Joomla Software solutions Template

Payday loan

Особености на физиократичната школа
(Представители: Франсоа Кене, Дюпон де Немур, маркиз Мирабо, Мерсие де ла Ривиер, абат Бодо, Льо Трон, Тюрго и др.)

- основен метод за обяснение и теоретизиране е метода на естествените науки пренесен в икономиката

- Издига се концепцията за „естествения ред” , който се регулира и подчинява от определени закони. На базата на тази идея Кене различава 2 състояния на икономиката, оприличавайки го с жив организъм: здраво(нормално), когато е приложима политика на хигиена и болно(ненормално), когато е приложима политика на терапия.

- Основен лозунг „ Оставете ни да правим”

- Чист продукт се създава единствено в селското стопанство, защото там действат природните сили и се получава увеличаване на природното вещество. Тоест получава се разлика между вложения човешки труд и полученото количество продукция – разликата представлява чистия продукт. По-късно Тюрго се опитва да наложи тезата, че чистия продукт не е в следствие на действие на природата, а резултат преди всичко от труда.

- Принципите на индивидуализма и частната собственост се смятат, че допълнително стимулират производството

- Защитава се принципа на ненамеса на държавата – либерализъм. Освобождаване на мътрешната търгувия от ограничения.

- предлагат се изменеия в данъчната система – от регресивна към прогресивна

-  капиталът се разглежда като аванси. Първоначални и ежегодни аванси. За разлика от меркантилистите, които разбират капитала като пари, физиократите го свързват с придобитите чрез парите средства за производство. Промишления капитал се счита за производен на земеделския и не произвежда нищо ново, а само преобразува материята.

- разделение на обществото на три съсловия – Производителна класа, Безплодна класа, Класа на собственизитие. Тюрго разделя безплодната класа на фабриканти(собственици на капитал) и наемни работници. Търговската класа се ненавижда защото нарушава принципа на еквивалентостта при размяната.

- РЗ се разглежда като минимума от средства, необходими за живот на работника и неговото семейство.

Ан Робер Жак Тюрго

Тюрго се разглежда като доразвиващ и прецизиращ някои основни тези и възгледи на физиократите, с които те не са били съгласни. В какво се състоят тези така доразвития на идеите на физ – чистия продукт, социалните класи и деление на обществото, присъствието на капитала в някои сфери. Той е единствения представител, които прави опит да даде теория за стойността възоснова на субективизма.

Прецизирането на Тюрго се свързва като по голяма обективност за ролята на труда в чистия продукт. Той в прав текст казва, че благодарение на силите на природата трудът, ползвайки тези сили създава чистият продукт. От този продукт се извеждат всички нетрудови доходи – доходи на притежателите на капитал, както в аграрния така и в промишлеността и търговията, така и на собствениците на земята. Наемни работнициТова че този който съсздава чистия продукт недопулачава пълната му величина се дължи на обстоятелството, че рз се свежда до минимума средства на съществувавен. Този, който създава чистия продукт получва само част от този продукт на труда под формата на средства за съществуване. Според него наемният труд се фромира от лишаването от собственост и приноуждаването им икономически да предлагат труд. Предлагането превишава търсенето и предприемачите наемат работници, които са съгласни на по-ниска РЗ.

Тюрго прецизира и класовата структура. Той предвижда, че в производителната класа има две подгрупи – капиталисти фермери, предприемачи, които притежават капитал и наемат за рз наемници. Такова делене Т прави и в класата на собствениците, като и там счита, че има капиталисти предприемачи, притежатели на големи капитали. При това делене Т допуска в промишлената класа да имаме предприемачи, които притежават капитал. Такъв капитал той допуска и в ръцете на търговците, доколкото допуска промишлена и търговска печалба.

Той дава виждане за капитала – това е натрупана ценност, която способства за принасяне на доход. Продукта на капитала, независимо къде (агр, промишлен, сектор) Т дели на две части. Продукта на капитала на елементи, едната част от които се състоят от елементи, които въстановяват първоначалната стст, в това число и издръжките на труда. Другата част той я дели на три части: процент върху капитал, предприемачески доход, рента, ако този продукт на капитала е свързан с аграрното производство.

От цената на земята той извежда лихвения процент, подобно на Пети, капитала и печалбата от промишлеността от пуснатата в обращение земя. Тоест тук имаме опит за излизане от ограниченията, поставени от методологията на физиократите. Идейте за това, че в промишлеността и търговията има капитал, туширани с това че са изведени от земята, са ценни и по-нататък се възприемат от класиците.

По-особен е случая с понятието му за ценността. Субективната разменна ценност, Т извежда от субективното желание на играчите на пазара, участниците в размяната и привързаността на тези участници към собственото им благо, което те предлагат за размяна за добиване на друго благо. Всеки от разменящите трябва да прецени привързаността си към това благо и желанието да придобие друго благо. Т счита, че субективната ценност се формира на базата на усещането на желание, потребността и отчитане на привързаността към това благо(не е записано точно, сравни с учебника). Но доколкото за едно и също благо имаме множество продавачи и купувачи, то в крайна сметка пазарната цена се формира на базата на уравняването според потребностите и средствата между купувачите и продавачите за едно благо.

Формирането на субективната разменна ценност според преценката на играчите в пазара по отношение на тяхното желание и привързаността към благото, което предлагат за размяна и пирдобиването на друго благо. По начала Т счита, че преди всякаква размяна човек влиза в отношение с природата. За да придобие нещо той скл договор с природата, плаща цена, за да се домогне, придобие, произведе. Тази цена е неудобство, разфод на труд, енергия, време. Той даже я нарича естествена цена. Това което ние даваме за придобиване на нещо сега се нарича ресурс. Да но както сме си различни нашите ресурси са различни. Субективните оценки за ресурса, с който разполагаме са различни. Мойто усещане за дупката като разход на енергия ще е различно от вашето, защотот сте по-слабичка. В този план е различна. Тези ресурси сега ние ги мерим в пари. Затова като отидем в магазин ние гледаме цените   , искаме да купим нещо, хем го искаме, хем го гледаме и сравняваме с парите, които имаме. Предполага се, че този ресурс е наш и затова в даден момент вместо да купим по-скъпата стока нашият ресурс ни е по-скъп и отиваме на друга алтернатива. Привързаността към ресурса, на ценностното значение, което придаваме на нашия ресурс се обяснава с примера: На един остров има двама диваци. 1 притежава зърно, а другият дърва. Но и двамата се нуждаят и от едното и от другото. Няма начин те в един момент да не се срещнат и да не започнат търг за размяна и придобиване на нужните им блага. Влизат в пазарни отношения, като всеки се стреми да получи повече и да даде по-малко. Воден от желанието и от ценностното значение, което придава на собствения ресурс. Дълго са пазарят и стигат до една пропорция 4 мери зърно за 5 наръча дърва. Защо?? Всеки един от тях счита че 5 единици дърва са по-ценни от 4 единици зърно и обратно (зависи от гледната точка). Тоест имаме взаимноизгодност на размяната. Взаимната изгода означава равноценност. Ако нямаше равноценност при тези условия на търга, то пазарлъка щеше да продължи и да се достигне до друго съотношение. Това равноценно съотношение Т определя като разменна ценност и счита, че разменната ценност не е отношение между вещите и човека, а това е отношение между хората. Според него, до колкото ценност мери ценност няма единна обща мярка на тази субективна ценност, както в трудовата теория. Той различава ценността от цената, въпреки ценността мери ценността. Разликата е малка, даже в така.. даже в ик литература в този план не правят разлика между ценност и цена. Упражнявам си бързописа ROFL :D Тези конкретни величини Т определя като цена. Много важен момент, който изпреварва маржинализма е допускането на степенна напрегност на желанието. Тази степенност има важно място в формирането на разменната цена. Излизаме от острова – много продавачи на царевица и дърва. Ценността ще се формира от усредняване на желанията и средствата между продавачите и купувачите.

Адам Смит

Може да се твърди, че Смит не само е баща на зрялата ик наука и класицизъм, а и на съвременната ик наука, макар че С ползва всичко позитивно от своите предшественици, както от Мерк, така и от Пети, Кене, Тюрго. Среща се с цалята школа на физиократите, но това ползване не е грубо и вулгарно, а творчески доразвива всичко добро от своите предшественици, ползва методологиатя, като преодолява всички тесни места – мерк атавизми, ограниченият характер на аграрния секотр на физиократите и успява в тези подобаващи условия на 18 век (Англия от аграрна се превръща в промишлена ик сила) успява да създаде една действително впечатляваща теоритична система, обхващащавсички страни са ик порцес, производството на богатството, потреблевнието и размянанта му. Смит като енциклопедична личност има намерение да изучи всички страни на човешката природа – всестранно, но успява само да анализира, да отрази две страни на тази природа – нравствената и икономическата. Първата природа, той отразява в пъровот си голямо произведение – Теория на нравствените чувства, които чете в Единбург и Гласгоу, където според него тази самостоятелна си нравствена природа, според него човек се мотивира от чувството за симпатия, съчувствие, взаимопомощ към другите индивиди. По друг начин стоят нещатата в стопанската природа на индивида. Там мотивацията на човешкото поведение се основава на користолюбието, чувството за егоизъм като основно произведение, което анализира тази страна на човешката природа, мотивирана от егоистични подбуди се отразява в „Богатството на народите на нациите”. Още тук у С се допуска един дуализъм, двойнственост в природата на човека между които той не вижда никаква връзка. В отношенията между хората човек е добър, докато при ик той се ръководи единствено от егоизма. Този индивид, който в своята стопанска дейност се ръководи от егоистичните си чувства С нарича хомоикономикс. С счита че в отличие от животните, хората се нуждаят един от друг в стремежа си и преследването на егоистичните интереси да подобряват своето благосъстояние. Те постоянно влизат в разменни отношения при преследването на своите егоистични интереси, указвайки един друг взаимноизгодни услуги на възмездни и еквивалентни начала.  Като правило при преследване на егоистичните интереси хомоикономикус се направлява от една invisible hand , която насочва усилията и енергията на тези индивиди при преследването на егоистичните интереси в посока, която даже те не са придвидили, която като цяло води до позтивни социални ефекти и резултати. Много по-добре, отколкото ако тези цели биха били преднамерено преследвани. Невидимата ръка – това е метафора на това удивително действие на пазарния механизъм и конкуренцията, които успяват да впрегнат в продуктивна посока иначе опасно социалните егоистични интереси. В този план невидимата ръка налага дисциплина на играчите на пазара, които преследват своите егоистични интереси, така щотот тези интереси да не нарушават интересите на другите, които също преследват егоистичните си интереси. Никой не може да получи по-висока цена за своите услуги от установеното пазарно-ценово равнище.

Пазарът е израз на свобода, на преследването на ег интереси и в същотот време невидимата ръка ограничава тази свобода до социално приемливи рамки. Невидимата ръка оказва какво и колко да се произвежда според нуждите на обществото. Днеска тиганите се оказва, че са по нужни от тенджарите. Това оказва влияние върху цените на тенджарите. Това е инфонмационен сигнал, че там има повече печалба и се мобилизират ресурси и се увеличава производството на тенджарите. Същевременно цените на тиганите спадат – това е сигнал за свиване на производството на тиганите и пренасочване на ресурсите, където е необходимо.

След като невидимата ръка постига такива резултати, видимата не трябва да и се бърка. Според него невидимата ръка не трябва да пречи на естествения порядък, който в карйн сметка се формира от преследването на егоистичните интереси. Държавата трябва да е нещо като нощна стража. Да способства, да съдейства за нормалното протичане на този естествен порядък. Тази невидима ръка води до възпроизвеждаща функция, която именно води до нарастване на богатството. Той разкрива действието на този механизъм.

Смит е бил внимателен за ролята на държавата. Той е наясно, че пазара има ред недостатъци. Не може да осигури ред много важни социални потребности – сигурност, здравеопазване, образование. Ето ни ролята на държавата. С развитието на обществото се появават ред други потребности, които пазарът трудно ги осигурява. То смята, че невидимата ръка води до задоволяване на блага, които са вредни – цигари, наркотици.

Изводите от анализа на закономерностите, на създаването, възпроизводството и разпределението на богатството, предписания за действия на държавно ниво С определя като нормативна среда на пол икономия. Такова едно предписание е държавата да опазва установения ред.

Като обща методолигическа база на Смит е материалистическата философия. Той ползва позитивната част от методите на своите предшественици и обхваща всички страни на икономическия процес. В същото време Смит допуска един дуализъм като при нравственото и стопанското начало у човека. В методологията дуализма има смисъл на разкъсване на индуктивния анализ от дедуктивния анализ. Напр визията на С за стст. Инд анализ е подход за търсене на природата, същността на дадено ик явление. Да кажем на цената. Същността на цената, нейната природа. По този път С стига до едно решение – стст се определя от труда. Втората стъпка е проверка, обяснение на цялото многообразие от цени с това теоритично обяснение. Когато не успее да се обясни по този начин, заради сложността, тъй като роля играят много фактори решението се поставя на изпитание. Смит стига до такъв момент и решава да мине на друго решение, по-близко до повърхността на ик практик, която той обяснява, което се различава от първото. Второто по-лесно обяснява явлението. Заради това той има 3 схващания за стст. От първото се отказва. От раздвоението на основните понятия следва раздвоения и в производните понятия. Затова цялата теория страда от вътрешна противоречивост.

Наред с произвеждането на позитивното действие на естествения порядък за постигането на позитивни резултати относно богатството в много пряки отношения С извежда и факторите, които способстват щото пазара да води до разширено нарастване на богатствата. Същият този механизъм като при тенджарите и тиганите способства за създаването на такива организационни форми, които дават възможност за многократно повишаване на ефективността от използването на ресурсите. С оприличава обществото на една огромна манифактура, макар че има разлика между манифактурно и пазарно разделение на труда. За да изведе значимостта на манифактурната капиталистична организация С дава пример с производството на кърфички и сравнява призводителността на едни манифактурен работник, специализирал се в определена операция и сравнява тази производителност с производителността на един супермайстор от А до Я.

Първата причина за нещо повишаването на ефикивността е че при многократното повтаряне на една операция може да се прави все по-бързо, качествено и ефективно.

Съкращаването на междуоперационното време

Тясната специализация и многократонто повтаряне предпоставя изобретяването на помощен инструментариум и на създаването на машини, които многократно повишават производителността на един работник.

Като цяло макар и да разглежда размяната Смит вижда монго важна взаимонимпулсираща се връзка между пазара и и разделението на трудя. Разделението на труда

Адам Смит

Може да се твърди, че Смит не само е баща на зрялата ик наука и класицизъм, а и на съвременната ик наука, макар че С ползва всичко позитивно от своите предшественици, както от Мерк, така и от Пети, Кене, Тюрго. Среща се с цалята школа на физиократите, но това ползване не е грубо и вулгарно, а творчески доразвива всичко добро от своите предшественици, ползва методологиатя, като преодолява всички тесни места – мерк атавизми, ограниченият характер на аграрния секотр на физиократите и успява в тези подобаващи условия на 18 век (Англия от аграрна се превръща в промишлена ик сила) успява да създаде една действително впечатляваща теоритична система, обхващащавсички страни са ик порцес, производството на богатството, потреблевнието и размянанта му. Смит като енциклопедична личност има намерение да изучи всички страни на човешката природа – всестранно, но успява само да анализира, да отрази две страни на тази природа – нравствената и икономическата. Първата природа, той отразява в пъровот си голямо произведение – Теория на нравствените чувства, които чете в Единбург и Гласгоу, където според него тази самостоятелна си нравствена природа, според него човек се мотивира от чувството за симпатия, съчувствие, взаимопомощ към другите индивиди. По друг начин стоят нещатата в стопанската природа на индивида. Там мотивацията на човешкото поведение се основава на користолюбието, чувството за егоизъм като основно произведение, което анализира тази страна на човешката природа, мотивирана от егоистични подбуди се отразява в „Богатството на народите на нациите”. Още тук у С се допуска един дуализъм, двойнственост в природата на човека между които той не вижда никаква връзка. В отношенията между хората човек е добър, докато при ик той се ръководи единствено от егоизма. Този индивид, който в своята стопанска дейност се ръководи от егоистичните си чувства С нарича хомоикономикс. С счита че в отличие от животните, хората се нуждаят един от друг в стремежа си и преследването на егоистичните интереси да подобряват своето благосъстояние. Те постоянно влизат в разменни отношения при преследването на своите егоистични интереси, указвайки един друг взаимноизгодни услуги на възмездни и еквивалентни начала.  Като правило при преследване на егоистичните интереси хомоикономикус се направлява от една invisible hand , която насочва усилията и енергията на тези индивиди при преследването на егоистичните интереси в посока, която даже те не са придвидили, която като цяло води до позтивни социални ефекти и резултати. Много по-добре, отколкото ако тези цели биха били преднамерено преследвани. Невидимата ръка – това е метафора на това удивително действие на пазарния механизъм и конкуренцията, които успяват да впрегнат в продуктивна посока иначе опасно социалните егоистични интереси. В този план невидимата ръка налага дисциплина на играчите на пазара, които преследват своите егоистични интереси, така щотот тези интереси да не нарушават интересите на другите, които също преследват егоистичните си интереси. Никой не може да получи по-висока цена за своите услуги от установеното пазарно-ценово равнище.

Пазарът е израз на свобода, на преследването на ег интереси и в същотот време невидимата ръка ограничава тази свобода до социално приемливи рамки. Невидимата ръка оказва какво и колко да се произвежда според нуждите на обществото. Днеска тиганите се оказва, че са по нужни от тенджарите. Това оказва влияние върху цените на тенджарите. Това е инфонмационен сигнал, че там има повече печалба и се мобилизират ресурси и се увеличава производството на тенджарите. Същевременно цените на тиганите спадат – това е сигнал за свиване на производството на тиганите и пренасочване на ресурсите, където е необходимо.

След като невидимата ръка постига такива резултати, видимата не трябва да и се бърка. Според него невидимата ръка не трябва да пречи на естествения порядък, който в карйн сметка се формира от преследването на егоистичните интереси. Държавата трябва да е нещо като нощна стража. Да способства, да съдейства за нормалното протичане на този естествен порядък. Тази невидима ръка води до възпроизвеждаща функция, която именно води до нарастване на богатството. Той разкрива действието на този механизъм.

Смит е бил внимателен за ролята на държавата. Той е наясно, че пазара има ред недостатъци. Не може да осигури ред много важни социални потребности – сигурност, здравеопазване, образование. Ето ни ролята на държавата. С развитието на обществото се появават ред други потребности, които пазарът трудно ги осигурява. То смята, че невидимата ръка води до задоволяване на блага, които са вредни – цигари, наркотици.

Изводите от анализа на закономерностите, на създаването, възпроизводството и разпределението на богатството, предписания за действия на държавно ниво С определя като нормативна среда на пол икономия. Такова едно предписание е държавата да опазва установения ред.

Като обща методолигическа база на Смит е материалистическата философия. Той ползва позитивната част от методите на своите предшественици и обхваща всички страни на икономическия процес. В същото време Смит допуска един дуализъм като при нравственото и стопанското начало у човека. В методологията дуализма има смисъл на разкъсване на индуктивния анализ от дедуктивния анализ. Напр визията на С за стст. Инд анализ е подход за търсене на природата, същността на дадено ик явление. Да кажем на цената. Същността на цената, нейната природа. По този път С стига до едно решение – стст се определя от труда. Втората стъпка е проверка, обяснение на цялото многообразие от цени с това теоритично обяснение. Когато не успее да се обясни по този начин, заради сложността, тъй като роля играят много фактори решението се поставя на изпитание. Смит стига до такъв момент и решава да мине на друго решение, по-близко до повърхността на ик практик, която той обяснява, което се различава от първото. Второто по-лесно обяснява явлението. Заради това той има 3 схващания за стст. От първото се отказва. От раздвоението на основните понятия следва раздвоения и в производните понятия. Затова цялата теория страда от вътрешна противоречивост.

Наред с произвеждането на позитивното действие на естествения порядък за постигането на позитивни резултати относно богатството в много пряки отношения С извежда и факторите, които способстват щото пазара да води до разширено нарастване на богатствата. Същият този механизъм като при тенджарите и тиганите способства за създаването на такива организационни форми, които дават възможност за многократно повишаване на ефективността от използването на ресурсите. С оприличава обществото на една огромна манифактура, макар че има разлика между манифактурно и пазарно разделение на труда. За да изведе значимостта на манифактурната капиталистична организация С дава пример с производството на кърфички и сравнява призводителността на едни манифактурен работник, специализирал се в определена операция и сравнява тази производителност с производителността на един супермайстор от А до Я.

Първата причина за нещо повишаването на ефикивността е че при многократното повтаряне на една операция може да се прави все по-бързо, качествено и ефективно.

Съкращаването на междуоперационното време

Тясната специализация и многократонто повтаряне предпоставя изобретяването на помощен инструментариум и на създаването на машини, които многократно повишават производителността на един работник.

Като цяло макар и да разглежда размяната Смит вижда монго важна взаимонимпулсираща се връзка между пазара и и разделението на трудя. Разделението на труда

Понятие за цена на Смит – стст коят се явява основа на цената. Преди да пристъпи към проблема за цената С се спира на стст, правейки по този начин разграничение между потребителна и разменна стст. Един път убозначаващ че стоковот благо има способност да удоволетворява човешки потребности и в това си качество той казва, че значението на стойността е като потребителна стойност. Способността на благото да удоволетворява човешки потребности със свойте полезни качества е потребителна стойност. Другото значение е разменната стст – благото има способността да се разменя за други стокови блага. Тази способност за възмездно разменяне се определя като разменна стст. В тази връзка той даже напипва едно портиворечие за стойността, а именно че има стокови блага, които са много полезни и с ниска разменна стойностт (хляб) и обратното – стокови блага с почти никаква потребителна стойност, но с много голяма разменна стойност (бижута).

Смит обаче не се задълбочава по този проблем и продължава проблема за стст по линията на разменната стойност – да разяснява характера на разменната стойност, като оставя настрана потребителната. В тази връзка Смит си задава 3 въпроса, на които си отговаря:

- Кое е истинското мерило на стст или кое определя стойността?

- Кои са съставните части на стойността?

- Коя е причината, щото фактическата(пазарната) цена да се отклонява или съвпада със своя естествен център – естествената цена.

По първия въпрос, отчитайки ролята на труда като основата на богатството, така че съвсем логично е да счете, че единствената мярка на стойността това е количеството труд за неговото производство и че размяната между стоковите блага се осъществява на базата на вложения труд за тяхното производство. Това опр се нарича Ортодоксално трудово определение. Даже има идея за обществения характер на стст – стст на еднотипните стокови блага се определя не от индивидуалните разходи на труд , а се определя от средните общественонеобходими разходи на труд. Има едно усредняване, което се признамва от пазара. Той обаче не развива тази идея но изказва подобна позиция в контекста на разбирането, че труда е мярка на стст. В осн на богатството е труда и че това с какво количество труд може да се разпорежда даден ик субект, той идентифицира с количеството богатство, с което той може да се разпорежда. Това той счита, че трябва да се отчете в разбирането му за стст. Освен това ясно е че при размяната на стоковите блага има обмяна на труд с труд. Оттук следва, че в крайна сметка стст на стоковото благо се определя от количеството труд, с което тя може да се разпорежда, което тя може да купи или че стст на стоковото благо А се определя от стст на купеното благо Б. Ст ст на стоката се определя от купуваемия труд, дотолкова доколкото в Б също има вложен труд. Формално когато има рязмяна разхода на труд е равен. Но това формално равенство не дава основание да поддържаме това схващане на Смит от купуваемия труд като правило. Или да не отчетем, че то влиза в противоречие с ОТС за стст. Не може, поради факта че има обмен, че стст на А се определя от стст на Б. Орт трудова теория стои на тезата, че обмен се осъществява, защото във тях има вложено количество труд. В самата размяна се определя пропорцията, но не и стст. Освен това в наемните отношения има покупко-продажба на труд.

Капиталиста предприемач купува труд. На това основание можем ли да кажем, че стст на купения труд определя стст на благото, произведено с този труд – Не, защото това означава, че стст на благото е равна на РЗ. Внаемните отношения е ясно, че купения труд не може да определя стст на това, което се произвежда.

По втория въпрос. При отговора на този въпрос Смит се отказва от трудовия принцип. Тук се демонстрира от дуализма на Смит, защото този принцип според него не действа, защото на сцената се появява капитала, собствеността върху земята, наемния труд и тези обстоятелства привнасят нови моменти в ценообразуването. Ако в примитивно състояние на обществото (просто стоково стопанство без да има капиталистически съотношения) всеки производител е собственик на резултата на труда. Цената на неговия продукт се регулира от разходите на труд за поризводство и тази цена е негов доход. Има съвпадение между разход на труд, цена и доход, стст.

В съвременното състояние за този доход, при наличието на капитал, почват да претендират 3 ма – собственика на капитала, на труда и на земята. Оттук след като стст се разпада на 3 дохода – печалба, РЗ, рента. То съставните части на стст са съответно РЗ, печалбата и рентата и че стст се формира от трите дохода и разбира се подобно на Пети, очевидно е че наред с трудовия фактор като стстобразуващи фактори, чиито възнаграждение са печалбата и рентата, наред с труда, са капиталовият и поземленият фактор. Но при това си разбиране за стойността от трите дохода, Смит изпада във едно положение на пропуск, който пропуск по-късно е наречен догмата на Смит. Според Смит стст се състои от трите дохода – РЗ, печ и рента. Цената трябва да възстантовява издръжките по производството и разбира се да носи доходи е собственик на реализирания продукт. Но цената по принцип има възпроизвеждаща функция. Тук цената се идентифицира със доходите. Какво се изпуска??? – аморт, мат. Изпускат се разходите за средства за производство. При това разбиране за стст и доколкото Смит се връща към тази си своя формула, той обръща внимание на 4-тия елемент, но я свежда до цената на тези 3 дохода.

Третият въпрос! По начало С счита, че само случайни фактори водят до отклоняването на цената от стст. Още на теоритично ниво я има тази възможностт при проблема за мерната функция на парите при Пети и това което Боагилбер усеща че при парите като опосредстваща мерна единица на стст има такава възможност. Смит допуска, че това отклонение е случайно. По-късно се остановява, че съвпадението е случайно, а разминаването е регуларно. Смит изрежда 3 случая, чрез които изразява действието на невидимата ръка:

- когато производството и предлагането надвишават търсенето, тогава фактическата цена ще клони към и под естествената цена, защото конкуренцията се ожесточава, което води до това, че за да се постигне реализация, някои от производителите са съгласни да продават до по-ниски цени, което води до смъкване до и под равнището на стст.

- когато имаме дефицит, тоест търсенето превишава предлагането, тогава цената се превишава естествената си стойност, заради конкуренцията между потребителите. Някои са склонни да платят в повече, отколкото е естествената цена, а другите не участват на пазара.

- когато имаме равновесие – пазарната съвпада или е близка до естествената цена.

Проблем за разпределението на стойността.  Основни версии на базата на първичното разпределение, които изясняват проблема за разпределението и начина на формиране на основните доходи са именно катоегориите РЗ, печалба и рента. Това са основните категории на разпределението.

РЗ Смит определя като единствен като единствен трудов доход.  Във контекста на трудовия принцип РЗ може да се представи по Смит като част от стст на продукта на труда, присвояван по силата на трудовия WTF?!? Тук забелязваме че РЗ е само част от трудовата стойност. Тоест се счита че РЗ е непълна отплата на трудовия разход. Но в контекста на схващането за 3-те дохода, тя пак е част от стойността, но вече като пълна отплата на трудовия фактор. Разглежда се като цена на трудовия фактор. Смит, както и Пети свързва цената на труда, независимо как ни се представя със стойността на средствата на съществуване на работниак и неговото семейство, но за разлика от пети Смит счита че мин средства за съществуване е най-долната граница под който минимум възпроизводството става трудно и почти невъзможно. Естественото равнище на РЗ той обвързва с движението на икономиката, с нейното развитие. Когато ик е в застой, тогава РЗ клони към и под мин средства за съществуване и дава пример с Китай и Индия, чиито икономики са били в застой, което обуславя равнището на РЗ до мин средства. При позитивно развитие на ик РЗ, вкл още една част над мин средства и величината на тази част зависи от движението на икономиката. Дава за пример САЩ, където РЗ е значително над мин средства за съществуване. Подобна връзка между РЗ освен с движението на икономиката има и с степента на натрупването на капитала, което е в права връзка с движението на икономиката.

Все пак невидимата ръка във всеки даден момент определя естественото равнище на РЗ като я свързва са демографското двежение. Високо равнище на икономиката, добри стандарти на живот, повишаване на раждаемостта, увеличава се предлагането на РС, което натиска РЗ надолу и обратното.

Смит е застъпник за висока РЗ, защото смята, че високата РЗ е мощен стимул за повишаване на производителността на труда, продуктивността на капитала, което резултира в равнища на печалбата (по-високи), което е фактор за натрупването на капитала, а натрупването на капитала е фактор за повишаване на търсенето на труда.

За Смит още когато се отказва от трудовия принцип, за него капитала и в този план печалбата и историческа категория (и идея си нямам какво написах....) Печалбата се представя като част стст на продукта на труда, която се присвоява по силата на частната собственост. Но ако печалбата се разгледа от контекста на 3-те дохода, тогава печалбата ни се представя като възнаграждение на ролята на капитала. По някакъв начин равни капитали привнасят равни печалби. Оттук идеята за ролята на капитала. Печалбата е възнаграждение на производителната роля на капитала. Усеща че има механизъм, които уравнява печалбите, така че капитала да има определяща, факторна и стойностна роля, така че печалбата се извежда от капитала.

Смит свързва лихвения процент от печалбата. Производителния предприемач ползва заемния капитал да го добави към собствения, с обединения капитал произвежда и  реализира стоката, а оттам и печалба и я споделя с този от който е получил заема – лихвен процент. Останалата част от поделената печалба смит нарича предприемачески доход. От гледна точка на 3-те, лихвения процент се представя като ....., а предприемаческия доход като възнаграждение на предприемача. При Смит връзката между печалба и лихвен процент е пряка, докато по начало базата на лихвения процент е печалбата, но той има самостоятелен живот и неговото ниво се определя от С и Д на заемния капитал.

Проблемът за рентата – по начало Смит, счита че рентния доход е паразитен доход. В рентните отношения, особено при ценообразуването на стоп продукция, действат ред фактори (ограниченост на земята) и там действат два основни монопола – на частната собственост и на стопанисването и усложняват ценообразуването. За да отговори на тази сложност той има няколко схващания

- Трудов принцип – рентата е част от стст от продукта на труда, която се присвоява възосновата на частната собственост. Понеже не може да се дообясни този излишък той минава схващането на рентата от 3-те дохода.

Рентата се разглежда като естествено възнаграждение от производителността на земята като производствен фактор.

Третото е обобщение на един частен случай като казва че рентата е монополна цена. Има такава монополна рента, но тя е частен случай. При тези земи с редки качества никакъво увеличение на труд и капитал не могат да увеличат производството.

Смит обобщава този случай че по начало рентата е свързана с монополно формиране на цената на продуктите на сел стоп.

По физиократски смит извежда 4-ти вариянт  - рентата е в резултат на производителността на земята и на плодородието, в смисъл че трудът в сел стоп, благодарение на природните сили е много по-производителен и поради това създава повече отколкото е е нужно на производителите.

Капиталът според Смит. Той има двойнствена визия.Един път той го определя като за стойност, коят има способността да самонараства като идеята за генератор на това самонарастване е трудът. Тоест това виждане на капитала е в контекста на трудовиата теория за стст. Тук обаче трябва да се обясни как тази капиталова стойност нараства от труда.

Неможейки да направи това С минава на друг възглед. По-натуралистично виждане, където капиталът се определя като запас – производствени запаси за производство и създаване на доход.

С стъпва на това си разбиране за капитала като цяло и в тази връзка, подобно на Кене, дава деленето на капитала като производствен и запасен на основен(постоянен) и оборотен капитал. Като критерият за делението на капитала на постоянен и оборотен не е този, който е при Кене – начина на осъществяване на оборота на отделните части на капитала (при кене). При Смит критерия е начинът на принасяне на печалбата от отделните части на капитала.

В постоянния капитал Смит вкл – сгради, съоръжения, средства за производство, в частта им като оръдия за производство и натрупаните умения у населението.

В оборотната част вкл парите, суровините и материалите и готовата стокова продукция.

Постоянният капитал не осъществява оборот, метаморфоза, движение, преминаване от една форма в друга и принася печалба посредством свиженията на оборотния капитал. Докато оборотния капитал осъществява оборот и се възвръща в ръцете на собствениците си и принася печалба както върху величината на постоянния капитал, така и върху собствената си величина. В това отношение Смит прави крачка назад по отношение на Кене.

Всеки индивидуален капитал е част от съвкупният обществен капитал. Обращението на индивидуалния капитал минава през реализацията на стоковия капитал. Със реализацията на стоковата продукция, на стоковата продукция (Парична, производителна, стокова форма и реализацията на тази стока е основа за по нататъшното функциониране на този капитал), доколкото индивидуалния стоков капитал са части на съвкупния стоков обществен капитал или съвк СП, то реализацията на този съвкупен стоков капитал, продукт минава през реализацията на неговите съставни части – отделните стокови индивидуални капитали. Индивидуалните стокови капитали, съответно съвк СП, се състои от множеството отделни стоки.

Стойностно и ценово отношение и съответние натурално отделната стока се състои от няколко елемента:

- стст, цената на стоковото благо трябва да възстановява издръжките при нейното производство (новосъздадена стст от труда, която се прибавя към стст на използваните средства за производство)

Цена = Средства за производство(суровини, материали, аморт изчисления) + прибавената стойност, която се разпада на две части – РЗ и печалба (и рента ако е от сел стоп).  C+V+P и при реализацията на цената на стоката тя трябва да възстанови издръжките по производството и да донесе приръст. Това, което важи за отделната стока се отнася и за отделния индивидуален стоков капитал, а от там и за съвк брутен продукт. Така че по стойност съвкупния стоков капитал ще се състои от :

* C + V + P , но този стоков продукт в натура е съвкупност от множество потребителни стойности. За една год е произведено опр кол стокови блага – това е съвк стоков капитал и неогавата стст структура е тази(горната). В този продукт по натура трябва да имаме произведени потребителни стойности, които да заменят използваните. Ползван е цимент – трябва да се произведе за да се възвърне. Другите части – това са потребителни стойности, които могат да се използват като доход за лична консумация. Това Смит показва, че го разбира и че е наясно с този начин на разбиране на съвкупния стоков катипал, продукт и че от реализацията на отделните стокови капитали зависи обращението на ССП. Смит въвежда две понятия

- брутен доход – това е продукта, поризведен за една година от нацията

- чист доход – това е тази част от Брутния доход, която може да се използва като доход за лична консумация, без тази част от брутния доход, която не може да се използва за лична консумация, а това са стокови блага, които могат да се използват за производително потребление. Това са тези продуктивни понятия, които внася Смит със стойностното и натуралиситичното им разбиране. По стст се дели на две част, на които съотвестват стойностни части, котио отговарят на стст на възмездените продукти и двата вида първични доходи – РЗ и Печ.

Следвайки тази логика, това означава, че във всяко едно национално стопанство, приложеният капитал се разпределя в отрасли, които произвеждат средства за производство и отрасли, които произвеждат предмети за лична консумация. Продукта на отраслите, произвеждащи средства за производство е тази част от брутния доход, която възмездява използваните средства за производство като цяло – С. По стст тази част има същата структура както всяка една обикновенна стока – C+V+P.

Другата група отрасли, произвежда, задвиждана от съответните капитали предмети за потребление, които могат да се използват за лична употреба. Ценовата структура на продукта на това потребление е същата – C+V+P.

Брутния доход всъщност се разпада на две направления, произвоеждащи средства за производство и средства за потребление. Оттук за да може да се осъществи реализацията на брутния обществен продукт, чрез отделните стокови капитали, то обращението зависи не само от обмена вътре между двете основни подразделение, а и от обмена между 2-те подразделения, за да се възстановят условията за същотот производство следващия период. .

Напр за произвеждащите машини, получават РЗ, която се счита за доход но не е и чрез обмена в другия сектор се превръщат в средства за лично потребление.

Реализацията и създаването на условия на просто възпроизводство зависи от обмена на продуктите на тези две поднаправления (колонките от таблицата). Но Смит въпреки тези продуктивни разсъждения сам си слага спирачка. Едно от разбиранията, че постянния капитал не осъществява оборот и в крайна сметка пак се връща от това определение на стст за трите дохода, което пренесено като опр за брутен доход, той го изхвърля - C. Той е наясно, че става нещо. Наясно е че този елемент не може да се използва като доход и стига до извода че тази част може да се използва като доход (РЗ) но това което той е произвел не може да се използва като доход, а в същото време този продук трябва да се размени с другите сектори за техните нужди.

Даже признава, че има 4-ти елемент(C+V+P+R) също се разпада на C=V+P+R ( става въпрос за кон в сел стоп)

Още един проблем. Преследва природата или източниците на богатствата. В тази връзка възниква един очевиден въпрос, доколкото е ясно, че има виодве труд, които са моного полезни, но не могат да се отъждествят като производителни. От там идва въпроса кой е производителен и непроизводителен труд – всички видове труд са полезни, но не всички са производителни. И Тук той дава две визии.

Първият критерии- производителен труд е този, който създава стойност, този за, които е изразходван капитал, а непроизводителен е този за който е изразходван доход. Напр производителен е този на кърфичаря (ROFL), но ако е домашен слуга и шие дрехи на своя господар не е производителен, защото за него се изразходва доход. По тази логика трудът на този работник не е производителен. Тук може да се спори. Един музикант – полезна работа, но не може да се каже, че този труд е производителено, но по схемата на Смит за разход на капитал се превръща в производителен.(музикант = манифактурен работник, влага се капитал и се получава печалба).

Затова Смит минава на второ виждане за производителен труд (Вие слушайте какво говоря, а не какво ми правят ръцете... ROFLMAO xD). За производителен се счита този труд, чиито резултати имат определн живот от момента на тяхното производство, а непроизвоидтелен се тези видове труд, чиито резултати се консумират в момента на тяхното производство. Или от производителните дейности се изключва всички видове труд, които създават услуги. Но така или иначе поставяме въпроса и Смит за времето си смело посочва ред професии, които са полузни, престижни, но в края на крайщата се оказват непроизводителни(чиновници, полиция, армия, лукари, духовници, преподаватели, актьори, дворцови слуги). Тук идеята е че тези видове труд, макар и полезни, те се поддържат на едно ниво, а производителните да се разширяват.

Дейвид Рикардо

Той се счита за един от най-ключовите последователи на Смит, който се определя подобно на Смит като теоретик икономист, отразил манифактурното развитие в Англия, така и рикардо се определя като теоритик учен, който отразява индустриялоното развитие в Англия. При това следвайки ик либерализъм на смит заключава че осъществяването на индустриялния преврат е възможен на базата на преследването на егоистичния интерес, но в контекста на промишлената печалба. За Р стопанският стимул се свързва с промишлената печабла. Затова той се определя като икономист на индустриялното развитие на англия от позицията на пормишлената печалба. Рикардо си поставя задачата да развие Смит, да обогати Смит като очисти неговата теория от дуализма му или да монизира ик теория на базата на трудовия принцип на стойността. Рикардо ползва творчески абстрактно-дедуктивния подход, даже издига абстракцията на по-високо ниво, очиствайки абстракцията от тези исторически препратки, които виждаме у Смит. При това той привнася в този анализ елемента на количествения анализ и следвайки тази връзка – количествените параметри на ик категории, взаимната зависимост между икономическите категории и явления. Макар че по принцип той приема разбирането на Смит за предмета на икономическата наука, той поставя акцент върху законите и количествените измерения на измерване на стойността и богатството. Редуцира ик наука в рамките на проблема за разпределението на богатството.

Биография на Рикардо – потомък на еврей, гонени от Испания. Една част от предците му остават в Холандия, баща му отива в Англия. Първоначално е крупен търговец, след това брокер. Става един от дванадесетте еврей, допуснати до лондонското сити. Рикардо учи известно време при чичо си в амстердам, а след това помага на баща сис със брокерската дейност. Понеже той се справя добре с брокерството, той му възлага важни сделки. Към 20-тата си годишнина се влюбва за момиче от нееврейски произход. По традиция това предпоставя напрежение във фамилията и пред Рикардо възниква въпроса момичето или подкрепата на семейството и парите. Той избира момичето, даже приема християнската религия, но остава почти без пари. За 5 години играейки на борсата, той натрупва едно значимо състояние на около 25 год(от 800 панунда на над 1 млн). Приключва с брокерската дейност, купува имение. Става крупен поземлен собственик, рентиер. Това му позволява да се занивмава със научна дейност. Запознава се със Смит, Малтус. По съвета на приятеля си Джеймс Мил, той написва своето основно произведение – „ Принципи на икономическата политика и данъчното облагане” -1717. Първите проблеми с които се занимава Р са свързани с парите и паричното обращение и са във връзка с едно действие на англииската банка в края на века. Това действие на банката е свързано с това, че тя спира обезпечаването на книжните пари със пълноценни пари. Което означава обезценяване на книжните и поскъпване на златото с 20%, което внася напрежение в нормалното функциониране на икономиката. По този проблем Р взима отношение, където се изказва за връщане към златния стандарт, по този начин стабилизиране на покупателната способност на парите и избягване на тяхното обезценяване. Този проблем занимава рикардо до края на живота му. Изказва предложение за лишаване на англииската банка от функциите на ЦБ и за да може обращението да бъде по контролирано предлага да се съсздаде ЦБ по-свързана с управлението на страната. Той става специалист, неговото мнение се уважава и правителството дори се съобразява с тях.

Друг въпрос е дискусията, в която той взима страна около т.нар. житни закони, въведени след наполеоновите войни, ограничаващи евтиния внос на зърно в конт европа като дискусията се разширява в за и против икономическия протекционизъм и либерализъм. Рикардо взима страна като счита че протекционизма и житните закони са в полза единствено на рентиероството и във вреда на печалбата, защото поддържането на високи цени на зърното, подържа високи цени като цяло на сел стоп продукти. Високите цени обслужват високите рентиерски доходи. Високите цени на зърното са фактор за поддържане на високо равнище на РЗ и всичко това е в ущърб на промишлената печалба. Затова той е в против на тези закони, за отмяната им, които уж са въведени на нац производство. Да това ще е в ущърб на рентата, но това ще доведе и до намаляване на РЗ и ще увеличи печалбата, която е източник на натрупване на капитала. В книгата си обаче, той си поставя задачата да изгради една икономическа теория, следвайки Смит, на базата на трудовия принцип на стойността.

Проблема за стойността – подобно на Смит той разграничава потребителна от разменна стст, но твоа разграничение той прави за да подчертае че потребителната стст е първото необходимо условие за проявление на разменната стст. Стоково благо, което няма потребителна стст няма способността да се разменя. Но в същотот време обстоятелството че стоковите блага се различават по свойте потребителски характеристики, че много блага имат висока потребителна стст и ниска разменна стст и обратно му служи за аргумент да утвърждава, че поради това потребителната стст не може да служи за мярка на тази разменна стст. Такава мярка е труда. Количеството труд за производстов на стоковите блага и възостнова на това количество се осъществява размянаната. Пак в тази насока той отхвърля виждането на Смит свързано с купуваемия труд, определянето на 3-те дохода, като подчертава че независимо от развитието на обществото един принцип не може да се променя. Само би трябвало да се променя неговото провяление. Именно това е задачата на рикардо-  да обясни усложненото проявление. Той отхвърля субективната полезност. При това голямо многообразие не може да има единна стст и всеки ще си има индивидулана оценка (тука нещо изтървах).

На практика рикардо отхвърля и редкостта като определител на стст, макар че в определени граници я признава. Как? Два са определителите на стст. Единият е редкостта, а другият труда. Но редкостта е регулатор на стст само за тези стокови блага, които имат уникален характер, които са невъзпроизводими, чието количество никакъв добавъчен труд и капитал не могат да увеличат. При това тези уникални стокови блага заемат много малък относителен дял от общатата маса на потребяваните стоки. И затова те могат да правя т изключение. Масата стокови блага, които се потребяват от населението ежедневно преж живота им са стокови блага, чията стст се определя от разхода на труд за тяхното производство, измерено в работно време и това определя величината на стст.

Рикардо обръща внимание, подобно на Пети, на взаимовръзката между производителност на труда и стст. Ясно е че когато продуктивността е по-висока то разхода за производството на единица е по-ниска. Тоест връзката между стст и продуктивност е обратна. Той обръща внимание на това обстоятелството, защото еднотихпни стокови блага се произвеждат при различна производителност, но имат еднаква стст. Оттук и въпроса кой труд регурила стст на еднотипните стокови блага – обществено-необходимя труд.Рикардо стига до понятието необходим труд, като счита че необходимият труд регулира стст на еднотипните стокови блага, а необходимият труд според него е този труд, които се разходва при най-неблагоприятни условия или най-непродуктивния труд. Регулатор на стст при смит са средната производителност. При рикардо е най-ниското ниво.

Напр нека да се произвеждат обувки, които се реализират на една и съща цена да се произвеждат в различни условия – машинно, но понеже то не е достатъчно трябва и манифактурно производство и на занаятчииското. Машинно – 2часа, манифактурни условия-5часа, занаятчииство – 7 часа. Обувките произведени за 2 часа ще се реализират по стст и цена по разход 7 часа. Продукта на ман производство ще се реализира на стст, определена от необходимия раход на труд от 7 часа. Ясно е че първите ще са в най-изгодна позиция.

Рикардо предвид нарастването на производителната част на капитала е наясно, че този капитал, вложен в средства за производстов има отношение към стст. Той стои на позицията, че труда създава стст. Живия труд създава новата стст като към нея добавя стст на използваните за производство капитал. Живият труд създава нова стст, коят може да се разпадне на РЗ и печалба и към тази стст се добавя стст на ползваните средства за производство. Само по този начин капитала участва в пълната стст на стст, но с констнанта – колокото е бил в началото и колокото е ползван, толкова се добавя. В този план Р отхвърля идеята на Смит, където капитала има стстобразуваща роля. Той участва със своята стст в стст на новосъздадената продукция. Той отхвърля и стстсобразуващата роля на земята.

Рикардо поставя въпросда за конкуренцията между капиталите и формирането на една цена. Рикардо както и смит има понятие за естествена цена. Ест цена е базата около която гравитира пазарната цена. Рикардо описва един много важен механизъм на пазарната ик. за свеждане на пазаранат цена към своя естествен център чрез конкуренцията на притежателите на капитали и уравняването на печалбата от капитала така щотот равни капитали независимо от това какво количество труд привеждат в употребва дават равни резултати и се формира една величина на ест цена, която зависи от капитала, а не от труда.  Според него капиталистите страдат от нагон за най-изгодно вложение на капитала. Това е така, това е очевидно. По най-изгодния начин като се орентира от равнищетот на цената и печалбата. Този нагон води до конкуренция при която се получава един перманентен процес при която се приливат капитали от по-нискодоходни към по-високодоходни капитали чрез цената. За самото преливане способства развитата кредитна система, макар че може да се премине и физически, но много рядко. При този процес на постоянно преливане на капитали се получава уравняване на ефекта от капиталовото приложение в частта на печалбата така щотот равни капитали привнасят равни печалби. Печалбата е елемент на цената и когато тя е уравнена според този принцип, включена като елемент на естествената цена тя количествено не съотвестства на това, което индивидуалните капитали и кол труд което те задвижват. Р макар и да описва този механизъм на конкуренцията, да вижда през описването докъде води тоази конкуренция, до формираен на една цена, която би трябвало да е според труда, тя количествено се отличава от ест цена според труда.

Проблемите на разпределението доколкото Рикардо е считал че те имат приоритетно значение. Това са всъщност изясняване проблемите на категориите на първичното разпределение каквито са РЗ , печалбата и рентата.

РЗ – РЗ както своите предшественици Рикардо счита като цена на труда. Споерд него труда има пазарна и естествена цена. Ест цена това е обективната основа на РЗ, стст на труда около която гравитира пазарната цена, която е фактическата.

Ест цена Р свързва с необходимото, със стст на необходимото количество средства за съществуване на работника и неговото семейстов, така щото работническтото съсловие нито да се увеличава нито да се намалява. Щом е така то величината на ест цена ще зависи от стст на средствата за съществуване. Ако има вдижение на тази стст, то означавя, че и ест цена ще се променя.

Закон за РЗ – механизмът на свеждането на пазарната цена към ест цена. Този механизъм Р обяснява през търсенето и предлагането на труда, ползвайки теорията на Малтус за народонаселението. Наред с това като фактор,к оито има значение за този механизъм той вкл и има в предвид ограничеността на годната за обработка на земята и закон за.... . Ако пазарната цена на труда в даден момент е по-висока от естествената, тогава според Р жизнения стандарт на раб население е добър, те благоденстват, което води до повишаване на раждаемостта и нарастване на работническото население. Това води до нарастване на предлагането на труда. В същото време нарасналото население е фактор за нарастващо търсене на сел стоп средства за живот. Това нараснало търсене води до нарастване на цените на сел стоп средства за живот и стимулира, за да могат да се удоволетворят реалните потребности, въвеждането на нови по-непродуктивни категории сел стоп земи, доколкото годната сел стоп земя е ограничена и в аграрния сектор действа закона за намаляващата плодородност на земята. Вкл на по-непродуктивна земя, предвид теорията на Рикардо стст регулиращите разходи стават разходите в тези нововъведени и най-непродуктивните земи, което като цяло води до стст нарастване на средствата за съществуване. А стст ръст на средствата на живот е фактор за стст ръст на РЗ. Всичко това демотивира капитала, търсенето на труд намалява, има натиск на предлагането на труд и всичко това води до намаляване на пазарната цена на труда до и даже под ест цена. Тогава работническото население бедства, стандарта е нисък, раждаемостта пада, смъртността е висока, което намалява натиска над пазара на труда и паз цена на труда започва да клони към ест цена.

Рикардо при това описание на формирането на РЗ обаче се сблъсква с един теоритичен проблем, които опровергава трудовата теория за стст, а той се основава на нея и се стреми да я отвърди.

Определя ест цена на труда с трудовата стст на средствата на живот, което поставя един въпрос. Очевидно не може стст на труда да се определя с труда. Въпроса е дали труд дали макар и той да създава стст той има стст и дали изобщо категорията труд трябва да се свързва с РЗ. В това отношение Маркс решава този въпрс като въвежда ново понятие. За него труда няма стст, а се купува и продава не труд, а способност на труд – РС. Решението да се въведе такава категория идва от тези противоречия.

Затова Р минава към търсенето и предлагането като определи цената на труда. Освен това при обмена между труда и капитала, които Р проследява, че той се осъществява на пазарни начала, забелязва че всъщност еквивалентността на размяната според равностойността се нарушава. В сделката, която уж е перфектна, единия получава повече стст, от която плаща. Предприемача плаща РЗ, а получава повече продукт. Тук се нарушава еквивалентността при размяната и трудовия принцип е по-скоро изключение, отколкото правило.

Печалба - Рикардо не се отказва от трудовия принцип и при неговата теория за печалбата. Печалбата, от гледна точка на тр принцип Р разбира като част от стст на продукта на труда, присвоявана по силата на частната собственост върху капитала. Очевидно имаме противопоставяне на доходите и няма хармония между тях. По тази причина Хенри Чарлз Кери обявява Рикардо за комунист и за подпалвач на класова война.

Печалбата е този мощен стимул за развитието на обществото. Заслугите на Рикардо са свързани с изясняване, извеждане, описване на средната норма на печалбата и обяснявайки този факт от живота, защо равни капитали привнасят равни печалби, независимо какво кол труд задвижват. Още един проблем, които разяснява Р е тенденцията на средната норма на печалбата към намаление.

Формиране на средна норма на печалбата – Р има понятие за ест цена и обяснява как паз се свежда към ест от нагона на всеки притежател на капитала най-изгодно да вложи капитала си. В крайна сметка се получава постоянно преливане на капаитали от по-ниско към по-високо доходни отрасли, при окето има уравняване на приноса, печалбата от капиталите, независимо от техния принос, от задвижваното количество труд от отделни капитали, така щотот равин капитали привнасят равни печалби, която печ като елемент от цената количествено така я променя, щото тя не съвпада с тази ест цена, която би трябвало да е според труда. В крайна сметка тази норма коренстордира през конкуренцията с капитала, а не с труда, който създава стст. Това е втория препъникамък за Рикардо.

Нека да вземем три еднакви капитала – А =100, Б = 100, В = 100. Нека А е приложен във HiTech сектор и следва че разходите за скъпоструващи машини ще е по-висок и се влагат 80 за средства и 20 за РЗ. Предполагаме, че трудът създава нова стст която е двойно по-голяма от разходите за труд – РЗ. Според трудовата теория живия труд ще създаде нова стст от 20 + добавените до използваните до средствата за производство. Създава се общо 120.

Б – 70 са вложени в средства за производстов и 30 за рз + 30 произведени = 130

В – нискотехн 20+80+80=180

Те създават различни индивидуални норми на печалба. Според механизма на нагона капиталите от А и Б ще се насочат към отрасъла на В. Увеличаване на производство, предлагането превишава търсенето, цената намалява. Започне ли да намалява цената се прехвърла капитала в Б. Именно чрез този принцип и конкуренцията  нормата на печалбата се уравнява. Средната норма на печалбата от тази конкуренция е 43 или естествената цена ще получи това числово изражение, която е различна от индивидуалната, което показва, че трудовия принцип не действа.

Капитала и конкуренцията имато отношение за формирането на печалбата, а не труда. Конкуренцията е мощен фактор за презарзпределение на индивидуалните стст между притежателите на капитали.

Другият въпрес е за обяснението на факта за тенденцията на спада на уравнената средна норма. Р обяснява спада с позитивното движение на рентата.

Рента – Р също обяснява рентата с трудовията принцип, отчитайки обаче подобно на Смит, че в аграрния сектор действа монопола на частната собстевност на земята. Той свързва обяснението на рентата с закона за народонаселението на малтус и намяляването на призводителността на земята.

При едно и също техонологично ниво и добавъчно вложение на труд и каптил в едно и също парче земя прирастът е по-малък с всяко следващо вложение и се стига до момента, в който няма прираст. Ако технологиите се подобрят може да се правят вложения. Този закон обяснява защо от 1 декар не може да се изхрани населението на земята.

Р също отчита ограничеността на годната за обработка земя и това е естествена даденост и тя не може да се преодолее. Затова за задоволяване на нуждите на населението, обикновенно в стоп оборот се вкл различни по своята производителност катоегории земи. Най-плодородни, но те не са достатъчни, по-малко плодородни и още една. Според трудовото разбиране за стст и труда, който регулира стст на еднотипните стокови блага то труда в най-неплодородната земя ще определя паз стст. Затова в първа и втора категория стст и цената ще се формира една добавъчна печалба, която добавъчна печалба над средната се присвоява от поземлените собственици под формата на поземлена рента. Трета(последната) категория не принася рента. Предвид на растежа на насерението и разрастването на търсенето на средства за живот се налага да се включат и по-ниско плодородни земи. Следователно разходите на труд и капитал за единица труд в 4-та категория ще започнат да регулират равнището на цената на продукцията в 1 2 и 3, което означава, че 3-та кат ще започне да привнася рента и т.н. Очевидно с това движение ценита на сел стоп изделия постоянно ще расте, което обуславя и общия ръст на рентата. Рентата е добавъчна печалба над печалбата, което е в нейн ущърб. Това вкл на нископродуктивни земи и ръста на рентата обяснява движението на нормата на печалба надолу.

В този план Р е критик на рентата и отстоява ик либерализъм и е против ик протекционизъм в контекста на житните закони. Според тях се стопира вноса на зърно от конт евр, което е по-евтино и така се облагодетелстват рентиерите. А разрешаването на внос ще извади от употреба най-нископрод земи, ще падне цената на РЗ, заради ниската цена на средствата за живот, оттам ще се увеличи нормата, а от там и натрупването на капитала и движението му и движение на ик напред.

Най-нископрд земи не принасят рента. На практика и те принасят на техните собстевници рента, което поставя въпроса за така наречената абсолютна рента – да се обясни механизма на формиране на излишъка (рентата) и в най-нископродуктивните земи.

Проблема за ролята на предимствата в националната специализация в производството и ползването на тези предимства във външаната търговия издига още Смит. Той счита, че нациите е редно да развиват производства там, където имат абсолютни предимства (за най-малко производствени разходи за единица прод) и на тази база да ползавт изгодите на външнотърг обем и в същотот време да внасят продукция отвън на същия принцип, ако тази прод би била твърде скъпа за производство.

Р счита, че сепциализацията се развива на базата на относителни предимства. Р дава следният пример – нека Англия да годишно да се произвежда необходимото количество плат с труда на 100 работника и за задоволяване на от вино с труда на 120 работника. Нека Португалия също действа по това направление, но тя за тази цел ползва 90 работника за текстил и 80 за вино. П има абсолютни предимства и по двете. Механизмът за преливане на капиталите продължава да действа и невидимата ръка казва на англичаните, че имат относително предимство в производство на плат отколкото на вино, а нагона за ефективно влагане на капитла следва че се прелива капитал в производството на плат и заради провишеното производство и ефективнот се произвежда излишък, който се търгува с Португалия за вино. Ефекта действа и в Португалия – по-ефективно е за капитала да се пренасочат ресурсите в по-ефективното производство (от плата към виното) и увеличеното производство да се търгува за плата и ефекта за Португалия е 10, за англия 20, общо 30. Налага се специализация и се ползват изгодите на международната търговия.(

Възгледа на Р за автоматично изравняване на външнотърг баланс. Той е свързан с трансформация на трудовото разбиране на Рикардо за парите. По начало, изхождайки от трудовия принцип покупателната стст на парите се свързват с тяхната вътрешна трудова стст. Златото е 15 пъти по-скъп от среброто, защото е 15 пъти по-трудоемко. Счита че предвид на това количеството пари се обуславя от сумата на стоковите цени в отношение към честотата на обращение. Трансформацията във визията му за парите идва от това, че Р не приема една теза в трудовото разбиране на парите, че когато по някаква причина парите в обращение се увеличават спрямо сумата на стоковите цени, то тези излишни пари според трудовата теория автоматично излизат от обращение. Рикардо не приема това, а смята, че те остават в обращение. Той смята, че ако по някаква причина пълноценните пари се увилчават спрямо сумата на стоковите цени, то тези стокови блага и тяхната стойност ще се изразява в по-голяма парична стст, при което цените ще се нагодят към това количество и ще се увеличат. Ако по някаква причина тези пълноценни пари намалеят, то по-голяма стокова сума ще се мери с по-малка парична маса, при което стоковите цени ще намаляват. Или има права зависимост. По тази логика Р се плъзга към принципа на количествената теория на парите, където покупателната стст на парите се обяснява с тяхното количество.

Оттук на опонентите на външнотърг обмен, които считат, че този свободен обмен би довел до дисбаланс Р отговаря по следния начин, че пазара автотично ще изрази външнотърг баланс. Как? Нека англия поддържа активен търговски баланс. Паричната маса в страната нараства, стоковите цени се увеличават, с което се стимулира вноса, обратно на износа, който Англия е поддържала. Почва да се сменя тенденцията. Ако тази тенденция продължи ще има изравняване на търговския баланс, но ако тя продължи и англия има пасивен търговски баланс. Изтичат парите от страната, което води до намаляване на паричната маса в обращение, намаляват цените и това е сигнал за износ (по-ниски от външните).

Въпроса за реализацията и кризата – по времето на Р, един икономист Симон Някойси поставя един въпрос за жизнеспособността на пазарно-кап стопанство, а и менно стигайки до извода, че при определени условия може да се стигне до перманентна криза на свръхпроизводството, което се свързва с вътрешно присъщи свойства на паз-кап стоп. От позиция на рентиерството е възможно това, докато Рикардо и Сей застават на позицията на идеализацията на пазара, че тази възможност не съществува. Рикардо ползва закона на Сей за реализацията, че криза на свръхрпоизводството не може да се получи. Логиката на Р и С идва от логиката на натуралното стопанство и логиката на непросредствения продуктообмен. При тази логика се елиминира посредническата роля на парите. Хората произвеждат, за да задоволяват своите естествени нужди. По тази логика всеки произвежда, за да потребява, за да разменя, но за да купи, за да потреби. Ограничение на задоволяване на потребностите идва от производството, но в условията на пазарното спотанство, където има стимула от печалбата, нито един капитал няма начин да не намери своето приложение. Със самото производство се създават доходите, които да абсорбират това производство. Всеки продава, за да купува, всеки потребява това, което купува. Хората купуват пари, чрез продажбата на стоката, която са произвели и чрез закупените пари, разменят за необходима стока. Оттам идва и тезата, че е невъзможно да се стигне до теза на свърхпроизводство – функциите на парите като средство за размяна.

Рикардо допуска частично свръхрпоизводство, който се свързва с механизма на преливане на капиталите. Произвоежда се повече, отколкото се търси, тогава цените падат, бягство от тези сфери, намаляване на производството до параметрите на търсенето. В крайна сметка този механизъм не позволява да се произведе повече, отколкото може да се абсорбира.

Томъс Робърт Малтус

Той е съвременник на Рикардо, но в този порядък М заема особено масто в икономическата класика. Не защото, подобно на Смит, по принцип анализира и изследва обективните закони на производство, разпределиние на богатството. Същност това го приобщава към класиката, но не го прави по особен. Не защото следвайки Смит по основа на стст той се стреми да премахне дуализма. В отрицание на друг един смитиянец – Рикардо, в стремежа си да намери решение на проблема на стст пак на базата на Смит.

Особеното което отличава Малтус е, че не се противопоставя, изхождайки от позициите на печалбата, на водещата бизнескласа, чиито интерес съвпада с обществения, не се противопоставя на тази класа, която със своя доход, отнема част от този стимул, каквато е печалбата и по която причина Рикардо и Смит се противопоставят на арендаторите. Напротив безпрепятственото развитие на пазарната система според него е невъзможно без удоволетворяването на интереса на лендлордовската аристокрация и на рентата. Това пристрастие и привързването на тази група с безпрепятственото развитие на развитието на икономиката му отрежда особено място в икономическата теория. Даже оригиналната му теория за народонаселението, която ползват и други автори като методологическа база, а и той при извеждането на ред категории в стоп живот, не го диференциарт както тази позиция относно поземлената аристокрация. Това не е изненадващо, тъй като самият той е наследствен аристократ.

Учи в Кеймбридж, палав студент, но отличен. Имал е дефект в говора, но получава отличен по риторика. Той живее във времето, когато Англия се развива много бързо (икономика, натрупване на богатството), като в същото време се наблюдава засилена диференцияция на обществото, обедняването на активните класи. Голям отзвук дават и събитията във Франция, има няколко години слаби реколти, което предизвиква селски бунтове, което довежда до въвеждането на закони, подпомагащи бедните. Това е среда за налагане на анархо комунистически идей, които предлагат модел без частна собственост и др. Тоест вскички беди се вменяват в причина на пазароното стопанство.

Това провокира Малтус да отговори на подобни идей и да отговори в един труд Опит върху закона за народонаселението, където тази диференцияция, нищета, безработица, ниското равнище на РЗ, той извежда от един естествен закон – закона за народонаселението, който основно е свързан с генетично генерираната диспропорция между движението на населението и вдижението на ресурсите за живот.

Тези въпроси не са от времето на Малтус, той не ги открива. Въпросите за оптималното съотношение между населението и ресурсите поставят още древните гърци. Подобни проблеми са занимавали и Църквата в Средновековието, тъй като проблема за глада тогава е седял на дневен ред. Този проблем се е поставял и във връзка с големите епидемии, които обезлюдявали населението. Търсила се е числова зависимост между населението и ресурсите за препитанието. Във второто си издание той отчита критиката на неговите колеги, но заслугата му е че систематизира този проблем и поставя внимание върху него.

Панфлета изненадва Малтус, който намира поддръжници, които виждат в неговата теория решение на много проблеми, но и много противници. Това е така, защото в теорията в общи линии без много съчувствие, безпристрастно се засягат проблеми, които късаят всеки индивид в най-съкровенната част на неговото съзнание и душа. Даже до дъното на неговите най-съкровени инстинкти.

В тази теория има малко теория. Важни са изводите, които се правят. Неговите тези са:

Населението неизбежно се ограничава от средствата за съществуване.

Населението неизбежно нараства там, където не среща непреодолими препятствия. Тези препятствия като основен ограничител е оскъдността биват:

- задържащи растежа на населението

- унищожителни – унищожаващи вече налично население

Като тези две основни групи се проявяват в три форми, като нравствено убоздаване, пороци и нещястия.

Нравственото убоздаване и част от пороците имат задържащ ефект, докато част от другите пороци и групите на нещастията биват с унищожителен характер.

Според М естествените закони, които регулират популациите във флората и фауната са напълно валидни и за човешкия род. Само че проявлението на този закон приема по-усложнени форми социално-икономически форми. Малтус прави опит да докаже това твърдение като изследва различни скорости на движение на анселението в различни части на света. За хората според него те се подчиняват за инстинкта си за самосъхранение и нагона за размножаване. Този нагон е в основата на движението на населението. Изследвайки скоростите, той взима за типично движението на населението за 150 години , където населението не среща особени препятствия за своето движение. Той е изследвал и по-бързи и по-бавни, но взима това за типично и установява, че населението на всеки 25 години се удвоява. Тоест този темп на растеж, който М взема за типичен при тези условия всъщност този темп се осъществява на принципа на геометричната прогресия. Това се приема като принцип в скоростта на развитие на населението. Не така обаче се оправля движението на ресурсите за препитание, защото в аграрния сектор, където се произвеждат средствата за живот, нормите за производство са ограничени. Там действа закона за намаляваща плодородност на земята. И М, за да докаже законите, той предполага, че предвид ограничението цялата земя ще се включи в производството и тогава производството ще се регулира изцяло от този закон (ЗНВПФ). Предполага се, че в даден момент няма да има прираст. Ето защо според М по никой начин не може да се твърди, че движението на ресурсите за препитание може да следва тези принципите на движение, които се наблюдават при движението на населението. Даже ако за 25 год период, когато населението на дадена страна се увеличи двойно, производството на ресурси за препитание се постигне двойно увеличение, то при следващия 25 год пер, когато населението пак це се удвои, то по никий начин не може да се постигне двойно увеличение на производството, даже и ако се отчете НТП. В най-добрия случай движението на ресурсите за живот биха слудвали принципа на аритметичната прогресия. Като се съпоставят двете прогресии става очевадно, че диспропорцията между броя на населението и ресурсите за препитание ще се задълбочава.

Оттук М прави генералния извод, че основата на диференцияцията на обществото, на бедността, на мизерията, безработицата стои Закона за народонаселението. Според него на ЗН не може да се противодейства. В човешката история са доминирали преди всичко унищожителните събития. В по-цивилизованата част се появява, но все още с малко действие нравственото обуздаване. М счита за собствена заслуга, че посочва нравственото обуздаване най-приемливият начин за съобразяване със закона и избягване на най-разрушителните му дуйствия – проявата на унищожителните препятствия.

Нравственото обуздаване М разбира като саморегулация, като осъзната нобходимост от всеки индивид, на индивидуално ниво за овладяване от всеки един индивид на нагона за размножаване и съобразяване на този нагон със ресурсите за обезпечаване на това възпроизводство. Ако хората не правят това те предопределят мизерната съдба на най-съкопото – на своето поколение. Те го обричат на нещастие, глад, мизерия и смърт. „Човек, дошъл на заетият вече свят няма право на препитание, ако родителите му не могат да го изхранят и ако обществото не се нуждае от неговия труд. Той няма място на тази земя. При... учебник” . В това се състои сърцевината на нравственот обуздаване. Спазването на нравствените закони, семейно планиране, оттук и важността на решението за брак, важността на решението за сексуален акт, презиране на безразборния секс.

Другата група на препятствия, каквито са пороците (задържащи и унищожителни)... Към тази група на пороците в една или друга степен способстват за ограничавне на ражадемостта. Например компроментирането или разпадането на брачната институцияв една или друга степен се отразява в ограничаване на раждаемостта. Да кажем... примери от улицата ще вземем... проституцията според М се извежда от нуждата, а самите проститутки са клети жертви на този порок. Всяко едно интервю с тези жрици на околовръстното... Даже и на елитините мотива е един и същ ROFL :D.

Има пороци, които могат да преминат в групата на унищожителните. Даже групата на унищожителните води до съкращаване на населението. Войната е средство за решаване на диспропорцията създадена между населението и ресурсите у едно племе, страна за сметка на друга. Даже и в националноосвободителните войни става въпрос за ресурси. Към унищожителните М включва и големите епидемии. Те са свързани с тази диспропорция – пренаселеност и ресурси за препитание.

Според М законът има мощно влияние за развитие на цивилизацията в смисъв, че постоянно създаващата се диспропорция между население и ресурси, напрежението на потребностите стимулират към енергия за ликвидиране на тази диспропорция. Малтус обаче е съгласен, че плодовете на цивилизацията не се разпределят равномерно. Според него тази диференцияция е обективно обусловена и тя не може да се ликвидира, така както претендират представителите на социалните утопически идей, посредством революции и създаването на такова общество. Ако се допусне съществуването на такова общество, при това положение закона продължава да действа и след някой друг четвърт век населението ще стигне до такива размери, при които диспропорцията ще е се разреши по пътя на правото на силния. Това общество ще бъде унищожено по естествен път и неравенството ще се възстанови. Малтус признава че закона късае предмно по-бедните слоеве, по-нисшите.

Теорията на М не е насочена срещу растежа на населението. Неговите опоненти считат точно това. М счита, че ако ръста на населението се осигурява спокойно, ако този ръст на населението се следва от същия ръст на ресурсите. Но поради границите на производството от планетарната ограниченост, той все пак не предполага че ще се стигне някога до този праг.

Проблемът, който поставя М е изключително сериозен и актуален, защото проблемът за изхранването, защото ако Европа е решила проблема с глада преди около 150, 200 години, това не се отнася за другите части на земята. Сперд последните доклади всеки ден 800 млн не си дояждат. В Китай въпреки 10% годишен растеж на БВП, Китай изпитва продоволствени трудности. Продължава да действа социална програма за ограничаване на раждаемостта – 1 дете на семейство.

Наред с теория за народонаселението М взима отношение по дискусията с протекционизма, проблема с реализацията, всички основни проблеми.

