Home Психология Какъв е риска от наркотиците

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Какъв е риска от наркотиците ПДФ Печат Е-мейл

„Дете в риск” е дете, което няма родители или е останало трайно без тяхната грижа; дете, което е жертва на злоупотреба, насилие,експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му; дете, за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, интелектуално и социално развитие; дете, което страда от умствени или физически увреждания, както и от трудно лечими заболявания.

Употребата и злоупотребата с наркотици поставя детето в риск! В наркологичната практика се използват три основни понятия: употреба, злоупотреба и зависимост. Употребата е приемането на психоактивна субстанция в неголямо количество и в непродължителен период от време. Тук се акцентира върху неголямото количество и непродължителния период от време. Проф. Т. Станкушев в книгата си „Наркомании – наръчник за родители и учители“ разглежда няколко вида употреба. Между тях са експериментална, при която мотивът за приемане на веществото обикновено е любопитство и подражание. Често се среща при децата от юношеска възраст. Друг вид е ситуационна, при която веществото се приема само при определени ситуации (рождени дни, събирания на приятели и др.), като приемането на дрогата не е цел на събирането, а е възможен начин на прекарване на времето в създалата се ситуация. По-сериозни са другите видове: интензифицирана, при която вече се търсят поводи и компания за приемане на веществото и компулсивна, при която желанието да се приема веществото е силно и неовладяемо, но това не става често и в големи количества.Тези четири вида употреба показват, че се е появил интерес към дрогата и съществува реална опасност от преминаване към злоупотреба и зависимост.

Употребата не се нуждае от специализирано лечение, а от ефективна намеса на възрастните (родители, учители, психолози), които да я овладеят чрез разговор и подходящи обяснения за рисковете, които крие.

Под злоупотреба се разбира приемането на психоактивни вещества до такава степен, че се отразява сериозно на здравето и социалните функции на личността. Тук не се оценяват количеството и продължителността на приемане на веществото, а се търсят негативните здравословни и социални последствия от това.

Употребата и злоупотребата с наркотици не трябва задължително да доведат до зависимост. Но пък и липсата на зависимост не означава, че не е възникнал важен психологичен, социален и педагогически проблем. Именно това поставя децата в риск.

„Наркоманията е бедствие за човека и представлява икономическа и обществена опасност за човечеството”. Наркоманията и престъпността имат немалко пресечни точки. Взаимното влияние между двата социални порока е силно изразено в следните направления: Престъпления, извършвани от наркомани под непосредственото въздействие на дрогата или в състояние на силен глад за нея /посегателства срещу личността, вандализъм, нарушения на обществения ред/; Престъпления, с цел придобиване на наркотици или на средства за тяхното закупуване /кражби, грабежи, измами, проституция/; Престъпления, свързани с производството, трафика и разпространението на наркотици.

Последния вид закононарушения са особено опасни, защото се осъществяват от могъща организирана престъпност, която е без аналог в човешката история. Няма по-глобално всеобхватна мафия от наркомафията. Противодействието срещу нея е възможно само при също толкова широко международно сътрудничество.

Наркотиците са едно от най-големите предизвикателства, които нашия динамичен век ще предаде на следващия. Трудно е да се каже колко души порази наркобумът в България-може би 30 хиляди, а може би 40 хиляди. Вече има разработен черен пазар, в който засега фаворити са канабисът и хероинът. През последните години обаче в различни региони на страната започна да се развива производството но опиум и канабис. Не бива, разбира се, да се забравя и фактът, че през България тече пълноводен наркотрафик в посока от изток и юг, на запад и север.

ЗАЩО СЕ ЗАПОЧВА? ДОКЪДЕ СЕ СТИГА?

Няма общовалидна причина за пристрастяването към наркотиците. Осъзнати или не съвсем, мотивите на всеки консуматор са силно индивидуално обагрени. И все пак към дрогата се посяга поради: Любопитство-човек, особено млад, иска сам да опита онова, за което е чел и чувал. А наркотиците не престават да бъдат топтема в съвременния живот. Желание за принадлежност към определена група-дрогата става нещо като пропуск за някои тинейджърски общества-Стремеж към независимост. Какво ли не прави понякога юношата, за да покаже, че е пораснал и че не му „пука” какво ще кажат възрастните?! Страст за нови удоволствия. Тук неизбежните рискове само усилват тръпката. Очакване за по-добри постижения. Това в най-голяма степен се отнася за стимулантите и за някои халюценогени, набедени, че откриват „непознати творчески хоризонти”. Потребност от отпускане и пълен покой. Този мотив е особено характерен за опиатите, сънотворните и транквилизаторите и лесно разбираем при нашия прекалено динамичен живот. Опит за бягство от угнетяващата реалност. Младия човек по принцип е критично настроен към заобикалящия го свят, още повече в периоди на криза. Бягството от действителността понякога е спасение от невъзможността за приспособяване или липсата на самочувствие.

Изброените мотиви обаче не водят задължително до злоупотреба с причиняващи зависимост средства. Повечето хора се стремят да удовлетворяват споменатите потребности по друг начин, без да прибягват към наркотици.

Неточно и опасно е да се поставя знак за равенство между експерименталното и нередовно използване на наркотици и свръхконсумацията на страдащия от дрогова зависимост. Трябва да се знае, че не всички, които употребяват наркотици, стават зависими от тях.

Обикновено могат да се проследят следните стадия: проба-тук е преди всичко любопитството и нежеланието да минеш за страхливец в компанията; удоволствие-вече се търси ефектът от въздействието; бягство от действителността-от наркотика се иска да реши бързо някои неразрешими проблеми; наркоавтомат-наркоманът е стигнал фазата, когато поемането на дрогата става почти автоматично, само и само да се избегнат нетърпимите страдания.

Семейството е система, в която всички членове са в пределно близко взаимодействие. Отношенията както между съпрузите, така и между родителите и децата се градят върху определени правила, усвоени от предходните поколения. Проблемът за употребата и злоупотребата с наркотици неизбежно се превръща в проблем за цялото семейство и същевременно, че атмосферата в семейството пряко влияе върху живота и решенията на настоящия или потенциален наркоман/или детето в риск/.

В юношеска възраст подрастващите започват да си задават сериозно въпросите: „Какъв е смисълът на живота?” и „Кой съм аз?”. Дали ще търсят отговорите и ще се себеутвърждават в правилната посока, зависи до голяма степен от родителите и от това какви са били взаимоотношенията в семейството до този момент: дали са изградени на основата на страх, лъжи, шантаж и т. н., или на основата на християнските ценности и принципи на взаимоотношения. Зависи и от това какво родителите са изградили от себе си: дали са хора, които заслужават доверието, уважението и възхищението на детето си, или не са приемлив пример за подражание. Родителите трябва да са инициатори на близост и да са винаги готови да откликнат на желанието за близост на децата си. Ако винаги, когато малкото дете се е обръщало към родителите си за разговор, е получавало внимание, то и в юношеска възраст ще знае, че може да разчита на тях. Какъв ще е светогледът и начинът на живот на децата, до голяма степен зависи от приоритетите и начина на живот на родителите им. Ако нещо в поведението на децата не е наред, това е сигурен белег, че и родителите имат какво да променят в себе си и в своето поведение. Едно сериозно вглеждане в себе си с помощта на изповедник би насочило промяната в правилната посока.

Семейството е единна система-чувствата и емоциите на единия неизменно се предават и на другите членове. Проблемът за употребата и злоупотребата с наркотици е изключително сериозен. За да се справят с болката от своето безсилие пред проблема, близките се стараят да станат нечувствителни, неуязвими, болката се прикрива, притъпява, проблемът се отхвърля, не се приема разрешаването му се отлага, търсят се оправдания. Засегнатото семейство започва също да пази тайната, да се самоизолира, да не се доверява. Появява се чувство за вина: аз съм виновен за състоянието на детето ми, постоянни самообвинения и взаимни обвинения. Болният се превръща в център на семейния живот, обсебва властта и вниманието на всички и така заболява цялото семейство.

Всяко семейство има свои неписани правила за общуване вътре и вън от дома и те до голяма степен обуславят живота и личната реализация на членовете му, особено на най-слабите между тях - децата. Здравословните правила целят благото на всички, а не само на този, който ги определя. Те дават право на всеки да бъде какъвто е и да се чувства ценен. Тези правила позволяват понякога човека да сгреши и да не ги изпълни, променят се с времето и съобразно обстоятелствата, ако пречат на семейството и отделната личност да се осъществява добре. Докато нездравословните правила обикновено са нереалистични, манипулативни, поставят правилото и принципа над човека.
Трябва да се има предвид, че здравето на човека или на семейството като цяло не е норма, а стремеж, не означава идеалност, а да виждаме своите проблеми и недостатъци и да вземаме мерки да се справим с тях. Нездравословно е да прикриваш проблемите, да ги заглушаваш.

Кои са първите признаци, по които можем да разберем, че детето е в риск от употреба на наркотици? Не е лесно да познаем, дали детето ни взима наркотици, особено ако това му се случва за първи път или ги използва само от време на време. Много от симптомите, които издават вземането на наркотици, са типични изобщо за развитието на човека в пубертетната възраст. Не трябва да прибързваме със заключенията, ако се забележат някои от следните признаци:

  • внезапни промени в настроението: от изблици на радост до състояния на тревога и потиснатост
  • необичайна раздразнителност или агресивност
  • загуба на апетит
  • загуба на интерес към хоби, спорт, училище или приятели
  • пристъпи на сънливост и отпуснатост
  • необяснима загуба на пари или вещи от дома ви
  • необичайни ухания, петна и белези по тялото или дрехите
  • необичайни прахове, таблетки, капсули, обгорено фолио или игли и спринцовки

За да открием употребата на наркотици, първо трябва да сме информирани. Най-често срещаните признаци след прием на наркотици: внезапни и постоянни промени в настроението; необичайно агресивно поведение; загуба на апетит; постепенна загуба на интерес към учението, хобитата, спорта, приятелите и т.н.; необичайно сънливо или замаяно състояние; нарастващи доказателства за лъжи и друго потайно поведение; изчезване на пари или вещи от дома; необичайни петна, белези или миризми по тялото, дрехите или личните вещи.

„Не!” на наркоманията!

Профилактиката е по-добра от всяко лечение като в най-голяма степен това се отнася за употребата и злоупотребата с наркотици! И в трите основни направления на тази дейност-законодателство, социални мерки и разпространяване на знания-у нас тепърва трябва да се правят много неща. В обществените ни нагласи все още доминират елементарната склонност към репресия или стремежът за прехвърляне на отговорности. Няма кой друг да замести учителя и особено родителя, щом става дума за проблем пред подрастващите. Колкото повече училището и семейството мълчат пред децата за наркотиците, толкова по-силно се чува изкусителния глас на улицата.

Мисля, че много грешат онези родители, които:

  • мислят, че наркотиците са привилегия само за „лошите” деца, а пък тяхното не е такова (рано или късно всеки невръстен ще се срещне с дрогата, въпросът е дали тази среща няма да се окаже съдбовна)
  • при съмнение, че детето им проявява интерес или вече посяга към наркотиците, започват да го тормозят и малтретират (никой не обича насилие над себе си, включително и малките)
  • изнасят дълги и скучни лекции по проблема (без да си задават въпроса дали самите те биха ги изтърпели)
  • проявяват склонност да проповядват, като изтъкват себе си-колко този порок им е чужд (забравяйки за алкохола, тютюна и многото лекарства, без които не могат)
  • системно плашат децата си с ужасяващи истории, свързани с консумацията на дроги (младите обаче обичат риска и предизвикателствата)
  • не предприемат нищо, защото видите ли: „Моето дете взема само хашиш, но не и хероин” (фактът никак не е успокояващ, винаги се започва с нещо по-лекичко и по-евтино)

Изследвания показват, че при повечето от противообществените прояви се констатира увеличение-проституция, употреба на алкохол, употреба на наркотици, бягство от дома, бягство от училище и т.н. Като се смята, че бягството и отпадането от училище е силно действащ криминогенен фактор. Бягството от дома е свързано със скитничество, просия, употреба на алкохол или дрога-деяния, от които до извършването на престъпление има само една крачка. Много родители не съобщават навреме за бягствата на децата си, което от една страна затруднява издирването им, а от друга поставя тези деца в риск както от извършването на криминално деяние, така и самите те да бъдат обект на престъпно посегателство.

Колкото и болезнено родителите да приемат факта, че техните деца употребяват наркотици, позицията им спрямо тях не би трябвало да бъде обвиняваща. Обвиняващия родител дистанцира детето от себе си и предизвиква у него допълнително затвърждаване на поведението, с което не е съгласен. Разбиращия родител изследва заедно със своето дете причините за една или друга негова постъпка и го поощрява в положителните му промени.

Преди всичко, за да се избегне употребата и злоупотребата на наркотици, е важно родителите да разговарят и запознаят детето си с този изключително сериозен проблем. От важно значение са също и информацията, която получават децата в училище и приятелската среда, в която се движат.

Всичко това, може би, ще намали възможността детето да бъде поставено в риск от употреба и злоупотреба на наркотици!

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG