Home Туризъм Селският туризъм във Франция

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Селският туризъм във Франция ПДФ Печат Е-мейл

Селският туризъм във Франция

Тенденции на развитие на селския туризъм във Франция

Франция е страна с традиции в развитието на туризма. Тя има Министерство на туризма, но не само то работи по проблемите на туризма, в решаването на тези комлпексни задачи се включват и Аграрното Министерство; голяма е ролята на общините и сдруженията на участниците в туристическия бизнес.

Трябва да се има предвид, че във Франция от 1949 г. редовно се правят анкети за ваканцията на французите и още от тогава се води статистика за посещенията на селата.

След Втората световна война основен тип почивка е тази на село; тя се запазва доминираща до 1957 г., когато започват по-масови посещения на морските курорти.

От анкети, проучвания и анализ на туристическите потоци, генерирани в големите агломерации се установява, че съществува експанзия в селата като място за почивка.

25% от почиващите предпочитат да прекарат отпуската си на село. Във Франция това са, в по-голямата си част, всички служители, хора със свободна професия, ръководители на предприятия, търговци и занаятчии. Парадоксално е, че по-малко от тях са работници и служители.

Селският туризъм създава най-добри възможности за семеен отдих, но индивидуалните пътувания също имат перспектива. Отдихът на село се свързва както с летния, така и със зимния отпуск, които са продължителни, а също и краткотрайни празнични или седмични пътувания. В последния случай, обаче, продължителността на престоя е малка и участниците не могат да се придвижват надалеч.

Статистическият годишник на Френската Национална Федерация за туристическите райони дава най-красноречива информация за типичния летовник на село: за 1997 г. данните сочат, че престоят му е средно 13 дни, основното му занимание е посещение на района, на забележителни места и паметници; разходки, излети или походи на къси разстояния, риболов.

Туристът не винаги е доволен от своя престой – 15% са изказали недоволство главно поради недостатъчната чистота в настанителната база. Само доброто познаване на мотивацията (често различна) и на нуждите на потенциалните туристи може да позволи да се изработват оферти с адаптирани туристически продукти. А мотивите, които тласкат хората към почивка в селска среда, са разнообразни, но на преден план излизат спокойствието, чистия въздух, социалните контакти и дóсега до природата. Включват се и финансовите съображения, защото това е сравнителни евтина почивка. Част от туристите посочват неудовлетворението си да бъдат „вързани” за домовете си. Други предпочитат спокойната атмосфера във фермата, възможността за изява и индивидуалност – чувства, които в делничния им живот се подтискат по една или друга причина. Типично за туристите, които практикуват този вид туризъм, е желанието им за пространство, за по-добро лично отношение към тях.

В проведените от Френската Национална Федерация за туристическите райони анкети и проучвания ясно личи промяната в профила на мотивите и поведението на туристите. До началото на 90-те години почиващите са:

- според типологията на туриста, възприета от Коен-Плог, предимно от типа „масов турист-изследовател” (според Коен) или „средноцентрик” (според Плог). Програмата за пътуване е съставена от туроператора по желание на туриста и престоят е в алтернативна туристическа среда.

- практични туристи – привличат ги по-умерените цени, като тук се включват предимно възрасни хора без деца.

- туристи, изпитващи антипатия към масовото общество.

От средата на 90-те години се забелязва изменение на мотивационния профил на туриста. Към горните три типа се прибавят и:

- хора с чувство за отговорност към природата и с желание да се включат в селскостопанската работа.

- хора, ориентирани към земята и добрия живот.

- туристи от типа „пътешественик” (според Коен) или „алооцентрик” (според Плог). Те избягват контактите с масовите туристи и туристически инстанции; идентифицират се с общността – домакин; живее с местните хора и се опитва да възприеме навиците им; привличат го нови места, нетрадиционни култури; поема риск и е търсач на силни усещания; участва в извършването на трудови дейности заедно с местните жители.

В последните години започна да се изгражда и една нова представа за съвременния турист, във връзка с утвърждаването на селския туризъм. Той е благоразумен, критичен потребител, непретенциозен, приспособим, приема типичното и националното, внимателен, деликатен, тактичен, експериментиращ и готов да се учи.

Промяна и развитие търпи и самата концепция за селска среда във Франция. Понятието „селска среда” датира от 50-те години и тогава с него се е обозначавало населено място с не по-малко от 200 жители, живеещи в къщи на разстояние не повече от 200 метра една от друга. Оттук и определението за селска среда като пространство, чието съдържание ще зависи от това, което решим да развиваме в него, т.е. концепция за подчиненост на селото, на подчертаване на неговата зависимост от града. С нея се подчертава, че тази среда подлежи на урбанизация. Набляга се на бъдеще, изключително свързано с пазарните механизми, на туризъм ефективен и производителен.

Днес, в началото на новия век, вследствие опита за преход към устойчиво развитие на туристическата индустрия и ново осмисляне на природните и културни ценности на съвременния свят, във Франция се възприема изцяло нова теория за селската среда като пространство със собствена физиономия и логика на развитие. Тук вече се подчертава запазването на присъщите на селското ценности в бита и начина на живот, в общуването – т.нар. човешки аспект. Както се вижда, мястото на селския туризъм е различно в тези две концепции.

Институции

Организирането и провеждането на туризъм в селска среда се осъществява както от държавни и частни организации, така и от такива на доброволни начала.

Много голяма е ролята на местните териториални общности – общините. Още от 1964 г. общините в селските територии, които се занимават с туризъм, създават Асоциацията на „зелените курорти”. За да могат да съгласуват своите инициативи и действия членовете на тази асоциация свикват сесии, на които се разглеждат всички проблеми, свързани с тяхната дейност. Обменът на информация, опит, поставяне на проблемните въпроси и нови инициативи, благоустройството на територията – всичко това се съгласува с държавните органи на национално ниво.

Обвързването на местната политика за развитие на туризма е в много тясна връзка с общонационалната туристическа концепция и насоки на Министерството на туризма и на всички организации, които имат отношение към развитието на туризма, в частност селския туризъм.

Една от най-старите форми на намеса на правителството е даването на привилегии и финансова помощ за подобряване на инфраструктурата или изграждането на допълнителна база, а така също и финансови и социални привилегии за селското стопанство. Помощите се отпуска то Министерството на туризма и териториалното устройство, от Министерството на финансите, помощите на ниво департамент и не на последно място помощите от Европейския съюз. Въпреки това не бива да се създава впечатление, че общините са много зависи и че всички е силно централизирано. Тази обвързаност в една система не е пречка самите общини да имат свои становища, сови инициативи, които всъщност само се подпомагат от по-висшестоящите органи. Много от идеите се зараждат именно на местно ниво, а не се спускат като планове и насоки, които трябва да се изпълняват. Инициативи, проекти за строеж на допълнителна база за развлечения, построяване на ваканционни селища, преустройване на стара база в по-модерни средства за подслон, проблеми с водоснабдяването и много други се решават от самите общини.

Асоциацията на „зелените курорти” има своя политика за обновление на селските територии; планове за благоустройство на районите; за даване някои територии статут на национални паркове и редица договори с държавата. Всичко това се извършва на базата на стабилно законодателство и специални закони за туризма.

Емпирична информация

Данните са взети от специализирана френска периодика, гранична статистика, от анкети и проучвания на Френската Национална Федерация за туристическите райони.

От общо 65 милиона посещения в селска среда 57,5 се падат на французи, а останалите 7,3 милиона – на чужденци.

В таблица № 1 са дадени посещенията в селска среда, разделени по страни. Вижда се, че най-голям дял от посещенията има Великобритания, следвана от Германия и Холандия. Това е съвсем обяснимо, защото Великобритания и Холандия са страни, в които този вид туризъм е твърде популярен, а пък Германия е страната, чиито жители пътуват масово в чужбина с цел почивка.

Таблица  1

Посещения в селска среда (по страни), 1997 г.

СТРАНА

Посещения (хил.)

% от общите

Е.О.

5 943

81,3

Германия

1 302

17,8

Великобритания

1 678

23,0

Белгия и Люксембург

947

13,0

Италия

419

5,7

Холандия

1 318

18,0

Испания

134

1,8

Други

144

 

 

 

 

Е.А.С.Т.

833

11,4

Швейцария

562

7,7

Швеция

129

1,8

Други

142

-

ДРУГИ СТРАНИ ОТ ЕВРОПА

25

-

АФРИКА

113

1,5

АМЕРИКА

239

3,3

САЩ

159

2,2

Канада

60

0,8

Други страни от Америка

20

-

АЗИЯ И ОКЕАНИЯ

155

2,1

ОБЩО ЗА СВЕТА

7 309

100,0

Най-посещаваните от чужденците области, съответно райони, в които развитието на селския туризъм ще е приоритетно, са отразени в таблица № 2. Вижда се, че въпреки водещото място по посещения на Рона – Алпи, Ил дьо Франс, Аквитания, провинция Алпи – Лазурен бряг и Централния район, но и останалите области имат немалка посещаемост от чужденци. Териториалното разположение на туристическо предлагане е относителното натоварване на ресурсите.

Различна е ситуацията за френските граждани, които посещават най-вече районите в близост до териториите, генериращи туристопотоците (Парижкия район например).

Таблица  2

Посещения на чужденци в селска среда (по области), 1997 г.

ОБЛАСТ

Посещения (хил.)

% от общите

Рона-Алпи

701

9.0

Ил дьо Франс

586

7.5

Аквитания

560

7.2

Бургундия

504

6.4

Провинция Алпи-Лазурен бряг

498

6.4

Централен район

471

6.0

Елзас

407

5.2

Шампан-Арден

372

4.7

Нор-Па дьо Кале

357

4.6

Лотарингия

348

4.4

Лангедор-Русийон

318

4.1

Миди Пирине

310

4.0

Франш=Конте

266

3.4

Долна Нормандия

247

3.2

Поату-шарент

238

3.0

Горна Нормандия

226

2.9

Бретан

172

2.2

Лоара

167

2.1

Пикардия

165

2.1

Лимузен

138

1.8

Оверн

63

1.1

Корсика

4

0.1

Необявени

692

8.8

ОБЩО

7 832

100.0

Преди да посоча данни за настаняване на туристите, за продължителността на престоя и практикуването на различни дейности в селска среда, би било добре да се характеризират средства за подслон като елемент от туристическата инфраструктура и специализиращите дейности на селския туризъм.

Най-общо типовете средства за подслон могат да се групира така:

- при постоянни жители, в селски къщи и ферми;

- селски гостилници, ханове, семейни хотели, реставрирани замъци;

- къмпинг във ферма;

- колективни средства за подслон за социален туризъм – семейни къщи за ваканция, ваканционни селища;

- каравани на стоянка в селски район;

- специализирани средства за подслон, например за деца, младежи, заслони при проходите и т.н.

Всички изброени средства за подслон отговарят на определени условия. Те са категоризирани и се предлагат в каталозите и резервационната мрежа.

Категориите „житен клас са много популярни, а най-голямата е предлагането на жилища „четири житни класа”, насочени към клиентелата с високи изисквания. Това са самостоятелни къщи с градина и паркинг или подслон за кола, машина за миене на съдове, телевизор, баня на всеки етаж, телефон.

Съответната настанителна база в съчетание с дейностите, които могат да се извършват на място, както и предпочитанията на туриста са много важни при избора на мястото за почивка.

Специализираните дейност на селския туризъм могат да се разделят на основни (подслон и храна) и допълващи (всичко останало, което запълва престоя на туристите).

Реакционните занимания, които се включват в оформянето на туристическия продукт, са:

- разходи (пеша, с коне, с велосипеди, с мулета, по река)

- спорт на открито (плуване, летене с делтаплан, водни ски, кану-каяк, езда, тенис, голф, гимнастика, скално катерене, стрелба с лък, стрелба по подвижни цели, палеоложки експедиции)

Предпочитана е активната почивка, съчетана с лечебно-климатичен отдих и възстановяване. Особено типично за селския туризъм е участието в полска работа – овощарство, пчеларство, гроздобер, бране на плодове, цветарство, събиране на гъби, билки. Много характерна е и консумацията на място на местни продукти, запознаването с местната кухня. В това отношение възможностите са извънредно разнообразни. При по-добра организация и медицински контрол може да се провежда плодолечение, вегетариански седмици, дегустации на специфични продукти, кулинарни вечери, пикници. Популярни са инициативите за откриване на историческото, етнографското, културно, архитектурно наследство, фолклор, обичаи, характерни за всеки район. Организиране и демонстрации на занаяти. В землищата на селата, в близост до горски масиви и ловни стопанства, язовири, реки, езера има възможност за организиране на ловни и риболовни излети. Изпълнимо е и предлагането на по-специализирани ваканции – стажове за изучаване на флора, фауна, геология, проследяване миграциите на птици, вулканични явления, практикуване на езика на страната домакин.

През 1997 г. Франция е разполагала с 521 курорта за „зелени ваканции”, като се предлагат 225 хил. легла, разпределени в къмпинги, хотели, къщи и т.н. Най-голям дял се пада на престоя на чужденци в собствени къщи или пък приятели, следвани от къмпинг-караванинг, хотели и т.н. (вж. схема 1, Приложения).

Интересно е, че французите също предпочитат да почиват в собствени къщи или при приятели, следвани от престоя в наети къщи, къмпинг-караванинг и т.н. (вж. схема 2, Приложения).

Схема  3

Реализирани нощувки в селска среда от чужденци (по страни; в милиони)

Великобритания+              Белгия+                 Нидерландия            Дания

Ирландия                             Люксембург                       4,6 млн.      0,7 млн.

8,5 млн.                 4,9 млн.

Германия – 6,9 млн.

Други страни от света
0,9 млн.

Испания–0,35 млн.

Франция

САЩ

3,3 млн.                                                                               Швейцария – 3,2 млн.

Австралия и Океания                                                      Япония – 1,1 млн

0,4 млн.

Други страни от Европа – 0,35 млн.

По брой на реализирани нощувки, както и по посещаемост на преден план се нареждат Великобритания, Ирландия – 8,5 млн.; Германия – 6,9 млн.; Белгия, Люксембург – 4,9 млн. души (вж. схема 3).

По-трудно е да се дадат данни за французите, защото те почиват предимно при приятели или във вторите си жилища. Престоят им е по-краткотраен, но пък по-често посещават тези райони; средния им престой е около 13 дни.

Голяма разлика има в това какви занимания предпочитат чужденците и какви французите. Най-голям процент от запитаните чужденци с какво се занимават по време на престоя си на село са отговорили, че посещават паметници и други културни забележителности – 46%; следват занимания около водни басейни – 24%; следват други спортни занимания и т.н.Големият процент на посещения на паметници и музеи е съвсем обясним за чужденците, тъй като те проявяват по-голям интерес и към културното наследство на района. Заниманията на французите се подреждат по съвсем различен начин. Една голяма част от тях почиват във вторите си жилища и се занимават с градинарство (почти 27%), а от друга страна около 40% от накетираните отговарят, че практикуват някаква дейност. 17% посещават културни паметници и природни забележителности, а 14% се занимават със спорт. Има тенденция на засилен интерес към лова и риболова. Съвсем очевидно е, че французинът, почиващ на село, търси спокойствието и неголемите натоварвания, докато чужденецът е по-любопитен, по-напорист да опита от колкото може повече неща и да се запознае с нови и екзотични за него обичаи, нрави, местна култура.

В последните десет години се наблюдава траен интерес към посещенията на село. Въпреки че постигнатото е много и селския туризъм се развива бързо в последните години, все още всички дейности се извършват с уговорката, че трябва да се запазва бдителността към опазването на природната среда, към сигурността и начина на живот на туристите и на постоянните жители в туристическите райони, което включва:

- отхвърляне на всички зле замислени проекти за ново пътно и жилищно строителство;

- отказ от всякакво строителство в опасни зони;

- предпазване от замърсяване на водите, предназначени за къпане и битови нужди;

- добра организация на транспорта и инфраструктурата, без много да се променя селския свят, още по-малко да се руши.

Безспорни са успехите на Франция в предлагането на туристическия пазар на един специфичен продукт като почивката в селската местност. Факт е, че 37 милиона чужденци, които посещават годишно страната, около 7 милиона предпочитат именно почивката на село.

Бъдещите цели и мерки относно развитието на селския туризъм във франция най-общо са насочени към:

- включване на селския туризъм в глобалното развитие на земеделието и в регионалната политика.

- създаване на местни структури за поддържане на този вид туризъм и за координация между местните интереси и националните органи, отговарящи за туризма.

- определяне на обекта и границите на туристическо развитие според количествени и екологични критерии.

- кооперация на място, в рамките на местните колективи.

- подобряване на информираността на настоящата и потенциална клиентела за условията на настаняване и предлаганите атракции; необходима е по-интензивна маркетингова експанзия.

Осигуряване на по-добра комуникация между местата за прием на туристи чрез създаване на единна информационна мрежа.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG