Home Туризъм Социално и културно влияние на туризма

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Социално и културно влияние на туризма ПДФ Печат Е-мейл

Социално и културно влияние на туризма:

♥ Видове социални и културни влияния на туризма:

- Социално влияние:

1) Същност – Влиянията на туризма върху обществото се изразяват преди всичко в промените в качеството на живот на жителите на туристическите дистанции и са известни като социални влияния. Социалните изследвания разглеждат личните взаимоотношения, морала, религията, езика и здравето, докато културните проучвания разглеждат материалните и нематериалните форми на културата и процесите на промяна в нея. Най-сериозният проблем при разкриването на социално-културните влияния е този, че те могат да се проявяват или бъдат забелязани след дълго време. Също така не винаги е лесно да се идентифицира туризма, като единствена причина за някой промени.

Социалните влияния имат следните възможни положителни аспекти:

- Задоволяване на различни социални потребности, подобряване на общото състояние и информираността; стимулиране на социалната стабилност и социалната интеграция; разбирателство между народите, намаляване на културната дистанция, преодоляване на предразсъдъците; подобряване на качеството на живот; спиране на изселванията, подобряване на възрастовата структура; улеснява контактите с останалия свят; създаване на публика и условия за меценатство на местните изкуства /по специално за музиката, танците, театъра и занаятите/; запазване и развитие на местната общност и др.

Влиянията могат да бъдат и с отрицателен знак:

- Възникване на негодувание в местното население поради необходимостта от съвместното използване на редица съоръжения с туристите; промени в житейските ценности и начина на живот; пренаселеност, изселвания, несигурност на работните места, влошаване стандарта на обитаване; възникване на социално неравенство, комерсиализиране на социалните отношения; увеличаване на престъпността, проституцията, наркоманията, тероризма, заболяванията и др.

♥ Характеристика на взаимоотношенията ,,туристи и местно население”- Контактът между туристи и домакини се осъществява в широка гама от ситуации, т.к. туристите пътуват, отсядат в хотели, хранят се в ресторанти, посещават забележителности, пазаруват и т.н. Тези контакти може да се състоят от търговски взаимоотношения, от информационни контакти, както и от любезни поздравления и въпроси от ежедневието. Създаването и поддържането на хармонични отношения между тези две групи зависи от:

- Социално професионалната структура на местното население, нивото на образование, жизнения стандарт, равния статус на участниците, контакта и др.

Различията в национално-културната принадлежност неминуемо създават различни очаквания, генерират различен опит от контактите през ваканцията и допринасят съществено за развитието на различни отношения и възприемане на нещата. Тези различия могат да доведат и до различни в мнението, дали статуса на участниците е еднакъв, дали целите и интересите са общи и дали туристите и домакините могат да се включат в общи действия или да се ангажират с по-продължителен и съдържателен контакт. Отношенията между туристите и местните жители са изключително разнообразни – от една страна туристите са мобилни, освободени, харчат повече пари, наслаждават се на свободното си време, те са носители на различно поведение, имат различен опит като туристи и идват от най-различна социално-икономическа среда на постоянно местоживеене. Обратно местното население е сравнително стационарно, трябва да се съобразява с изискванията на ежедневния живот и нормите на общността в която живее, ангажираните в туристическата индустрия прекарват голяма част от времето си в обслужване на туристите - от друга страна, икономическите, социалните и технологични условия в една туристическа дистанция, обемът, типът и зрелостта на нейната туристическа индустрия, както и местните културни и религиозни фактори също оказват въздействие върху начина по който местните общности се възприемат от туристите. Друга закономерност е, че колкото е по-зависим местния жител от туризма, като средство за поминък, толкова по положително е неговото отношение към туриста. Последиците от движението на големи маси хора от едно място на друго намират израз в социалните и културни аспекти на промяната, която предизвикват едновременно и обществото домакин и туристите. Имат се предвид следните най-често срещани промени:

1)                                           една от основните последици от развитието на международния туризъм е повишената комодитизация /комерсиализация на местните обичаи, ритуали и традиции за нуждите на туристическото търсене/. Туризмът често играе роля на утвърдител на местните обичаи, бит и култура и на практика в много случаи утвърждава символите на идентичността на нациите и етносите, а не ги разрушава. От друга страна, обаче голям процент от младите не могат да обяснят символиката на отделните обичаи, ритуали и т.н. Те ги приемат като туристически стоки които им носят приходи и трябва да се продават.

2)                                           Възможност за работа в туризма – въпреки ниското заплащане на труда в туристическия сектор не може да се отрече неговия принос към увеличаване на заетостта н населението в тези райони, които приемат туристи, дори и сезонно. Жените според много проучвания в туристически развитите страни извършват често по-голямата част от ниско статусната и съответно по-ниско платена работа в туристическата йерархия. Тази характерна черта на женският труд в туризма е особено изявена при секс-туризма в далечния изток и не може да се отрече, че международния туризъм допринесе до голяма степен развитието и утвърждаването на това явление. Но в същото време трябва ясно да се отбележи , че туризма не е предизвикал проституцията в този район. Един факт е валиден за много страни – не добрата икономическа ситуация в страните приемаши туристи винаги е благоприятствала разрастването на платената любов в туристическата дейност.

3)                                           Промени в семейната структура на населението – Взаимодействието на туризма със семейството предизвиква някой социални промени като – намаляване броя на децата в семействата, повишаване броя и делът на работещите жени, нарастване броя на браковете с чужденци, увеличаване на разводите и др.

4)                                           Промяна на ценностните системи – Взаимоотношението между туристи и домакини води до размяна на ценности, при които местните хора осмислят ценностите на чужденците, а те от друга страна се идентифицират в известна степен със свойте домакини. Степента до която стига тази обмяна зависи както от природата на взаимодействието между местни хора и туристи, така и от типа на туристите, тяхното поведение и отвореност към другите и други подобни.

Много автори считат, че взаимодействието ,,турист-местен жител” позволява един ,,ефект” на демонстрация, който представлява еквивалент на комодитизацията.

♥ Модел за изследване взаимното влияние между общността на домакин и туристите”: При развитието на туризма общността домакин преминава през различни етапи на еволюция. Бътлър ги разглежда като цикъл от шест етапа → 1.  Етап на проучване 2.  Етап на включване 3.  Етап на развитие 4.  Етап на укрепване 5. Етап на застой  6. Етап на упадък.

В първия етап социалните влияния са слаби, туристите са малко и туристическата дейност е индивидуализирана или семейна. В етапа на включване боря на туристите постепенно се увеличава. Oтношенията между туристи и домакини продължават да са хармонични и туристите все още проявяват висок интерес към местния начин на живот. Tуристическото развитие обикновено се приема с одобрение и ентусиазъм от жителите, т.к. те виждат потенциалните ползи и печалби, които инвеститорите и посетителите ще донесат на района. В етапа на развитие, това отношение вече е променено – туризмът вече се е превърнал в бизнес и не притежава някогашната новост и въодушевление. Общността домакин вече има по-малък контакт с туристите. С развитието на индустрията, навлизането на неместни предприемачи и мощни туроператори , привличането на вълна от емигранти и други нараства напрежението и негодуванието сред местните жители. Приема се, че по отношение на социо-културните влияния съществува критична точка на толерантност към туристите която се променя с мястото и времето. Тази критична точка варира между местните групи население в зависимост от размера на ползите които те имат, от туристическото развитие, от степента на замърсяване на околната среда от туризма и други вреди от развитието му в района, от манталитета и нагласите на различните групи хора в зависимост от техния етнос, религия и т.н.

На базата на резултатите на своите проучвания Локси формулира един индекс на раздразнимост. Според него туристическите дистанции преминават през етапите: 1.  Еуфория – при него хората са ентусиазирани и окрилени от туристическото развитие. Те приемат изключително гостоприемно туриста и съществува взаимно чувство за удовлетворение 2.  Апатия -  Т.к. индустрията се разраства хората започват да считат туристите за привилегия. Туристът става цел за печалба и контактите започват да стават все по-формални  3. Раздразнение – Този етап започва, когато индустрията доближава до своята зрялост и започва да си отива към ниво когато местните жители не могат да се справят с броя на туристите, без драстично разширение на материално-техническата баса. Проявяват се първите признаци на враждебност, макар и скрита към туристите. 4. Антагонизъм – Раздразненията са станали твърде големи. Хората вече гледат на туристите като на нещо лошо ,,те нямат никакво уважение и респект съм собствеността, те развратиха младежите и жените и т.н.” – това са обичайните обвинения към туристите, когато взаимното уважение се е превърнало в антагонизъм и туристите вече не са много желани. Стига се до финален етап, защото местните жители са забравели, че всичко което са искали е било това и което искат туристите. Но в своя необуздан стремеж към привличане на туристи, те не са отчитали вредите и са допуснали разрушаване на средата. Това с което трябва да свикнат да живеят е мисълта , че околната среда и обкръжение никога вече няма да са същите, както в началото, ако дистанцията е достатъчно зряла за да се справи с масовия туризъм то тя ще оцелее, иначе другите туристи няма повече да се върнат. В един и същи курорт може да има различно отношение и поведение на местните жители към туристическите дейности и това може да доведе до напрежение и сблъсък между различни групи хора е дистанцията.

♥ Влияние на туризма върху културата:

Културния ефект се анализира и оценява в две основни посоки – за туриста и за домакина и се конкретизира най-вече по отношение на:

-възможностите за повишаване на образователното равнище на участниците в туристическия процес; разширяване на общата и специална култура на участниците в туристическото пътуване чрез опознаване на нови страни, неизвестни културни и исторически ценности или посредством организиране на специализирани научни, образователни и познавателни пътувания; реализиране на културен обмен между туриста и домакина, опознаване на световното културно наследство и стимулиране на културното развитие на общността домакин /занаяти, езици, фолклор, кулинария, музика, архитектура, религия/.

Учебник ,,Възстановителен туризъм” – Крис Рая от 163 до 171 до факторите туризмът и културните дейности!!!!!!

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG