Joomla Software solutions Template

Payday loan

Голямата  и  всеобхватна  тема  за  опознаване  на  паметниците  на  културата  придобива  общонародно  значение. С  цел  съхраняването  на  това  огромно  богатство  все  по – необходимо  става  затвърдяването  у  българския  гражданин  на  уважение  и  любов  към  нашето  архитектурно- историческо  минало. Затова  трябва  проблемите, свързани  с  тази  дейност, да  достигнат  до  всеки  българин  независимо  от  неговата  професия, научни  интереси  и  образование.

Изграждането  на  селищата, … е  тясно  свързано  с  тяхното  историческо  развитие т. е.  архитектурно – историческите  епохи, оказали  влияние  при  формирането  им  и  особеностите, които  ги  характеризират.

Всяко  българско  селище  респективно  българска  крепост  и  т. н. Има  своя  архитектурна  история, но  в  тях  се  срещат  и  редица  белези, типични  и  за  много  други  селища  и  …… в  България.

Благодарение  на  прастарата  и  загадъчна  история  на  паметниците  на  тракийската  култура, интересът  към  тях  непрекъснато  се  увеличава.

Не  по- малък  интерес  предизвикват  древните    градове  Севтопол  и  Никополис  ад  Иструм. Със  своето  богато  историческо  минало  те  са  неопровержими  доказателства  за  значителните  върхове, достигнала  архитектурата  и  до  нашите  земи  във  времето  на  траките  и  римското  владичество.

Благодарение  на  удобното  си  географско  разположение  и  благоприятното  стечение  на  историческите  обстоятелства  много  селища  като  Пловдив, Несебър, Созопол  или  Търновград и  днес  будят  възхищение  със  богатата  си  архитектура. Макар  и  често  разрушавани  или  възстановявани, те  продължават  да  съхраняват  белезите  на  своята  дълговечна  история. Благодарение  на  това  ние, съвременниците, когато  ги  опознаем, ще  открием  в  тях  последователният  ритъм  на  развитие  на  народите, оставили  върху  тях  своята  многообразна  култура.

Селищата  се  развиват  бързо, в  зависимост  от  местоположението, стопанската  и  културна  дейност  те  се  оформят  със  свой  неповторим  архитектурен  образ  и  с  право  можем  да  приемем, че  ( примери) …     ло  историческо  развитие, окръжаваща  природна  среда  и  архитектура  твърде  много  напомнят  и  за  други  подобни  исторически  селища  на  България.

За  да  се  получи  по – цялостна  картина  на  някои  от  описаните  селища, ……… - са  докоснати  и  въпроси, свързани  с  развитието  на  социалното  устройство, бита, фолклора  и  нравите  на  техните  обитатели. В  тях  има  такива  архитектурни  паметници  на  културата, които  със  своята  историческа  значимост  изграждат  неповторимият  архитектурен  облик  на  всяко  българско  селище. Запознавайки  се  с  тях, всеки  българин  неизбежно  ще  почувства  законната  гордост, че  е  потомък  на  тези, които  са  съградили  такива  прекрасни  образци  ни  българската  култура.

Тези  изключителни  бисери  на  родната  архитектура  и  изкуство  ни  карат  да  се  запитаме: познаваме  ли  достатъчно  това  богатство  и  с  какво  сме  допринесли  за  неговото  опознаване?

Не  е  достатъчно  само  да  обичаме  нашите  старинни  селища, а  трябва  да  сме  убедени  в  необходимостта  ревностно  да  пазим  българското  архитектурно  минало, доказателство  за  авторитета  на  България  в  световната  култура.

Ако  вникнем  по- дълбоко  в  историята  на  културата, усещаме  полъх  на  вечността  заедно  с  неуспоримата  истина, че  не  всичко  се  е  загубило  през  хилядолетната  човешка  история. Убеждението  ни  става  по- дълбоко, когато  се  натъкваме  на  примери, които  ни  доказват, че  съвременната  мъдрост  е  наследена  мъдрост, че  тя  произхожда  от  всички  народи, населявали  земите  ни.

Даваме  ли  си  сметка, колко  усилия  са  нужни, за  да  изследваме  това  богатство, което  крият  земните  недра, колко  познания  и  находчивост  трябва  да  притежаваме, за  да  открием  и  опознаем  тези  неизмерни  ценности, които  са  ни  завещани  от  отминалите  поколения. Замисляме  ли  се, колко  труд  е  необходим, за  да  проникнем  в  тайните  на  земята  и  изнесем  отново  на  бял  свят  това, което  тя  е  съхранила  във  вековете, непокътнато  от  любопитството  на  хората  или  от  алчността  на  иманярите.

Земята  ни  е  щедра  и  ненадейно  ни  разкрива  неочаквани  чудни  творения  на  архитектурата  и  изкуството, а  понякога  само  раздразва  задоволството  ни  от  мимолетни  успехи, за  да  забули  отново  тайната  на  отминали  светове  и  събития.

Затова  е  трудно  да  преценим  обхвата  на  това  наследство, което  се  крие  в  земните  недра  или  още  по- трудно  е  да  свържем  тези  култури  с  това, което  все  още  окръжава  и  обогатява  представите  ни  за  отминалите  времена.

За  миналото  съдим  и  от  немалкото  документирани  старинни  архитектурни  обекти  по  българските  земи.

Обикновено  откритията  са  плод  на  огромните  усилия  на  археолози, архитекти, изкуствоведи  и  плеяда  от  учени, за  да  достигнат  до  отдавна  изчезнали  цивилизации, за  да  докажат  предположенията  си  или  наглед  необичайни  мечтания.

В  многобройните   музеи  на  България, в  грижливо  подредените  витрини  или лапидариуми ( открити  музейни  скулптурни  експозиции)  има  стотици  паметници  на  културата  от  минали  епохи: предмети  на  бита, скулптури  и  каменни  надписи. Взирайки  се  в  тях  ние  откриваме  неизвестния  майстор, вложил  в  творенията  си  своя  мироглед, бит  и  култура.

И  действително, нашата  страна  е  неизчерпаем  източник  на  находки, които, разтълкувани  от  учените, добиват  неимоверна  стойност. Занемели  във  вековете, днес  те  започват  да  разбулват  тайните  на  отдавна  изчезнали  народи, да  говорят  за  техния  живот, да  разказват  за  исторически  събития, които  утвърждават  престижа  на  нас – наследниците  на  тяхната  култура. Когато  разкрием  тези  мълчаливи  свидетели  на  миналото, се  оформя  необичайно  разноликата  картина, която  представлява  хилядолетната  история  на  нашите  земи.

Българската  земя  е  люлка  на  една  от  най- древните  цивилизации  в  Европа. От  далечни  времена  със  очарованията  си  е  примамвала  много  народи, живели  или  преминавали  през  нея, немалко  от  тях  са  оставили  редица  културни  паметници, от  които  съдим  за  нейната  многовековна  история.

Благоприятното  географско  разположение    и природни  условия  са  допринасяли  за  процъфтяването  в  нея  на  не  една  култура. Древните  хора  заселвали  плодородната  й  територия, на  която  изграждали  своите  селища.

За  да  осигури  препитанието  си, човекът  бил  в  непрекъсната  борба  със  заобикалящата  го  природа, именно  тя  преобщава  хората.

Преминавайки  през  пещерата, землянката, достигат  до  появата  на  т.н. „наколни  жилища”, свързани  със  сушата  чрез  подвижен  дървен  мост – единствена  връзка  на  цялото  селище. ( крайдунавските  блата, Варненското  и  Белославското  езеро  и  по  долината  на  р. Струма).

По  късно  селищата  изцяло  излизат  от  земята. Построяват  се  от  двете  страни  на  тесни  улички, постлани  с  дребни  камъни ( чакъл), пясък  или  дървени  греди. Твърде  примитивни  по  архитектурен  образ, те  били  изграждани  от  дърво  с  плетени  стени, измазани  с  кал. Във  вътрешността  обаче  е  имало  дървен  под, който  ги  предпазвал  от  влагата.

На  територията  на  Южна  България  в  по- голямата  си  част  продължават  да  се  развиват  върху  старите  селищни  могили – могилите  до  селата  Езеро, Караново, Биково ( Сливенско), Капитан  Димитриево, Юнаците  ( Пазарджишко), Веселиново  ( Ямболско), Маноле,  ( Пловдивско)  и  много  други.

Най- добре  проучена  е  селищната  могила  при  с. Езеро  край  Нова  Загора. При  разкопките  й  се  откроила  дебела  1, 50 м. каменна  стена  от  необработени  каменни  блокове, която  е  ограждала  селището. Жилищата  били  подредени  в  правилни  редици  или  в  отделни  групи, като  в  центъра  имало  широко  незастроено  пространство. От  него  се  изливали  широки  улици, които  водели  към  входовете  на  мощните  за  времето  си  отбранителни  стени.

По  късно  стават  значителни  промени  в  устройството  на  селищата, като  някои  от  тях  имали  по- големи  площи – селищата  при  селата  Балей, Ново  село, Върбица, и  др. Те  загубват  характерната  си  цялостна  форма  и  често  се  изграждат  значително  отдалечени  едно  от  друго.

Културата  в  днешните  български  земи  влиза  във  взаимоотношения  с  много  близки  и  далечни  страни.забелязват  се  значителни  връзки  и  с   културите   от  това  време  в  континентална  Гърция, Югославия, Егейските  острови  и  Мала  Азия.

Така  в  този  дълъг  процес  на  развитие  на  местното  население  на  територията  на  Тракия  се  развива  една  висока  за  времето  си  култура.

Това  именно  население, което  населявало  в  периода  от  VI  до  края  на  II хилядолетие  пр. н. е.  земите  от  Карпатите  до  Егейско  море  и  от  Черно  море  до  реките  Морава  и  Вардар, постепенно  добивало  тракийски  облик  със  свой  език  и  култура. Така  в  продължение  на  няколко  хилядолетия   се  формира  тракийският  народ – най- многобройните  обитатели  у  нас  през  епохата  на  древността. Не  случайно  първият  гръцки  историк  Херодот  твърди, че  са  били  най- многобройният  народ  на  земята  след  индийците.

Траките  се  разделяли  на  много  племена, познати  под  името  одриси – по  долното  течение  на  р. Марица, асти  - в  Странджа, беси – по  горното  течение  на Марица, бисалти  и  дони -  по  долното  и  меди – по  средното  течение  на  р. Струма  и  много  други.

Омир, великият  поет  на  древна  Елада, живял  през  IХ век  пр. н. е.  ги  е  овековечил  в  безсмъртните  си  поеми  „Илиада”  и  „Одисея”,където  споменава  името  на  селището  Исмар,съществувало  като  център  на  племето  кикони, както  и  Енос, изградено  на  устието  на  р. Марица  и  др., които  представлявали  укрепени  центрове  на  отделните  тракийски  племена.

След  постепенното  разпадане  на  родовообщинния  строй  през  VII  в.  пр. н. е., особено   в  долнотракийската  и  беломорската  област, в  края  на  VI  и  началото  на  V в. пр. н. е.   се  създава  най- значителната  и  богата  тракийска  държава – Одриското  царство. Най- големият  разцвет  на  тракийската  държава  се  откроява  към  края  на  V в. пр. н. е.  при  управлението  на  царете  Сеталк, Севт I, Котис I  и  Севт  III.

Благоприятният  климат, богатата  почва  по  долините, напоявани  от  пълноводни  реки, живописните  планински  масиви  с  обширните  по  тях  гори  и  тучни  пасища  спомагат  за  разрастване  на  земеделието, лозарството, овощарството  и  скотовъдството. Развиват  се  и  редица  занаяти – металообработване, грънчарство, въглищарство, тъкачество  и  много  други. Изкусни майстори  коват  изящни  златни  предмети  и  тъкат  пъстроцветни  платна, с  които  предпочитат  да  се  обличат   претенциозните  владетели  от  Гърция, Рим  и  Близкия  Изток.

Активните  културни  и  търговски  връзки  с  гръцките  държави  създават  благоприятни  условия  за  взаимно  влияние  при  изграждането  на  тракийските  селища. В  основата  си  обаче  те  запазват  типичния  местен  характер.

Селищата  на  траките  били  обикновено  открити  и  незащитени. Голяма  част  от  жителите  живеели  в  неукрепени  малки  селца  с  не  повече  от  10 – 15 къщи.

По  това  време  се  открояват  и  значителен  брой  селища  с  независим  административен, стопански  и  икономически  живот, известни  с  предназначението  си  на  градове- държави. При  старите  траки  били  познати  под  името  „полиси”.

В  периода  на  своето  най- голямо  развитие  тракийските  градове  са  добре  укрепени  с  каменни  защитни  стени. Във  вътрешността  им  траките  оформят  правоъгълни  квартали, опасани  с  добре  очертани  улици, насочени  в  двете  астрономически  посоки  изток- запад, север- юг. Обикновено  в  центъра  на  града  се  откроява  агората – централният  градски  площад, място  на  което  жителите  търгували  и  провеждали  тържества, разговори  и  срещи.

Тракийските  селища  се  строяли  предимно  от  камък  и  дърво, споени  с  кал. За  първи  път  по  това  време  по  нашите  земи  се  появява  и  печената  тухла, която  е  по- удобна  за  градеж  от  познатия  дотогава  строителен  материал – камъка. В  дворовете  на  къщите, оградени  с  дървен  плет, се  намирали  леки  стопански  постройки, където  съхранявали  зърното  и  подслонявали  многобройния  си  добитък. Като  плод  на  хилядолетна  традиция  до  входа  на  всеки  дом  изграждали  своето  домашно  огнище.

Силно  вярващи  в  задгробния  живот, траките  строяли  надгробни  могили, в  които  погребвали  своите  вождове  и  владетели. Легендата  говори, че  заедно  с  конете  и  личните  вещи  на  починалия  те  вграждали  и  техните  живи  жени. Този  израз  на  уважение  към  задгробния  живот  създава  богати  условия  за  развитие  на  изкуствата, свързани  с  погребалния  ритуал. Често  гробниците  се  изписват  с  изящни  фрески  ( стенописи), изработени  с  бои  от  жълтък  и  растителни  органични  масла  багри. Богатите  сцени  от  земния  живот  на  погребаните  са  изключително  ценен  материал  за  опознаване  на  техния  бит  и  култура.

Не  познавайки  все  още  тухления  свод  и  арката, те  покриват  своите  гробищни  помещения  и  отвори  с  наклонени  един  спрямо  друг  каменни  блокове.

През  VII  и  VIв. пр. н. е.  започва  постепенната  колонизация  по  южните  и  западните  брегове  на  Тракия. Това  се  засилва  особено  в  края  на  V в. пр. н. е., когато  по  западното  крайбрежие  на  Черно  море  се  появяват  редица  добре  укрепени  и  благоустроени  гръцки  градове- колонии.

Слънчевото  крайбрежие, богатият  улов  на  риба  и  преките  връзки  с  Изтока  задържат  новите  пришълци  по  естествено  защитените  заливи  и  полуострови. Местното  тракийско  население  търгувало  с  тях  и  предлагало  в  изобилие  коноп, лен, вълна, дървен  материал, кожи, злато, мед  и  много  други  суровини, които  гърците  преработвали  в  изкусно  боядисани  платове, домашни  съдове  и  изящни  украшения. Като  добри  търговци  те  намирали  богати  пазари  на  стоките   си  в  Тракия, в  своите  метрополии  Византион, Милет  или  Самос, така  както  и  във  всички  големи  градове  до  челия  архипелаг  на  Егея. Особено  се  засилва  взаимното  влияние  между  новите  заселници  и  траките, което  се  отразява  както  на  търговията, така  и  в  бита, производството, строителството  и  изкуството. Доказателство  за  това  е  разкритото  голямо  количество  богато  оформена  чернофигурна  керамика  при  разкопките  на  тракийския  град  Севтопол  до  Казанлък…

През  IV  и III  в. пр. н. е.  завършва  формирането  на  Македонската  държава  от  Филип  II  Македонски. С кръвопролитни  войни  той  завладява  селищата  по  Беломорска  Тракия, а  неговият  син  Александър  Македонски  разбива  тракийските  племена, населяващи  Хемус  ( Стара  планина )  и  достига  бреговете  на  Дунав.

Периодът  на  римското  владичество  оставя  трайни  следи  от  древното  строителство  върху  нашите  земи. За  кратко  време  е  създадена  добре  изградена  пътна  мрежа. Градовете  получават  ясни  граници  и  са  заобиколени  от  високи  защитни  стени. Нарушавайки  строгите  римски  закони,  те  следват  очертанията  на  терена, с което  някои  от  тях  придобиват  специфичен  живописен  образ. Характерно  за  тях  е, че  вътрешността  им  се  пресича  от  две  взаимно  перпендикулярно  разположени  улици  -  „кардо”, с  посока  север  -  юг  и  „декуманос”  -  с  посока  изток  -  запад, чиято  широчина  обикновено  е  от  4  до  7  м.

Римските  градски  центрове  имат  забележителен  архитектурен  облик, в  тях  се  издигатмонументални  административни  и  културни  сгради, обрамчени  с  непрекъснати  колонади  ( перестили), украсени  с  богати  стълбища, живописни  водни  площи  и  множество  скулптурни  декоративни  елементи. В  центъра  на  града  се  намира  форумът, заобиколен  с  каменни  стъпала  за  сядане, използвани  засрещи  и  разговори, за  тържества  и  култови  празници. В близост  до  него  римските  управници  разполагат  театъра, библиотеката, храма, а  често  и  прословутите  римски  терми  ( бани )  Августа  Траяна  -  Стара  Загора, Одесос  -  Варна  и  други, любимо  място  за  обществени  контакти  през  време  на  римската  епоха.

Многобройните  топли  минерални   извори  из  страната  привличат  още  в  древността  жителите  на  Балканския  полуостров. Римляните  ги  благоустрояват  и  създават  добре  укрепени  и  съвременно  уредени  римски  балнеоложки  центрове, в  които  също  строят  обширни  бани, обществени  сгради  и  храмове, като  тези  в  Сердика  ( София), Хисаря, Баня, Старозагорско,Пауталия  ( Кюстендил), Анхиало  ( Поморие)  и  на  много  други  места ….. ( Айтоски  минерални  бани)

Край  селищата  и  извън  тях  местната  римска  аристокрация  изгражда  богати  вили, оформени  с  пъстроцветни  мозайки  и  стенописни  украси  -  по  значителни  примери  - вила  „ Армира”, в  близост  до  с. Лъджа, Ивайловградско, останките  на  вила  „ Чаталка”  на  територията  на  античния  град  Августа  Траяна ( Стара  Загора)  и  др. Градините  им   се  изпълват  с  благоуханни  цветя  и  декоративни  дървета, подчертаващи  подредените  с  вкус  каменни  настилки, стълбища, водни  площи  и  скулптурни  украси.

За  запазване  целостта  на  огромната  империя, Рим поддържа  многобройна  армия  с  предимно  наемни  войници. Те  се  съсредоточават  на  много  места  из  страната  в  укрепени  военни  лагери, които  по- късно  постепенно  се  превръщат  в  обикновени  селища, в  които  имат  право  да  живеят  само  римските  войници  и  някои  високопоставени  лица  от  метрополията. В  покрайнините  се  настаняват  търговците, снабдяващи  жителите  на  града  с  всичко  необходимо. Войниците  обикновено  не  са  се  женили, докато  траяла  тяхната  20- 25 г. служба. Военните  лагери  често  са  се  местили  от  едно  място  на  друго, след  което  останалото  в  и  около  тях  население  продължавало  да  живее  с  правата, установени  в  римските  градове.

Нашествията  и   заселването  на  славяните  на  Балканския  полуостров  през  V  и  VI в.  принуждават  византийските  императори  да  усилят  военното  строителство  в  днешните  български  земи. Новите  заселници  обаче  преодоляли  всички  прегради  и  се  установили  трайно  на  полуострова. Опасността  от  Византия  обаче  оставала.

В  този  исторически  момент  на  север  от  устието  на  р. Дунав  се  появили  прабългарите  на  хан  Аспарух. Дошли  от  областта  между  р. Кубан, Азовско  и  Черно  море  след  разпадането  на  кубратовата  „Велика  България”,те  разгромяват  византийската  армия  на  Константин  IV  Погонат, безпрепятствено  преминават  Дунава, за  да  основат  през  681 г. със  славянските  племена  от  Северна  България  нашата  българска  държава, за  столица  било  провъзгласено  селището  Плиска, известно  средище  още  от  римското  владичество.

На  път  из  старинна  България

Археологическите  паметници  и  селища  на  древните  траки, римляните, а  по  късно  на  славяни  и  прабългари  богато  наслояват  земните  недра  на  България. Преплетени  в  едно  всички  те  разказват  на  поколенията  за  високия  строителен  ръст  на  архитектурата, изградена  по  българските  земи.

В  подем  или  упадък, временно  изчезнали  и  пак  възстановени  селищата идват  до  нас  с  типичния  си  образ, напомнящ   за  определени   архитектурни  епохи  и  събития.

Тази  богата  и  разнолика  картина  представя, многостранния  образ  на  нашите  исторически  селища. Трудно  е  да  се  проследи  всичко, изградено  по  българските  земи  и  ще  се  задоволим  да  надникнем  само  по  онези  места, където  нашите  предци  и  техните  далечни  предшественици  са  оставили  забележителни  образци  от  своята  строителна  и  художествена  култура.

Историческата  наука  е  установила, че  през  нашите  земи  са  преминали  или  живели  около  40 племена  и  народи. Но  едва  една  трета  от  тях  са  оставили  трайни  културни  следи. По – голямата  част  от  историческите  селища  са  резултат  на  наслоена  една  върху  друга  или  една  до  друга  архитектура. Нееднаквите  периоди  на  развитие  и  съществуване  на  някои  архитектурни  епохи  в  отделните  селища  са  допринесли  за  тяхното  голямо  архитектурно  разнообразие. Въпреки  това  преобладаващите  архитектурни  паметници  от  различни  времена  им  придават  характерен  археологически  или  архитектурен  образ. Някои  от  тях  преждевременно  са  били  разрушени  и  затрупани, поради  което  съдим  за  тях  единствено  от  археологическите  разкопки. Други  са  продължавали  да  се  развиват  и  днес  срещаме  в  тях  паметници  от  много  архитектурни  епохи.

Трудно  е  да  се  опишат  всички  исторически  селища  и  това  не  би  откроило  най- съществените  белези, които  ги  разграничават. Следвайки  историческото  развитие  на  българските  земи, те  неусетно   ще  ни   пренесат  от  дълбоката  древност  до  върховете  на   архитектурата  на  нашето  съвремие.

За  да  опознаем  това  неизмеримо  културно  богатство, което  притежава  нашата  страна  в  своето  многовековно  развитие  от  античността  до  наши  дни  ще  спрем  последователно  поглед   върху  градовете ……………….

В  недрата  на  земята  или  в  техните  прекрасни  все  още  запазени  стари  сгради  се  откроява  богатия  спектър  на  архитектурното  и  историческото  развитие  на  България.

Заключение: Проследявайки  развитието  на  архитектурата  в  България, се  натъкваме  на  безкрайна  върволица  от  събития  и  факти, разкриващи  многовековна  антична  култура. Българските  земи  са  скътали  в  себе  си  плодовете  на  едно  огромно  и  разнообразно  човешко  творчество. В  челните  редици  на  този  нескончаем  стремеж  на  човека  за  открития  стои  българската  археологическа  наука. Дала  на  България  и  света  неоспорими  доказателства  за  това,тя  нарежда  българските  архитектурни  паметници  сред  най- значимите  културни  постижения  на  човечеството. В  последно  време  сме  свидетели  на  епохални  открития  за  тракийската  култура. Тракийските  могили  хвърлят  светлина  върху  далечното  ни  минало. Съхранили  неопровержими  доказателства  за  живота  на  траките, те доказаха, че  този  недостатъчно  познат  в  миналото  народ  има  огромен  дял  за  развитието  на  културата  в  древността  по  нашите  земи.