Joomla Software solutions Template

Payday loan

Ренесансът и раждането на новият човек

Ренесансът в Европа и епохата на хуманизма –преходът от Средновековието към Новото време е продължителен, дълбок и всеобхватен процес на промени в европейското общество. През ХV и ХVІ век той обхваща всички области на човешкия живот. Ренесанс (възраждане) е духовно, културно и дейно политическо движение в Западна и Централна Европа, насочено срещу феодалната обществена система. Ренесансът е обусловен от възникването на капиталистическите обществени отношения. Той започва най-рано в Италия в края на ХVІ –началото на ХVІІ век. Под Ренесанс се разбира възраждането на интереса към гръко-римското наследство: философия, история, литература, изкуство и наука. Дейците на Хуманизма и Ренесанса смятат, че Средновековието е период на упадък на културата и на забрава на античните ценности. Те се обявяват против схоластичното (църковно) мислене и църковните канони. Те са за свободното изучаване на човека и природата. В центърът на новия мироглед не стои Бог, а човекът с неговите чувства, желания мечти и действия. Отпада Средновековната зависимост от Бога и на нейно място идват свободата на личността, индивидуализмът и вярата в неограничените способности на човекът.

През ХV и ХVІ век идеите на Ренесанса и Хуманизма се разпространяват и в Германия, Англия, Франция и Нидерландия. Епохата на Ренесанса и Хуманизма съвпада с началото на Реформацията в Западна Европа (раждането на протестантството).

Културата на Ренесанса –едно от най-големите научни постижения в епохата на Ренесанса е създаването на Хелиоцентричната система на полякът Николай Коперник. Неговото съчинение за “Движението на небесните тела” поставя Слънцето като център на Вселената, около което се движат Земята и другите планети. През 16 век излиза и трудът на Андреас Везалиус за “Строежът на човешкото тяло”. Той въвежда нови методи в изучаването на анатомия и дисекцията, основани на опита и практиката. През ХV век Леонардо Бруни и Николо Макеавели работят върху “Историята на Флоренция”. Макеавели създава и “Владетелят”. Епохално изобретение е конструирането на печатната преса с подвижни метални букви от Йохан Гутенберг. През 1510 г. Петър Хенлайн изобретява джобният часовник. Леонардо Да Винчи конструира цяла поредица технически нововъведения –стругът, помпата, хидравличната преса, различни военно-технически съоръжения. По това време творят Микел Анжело, Филипо Бронелски, Джордано Бруно, Галилео Галилей.

Великите географски открития -ВГО

Причини за началото на ВГО и същност на понятието –с термина ВГО в историческата наука се обозначава периодът, в който европейците прокарват нови морски пътища към далечния изток и откриват континента Америка. Началото се слага 1492 г., когато Колумб открива Америка. Причините за ВГО са икономически, търговски, религиозни и политически. От векове Европа внася от Изтока подправки, парфюми, лекарства, фини тъкани, камилска вълна, порцелан, бои, скъпоценни камъни и пр. Тъй като Европа плаща със злато и сребро за тези стоки, през Късното Средновековие тя обаче ще изпитва все по-остра нужда от благородни метали.

След падането на Константинопол през 1453 г. и Египет през 1517 г. Османската империя установява контрол върху Източното Средиземноморие. За Европейските кораби става опасно да плават там, защото са нападани от турски кораби, т. е. нужни са нови морски пътища, през които да се доставят стоките от Изтока до Европа.

Междувременно ХV -ХVІ век вече като водещи морски сили се издигат Испания и Португалия. Те развиват корабостроенето и корабоплаването. Започват да се строят нови по-добри кораби –т. нар. Каравели. Усъвършенстват се и навигационните инструменти и таблици.

-1444 г. е достигната най-западната точка на Африка –Капо Верде (зелени нос)

-1482 г. португалски мореплаватели достигат устието на р. Конго

-експедицията на Бартоломеу Диаш  -1487 г. заобикаля нос Добра Надежда –най-южната точка на Африка

-1492 г. –Колумб открива Америка (Америго Веспучи)

-1497 г. –Вашку да Гама достига до Индия

-1500 г. –Педро Алвареш де Кабрал открива Бразилия

-1513 г. –достигнат е Китай, а 1452 г. –Япония от португалски моряци

-1519-1522 г. –Първо околосветско пътешествие на Фернандо Магелан

-географските открития през втората половина на 15 и 17 век: Англия колонизира североизточната част на Америка –колонията Вирджиния, Бермудските о-ви, Антилските о-ви, о-в Ямайка и Гвиана; Холандия -1619 г. създава колония на о-в Ява; Франция –създава своя колония в Канада и по поречието на р. Св. Лаврентий; Русия –Семьон Дежньов и Педот Алексиев откриват Беринговият проток; Русия колонизира Сибир и контролира част от Северния ледовит океан

-1492 г. –между Испания и Португалия е сключен т. нар. договор от Турдесиляс; според този договор всички земи, намиращи се на 370 левги западно от о-вите Зелени нос ще бъдат за Испания, а всички земи на изток от тази линия ще бъдат за Португалия

Последици от ВГО –настъпват съществени изменения в стопанския живот. Рязко запада търговията по Средиземноморието. Това е гибелно за Северно италианските градове Генуа, Венеция, Флоренция. Междувременно се появяват нови градове –търговски центрове като Амстердам, Лондон, Антверпен, и др. Обособяват се нови търговски пътища през Атлантическия океан и Северно море. Развиват се вече и финансовите институции източник на доходи: борсовите банки. Спада курсът на златната монета, а цените на стоките се увеличават от 2 до 4 пъти. “Революцията на цените” води до забогатяването на предприемачи, търговци и борсови спекуланти, с което се задълбочава и класовата диференциация.

От една страна ВГО води до забогатяване на буржоазията, развитието на нови модерни производствени и обществени отношения дава силен тласък на науката и техниката. От друга страна обаче е насилствено спрян естественият ход на развитие на колонизираните народи и им е наложен европейски начин на живот и мислене.

Европейската икономика през ХVІ-ХVІІІ век

Краят на ХV и началото на ХVІ век в някои европейски държави новите пазарни отношения започват да изместват старото натурално стопанство. Значителни печалби се натрупват от производството на стоки в текстилната и металургичната промишленост и външната търговия. Възникват първите акционерни търговски компании и първите банки с вериги от клонове. Бързо се развива системата на даване на заеми срещу високи лихви. От пари се нуждаят църквата, аристокрацията, отделни владетели, дори и германският император. Постепенно се оформят едри търговци и банкери, които са в състояние да финансират големи индустриални и търговски начинания. В края на ХV век сред най-богатите италиански търговци и банкери е флорентинската фамилия на Медичите. Първоначално тази фамилия се занимава с производство и търговия на текстил, а после навлиза и в банковото дело. Тя основава филиали в Рим, Венеция, Милано, Пиза, Женева, Авиньон, Лион, Брюге и Лондон. Медичите стават главни банкери на Папата, а той им дава в замяна монопол върху търговията със стипца. Тя се употребява за пречистване на водата при обработването на вълна и при боядисването на вълнени платове. Богатствата на Медичите им позволяват да бъдат големи меценати (покровители) в изкуството да управляват Флоренция като абсолютни владетели.

В началото на ХVІ век се издига голямата германска търговска и банкерска къща на Фугерите от Аугсбург. Те забогатяват от производството на вълнен текстил и продажбата му във Венеция, Лисабон, Антверпен. Фугерите влагат капитали в сребърните рудници на Тирол, дават големи заеми на Папството и някои германски владетели. Срещу това си осигуряват монопола върху цели клонове от минната промишленост и данъците на цели градове и области. Фугерите поставят под контрол по-голямата част от металургичната промишленост в Европа, а върху производството, търговията и цените на медта имат почти пълен монопол. Във времената на нарастващо производство на огнестрелни оръжия и почти непрекъснати войни това им носи огромни печалби. Фугерите са типични представители на ранния капитализъм. Пример за огромното им влияние е финансирането на Карл 5 за германски император през 1519 г. Занимават се активно и с благотворителна дейност.

В епохата на Новото време се променя и броят на населението в Европа. 60 000 000 души през 1500 г., а през 1700 г. то вече е 120 000 000. Нараства броят на градовете с население над 100 000 души –около 1600 г. –Париж, Рим, Неапол, Венеция, Лисабон, Антверпен, Амстердам и Лондон. Фактът, че са пристанищни градове говори за нарасналата воля на презморската колониална търговия.

Основният поминък на градското население са занаятите. Те са организирани главно в цехове (типична средновековна конституция, която променя своят характер с нарастване на търговията и особено след откриването на новите търговски пътища и основаването на първите колонии). На мястото на занаятчията, който произвежда за определен клиент, се появява новата фигура на производителя, който произвежда голямо количество стоки. Много дребни занаятчии се разоряват, защото не издържат на конкуренцията на производители и търговци с големи капитали. Вече се появяват при големите производства на т. нар. наемни работници. Това всъщност е системата на ранното капиталистическо производство. Постепенно се пристъпва към разделянето на отделни процеси на производството. Така се създава типичната за ранния капитализъм организационна форма, наречена манифактура. През ХVІІ век вече се организират централизирани манифактури, в които целият цикъл на производството е съсредоточен на едно място. Така се усъвършенстват технологиите и отделните операции в тях. Това на свой ред през ХVІІІ век ще позволи да се конструират първите машини и да започне индустриалната революция, при която фабричното машинно производство заменя манифактурното.

В селското стопанство през ХVІ и ХVІІ век също настъпват промени, дължащи се на нарасналото население. Нарасналото селско стопанско производство също започва да носи високи доходи, т. е. вече се превръща в пазарно стопанство. Благоприятно върху европейската икономика се отразява възможността да се пласират стоките в различните колонии, дори и за една Испания. Истинско икономическо чудо е индустриалният проблем в Нидерландия (Холандия), колония на Испания. Тази страна със силно развито градско стопанство бързо прилага новите пазарни методи в производството и банковото дело и ХVІІ век става водеща икономическа сила. Антверпен и Амстердам стават центрове на европейската търговия и банково дело. През 1535 г. в Антверпен се основава първата стокова борса, където търговци сключват сделки за огромни суми.

Рязкото увеличение на благородните метали в Европа, разширяващото се производство и търговия водят през втората половина на ХVІ век до силна инфлация и “революция на цените”. От краят на ХV век до краят на ХVІ цените на стоките в Европа нарастват с 500-600%. Това води до рязко увеличаване доходите на производителите на промишлени стоки и на търговците, т. е. на буржоазията. Печелят и част от производителите на хранителни стоки, но по-малка част от селяните и аристокрацията. В същото време инфлацията нанася силен удар върху рентите, които са основният доход на аристократите.

През втората половина на ХVІ век и началото на ХVІІ век държавите в развитите страни започват да се намесват активно в икономиката. Тя прави това поради новите функции на държавният механизъм при абсолютизма –разходи за кралския двор, за уголемяващия се държавен апарат, за армията, флота и колониите. През ХVІІ век се ражда първата икономическа програма на Новото време –меркантилизмът. Главният принцип на меркантилизма е поддържането на активен търговски баланс,  като приходите от износът на стоки трябва винаги да превишава разходите за вноса. Политиката на меркантилизма, развита особено във Франция и някои страни от централна Европа, е насочена повече към износ на готови стоки и внос на суровини, най-вече от колониите.

Едновременно с това при меркантилизма се налагат високи мита за чуждите стоки или суровини (протекционизъм).

През ХVІІІ век бързото развитие на манифактурите и започващата индустриална революция в Англия налагат премахването на държавната намеса и контрол в икономиката. Ражда се новата икономическа школа на промишления капитализъм, чийто създател е англичанинът Адам Смит.

Развитието на европейската икономика след откриването на новите морски търговски пътища и завладяването на първите възможности за печалби от производство и търговия, създават се нови капитали, развиват се ранните форми на капиталистическо производство.

Реформация и Контрареформация в Западна Европа

Причини за зараждането на Реформацията в германските земи –движението за реформи в католическия свят в началото на ХVІ век се нарича Реформация и започва в германските земи.

В началото на ХVІ век германските земи са разпокъсани. Свещената Римска империя всъщност е обединение на множество феодални владения. Стопанската и политическа разпокъсаност на страната създават условия за социално напрежение. Нараства влиянието на Бюргерите (буржоазията) и се активизират противоречията между тях и аристокрацията. Противоречия има и в средите на самата аристокрация.

Борбите за Папския престол и покварата на духовенството оронват престижа на църквата. Зараждането на Ренесанса и Хуманизма отнема на църквата монопола върху образованието и възпитанието.

В условията на новото пазарно стопанство църквата увеличава данъците, което предизвиква завистта на обедняващата аристокрация. Буржоазията, която е един от основните източници на доходи, също негодува. В средите на Бюргерите се оформя идеята за “евтина църква”. Тласък на движението за реформи и изразител на масовото недоволство става Мартин Лутер.

Начало на Реформацията:

-Мартин Лутер и неговите идеи –през 1517 г. Лутер поставя на вратата на Витенбергската катедрала своите 95 тезиса, с което се слага началото на Реформацията. В тях се прокламира една основна идея – човек получава спасение непосредствено от Бога, а не чрез църквата. От това логически следва, че благодатта от Бога се получава от Бог без посредничеството на духовенството и църквата. В Лутеранската църква мястото на свещенослужителите заемат пасторите, които се приемат само като наставници на вярата. Редом с това се премахва целият пищен католически култ: почитането на иконите, статуите, олтарите, месите (литургиите), кръстния знак, колено преклонението, учението за чистилището, но се запазват някои тайнства като кръщенето и причастието, макар и видоизменени.

През 1518 г. Папата вика Мартин Лутер в Рим и настоява той да се откаже от тезисите си. Лутер обаче, имайки подкрепата на владетеля на Саксония Фридрих Мъдри, отказва, заради което през 1520 г. с Папска була е отлъчен от църквата, а през 1521 г. е обявен за еретик и е поставен извън закона. Мартин Лутер прави първият превод на Библията на немски език. Той се обявява срещу църквата и нейните богатства, но не и срещу богатствата на аристокрацията. Той не издига идеята за социално равенство.

-учението на Томас Мюнцер и селската война в Германия 1524-1525 г. –Томас Мюнцер е ученик и последовател на Лутер. Той обаче е от по-радикално настроените реформатори и оглавява недоволството на селските маси. За разлика от Лутер, Томас Мюнцер възприема “Словото Божие”, не като буквално следствие на Евангелието, а като откровение Божие в разума на човека. Исканията му и на неговите привърженици също са за равенство и републиканско управление. През 1522-1523 социалното напрежение в германските земи достига връхната си точка. Започва селската война през 1524 г. Томас Мюнцер създава селска армия, но тя е разгромена от армията на аристокрацията.

Твърде заетият с войните в Италия кайзер Карл V предоставя германските земи в ръцете на брат си Фердинанд, който се опитва да наложи разпоредбите от т. нар. Ворумски едикт от 1521 г., с който се забранява Лутеранството. Лутеранските владетели и 14 имперски града отказват да се подчинят на едикта и протестират (т. е. от тук идва названието протестанти). Те на свой ред свикват през1530 г. Райхстага (парламент) в Аугсбург. Тогава те решават, че глава на църквата е не Папата, а съответният светски владетел. Премахват се месата, иконите и утварите. Храмовете се разглеждат като домове за молитва. Карл V отказва да признае решенията на Аугсбург, но след като се стига до военен сблъсък между войските на протестантските владетели и тези на Карл V и побеждават протестантските войски. През 1555 г. се сключва т. нар. Аугсбургски мир. Според него се дава пълна свобода при избора на вероизповеданието и се налага принципа “На когото е властта, на него е и вярата”.

-Реформацията в Швейцария и учението на Улрих Цвингли –център на Реформацията в Швейцария става град Цюрих. Първоначално Цвингли е последовател на Лутер, но после настъпва разрив между тях. В Цвинглианската църква демократичното начало е в много по-висока степен. Изповядват идеята за република, а изборът на пасторите се осъществява от общините и тук са премахнати католическите меси, икони, свещени предмети, а храмовете се превръщат в молитвени домове. Цвингли провежда и някои социални реформи: премахва крепостничеството, защитава средната и дребна собственост и се утвърждава републиканското управление в тези общини, които изповядват Цвинглианската религия (анабаптисти).

Жителите на гр. Верн оспорват обаче лидерството на гр. Цюрих. Стига се до битка между войските на двата града при Капеле -1531 г. и Цвингли е убит. Така центърът на швейцарската Реформация се премества в Женева.

В Женева се създава най-радикалното крило на европейската Реформация, чийто идеолог става Жан Калвин. През 1536 г. той публикува своето съчинение “Наставление в християнската вяра”, което става катехизис на Калвинисткото вероизповедание. Основните възгледи на Калвин са съсредоточени в две главни идеи –за абсолютното предопределение и невмешателството на Бога в закономерностите на Света. Съгласно първата идея вярващият не знае дали Бог го е предопределил за спасение след смъртта и точно за това всеки трябва да доказва божествената си предопределеност чрез начина си на живот и дейност. И тъй като Бог не се намесва в делата на Човека, то свидетелства за божественото предопределение е успехът в тези дела. Калвинизмът напълно отрича богатият и пищен култ, множеството празници на Католицизма. Калвинистите също изграждат “евтина църква”, ръководена от консистория, избирана от църковната община. Като висши добродетели се обявяват строгостта на нравите, справедливостта и перфектното изпълнение на трудовите задължения. Това са факторите, изпитали протестантските общества…в Европа в пословично трудолюбие и точност във взаимоотношенията –добродетели, високо ценени от буржоазията.

Така към средата на ХVІ век Протестантството се разделя на две главни направления –по-умереното Лутеранство и по-радикалния Калвинизъм. Лутеранството се разпространява главно в германските земи, Англия, Швеция, Дания, Финландия, Норвегия. Калвинизма се разпространява във Франция, Шотландия, Холандия, Англия (движението на пуританите). През ХVІ и ХVІІ век някои от Лутеранските държави в Германия Пфалц, Хесен, Бранденбург, Брауншвайт и Вюртенберг приемат Калвинизма.

Контрареформацията в Западна Европа –това е движение, предвиждащо провеждането на реформи в Католическия свят и засилване на борбата срещу Протестантството. През 1545 г. в германският град Тридент (Триент) се свиква събор на Католическата църква, т. нар. Тридентски събор. Оформят се две течения: германското духовенство е за умерени реформи и частични отстъпки на Протестантската църква, а Италианското е категорично против отстъпките и е за строго спазване на Католическата догма. Събора продължава до 1563 г. Надмощие постигат ортодоксалните католици. Решенията на Събора потвърждават всички основни положения на Католическата догма и дори е разширена властта на епископите. Окончателно е решен спорът за върховенството на Папата. Започва издаването на “Индекс на забранените книги”. Засилва се контролът над свещениците, провеждат се реформи в системата на кардиналите. Папа Григорий ХІІІ  1582 г. извършва реформа на календара. Решенията на Тридентския събор и другите реформи допринасят за централизиране и укрепване на Католическата църква и засилване на политиката на Контрареформацията.

Едно от “най-силните и действени оръжия” на Католическата църква и Контрареформацията е създаденият Орден на Йезуитите (Обществото на Исус). Той е основан от испанския благородник Игнаций Лойоло през 1534 г. в Париж. Главната цел на Ордена е да възстанови авторитета на Католическата църква и да се бори с еретиците. Структурата на Ордена е централизирана, със строга дисциплина и сляпо подчинение на заповедите на по-висше стоящите. Начело стои пожизнено избран генерал, т. нар. “Черен Папа”, на когото са подчинени всички отделения на Ордена в различните страни и провинции. Генералът на Ордена не носи отговорност пред никого освен пред Папата. Орденът официално е утвърден през 1540 г. За разлика от другите ордени Йезуитите не се отделят от обществото, а водят активен живот в него. Те могат да упражняват всякакви професии и да заемат светски длъжности, да носят светски дрехи и в същото време са високо образовани. Така Йезуитите имат достъп до различни прослойки на обществото, а с това и големи възможности за влияние. Една от важните дейности на Ордена е образователната. Йезуитите откриват в католическа Европа широка мрежа от колежи, в които привличат децата на аристокрацията. Важна сфера от дейността на Йезуитите е и тяхната мисионерска дейност. Те основават свои мисии в Индия, Китай, Япония, Латинска Америка. Йезуитите водят открита борба срещу протестантите. В нея те използват всички средства, спазвайки правилото: “целта оправдава средствата”. Примери за това са подготвените от тях атентати срещу френските крале Анри ІІІ Валоа, Анри ІV Бурбон, водача на Нидерландската война за независимост, Вилхелм І Орански многобройните заговори срещу английската кралица Елизабет І. Благодарение на предприетите реформи и дейността на Ордена на Йезуитите Католическата църква се предпазва от цялостно разпадане и дори преминава в настъпление. При все това с религиозното единство на Западна Европа е приключено завинаги.

Реформацията в Англия и управлението на Тюдорите

ВГО и новите търговски пътища превръщат Англия във важен търговски център и тя става фактор в религиозния и политически живот на Западна Европа. В следствие на продължилата 30 години война (1455-1485) между родовете Йорк и Ланкастър старата родова аристокрация се само изтребва почти напълно. През първата половина на ХV век в Англия се засилва влиянието на средната и дребна провинциална аристокрация –т. нар. джентри. Това дава възможност на власт да дойде новата династия на Тюдорите (1485-1603).

През ХVІ век в икономиката на Англия се появяват елементи на пазарно капиталистическо стопанство. Особено доходно става селското стопанство и голяма част от джентрите влагат средствата си в него. Те отглеждат зърно в своите земи или овце, чиято вълна се използва в текстилната индустрия. Тъй като печалбите от това са големи, джентрите търсят нови земи и дори започват да заграбват общинска земя и под различни предлози да прогонват селяните от земята им. Хиляди прогонени селяни стават просяци. Точно за това големият Хуманист и кралски канцлер Томас Мор казва: “Овцете в Англия изядоха хората”. Джентрите започват да влагат капитали и в текстилните манифактури, корабостроене и различни търговски компании. Така джентрите засилват своето икономическо, политическо и социално влияние.

Именно в тези условия в Англия си пробива път Реформацията. В Шотландия се разпространява Калвинизма, а в Англия се създава Англиканска църква. Решението за скъсване с Рим е взето от Хенри VІІІ Тюдор (1509-1547)през 1534 г. Като формален повод е използван отказът на Папата да даде на Краля развод с неговата първа съпруга Катерина Арагонска. Причината обаче за скъсването с Рим е желанието на Краля да спре плащането на данъци на Папството и да конфискува имотите на църквата, като я постави под контрола на Кралската власт (т. е. Кралят да бъде глава на църквата). Скъсването с Рим предизвиква съпротивата на някои висши аристократи и духовници. Един от тях е Томас Мор, който е осъден на смърт и екзекутиран. Така Хенри VІІІ Тюдор полага основите на Протестантска църква, наречена Англиканска, при която има една особеност. Учението й в основата е протестантско, но нейното устройство запазва структурата на Католическата църква, т. е. запазва системата на епископата и богатствата на Католическите обреди. Глава на Англиканската църква е Кралят.

При Едуард VІ (1547-1553) продължава изграждането на Англиканската църква. При управлението на Мери Тюдор (1553-1558) настъпва обаче обрат в църковната политика. Тя е фанатична католичка и преследва привържениците на Англиканството и в тези си действия е поощтрявана от съпруга си испанския Крал Фелипе ІІ. За това е наречена Кървавата Мери, но въпреки всичко не успява да подкопае влиянието на Протестантството.

Окончателното си устройство Англиканската църква при Елизабет І и окончателно се скъсва с Католицизма.

При Елизабет І (1558-1603) бурното развитие на икономиката по пътя на пазарното стопанство продължава. Основни фигури продължават да са джентрите. Запазената в Англия система на Майората (правото на наследство върху семейното имение само за първородния син) оставя фактически без препитание другите синове в семейството и те са принудени да търсят средства за живот другаде. Английското стопанство разкрива богати възможности за икономическа реализация. Някои от тях купуват или арендуват земя. Бързо развиващата се промишленост, особено текстилната, вътрешната и външната търговия също дават богати възможности за капиталовложения и печалби. Джентрите и синовете им намират реализация и в държавната администрация. Увеличава се и техният брой в камарата на общините –долната камара на общините.

Икономическите интереси на джентрите ги сближават с развиващата се градска буржоазия. Създават се много съвместни предприятия и търговски компании. Така се получава известно обуржоазяване на джентрите, а част от буржоазията се аристократизира. Джентрите, а и цялото английско общество, подкрепят политиката на Елизабет І.

През втората половина на ХVІ век в Англия, под влияние на Калвинизма, се появява движението на пуританите. Пуританите (purus –чист) искат създаването на независима от Кралската власт “чиста и евтина църква”. Скоро сред пуританите се разграничават две течения: презвитериани –представители на умереното крило, искат замяната на системата на епископата със съвет на презвитери, т. е. заможни хора, които да решават всички църковни въпроси; по-радикалното крило на пуританите се наричат индепенденти. Те смятат, че в областта на религията трябва да има пълна свобода и всяка религиозна общност трябва да има правото сама да определя как да изповядва култа и сама да избира своите църковни служители. Към края на ХІ век по-голямата част от джентрите и буржоазията приемат Пуританството.

Пуритани са и много от членовете на парламента. Те също подкрепят Елизабет, защото осъзнават, че за момента особено важна е борбата срещу Католическата Контрареформация в Европа. При Елизабет І Англия става главната протестантска сила в Европа. Тя подпомага активно борбата на нидерландците и хугенотите във Франция. През втората половина на ХVІ век английския флот се развива бързо и строи най-модерните кораби в Европа. През 1577-1580 г. Франсис Дрейк извършва второто околосветско пътешествие и по пътя си разграбва много испански пристанища в Америка. Англия разстройва испанската колониална търговия чрез дръзки пиратски набези. Англия се превръща в главен враг на испанския Крал Фелипе ІІ. В своята борба срещу Елизабет Фелипе ІІ възлага надежди и на шотландската Кралица католичка Мария Стюарт (1542-1587), която трябвало да наследи бездетната Елизабет на английския престол. Мария Стюарт е съпруга на френския Крал Франсоа ІІ, но след смъртта му през 1560 г. тя се завръща на шотландския престол. Любовните й авантюри и неразумното й управление изправят срещу нея шотландските кланове (родове) и през 1567 г. тя е принудена да избяга в Англия като се отрича от престола в полза на сина си Джеймс. В Англия е приета с почит, но тя се замесва в католически заговор срещу Елизабет, заради което през 1587 г. е осъдена на смърт и екзекутирана. През следващата 1588 г. Фелипе ІІ изпраща срещу Англия своята непобедима Армада. Сблъсъкът ще бъде решителен. Ако Испания победи, това означава край на възхода на Тюдорите, възстановяване на Католицизма и връщане на земите и богатствата на църквата. За разгрома на испанската Армада подпомага и природата. Армадата претърпява истински разгром. Десетки кораби потъват при буря. Екипажите им или се издавят, или са пленени от шотландците.

Управлението на Елизабет І е връх на абсолютизма в Англия, период на възход в икономическо, политическо и културно отношение. Бурен разцвет претърпява и националната култура. Видни писатели са: Томас Мор –“Утопия”. Друг голям мислител, философ и държавник е Френсис Бейкън. Истински разцвет търпи английския език, поезията и прозата. Много модерна е баладата. Настъпват промени и в архитектурата. Аристократите вече строят дворци, обградени от красиви паркове. Ражда се нов архитектурен стил с богата вътрешна и външна украса –стил Тюдор. Силно развитие претърпяват драматургията и театъра. Творбите му са наситени с богатство от проблеми, силен драматизъм, бляскав хумор и дълбоки психологически анализи. В центъра винаги стои Човекът с неговата сложна природа, любов, омраза, мъка, радост, раждане и смърт.

Англия в годините на Елизабет І Тюдор достига своят най-голям възход –т. нар. “Епоха на Елизабет”.

Възход на френския абсолютизъм

Могъществото на хабсбургите в Западна Европа през ХVІ век съвпада с период на отслабване и вътрешни размирици във Франция. При Франсоа І (1515-1547) Франция губи италианските си владения. След него на престола управляват Анри ІІ (1547-1559), който се жени за Катерина Медичи, Франсоа ІІ (1559-1560), който е женен за шотландската Кралица Мария Стюарт, и Шарл ІХ (1560-1574). При тях Кралската власт отслабва. Две други сили се борят за влияние –богатата лотарингска фамилия Гиз, която има претенции за френския престол и хугенотите (френските протестанти). Основният политически център на хугенотите е кралството Навара в Западните Пиренеи, където на власт е фамилията Бурбон, сродена с кралската фамилия Валоа.

Шарл ІХ се намира изцяло под влиянието на амбициозната си и енергична майка Катерина Медичи, която си служи с всички средства за да укрепи на престола династията Валоа. През 1562 г. тя се съюзява с херцог Анри дьо Гиз и предприема сурови мерки срещу хугенотите. Франция навлиза в период на продължителни религиозни войни.

През 1572 г. е сключен брака между Анри Навара и принцеса Маргюрит. По този повод в Париж се събират почти всички видни представители на хугенотите начело с техния водач адмирал Гаспар дьо Колини. Катерина Медичи успява да убеди сина си Шарл ІХ и херцог дьо Гиз да организират заговор за избиване на хугенотите. През нощта на 24.08.1572 г., денят на Св. Вартоломей, в Париж по даден сигнал са избити повече от 3 000 хугеноти. Само за няколко дни в цялата страна са избити около 20 000 хугеноти. Анри Навара успява да избяга от Париж и създава т. нар. партия на “политиците”. Въпреки че е протестант той се ползва с авторитет както сред католици, така и сред протестанти. Неговата цел е издигане на нацията и държавата.

След смъртта на Шарл ІХ през 1574 г. се възкача неговият брат Анри ІІІ. Започва “Войната на тримата Анри” –Анри ІІІ Валоа, Анри дьо Гиз и Анри Навара. Целта на Католическата лига, начело с херцог дьо Гиз, е борба срещу хугенотите, но на практика служи като оръжие на испанската политика за отслабване на Франция. Херцог дьо Гиз се стреми към френския престол. През 1588 г. Кралят Анри ІІІ заповядва херцог дьо Гиз да бъде убит. През 1589 г. обаче самият Анри ІІІ става жертва на католически заговор. Така през 1589 г. на престола се възкача Анри Навара под името Анри ІV Бурбон, с което поставя началото на династията на Бурбоните.

Анри ІV поема Кралската корона в тежко време. Страната е разделена религиозно и политически, икономиката разгромена, а из сраната бродят шайки от престъпници. Столицата Париж се контролира от Католическата лига. Градът дори има испански гарнизон. През следващите години войната между Анри ІV и войските на Католическата лига продължава. Анри е принуден да завоюва провинция след провинция и град след град. През 1593 г. той приема католицизма и на следващата година влиза в столицата, произнасяйки фразата: “Париж си струва една меса”.

Победата на Анри ІV в религиозните войни укрепва централизираната монархия и кралския абсолютизъм. През 1598 г. Анри ІV издава т. нар. Нантски едикт, с който се гарантира свободата на вероизповеданието. Така хугенотите получават право свободно да изповядват религията си и да заемат държавни постове.

Предприемат се и мерки за съживяване на стопанството. Налага се политика на меркантилизъм –забранен е вносът на суровини и се повишават митата над чуждите стоки. Строят се пътища, мостове, канали, подпомага се развитието на промишлеността –производството на текстил, коприна, стъкло, хартия, желязо, минното дело и пр. Възстановява се и селското стопанство. Води се и активна колониална политика –през 1608 г. се създава първата колония  в Северна Америка Квебек, а по-късно и Монреал. Слага се в ред и държавната хазна. Ако през 1589 г. Анри ІV наследява 30 000 000 ливри държавен дълг, то през 1609 г. в държавното съкровище има повече от 12 000 000 ливри. Ограничават се някои привилегии на аристокрацията и се подкрепя буржоазията. Така нараства авторитетът на Краля и Кралската власт. Франция сключва съюз с Англия и Нидерландия. Така Франция се превръща в голяма континентална сила и най-сериозният противник на Хабсбургите в Европа. През 1610 г. Анри ІV е прободен с нож от наемен убиец.

Неговият наследник Луи ХІІІ (1602-1643) е малолетен, заради което управлението е в ръцете на неговата майка регентка Мария Медичи. Силата на централната власт отново отслабва. Аристокрацията възстановява силите и привилегиите си. Мария Медичи се стреми да я привлече на своя страна като раздава земи, ренти, пенсии и привилегии. Така за кратко време се разпилява богатството на държавата и тя изпада в нова финансова криза. Свиканите през 1614 г. Генерални щати също не могат да решат проблемите.

През 1624 г. Луи ХІІІ назначава за пръв министър Арман дьо Плеси, Кардинал дьо Ришельо. Неговата политика е насочена към възстановяване на Кралската власт. Той предприема серия от мерки, ограничаващи пълномощията на местните парламенти, засилва се Кралската власт в провинциите като назначава интенданти за техни ръководители. Отново се ограничават някои привилегии на аристокрацията, заради което Ришельо среща нейната съпротива. Неговите разузнавателни служби разкриват множество заговори. През 1628 г. е обсадена и превзета последната крепост на хугенотите –Ла Рушел.

Външната политика на Ришельо е насочена към намаляване на влиянието на испанските и австрийски Хабсбурги. С Испания се водят няколко войни, а по време на 30-годишната война (1618-1648) Ришельо подкрепя германските владетели, противници на Австрия, Дания и Швеция.

В краят на своето управление Ришельо оставя държавата със силна Кралска власт, която е на път да стане хегемон в Европа След него настъпва времето на разцвета на Кралския абсолютизъм при Луи ХІV –Кралят Слънце.

Векът на Хабсбургите. Управлението на Карл V

В краят на ХV и началото на ХVІ век започва големият възход на династията на Хабсбургите. Наследствените им земи се намират в Австрия. След поредица от династични бракове те присъединяват към своите наследствени земи Бургундия, Нидерландия, Унгария, Бохемия и Испания с нейните колонии. Граници на Свещената Римска империя при Карл V са: Германия, Кастилия, Арагон, Лион, Двете Сицилии, Йерусалим, Унгария, Далмация, Хърватско, Навара, Гранада, Толедо, Валенсия, Сардиния, Гибралтар, Канарските и Индийските о-ви, Австрия, Бургундия, Лотарингия, Брабанд, Щаермарк, Къринтия, Лимбург, Атина и Вюртенберг, Фландрия, Тирол, Елзас, Бургау и Швабия.

Карл V става кайзер (император) на Свещената Римска империя през 1519 г. Значителна роля да бъде избран той, а не френския Крал Франсоа V имат Фугерите. Родителите на Карл V са Изабел Кастилска и Фердинанд Арагонски. Негов дядо е германецът-император Максимилиан І, а негова баба е Мария –принцеса на Бургундия. Самият Карл V е роден в град Гент, Нидерландия. През 1521 г. той отстъпва управлението на Германия на своя по-малък брат Фердинанд. Голямата мечта на Карл V е да създаде една голяма европейска и световна универсална монархия, в която да се наложи само и единствено Католическата религия. През 1521 г. свиква първият Райгстаг във Вормс. Издаден е Вормски едикт, с който Мартин Лутер е обявен за еретик. След Аугсбургския мир 1555 г. се утвърждават Лутеранството и Католицизма. Свещената Римска империя вече не е единна в религиозно отношение. След като Франсоа І не е избран за кайзер между Франция и Хабсбургите избухва война. И макар тя да продължава значително време с предимство за испанците, то все пак възхода на Франция продължава. Карл V воюва и с Папството, заради отказа на Папата да короняса Карл V за кайзер. През 1527 г. Рим е превзет от войските на Карл V и той е коронясан.

Карл V воюва и срещу Османската империя. През 1526 г. в битката при Мохач (днешна Унгария) войските на Хабсбургите са разбити и почти цяла Унгария пада под турска власт. През 1529 г. Османската армия достига до стените на Виена и въпреки че османската армия е отблъсната Унгария си остава под Османска власт. След завладяването на Алжир и Тунис от арабски корсари Средиземно море е под властта на Исляма.

Карл V не успява да осъществи мечтата си да създаде световна универсална монархия. По негово време са създадени органи на властта: Райгстаг, имперски съд, имперска канцелария. Въпреки това империята изостава в икономическо и политическо отношение. Разочарован от неуспеха на своите планове през 1556 г. Карл V предава кайзерската корона на брат си Фердинанд и две години по-късно умира в манастир. Хабсбургите се разделят на два могъщи клона –испански и австрийски.

Испания при Фелипе ІІ (1556-1598)

Фелипе ІІ се стреми към осъществяване на две основни цели: възстановяване на господството на Католицизма и налагане на испанската хегемония на Европа и целия свят. Фелипе ІІ е най-богатият монарх в Европа. Той владее Испания, Новия свят (Америка), Нидерландия, Милано, Неапол и Сицилия. През 1580 г. присъединява и Португалия. От испанските и португалските колонии се стичат много стоки, а два пъти годишно в Севиля пристигат огромни конвои, носещи сребро и злато, добити в Перу и Боливия. Това огромно богатство обаче не се влага ефективно в испанската икономика. Сигурен в приходите от колониите Фелипе ІІ не взима никакви мерки за подпомагане на селската промишленост и селското стопанство. Фелипе ІІ става водач на Контрареформацията. Той преследва всички, които не изповядват Католицизма –мориските (маври /араби/). В тяхно лице той губи интелигентни, сръчни и прилежни поданици, допринесли за развитието на земеделието. Продължават преследванията и на мараните (евреите). В тяхно лице пък Фелипе ІІ губи най-изкусните търговци, банкери и финансисти. Още по-тежко се отразяват върху икономиката преследванията срещу протестантите в Нидерландия, която е основният производител на всички промишлени изделия, необходими за търговията с колониите. Испанската икономика е зависима от Нидерландските стоки, а именно Нидерландия понася най-жестоките прояви на религиозен фанатизъм от Фелипе ІІ. Стига се до там, че през 1568 г. Фелипе ІІ осъжда на смърт всички жители на Нидерландия като еретици, т. е. –протестанти. Не е случаен фактът, че изпратеният от Фелипе ІІ херцог Алба заради действията си ще получи прозвището Кървавият херцог. Ето защо нидерландците ще въстанат. През 1556-1559 г. Испания воюва успешно срещу Франция. Франция се отказва от претенции към Бургундия и Италия. Фелипе ІІ финансира и Католическата лига на херцог дьо Гиз във Франция.

През 1571 г. Испания, заедно с Папството и Венеция, създава т. нар. Свещена лига за война срещу Османската империя. Ръководството на обединения флот е поверено на Дон Хуан Австрийски, незаконен брат на Фелипе ІІ. На 07.10 1571 г. в битката  при Лепанто (Коринтския залив) Османският флот е разгромен.

Фелипе ІІ ненавижда всички владетели, които се противопоставят на неговата амбиция за господство в Европа и за налагане на Католицизма. Особена ненавист изпитва към английската кралица Елизабет І Тюдор. Бързо проспериращата в икономическо отношение Англия, като главна протестантска сила в Европа, подпомага борбата на нидерландските протестанти и френските хугеноти. Англия със своя флот разстройва испанската колониална търговия с дръзки пиратски набези. Фелипе ІІ е бил женен за католичката Мери Тюдор. След смъртта й той предлага ръката си на Елизабет І, но тя отказва. Така се стига до решителния сблъсък между английския флот и испанската непобедима Армада. През 1588 г. испанския флот е разгромен.

Фелипе ІІ умира в самия край на ХVІ век, но не вижда своите мечти изпълнени. След неговата смърт Испания запада.

