Joomla Software solutions Template

Payday loan

Уинстън Чърчил

(30.XI.1874,Удсток-24.I.1965,Лондон)

Той ни нарече “грешен народ , който заслужава строг урок” . Негов е онзи неласкав израз за нашата войнственост и нашите хигиенни навици . А бе пил на сватбата си мелнишко вино , при все че тогава виното не бе част от английската алкохолна култура. Той постави резолюция “Отлично!” при съобщението за ефекта от бомбардировките над София . И настояваше те да продължат . Той е един от модерните политически дейци , които сравняваме с пророчицата Касандра . В една френска енциклопедия от 1977г. той е определен като “диктатор от римски тип”. Като Юлий Цезар и Лео Троцки той правеше и пишеше история . А все пак писането на история заемаше повече време в неговия живот . Политик до мозъка на костите си , той получи Нобеловата награда за литература . А в свободното си време рисуваше , зидаше безмислени стени и дори заставаше зад щурвала на хидроплан . Цял живот занимавал се с външна политика , той никога не бе министър на външните работи . Той твърдеше че не говори за събитие което не е предвидил . Неговата представа за размерите и възможностите на българската армия по време на Първата световна война бе силно опровергана . На 28 април 1925г. той заяви в парламента , че “британската империя ще пребъде!” . Той е отговорен за неуспешната експедиция в Гърция през април 1941г. , западането на Сингапур в ръцете на японците по същото време.

Той бе държавен водач по време на тежки кризи , партиен политик , лоялен парламентарист , комадващ армии , двукратен министър-председател , художник , писател и оратор . Той бе изрекъл пожеланието : “Комунизмът да бъде убит в зардиша си !” , а по време на войната срещу Хитлер отправи такива чудни комплименти на Сталин и на Червената армия , каквито можеха да се чуят само на партиините събрания във СССР през 1952г. Той не обещаваше лесни победи , но превръщаше победите в надежди .

Той бе наричан един от “боговете” на Втората световна война . Поколения европейци ще възприемат историята на Втората световна война през неговата визия  и чрез неговите оценки . Неговия девиз по време на  войната “победа на всяка цена” .

Уинстън Ленард Спенсър Чърчил е роден на 30.11.1874г. Баща му , лорд Рондолф Чърчил , е трети син на 7-ия херцог Марлбъро , амбициозен и обещаващ политик от Консервативната партия , а майка му Джени Джеръм , дъщерия на богат американски финансист , е изискана светска красавица . Уинстън се появява  на бял свят на един от баловете , организирани в Блемънския дворец , подарен през 18 в. от нацията чрез короната на неговия велик пра дядо Джон Чърчил , първия херцог Марлбъро , за военни заслуги . Малкия Уини не оправдава особено очакванията . От ранна възраст той се увлича от военното дело , любимото му занимание е играта с оловни войничета . Учителите от елитното училище “Хероу”не са възхитени от неговите успехи. При това положение родителите му го изпращат през 1888г. в Кралския  военен колеж в Сендхърст . Там младият Чърчил освен мимолетни любовни увлечения овладява и военните дисциплини и завършва през 1895г. със отличие . После постъпва в четвърти хусарски полк на Негово величество . Същата година умира баща му и Уинстън  става глава на един от клоновете на големия род . През ноември 1895г. той се озовава като военен кореспондент на лондонския вестник “Дейли график” в Куба , където испанските власти опитват да потошът освободителното въстание . Слабоста към хаванските пури става ежедневна отличителна черта през целия му живот .

През 1896г. полкът на Чърчил е прехвърлен в Индия . При дебаркирането в Бомбай той изкълчва рамото си и до края на живота си ползва ограничено дясната си ръка . Неспокойният му характер го отвежда като кореспондент на в. “Дейли Телегрлаф” на северозападния граничен район . Впечатленията си по-късно той описва книгата “Малакандската полева армия “ , излязла през 1898г. и донесла първата му известност .

Чърчил участва в англо-египетската армия на ген. Хорейшо Китчънър , която завладява Судан от националистите махдисти.

През 1899г. Чърчил напуска армията и се отдава на жорналическа и политическа кариера . Именно тогава той прави първи опит да влезе в парламента като кандидат на Консервативната партия , но не успява . Приключенията на Чърчил в Южна Африка му създават реноме на герой на Британската империя . Той безпроблемно е избран в Камарата на общините от Консервативната партия .

През декември 1905г. Чърчил е назначен за заместник – министър на колониите либералното правителство на Хенри Кембъл-Бенерман . В резултат на неговата обиколка из някой британски колонии се появява нова книга – “Моето африканско пътуване” ( 1908 ) . През 1908г. Чърчил е включен в кабинета като министър на търговията . Същата година след поредица от мимолетни и безуспешни любовни увлечения той откривя достойна избраница – оженва се за Клементай Холзиър . Техният брачен живот е дълъг и щастлив . Те имат 5 деца . Чърчил за разлика от доста значими политически дейци , не е бил упрекван в извън брачни прегрешения . Освен това той често се допитва до жена си по въпроси на политиката и се осланя на нейното мнение . Чърчил е любиящ и грижовен баща . Неговият единствен син , Рондолф , тръгва по пътя на баща си като писател и парламентарист , но с много по-скромен успех .

През 1911г. Чърчил получава пост , който отговаря на неговите способности и желания – първи лорд на Адмиралтейството , което в британската кабинетна система означава военноморски министър . Неговата заслуга е въвеждането на по-големи кораби във военноморския арсенал на Обединеното кралство , на по-мощно артилерия и на морска авиация . По негово настояване започва производството  на бързи изтребители и бомбардировачи , които ще спрат опитите на германската авиация през 1914-1917г. да бомбардира Англия а после ще спасят лондон по време на операцията “Морски лъв” – битката за Англия през лятото на 1940г.  Самият той става и първи британски министър овладял авиаторското майсторство .

По – късно на У. Чърчил е поверено командването на баталъон на Западния фронт . В началото на 1917г. той се връща в Камарата на общините . През май 1917г. новият министър – председател Дейвид Лойд Джордж му предлага да оглави Министерството на мунициите . Чърчил успешно полага големи усилия за мобилизирането на индустриялния капацитет на страната .

През 1938г. той пише признанието , че неговата политическа кариера е провал . Ако тогава той бе умрял , вероятно известността и значението му в британската история нямаше да надминават тази на баща му Рондолф . Но неговата кариера не се провали .

Макар първоначално да гледа с известен интерес на фашисткия експеримент на Мусолини , който успял да постигне “ влаковете в Индия да се движат по разписание” , У. Чърчил е един от първите британски политици , осъзнали опастността от Германия на Хитлер , и опитва да подтикне своята страна към наложителното превъоръжаване пред лицето на нарастващата военна мощ на тоталитарните диктатори.

На 10 май 1940г. Чърчил е призован да замести загубилия всякакво доверие Чембърлейн и е назначен за министър – председател на коалиционното военновременно правителство . Настъпва звездният момент в кариерата на Чърчил . Със своята твърда решителност да бъде продължена съпротивата на останалата сама срещу фащистката офанзива Великобритания . Чърчил въодушевява  и води към трудна победа . В първата си реч като министър-председател  Чърчил заявява : “Немога да ви предложа нищо освен кръв , пот и сълзи . Вие ще попитате : каква е нашата цел ? Ще ви отговоря с една дума – победа ! Победата на всяка цена , победата въпреки всичко , победата от това колко дълъг и тежък ще бъде пътят към нея. “

Чърчил установява  тесни връзки с американският президент Франклин Д. Рузвелт и заздравява “ социалните отношения”  между двете англосаксонски демокрации . През август 1941г. Чърчил и Рулзвелт подписват Атлантическата харта , която маркира обща стратегия и общите военни планове на двете страни във Втората световна война . Когато през юни 1941г. Хитлер напада Съветския  съюз , Чърчил , макар и  убеден антикомунист , му предлага помощ . Като мотивация той произнася  знаменитата фраза:

“Ако Хитлер е навлязъл в ада , аз ще поканя в камарата на общините дявола!” Така започва формирането на антихитлерската коалиция , която в крайна сметка надделява над фашистките агресори . Чърчил установява тясно сътрудничество с нейните водачи – Рузвелт  и Сталин . От 28 ноември до 1 декември 1943г. протича срещата на “Тримата големи” в Техеран . Там Чърчил разбира , че Великобритания е най-малка от съюзническата коалиция . Така започва първоначалното териториално разпределение на следвоенния свят . През септември 1944г. най-лошите предсказания на Чърчил се сбъдват – Руснаците са на Балканите .

През февруари 1945г. “тримата големи” се срещат Ялта кадето одобряват плановете за следвоенното устройство на Европа и света . Усилията на съюзниците и на Чърчил се увенчават с успех  , на 8 май 1945г. Чърчил обявява на своите съотечественици капитуацията на Германия . На 23 май 1945г. коалиционното правителство на Чърчил се разпада и са обявени общи парламентарни избори . За най-голяма изненада британският народ гласува срещу партията на Чърчил – държавника , “Спечелил войната” . Следващите шест години той е отново в опозицията , но запазва своето място и престиж на най-големия британски политик .

През 1951г. Консервативната партия , водена от Чърчил , която обещава на избирателите “Мир и величие “ , се връща на власт но силите на стария държавник започват да отслабват , през 1953г. той получава инсулт и лявата половина на тялото му е парализирана . През 1955г. той подава оставка и окончателно се оттеглия от политиката . Известно време след това Чърчил продължава да посещава парламента , но с влошаването на здравето му предпочита да прекарва повечето време в Южна Европа . На 16 януари 1965г. Чърчил получава нов удар и една седмица светът следи с напрежение неговото състояние така той най-сетне се оттегля от обеществения живто . Той не бе само велик водач във военни времена . Заедно с Мусолини , Рузвелт , Сталин и Хитлер той бе един от петимата световни водачи , който в повечето случай само вземаха съдбоносни решения за бъдещето на света по време на войната . Но той си бе същият Чърчил както през 1899 , през 1911 , така и през 1914 и през 1940 г. Човек , който обедини англичаните във време на кризи или безпътища . Той беше европеец , атлантик и гражданин на света .

На 24 януари 1965 г. Уинстън Чърчил умира в дома си в Лондон . На погребалната служба във катедралата “Сейнт Пол” в Лондон присъстват десетки световни водачи . Чърчил е погребан близо до Блемънския дворец , до баща си . На плочата паметник има само името му и годините , маркиращи хронологията на неговия живот . Веднага след смърта му в. “Таймс” го нарича “Най-великият англичанин на нашето време” .