Home Психология Развитие на личностни и социални умения в начална училищна възраст

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Развитие на личностни и социални умения в начална училищна възраст ПДФ Печат Е-мейл

РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТНИ И СОЦИАЛНИ УМЕНИЯ В НУВ

Разглеждайки цялостната природа на детето, Амонашвили разкрива детерминантите на детската активност, като ги нарича “движещи сили”, “страсти”, “страст към развитие”, “страст към израстване”, “страст към свобода”. Разглежда ги като естествено състояние на детето, с което трябва да се съобразяваме при очертаване на параметрите на образователния процес. Подвластно на тези движещи сили, детето спонтанно се насочва към преодоляване на трудности и противоречия. Този мощен импулс изцяло го завладява и провокира неговата палавост, спонтанност и любознателност. Стремежът на детето към израстване го прави активно в подражанието на възрастните. То иска да бъде голямо, затова в игрите демонстрира своята “зрелост”, като представя разнообразни модели на поведение, нетипични за възрастта. Страстта към свобода, типична и за най-ранна възраст, продължава да се проявява и в начална училищна възраст с една специфика, изключително съществена за формирането на учебната дейност – “стремеж към свободната несвобода”, или осъзнатото налагане на определени ограничения. Те му предоставят възможност да се адаптира и проявява като адекватен и желан партньор в игрите и общите занимания. Според Амонашвили това е основната предпоставка за култивиране по естествен начин на волевото усилие, свързано с ученето. В социалните си изяви малкият ученик не се бои от отговорности, поема повече задължения, отколкото може да реализира,силно разчита на родителската подкрепа,търси модели и образци за подражание, чрез които да се изяви и да предизвика одобрение. Потребността от самоизява в този период “търси” своите ситуативни и многопланови проявления и удовлетворение.

Според Д. Кацаров “детето е непрекъснато действащо същество”. Той уточнява, че точно тази особеност е една от основните детерминанти на образователния процес. Активността на отделното дете винаги има своите конкретни и специфични измерения. Насилственото преориентиране на спонтанната активност в желаната от нас посока, без зачитането на конкретните интереси и нужди никога не води до желаните резултати както по отношение на активната им изява, така и по отношение на тяхната социална стабилност.

Л. С. Виготски и застъпниците на интерактивното обучение твърдят, че не само четенето и писането, но и цялостната социална грамотност на децата се развива и обогатява в релевантни социални ситуации, при които детето извършва реални дейности и общува с подчертана емоционална наситеност, висока степен на осмисленост и осъзната значимост.

В педагогическата практика в много случаи по-добре изявената социална активност се подценява, даже потиска, вместо да се използва като незаменима възможност за приобщаване на детето към училището и по-конкретно  към създаването на познавателни интереси, социални и личностни умения. Социалната и емоционалната активност на този етап от развитието правят индивида по-пълноценна личност. Опитът показва, че в ранна училищна възраст децата изключително трудно преживяват създалата се ситуация на личен неуспех относно собствените учебни постижения, но почти не умеят да формулират адекватно възникналите проблеми по повод на конкретната несполука. Изключително важно е учителят да помага на децата да добиват ясна представа за причините за дадения неуспех. При всяка несполука учениците се нуждаят от осъзнаване на негативните си емоции, възникнали по конкретен повод, и вербализиране на емоционалното си състояние, като добре осъзнават причините за неговото възникване.

Мисията на училището е да подготвя младите генерации в съответствие със социалните потребности, с други думи – чрез образованието трябва да се осигуряват на младите хора възможности за усвояване на необходимия опит (знания, умения, компетентности, ценности и пр.), гарантиращи успешното им включване в обществото. Това означава, че по своята природа училището, в една или друга степен, винаги е ориентирано към изграждане на определени умения за живот.

Предизвикателствата на съвременния противоречив и динамичен свят в още по-голяма степен засилва обществените очаквания към образованието, което се разглежда като значим фактор за разрешаване на множество проблеми, стоящи пред човечеството – от глобализацията до междуличностните отношения. На преден план образователните специалисти поставят за обсъждане въпроса доколко днешното училище предоставя не само качествена, академична и професионална, подготовка на младите хора, но и им създава готовност да се справят с ежедневието, т. е. изгражда у тях умения за живот. В този посока са ориентирани и редица международни документи, които имат програмен характер за развитието на образованието в света. Такъв е например духът на Дакарската рамка за действие (2000 г.) на ООН и ЮНЕСКО за осигуряване на такова образование за всички, което да гарантира на децата, младежите и възрастните възможност за достоен живот. Подобна е и идеята за развитие на модерно европейско образование, основаващо се на формулираните в т. нар. доклад Делор (1996 г.) „четири стълба”: да се научим да знаем; да се научим да можем; да се научим да бъдем; да се научим да живеем заедно.

Съществен упрек към нашето образование е, че то е ориентирано предимно към усвояване на знания, които освен това се отличават с висока степен на академизъм и абстрактност. При такова нарушаване на баланса в отношението между теория и практика, подготовката на учениците да прилагат наученото чувствително изостава. Очевидно е, че подобен извод е валиден и във връзка с развитието на умения за живот. Той се потвърждава и от опасенията на експерти от МОН, според които постигането на високи академични резултати по отделните учебни предмети ограничава времето и вниманието, посвещавани на уменията за живот. Същевременно не може да се пренебрегне факта, че идеята за прагматична насоченост на образованието е заложена във всички национални документи, определящи образователната политика на страната. При анализ на ДОИ за учебно съдържание, както и на учебните програми по отделните учебни предмети също се откриват богати потенциални възможности за усвояване и практикуване на умения за живот.

В казаното до тук се открива потребността от изследване, което да установи реалното състояние на базираното върху умения за живот образование в българското училище. От представянето на една такава реалистична картина се очаква да се разкрие влиянието не само на различни фактори във връзка с този проблем, но и да се очертаят насоките за промени, които да допринесат за ефективното формиране на умения за живот у учениците.

Дефиниция на понятието “умения за живот “

От значение е да се даде работно определение на уменията за живот. В случая, като най-подходящо може да се приеме определението, което се дава от УНИЦЕФ. Според него, уменията за живот са „голяма група от психо-социални и междуличностни умения, които могат да помогнат на хората да взимат информирани решения, да общуват ефективно, да развиват умения за справяне и самоконтрол, които да им помагат да водят здравословен и продуктивен живот.” Те са „насочени към действия, засягащи отделния индивид и другите хора и към действия за промяна на средата и условията в посока на здравословен живот”.

Уменията за живот, според Националното бюро за децата (Обединено кралство) са такива умения, които „помагат на децата и младежите да придобият способност за самостоятелен анализ, учене, успех, израстване, развитие, участие, подготовка за работа, както и грижи за здравето и благосъстоянието. Важността на уменията за живот се свързват с тяхната роля да осигуряват на децата и младите хора „положителен старт в живота и да преодолеят икономическите и социални трудности”.

Допълнителна светлина върху изясняването на същността на уменията за живот се хвърля чрез описването на техните съдържателни компоненти. Добър ориентир е следният списък (по Програма „Свържи се”, ръководена от Международната младежка фондация):

  • Общуване и междуличностни умения – способността да се изразяваш и общуваш с хора с различен произход и култура;
  • Справяне с конфликти - способността да се посредничи при конфликти между други хора и да се овладее собствената агресия или гняв;
  • Съдействие - способността да погледнеш извън себе си и да допринасяш за общността;
  • Сътрудничество - способността да се работи в група или екип, да се правят компромиси и да се застава начело;
  • Творческо мислене - способността да се изработват творчески и новаторски решения за предизвикателствата и проблемите;
  • Критично мислене - способността да се задават въпроси и да се поставя под съмнение информация, ситуации и авторитети;
  • Вземане на решения - способността да се анализират варианти и да се решават проблеми;
  • Съпричастност - способността за по-дълбоки връзки с други хора;
  • Овладяване на чувствата - способността да се справяш със собствените си чувства и да ги изразяваш (наричана също “емоционална грамотност”);
  • Самоуважение и уважение към другите (разбиране на културата на другите);
  • Отговорност - способността да управляваш собствения си живот, да отговаряш пред другите и да поемаш отговорност за неща и хора;
  • Самоувереност – качеството, необходимо за вземане на информирани решения, за устояване срещу натиска на околните и за формиране на силен характер.

Проекции на идеята за включването на уменията за живот като част от образованието на децата и младежите ясно се откриват в „Рамкови изисквания на МОН за разработване на ДОИ за учебно съдържание” (1999 г.). Според този документ всички стандарти за учебно съдържание, в зависимост от спецификата на отделните учебни предмети, трябва да включват следните групи ключови умения:

  • езикова грамотност;
  • математическа грамотност;
  • боравене с информация;
  • комуникативни умения;
  • критическо мислене и решаване на проблеми;
  • стратегии за учене.

Препоръчително е да се вземат под внимание и обсъдените от Съвета на министрите по образование, младеж и култура на ЕС (2006 г.) осем ключови компетентности през целия живот:

  • способност за комуникация на майчин език;
  • способност за комуникация на чужд език;
  • математически способности и компетентности в областта на науките и технологиите;
  • ИКТ способности;
  • „да се научим да учим”;
  • междуличностни, междукултурни и социални компетенции;
  • граждански компетенции;
  • предприемачество.

Изграждането на умения, обучението и образованието на учениците не е едностранен процес.В него ученикът-дете е обект на въздействие от страна на учителя като субект и редица други субективни фактори .

Излизайки от абстрактноста -ученик и учител-като общи понятия,нека насочим вниманието си към началния учител и ученикът в НУВ.

Според типовата характеристика на длъжноста “Начален учител”,част от неговите задължения са:

* функция и роля на началния учител, свързани с овладяването и изграждането на социално и личностно значими компетенции и ценности, които трябва да се формират чрез обучението във ВСИЧКИ УЧЕБНИ ПРЕДМЕТИ, ИЗУЧАВАНИ В НАЧАЛНИТЕ КЛАСОВЕ.

* Създава и поддържа в процеса на обучение среда, атмосфера и дисциплина, които благоприятстват и стимулират добър психологически климат, коректни взаимоотношения, конструктивно общуване и сътрудничество по повод на учебния процес както между учител и ученици, така и между самите ученици.

* Използва подходящи образователни стратегии, методи и техники, които:

- дават оптимален резултат в конкретна учебна ситуация;

- отговарят на различните образователни потребности на учениците;

- мотивират учениците и стимулират личностното им развитие;

- окуражават учениците да задават въпроси, да правят връзки и да участват активно в учебния процес;

- стимулират дейностния подход в обучението и "ученето чрез правене";

- реализират вътрешнопредметни и междупредметни връзки;

- разкриват прагматичните аспекти на знанията, като обогатяват личния, житейски и познавателен опит и знания на учениците;

* Съдейства за максимално развитие и изява на личностния потенциал на всеки ученик, съобразно индивидуалните му заложби, способности, интереси и предпочитания.

* Изгражда у учениците от началната училищна степен във всеки клас и чрез всеки учебен предмет:

- комуникативни и комуникационни умения;

- умения за самостоятелна работа;

- умения за самостоятелно учене през целия живот;

- умения за работа в екип и група;

- умения за решаване на проблеми;

- умения за ефективно търсене, извличане, подбор и преценка полезността на информация от разнообразни източници;

- умения за критично и конструктивно мислене;

- умения за работа с информационни технологии;

Тук е и проблема на образованието в България- ориентираност на системата към запаметяване и възпроизвеждане, а не към провокиране на мислене, самостоятелност и формиране на умения.

Това е сериозен проблем на всички образователни системи в последните десетилетия, доколкото в съвременния динамично развиващ се свят значителният обем от "готови" знания не е особена ценност и не е достатъчен за успешна социална реализация. Те не дават възможност за самостоятелност, за творческо мислене и за вземане на решения в практически ситуации.

За разлика от други образователни системи, в които през последните години се правят успешни опити да се промени логиката на взаимоотношенията учител-ученик, българското училищно образование продължава да е изградено по модела учителят е даващият знание и упражняващият власт, а ученикът - получаващият и подчиненият. Тази едностранчивост във връзката учител-ученик е пречка за развитие на инициативността и находчивостта на учениците. В съвременния свят на информационно насищане училището не е единственият, а в много случаи не е и основният източник на информация за децата. Това предопределя и новата роля на учителя - превръщането му от монополист на знанието в миналото в медиатор между информационния хаос и подредените знания днес.

Необходимо е да се преосмислят целите на преподаването и да се залага повече на индивидуалната работа с децата.  Контактите с учениците да стават по-чести и да се изграждат по-трайни отношения с тях.     Учителят може да използва в процеса на обучение и външни институции и специалисти. Не е изключено и родители, които са специалисти в определена област, да бъдат лектори.

При всеки урок, учителят не смо дава знания, но изгражда умения и навици.Урочната дейност дава възможност да се работи върху формирането на редица основни качества и уменияу детската личност.В НУВ се полагат основите на формиране на ценни човешки качества-родолюбие,трудолюбие,дълг ии отговорност, честност, толерантндст, естетически потребности.

НУВ е период а на бурно и интензивно развитие на личностни и социални умения на базата на неголям социален опит.

Според документа, разработен от психолози, родители и учители, трябва да има цялостна промяна на общуването в училището и затова трябва да помогне класният ръководител. Идеята е той да научи децата на провокативно мислене, самостоятелност и реални умения. Според авторите на проекта работата на класния ръководител сега се свежда само до изпълнението на административни задачи - попълване на дневници и провеждане на формални "часове на класа".

В “ Часа на класа “ , класния ръководител би трябвало да провокира учениците да стигат до житейски истини с повече мислене и спорове. Емоционално преживените нравствени моменти ,преминали не само през разума ,но и през сърцето формират по-трайни качества.

Класните ръководители да получат допълнително възнаграждение за работата си с децата и да играят реална роля за модернизацията на образователната система, предлагат от асоциация "Родители". Организацията внесе проект в Министерството на образованието. От ведомството на Даниел Вълчев вече изразиха симпатии към него и обещаха да организират обществено обсъждане.
Безспорно е влиянието и ролята  на учителите и класните ръководители, за обучението ,възпитанието и развитието на социалните и личностни умения на подрастващите. Студентът, подготвящ се за бъдещ учител трябва да осъзнава значимостта и степента на въздействие чрез своето общуване върху останалите хора, а в чисто професионален план - върху децата, учениците, родителите, колегите. Не би предизвикало спор твърдението, че децата днес, повече от всякога, имат болезнената потребност да се научат да печелят приятелството и уважението, за което жадуват. Студентите, независимо от професионалния си профил, е важно, още преди да напуснат аудиториите, да се научат на ефективно сътрудничество и взаимодействие.

Децата от всяко поколение носят белезите на своето време. Общото между тях е,че имат нужда от обич, от внимание, от разбиране, от непредубедено отношение. Чувствителни са по своему и го изразяват по различен начин.Искат да бъде забелязано личното им постижение, независимо от сферата, в която е изявата. Имат нужда да бъдат подкрепени в опита си да се научат да бъдат себе си, да отстояват целите си, да имат мечти, в които да не престанат да вярват. Ролята на добрия педагог не може да бъде заменена от никого. Затова я има професията ни. В училище, ние преподавателите по предмети не ги правим математици, химици, физици, историци и т.н., а усвоявайки по нещо от тези предмети ние допринасяме за развитието на паметта, вниманието, мисленето...

По-късно, в резултат на индивидуални особености и наклонности всяко тръгва по своята пътечка, в своята професия.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG