Home Психология Специалната педагогика - предмет, обект, цели

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Специалната педагогика - предмет, обект, цели ПДФ Печат Е-мейл

Специалната педагогика като наука.

Предмет, обект, цели, съдържание.

Специалната педагогика е наука, която изучава образованието, възпитанието и обучението на аномалните деца. Тя подпомага рехабилитацията, социализацията и социалната интеграция на деца със специални образователни потребности. Специалната педагогика има целенасочен характер и използва свои типични методи и похвати за обучение и възпитание. За целта е необходимо да има подготвени специалисти, чието обучение е специфично, като самата наука.

Специалната педагогика е конкретен тип социална дейност, която има педагогически характер. Дейност в системата от обществени функции, които пораждат, развиват и актуализират специфични интеракции в съответствие с потребностите на обществения хомеостазис, чрез които се постига социализацията на онези обществени субекти, които са неспособни да се справят с този процес самостоятелно, поради биофункционални и психични дефицити.

Специалната педагогика е специфична дейност с рехабилитационно-развиващо значение, като крайната й цел е социалната интеграция, правово изравняване и обществено признание на децата със специфични образователни потребности.

Същността на специалната педагогика се определя от общото за педагогическите науки, но се различава по обект, цел и съдържание и средства за обучението на деца с отклонения в развитието.

Предметът на специалната педагогика са социалните отношения и взаимоотношения между хората, които възникват при педагогическата рехабилитация на деца със специални образователни потребности, както и закономерностите на тяхното изграждане, приложение и позитивно въздействие върху тях.

Обект на специалната педагогика са децата, юношите и възрастните със специфични образователни потребности. Тези образователни потребности могат да бъдат:

  1. Деца в риск;
  2. Деца с трудности в адаптацията;
  3. Деца с трудности в обучението:

-          деца с интелектуална недостатъчност;

-          деца със задръжки в психическото развитие;

-          деца със снижена умствена способност.

  1. Деца със сензорни нарушения:

-          с нарушено зрение;

-          с нарушен слух;

-          с нарушение в двигателно-опорния апарат;

-          с нарушение в ръстовото развитие;

-          с гръбначни изкривявания;

-          с луксации;

-          с церебрална парализа;

-          с лицево-челюстни деформации;

-          с речеви нарушения;

-          с изкривени крайници плюс умствена изостаналост.

В процеса на взаимодействие възникват специфични отношения за предаване и усвояване на информация, които целят рехабилитация на деца с аномалии, с подчертани педагогически средства. Тези средства са формите, съдържанието, насочеността и педагогическото значение на взаимоотношенията между педагогическата практика и децата със специфични потребности. Решаващи за обучението на деца с аномалии са взаимоотношенията между децата и учителя. За да могат да се адаптират максимално е необходимо голямо педагогическо майсторство на учителя, за да може детето да му се довери напълно и безрезервно, за да даде всичко от себе си, за постигане на максимални резултати в изграждането му като личност и интегрирането му в обществото и социалния живот.

За изграждането на тези отношения специалната педагогика използва различни методически похвати и принципи. Много от принципите са заимствани от педагогиката. Но също така специалната педагогика разработва и актуализира свои принципи като:

-          принцип за цялостното корекционно въздействие;

-           принцип на компенсацията;

-          принцип на активиращо и щадящо взаимоотношение.

Главната цел на специалната педагогика е корекцията на деца със специални образователни потребности и въвеждането им в естествените социални отношения. Но за постигането на тази цел са необходими и методически похвати с корекционно-развиващо съдържание. Някои от методите са:

-          психологически методи;

-          педагогически методи;

-          клинични методи.

Именно чрез тези методи специалната педагогика придобива специфична същност и роля.

По своята същност специалната педагогика е научно-практическа дейност, насочена към създаването и използването на такива форми и отношения с аномалните деца, чрез които се постига значителна корекция, компенсация и развитие в съответствие с установените социални норми и тяхното интегриране в обществото.

Речеви отношения. Типология. Описание.

Логопедията е наука, която изучава формите и характера на речевите нарушения, като ги систематизира по вид, степен и на поражение и психолингвистични особености. Тази наука определя причините за възникването на речевите нарушения, методите и средствата за преодоляването им, а също така разработва методически и технически средства за корекция на речевите отношения. Логопедията е дял от специалната педагогика.

Нарушенията на речта най-често възникват в предучилищна възраст и по-конкретно при 5 – 6 годишните деца. Причините за тяхното възникване са биологични, биофункционални и социални.

Към биологичните и биофункционалните причини са отнасят нарушения на структури в речевата система или на общото психофизично развитие. Това могат да бъдат увреждания на централната нервна система, на артикулационния апарат или на проводящите пътища към и от речевите органи. Дефектите на речевия анализатор водят до значително изоставане във формирането и развитието на речевата функция.

Психосоциалните причини за възникването на речевите нарушения пък са свързани с явление от социално или психологично естество. Те могат да бъдат непълноценна езиково говорна среда, билингвизъм, текущи соматични или нервни заболявания и др.

Независимо от причините и механизмите за възникването на речевите нарушения в логопедията те се означават с различни термини, защото тяхното различие се има предвид в логопедичната оценка и квалификация на дефектите.

Езиково-говорните отклонения имат следните белези:

  1. Отклонение от фонетичните, граматичните, семантичните, лексикалните и други норми на речта и езика;
  2. Речевата продукция не съответства на възрастовите норми на развитие;
  3. Не се преодоляват спонтанно, а имат нужда от логопедична помощ;
  4. Не са диалектни или етнически особености на говоримия език.

За говорно-речевите отклонения се приемат онези случаи, при които нарушенията на фонетичните, граматичните, лексикалните, семантичните норми на говорно-езиковите структури са трайна особеност на речта, не са възрастово обособени и се отразяват негативно върху познавателното, комуникативното и психично функциониране на личността, а за тяхното преодоляване са нужни специфични логопедични форми на взаимодействие.

Систематизирането и класификацията на речевите нарушения е един много сложен проблем в логопедията. По-късно клиничните аспекти на класификациите се трансформират в подход, който е наречен клинико-педагогически. Развитието на този подход пък довежда до изграждането на нов тип класификации, познати като психолого-педагогически поглед върху речевите отклонения. От тук произлизат и две основни групи речеви аномалии:

  1. Нарушения на езиковите средства на общуването;
  2. Нарушения в използването на езиково-речевите средства в комуникативния процес.

В тази сфера се определят следните нарушения:

1. Дисфоний – липса или разстройство на фонация, поради дефекти в гласообразуващия апарат;

2. Брадилалия – забавена реч, която е резултат от патологични отклонения с церебрален характер;

3. Тахилалия – патологично ускорена реч  при функционални нарушения на централната нервна система;

4. Заекване – нарушаване на темпо-ритмичните аспекти на речта, причинени от психични или поведенчески отклонения;

5. Дислалия – нарушение на звукопроизношението при нормален слух и инервация на артикуларния апарат;

6. Ринолалия – нарушение на гласовия тембър и звукопроизношението, като следствие на органичен дефект или функционален недостатък на артикулационния апарат;

7. Дизартия – сложно нарушение на артикулацията, причинено от нарушение на централната нервна система, с елементи на увреждане в прозодиката, темпо-ритмичните аспекти на речта и комуникативните нарушения;

8. Алалия – липса или системно недоразвитие на речта, което е резултат от увреждане на коровите зони на речевия анализатор;

9. Афазия – загуба на езиково-речевите структури вследствие на увреждане на централната нервна система в областта на речевите зони.

Писмената реч може да бъде нарушена и в четенето и писането:

-    дислексията е частично разстройство на четивния процес, причинен от увреждания на генезиса, кодирането и декодирането на звуковите системи и техния активен синтез;

-    дисграфията е нарушение на писмения процес, причинени от оптико-пространствени фонетико-фонематични, граматични и кодиращо-декодиращи проблеми.

 

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG