Home Психология Технологии в образованието

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Технологии в образованието ПДФ Печат Е-мейл

През втората половина на 20 век се промениха толкова много неща в науката, икономиката, политиката, нравствеността, културата, образованието, технологиите, че е трудно всички те да се проследят и своевременно да им се отговори по подобаващ начин. Педагогиката, заедно с всички останали науки, вече изпитва влиянието на промените. „ Научното знание сега се стреми към нови изводи и обобщения, и то не само допълващи, но и преосмислящи сегашната научна терминология, понятиен апарат, теории, постановки, хипотези във всички области, най – вече по посока на разкриване истинската същност на човека и неговата психика, личностно съзряване и мястото му в еволюционните процеси. “ [3].

Трябва да отбележим, че „за разлика от теоретичните изследвания, тръгващи от анализа на обективната реалност, разработката на проблемите на технологията е важна предпоставка за научно обосновани нововъведения в сферата на образованието, за стратегически решения в тази област. “ [5].

Мнозина ще кажат, че все още българското образование е достатъчно надеждно, че все още то дава много добри резултати. В част от това твърдение има доза истина. Това се потвърждава от успехите на наши ученици и студенти в редица международни конкурси, олимпиади и състезания в различни области на науката и изкуството. За съжаление ще трябва да признаем, че в скоро време това може да не е толкова вярно и то ще бъде в резултат както от кризата в образованието като част от кризата в обществото, така и в нежеланието ни да видим, че светът се променя и вече са налице нови правила и нови условия за развитието на държавата, обществото, науката, образованието. С новия век започва нов етап в развитието на обществото – етап, в който информационните и комуникационни технологии ще играят все по – значителна роля в живота ни.

Съвременните високи технологии направиха времето и разстоянието почти несъществени фактори в много направления.

Технологията е преобразувала човешката цивилизация и продължава да бъде нейна база и катализатор за развитие. Усъвършенстването на технологиите е в основата на прогреса на обществото от гл. т. на всичките му аспекти – духовни, социални, икономически и политически. Дотолкова, доколкото технологията се свързва с развитието, т. е. с движението напред и нагоре, то тя несъмнено се асоциира с оптимистичната човешка способност – мога. Следователно, технологията може да се възприеме като наука за моженето на човека в дадена област с цел положителното й изменение.

Думата технология има гръцки произход ( „ techno “ – мога и „ logos “ – наука ) и се превежда като наука за моженето. Най – общо тя се разглежда като съчетание от процедури, операции и стъпки, насочени към решаването на определен проблем или постигането на определен резултат.

Непрекъснатият процес на усъвършенстване на технологиите в съвременното общество поставя следния въпрос: „ Кой ще развива и контролира технологиите така, че те най-добре да обслужват всички граждани? “ Единствено възможният и правилен отговор е технологично образованият човек, този, който ежедневно си взаимодейства с технологиите, умее да преценява техните предимства и недостатъци и взема правилни решения в областта, в която работи. Само технологично образованият човек може да използва технологията като продължение на човешкия потенциал, а това е нейното основно предназначение.

Технологично образованият гражданин е гражданинът на настоящия и бъдещ технологичен свят. Свят, който се характеризира със своя комплексен характер, с бързо развитие на знанието, с променящи се технологии, със сложна информация и комуникативни системи от най-висок ранг.

Технологията не може да се отъждествява с приложната наука, както и науката е нещо различно от теоретичната технология. Технологията и науката са различни неща, които само в своите широки определения съвпадат донякъде. Но те са взаимно свързани. От една страна, науката зависи от технологията, защото чрез нея се проверяват закони, принципи и теории, от друга страна, науката подпомага развитието на технологията.

Особеностите на науката и технологията ни дават основание да смятаме, че тяхното изучаване развива в ученика съответно конвергентно и дивергентно мислене, т.е. усъвършенстват се мисловните умения от по-висок ред. Осъзнаването и реализирането на функциите на науката и технологията по отношение на обучавания за бъдещето ученик най-ефективно се постига чрез технологичното образование.

Технологичното образование обаче не трябва да се отъждествява с образователните технологии, т.е. с технологиите в обучението и технологията на обучение. То е по-широко понятие от образователните технологии, които се отнасят само до онези технологии, които подобряват процеса на обучение и го правят по-ефективен.

„ В историческото развитие на педагогическата  и в частност на обучаващата реалност са се обособили два основни аспекта на образователните технологии: технологията в обучението и технология на обучението “ [1].

Технологията в обучението включва всички възможни средства, чрез които информацията може да бъде преподадена, т.е. аудиовизуалните нагледни средства, компютрите, телевизията и др. комуникативни и информационни системи. В педагогическата теория тя се разглежда като единство на две сфери – хардуер и софтуер. Първата се отнася до развитието на техническото оборудване , подходящо за приложение в обучението, а именно прожекционни апарати, телевизори, компютри и др., а втората до разработване на учебни материали – програмни продукти, компактдискове, които са съставени на основата на съвременните теории за учене и възприемане.

В понятието образователни технологии терминът технология има по-широко, по-обемно и по-съвременно съдържание. Технологията не се свежда единствено до техническите постижения, приложими и използвани в обучението, а се свързва и с психическите и педагогически теории за ученето и с технологическите способности да се вземат от учителя педагогически аргументирани решения за организирането на ефективен процес на обучение.

Технологията на обучение се свежда именно до това интелектуално разбиране за неговата същност. Следователно, технологията на обучение е вид интелектуална технология, която е свързана и поддържана от продуктите на производствените технологии. Ако за технологията в обучението основни бяха двата аспекта – хардуер и софтуер, то за технологията на обучението е характерен един неясен, неуловим, интелектуален аспект, който е противоположен на първите два. Той се характеризира с комбинирането на идеи, изследователски решения и открития от научни области като психология, педагогика, социология и др. с резултати от микроелектрониката, оптиката и ретрографията. Основната цел на интеграцията между хуманитарните и техническите науки е създаването на оптимална учебна и преподавателска система. В този случай акцентът се поставя върху техниката на преподаването и ученето, която е по-малко явна, но е с водещо значение при решаването на практически педагогически проблеми, свързани с повишаване на ефективността на процеса на обучение. От всичко казано дотук следва, че технологията на обучението включва технологията в обучението плюс неуловимия, интелектуален аспект.

Много педагози и организации, занимаващи се с проблемите на обучението и образованието, са дефинирали понятието образователни технологии. В определенията им има много общи характеристики, които, събрани в едно, очертават рамките на понятието образователни технологии.

Те се разглеждат като:

-предварително планиране, провеждане и организиране на процеса на обучение на основата на научни теории за ученето и преподаването;

-реализация на процеса на обучение чрез използване на човешки и нечовешки ресурси;

- оценка на процеса чрез различни форми;

- начин за повишаване ефективността на процеса на обучение.

Следователно, образователната технология не трябва да се разглежда само като техника за реализация на преподаването и ученето, в смисъл на сбор от методи, похвати, форми и средства за обучение. Тя е много по-широко понятие и се възприема като последователност от педагогически решения, взети от учителя след анализ на обучаващата реалност.

„ Образователната технология е знание за вземане на научно обосновани педагогически решения за подготовка, осъществяване и оценка на процеса на обучение, реализиращ се чрез разнообразни методи, форми и средства и има за цел повишаване ефективността на преподаването и ученето” [1].

Все пак, трябва да отбележим, че „няма единно мнение относно технологиите в образованието, както в теорията, така и в педагогическата практика. Изясняването на същността на образователните технологии е тясно свързано с отношението към мисията на образованието и очакванията за резултатите от него. Съществуват различни мнения, концепции, виждания за необходимостта от технологии в образованието” [2].

Първата, относително обособена група, свързва технологиите в образованието изключително с процеса на обучение. Акцентът най-често се поставя върху технологичните компоненти на дейността на учителя при преподаването и дейността на ученика при ученето. Те говорят преди всичко за „дидактически технологии”,                „ педагогически технологии “, „педагогическа техника “.

Друга група автори свързват технологиите преди всичко с техниките, методите и формите и признават примерно „дискусионни, групови, екипни, ситуативни, словесни, игрови” технологии.

Трета група педагози, общественици, родители считат, че образованието е добро, то следва да продължава добрите традиции и да реализира вижданията на едно поколение за следващото.

„ Всяка дейност, насочена към постигане на конкретен резултат в процеса на формиране и развитие на човека, има технологичен характер и може да се нарече технология. Технологиите, използвани в областта на образованието могат да се нарекат образователни технологии.” [2]

Съществуват различни систематизации и класификации на образователните технологии.

„Образованието може да бъде институционализирано и неинституционализирано – свободно. Следователно и образователните технологии преди всичко могат да се разделят на две големи групи: Образователни технологии за институционализирано и за свободно образование.” [4]

Досега акцента се поставяше върху образователните технологии в т.нар. организирано ( институционализирано ) образование – детски градини, училища, колежи, университети.

Образователните технологии за свободното образование се концентрират преди всичко около проблемите на семейното възпитание.

Според възрастовата специфика  на учещите се и съответната образователна степен образователните технологии се делят на:

-    образователни технологии за предучилищно възпитание и подготовка;

-          образователни технологии за начален етап на основната образователна степен;

-          образователни технологии в системата на средното образование;

-          образователни технологии в системата на висшето образование;

-          образователни технологии в следдипломното образование.

При всяка подобна класификация не бива да се забравя, че едни технологии, като например словесните, игровите, имат почти универсален характер, а други технологии са строго специфични за съответната образователна степен и не се срещат в останалите. Пример в това отношение са технологиите за начално ограмотяване. Те са предназначени само за началното училище и не се използват в другите образователни степени.

Д. Павлов [4] определя, че образователните технологии се диференцират и според характера на основните дейности.

Така се формират три относително обособени технологични групи:

-          технологии за обучение или дидактически технологии;

-          технологии за възпитание;

-          технологии за управление.

Технологиите за обучение от своя страна се подразделят на технологии за преподаване и технологии за учене.

Технологиите за преподаване включват:

-     технологии за предварителна подготовка на учителя;                                                       -     технологии за подбор, структуриране и систематизиране на учебното съдържание;

-          технологии на урока, лекцията, семинара, занятието;

-          технологии за проверка и контрол на получените резултати.

Към технологиите за учене се отнасят:

-          технологии за определяне на целта на ученето;

-          технологии за организиране на работното място;

-          технологии за ориентация и селекция в източниците на информация;

-          технологии за получаване, възприемане на информация;

-          технологии за анализ и синтез на получената информация и др.

Втората група обхваща т.нар. технологии за възпитание и към тях принадлежат:

-          технологии за изучаване на детето, човека;

-          технологии за връзки и комуникации;

-          технологии за формиране и развитие на ценностни системи, на характера;

-          технологии за ориентация в живота;

-          технологии за саморегулация и корекции.

Третата група е свързана с т.нар. технологии за управление. Към тях принадлежат:

-          технологии за организация и управление на училището;

-          технологии за образователен маркетинг;

-          технологии за решаване на конфликти;

-          технологии за връзка с родителите и обществото;

-          технологии за организация и управление на ресурси и т.н.

Образователните технологии се диференцират и според субектите на дейността. Така се оформят две големи групи – технологии за учителя и технологии за ученика.

Към технологиите за учителя спадат:

-          всички видове дидактически технологии;

-          всички видове възпитателни технологии;

-          технологии за разработване на учебници и учебни помагала;

-          технологии за разработване на дидактически материали.

Към технологиите за ученика принадлежат всички технологии за учене. Важна роля имат още:

-          технологиите за четене, за писане, за смятане;

-          технологиите за мислене – сравнения, анализ, синтез, абстракции, обобщение;

-          технологиите за убеждение, аргументация, доказателства;

-          технологиите за самооценка и т.н.

„ Образователните технологии са нещо, което всички усещат, всички в системата на образованието използват парциално ( за свои конкретни нужди ), но никой не е обобщил и систематизирал в определена обща структура. Това е и една от основните причини за съществуващия терминологичен хаос в тази област. “ [4]

Образователните технологии се отличават със своите характерни особености.              „ Спецификата на образователните технологии се дължи преди всичко на факта, че се работи с живия човек като уникално творение на природата. “ [2]

„ В живота на хората има общи неща, но различията са много повече, по-съществени и по-значими. Затова за всеки човек от изключително значение е:

-          да живее със своето настояще;

-          да се готви за непосредственото, обозримо бъдеще;

-          да сведе до възможния минимум грешките в живота си. “ [4]

Различията между участниците в образователния процес са най-вече във възможностите, мотивите, интересите, целите, задачите, потребностите. Унификацията им е не само невъзможна, но и противопоказна, опасна.

Технологиите, използвани в образованието имат условността, неопределеността и творческата свобода на интелектуалните технологии.

Според Д. Павлов [4]  конкретните особености на образователните технологии може да се изразят в:

  1. Гаранция за недопускане на негативно влияние върху учещия се. В образованието са недопустими технологии, които съдържат и най-малката потенциална опасност за физическото, психическото, моралното здраве на децата и учениците.
  2. Вероятностен характер на очакваните крайни резултати. Никога не може да се гарантира абсолютната точност, абсолютната сигурност и повторяемост на очакваните резултати, тъй като са различни субектите, условията, средата, времето.
  3. Образователните технологии по принцип са гъвкави, а не твърдо регламентирани.              В едни случаи даден технологичен процес стартира при едни условия, в други – ситуацията е по-различна. Според ситуацията, от дадена технология може да се видоизменят, съкратят някои операции или стъпки. Това зависи много от педагогическото майсторство на учителя. Въпросът е за т.нар. „ педагогическа мяра “.
  4. Образователните технологии имат динамичен характер. Процесът тръгва при определени условия. При отклонения в нежелана посока следващите процедури, операции и стъпки веднага се коригират. Необходим е постоянен контрол, устойчива обратна връзка и вземане на компетентни решения за управлението на технологичния процес.
  5. Многовариантност – до една и съща цел в образованието може да се стигне по различни пътища. Възниква необходимост от предвиждането на паралелни процедури, операции, стъпки за всяка образователна технология. Учителят, ученикът имат право на избор. От своя страна, свободата на избора формира чувството за отговорност, толкова необходимо за образованието днес.
  6. Образователните технологии са личностно ориентирани. Най-важният, определящият фактор при тях е човекът с неговия интелект, творчески възможности, интуиция, потребности, мотиви, интереси. Най-общо казано, личността определя характера на технологията в образованието.
  7. Съвместимост на образователните технологии – допуска се и се препоръчва едновременно използване ( съвместяване ) и на традиционни, и на съвременни технологии. Използването и на най-новите електронни информационни технологии в образованието не прави излишни, ненужни нито печатните, нито графичните, нито тебеширените технологии. Точно обратното – те взаимно се допълват, обогатяват и развиват.
  8. Публичност. Образователните технологии не могат да останат скрити, тъй като обхващат много хора. От една страна, това са преките участници в технологичния процес – ученици, студенти. От друга страна, техните всекидневни реакции, оценки се споделят с родители, познати, приятели. Информацията най-често се свързва с това как се провеждат различните активности, с каква цел се прави всичко, какви са всъщност крайните резултати.
  9. Атрактивност – образователните технологии създават възможност за равновесие между рационалното и емоционалното чрез игра, диалог, хумор, естетика, хармония и т.н. Целта е да се спечели младият човек, той да се чувства удобно, потопен в една дружелюбна, комфортна среда, където работи не само с ум, но и с цялото си сърце.
  10. Комплексност – най-добри резултати се получават , когато технологията включва пряко или косвено въздействие върху възможния най-голям брой от сетива на човека. Зрителният анализатор е най-капацитивният, а слуховият – най-интелектуалният. Специфично значение има използването и на вестибуларния, обонятелния и тактилния анализатор.
  11. Образователните технологии се проектират и моделират на границата на реалността и абстракцията. Важно значение при тях има използването на:

-          технологични елементи от евристиката;

-          възможности за развитие на фантазията;

-          привличане на интуицията;

-          способности за формулиране на хипотези и прогнози..

  1. Адаптивност –  за да има масово приложение, образователната технология би трябвало да бъде лесна за адаптиране и на учителя, и на ученика. В зависимост от степента на адаптивност образователните технологии се разделят на три големи групи:

-          широко адаптивни;

-          ограничено адаптивни;

-          конкретни.

  1. Продължителност – образователните технологии биват с неограничена и ограничена продължителност. Към първите се отнасят технологиите на възпитание, а към вторите – технологиите на обучение.
  2. Цикличност – образователните технологии имат циклична повторяемост и при всеки конкретен случай следва да се търси възможно оптимално, адекватно решение на този проблем.

Ако внимателно се анализират особеностите на образователните технологии не е трудно да се открие, че те са свързани с ученика, учителя и взаимоотношенията между тях. Специфичният обект, условия, цели, задачи поставят много високи изисквания към образователните технологии. Те трябва да са такива, чe да удовлетворяват уникалността на ученика, както и не по-малката уникалност на учителя.

Спецификата на образователните технологии произтича от това, че са предназначени за работа с човека. Той е най-голямата уникалност на природата. Неговото създаване, формиране, развитие е на границите на най-големите изкуства. Неговият живот, поведение, желания, възможности са феноменални. Както в цялото човекознание,така и в областта на образованието, технологиите, които се използват, са повече уникални, отколкото рутинни, повече интелектуални, отколкото всякакви други.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG