Home Психология Образованието като благо

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Образованието като благо ПДФ Печат Е-мейл

 

  1. Благо – определение на понятието. Икономически аспекти.

Понятието “благо”, буквално означава нещо, което е в състояние да задоволи определена човешка потребност. Синоними на думата също така са “дар”, “имане”, “благосъстояние”, “напредък” и др. В контекста на образованието благото може да се разглежда, като текущата и последваща проява на резултати от обучение, т.е. трансформирането на продукта в някаква полза.

По смисъла на това определение можем да считаме образованието за публично благо, тъй като то се характеризира с индивидуалност, т.е. то е предназначено за конкретен индивид или група от хора, като финансирането на неговото “ производство” не е само на бюдежетна основа, но и чрез плащания (такси) от ползвателите на този вид публична услуга.

Образованието е от значение за икономическия напредък, подобрявайки човешкия капитал и създавайки възможности за въвеждане на нови технологии в производството.

Съществуват два основни възгледа за икономическото значение на образованието по отношение на пазарите на труда - теорията за човешкия капитал и сигналната теория.

Според първия, изведен от Чикагската школа (особено Джоузеф Стиглиц и Гари Бекер) в теорията за човешкия капитал, образованието увеличава производителността на труда, което позволяваобразованието да се разглежда като инвестиция. Отделяйки разходи и време за образовние, човек всъщност очаква бъдещ поток от средства, които да компенсират разходите му, когато се включи в пазара на труда. Представителите на теорията за човешкия капитал подкрепят също намесата на правителството за развитие на образованието, така че да се подобри квалифицираността на работниците в икономиката като цяло.

Според втория възглед, развит от Майкъл Спенс, образованието не води непремено до подобряване на производителността на работника. То обаче служи като сигнал за работодателя, който му позволява да разграничи по-производителните работници от по-непроизводителните, тъй като двете групи придобиват всяка степен от образованието си при различни разходи и време (по-производителните с по-ниски разходи, по-непроизводителните с по-високи). Така дори да не се отчете влияениетона образованието върху производителността, придобиването на по-висока образователна степен ще е изгодно само за по-производителните. Намеса от страна на държавата в сектора на образованието, от тази гледна точка, е по-скоро нежелана, тъй като би променила условията, според които само производителните работници имат изгода от завършване на дадена степен на образование.

Образованието има икономическо влияние не само върху трудовите пазари, но и директно върху производствения процес като източник на нови технологии. 

  1. Образователна услуга и образователен продукт

Образователната услуга е дейност, която води до удовлетворяване на образователни потребности. Свързва се с размяна на стойности, но не води до придобиване на материален продукт. Образователна услуга е урокът, лекцията, консултацията и т.н. Основните характеристики на образователната услуга  са, че няма материален вид, а представа за нейната материалност може да се придобие  от преподавателите, учебния план, база и т.н. Втората характеристика е неделимостта на образователната услуга от лицето, което я осъществява. Всяка образователна услуга има определено съдържание, което се определя основно с учебния план. На лице е много висока степен на предлагане на образователни услуги (преподаватели). Всяка образователна услуга е адресирана  към конкретен кръг потребители.

Образователен продукт е всяко нещо, което удовлетворява  реални и потенциални потребности  и се предлага на образователния пазар. Образователния продукт има различни форми на проявление (например образователна идея, учебен план, учебни програми, учебници). Обучение под формата на умения, знания и качества, които са предпоставка за социална реализация на отделната личност и за определяне на нейния социален статус.

2.1.               Специфика на образователната услуга

Образователната услуга е „икономически основано постижение, което не може да се предава и разменя под формата на готов продукт/стока”.
Потребителят на услугата не „купува” перфектен продукт, а със собствен принос допринася за осъществяване на услугата. Посочената специфика произтича от основната характеристика на образователната система – тя се осъществява като взаимодействие между подсистеми, структури, дейности, а в крайна сметка – субекти на конкретни активности.

Доставчиците и производителите, а от друга страна – потребителите на образователната услуга (вкл. и продукт), са съпроизводители на услугата, макар и да имат различни функции.

Образователната услуга представлява дейност и/или продукт, които позволяват на двете страни във взаимодействието да развиват и разгръщат своите възможности в контекста на ученето през целия живот.

Вижда се, че има съществена разлика в характеристиките между услугата (и стоката) от сферата на производството и търговията и услугата (и продукта) в образователната сфера.

В образователната сфера услугата е най-често процес на постижения с участници в нейното съвместно извършване. Образователната услуга е подчертано индивидуализирана. Тя е съхраняема, но не толкова статически, колкото е съхраняема в развитие.

2.2.                                       Основни характеристики на образователния продукт

1) Образователният продукт няма материално въплъщение, т.е. той е неосезаем и не може да се натрупва у потребителя, а, потребявайки го, учащият се натрупва знания и професионални умения и навици.  Доколкото тези знания и умения не са материални и са неосезаеми, се препоръчва да се формализират най-значимите за потребителя параметри на услугата и да се представят по възможност нагледно. В образованието за тази цел служат образователните стандарти, учебните планове и програми, информацията за методите, формите и условията за обучение, издаваните дипломи или други документи и, не на последно място, условията на обучение и очакваните резултати.

2) Образователният продукт е неотделим от субектите (конкретните педагози), които го създават. Тяхната замяна може съществено да повлияе както на процеса, така и на резултата от обучението, а следователно, и на търсенето. Затова ръководителят трябва да отделя сериозно внимание на въпроса за професионалната подготовка и повишаването на квалификацията на своите кадри. В същото време продуктът в образованието е неотделим и от неговите потребители. Крайният резултат от обучението зависи не само от педагога, но и от самия обучаем. Да се определи неговото участие е трудно. Целесъобразно е още преди началото на учебния процес да се предостави необходимата информация за изискванията към резултатите от дейността на обучаемите.

Освен това началото на потреблението на образователния продукт съвпада с началото на неговото производство. В резултат на размяната му педагогът губи правото на собственост върху своя специфичен продукт, но обучаемият не получава това право: ”самият този продукт ”изчезва”, доколкото се потребява в същия момент, в който се и произвежда, и предава”.

3) Образователният продукт е непостоянен по качество. То  може да бъде различно даже у един и същ педагог, всичко зависи от времето и мястото на обучението и от състоянието на субектите на образователния процес. Много е трудно да се определят формални стандарти за процеса на обучение и още по-трудно е те да се съблюдават, ако съществуват. За това може да помогне създаването на система за контрол на качеството на обучението, която да се контролира както от училищното ръководство, така и от висшестоящите органи за управление на образованието.

Непостоянството на  качеството по отношение на образователния продукт освен неотделимостта му от изпълнителя и невъзможността да се установят точни стандарти  за процеса и резултата му  има още една причина  – “изменчивостта на  “изходния материал”.

4)  Образователният продукт е недълговечен и несъхраняем. Той не може да се създаде и остави на съхранение в очакване на търсенето. Получената информация се забравя и остарява. Отсътствието на учителя или ученика от занятия не позволява пълноценно да се компенсират съответните загуби в отреденото по програма време.

Свойството ”несъхраняемост” образователният продукт проявява двояко. От  една  страна, (както  и всички  други нематериални блага) той не може да се натрупва нито у продавача (преподавателя), нито у потребителя (обучаемия). От друга страна, тази черта е доста ”смекчена”, доколкото част от учебната информация може да  бъде частично подготвена и зафиксирана на материални носители (например книги, касети и др.). Друга  страна на нетрайността на  образователния продукт представлява естественото за човека забравяне на  получената информация, а също така остаряването на  знанията, към което водят научно-техническият и социалният прогрес.

2.3.               Качество, ефективност и ефикасност

Независимо от различните дефиниции, които се откриват в специализираната литература, анализът позволява обобщението, че най-често под качество на продукцията се разбира съвкупността от потребителските свойства на готовите изделия, благодарение на които тези изделия имат способността да задоволяват определени лични или производствени потребности.

Не е трудно да се забележи, че съществената характеристика на качеството се свързва със степените на съответствие на даден продукт на потребностите. Оттук произтича важен извод за операционализация на системата за управление на качеството: следва да се търсят такива индикатори на качеството, които да са релевантни най-вече на потребностите на учещите се, но заедно с това и на потребностите на обучаващите, а така също и на останалите образователни субекти.

„В съответствие с философията на ISO9001:2000 политиката по качество трябва:

         Да е подходяща за целите на институцията от системата на средното образование.

         Да съдържа ангажимент за удовлетворяване на изискванията и очакванията на потребителите на образователни дейности и услуги.

         Да е насочена към непрекъснато подобряване на ефективността на системата за управление на качеството.

         Да предлага рамка за създаване и непрекъснато подобряване на целите по качеството.

         Да бъде разгласена и разбрана от потребителите и изпълнителите на образователни услуги.

         Да е постоянно преразглеждана за нейната адекватност.

Напоследък се лансира идеята за „добро училище” (добра детска градина), също така и „добър опит”, „добри практики”. Вероятно това е отговор на назрелите потребности от оценяване на педагогическите постижения и решения, като знак за преодоляване на старата уравниловъчна парадигма в образованието. Тези понятия закономерно са свързани с понятията качество, ефективност, ефикасност в образованието. Те са съществен признак при диференцираното оценяване на педагогическите постижения и решения.

Качеството се модифицира като ключова дума на образователните политики. Качеството е стратегическо направление за реформиране на съвременното училище.

В последните години се отчита снижаване на качеството на образованието. Една от причините се търси в досега действащата система за оценяване на учителския труд. Старата уравниловъчна система, както и използването на недотам обективни и професионални критерии за оценка и диференциация на учителския труд, предполага тенденция към намаляване на качеството на образоването (8, с. 68). Напоследък в България се правят опити за изготвяне на рамки за инспектиране на учителския труд и труда на директора, позовавайки се на мнението на учениците, родителите, постиженията в практиката, което има пряко отношение към диференциацията и заплащането на учителския труд и оттам към повишаването на качеството на образователната услуга.

Вътрешно присъща на оценяването е ефективността от педагогическата дейност. „Разнообразните дефиниции за ефективност и качество и отношението между тях … могат да се сведат до два основни типа: а) качество от глeдна точка на един статичен „прагов” подход; б) качество от глeдна точка на един динамичен подход, свързан с развитието. Между двата подхода е определението за качество като стойност, имаща определена цена .

Спрямо така дефинираното качество ефективността се схваща като степен на икономичност (рационалност) на действията и усилията на субектите – производители и потребители на образователния продукт. Цитираният по-горе автор извежда, че ефективността се свързва повече с продуктивността, с резултата, а качеството – със стойността на полезните усилия, на извършените дейности. Ефективността е съотносима с процеса (технологията) за достигане до определено качество, изразява степента на икономичност (рационалност) на образователния продукт. Доколкото всеки продукт, вкл. педагогическият, е относителният завършек на определен процес (технология) по неговото постигане (произвеждане), дотолкова релевантно на понятието за процес е понятието за ефикасност. Ефикасността е съотносима с процеса (технологията) на постигане на ефекта (продукта и неговото качество).

  1. Равнища и форми на проявление на образователния продукт

Изразяват ползата от прилагането на придобитите знания, умения и качества. Ползите се проявяват  на 3 равнища: индивидуално, организационно и национално.

*Индивидуално – нарастване на индивидуалните възможности за покачване производителността на труда, покачване на доходите на отделната личност, подобряване качеството на живот, високо образователно равнище, промяна в ценностната система, покачване на стандарта на живот на личността.

*Организационно – в процеса на приложение на придобитите знания и умения, ползите се изразяват в повишаване на качеството и производителността на труда , следва повишаване на икономическия доход на организацията (печалба), а високото образователно равнище на заетите в организацията е предпоставка за позитивни промени в междуличностните отношения в организацията (микроклимат) и до по- добра организационна култура.

*Национално – по – високото образование и квалификация на заетите в националното стопанство води до покачване на БВП, високо гражданско отношение и култура на обществото. 

  1. Образованието, като индивидуално и обществено благо

При съвременното обществено-икономическо развитие образованието е важен фактор на потенциалния икономически растеж на страната и на просперитета на всеки индивид. По-високото образование в общия случай означава по-висок интелектуален потенциал на човешките ресурси като цяло. За отделния човек това означава повече знания и умения.

Образователното равнище на населението характеризира косвено качеството или средното равнище на уменията на населението като индикатор за човешкия потенциал на страната. Образоваността статистически се оценява чрез структурата на пълнолетното население (или групи от него) по степени на завършено образование.

Икономическото развитие на всяка страна при съвременните условия все повече ще зависи от знанията и уменията на работната сила с висша квалификация.  Най-бързо се увеличават потребностите от висши кадри в областите на съвременните индустриални, информационни и комуникационни технологии и в сектора на услугите. Тези обстоятелства изискват формирането и провеждането на адекватна държавна политика във висшето образование. Нараства ролята на държавата при определянето на основните параметри на висшето образование, в това число нормативна база, обем и структура на приема по области на образованието, държавни изисквания за съдържанието на учебните програми и качеството на образованието.

Един образователен продукт става благо когато започне да носи полза, изгода и премине през филтъра на пазара на труда се превръща  в индивидуална и обществена потребителна стойност – получава се пазарна акредитация.

Образованието е индивидуално и обществено благо и затова е лична и обществена отговорност. То не е и не трябва да бъде грижа само на държавата, а и на отделния индивид, както и на обществото като цяло, представено от различни негови организации и сдружения. Достъпът до различни степени и форми на  образование е право на всеки гражданин, но неговото придобиване зависи личностния потенциал и ресурси на индивида.

  1. Основни характеристики на образователното благо.
  • Образователното благо е твърде индивидуално благо, защото носи полза на всеки индивид
  • Образователното благо е обществено благо (Джон Дюи – образованието за обществения живот е това, което са храненето и раждането за физическия живот, т.е. обществото не може без образование)
  • Образователното благо е обществено благо (според икономическата теория), т.е. то е такава ценност, от която обществото  не може да се  лиши поради което го осигурява или стимулира неговото създаване.
  • Образователното благо е стопанско благо – според степента на достатъчност или недостатъчност благата биват: свободни неограничени (тези, които  се намират в неограничено количество и могат да се ползват без ограничения – вода, въздух, светлина) и стопански, недостатъчни (онези, които са недостатъчни при тяхното  ползване и те се набавят в процеса на организиране на определена стопанска дейност .
  • Образованието е стопанско благо.
  • Образователното благо е смесено благо, защото първо в определена степен  то може да се отдели колко ползи носи за индивида, институцията или обществото и второ – се финансира на базата на смесения принцип – от бюджета и от лични средства.
  • Образователното благо е меторично благо, т.е. форма на обществена преференция, която се предоставя на определени социални групи от обществото и има задължителен характер и ограничава отделния индивид при избора му.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG