Joomla Software solutions Template

Payday loan

Иван Асен

1218 – 1241

Пред новия владетел стоят големи външнополитически проблеми: значителни територии в Тракия, Македония и на северозапад са откъснати от България по времето на Борил. Иван Асен ІІ трябва да мисли за тяхното освобождаване и включването им в българските предели. Едно щастливо обстоятелство му помага да започне успешно освободителното си дело.

През 1217 г. унгарският крал Андрей ІІ предприема кръстоносен поход към светите земи. Когато на връщане през следващата година достига българската граница, той “бил задържан от царя на българите – разказва архидякон Тома, - който не му позволил да премине дотогава, докато напълно и с сигурност не му заяви, че ще му даде за жена своята дъщеря”. Андрей ІІ обаче почва да протака сватбата, позовавайки се на необходимостта от папско разрешение за един такъв брак. През 1221 г. папа Хонорий ІІІ дава съгласието си и дъщерята на унгарския крал Ана – Мария се омъжва за цар Иван Асен ІІ, който изпраща в манастир първата си жена, рускинята Ана. Като зестра българският владетел получава Браничевската и Белградската области.

Иван Асен ІІ трябва да вземе определено отношение към двете непрекъснато засилващи позициите си византийски държави – Епирското деспотство на Теодор Комнин и Никейската империя на Йоан ІІІ Дука Ватаци, както и към отслабналата Латинска империя. През 1224 г. амбициозният Теодор Комнин се провъзгласява за император. Цяло щастие за латинците се оказва това, че двамата византийски василевси не си сътрудничат в борбата с тях, а всеки се надява сам да влезе в Константинопол. По-близо до целта като че ли е епирският император, който през 1225 г. слага ръка на почти цяла Източна Тракия, като под властта му се намират земите от Адриатическо до Мраморно море (без Западните Родопи, които все още владее Алексий Слав). Тогава Теодор Комнин предлага на цар Иван Асен ІІ съюз. Договорът е скрепен и с династичен брак: братът на императора – Мануил Комнин, се оженва за дъщеря на българския владетел от рускинята Ана.

През 1228 г. умира латинският император Роберт дьо Куртене. Престолът заема малолетният му брат Балдуин ІІ. Заплашени отвсякъде, латинските барони потърсват съюзник и опекун на малкия император. Венецианецът Марино Сануто разказва, че изборът им пада върху българския цар, като е решено, че “дъщерята на загорския цар ... ще встъпи в брак с невръстния чрез което родство споменатият Балдуин се надявал на големи дела, както и немалко да укрепи своята власт”. Иван Асен ІІ приема с задоволство предложението, което му носи присъединяването на Пловдивската област към България. Но се оказва, че латинските управници “взели коварно решение”, предлагайки тайно същото и на бившия йерусалимски крал Йоан дьо Бриен.

Дипломатическата хитрост на бароните сполучва. Възможността Иван Асен ІІ да наложи влиянието си в Константинопол прави задачата на Теодор Комнин да възстанови Византия почти невъзможна. Ето защо епирският император почва да се готви за война с България. През ранната пролет на 1230 г. армията му нахлува в българските земи по поречието на Марица. Изненадата си казва думата и Иван Асен ІІ не успява да се подготви добре за отпор срещу нашествениците. Сражението става на 9 март 1230г. “някъде около едно място край Еврос , което наричат Клокотница”. Колко уверен е бил епирският владетел в победата си показва факта, че той води с себе си и своето семейство. Но Иван Асен ІІ успява да вдъхне смелост и дързост на войниците си, изтъквайки им коварството на Теодор Комнин, и нанася катастрофално поражение на самоуверения император. “Бил пленен от враговете си той и мнозина от роднините му, от висшите длъжностни лица и знатните ... “. Обикновените войници обаче българският владетел пуска на свобода. След тази победа Иван Асен ІІ присъединява почит без бой множество крепости в Македония, Тесалия, Албания, сръбски земи, присъединява и Одрин към България. Голямата победа дава право на българския владетел да се титулува “цар на българи и гърци”.

През април 1229 г. в Перуджа е подписан таен договор между латинските барони и Йоан дьо Бриен. През лятото на 1231 г. той пристига тържествено в Константинопол и е провъзгалесн за император. Огорченият от измамата Иван Асен ІІ почва да подсилва южнобългарските крепости, подготвяйки се за евентуална война с бившите си съюзници.

Наскоро след това почва активна дипломатическа дейност между Търново и Никея, за да се стигне до сключването на българо-никейски съюз, който трябва да бъде придружен от династичен брак: престолонаследникът Теодор Ласкарис да се ожени за дъщерята на Иван Асен ІІ – Елена. В договора е постигнато важно споразумение за пълното официално възстановяване на православието в България., предвид ненужната вече уния с папския Рим. Като първа стъпка към това Иван Асен ІІ заточава примас Василий на Атонския полуостров. Тези негови действия обаче обтягат отношенията му с верния съюзник на Римската църква, унгарският крал Андрей ІІ . През 1232 г. маджарите окупират Белградската и Браничевската области. Срещу тях  българският цар изпраща брат си, севастократор Александър, който успява да ги отблъсне. Тогава маджарите се прехвърлят на север от Дунава и заграбват западната част на Отвъддунавска България, която превръщат в своя област под името Северински банат.

Две години по-късно цар Иван Асен ІІ подпомага Стефан Владислав да се възкачи на сръбския престол, оженва го за своя незаконородена дъщеря и между България и Сърбия се установяват приятелски отношения. През зимата на 1235 – 1236 г. на посещение в Търново е бащата на сръбския княз, архиепископ Сава. Но той се разболява и умира в българската столица. Иван Асен ІІ нарежда неговите мощи да бъдат положени в църквата “Св. 40 мъченици”. Синът му Стефан Владислав се вижда принуден да пристигне в Търново, за да измоли мощите на светеца от своя тъст. Иван Асен ІІ му ги дава, макар и доста неохотно.

През 1234 г. умира примас Василий, заточен на Света гора Атонска. За търновски архиепископ е издигнат Йоаким, който получава сан лично от никейския патриарх Герман. Така България възстановява своето общение с православния Изток. През пролетта на 1235 г. Иван Асен ІІ, съпругата му Ана-Мария, дъщеря му Елена и архиепископ Йоаким с многобройна свита пристигат в Галиполи, където са посрещнати от Йоан ІІІ Дука Ватаци. Българската делегация заминава за град Лампсак, без Иван Асен ІІ, който остава в Галиполи, понеже според никейските закони чужд владетел няма право да стъпи в империята. На голям църковен събор в Лампсак с участието на представители на всички източни православин църкви архиепископ Йоаким тържествено е провъзгласен за патриарх. Така Българската патриаршия е възстановена. Охридската архиепископия, чиито епархии се намират изцяло в български земи, запазва известна самостоятелност, но на практика приема върховенстовото на Патриаршията. В Лампсак е обявено и бракосъчетанието на Теодор Ласкарис и Елена.

Веднага след приключването на религиозните церемонии и брачните тържества двамата съюзници започват военни действия срещу латинците. За кратко време те ликвидират латинската власт в почти цяла Източна Тракия, след което обсаждат Константинопол. Силите им обаче се оказват недостатъчни, за да превземат града. В началото на 1236 г. те са принудени да се оттеглят. Това охлажда отношенията помежду им. Освен това Иван Асен ІІ явно разбира, че на практика той подпомага възстановяването на Византия. През 1237 г. умира Йоан дьо Бриен и това възвръща надеждите на Иван Адсен ІІ да наложи политическо влияние в Цариград. Ето защо той прекратява съюзните отношения с Никея и сключва договор с Латинската империя, като междувременно повиква дъщеря си Елена в Търново.

Още през 1237 г. българи и латинци почват съвместни бойни действия в Източна Тракия против никейците. Но по време на обсада в Цурул българският цар получава известие, че някаква епидемия в Търново е отнела живота на жена му Ана-Мария, на едно от децата им и на патриарх Йоаким. Иван Асен ІІ смята това за Божие наказание, унищожава обсадните си машини и се връща в Търново. Той връща дъщеря си на нейния съпруг и възстановява добросъседските си отношения с Никея.

Към края на 1237 г. Иван Асен ІІ се оженва да Ирина Комнина, дъщеря на пленения и починал в България Теодор Комнин. По този повод той влиза в конфликт с патриарх Висарион, който отказва да благослови третия брак на владетеля. Иван Асен ІІ не се поколебава да накаже с смърт непокорния църковен глава.

През 1241 г. Иван Асен ІІ става свидетел на първото татарско нашествие в българските земи, когато на връщане от Унгария ордите на Бату опустошават северните части на България. Един западен автор съобщава, че “татарите били съвършено разбити от българския цар Асен”. На 24 юни 1241 г. 46-47 годишният български владетел внезапно умира.