Home Психология Обща характеристика на възрастния като обучаващ

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Обща характеристика на възрастния като обучаващ ПДФ Печат Е-мейл

ОБРАЗОВАНИЕТО НА ВЪЗРАСТНИТЕ В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ

В историята на човечеството, както никога досега, времето не се е движило с толкова бърз ритъм. Промените стават една след друга и то във всички области на живота. Движението на границите, срутването на кумири и промяната на нагласи. Хората от всички краища на планетата заявяват категорично своето право на живот и то цивилизован и с достойнство, правото на шанс да оцелеят и да се развиват пълноценно, своето право да имат достъп до всички постижения на човешката цивилизация. Борят се за правото си равностойно да решават съдбата на този свят и да подготвят бъдещия.

ХХІ век доведе човечеството до много нерешени проблеми, екологията, глада, мизерията, неразбирателството и недоверието, расизма и липсата на толерантност, които са причина за избухването на много регионални конфликти. Едни от най-сериозните проблеми са продължителната безработица, която е една от основните причини за бедността и социалната поляризация в развиващите се страни, изолацията на различните социални групи, влошаване качеството на живота, употреба на и злоупотреба с наркотични вещества, престъпленията, демографските проблеми (свръхраждаемостта в развиващите се страни и снижената такава в други), застрашеното оцеляване на голяма част от населението на Земята, свързано със замърсяване на околната среда, проблемите на жените, конфликтите между отделните европейски страни. Наред с тези проблеми образованието продължава да бъде едно от най-големите предизвикателства на ХХІ век.

За да сме наясно с причините за неразбирателството и конфликтите, трябва да се предприемат мерки за преодоляването на различните видове напрежения и сблъсъци, а именно:

-    сблъсък между глобалното и локалното, чието преодоляване означава формирането на “граждани на света”, които участват активно в живота на своята нация и на общността, към която принадлежат;

-    сблъсък между общото (универсалното) и единичното, който би могъл да се избегне ако се съблюдава правото на всеки да избира своята съдба, да развива и реализира възможностите си, своите заложби и способности;

-    сблъсъкът между традиция и съвременност носи в себе си традициите и новите информационни технологии;

-    сблъсък между дългосрочното и краткосрочното, носещо в себе си нестабилност и предозиране с информация и необходимостта от концентриране върху неотложни въпроси;

-    сблъсък между необходимата конкуренция и грижа за равенството на възможностите, който представлява класически въпрос в опита за търсене на класически решения и се достига до концепцията за образование през целия живот;

-    сблъсък между свръхестественото развитие на знанията и възможностите на човека да възприема, което цели основно това, че хората, като се учат по-добре да живеят чрез знанието;

-    сблъсък между духовното и материалното, това е проблемът за идеалите и ценностите.

Проблемите на ХХІ век, отразени в плана на бъдещи действия, приет на V международна конференция за образование на възрастните (Хамбург, 14-18 VІІ 1997 година) изисква гражданите да проявяват творчески подход и да притежават необходимите знания за снижаване нивото на нищетата и засилване на демократичните процеси за укрепване и защита правата на човека.

Проблемите, пред които е изправено човечеството в навечерието на ХХІ век, пред образованието и в тази връзка и пред образованието на възрастните, е особено актуален. Като едно важно условие трябва да отбележим тенденцията на глобализация на икономиката и световната общност по посока на изграждането на един “единен свят”. Налагането на пазарните отношения и на пазарното стопанство в световен мащаб и необходимостта от формирането и развитието на конкуренцията, просперитет и оцеляване от една страна, както и с промяна на нагласите по посока приемането на другите и на света, формирането на култура за мир, диалог между културите, правата на човека.

В тези условия, по-точно в условията на пазарната икономика, образованието на възрастните и особено професионалната подготовка и квалификация имат особено важно значение, защото чрез образованието могат да се постигнат както по-високи доходи и по-добро работно място, така също и чрез него се увеличава конкурентността на предприятията в условията на пазарното стопанство. Заедно с това образованието е от свръхуправленска важност при определяне на позицията на всяка нация в условията на глобална конкуренция.

Процесът на глобализация поставя особено остро въпроса за избор на стратегия за развитие и ролята на образованието за осъществяването й. Остарелият модел на централизирана икономика не оправда очакваните резултати. Заедно с това прилагането на свободни пазарни отношения налага появата на деградация, дискриминация, неграмотност, насилие и бедност. Това подсказва, че трябва да се търси друга алтернатива, която да не е ръководена само от държавата, но и да не е само определяна от пазара.

В тази връзка предизвикателството за образование на възрастните е преосмисляне на образованието като цяло, защото засилва ролята на гражданското общество.

Потребността от всички знания по определена област сега се чувства особено в страните от бившия социалистически лагер. Образованието на възрастните е призвано да подпомогне процеса на привеждане на вече усвоени знания, квалификации и умения с цел по-високите изисквания на живота и по-точно на пазара на работната сила.

Безработицата е ново явление за страните, които са поели пътя на демократично развитие, тя е най-голямото предизвикателство за възрастните, защото извежда на преден план необходимостта от бърза преквалификация, усвояването на нови професии, които от своя страна са гаранции за работно място и конкурентноспособност. Целият този бърз и динамичен процес налага преориентация от усвояването на конкретни знания и професии към разширена общообразователна и широкопрофилна подготовка и акцент върху личностното развитие и по-точно към качества като критично и творческо мислене, умения за намиране на най-добрия изход в сложна и конфликтна ситуация.

Промяната в структурата на работната сила е пряко свързана с пазарните отношения и безработицата и с предизвикателството към образованието, което за развитите страни се усложнява главно от голямата емигрантска вълна от изток на запад. Нуждата от преквалификация за възрастните се свързва и с едно ново явление – демонстрираното желание и стремеж на страните, поели по нов път, да уеднаквят критериите и стандартите за получаване на образование с европейски и световни стандарти.

В по-дългосрочен план се появява и ролята и задачата пред образованието на възрастните, което в този контекст трябва да подготви хората и да развие у тях способности да поемат отговорност за собственото си развитие.

Моделите на централизирано държавно управление в много общества доведоха до пасивност, апатичност и зависимост на гражданството. Хората зависят от правителствата и очакват от държавата тя да поеме отговорността за тях без те да поемат инициатива, отговорност или действия за справяне с проблемите.

Основното предизвикателство пред образованието на възрастните в съвременен контекст е да промени и придвижи хората от пасивността, апатията и зависимостта към една стабилна позиция на активни, ангажирани и ентусиазирани действащи лица на промените.

Според Жак Делор от особено важно значение е “да се научим да живеем заедно”, което по своята същност означава да се признае крахът на изолацията, свързан със стремежа за пълноценна интеграция.

Използването на многостранна информация и образованието на различни нива не може да бъдат реализирани, ако възрастните не живеят в среда, която поощрява общуването и отразява демократичната ситуация в страната.

Важен компонент за образованието на възрастните е образованието за демокрация и култура за мир, които трябва да допринесат за реалното осъзнаване на политическите и социални промени, с които се сблъскват отделните общества. Важен елемент е балансът между универсалното и различното. Пак според Жак Делор, особено трудно е да се признае различието, като едновременно с това се поощрява социалното сплотяване.

Образованието не може да остане извън вълната на дехуманизация, която подтиска младите хора и в тази връзка, ако искаме образованието да поеме изцяло ролята си в сложния утрешен свят, трябва да върнем неговата първоначална цел – “цялостно развитие на индивида”.

Експанзията на знанията и информацията в един непредсказуем взаимно зависим свят е сериозно предизвикателство пред образованието на възрастните. В неговата основа лежи новото разбиране за развитието като световно явление, а заедно с това светът се сблъсква и с един друг проблем – неграмотността.

Експанзията на знания и информация се свързва със съвременните прояви на “информационна” вълна с формирането на гражданина на съвременното информационно общество и използване на информационните и медийните технологии за образователни нужди. Особено важно място при образованието на възрастните заема “развитието на човешкия фактор”, който се опира на четири основни стълба, които са в основата на образованието.

  1. Учене, свързано със знанието и разбирането.
  2. Учене за практическа приложимост на знанията.
  3. Учене, насочено към формирането на умения за пълноценно съжителство и разбирателство с другите.
  4. Учене за оцеляване и персонално развитие.

Съвременното образование трябва да се базира на “отключването” на индивидуалните ресурси за учене, върху формирането на творческо и конструктивно мислене, което е в основата на иновационното учене. То води до превръщане на ученето в център на прогреса и извежда на преден план въпроса за развитието и поддържането на положителна мотивация за учене. През последните две десетилетия усилията на международната общност се свеждат до идеята за развитие на образованието в образование през целия живот.

Основните насоки за бъдещото развитие на образованието са: образованието на възрастните и демокрацията – задача на ХХІ век, чиято основна цел е активизиране на активна гражданска позиция, привличане на обществеността към отстраняване на предразсъдъците, дискриминацията в обществото, по-широко участие на неправитлствените организации в образованието на възрастните.

