Joomla Software solutions Template

Payday loan

Както често се случва в българската история, когато забележителна личност слезе от политическата сцена, смъртта му се оказала предвестник на вътрешни трусове, външни неблагополучия и териториални загуби, които сравнително бързо довели до отслабването на страната и до изместването й от положението на първа балканска сила. Основната причина за тези по-резки или по-плавни обрати вероятно се крие във факта, че българските възходи в повечето случаи се дължали по-скоро на енергията, талантите и амбициите на конкретния владетел, отколкото на развитието на държавата или на трайното действие на определени политически традиции в нея. Точно поради тази причина обаче царуването на Иван II Асен оставило доста трайна следа в съзнанието на българите както от XIII, така и от XIV век.

Да си припомним от предния урок:

Как завършва сражението при Клокотница, в което Теодор Комнин и войската на Иван Асен 2 се срещат през 1230г. на 9 март?

Отговор:

Войските на Комнин са тотално разбити.

Точно така. А какво се случва след смъртта на Иван Асен 2 през 1241г?

При управлението на непълнолетните му синове Калиман 1 Асен и Михаил 2 Асен, БГ губи земи в Тракия, Македония и Влашко. Съперничеството за власт м/у аристократите прераства в гражданска война.

Силен става и натиска на противниците отвън - силен и нестихващ. Унгарци, сърби и ромеи, към тях и присъединилите се татари.

През 1256 г. болярският съвет в Търново избира Константин Тих Асен за български цар. Той се свързва с Асеневата династия, посредством брака си с Ирина – внучка на Иван Асен 2 по женска линия. С началото на управлението на цар Константин Тих Асен започва и нашият урок днес. Запишете темата на урока ни:

От Дунав до Тихия океан: светът на Великата степ / XIII – XVв. /

Той застава начело на една държава, в състояние не особено цветущо. Съпътстват го постоянни набези и изтощителни войни. Най-сериозен е проблема му в лицето на татарите, които през 1273 година нахлуват в българските земи.

Тук е мястото да запишем първи въпрос:

1. Българското царство и татарите

Непрестанните им набези и опустошения, увеличават и без това силното вътрешно напрежение в царството. Доверието и авторитета към царя намаляват, благоприятстващи за издигането от народните маси на случайни хора от народа. Блестящ пример за това е Ивайло. За произхода на Ивайло знаем твърде малко: той бил „от пастирски род", „живеел скромно и бедно" и „пасял свине срещу заплащане".

По всичко изглежда, че въстанието имало продължителна подготовка и още в началото Ивайло сполучил да привлече хора, предани на идеите му. Това били агитаторите на движението, с чиято помощ Ивайло успял да увлече целия народ, т.е. той имал на разположение хора, които не само можели да въртят меч, но и били способни да предадат на призивите му достатъчно убедителна сила. Движението, възглавявано от Ивайло, приело характера на истинска селска война, която имала открит класов характер. Селската война в България започнала през пролетта или най-късно през лятото на 1277 г. Ивайло трябвало да мери сили не само с болярите, но и с татарските нашественици, които непрекъснато разорявали българските земи и „всеки ден правели имуществото на българите плячка. Първияте му сблъсъци с тях му донесли голяма слава - той ги разгромявал и така „за малко време се прославил. Онова, което дотогава изглеждало невъзможно даже за войската на цар Константин Асен, Ивайло сторил в съвсем кратък срок и очистил напълно страната от татарските разбойници - есента на 1277 г. Народът навсякъде го толерирал като цар, а областите една след друга минавали под неговата власт. Цар Константин Асен, който дълго време не смеел да предприеме някакви действия срещу въстаниците, накрая събрал остатъка от предишното си мъжество и тръгнал на поход срещу Ивайло. Малката му армия се движела бавно, тъй като царят страдал от болки в крака и се придвижвал на колесница като „ненужен товар". Ивайло нападнал изненадващо царската армия и спечелил пълна победа — приближените на Константин Асен били избити, а останалите се присъединили към войската на селския цар. В това сражение Ивайло лично погубил Константин Асен като „жертвено животно" - той оправдал постъпката си с твърдението, че в битката царят не направил нищо достойно, за да защити своята чест - краят на 1277 г. След този триумф Ивайло държал здраво в ръцете си цялата страна и започнал завладяването на укрепените градове, които без съпротива се предавали и го обявявали за цар - само Търново останал под властта на царица Мария.

Смъртта на Константин Асен хвърлила в паника византийския император, който се надявал да се възползува от междуособицата и да наложи влиянието си в България. Император Михаил VIII се заел час по-скоро да ликвидира въстанието. Скоро бил намерен и подходящ кандидат за българския престол - оказало се, че „най-достоен" за короната на българите бил Иван, синът на Мицо, който живеел отдавна във Византия и преживявал от императорското благоволение. Към този незначителен човек било засвидетелствувано изключително внимание - оженили го за императорската дъщеря, обявили го за цар на българите и му дали името на великия Иван Асен. Към България потеглили императорски пратеници, които трябвало да убедят царица Мария да отстъпи доброволно престола на „императорските деца". Неочаквано за всички царица Мария изпратила пратеници при Ивайло, като му предложила заедно с ръката си и короната на българите. // В началото тя крояла планове да сключи мир с Ивайло, ако той се съгласи да я остави да управлява сама българите. Мария не без съжаление се съгласила „да се предостави напълно на свинепаса, да му отвори вратите на престолния град, да се омъжи за него и да заживее като царица с цар" — при условие че Ивайло ще гарантира наследствените права на сина й Михаил. // В крайна сметка Ивайло приел предложението на царица Мария („заради мира и от желание да не се пролива кръв в междуособна война"). Решението му било повлияно и от враждебните действия, които започнал император Михаил VIII Палеолог.        Влизането на Ивайло в Търново станало от позиция на силата.  През пролетта на 1278 г., Ивайло „взел знаците на царското достойнство". България била обединена под властта на народния цар, но с това проблемите на страната далеч не били ликвидирани. Византийският император Михаил VIII Палеолог не се примирил с положението и изпращал непрекъснато войски, които трябвало да наложат на българския престол неговото протеже Иван Асен III. Същевременно дипломацията му се постарала татарите да възобновят нашествията си в България. Най-много проблеми създавала вътрешната опозиция , опитът на Ивайло да привлече болярите срещнал мълчаливата им съпротива. Тъй като станало ясно, че „не е възможно да сключи примирие с татарите, нито пък по някакъв начин да се подчини на императора", Ивайло бил заставен да воюва. Борбата се водела със страшно ожесточение - „нищо хубаво не очаквал онзи, който бил заловен жив, защото да се падне в ръцете на Лахана (Ивайло) било равносилно на смърт поради крайната му жестокост". Лятото и есента на 1278 г. преминали под знака на Ивайловите победи - въпреки огромните усилия византийските войски не постигнали надмощие.

След като Ивайло стабилизирал положението на юг, той трябвало да се заеме с татарите, които нападали непрекъснато от север. Този път войната се оказала трудна и продължителна. Сега насреща му стояли елитни войски от Ногай. Татарите взели надмощие и Ивайло се затворил в крепостта на Дръстър, където бил обсаждай цели три месеца. Този неуспех довел до измяната на търновската аристокрация - при вестта за поражението (пуснат бил слух, че Ивайло е убит) болярите отворили вратите на столицата пред византийските войски начело с Иван Асен III, който бил обявен за български цар - началото на 1279 г. Царица Мария, бременна от Ивайло, била изпратена в Константинопол заедно със сина си Михаил. Минали само няколко месеца и Ивайло успял да разкъса татарската обсада - неочаквано за всички, войските му се появили под стените на Търново. // През лятото на 1279 г. към България потеглила 10 000-дна армия от ромеи. Част от ромеите намерили смъртта си по време на сражението, а пленниците били посечени по заповед на Ивайло. Само месец по-късно император Михаил VIII Палеолог изпратил нова армия срещу Ивайло - тя също била разбита. В двете сражения Ивайло лично командувал малката си армия, „извършил големи подвизи и се сражавал с безумна смелост". //

Положението на Иван Асен III станало неудържимо - той трябвало да бяга от Търново, а тържествуващото болярство провъзгласило за цар Георги Тертер, един от най-могъщите феодални владетели в страната. Тези събития се отразили неблагоприятно върху по-нататъшния ход на въстанието. Бойният дух на въстаническата армия бил вече прекършен - разочаровани от продължителните войни, селяните започнали да напускат Ивайло. Останал с малцина верни привърженици, Ивайло постепенно губел влияние. В края на 1280 г. съвсем изненадващо той се озовал в стана на Ногай с молба да му съдействува да се върне на престола. // Тази неочаквана постъпка е резултат както от крайния неуспех на въстанието, така и от предварителното уреждане на взаимоотношенията между Ивайло и Златната орда / за която ще говорим и натам / - още през 1279 г. Ивайло поел васални задължения към Ногай и се преценява като „акт на отчаянието". Отначало Ногай се отнесъл благосклонно към Ивайло и приел поднесените подаръци. // Скоро със същата цел в татарския стан пристигнал и Иван Асен III. От името на император Михаил VIII Палеолог (който бил тъст на Ногай) той настоявал за „справедливост" и защищавал претенциите си с доказателството, че произхожда от царския род на българите. При мисълта, че държи в ръцете си съдбите на двама ексцаре на българите, Ногай тънел в блаженство - той водел Ивайло и Иван Асен III навсякъде със себе си, обещавал им помощта си и ги принуждавал да „робуват на хрумванията му". По време на един пир, при който Ивайло и съперникът му заемали почетните места от двете страни на Ногай, татарският повелител заповядал на приближените си да хванат Ивайло и произнесъл думите: „Този човек е враг на моя баща императора и изобщо не заслужава да живее, а трябва да бъде посечен." Присъдата била незабавно изпълнена - със забит в гърлото меч Ивайло издъхнал пред очите на присъствуващите.

Следва ред от събития. Георги Тертер по принуда дава дъщеря си за съпруга на Чака, син на военачалника Ногай, а сина си Теодор Светослав изпраща заложник на Татарите. Така се стига до момента, в който Чака се качва на българския престол през 1300г. Баща му Ногай бил пръв военачалник сред татарите, и могъществото му стигнало дотам, че фактически се разпореждал с хановете на Златната орда. През 1297 г. последният представител на ханския род Токтай получил подкрепата на сънародниците си и се опълчил срещу престарелия Ногай. Войната завършила с пълна победа на Токтай. Чака се опитал да завладее бащиното си наследство, но опитът му излязъл неуспешен - разгромен от привържениците на Токтай, той побягнал към България. Съдбата му споделял и Теодор Светослав, който дотогава бил заложник в Златната орда. Като използувал междуцарствието в България и се уповавал на родството си с Тертеровци, Чака нападнал Търново с малката си войска и не след дълго „подчинил българите. Помогнал му Теодор Светослав, който „с дарове спечелил симпатиите на българите;, т.е. просто подкупил търновската аристокрация. Така през 1299 г. слисаните жители на Търново станали свидетели как татарин се възцарил върху най-древния славянски престол. Като връх на всичко той бил мюсюлманин. След като узнал за станалото в България, Токтай изпратил голяма войска, която обсадила Търново. От това се възползувал Теодор Светослав - успял да организира свалянето на Чака, хвърлил го в затвора и не след дълго палачите го удушили — 1300 г. Главата му била изпратена в стана на хан Токтай и с това споменът за „татарина цар окончателно заглъхнал.

Така Теодор Светослав стабилизира в някаква степен обстановката в царството. През 1323г. на престола в Търново застава Михаил 3 Шишман, родственик на Асеневци. Той умело ръководи наемни татарски отряди, които му служат доблестно и вярно. Същите тези татари, имали толкова сериозни вмешателства в политиката и живота на българите са всъщност част от населението на Монголската империя. Една велика сила, на която за броени десетилетия се подчинява едно огромно пространство, свързващо Европа с Азия. Да запишем:

2. Монголската империя.

Доста може да се говори за монголите, начина им на живот, тяхната природа. Тяхното номадско общество е специфично с родовите си порядки и обичаи. Родът представлява една съвкупност от сплотени техни семейства, подпомагащи се едни други в огромната степ. Управлението на този род е поверено в ръцете на т.н ЕЛИТ, в който влизат най-старите и почитани в рода / старейшини / наричани НОЙОНИ и войните, полагащи грижи за сигурността на рода, наричани БАГАТУРИ. При монголите няма изразено имуществено разделение, всеки търси сметка зъб за зъб/кръвно отмъщение/ от врага, а предците им са на особена почит и уважение издигнати в култ. Монголите не се интересуват от материални блага – истински ценното за тях е човека, съставеният род от тези обединени в степта родове във вид на общности. Там оцелява този, който има повече хора около себе си / ако някой от вас ученици играе онлайн игра, ще е наясно как там../ Тези родови общности се прехранват с животновъдство. Монголските племена са различни – различни са и техните религиозни вярвания и божествата на които се кланят. Това обаче не е предпоставка да имат враждебни отношения поради тези различия. Враждите се разпалват от демографския прираст предизвикал размирици в степите. Трудни за овладяване размирици, на което явно способен се явява един човек. В средата на 12ти век в земите на далечната степ се ражда момче на име Темуджин (Темучин). Син на племенен вожд, Темучин започва със сабя с ръка да извоюва правото си да управлява и в крайна сметка успява да обедини всички разпокъсани от войните родове от монголски племена под своята десница.  През 1206 г. свиква ВЕЛИК СЪВЕТ / курултай / в който участват всички племена ЖИВЕЕЩИ ПОД ШАТРА. Законът ЯСА предложен от Темучин се обявява за божествени а самият Темучин е обявен за велик хан, или както е известен в историята ЧИНГИС ХАН. /1206 – 1227 /

Тук можем да погледнем на страница 184 от учебника, документ 2 и да добием представа за какво е отнесен въведеният закон от Чингис Хан. /Някой да чете, ако има време/

Неговата мисия вече , като водач на Монголската империя е да наложи своят божествен закон ЯСА над целия свят. Монголската империя е най-голямата държава в човешката история. Той изгражда силна армия, и използва блестяща организация и тактика, превръщайки се в един от най-успешните военачалници в историята. Нападенията му следват едно след друго към Китай, Азия и Индия, Европа. Принуждава новите си поданици да плащат данък в замяна на живота им. На 18 август 1227, по време на война Чингис хан умира. Причината за смъртта му е несигурна. Според една версия, той пада от коня си, поради напреднала възраст и физическа умора. След неговата смърт, монголската империя е невиждано огромна и възможна за управление единствено чрез единство. По думите завещани от Чингис, държавата е разделена на 4  м/у синовете му, а за Върховен хан е избран неговият трети син УГЕДЕЙ / 1229 – 1241 /. За връзка м/у ценралната власт и най – отдалечените поданици служи съобщителната служба. Предприети са ред промени в държавното устройство: Преброяване на всичкото това огромно население, за да бъде въведена успешна данъчна система. През 1235г. е свикан нов ВЕЛИК СЪВЕТ, където е решено да продължи завоевателния поход на света. Огромна армия БАТУ –внук на Чингис, насочва към Европа и покорява степите в Южна Русия, достигайки до ЦЕНТРАЛНА ЕВРОПА. Европа тръпне в очакването на краят си, безсилна обезкървена, когато на помощ и идва създалата се вътрешнодържавна размирна обстановка в империята след смъртта на Угедей през 1241г.

Обширната територия която вече е завзета обезличава самите монголи, понеже те вече се явяват една малка частица от огромното. Това ги принуждава да се адаптират към културата, вероизповеданието, нравите на определените области по местоживеене. Това се превръща в потенциална ЗАПЛАХА на МОНГОЛСКАТА РОДОВА СЪЩНОСТ, ТЯНОТО ЕДИНСТВО.

Първородният син на Чингис, на име Джучи създава държава в Южноруските степи. Тя остава известна като ЗЛАТНАТА ОРДА. Поради стратегическото си търговско разположение, тя се развива икономически и търговски. В пределите на ОРДАТА живее силно конфликтно откъм изповядвана религия население. Половината е ислямско, а другата половина е на РУСКОТО ПРАВОСЛАВИЕ. Въпреки че част от ЕЛИТА на монголите е кум Православната църква, ислямския народ се развива икономически доста по-добре и влизат в пререкания. С издигането на власт на МЮСЮЛМАНИНА Ногай, исляма има почти пълно влияние. Станал РЕЛИГИЯ НА ХАНА, през14 век исляма става предпоставка за РАЗПАДАНЕТО на ЗЛАТНАТА ОРДА. В борбата с ислямизирането на етнически толерантната ОРДА се заражда и Московското Княжество. През 10 век Русия приема християнството, което я приобщава към Европа –политически, икономически и най-вече религиозно. Да запишем следващ по ред въпрос:

3. Издигането на Московска Русия и спирането на западната експанзия

В центъра на Киев блести с цялото си великолепие княжеският храм СВ. СОФИЯ и го прави една православна столица. След поделянето на Киевска Русия между князете наследници, тя е раздирана от набези и посегателства и днешна ЛАТВИЯ през 1202 е превърната в военнорелигиозни католически ордени. Отново е на лице монголската заплаха. От тях идва съкрушителният удар. От 1273 до 1240 година те бъквално разпиляват Киевска Русия. Южните княжества са разрушени, а обединените около Великото княжество на Владимир северозападни княжества били принудени с подчинение и подаръци да печелят благоволението на Златната Орда. Тя издава пълномощно наречено ЯРЛЪК с което се гарантират ПРАВАТА НА ВЕЛИКИЯ КНЯЗ НА ВЛАДИМИР И ЦЯЛА РУСИЯ, с/у претенциите на останалите руски князе. Това пълномощно развързва ръцете на Александър Невски в борбата с/у католическата експанзия, донесла му успех. Неговият наследник, сина му Данаил Александрович, княз на Московско княжество става родоначалник на СЛАВНИТЕ МОСКОВСКИ КНЯЗЕ. Московското княжество се превръща в център на властта в руските земи и в края на 14 век Москва става център на руското православие и седалище на митрополитите. С подкрепата на църквата, московските князе вече искат своето отделяне от Златната орда. Резултата е постигнат при Иван 3 Василиевич 1462-1505., който успява и да централизира управлението. Иван 3 се жени за племенницата на последния византийски император – Зоя Палеологина, с което са затворени завинаги пътищата на римската църква на изток.

Като цяло събитията от 13 – 15 век са доста бурни и решаващи бъдещето изобщо. Наситени са с амбиции за власт и могъщество, възходи и падения и изтощителни войни. Този период е осеян от смени на владетели и управление като видове и различен тип. Монголското нашествие става един важен желон в този период от историята. Чрез кодексите си на живот, управлението на пълководеца Чингис хан и наследниците му, на световната карта се появява най-огромната държава на човечеството – тя е монголска но само на думи. Те самите представляват една капка в морето от етноси и народности. Отново важна роля в историята има монголско вмешателство и при събитията случили се с Киевското и Московско княжества.

Въпрос: Какво дава на Великото княжество на Владимир Златната орда, като ответ за почестите и подаръците към нея?

Отговор: Пълномощно/ Ярлък, гарантиращ правата на княза с/у всички останали руски князе.