

ХVІІ-ХVІІІв. – живее Йосиф Брадати – 62 дамаскина, описва еретическите елементи. Въвеждане на новобългарския език. Таксидиотите. Проф. Николай Генчев – българина открива красотата.

---------------------------- ------------------------------ ------------------------------- ----------------------- ------------ ---------------

Мара Бранкович – жевата на султан Мурад ІІ – гюлханъм ефенди, Атон, вакъф, манастири (300).

Края на ХVІІв. – българите стават основни производители в ОИ – трудови песни, семейно-битови песни, хайдушки песни.

Антиосманска съпротива на българите ХV-ХVІІ век.

1055г. – създава се Иконийски султанат воден от Ертогрул бег, който води Джиход срещу Византия.

Началото на ХІІІ век – курултая на река Онон издига за общомонголски вожд Темучин.

1222г. – курултая в Каракурум издига за общомонголски вожд Бату. Има два пътя на татарско нашествие.

ХІІІ-ХІV век татарита налагат хегемонията си и над България с Чака.

1243г. – татарите разгромяват Иконийския султанат и го облагат с трибутарен данък. Наличие на значителен сепаратизъм. Кайъ се заселва по долината на река Сангарий. Две хипотези относно прародината на това племе. Ертогрул осъществява обединението и преселването. Кайъ са чисти сунити и са на родово-племенен сатдии, агресивни. Започват нападения над Византия.

1294г. – неизвестно лице “Псевдоивайло” се появява при император Андроник ІІ Палеолог и предлага помощ срещу кайъ.

1299г. – Осман обявява себе си за султан и подвластното му население започва да се нарича османския турци. Родоначалник на Османците и на турската държавност.

1311-1314г. – при гражданската война във ВИ отряда на Халил държи цяла тема Тракия в страх. След надигане на населението Халил е изгонен от Балканите.

1308г. – край на Иконийски султанат с екзекуцията на султан Салламджа.

1321г. – наемни османски отряди във виз. а-я.

6.ІV.1326г. – султан ОрханІ (1326-1362) превзема Бурса и я обявява за първа столица на Османската държава. Действителната е Анкара.

1344-1352г. – ВИ воява с Б-я и в състава на виз. а-я влизат османци, като това е първото им същинско проникване на Балканите.

1352-1354г. – обсада на Цимпе и превземането на крепостта.

1355г. – Калиопол (Галиполи) пада.

Етапи на османското завоевание.

Константин Иречек – три етапа.

1355-1371г.

1371-1388г.

1388-1396г.

Петър Ников – пет етапа.

1329-1354г.
1354-1371г.

1371-1388г.

1388-1389г.

1389-1396г.

Васил Гюзелев – три етапа.

1354-1371г.

1371-1389г.

1389-1396г.

Димитър Ангелов – четири етапа.

1352-1355г.

1355-1371г.

1371-1380г.

1382-1396г.

------------------------- ----------------------- --------------- -----------

1326г. – с ираде се налага данъкът девширме и се създава еничари. Азеби. Спахии. Акънджии.

1371г. – столица на османовци става Одрин.

26.ІХ.1371г. – битката при Черномен. Иван Шишман се признава за турски васал и дава сестра си Кера Тамара за съпруга на султан Мурад І. В този период са завладени Ямбол, Айтос, Маркели.

1373-1375г. – османците овладяват Битоля.

1380г. – обсада на Лала Шахин на София, която е отбранявана от бан Янука.

1388г. – поход на Али паша и превземане на Добруджанското деспотство. Падат Силистра, Тутракан, Шумен.

15.VІІ.1389г. – битката при Косово поле. Милош Обилич, княз Лазар, султан Мурад І, султан Баязид І Илдаръм, Стефан Лазаревич. За първи път се използва артилерия – бомбарди и аркебуза. Османците овладяват Браничевска област и правят директна граница със Унгарското кралство.

17.VІІ. 1393г. – Търново е превзет и османците настъпват към Никопол. След превземането му цар Иван Шишман е пленен и отведен на заточение.

V.1396г. – унгарския крал Сигизмунд става организатор на антиосманска християнска коалиция. В битката при Никол кръстоносците са тотално разбити. След битката е покорено Видинското царство и цар Иван Срацимир е отведен на заточение в Анадола и слиза от историческата сцена.

