Joomla Software solutions Template

Payday loan

РАКОПОДОБНИ ЧЛЕНЕСТОНОГИ

Клас Ракоподобни се отнася към тип Чле­нестоноги. Познати са над 35 000 вида. При някои от тях почти не са настъпили промени в продължение на около 200 млн. г. — напр. оризищно раче (апус). В България се среща в локви, блата и особено в оризищата. Яйцата му запазват жизнеспособността си до 9 г. Ракоподобните са предимно морски, но има и сладководни животни. Някои видове се приспособили към висока соленост на во­дата. В България напр., особено в солниците край Поморие, често масово се развива солничното раче (артемия). То живее при соле­ност 40 — 230%е,,но може да издържа и до 300%о. Други видове са дълбоководни и мо­гат да светят. Трети са приспособени да по­насят определени температури, газов режим и киселинност на водата. Някои видове в зависимост от условията търпят морфологич­ни изменения или менят баграта си. Има ра­коподобни, които се приспособили за живот и върху сушата (мокрици, тропичен рак раз­бойник, черноморски мраморен рак и др.), живеят в пещери и сред крайводни пясъци. Те са със своеобразно устройство и често нямат очи.

Размерите на отделни видове ракоподобни са различни - от 0,2 mm (някои веслоноги, водни бълхи и черупчести ракоподобни) до 80 — 100 cm, а заедно с краката и до 300 cm (омари).

Повечето ракоподобни извършват движе­ния — плуват, пълзят или бягат, но има и прикрепени към подводни обекти - напр. балануси (морски жълъди).

Едни видове се хранят с растения, а други — с животни. Зоопланктонът (морският планктон) е съставен до 90% от ракоподоб­ни, които се хранят с фитопланктон (дребни водорасли). Мокриците са растителноядни и понякога в отделни райони причиняват вре­ди на ливадите. Десетокраките раци (речени езерен рак, лангуста, омар, криви раци и др.) са главно хищници. Много видове ракоподоб­ни се хранят с разлагащи се остатъци от растения и животни (речният рак най-добре се хваща с мърша). Редица видове са пара­зити по риби (шарановата въшка), по китове и криви раци (в Черно море сакулината) и др.

Продължителността на живот на различ­ните ракоподобни не е еднаква. Морските жълъди напр. живеят до 7 г., а мамарците -до 30 г.

Тялото на ракоподобните е съставено от 10 до 60 членчета и е разделено на глава, гър­ди и коремче. На главата има 2 двойки анте­ни, които при отделните групи изпълняват различна функция — плавателна, осезателна и др. Двете двойки антени са характерен бе­лег на ракоподобните, по който те лесно се отличават от останалите членестоноги. На главата има и 3 двойки челюсти: една двой­ка горни — мандибули, и две двойки долни — максили. Определени части на главата се раз­растват и образуват гръбен щит (карапакс), който отчасти или изцяло (при мидените рачета) покрива тялото. Гърдите са съставе­ни от различен брой членчета, като при под­клас Висши ракоподобни той е по-малък. Крайниците също са начленени и биват пла­вателни, ходилни и хватателни. Първата двойка хватателни крайници обикновено са най-силно развити и може да имат щипки с големи размери. Коремчето също е с различ­ни размери и е съставено от нееднакъв брой членчета, който при по-висшите ракоподобни намалява (олигомеризация). При някои ви­дове ракоподобни коремчето също има двой­ки крайници, които могат да изпълняват различни функции. При едни от тях (речен и езерен рак) последната двойка участва в образуването на опашния плавник, с който животното загребва вода напред и така отскача назад.

По тялото на ракоподобните има много­бройни космици, които имат осезателни функции, а по антените — специални косми­ци за възприемане на химични дразнения. Тези членестоноги имат и особени органи за равновесие — статоцисти. Зрителните органи обикновено са 2 сложни (фацетни) очи, съставени от много (до 3000) отделни прости очички (фацетки, оматиди). Дълбоководните и пещерните видове, както и приспособените за живот в подпочвени води и към паразити­зъм нямат очи.

Размножаването на ракоподобните е поло­во, като оплодените яйца обикновено се при­крепват върху тялото (при речния рак по коремните крачка). Плодовитостта се коле­бае в широки граници. Най-малка е при пе­щерните, подземните и дълбоководните ви­дове, но повечето десетокраки раци са по­ плодовити - напр. лангустата снася до 1,5 млн. яйца.

Значението на ракоподобните за екосис­темите е голямо. Зоопланктонът на морета и океани, но също и на сладководни басейни в значителна част е съставен от ракоподобни. От една страна, те са основни консуматори (потребители) на фитопланктон, а от друга, са важна храна за много риби, птици, меко­тели и някои бозайници (китове).

Голямо стопанско значение имат десетокраките раци, които са обект на промишле­но ловуване. Особено ценени са омарите и лангустите (само в Куба годишно се ловят около 7500 t лангусти) . В България се ловят само скариди и два вида сладководни раци (речен и езерен). В редица страни се развива отглеждането на низши ракоподобни (водни бълхи и др.), които се използват като храна за аквариумни рибки.

Много от сладководните видове са чувстви­телни към замърсяването на водата и се из­ползват като биоиндикатори.

Става ясно, че е необходимо да се полагат грижи за чистотата на водните басейни, а заедно с това и за запазване на ракоподобни­те членестоноги, които ги населяват. В това отношение активно участие могат да вземат отрядите „Сини патрули".