Joomla Software solutions Template

Payday loan

Йосиф Висарионович (Джугашвили) Сталин е роден на 21 декември 1879 г. в гр. Гори, Тифлиска губерния. Баща му, Висарион Иванович, по националност грузинец, е от селски произход — село Диди-Лило, Тифлиска губерния, по професия обущар, а по-късно работник в обущарската фабрика на Аделханов в Тифлис. Майка му — Екатерина Георгиевна — произхожда от семейството на крепостния селянин Геладзе от село Гамбареули

Йосиф Сталин е една от най-могъщите и противоречиви личности на ΧΧ век. Роден сред крайна бедност в периферията на руската империя, той бива отведен до сърцето на властта от революцията през 1917 г .Сталин става ръководител на СССР след смъртта на Владимир Илич Ленин през 1924 г., независимо от това, че в "Писмо до Конгреса" Ленин заявява, че Сталин е груб и трябва да бъде сменен от този пост. Благодарение на това, че останалите ръководители от т.нар. "Ленинска гвардия" го смятат за посредствен човек, той успява да се наложи във властта, като отстранява последователно конкурентите си за поста Генерален секретар - първо Троцки, а впоследствие и останалите - Каменев, Зиновиев, Риков, Кръстю Раковски, Томски, Бухарин и др.

И.В.Сталин заедно с В.З.Кецховели и А.Г.Цулукидзе съставят ръководното ядро на революционното марксистко малцинство и се противопоставят на опортюнистическото мнозинство на тази организация.

През 1901 г. Сталин е избран в Тифлиския комитет на РСДРП. След разцеплението между руските социалдемократи чрез инициативите и учението на Ленин, Сталин, който е социалдемократ от 1899 г ., става през 1903 г.  болшевик.

В тази същата година Сталин е осъден на заточение в Сибир, от което успява да избяга и среща две години по-късно като вече наложил се партиен активист сред болшевиките в Русия ръководителя си Ленин.

През 1912 г . получава пост в централния комитет на болшевиките, а от 1917 г . е в главната редакция на печатния им орган в. „Правда". След основаването на руската комунистическа партия - болшевики (ВКП [б]) през 1919 г., Сталин влиза в Политбюро и става народен комисар за работническа и аграрна инспекция, като по този начин получава задачата да се грижи за директното прилагане на партийните заповеди в производството.

През  1922 г., Сталин става генерален секретар на партията и остава (до смъртта си) на този пост и срещу волята на Ленин след смъртта му през 1924 г. . През следващите 5 години Сталин успява да унищожи всички свои противници и висши функционери, които биха били опасност за оставането му на този пост или му съперничат за властта в партия и държава.

От 1928 г.  Сталин е тотален владетел на СССР. За 25 години до смъртта му през  1953 г.  Сталин заема предполагаемо най-неограничената властова позиция в историята на човечеството като диктатор.

Трудовете му обхващат 16 тома. 13 (до пролетта на 1934 г писани) излизат в периода 1946-1951; останалите 3 тома се издават след смъртта му през 1967 г. от Хувър Институшън.

Сталин е изключително волева личност, в същото време притежава подчертано качеството да изчаква - тези черти на характера определят патологичния му профил на мега-масов убиец. Но тези му качества не му осигуряват само целенасочеността при прилагането на марксистко-ленинските принципи за национализиране и премахване на собствеността, а в лично отношение определят склонността и умението му да прави интриги и изработва детайлирано планове за отмъщение, като ги прилага с пагубно изчакване на удобните момент и условие за жертвите сред собствените му редици - ако се наложи, Сталин чака с години до, неочакваното за жертвата, свое отмъщение. Най-големите демоцидни и геноцидни акции Сталин започва 1928 г.  с принудителната работа за затворници като средство да накара принудителната индустриализация в СССР да даде резултат, а в по това време въвежда мерки да се довърши насилственото отнемане на собствеността по селата.

Сталин оказва съществено влияние на бъдещето развитие на Европа при срещата си с Чърчил и Рузвелт.

На т.нар. Техеранска конференция на “тримата големи” Сталин, Рузвелт и Чърчил, Рузвелт  непрекъснато подкрепя съветския диктатор срещу  британския премиер. Така окончателно е решено англо-американските армии да воюват във Франция. Това вече развързва ръцете на Сталин армиите му да стигна до Виена. Освен това той получава обещание от Рузвелт да признае на СССР заграбените територии в Прибалтика, Полша, Финландия и Румъния. Когато Сталин в двустранната среща на 1 декември го пита дали САЩ ще признаят на СССР заграбените през войната полски територии и Прибалтийските страни, Рузвелт казва: "В Америка има шест- седем милиона граждани от полски произход и  като практичен човек  аз не бих искал да загубя техните гласове...Аз споделям идеите на маршал Сталин  и се надявам, че той ще разбере защо не мога публично да участвам  в решаването на този въпрос тук в Техеран или дори през пролетта на следващата година... В Съединените щати има и много литовци, латвийци и естонци. Аз зная, че Литва, Латвия и Естония и в миналото и доскоро са били част от Съветския съюз и когато руските армии отново влязат в тези републики, аз няма заради това  да тръгна да воювам със Съветския съюз.”

Двамата договарят и  търговско- икономическо сътрудничество след войната. Сталин на свой ред  подкрепя плановете на Рузвелт да ликвидира колониалните империи, да създаде Международна организация под техен контрол, да воюва с Япония и др.  На Ялтенската конференция в Крим (4-11 февруари 1945 г.) “тримата големи” узаконяват  фактическото разделение на Европа. “Желязната завеса” се спуска за 45 години.

В началото на 1945 г. тримата главнокомандващи на коалицията, противостояща на Оста, се събират в Крим, за да разпределят урожая от предстоящия боен триумф. Те повече от всякога изпитват уважение помежду си, но уталожването на идеологическата им нетърпимост не препятства надлъгването и пазаренето за заемане на преимуществени позиции в новия световен ред. Сред тази голяма тройка се оформят две оси, които са показателни за централната, първенстващата позиция, заета от САЩ в резултат на войната, изтощила несъразмерно останалите участници в конфликта. От една страна американците поддържат значително по-тесни съюзнически отношения с Обединеното кралство, които ще съставляват рамата на бъдещия антисъветски алианс. От друга страна обаче Щатите и СССР оформят негласна и на пръв поглед парадоксална антибританска коалиция, която ще бъде поддържана до разпадането на световната колониална система, каквато е и основната мотивационна подложка на този сговор. Все пак най-висок прираст на международен авторитет, влияние и тежест в периода 1939 – 1945 г. има Съветския съюз. По време на срещата в Ялта Червената армия и войските на новите съветски сателити вече контролират голяма част от Балканите и Средна Европа. В края на 1940 г., когато Сталин се опитва да привлече България на своя страна, Молотов поставя пред Хитлер прекомерни искания за поетапно установяване на съветска зона на влияние в района на долното и средното поречие на Дунав, излаз на Адриатика през Югославия и участие в управлението на проливите към Балтийско и Черно море. Няма съмнение, че подобни аспирации са пряко предизвикателство към Третия райх, за да бъде въвлечен във война с комунистическата империя. Ала пет години по-късно Сталин действително получава повечето от териториите, за които арогантно е претендирал пред фюрера, като в допълнение се готви да окупира Полша, Чехия и Източна Германия с Берлин.

В Ялта, съюзниците се споразумяват по основните направления за приключване на войната и следвоенното урегулиране. Постигнато е разбирателство за дълготрайно разделяне на Германия на съюзнически окупационни зони. Съгласувани са рамките на новата геополитическа разстановка в Европа, предвид промяната на силовите центрове, определящи сферите на политическа гравитация. Приема се проектът за създаване на нова международна организация, която да институционализира и поддържа конфигурацията на променения световен ред. Британците, изглежда, не са били склонни да се придържат строго към договореностите за поделяне на Германия и се опитват да напреднат бързо през Холандия към Северна Германия и Берлин, за да овладеят геополитическата средина на Европа. Те обаче не получават съдействие в необходимата степен от американските войски, настъпващи на юг от тях, и закъсняват да се включат в битката за германската столица. Превземането на Берлин от Червената армия представлява безспорен политически и пропаганден триумф за Сталин. В този смисъл, емблематична е речта на Сталин пред руския народ: „....Преди три години, Хитлер всенародно заяви, че в неговите задачи влиза разчленение на Съветския Съюз и откъсване от него на Кавказ, Украйна, Беларус, Прибалтика и други области. Той заяви: "Ние ще унищожим Русия, така че тя никога няма да може да се съвземе". Това бе преди три години. На малоумните идеи на Хитлер никой не трябваше да вярва — ходът на войната ги направи на прах. На дело се получи нещо противоположно на това, за което мечтаеха хитлеровците. Германия бе разбита напълно. Германските войски капитулираха. Съветският Съюз тържествува. Като ние не искаме нито да разчленяваме, нито да унищожаваме Германия. Другари! Великата Отечествена Война завърши с нашата пълна победа. Периодът на войни в Европа завърши. Започва периодът на мирно развитие. Поздравявам ви с победата, мои скъпи съотечественици и съотечественички! Слава на нашата героична Червена Армия, отстояваща независимостта на нашата Родина, която завоюва победа над врага!...”