Home Психология Един ден от живота на дете със специални образователни потребности

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Един ден от живота на дете със специални образователни потребности ПДФ Печат Е-мейл

В настоящата разработка ще се опитам да разкажа за ежедневието на дете с Даун.Ще проследим стъпките на дневния режим в делничния ден от седмицата.

След ставане от сън/ което е бързо и лесно, често тя сама се събужда/ следва самостоятелно ходене до тоалетната, измиване на ръцете и лицето.При миенето на зъбите е нужна моята помощ при изтъркването им във всички посоки.

Обличането е самостоятелно, но при обуването много често разменя обувките, независимо от непрекъснатото напомняне и лепенките от външна страна.Даже като ги подрежда една до друга, сякаш не и прави впечатление разликата ляво- дясно.При нормалните деца това действие вече автоматизирано, докато при нея тя е готова да тръгне с лява обувка на десния крак и дясна на левия без  да и пречи това в движенията.

Обличането на дрехите става почти самостоятелно.Понякога е нужна моя помощ при обуването на чоропогащника.Според мен тук е от недоглеждане- двата ръба отзад, единия- отпред.Сама облича връхната дреха, ако има ръкавици отново и се помага/ сякаш не и прави впечатление, че не поставя правилно пръстите или слага по два на едно място/ и отеваме на училище.

Там тя си знае гардеробчето, оставя връхната дреха и при обуването на вътрешните обувки на рядко пак прави грешката да разменя ляво- дясно.

Следва измиване на ръцете езакуска в стола.там също има понякога проблеми с начина на хранене- отхапва следващата хапка преди да е преглътнала предишната, което води до препълнена уста и трошене на храна.

Следват часовепо програмата за деня, работа с ресурсен учител и вземането и от П.Г. от училището.

При контактите с учителите става ясно, че понякога нарушава дисциплината в час- не внимава, изпълнява с явно нежелание задачите, иска да си играе или протестира като не прави нищо по упражненията- бързо се уморява, лесно се разсейва, вниманието и не е целенасочено.

От нея, чрез ресурсната и тетрадка или по телефона научавам как е минало заниятието- какво са упражнявали, как се е разтоварвала, създавала ли е проблем на ресурсния учител и дали е отговаряла адекватно и правилно на зададените въпроси и съответно следва похвала или забележка.

След вземане от училище следва разходка в парка.Тя предпочита да тича, да се люлее сама и любимото и занимание- да се качи на площатката на пързалката и да стои там, ако е топло сяда си там и не иска да слиза.

Следва прибиране в къщи- преобличане, измиване на ръцете и хранене.

При обяда тя се включва с подреждане на масата- приборите, салфетките, чаши- като това се извършва с броене- така упражнява математиката.В самото хранене и се правят забележки да си помага с хляба, а не с пръсти, да не бърза и да внимава да не троши и цапа като така и се упражняват навиците за хранене и култура на поведението.

Тъй като почти не иска да се обучава- да учи букви и цифри, използваме голямото и желание да мие съдове като условие да се упражнява.

След почивка от най- малко час/ тя не спи- гледа детска програма или пее на фона на музика с детски песни, а последно време гледа спортни предавания и при успех- бурно реагира с Браво, ръкопляскане или друг изблик на радост.

След почивката започваме с нежелание да учим.Подгатвяме масата, химикал, моливи, учебни тетрадки, учебни книжки, занимателни игри.Брои до 10, посочва цифрите 1 и 2, пишем ги, сравняваме ги по- голямо, по- малко и равно и започваме да учим 3- число и цифра.

Ясно е , че ДСОП бързо губи интерес и оттам  концентрацията и спада, то следва разтоварване- рисуване/ като хора почти не рисува/ или хапване на предпочитане храни/ например сама да си намаже филия като подготовкана за това е напълно самостоятелна.

Следващото занимание са буквите.тук работата е по- лесна, защото ги знае, назовава ги, показва ги- неща, които вече е усвоила ги върши с желание.положителната оценка, която и се дава я стимулира, изказва готовност за учене, но уви понякога това си остава само пожелание.

Следва обличаве сама, ако е нужно отново  помагам на чоропогащника и обевки и отиваме да вземем братчето и от детската градина.

По пътя я оставям сама да води, зада проверя знае ли посоката- крайна цел, ориентирали се във външната обстановка.Използвам минаването край колите, за да  я изпитам за буквите и цифрите им, по улицата за цветята, цветовете, броя на етажите.

Следва игра в парка.Прави впечатление, че има желание да се включи в общите игри, но не винаги я възприемат, защото е по- бавна като физика или не разбира условията, които си поставят децата в играта- макар да и се иска усеща, че не е желана и сама се дистанцира- това се случва когато е с непознати деца.

Когато пазаруваме срещам трудности в магазините на самообслужване, защото размества по неин си начин етикетчетата/ едно необяснимо за мен действие/.понякога взема нещо, държи го в ръце и сякаш забравя за него- непрекъснато трябва де и се напомня, защо сме взели кошница в магазина.При дребни покупки и давам паричките да си купи от продавачката- вафла, солети- да научи, че купуваш- плащаш- получаваш.

След магазина следва преобличане и игра с братчето и.Прави ми впечатление, че като играят на магазин- правят списък и тогава купуват продуктите.Друга предпочитана игра е да вземат интервюта или като лекар да преглежда, дава диагноза, пише рецепти и назовава лекарствата.В играта на готвачи- изброяват си продуктите, подправките, начино на готвене.

За вечеря и двамата помагат в слагането или разтребването на масата- но тогава когато имат само желание за това.

Гледат Сънчо, понякога се сборичкват и при скарване тя се оттегля в някой ъгъл или се прибира в другата стая.Прави ми впечатление, че ако братчето и плаче по някакъв повод, то тя се свива, отръпва се, отказва контакти, не допуска никой до себе си и даже и тя започва да плаче и защо го прави това нещо тя не може да обясни.

Вечерният тоалет е с нашо помощ- обличат пижамите и лягат да спят.

Това е един от многото дни в ежедневният ни живот, който ни доказва, че е нужна много обич, разбиране, търпение, желание да  му помагаш, да го окуражаваш, насърчаваш, убеждаваш, че ще може и още по- добре да се оправя, да му отдаваш времето и вниманието си, защото ДСОП е просто дете, което иска родителска топлина и радост в своя живот.

 

WWW.POCHIVKA.ORG