Joomla Software solutions Template

Payday loan

Отбягване, прехвърляне и понасяне на данъците.

1. Избягване на данъците.
   Избягването на данъците е действие или бездействие на платците, насочено към укриване на определени факти и обстоятелства с цел неплащане или плащане в реално намалена сума на данъчните задължения. Ето защото избягването на данъците е опасно явление, което води до съкращаване на приходите в държавния бюджет и при равни други условия би затруднило неговото упражняване и балансиране. От юридическа гледна точка отбягването на данъците е легално и нелегално. Легалното отбягване е свързано с използването на всички законови възможности, предвидени за редуциране или облекчаване на данъчните задължения. Легални форми за избягване на данъците са: ускорената амортизация; данъчния кредит /представлява сума на платен данък на дадено основание на данъкоплатеца, който следва да бъде приспаднат от настоящето или текущото му задължение; примерно с договори за избягване на двойно данъчно облагане, механизма с частичния данъчен кредит или механизма на ДДС/; даренията, но до определен размер от печалбата и в зависимост от получателя на дарението тук спадат дарения на обществени организации; чрез начина на третиране на някои социални разходи /у нас например социалните разходи в натура до определен размер или сума са необлагаеми, например талоните за безплатна храна до определен размер 40 лв. са необлагаеми/. Според Джоузеф Стиглиц начините за легално отбягване на данъците могат да бъдат групирани така: прехвърляне на доход от едно лице с високи доходи към други с ниски; отлагане плащането на данъците доколкото това е възможно чрез счетоводни трикове; данъчен арбитраж /съществуват най-разнообразни форми като продажби с обратен лизинг; някои сливания и изкупувания на фирми; кредитиране на общините и правителството/. Основният легален начин е регистрация на фирма на дейност в офшорна държава /данъчен рай/. Нелегалното избягване на данъците означава да се документират определени стопански сделки, най-често продажби.
2. Прехвърляне на данъците – прехвърлянето означава такова поведение на стопанските субекти, което води до намаляне на собствената им данъчна тежест и чрез пренасянето й на други субекти. Съществуват няколко начина за прехвърляне на данъците:
   1. Прехвърляне напред – стремеж да се увеличат продажните цени и да се прехвърли данъка върху купувачите;
   2. Прехвърляне назад – стремеж да се намалят покупните цени на материали и суровини, и така данъчната тежест да се прехвърли от купувачите върху продавачите;
   3. Смесено прехвърляне на данъците;
   4. Наваксване на данъка – изразява се в увеличаване интензификацията на труда и на производството без да се увеличават работните заплати, корпорацията може да увеличи цените на готовата си продукция, но да не увеличи работните заплати, с което прехвърля данъчната тежест на своите служители и клиенти;
   5. Амортизация на данъка – целта е да се купят активи под пазарната им цена, после икономисаната сума да бъде инвестирана в доходоносен финансов актив и с получения доход да се погаси изцяло или частично съществуващото данъчно задължение;
   6. Косо прехвърляне – свързано е също с движението на цените по следния начин: нека да се обложи с косвен данък потреблението на дадена стока. Това ще доведе до нейното поскъпване, после ще нарасне търсенето на стоките заместители, техните цени ще започнат да растат, което ще увеличи печалбата на производителите им. Резултатът е, че данъчното бреме ще се пренесе  върху производителите на стоките заместители. Една съвременна и реалистична теория за прехвърлянето на данъците гласи, че последното е резултат от движението на цените. Прехвърлянето на данъците зависи от еластичността на търсенето и предлагането – ако предлагането е по-еластично от търсенето продавачите прехвърлят своите данъци върху купувачите и обратното.

Имуществените данъци в Република България.

1. Обща характеристика  на имущественото облагане

Имуществените данъци са исторически първите възникнали данъци. Векове наред имуществата са били единственият обект на данъчното облагане. Първоначално данъчното облагане е било насочено към земята. По-късно започват да се облагат сградите, а в по-ново време някои движими вещи.

Имущество

Движимо                             Недвижимо

Превозни средства            Земя      Сгради

Ценности /белег, част от богатството на индивида/ /за онези данъчни системи, в които се прилага данък върху богатството/

На сегашния етап имуществените данъци постъпват в приход на местните бюджети. Те формират много нисък дял от общите данъчни постъпления в консолидирания държавен бюджет. С други думи тяхното фискално значение през периода на развитие на данъчните системи е намалявало, като те са се превърнали от първостепенни във второстепенни данъци. Затова те сега са на разположение на общинските бюджети.

1. Обект на облагане с имуществени данъци

В България с имуществени данъци се облагат недвижимите имоти /сгради/, наследствата /както движимо, така и недвижимо имущество/, дарения, имуществата прехвърлени по възмезден начин и превозните средства. Изводът е, че обектът на облагане с имуществени данъци е доста разнообразен.

1. Проблеми при определяне на данъчната основа на имуществените данъци
2. Данъчна основа = пазарната цена

Проблем: силни колебания в цените; твърде непостоянни приходите в бюджета, ако данъчната основа е цената.

1. Данъчната основа = настоящата стойност на очакваните от експлоатацията на съответното имущество доходи
2. Данъчната основа = данъчната оценка на имуществото – този подход се използва в България. Данъчната оценка се определя по конкретна формула, в която участват като променливи величини като разгънатата площ на сградата, нейното местонахождение, типа на конструкцията, възрастта и др. Тези променливи отразяват различни външни белези на недвижимия имот и чрез тях се коригира предварително изготвена базисна стойност от данъчната администрация. На свой ред базисната стойност е съобразена с по определен начин с пазарните цени на конкретния тип недвижимо имущество. При всички случаи данъчната оценка се изготвят от органите на данъчната администрация по правила, които са заложени в Приложение №2 на Закона за местни данъци и такси. Ако пазарните цени се променят с повече от 20% за дадена година се изготвят нови базисни оценки на недвижими имущества, а органът, който следи това е Националния статистически институт.
3. Данъчни размери – те са разнообразни  зависимост на конкретния обект на облагане, като у нас е налице следната особеност: във всички случаи на облагане на имущества се използва един единствен размер /т.е. облагането е пропорционално/, докато само при облагането на превозните средства имаме определена прогресивност на нарастване на данъчното задължение /в този случай данъкът е специфичен/.
4. Данъчни субекти – данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми имущества /а в определени случаи и ползвателите, в чийто интерес е учредено вечно право на ползване/. Концесионерите са данъчно задължени за ползване от тях недвижими имоти.
5. Внасяне на имуществените данъци – те се внасят на части през течение на бюджетната година в случаите, когато обект на облагане е недвижимото имущество /на тримесечие/. Останалите данъци се внасят еднократно, когато е налице основание за облагане. Например получено дарение в срок от 2 месеца дарението се декларира, данъкът се определя и се внася. При прехвърляне на имущество срокът е също 2 месеца. Получено наследство: срокът за деклариране и внасяне на данъка е 6 месеца. За невнесените в срок данъци се дължат лихви.

Данък върху недвижимото имущество

Той е известен като данък сгради и е основен местен данък. Постъпва в приход на общинските бюджети. Обект на облагане са разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места, т.е. намиращи се в регулацията, според Закона за местните данъци и такси ЗМДТ подлежат на облагане и сградите извън населените места, които имат някаква използваемост, независимо каква. Не се облагат пътната инфраструктура, в това число и мостовете, земеделските земи и гори, а също така и недвижимите имоти с данъчна оценка по-ниска от 2520 лв.

Субекти на данъка върху недвижимо имущество са собствениците на облагаеми имоти. Данъчно задължени лица са и ползвателите, в полза на които има учредено вечно право на ползване. При концесия данъчно задължено лице е концесионера.

Данъкът се декларира в 2 месечен срок след придобиване на облагаемото имущество. В данъчната декларация се посочва тип, местонахождение, площ. Въз основа на получените данни в декларацията данъчният орган определя данъчната оценка. Данъкът се дължи от началото на месеца следващ месеца на придобиване, респективно месеца на пускане в експлоатация на недвижимия имот. Сроковете за внасяне на данък сгради са 4 равни вноски: от 1 февруари до 31 март е първата вноска; от 1 април до 30 юни – втора вноска; от 1 юли до 30 септември – третата вноска; от 1 октомври до 30 октомври – четвъртата вноска.

Данъчната основа е данъчната оценка на недвижимото имущество. Данъчната оценка се изчислява за всеки имот така:

ДО = Базисна стойност . Коефициент за конструкция Кк . Коефициент за овехтяване Ко . Коефициент за местонахождение Км . Разгъната площ 1 м²

Повече подробности в Приложение №2 на Закона за местните данъци и такси.

Данък върху наследството

Данъчно задължение = Данъчна основа .  Данъчен размер

Размерите на всички данъци върху имуществата в България се определят с Наредба на Общинския съвет. Все пак Закона за местните данъци и такси ограничава избора на общините като за всеки данък е посочен интервал, в рамките на който трябва да се помести конкретната ставка или размер. Действащи за 2010: 0,1-2,5‰

Да се определи данъчното задължение на собственик на жилищен имот, чиято данъчна оценка 50 000 лв. в случай, че общината, на която се намира имота, е избрала данъчен размер от 2,5‰.

С данък върху наследството се облагат всички имущества, които са наследени чрез завещание или по реда на Закона за наследството. От тук произтича и основанието за плащането на този вид данък. Данъчно задължени лица са наследниците по закон и завещание. Декларирането става в 6 месечен срок след откриване на наследството. Данъчната основа варира според вида на наследеното имущество:

-         За недвижимо имущество се използва данъчната оценка;

-         За валута се използва валутния курс на БНБ към деня на откриване на завещанието;

-         За ценните книжа техния борсов курс, ако няма такъв номиналната им стойност;

-         За превозните средства данъчната основа е застрахователната стойност;

-         На предприятия или части от тях данъчната основа е пазарната им стойност.

От данъчната основа се приспадат:

-         Всички задължения на наследодателя;

-         Права и вземания прехвърляни на държавата от наследодателя;

-         До 1000 лв. разноски за погребението;

-         Приспадат се дребната покъщнина и земеделския инвентар.

Наследствената маса се дели на броя на наследниците, т.е. на наследствени дялове или в зависимост от волята на наследодателя.

Данък при възмездно придобиване на имущества

С данък при прехвърляне на имущество по възмезден начин се облагат лицата, които придобиват чрез покупка или чрез замяна недвижими имущества или превозни средства на територията на дадена община. Този данък е също местен. Данъчната основа в случаите на придобиване на недвижимо имущество е пазарната му цена, но не по-малко от неговата данъчна оценка. Прехвърлянето при всички случаи става с договор за прехвърляне при нотариус. Данъкът се дължи от купувачите на недвижимия имот или съответното превозно средство. В случаите на замяна данъка се дължи от онзи, който получил имущество на по-висока стойност. Задължението за деклариране и плащане на данъка е 2 месеца от деня на придобиване на имуществото. Декларира купувача. Внася се по сметките на общината.

Данък върху даренията /данък при прехвърляне на имущество чрез дарение/

Обект на облагане е аналогичен както при данъка при възмездно придобиване, т.е. недвижими имущества и превозни средства. Данъчната основа в случая е аналогична на данъчната основа при данъка върху наследствата. Задължение за плащане на този данък имат получателите на дарението. Срок за деклариране и внасяне е 2 месеца считано от датата за получаване на дарението.

Данъчните размери на данъка върху наследството и данъка върху даренията варират в следните граници:

-         При наследяване респективно дарение между братя и сестри и техните деца: 0,4-0,8%;

-         За всички останали случаи: 3,3-6,6%;

При наследяване посочения данъчен размер се отнася само в случаите, когато съответния наследствен дял превишава 250 000 лв., следователно наследствени дялове на по-ниска стойност са необлагаеми. Такова облекчение при дарение не съществува.

Данъчните размери на данъка при възмездно придобиване на имущество се движат в границите от 0,1 до 3%.

Данък върху превозните средства

Данъчен субект са собственици на превозни средства регистрирани за движение по националната пътна инфраструктура или съответните регистри. Данъчния обект е изключително широк, попадат леки автомобили, ремаркета, комбайни, въздухоплавателните средства, кораби, лодки.

Облагане на доходите на физически лица в България /личен подоходен данък/

1. Обща характеристика на подоходното облагане и системи на подоходно облагане

Подоходните данъци са млади данъци, възникват през последните 100-150 години. В нашата данъчна система подоходното облагане се прилага от 20 години на ХХ век от правителството на Александър Стамболийски след І-вата Световна война. В много страни по света подоходните данъци изместват имуществените. Особени предпочитания към по-засилено подоходно облагане в началото на ХХ век са демонстрирали социалистическите партии и движения. Подоходните данъци имат доста силно изразен преразпредели телен характер особено в случаите, когато са се прилагали прогресивни техники на облагане /данъчни прогресии/. Обект на облагане е получения доход, независимо от неговия характер, т.е. дали е регулярен, периодичен или извънреден и независимо от неговия източник /трудова дейност, труд, стопанска дейност, предприемачество, бизнес или доходи от капитали/. Размера на дохода е белег за социалното и икономическото положение на индивида. Затова концепцията от гледна точка за съразмерността на данъка е индивидите с по-високи доходи да дължат повече подоходен данък спрямо онези, чийто доходи са ниски. Известни са 3 системи на подоходно облагане:

-         Шедулярна система – доходите се обособяват според техния източник в групи. Тези групи могат да бъдат следните:

• Доходи от труд – работни заплати, надници, хонорари и др.
• Доходи от стопанска дейност – печалбата на еднолични търговци, семейните фирми, свободните професии;
• Доходи от капитали – приходи от лихви, приходи от дивиденти, приходи от ликвидационни дялове и приходи от наеми;

Във всяка група има отделни правила за формиране на данъчната основа, за избор на данъчен размер и не на последно място за деклариране и внасяне на данъка. Тази система за облагане практически не намира приложение на сегашния етап, защото до голяма степен нарушава идеята за единство на подоходния данък.

-         Глобална система - /немска система/ при глобалното облагане на доходите се извежда върху единни общи правила за формиране на обща глобална данъчна основа, в която влизат получените от всички източници доходи за 1 година. Правилата относно избора на данъчен размер, начини и период на деклариране и внасяне са единни и се отнасят за глобалната данъчна основа. Глобалният метод способства за постигане на по-голямо единство на подоходното облагане, а също така до по-висока степен на неутралност по отношение на отделните източници за реализиране на доходите.

На сегашния етап българската система на облагане на доходите е доста близка до глобалната, може би е смесена.

-         Смесен тип – съдържа елементи от предходните 2 системи.

1. Елементи на личния подоходен данък в България:
   1. Обект на облагане с личен подоходен данък – доходите на физическите лица придобити на територията на Република България /облагат се доходите от чужбина/;
   2. Данъчни субекти – физическите лица от заплати, от услуги с личен труд /граждански договори/, от упражняване на свободни професии, от дейности като земеделски стопани, от стопанска дейност като собственици на фирми на еднолични търговци, от доходи от наеми на недвижимо имущество, доходи от продажба на недвижимо имущество при определени условия /например продаденото жилище да не е основно/, доходи, получени от продажба или замяна на финансови активи на регулирани пазари, които в момента са необлагаеми и др.
   3. Данъчен размер – 10% върху сумата на всички доходи за период от 1 година.
   4. Формиране на данъчната основа – при доходи от труд = брутната работна заплата  - задължителните социални осигуровки; при доходите от свободни професии и от граждански договори се формират по по-сложен метод: от брутния доход се приспадат т.нар. необходимо присъщи разходи, върху получената величина се начисляват социални осигуровки и се приспада дължимия данък.

Пример: едно лице е извършило труд за 1000 лв., сключел е граждански договор.

1000 – 200 = 800 – 160 осигуровки = 640 лв. – 10% Личен подоходен данък = 596 лв.

Повече информация относно нормативно присъщите разходи и всички детайли на личния подоходен данък в разпоредбите на Закона за данъците на физическите лица.

Данъчната основа на доходите от стопанска дейност на едноличен търговец се определят по същите правила, които се отнасят за формирането на облагаемата печалба на Дружествата с ограничена отговорност, Акционерните дружества, Събирателни и командитните дружества /представляващи юридически лица/. Целта е да се обложи финансовия резултат на Едноличния търговец от неговия отчет да доходите /отчет за приходите и разходите/, преобразуван за целите на данъчното облагане. В общия случай се търси редукция на доходите, за да бъдат справедливо обложени.

Деклариране и внасяне на личния подоходен данък

Той се декларира и внася в срок до 30 април на годината следваща годината, за която се отнася. Данъчната декларация е организирана по сложен начин с множество приложения. Принципът е следният за всеки конкретен по личностен доход отделно Приложение. Например Приложение №1 се отнася за доходи от труд. В основното тяло на декларацията се сумира и посочва общия годишен доход от всички източници, а така също и удържаните социално-осигурителни вноски, посочва се годишната данъчна основа като сума от данъчните основи на всички източници. Определя се и се посочва годишното данъчно задължение като произведение на данъчния размер, който е 10% с годишната данъчна основа. В декларацията се посочва авансово внесените данъци през годината. Разликата между годишното данъчно задължение и авансово внесения данък подлежи на довнасяне до 30 април. Ако е налице надвнесен данък, той подлежи на прихващане и възстановяване. Възстановяването на надвнесени данъци става след извършване на данъчна проверка.

Обща характеристика и организация на корпоративното подоходно облагане в България

1. Обща характеристика – корпоративното подоходно облагане е сложен механизъм за определяне на облагаемите доходи и тяхното облагане в сферата на най-големите фирми, т.е. в сферата на корпоративния бизнес. На практика то включва няколко групи данъци. Основният от които е данъкът върху печалбата на юридическите лица. Много често той е наричан корпоративен данък, като и терминът се използва в законодателната дейност.
2. Обект на облагане с корпоративни данъци:
   1. Корпоративната печалба – тя се определя чрез отчета за доходите и представлява разлика между приходите и разходите за период от 1 година; данъчната основа в случая е сложна величина получена като към счетоводната печалба се добавят и или вадят определени суми, представляващи елементи от приходите и разходите на предприятието. Преобразуването на печалбата за данъчното облагане става извън счетоводно, т.е. то не може да бъде видяно в счетоводните сметки, а се извършва чрез данъчната декларация за корпоративния данък. Правилата относно данъчното преобразуване са много сложни;
   2. Друг обект на облагане с корпоративни данъци са някои доходи на местни и чуждестранни юридически лица /такива доходи са: доходи за технически услуги, доходи от договори за франчайзинг, лихви, лизингови услуги и др./
   3. Доходи от дивиденти и ликвидационни дялове /данъците върху тях са известни още като данъци удържани при източника/;
   4. Данъци върху някои видове разходи /данъци върху разходите/, тези разходи са: социалните разходи в натура като ваучери за храна, чиято стойност за един месец за един работник превишава 40 лв.; разходите за допълнителни пенсионни и здравни осигуровки до 60 лв. на човек; разходи за застраховки живот до 60 лв. на работник на месец; друг вид разходи за облагане са разходите за експлоатация поддръжка на леки автомобили, които се използват в управлението на фирмата /горива, смазочни масла, технически прегледи, ремонти на тези автомобили/, разходите за представителни цели;
   5. Приходите на бюджетни организации от стопанска дейност;
   6. Обект на облагане може да бъде сумата на залозите при организиране на хазартни игри, броя на игралните автомати в казината, стойността на телефонните в различни телефонни, телевизионни предполагащи залог върху резултат със случаен изход;
   7. Обекта на облагане могат да бъдат броя на дните през които са използвани кораби за целите на търговско корабоплаване;
   8. Данъчни размери на корпоративните данъци: най-често използваният е 10%: данъчната печалба. С 10% се облагат данъците върху разходите. С 5% се облагат доходите от дивиденти и ликвидационни дялове. Данъците върху доходите на местните и чуждестранни юридически лица са 10% от общата сума и се удържат преди да бъдат изплатени.
   9. Деклариране и внасяне на данъка – основния данъка върху печалбата се внася авансово на тримесечие или месечно в общия случай. 1 авансова вноска е равна на 1/12 част данъчната печалба за предходната година, умножена по данъчния размер. За първите 3 месеца на годината авансовата вноска се определя на база на данъчната печалба за годината преди предходната.

Обектът на облагане посочен в последните две тирета се нарича алтернативен данък. Принципът в този случай е следният: тези фирми не плащат данък върху финансовия резултат от дейността си, а само този алтернативен данък.

Данък върху добавената стойност

1. Данъкът върху добавената стойност – отличия и предимства в сравнение с данък оборота

Данъкът върху добавената стойност е млад нов данък. Наложен е за първи път в данъчните системи на Европейските страни след 2-та Световна война последователно през 50-60 години на всички европейски страни. Негов предшественик е Данъкът върху оборота, самият той се прилага за първи път във Франция от годините след 1-та Световна война /през първата и втората декада на ХХ век/. И двата данъка са типични и основни представители на косвените данъци. Чрез тях се облага потреблението на стоки и услуги. Косвените данъци се начисляват в крайните продажни цени на предлаганите на пазара блага. По този начин много автори изтъкват, че с косвените данъци се облага дохода при неговото изразходване. През последните 20-30 години косвените данъци и най-вече данъкът върху добавената стойност придобиха основно фискално значение. Делът им в общите данъчни постъпления нарастваше и постепенно превиши този на подоходните /на личния подоходен данък и на корпоративните данъци/. Данъкът върху оборота е един косвен данък, който се начисляваше върху цените на крайното потребление. С него се облагаха не всички стоки, а само онези, които са били предназначени за крайно потребление. С други думи стоки с инвестиционно значение не се облагаха с данък оборот. Данъка върху оборота се включваше в последната фаза, при която стоките отиват към своя краен потребител. Той се използваше и в България до 1994 година. След тази година данъка върху оборота беше заместен с ДДС. Основната отличителна черта на ДДС е с широк обхват. Т.е. той е многофазен данък. С него се облага не само потреблението на крайни блага, но се облагат абсолютно всички сделки свързани с потреблението на произведените стоки и услуги.

Нека да разгледаме как на практика се извършва облагането с ДДС при стадийте на производството на хляб: данъчен размер = 20%

Този механизъм е известен като данъчен кредит.

От дадения пример могат да се направят следните изводи:

-         Сумата от стойността, добавена от всеки стадий е 160 единици. Тя е равна на цената без ДДС на крайния продукт;

-         ДДС, който дължи всеки производител и доставчик, е равен на разликата между ДДС, който е начислен от него в крайните продажни цени, и данъкът, който е начислен в цените на закупените от него, необходими за производството стоки и материали;

-         Начисленият върху закупените блага /стоки, материали и услуги/ ДДС подлежащ на приспадане при формиране на данъчното задължение се нарича накратко данъчен кредит. Например данъчния кредит на производителя на хляб е 24 единици, затова той ще плати само 6 единици, а не 30.

-         Какво би станало ако го нямаше правилото на данъчния кредит? Ако нямаше данъчен кредит при ДДС всички производители и доставчици на блага щяха формират крайните си продажни цени по такъв начин, че начисления ДДС от предходните обороти щеше да се натрупва /кумулира/ и ценовото равнище в икономиката би било много по-високо.

Определяне на данъчната основа на ДДС

В теорията и практиката са известни 2 подхода за изчисляване на данъчната основа на ДДС:

-         Пряк подход /събирателен подход/ - при него добавената стойност се определя като сума от следните променливи: ДС=Печалба+Разходи за заплати и социални осигуровки за сметка на работодателя+Разходи за лихви-Приходи от лихви-Приходи от участия в Търговски дружества /дивиденти/
ДС=П+Р_ЗСО+Л_р-Л_п-І

-         Непряк подход /разпадателен метод/ - той се прилага по 2 начина:

• Чрез приспадане на предварителния оборот 120-100=20 единици добавена стойност => ДЗ=ДС.ДР%=20.20%=4 единици
• Чрез приспадане на данъка, начислен върху покупките от данъка, начислен върху продажбите: ДДС/Продажбите=24 единици; ДДС/Покупките=20 единици; ДЗ=24-20=4 единици; На практика данъчното задължение се определя по последния метод като от ДДС начислен върху продажбите се приспада ДДС върху покупките. По този начин отиваме директно към определяне на данъчното задължение, а данъка върху покупките наричаме данъчен кредит.

ДДС има следните предимства спрямо Данъка върху оборота:

-         Всеобщия характер на облагане с ДДС обуславя по-равномерното му включване в цените на стоките и услугите, което е предпоставка за изграждането на по-обосновани равнища на цените в сравнение с данък върху оборота, който се включваше в цените само на стоките за крайно потребление. Така при система на Данък на оборота имаме 2 равнища на цените.

-         ДДС обхваща всички обороти и се начислява на всички фази от производството на крайни блага, което повишава контролно фискалното му значение.

-         ДДС създава условия за осъществяване на взаимен контрол между данъкоплатците, защото всяко лице по реда на закона е заинтересовано да изисква данъчна фактура, за да получи право на данъчен кредит;

1. Някои характерни особености на ДДС
   1. Обект на облагане – всяка възмездна облагаема доставка на стоки и извършени услуги, а така също всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение територията на страната;
   2. Данъчен субект – всяко лице, което изпълнява независима икономическа дейност и е регистрирано по ЗДДС. На регистрация подлежат всички предприятия и търговци, чийто оборот за последните 12 месеца превишава 50 000 лв. Регистрацията по ДДС изисква да се водят няколко допълнителни счетоводни регистри: Дневник за покупките, Дневник за продажбите, а в случаите, когато имаме внос и износ за страни от Европейския съюз – интрастат декларация. Тези регистри се водят на електронен носител. В тях надлежно се описва всяка една фактура, фискалните бонове. Регистрацията изисква освен това и фирмите да издават по осъществените от тях продажби данъчни фактури. Те биват опростени и данъчни. Регистрираните фирми по ЗДДС са длъжни да подават месечни и годишни декларации, които ясно посочват на данъчната администрация какви покупки е направила фирмата, на каква стойност и колко е начисленият ДДС. Сроковете за подаване са 14 число на следващия месец, а годишната е с краен срок 31 март на следващата година. Срокът за внасяне е 14 число на следващия месец и се отнася за предходния. Дневниците и декларациите се подават на хартиен и електронен носител, а могат да бъдат подавани и по Интернет.