Заедно с това трябва да се създават благоприятни условия за образование на възрастните и повишаване на качеството му, като се отчитат потребностите на хората от образование, включване на различни инициативи, откриване на училища, колежи и университети за възрастни, подобряване на условията за професионално развитие, както и усъвършенстване на началното образование през целия живот.

Гарантирането на всеобщо право на грамотност и базово образование обвързва хора от различни социални групи и цели обогатяване на образователната среда.

Образованието на възрастните и равенството между половете, справедливост и утвърждаване на жените, съдейства за реализация на правата на жените.

Образованието на възрастните и променящият се свят на труда реализира правото на труд и право на образование, свързано с трудовата дейност.

Връзката на образованието на възрастните и опазването на околната среда, подпомага повишаването на компетентността и участието на гражданското общество в решаването на проблемите на околната среда.

Културата, медиите и новите информационни технологии подпомагат справедливото опазване на интелектуалната собственост, укрепване на библиотеките и другите културни институции

Образованието на възрастните за всички е потенциал на различните групи от населението. То създава образователна среда, която подкрепя всички форми на учене на старите хора.

Икономическите аспекти от своя страна съдействат за усъвършенстване на финансирането на образованието на възрастните чрез различни партньорства.

Укрепването на международното сътрудничество и солидарност превръща образованието на възрастните в инструмент за развитие и ресурсно осигуряване.

Въпреки всички усилия на отделни институции, образованието на възрастните не е заело необходимото си място както в национален план, така и в международен мащаб. Като цяло в практиката до момента показва, че не се развиват пълноценно четирите основни части на образованието за възрастни и по-точно: учене за знания и разбиране; учене за практическа приложимост на знанията; учене за пълноценно общуване; учене за оцеляване.

Заедно с това трябва да се отбележи, че образованието на възрастните учи хората да вършат нещо, да повишават производителността на труда.

ЕТАПИ В РАЗВИТИЕТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО НА ВЪЗРАСТНИ И НА АНДРАГОГИЯТА

Историята показва, че образованието на възрастните се е развивало като практика без да има цялостна теория, която да го улесни и подпомогне. Причините за изоставането в изграждането на теорията за образование на възрастните (андрагогия) са много. Най-основни от тях са:

-                                          Образованието на възрастните е пазарно ориентирано към учащи-доброволци, които “могат да се включат или да се откажат”, като основната задача на преподавателите е да открият прагматичния подход.

-                                          Учените, занимаващи се с образованието на възрастните са малко. Голяма част от тях се занимават със създаването на програми, чиято основна цел е да откликнат на необходимостта за това.

-                                          Образованието на възрастните има мултидисциплинарен характер и може да използва теории, методи, подходи по от психологията и педагогиката. Поради този факт дълги години се отчита потребността и реалното съществуване на андрагогията като единствена глобална теория за образованието на възрастни (Кид Бочарг, 1997). Поради тази причина дълги години андрагогията не може да намери своето място сред науките до началото на 80-те години.

В своето историческо развитие андрагогията преминава през три етапа.

Първи етап: той се свързва с древните общества. Корените на образованието на възрастните в Академиите и риторичните школи на Древна Гърция и Древен Рим. Те са свързани с имената на Платон, Аристотел, Цицерон, Сенека, Квинтилиан.

В школата на Аристотел е обединено цялото обществено образование, работата и свободното време на хората. Този период е характерен с популяризирането на дискусията и беседата като методи за обучение, които са запазили своето място в обучението и днес. Данни за систематизирано и организирано образование за възрастни предшестват това на децата и младежите.

Образованието в Древен Египет, Китай и Индия има интернационален и национален обхват. Там са се обучавали стотици учащи, на които е предоставено добро образование и по-късно се преоткриват постиженията на тези древни цивилизации в много отрасли на науката и производството.

В ислямския свят също има място образованието за възрастни (и сега е известно, че ислямските учени са световно известни в областите математика, естествени науки, медицина, литература и т.н.). Образователни дейности с възрастни са се провеждали на територията на три континента, не само в градове като Кайро и Багдад.

През периодите на 18 и 19 век бързо се разпространяват множество образователни програми за възрастни в Европа и Северна Америка, но те все още не се смятат за компонент на единното образование. Факторите, които влияят върху промяната на тази позиция са религията, социалните и политическите революции, техническият прогрес в селското стопанство, както и потребността от специално образование за нуждите на военната промишленост и военните стратегии.

Християнството играе изключително важна роля за образованието и превъзпитанието на възрастните. Религиозните ордени осъществяват значителна ограмотителна дейност с цел да се научат хората сами да четат свещените книги. За тази цел над 150 хиляди души са обучавани да четат Библията в “пътуващите училища”.

Идеалът за социален просперитет е тясно свързан с образованието на възрастните през 18 век. Той намира проява във Франция с появата на неделните училища за чираци и първите неделни курсове за възрастни. Революциите също допринасят за развитието на образованието на възрастните. Великата Френска революция остава в историята и със защитата на идеята за народния характер на образованието и на правото на общо образование за всички. В проектите на Лавоазие, Кендорсе и Ромма е залегнало искане за всеобщо начално образование, за единна училищна система, за развитие на професионалните училища.

Първата институция за образование на възрастните във Франция – Националната консерватория за изкуства и занаяти – е създадена през 1794 година. Тя е последвана от множество курсове – вечерни и неделни. Те са организирани от полигеоническата асоциация на работилниците, професионални училища и отделни професионални организации. Идеята за универсално образование намира поддръжници и в Швейцария в лицето на Швейцарските общества на благоденствието и на различните социални, християнско-хуманистични и други движения.

В Дания под влиянието на Бишъп Грунтвит се появяват нов вид институции – “средни народни училища”. Те подготвят млади хора, предимно от селските области, да се справят с промените в живота си. Тези училища бързо намират мястото си и в останалите страни от Северна и Западна Европа и съществуват и до днес.

Индустриалната революция в Англия, която е последвана от техническа в Западна Европа и Северна Америка, допринасят за осъзнаване необходимостта от обучение както по четене, писане и смятане, така и за придобиване на специфични професионални умения. В началото на 19 век в Англия се открива първото училище за възрастни. Пак през 19 век се появяват Институтите по механика и Работническите асоциации за образование в Англия.

Първият период от развитието на образованието за възрастни се свързва и със социалистите утописти, което се изразява в защита на всестранното развитие и равенството в правата на всички граждани.

Вторият период се характеризира с масовизирането на учебните заведения и формите за образование на възрастните в подкрепа на идеята за обществената насоченост и роля на образованието с цел осигуряване  по-голяма мобилност и напредък в обществото. Този период е време на голяма миграция – от села към градове, от една към друга страна. Това налага потребността от образование, което да помогне на възрастните да се справят с новите икономически, социални, политически промени, също с новите общности и езици. В организираните класове за имигранти се изпробват и отработват някои от най-ефективните и досега подходи и методи за обучение на възрастни.

Образователните програми за възрастни през 19 век и началото на 20 век са в отговор на отделни специфични потребности. Трябва да се отбележи, че до 20-те години на 20 век няма национални организации за образование на възрастните. До края на Първата световна война образованието на възрастните се развива в три основни направления:

-                                          работническо образование, предназначено за подготовка на синдикални кадри;

-                                          народно образование – ограмотяване, образование във връзка с трудовата борса;

-                                          професионална подготовка – поставя се начало на системите за първоначално професионално обучение в ЕВМПС.

През този период, а именно 20-те години, се появяват първите национални неправителствени асоциации за образование на възрастните в Англия и САЩ. Това е времето на първите теоретични разработки и терминологични дискусии и признаването на образованието на възрастните като специфична област. През този период се появява и “История на образованието за възрастните” от Дж. Хъдсън – 1851 година.

Между Първата и Втората световни войни броят на курсовете и публикациите в различни страни значително нараства. Безпрецедентно развитие на младежките движения, народното образование, работническите вълнения и политическите борби бележат голям бум през 1930-1939 година. Този социален подем извежда на преден план необходимостта от подготовка и усъвършенстване на учителите, организаторите и отговорните за младежките движения лица, на специалните преподаватели по изкуствата за нуждите на различни клубове за свободно време.

През 1925 година се създава Световната организация за образование на възрастните, която просъществува до началото на Втората световна война. Тази организация организира международни семинари и симпозиуми, издава списание, подпомага изследвания за програми за образование на възрастните. Тя организира в Кембридж през 1929 година международна конференция с участието на 300 делегати от 20 страни.

По време на двете световни войни се появяват и първите контакти между работническите асоциации за образование и религиозните асоциации.

Трябва да се отбележи, че този период е особено важен за развитието на теорията. Всички учени, които имат отношение към образованието на възрастните се обединяват около схващането за необходимостта от разграничаването на образованието за възрастните от това на децата и обособяването му като самостоятелна задача.

Специалистите (предимно “практици”) започват да се обединяват около създаването на нови организации. Появяват се книги, списания, свикват се международни форуми.

Особено активна е дейността на Американската асоциация за образование на възрастните, която обхваща периода 1929-1948 година и издава списание “За образованието на възрастните”.

Този период е важен и е началото на андрагогията (наука за образование на възрастните) като алтернативна наука на педагогиката (наука за образованието на децата).

Пръв използва термина андрагогия немският историк на образованието Александър Кап. през 1833 година при описанието на възгледите на Платон.

По-късно Йохан Хербарт се противопоставя енергично върху обособяването й като самостоятелна наука. Според него образованието е ограничено в детството и младежката възраст. Според него с напредването на възрастта възможностите на възрастния да бъде обучаван и възпитаван изчезват. В резултат на неговите действия терминът “андрагогия” е елиминиран почти за век.

Йожен Козенщок го използва отново през 1921 година в доклад до Академията на работната сила във Франкфурт. Още преди него обаче през 1919 година руският педагог Мединский защитава идеята, че науката за възпитание на човека – андрагогика, се дели на две съставни части – педагогика (наука за обучение и възпитание на децата) и андрагогика (наука за обучение и възпитание на възрастните).

Холандският преподавател Тен ван Енске-Ворг в книгата си “Андрагогия: една нова наука” (1971) проследява появата и развитието на андрагогията като понятие и наука.

Между пионерите от 30-те години се сочат Едуард Торндайк и Хербарт Сондерсон, които по научен начин доказват, че възрастните могат да учат и че имат способности, различни от тези на децата.

Едуард Линдерман и Марта Андерсън правят превод  на немски произведения, представящи системата на народните училища в Германия. Едуард Линдерман полага основите на систематизирана теория за учене на възрастните, която е повлияна от теорията на Джон Дюи. Той формулира няколко ключови положения относно възрастните като учащи, те стават основа на теорията за ученето на възрастните. Характерно за тези положения е, че:

-                                                възрастните са мотивирани да учат доколкото го изисква техния опит и интереси;

-                                                ориентацията за учене на възрастните е насочена към живота;

-                                                опитът е най-богатият източник на учене на възрастните;

-                                                възрастните имат дълбока потребност да се самоуправляват;

-                                                индивидуалните различия между хората нарастват с възрастта.

Публикацията на Линдерман  (1926 год.) “Значението на образованието на възрастните” не го противопоставя с това на младите. Налага се изводът, че младите биха могли да учат също по-добре като се вземат предвид техните интереси и потребности.

Голям принос за разработване на теорията има американското списание “Списание за образование на възрастните” на едноименната асоциация, което през 1929-1941 година публикува различни позиции и изследвания на американски и други автори.

Третият етап. Във Франция , Югославия и Холандия до 60-те години на 20 век терминът се използва за обозначаване на педагогическа дисциплина, която изучава процеса на образование на възрастните. Този трети период в развитието на андрагогията започва от края на Втората световна война и се отличава с това, че андрагогията се отличава като самостоятелна наука.

Швейцарският психиатър Хенрих Ханселман публикува през 1951 година книгата си”Андрагогия: същност, възможност и граници на образованието на възрастните”, която защитава необходимостта от превъзпитание на възрастните. По-късно Франц Пьоглер публикува “Въведение в андрагогията: базови въпроси на образованието на възрастните” (1957 година).

Понятието и науката намират разпространение и в страни като Холандия, Белгия, Югославия, Полша, Унгария. Успехите на Югославия са особено големи и имаме основание за югославската школа в тази наука. През 1959 година М. Одризович защитава дисертация по проблемите на андрагогията. Факултети по андрагогия са открити в Загреб и Белград, а по-късно в Дебрецен и Будапеща. Голям център по андрагогия е Холандия. Между класиците се посочва проф. Т.Т.тен Хейв, който използва термина през 1954 година, а през 1959 година очертава основите на науката андрагогия.

През 1966 година Амстердамският университет разкрива докторат за андрагози, а от 1970 година и катедра андрагогически науки.

Активно понятието се използва през 70-те – 80-те години и то от специалисти по образование на възрастните във Франция (Бергран Шварц), в Англия (Джеймс Симсън).

В САЩ науката се свързва с името на Малкълм Ноулис. Според Ноулис андрагогията е друг модел от основни положения за учащите, който може да се използва самостоятелно. Принос за андрагогията имат и Арсери, Стивън, Брукфилд, Патрисия Крос, Сирил Хоул, Алън Таф. Използването на андрагогическата теория довежда до промени в организацията и моделирането на програмите и в подпомагането на възрастните да учат. Книгата “Андрагогия в действие” предоставя различни примери за прилагането на андрагогическия модел в обучението на възрастните. Понятието андрагогия започва да се появява в речниците през този период и редица науки допринасят за изясняване на специфичността, мотивацията и ориентацията на възрастните като учащи. Особено важна е ролята на социалните науки, теорията за образованието на възрастните, експерименталната психология.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG