Joomla Software solutions Template

Payday loan

Публични приходи

Източници и средства за финансиране на публичния сектор

Източници на средства

а)  БВП и националното богатство на страната;

б)  националното богатство на други страни.

БВП е сумата от стоките и услугите, създадени от икономическите субекти за срок от една година, намален със стойността на стоките и услугите, потребени в процеса на производство. Полученият резултат, наречен брутна добавена стойност се коригира с акцизите, ДДС и митата и се получава БВП.

Субекти, участващи в създаването на БВП:

а) нефинансови частни и държавни предприятия, произво-дители на стоки и услуги, предназначени за пазара;

б)  финансови учреждения - юридически лица, занимаващи се с финансови операции с цел печалба - банки, пенсионни фондове, застрахователни компании и други;

в)  органи на държавното управление;

г)  частни нетърговски организации, обслужващи населението - партии, религиозни сдружения и др.;

д)  домакинствата - това са доходите на постоянно живущите.

Когато всички възможности на БВП са изчерпани, може да се прибегне към използване на резервите на страната, на част от националното и богатство. Националното богатство е съвкупност от материални блага, създадени от труда на много човешки поколения. Към него спадат още и проучените и включени в стопанския оборот природни ресурси. Материално - веществената му структура обхваща дълготрайни и краткотрайни материални активи и природни ресурси. Използването на част от националното богатство е крайна мярка за попълване на държавния бюджет и става по време и след войни и световни кризи.

Външни източници на приходи за държавния бюджет са брутният продукт и на ционалните богатства на други държави. По време на войни те биват заграбвани принудително. Традиционен способ за външно дпоълване са сключването на заеми или помощи за конкретни проекти. Вземането на заеми е решаване на настоящи проблеми за сметка на бъдещите поколения.

Класификация на приходите

Класификацията на приходите се извършва, за да се осигури възможност за анализ относително на тяхната динамика и структура.

Икономическа класификация на приходите:

а)  приходи от облагане на потреблението - ДДС;

б) приходи от облагане на доходите - работните заплати и доходите на фирмите;

в)  приходи от облагане на богатството;

г)  приходи от други икономически дейности.

Класификация по социално - икономически признак:

а) приходи от частни и държавни фирми - Данък върху печалбата;

б)  приходи от облагане доходите на индивидите - Данък общ доход, имуществени данъци, глоби и др.;

в)  приходи от облагане доходите на предприемачите - данък върху лихва, рента дивиденти;

г)  приходи от вноски за социално осигуряване.

Класификация по метода на набиране на приходите:

а)  данъчни приходи - всички данъци и акцизи;

б) данъкоподобни приходи - такси, самооблагане, вноски за социално осигуряване;

в) неданъчни приходи - приходи от приватизация, концесия, емитиране на ценни книжа и др.

Методи за акумулиране на средства в публичните фондове

Методите се използват за определяне на размера на вноските за публични фондове, срока на издължаване и степента на задлъжнялост.

Методите могат да бъдат разделени в следните основни групи:

Данъчен метод - той е законово регламентиран и при него се използва скала (от - до) или точно определен процент. Данъкът важи за една година и се определя прогнозно, тъй като данъчната основа не може да се определи точно. Увеличението на данъка не винаги води до увеличаване на приходите от него (виж "сивата" икономика).

Данъкоподобен метод - такси и глоби, които се плащат при използване на определени блага или при нарушения - нотариални такси, патенти за търговията, такси за откраднати или загубени документи и др.

Кредитен метод - това е сключване на външни и вътрешни заеми, бърз метод за събиране на средства, но с дългосрочен ангажимент.

Емисия на книжни пари - когато е без обезпечение е рисков фактор и води до обезценяване на националната валута и загуба на доверие в международен мащаб.

Доброволни дарения от други страни и вътрешни лица - използва се обикновено, когато държавата е в затруднено положение (стихийни бедствия, наводнения).