Започналият политически упадък обаче е свързан със “Златния век” на испанската култура. Развива се нов архитектурен стил, в който се преплитат традиционния испански стил и елементи от арабската и италианска архитектура. Висок връх достига испанската живопис: Ел Греко, Веласкес, Мурильо, развива се и литературата: Мигел де Сервантес, драматурга Лопе де Вега, Калдерон де ла Барка.

Войната на “гьозите”. Нидерландска буржоазна революция

гьози –просяци; по този начин презрително са наречени нидерландците от Фелипе ІІ

В края на ХV век Нидерландия става владение на Хабсбургите и в последствие преминава към Испания. През ХVІ век Нидерландия се състои от 17 отделни провинции, ползващи се със самоуправление, съсловно събрание и се ползва с големи свободи. Върховен управител на страната е Кралският Щатхалтер, чиято власт се споделя и от общ държавен съвет и общо съсловно събрание, наречено Генерални щати. От средата на ХVІ век се засилва ролята на Протестантството и особено на Калвинизма. Северните провинции на Нидерландия са протестантски, а южните –католическо.

След прокарването на новите търговски пътища Нидерландия се развива бързо и става една от най-богатите области в Европа. В нея има над 200 богати града със собствено управление и привилегии. Основното богатство на страната идва от текстилната промишленост, корабостроенето и колониалната търговия. Най-големи търговски центрове са Антверпен, Ротердам и Амстердам. През тези градове преминава 50% от европейската търговия. През 1534 г. в Антверпен е основана първата стокова борса в Европа, а нидерландския търговски флот става най-големият в Европа. Богатството на Нидерландия през ХVІ век е толкова голямо, че тя внася в испанската хазна 7 пъти повече данъци от всичкото сребро, добивано от американските колонии. Испанската икономика до такава степен е зависима от промишлеността на Нидерландия, че дори когато воюват по между си пак се снабдяват със стоки от там. Фелипе ІІ отлично разбира значението на Нидерландските провинции за Испания и започва политика на испанизиране на страната и ограничаването на нейните свободи. Той въвежда инквизицията и засилва преследванията срещу Протестантите. През 1565 г. част от нидерландската аристокрация подава петиция(подписник), с която иска оттегляне на испанските войски и прекратяване на действията на инквизицията. Молбата е отхвърлена, а нидерландците презрително са наречени “гьози” –т. е. просяци. Това обидно име е превърнато в прозвище на решените да извоюват свободата си нидерландци. Започва войната на “гьозите”.

Фелипе ІІ ликвидира самоуправлението на провинциите и градовете, а през 1567 г. в страната е изпратен херцог Алба, за да унищожава всички бунтовници и Протестанти, заради което получава прозвището “Кървавия херцог”. През 1568 г. всички жители на Нидерландия са обявени за предатели и еретици и са осъдени на смърт. Алба издава и нареждане за всяка сделка с недвижимо имущество да се плаща 5% данък, а за продажба на всякаква друга стока по 10%. Жестокостта на Алба достига такива размери, че Фелипе ІІ е принуден да го отзове от Нидерландия и на негово място да изпрати племенника си Александър Фарнезе. Той успява да привлече на своя страна южните провинции, в които живеят католици, като признава техните привилегии. В отговор на това през 1579 г. 7 от северните провинции, под ръководството на Вилхелм Орански, се обединява съюз, който през 1581 г. обявява своята независимост от испанската корона. Така се раждат нидерландските Генерални щати. Организацията на държавата е близка до републиканската. Законодателен орган са Генералните щати, в които има представители от всички провинции, а председател е представителят на Холандия, една от седемте провинции. Принц Вилхелм І Орански е избран за Щатхалтер (управител/принц/) на Нидерландия. Използвайки своя флот нидерландците превземат Капската колония в Южна Африка. Основават през 1612 г. гр. Нови Амстердам в Америка, а през 1664 г. англичаните ще превземат този град, за да го нарекат Ню Йорк.

Окончателното признаване на Нидерландия за самостоятелна държава става след края на 30-годишната война през 1648 г. с Вестфалският мирен договор.

Франция при Луи ХІV

През втората половина на ХVІІ век Франция е най-силната държава в Европа. Това се дължи на разцвета на Кралския абсолютизъм. Луи ХІV става символ на неограничената Кралска власт.

Кардинал дьо Ришельо умира 1642 г., а 1643 г. умира Луи ХІІІ. Престола е наследен от малолетния Луи ХІV (1638-1715). Негова регентка е Кралицата –Майка Ана Австрийска. За пръв министър след Ришельо е назначен Кардинал Джулио Мазарини. Външната му политика следва тази на Ришельо –борбата срещу испанските и австрийски Хабсбурги. След краят на 30-годишната война Франция получава крепостите Метс, Тул и Вердюн и областта Елзас. През 1659 г. е сключен мирен договор с Испания, който е потвърден с брака на Луи ХІV и испанската инфанта Мария Терзия.

Икономиката на Франция обаче се намира в тежко положение, заради нарастналите разходи на Кралската власт и продължителната война. Недоволстват селяни и буржоазия, аристокрацията е недоволна от политиката на абсолютизъм. През 1648 г. парижкият парламент отказва да утвърди нови разходи за войната и иска юридически и финансови реформи. Мазарини се опитва да разпусне парламента и арестува двама от водачите му. В отговор на това в Париж избухва въстание под името Фронда (прашка). Към въстанието на парижката буржоазия се присъединява и част от едрата аристокрация, недоволна от засилването на Кралската власт и отнемането на привилегиите й. Мазарини обаче ловко използва противоречията между аристокрация и буржоазия, задоволява част от исканията на аристокрацията и така се справя с Фрондата.

След смъртта на Мазарини през 1661 г. 23-годишен Луи ХІV не назначава пръв министър и сам поема властта. Централен орган на управлението става кабинета на Краля, в който влизат министри и съветници. Властта в провинциите е в ръцете на Кралски интенданти. При Луи ХІV Генералните щати не се свикват нито веднъж. Цялата власт е в негови ръце и не случайно е наречен “Кралят Слънце”.

Един от най-способните министри на Луи ХІV е Жан Батист Колбер, който ръководи икономиката. Той създава за първи път държавно направлявано стопанство с планиран бюджет, счетоводна отчетност и статистика. Налага политика на меркантилизъм (колбертизъм). Според нея една държава може да бъде богата като увеличава непрекъснато запасите си от благородни метали чрез поощряването на износа и намаляване на вноса. В промишлеността се подпомага развитието на манифактурите и се изграждат няколко големи Кралски манифактури –за дантели, за гоблени и др. Силно се развива производството на стоки на лукса –текстил, облекло, парфюми, мебели и произведения на изящното изкуство.

Преобладаващата част от стоките е предназначена за двора, но масово се изнасят и в чужбина и така се налага френският стил и мода в цяла Европа. Премахват се част от вътрешните митнически граници, строят се пътища и канали. Разширяват се пристанищата Брест и Тулон.

Настъпва промяна и в социалната картина на страната. Аристокрацията и духовенството запазват икономическите си привилегии –те не плащат преки данъци. Буржоазията започва да се замогва, но за разлика от други европейски страни тук буржоата вместо да влагат средствата си в търговия, занаяти и т. н. те предпочитат да купуват аристократични титли и служби. Така през ХVІІ век започва да се създава т. нар. “Аристокрация на тогата” (буржоазия, купила си титли). Родовата аристокрация е наречена “Аристокрация на шпагата”. Главната тежест на данъчното бреме ляга върху дребната буржоазия.

През 1685 г. Луи ХІV отменя Нантския едикт. Тази грешка нанася силен удар върху френската икономика, защото 500 000 хугеноти напускат страната и отиват в Прусия, Нидерландия, Англия, отнасяйки със себе си големи капитали, натрупан опит и технологични секрети.

Продължителните войни на Луи ХІV водят до сериозни реформи в армията и военното дело. Френската армия е най-богата и от най-големите в Европа -170 000 души. Две са основните цели във външната политика на Луи ХІV –постигането на т. нар. естествени граници: Пиренеи, Алпи и р. Рейн и налагането на френското господство в Европа. Превзети са и крепости като Страсбург и Люксембург. Последната голяма война на Луи ХІV  е за испанския престол. През 1700 г.  престола е завещан на внука на Луи ХІV –Филип Д`Анжу.

Свещената Римска империя през ХVІІ век. 30-годишната война(1618-1648)

На мястото на западащата Испания от началото на ХVІІ век водеща сила стават австрийските Хабсбурги. Центърът на Контрареформацията се премества на изток в земите на Свещената Римска империя. Борбата на Католицизма срещу Протестантството съвпада с нарастналите амбиции на австрийските Хабсбурги за господство в Централна Европа. В началото на ХVІІ век Католицизма започва настъпление в Австрия, Бавария (Германия) и Бохемия (Чехия). Ето защо Протестантите започват да се готвят за отпор и създават свой съюз през 1608 г. Съюзът се ползва с подкрепата на Англия, Франция и Нидерландия. В отговор на този съюз през 1609 г. се създава Католическата лига. Повод за конфликта между Протестантския съюз и Католическата лига са религиозните войни в Бохемия. През 1608 г. Кайзер Рудолф ІІ признава Лутеранството, а по-късно и употребата на чешки език в проповедите, учебните заведения и съда. Следващият Кайзер обаче ограничава правата на Лутераните. През 1619 г. Бохемия не признава новия Кайзер Фердинанд ІІ и избира за свой Крал водачът на Протестантския съюз Фридрих V. Започва 30-годишната война. Първият период на войната се нарича Бохемски период. В него Католиците успяват да постигнат значителни успехи срещу Протестантите.

През 1625 г. започва вторият период на войната, наречен Датски период. С финансовата подкрепа от Англия, Франция и Нидерландия Дания започва война срещу Католическата лига, но датските войски също търпят неуспех и през 1629 г. датския Крал Кристиян ІV е принуден да сключи мир, с който се отказва от претенции към германските земи. Фердинанд ІІ създава Реституционен едикт, с който всички бивши земи на Католическата църква, преминали след 1552 г. в Протестантски ръце, да бъдат върнати.

Тази мярка обаче обединява Лутеранските и Калвинистките владетели в германските земи срещу политиката на Хабсбургите. Срещу австрийските Хабсбурги се противопоставя и Франция. С подкрепата на Франция (5,5 млн. ливри) във войната се включва и Швеция. Така през 1631 г. започва третият период на войната, наречен Шведски период. В началото на периода шведите, начело с Крал Густав ІІ Адолф, и с помощта на Саксония и Бранденбург постигат решителни победи срещу Католическата лига. През 1635 г. Фердинанд ІІ се отказва от Реституционния едикт и сключва мир с Лутеранските владетели. През 1635 г. във войната се включва и Франция и привлича за съюзници част от германските владетели, Дания, Мантуа, Савоя и Венеция. Водач на френските войски е кардинал Ришельо. В крайна сметка войната завършва с победа за Протестантските сили и с подписването на Вестфалския мирен договор. 30-годишната война слага край на амбициите на Хабсбургите за господство в Европа.

Германските земи през втората половина на ХVІІ век са разорени от 30-годишната война. Германия като имперска общност престава да играе сериозна роля в европейската политика чак до средата на ХІХ век. Тя е силно децентрализирана, а Кайзерът има само формална власт над империята. През втората половина на ХVІ век австрийските Хабсбурги са заплашени от стремежа на Франция при Луи ХІV за хегемония в Европа. Те се отказват от стремежа си за надмощие в Западна Европа и “обръщат поглед” на изток. Започват серия войни с турците. През 1683 г. турските войски обсаждат Виена. Кайзер Леополд І образува голяма коалиция, в която влизат Австрия, Венеция, Полша, а след 1686 г. и Русия. В критичните месеци на турската обсада на Виена през 1683 г. на помощ на 12 000-ният гарнизон в града идва една германо-полска армия, командвана от полския Крал Ян ІІІ Собйески. Османските войни са разбити и принудени да снемат обсадата на Виена. В следващите години австрийските войски успяват да завземат Унгария и Трансилвания. През следващите години до края на века австрийците постигат нови успехи срещу турските войски и през 1699 г. е подписан т. нар. Карловатски мирен договор, с който се затвърждават австрийските права върху Унгария и Трансилвания и се присъединяват Словения и Хърватско.

В средата на ХVІІ век започва възходът на Прусия. Възкачилият се на престола през 1640 г. Фридрих Вилхелм І Велики има амбицията да издигне властта си. В продължителна война с юнкерите (военна поземлена аристокрация –аристократи, които получават поземлени владения срещу участие в армията) той успява да ограничи техните привилегии. В замяна на това юнкерите са освободени от данъци без да могат да ги определят като размер, запазват властта си над зависимите селяни и участват в държавното управление и армията.

В икономиката Фридрих Вилхелм І Велики провежда политика на меркантилизъм. Поощрява се развитието на манифактурите, строят се пътища и канали. Въведени са нови данъци, които стабилизират финансовото състояние на страната. Големи грижи се полагат за армията. За кратко време числеността й нараства от 8 000 на 23 000 души. Благодарение на военната сила и умелата дипломация през 1660 г. е ликвидиран васалитетът на Прусия към Полша. В началото на ХVІІІ век (1701 г.) Прусия става Кралство и Фридрих І е коронясан за Крал в Кьонисберг. Династията на Хохенцолерните започва да играе важна роля в развитието на германските земи.