--------------------- ----------------------- ------------------- -----------

1337-1453г. – Стогодишната война между Англия и Франция.

ХІV-ХVг. – улусът Чагатай достига връх на своето могъщество при хан Тимурленг (Тамерлан, Тимур).

1402г. – в битката при Анкара част от феодалите на султан Баязид І изменят и османците претърпяват страшно поражение. Пленени са султана и синовете му Муса и Мехмед. Господар на Балканите става най-големият син Сюлейман, а османското влияние в Анадола е силно ослабено. 1402-1413г. – период на междуособици.

1403-1404г. – крал Сигизмунд създава нова коалиция, в която се включват сръбския деспот Стефан Лазаревич (1370-1427), Мирча Чалбатрън (1386-1418), “цар, император на България” Константин. Бойните действия са разтеглени от Сърбия до Добруджа. Отстъпка на Сюлейман към ВИ, Венеция и Генуа. След прекратяване на сраженията Константин намира подслон при Мирча Чалбатрън.

1404г. – Мирча Чалбатрън разгромява османския гарнизон пред стените на Силистра. Константин настъпва срещу Видин. В невъзможност да спре коалицията Сюлейман признава завоеванията и сключва примирие.

1408г. – Константин Костенечки в “Житие на Стефан Лазаревич” разказва за българско въстание с ц-р Видин. То е на Константин и Фружин. Фружин заминава при крал Сигизмунд, където е назначен на служба, а Константин при сръбския деспот.

1407-1408г. – Мирча Чалбатрън отново опожарява Силистра. Сюлейман настъпва към Видин, но е принуден да спре, защото на Балканите се появява най-малкия му брат Муса. 1402-1408 Муса е в Анадола и прави безуспешни опити да спре татарите. Понеже възможността да загуби армията си е реална, Муса решава да се прехвърли на Балканите. Негови съюзници стават Мирча Чалбатрън, Константин и Фружин, а Анонимната българска летопис от ХV век посочва, че в отрядите му влизат голямо количество българи.

1410г. – въстание в Стара Загора. (Петър Ников)

VІ.1410г.  – в битката при Космидия Муса е разбит. Муса Кеседжия. Спорен е въпросът къде Муса намира подслон.

1411г. – Муса взема реванш  и убива брат си, като се нахвърля върху довчерашните си съюзници. Българите стават съюзници на Мехмед.

1413г. – Чамурлии – в битката при Чамурлий Муса е пленен и екзекутиран.

Мехмед І Челеби (1413-1421) – Айдън и Карамия.

1415г. – война с Венеция. Заповед за строеж на османски флот. 1416г. – османския флот е разгромен от венецианците.

1416г. – въстанието на шейх Бедредин Симави, което край Одрин е смазано.

1422г. – Константин умира в двора на сръбския деспот Стефан Лазаревич.

1425г. – крал Сигизмунд прави нова антиосманска коалиция с власи, сърби и “господарят на Загора” Фружин. Превзети са Видин и Оряхово. Дан ІІ в битката при Ровине разгромява османската армия и в тази битка като османски васал загива Крали Марко. Присъединяват се към коалицията Арианит и Депа.

1435г. – Фружин заминава за Албания, за да осъщесвти контакт с Арианит и Депа като преминава през Дубровник. След връщането си следите му се губят.  Стефан Цанов и княз Фердинанд.

Край на ХІV век – Полша и Великото Литовско княжество изпитват силния натиск на Ливонския орден, като лишават двете държави от излаз на море. Ягайло и Ядвига. Реч Посполита и Ягелоните. 1410 – битката при Грюнвалд – кръстоносците са разгромени и в средата на ХV век са включени в Реч Посполита.

1436 – Владислав ІІІ Ягело застава на полския престол. Понеже е племенник на крал Сигизмунд, в 1437 поема и престола на Унгария. Трансилванският воевода, който е в съюз с Унгария до този момент, става съюзник на краля е негова дясна ръка. Той провежда сериозна военна реформа.

1419-1434г. - Хуситски войни с участието на Ян Жижка.

1.І.1443г. – була на папа Евгений ІV за кръстоносен поход срещу ОИ. Йохан Гутенберг, книгопечатане. “Дългия” поход. Есента на 1443 е постигната договореност между Ркур и Венеция и Генуа за флот. Ян Чепек от град Сан, Георги Бранкович, Петър Ковачевич.

3.ХІ. 1443г. – кръстоносците превземат Ниш. Ян Хунияди изпраща писмо до Ркур. Конен отряд от 2000 българи. Джихад в околностите на Одрин. Кръстоносците превземат София и продължават до Златица. Мирът е подписан в Одрин и препотвърден VІ. 1444 в Сегед. Съгласно мира кръстоносците се изтеглят на унгарска територия и териториалното статукво се запазва.

ІХ. 1444г. – втори етап на похода – променена стратегия. Видин пада. Никопол е заобиколен. Ефекта на внезапност. ОИ пренася вниманието си в Анадола. Превзет е Разград. Българската помощ е значително по-малка във втория етап на похода. Специалната заповед на Владислав ІІІ. Обявяване на Газават около Одрин.

10.ХІ. 1444 – битката при Варна, в която кръстоносците са разбити, а Владислав ІІІ умира. Валериан дьо Ваврен е основен източник за битката. Това е епилог в усилията на християнските държави да спрат османското нашествие.

1445г. – флота подпомага изтеглящите се крътсоносци и са атакувани Силистра, Тутракан и Русе. 12 000 българи изселници.

12.ХІІ. 1452г. – уния между Константинопол и Рим.

29.V.1453 – падането на Константинопол.

Мехмед ІІ Фатих (1451-1481) – приема титлата падишах. Османската държава стана империя.

Средата на ХV век – започва самостоятелна съпротива на българите, която се свежда до две форми – пасивна и активна. Балканджи Йово.

1515г. – софийския златар Георги е изгорен на клада. “Житие на свети Георги Нови Софийски”

1555г. софийският обущар Никола е убит с камъни. “Житие на свети Никола Нови Софийски”

---------------------------- ------------------------- -------------------- ------------------- ------

-----------------   Антиосманска съпротива ХVІ-ХVІІвек ---------------------

------------------------------- ------------------------- ---------------------------- ---------------

VІІІв. – concista на Пиринейския п-в. Тарик, Карл Мартел и битката при Поатие. Начало на Реконкистата, която е в няколко етапа и продължава до ХVв.

Първи етап – Карл Велики и Барселонската марка. Shanson de geste и “Поема за Роланд”

Втори етап – Кастилия и Арагон печелят битката при Лас Навас де Толоса и слагат край на Кордовски халифат (остава Гранадски емират). Ангажиране на Ркур.

1493г. – Изабела Кастилска се жени за Фердинанд Арагонски – обединение на Испания.

1493г. – геноезецът Христофоро Коломбо (Кристобал Колон) открива Новия свят.

ХV-ХVІв. – Испания започва да усвоява Новия свят.

ХV-ХVІв. – инфанта Енрике Мореплавателя пръв започва колонизация на западното крайбрежие. Адмирал Бартоломео Диаш открива нос Добра Надежда. Адмирал Вашку да Гама открива морски път до Индия. Договор от Торделиас – между Португалия и Испания – за подялба на колониите – начало на капиталистическите отношения в Западна Европа. Начало на криза в ОИ.

Баязид ІІ (1481-1512) – приключва завоюването на Балканите.

Селим І (1512-1520) – овладява Мека и Медина и смазва египетската Мамелюнска династия. Овладява значителна част от Африка.

Сюлейман І Кануни (1520-1566) – завоевания по Южното Средиземноморие, използва пирати. Елиминира Унгария, Влашко, Татарското ханство и Молдова признават сюзеренитета на султана. Създава “Канун-наме”, с който фактически регламентира спахийската военно-ленна система – 21 вилаета и 250 санджака.

1526г. – битката при Мохач. Унгарския крал Лайош ІІ (1524-1526) се удавя в едно блато. Унгария е елиминирана като държава. Претекст – слабия интерес в 1520 към османските пратеници.

ХVІ-ХVІІв. – най-важни за българската народност са войните, които ОИ води с Реч Посполита и СРИ.

Фердинанд І Хабсбург (1522-1564) – брат на император Максимилиан І Хабсбург. Първоначално княз на Австрия, Щирия, Каринтия и Крайна. След битката при Мохач крал на чехите, унгарците и хърватите. Родоначалник на Австрийската империя.

----------------- ---------------------- -------------------- ------------------------ -------------

1454 – пръв писмен документ за хайдутството – приписка към “Газават на султан Мурад”, в която се казва, че при посещението си в София султан Мехмед ІІ успява да плени българския воевода Радич.

70те год. на ХVІв. – Толе войвода и Мануш войвода в района на Битоля и Прилеп. Вече през 80те год. на ХVІв. хайдутството в Македония обхваща огромни територии и като предпазна мярка османците започват да строят специални крепости.

7.Х. 1571г. – битката при Лепанто, където Морската лига разгромява османския флот.

1593-1606 – австро-турска война. Приключва с мира в Житваторок.

Юли 1596г. – с ферман срещу хайдутите са изпратени редовни войски.

ХVІ-ХVІІв. – Митю войвода (Прилеп) и Чавдар войвода (Кожух планина). Стара планина – Кара Добрич, Страхил войвода, Стояно войвода, Сирма войвода, Ралица войвода.

20-30те на ХVІІв. – румелийския бейлербей Кенам паша призовава всички адм. управители на енергични мерки срещу изтребването на хайдутите.

1594г. – Михаил Витязул разгромява турците пред Силистра и превзема редица крепости.

1595г. – хайдушко съединение от 2000 чети разграбва центъра на бейлербейство София. Последва превземането на Чипровци и Бабадаг.

1596г. – хайдути през Влашко нахлуват в Северна Добруджа, но са разгромени.

1596г. – при атака на Бабадаг 1300 хайдути са разгромени.

Следствия от хайдутството – парализира икономическия живот, белег за силата и организираността на централната власт в отделните области, помага на християнските антиосмански коалиции, има облика на народен мъстител, води до обезлюдяване на някои области, поддържа живи народностната дързост, борческия дух и самочуствие. Постоянно разпростанено във времето, като по време на война има хайдушки бум. Сезонно е. Христо Вакарелски в “Етнография на Б-я” отбелязва, че хайдутите излизали по Гьоргьовден и се прибирали по Димитровден. Панайот Хитов – в някой семейства то е като поминък.

------------------ ------------------- ---------------- ------------------- -------------------- -------------

1596г. – в битката при Кересташ османската армия за първи път бяга от християнски войски. Султанът разжалва 30 000 дезертьори. Масови безредици. ХVІ – процес на сгъстяване в Анадола.

1645-1669 – Критска война – гръцко въстание на Крит. Евлия Челеби. Силистра и Габрово, Байо войвода.

1472г. – великия московски княз Иван ІІІ Василевич се жени за Зоя Палеолог. Руската църква наследява от Византийската три основни елемента -

1480г. – Русия отхвърля татарското влияние и преминава в настъпление.

Иван ІV Грозни – Русия прераства в царство. “государ всея Руси” и “Я есм цар”. До края на ХVІІв. Русия търси излаз на Балтийско море и воюва с Кримското ханство, което е васално на ОИ. Традицията в българската дърворезба свързана с олтара и двуглавия орел. Царят овладява град Казан и прибавя към титлата си “български княз”.

70те год на ХVІІ – османците достигат Лвов и Полша е обложена с трибутарен данък.

------------------ ------------------------------- ------------------------------- -------------------- --------------

ХVІ-ХVІІв. – най-често освободителните опити са организирани от представители на висшия клир – архиепископи, митрополити, те много често са аяни и мухтари.

ХVІв.(вт. пол) – охридския архиепископ Гавраил. Обикаля западноевропейските държави и се среща с папа Сикст V.

90те год. на ХVІв. – търновския митрополит Дионисий Рали предприема посещение в Русия, където води разговори с цар Борис Годунов. Иван ІV Грозни, Алексей, Фьодор Иванович, Борис Годунов. Репин и Глинка.

І.1595г. – Павел Джорджич (дубровнишки търговец) предлага на княз Сигизмунд Батори (Седмиградско Посавско) да подбужда духовете на българите. При подготовката на ПТВ Джорджич осъществява връзката между ръководителите му.

1596г. – Джорджич заминава за АИ, където играе ролята на представител на въстанието пред австрийския император и седмиградския княз.

Дионисий Рали печели – Теофан Ловешки, Спиридон Шуменски, Йеремия Русенски и Методий Тракийски. Привлича още 12 клирици и 18 миряни. Всички се заклеват тържествено пред Евангелието.

Пролет-лято 1596г . – Тодор Балина (никополски търговец) – 21-дневна обиколка по християнските селища в полите на Стара планина. След завръщането си в Никопол посвещава в делото си 23 клирици и 40 миряни. Искане към “наш  цар” за 2000 бойци.

1597г. – договорен е 6-хиляден отряд с австрийски император Рудолф ІІ. Искане и към Михаил Витязул за помощ, като го уверяваме, че ще му предоставим 30 000 българи при настъпление в Добруджа.

Пролет 1598г. – в битка пред Силистра Михаил Витязул смазва турците. Октомври 1598 – срещаме 12-хиляден конен отряд от българи и сърби в армията му. ПТВ. Бързо е смазано. Шишман ІІІ. Изселване във Влашко и Банат.

------------------------- ------------------------- ------------------------- -------------------- --------------------

1545-1563 – Тридентски събор – Курията се опитва да си върне папизма. Societas Jesu, Jesus Christes Militia, Иезуитски орден. Францискански орден. Създава се Конгрегация, която отговаря за Балканите и Източна Европа и която спонсорира обучението на български деци в Италия.

1595 – по нареждане на папа Климент VІІІ (1592-1605) францисканци начело с босненеца Петър Солинат пристигат в българските земи. Те развиват дейност в Железна, Чипровци, Клисура и Копиловци, като в първите две са открити францискански манастири.  В Италия впоследствие се обучават – Илия Маринов, Петър Парчевич, Петър Богдан Бакшев, Андон Стефанов.

1612г. – ражда се Петър Парчевич. Францискански манастир, Илирийски колеж в Лорето, Римски университет – доктор по право и теология.. Назначен за викарий на манцианополския архиепископ в Молдова, като след смъртта му наследява поста. Връзки с балканските владетели. След 1647 – участва във всички проекти за антиосмански коалиции с Австрия, Полша, Венеция.

1657г. – мисия във Варшава, с която Парчевич тушира конфликта между шляхтата и казачеството и австрийския император му дава баронска титла.

1672-1678г. – Петър Богдан Бакшев и Петър Парчевич създават проект за включването на Влашко и Молдова на страната на Полша, която воюва с ОИ. Парчевич обикаля европейските дворове, но получава само пожелания.

1674г. – умира Петър Парчевич. Погребан в “Сан Андрея делле Фрате”

---------------------------------- ---------------------- ----------------------- ----------------- ------------------

1683-1699г. – Голямата война – Австрия, Русия, Полша и Венеция воюват срещу ОИ. Инициатор на войната е великия везир Кара Мустафа от династията Кюпрюлю. От средата на ХVІІв. тя трайно владее този пост. В името на общия враг Русия и Полша сключват договор, с който Русия се присъединява към Свещената лига.

17.VІІ.1683г. – османските войски (250хил) достигат Виена и обсаждат града (70хил). Австрия моли Ян ІІІ Собиески за помощ, който се появява с 30 хил рицари.

12. ІХ.1683г. – битката при Виена, където османците претърпяват страшно поражение. За първи път е разбит еничарския корпус. Възможност за въстановяване на Унгария. Нови опити за освобождение на българските земи. Кара Мустафа е ликвидиран и е заменен с Мустафа Кюпрюлю.

5.ІІІ.1684г. – в Линц е подписан договор за създаване на Свещената лига (Австрия, Полша и Венеция).

12. VІІІ. 1687г . – битката при Харкани, с която се освобождават унгарските земи.

1687г. – венециански флот атакува Морея, след което атакува Атина, като при канонадата на града венецианско гюлле пада в Партенона на Акропола.

20. VІІІ. 1688г. – австрийците превземат Белград, а впоследствие стигат до Ниш.

ХVІІ – формиране на потерите според Садулов.

------------------------------- ---------------------- --------------------- ---------------------- ------------------

Ростислав Стратимирович – потомък на цар Иван Срацимир – заминава в Русия, където се сгодява с племенничката на патриарх Йоаким – Мария Владимировна Дубровска, а от там и дружбата му с брат и Савелий Дубровски. Йоаким иска да го натрие на Цариградската патриаршия и според Федеева в този момент се ражда доктрината за панславянизма и са положени основите на руския патернализъм. Салевии отива в Цариград, а Стратимирович се връща в Търново.

1686г. – ВТВ е обявено принудително, след предателството на един грък и започването на масови арести. Ростислав е титулован като “търновски княз”. Масово е. Разбито е, като са избити 2/3 от населението на Търново. Ростислав се изтегля към Габроския Балкан, където се обединява със отряда на Савелий. Изтеглят се към София, която също е въстанала. Двамата лидери са ранени и отнесени в Рилския манастир, където се лекуват до 1689, след което се завръщат в Русия стават родоначалници на фамилиите Ростиславовичи и Дубровски.

1688г. – Чипровско въстание. Политиката на император Леополд І след битката при Харкани. Две делегации от населението на Чипровци до Виена и австрийското командване за съгласуваност на действията и помощ. Богдан Маринов и Георги Пеячевич. По четири чети от Чипровци и Клисура. Емерих Тьоколи. Липса на единоначали и разнопосочни заповеди. Според Георги Пеячевич – 3500 въстанали. Тьоколи ги бие на части. Неуспешни първи атаки срещу Чипровци и успех на четвъртата. Бягство в Банат. Множество села в Видинско и Ломско споделят съдбата на Чипровци. Българско участие в австрийската армия.

1689г. - Андон Стефанов, назначен за епископ в българските земи от Конгрегацията, предлага на имп. Леополд І план за освобождаването на българските земи. Раждане на австрийската доктрина за Солун.

Пролетта на 1689 – австрийската армия превзема Прищина. Карпошево въстание. Rex Cumaniae и воеводата Карпош. Халил паша – Косово поле и Кочани.

1690г. – контранастъпление на османците.

1691г. – войната се води на унгарска територия. В битката при Шалашкемен Мустафа Кюпрюлю е убит. Позиционен характер на войната.

Петър І Велики – (1693-1725). Каменец Подолск.

Ранно българско възраждане

ХVІІІв. – според Робер Мантран това е лимеса между Капитализма и Средновековието. Буржоазна революция в Англия. Оливър Кромуел, айронсайди, протекторат. Преход от феодализъм към капитализъм. “дворяни на шпагата” и “дворяни на мантията”. Налагане на централизираната манифактура.

ХVІІІв – Усвояването на Новия свят, създаването на САЩ. “Летящата совалка”, технологичен преврат, фабрично производство, Англия започва политическа и колониална експанзия. “Революция в цените”, нарастване на стоковото покритие на стоките за сметка на златното. Обновяване на икономиките на европейските държави. ОИ изостава в технологично, правно и военно отношение и след Виена (1683) е вече второразрядна военна сила – “болния човек на Европа”, увеличава се сепаратизма. Вместо да се интегрира, тя продължава да залага на войните като средство за регулиране на собствените си военни конфликти. Проф. Хайзинг – есента на Средновековието започва на Запад и завършва на Изток.

ХVІІІв. – Европейските държави започват да разглеждат Ориента не като поле за бойна слава, а като изключително поле за бойна изява. Битката при Харкани и разжалването на 30хиляди спахий.  Поява на чифлиците, които постепенно стават наследствени, и които подронват системата на османския феодализъм. Те са началото на пазарно ориентираното селско стопанство, което е заинтересовано да внася нови култури, нови методи на обработка и нова техника. Нарастване на стокооборота и връзката между града и селото и побългаряване на градовете. Теократизма и феодалната класа, които схващат себе си като пазители на ислямската традиция. Фактически борбата между старото и новото в империята протива в аянската институция, понеже държавната машина е абсолютно консервативна.

Началото на ХVІІІ век – административна реформа, като санджаците са трансформирани в пашалъци с значително по-малка територия. Така намалява не само властта на административните управители, но и техния имунитет. Никифор І Геник.

--------------------------- --------------------------- ------------------------- ----------------- ---------------- -------------

Начало на ХVІІІв. – Преселване на българите в градовете и слизане на българското население от планините поради нуждата от значителна работна ръка. Те работят като занаятчии в производствените занаяти, като повишават качеството на своята продукция заради конкуренцията. Разпадане на еснафите поради уравниловката и излизане на редица занаятчии от тях. Делене на три категории – дребни, средни и едри. Стремеж към завоюване на по-далечни пазари. Формирането на българския национален пазар като единно цяло (1 етап). (2 етап) – трайно настаняване на българските търговци на големите османски пазари. Хаджи Минчо.

Начало на ХVІІІв. – специализация на отделните райони в определен тип производство.

Пловдивско, Пазарджишко, Струмишко – ориз.

Македония – опиум, вълна, памук.

Добруджа – зърнени храни.

Северна Добруджа, Лудогорието и Балкана – животновъдство (кондурджийство, туткал, кожухарство, кожарство).

Северозападна България (Самоков, Чипровци) – металообработване.

Видинско, Врачанско – бубарство (Лион).

Пловдивско – абаджийство.

Казанлъшко – розово масло.

Атанас Гюмюшгердан – офиси във Виена, Лондон, Истанбул, Брюксел.

Налагане на българите не само като производители, но и като търговци. Разрастване броя на занаятите.

Разцвет на балканските кариета – Котел, Елена, Копривщица, Габрово, Трявна.

Социални и икономически промени, на които се дава външен израз – гайтаните, възрожденската къща, цветен орнамент върху облеклото.

ХVІІІв. – османската власт продължава да поддържа еснафите – алиленгион, големи държавни поръчки, контрол.

Чрез режима на капитулациите западноевропейските стоки по-лесно пристигат на османския пазар – машини, промишлени стоки, произведения на лукса. Бартерни сделки с българите – вълна, памук, тютюн. Пчелен восък.

40те на ХІХв. – едва тогава започва износа на пшеница. Причини – малък брой производители, слаба интензификация на сеплското стопанство.

-------------------------------- -------------------------------- ---------------------------- -------------------------- -------------------- ----

ХVІІІв. – политическите кризи в ОИ оказват влияние върху вноса и износа. Феодални междуособици, кърджалииство и даалииство. Това не позволява на места производствен процес, а в някои случай цели райони опустяват.

14.VІІ.1789г. – Велика френска буржоазна революция, управление на корделиери и монтаняри. Наполеон Бонапарт и обсадата на Тулон. “мир на колибите, война на дворците”. Абукир и адмиръл Нелсън.

------------------------ --------------------- --------------------- --------------------- ------------------------ -------------------- ---------------------

Демографски скок на българското население. Нужда от познания по редица науки. Проникване на чуждестранен капитал – държавни заеми, развитие на банковото дело, съвместни акционерни дружества и предприятия, строеж на жф линии. Българите произвеждат основните зърнени и технически култури и животни, т.е. те са икономически гръбнак на империята.

Периодизация на БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ от НИКОЛАЙ ГЕНЧЕВ.

ПЪРВИ ЕТАП – от ХVІІІ до първата четвърт ХІХв. – Ранно Възраждане – формиране на капиталистическите отношения, натрупване на свободен капитал.

ВТОРИ ЕТАП – 20те на ХІХв – до Кримската война – утвърждаване на капиталистическите отношения, оформяне на социалната структура на българското общество.

ТРЕТИ ЕТАП – Кримска война до края на 70те на ХІХв. – юридическо признаване на бълагрската нация, национално-освободителното движение и Освободителната война.

Българската литература се дели на три потока, като тя отново става водеща, измествайки фолклора.

І поток – католичаска книжнина отпечатвана в чужбина  – Георги Пеячевич, Кръстю Пейкич,

ІІ поток – православна книжнина отпечатвана извън българските земи – Партений Павлович (“Автобиография), Христофор Жефарович (“Стематография или описание оружии илирических” 1741 Виена).

ІІІ поток – православна българска книжнина отпечатвана в българските земи – Паисий Хилендарски.

1760г. – Партений Павлович умира в Сремски Карловци като оставя значителна за времето си библиотека и исторически бележки.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------- ------------------  Паисий Хилендарски   -----------------

1722г. – ражда се Паисий, най-вероятно в Банско.

1745г. – полага целебат и се замонашва. Проигумен и йеромонах на Хилендарския манастир. Пристига в Света гора от Самоковската епархия.

1761г. – Паисий Хилендарски посещава Сремски Карловци.

1762г. – написва “История славяноболгарская” и изготвя препис.

1765г. – в Котел се среща с поп Стойко Владиславов, който изготвя препис на “Историята”

1771г. – в Самоков и препис извършва Алекси Велкович.

1773г. – при набиране на вярващи за пътуване до Атон, умира в Станимака.

Преписвачи са – Аликси Велкович, Софроний Врачански, Никифор Рилски (Рилски ман) , поп Пунчо (Ломско), Дойко Граматик (Елена).

Има двама братя – Лаврентий (игумен) и Хаджи Вълчо (4 пъти вписван като ктитор на Зографския манастир)

Идеята за написването на “Историята” не е от Йован Раич, а от икономическите, социални и културни промени в ОИ.

Източници – хрисовули, моливдовули, жития – “Житие на ККФ”, “Житие на св. М”, Житие на св. И.Р.”, “Житие на св. П.Т.”, Мавро Орбини “За славянските царства”, Цезар Бароний “Деяния церковние и гражданские”.

--------------------   “История славаноболгарская” .................

състой се от 10 части, два предговора и едно послесловие

І предговор – “Полза от историята” – философски размишления, колеблива и изменчива историческа съдба.

ІІ предговор – “За тези, които желаят да чуят и прочетат написаното в тази история”  - призива “О, неразумни юрюде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин”

Съдържателна част – най-старата история за славяните (Мавро Орбини), основни моменти в историята на Славянобългарската държава, войни с Византия, Крум, Симеон, Самуил и първите Асеневци, Ивайло, османското нашествие, борбите на цар Иван Шишман и братята му, разказ за страданията на българите под османска власт, Кирил и Методий (апотеоз). Очертава пътищата на национално-освободителното движение – борба за национална просвета и култура, за национална Българска църква, за политическо освобождение. Няма ред и за ислямизираните българи – дьонме, шовинизъм.

-------------------------------------------- ------------------------------ --------------------------------- ----------------  Софроний Врачански   ----------------

1739г. – ражда се в джелепчийско семейство, отрано остава сирак. Учи в Котелското килийно училище при поп Милко Котленски (3 часослова)

1762г. – приема презвитерски сан и става поп.

1765г. – първи препис на “История Славяноболгарская”

1794г. – след като влиза в конфликт с местните турски власти бяга в Арбанаси при брат си Иван.

16.ІХ.1794г. – търновския митрополит гръкът Матей срещу симония го ръкополага за враченски владика под името Софроний Врачански.

1796/1797г. – той прави втори препис на Паисийвата “История”

1800г. – избягва в Тетевен след като видинския паша Осман Пазвантоглу завзема територията от Видин до Стара планина. Калиник, арест.

1800-1803г. – във Видинския затвор, където изкристализират неговите просветителски идеи.

1802г.- “Поучения и словосказания на празников Господних”

1803г. – “Митология Синтипа Философа”

1803г. – след като Калиник е ръкоположен за видински митрополит, Софроний е освободен. Заминава за Крайова. Костаки Караджа.

1806г. – Римник “Кириакодромион сиреч Неделник”, Агапий Критски.

1806-1809г. – превежда “Театрон политикон сиреч Гражданское позорище”

1809г. – написва “Житие и страдания грешного Софрония” в Букурещ.

1806-1812г. – руско-турска война – Наполеон Бонапарт, Българско общество, волонтири. Иван Замбин, Атанас Некович, Александър І. Софроний е третиран като официален представител на българския народ ето защо проф. Генчев го нарича “първия български дипломат”.

1810г. – създадена Българска земска войска, която взема участие в атаката на Силистра, капитан Георги Мамарчев Буюкли е вуйчо на Георги Стойков Раковски.

1812г. – Букурещки мирен договор, благодарение на фелдмаршал Кутузов, който има изключително високо мнение за Софроний.

След 1806г. – въвежда се окончателно печатната книга, с нея новобългарския език започва да навлиза все по-масово и броят

 

WWW.POCHIVKA.ORG