Стойност – М следва С, но следва Смит с желанието да преодолее неговият дуализъм и да реши въпроса за стйността на полиресурсна основа, дотолкова доколкото, той отчита трудностите, с които се сблъсква Рикардо. ...изтървах, много е шумно... Трудовия принцип е по-скоро изключение, отколкото правило. Затова той минава и стъпва на виждането на Смит за стст от купуваемия труд като му дава ново разбиране. Дава следното разбиране. Стст на стоката се определя от количеството труд, с което тя се разпорежда, но това количество труд измерва точно това количество труд, което е израходвано за нейното производство – минал и настоящ + размера на печалбата върху капитала. Значи стст по Малтус се определя от величината на трудовите разходи за производството на стока и нетрудовите – на печалбата във величината на печалбата. Но по този начин всъщност, макар да жонглира с трудови разходи, разбирането на М за стст в един случай гравитира до концепцията за стст от издръжките за производство, където печалбата също се разглежда като такава, а в друг случай стст гравитира към разменната концепция, доколкото нейното определение зависи от размяната. В този план повтаря Смит. Със това разбиране за стст имаме изложение на разбирането за печалбата. Печалбата у Малтус в разбирането му за стст се предполага като предварително дадена, даже когато признава че в съвременото общество трудовия принцип не действа, защото при наличието на капитала печалбата е условие за производство. Как? Аз не си предствям някой, който се жертва от полезността на средствата, за да ги използва като капиталови средства за производство без възмездие на тази жертва – без печалба.

За да аргументира още веднъж печалбата от линията на жертвата вън от производството, М я обосновава с жертвата на купувача. Елемента над трудовите издръжки на производството – печалбата на капитала, същност е жертвата на купувача, измерена в труд. Печалбата се извежда от размяната.

РЗ – в аналогичното разбиране на стст, РЗ е пълна отплата на продукта на труда. Купеният труд отразява пълната стст в рз на труда. М различава действителна и нарицателна цена – паричната цена. И той свързва цената на труда със средствата за съществувавне на работника и неговото семейство. Естественото равнище се определя от закона за народонаселението. Този закон колебае пазарната цена на труда до едно ниво или до минимума средства за съществуване.

Рента – рентата като величина в цената над издръжките на производство, над печалбата на фермера капиталис, която се присвоява по силата на собствеността над земята. Той свързва рентата с по-високата цена на средствата за съществуване, която по-голяма ... обърквация.... Изброява няколко причини за по-високата цена на сел стоп продукция.

Първата причина е абсолютното плодородие на земята, което плодородие именно е в основата, щото да се произвежда от производителите повече, отоклкото им е необходимо. Намалете това плодородие и източника на рентата ще намалее. В този план абсолютното плодородие е причината за по-високата цена.

Втората причина е свойстовто на тези жизненоважни средства за живот да генерират собственото си търсене. Но генерирайки собственото си търсене, доколоко те са жизненоважни, те задействат и закона за народонаселението. Това води до ръст на населението и постоянна разлика на търсенето над предлагането на средствата за живот, което определя по-високата цена на тези средства.

Третата причина е като при Рикардо. Тя е свързана с редкостта и оскъдността на годните за обработка земя и нуждата за включване на нископродуктивни земи. Там капитала е най-нископродуктивен и тези разходи са ценообразуващи, по които цени се реализира продукцията на по-продуктивните.

М описва механизма на включване на нископрод земя пак със ЗН като обяснява проблем, който Р изпуска. Обяснява как и най-нискпрод земи допринасят арента. Нараства търсенето на средстав на живот, растат техните цени, намалява цената на труда. Става изгодно да се вкл по-нископрд участъци земя, защото цената удоволетворява не само печалбата, но и рентата. Докато те не удоволетворят рентата, те не се включват, защото тогава собствениците са съгласни да ги дадат на производителите. Те ги искат за да може да произвеждат повече, заради високата цена на сел стоп прод.

Реализация – застава на позицията на Сисмут. В даден момент би моголо да се стигне до ситуация на не чух какво... Той изхожда до разбирането си за печалба, чиито източник е жертвата на купувача и че печалбата е една величина, както е при Мерк, придобита при нееквивалентни начала. Оттук и въпросът за реализацията на тази величиана. Ако предполага че обществото е само от наемни работници и капиталисти. Наемните работници са купувачи, но със своята жертва те не могат да реализират печалба. Това не би могло да стане за сметка на РЗ, защото това ще засегне стимула на печалбата. Визира се проблема доходи – инфлация. Капиталистите също няма да могат помежду си да реализират печалбата. В един случай като продавачи биха могли да я реализират, но в друг като купувачи губят това, което са спечелили. При това положение има вероятност голяма част от печалбата да не може да бъде реализирана и да настъпи всеобща нереализация и криза на производството.

Малтус посочва изход. Изхода вижда в потенцияла на едни трети лица, а именно лендлордовете в рамките на своя рентиерски доход. Именно тези трети лице се явяват само купувачи и потребители и те са в състояние да абсорбират тази част от печалбата, която няма да може да се реализира. Така че безпрепятственото развитие на стопанството в разбирането на Малтус зависи от непроизводителното протребление на рентиерското съсловие.Затова той е за житните закони, за висока цена на зърното, за протекционизъм, за удоволетворяване на рентата, което е в предимстов на обществото. Ако не се упражнява протекционизъм, цените ще паднат, ще засегнат интересите на рентатаи голяма част от вкключените в оборот стопански земи ще излезнат. Това в много по-голяма степен ще свие производството, което няма да може да се компенсира от евтиния внос, ще се увеличи безрабоитцата, ще се задействат отрицателните страни на ЗН.

Жан Батист Сей

По начало следва традициите, но в същото време това следване е в контекста на следването на английската политическа икономия. В този план се казва, че тази прадиция е със силен английски акцент. Този акцент Сей всъщност го получава, защото учи в Англия. Живее в Лион, произхода му е от търговско съсловие, запознава се с индустриялния преврат като очевидец, чете Смит в оригинал. След Англия започва да работи с бъдещият министър по финанси на Франция – Клавиер. Сей възторжено възприема френската революция, постъпва като доброволец в армията. ОТвратен от якобинската диктатура той снема доверието си от тоази диктатура, напуска армията и започва работа в списание „10 дневник по....”. Там са му първите работи по ик. Следва тезата на ик либерализъм.

Работи върху основното си произведение „Трактат върху политическа икономия”. Предвид научните му статии е забелязан от Наполеон, издига се и става част от Мин Фин. След написването на трактата, където основно следва Смит и пол либ, Наполеон го вика да му каже че е несъгласен и, че трябва да преработи произведението. Сей отказва и изпада в немилост. Отдава се в предприемачество като надело упражнява предприемаческа дейност, ползвайки опита си от англия и натрупва значимо състояние. След падането на НАполеон той си връща позициите и новото правителство му гласува доверие и Сей заминава в Англия като изследовател. Там те виждат в него познавач на Смит и го викат да чете лекции в университет, но Сей отказва, за да сподели своя опит във Франция. Там той чете лекции по индустриялна иконочика в Консерватория по занаяти и изкуства. Издава 2-ро издание на Трактата.

Отдава се на популяризирането на тази наука. На Сей се дължи популяризирането на английската политическа икономия, запознаването на континента. Бил е изключетелно популярен и добър лектор. Приживе е признат. Успява да съцдаде един пълен курс по Пол ик, даже в знак на признателност откриват специялна катедра в някакъв френски колеж.

Първоначалната идея на Сей е да популяризира смит, но тази идея преминава в подреждане на безграничния хаос от верни идей на Смит и полезен опит. Следва методологията на Смит. Стъпва на разбирането, че основа на богатството е производството и прецизира разбирането си за предмета на пол ик като изучаване на законите, които определят производствот, разпределентието и натрупването на богатството.

При подреждането на безграничния хаос отт верни идей, Сей се стреми да преодолее дуализма в методологията на Смит. Като този стремеж се изразява в това, че теоритичните изводи трябва в задължително да могат да бъдат проверяеми, тоест изпробвани от практиката, която те обясняват. Сей издига абстрактността на по-виско ниво, очиства се от всякакви исторически отклонениея. Пак по тази линия прилага натуралистичния подход. Стъпвайки на тези си позиции, той развива теорията за трите фактора на производството, свежда го до създаване на полезност, извежда от това си разбиране за производството и полезността – ценността. Обосновава, ако щем, икономическият либерализъм, който той споделя с закона на Сей. По същата логика развива проблемите на разпределението.

Затова Сей, отчитайки значимостта на производството за богатството и крайна сметка предопределящо неговото разпределение, тръгва да обяснява този компонент в пол ик – да разглежда какво представлява производството. Хората защо произвежда? За да потребяват, за да задоволяват своите потребности. Затова нито се увеличава или създава материя, нито се намалява, а същност се създават полезни блага, които задоволяват човешките потребности. Производстто създава полезност. В този смисъл той разбира производството.

Веднъж определил, че производството създава полезност, Сей отграничава икономическата полезност и икономически полезните блага от полезните блага въобще, посредством редкостта. Само, в отличие от полезните блага въобще, редките блага, които поради това трябва да се произвеждават стават обект на желанията на хората. Карат тези хора да ги желаят и търсят, за да задоволят своите потребности. Такива блага като слънце, вода (свободните блага) и многократно надвишават потребностите и желанията на хората те не са икономически блага. Полезните блага за потребление не се дават даром, а трябва да се произвеждат. Производството на полезните блага за потребление, желани и търсени от индивидите се осъществявя от три основни производствени фондове, без които не може да се осъществи производството. Тези фондове, станали известни като призводствени фактори са средства за производство, които Кене отъждествява с капитала ,L и T. Според Сей продуктивното съединяване на трите фактора на производството и ползването им по този начин е самият производствен процес. Продуктивното ползване се осъществява благодарение на заложениет във всеки един фактор природни сили. При това продуктивно ползване и съединяван, благодарение на природните сили, заложени в тях, произвеждат услуги, произвеждащи полезност. Ключовото понятие в контекста на производството са производиктивните услуги при продуктивното сединяване на факторите, те произвеждат услуги, създавайки полезност.

Тук се извежда идеята, че при това съединяване и производство всеки един от факторите съучаства в създаването на полезността. Тоест всеки един от факторите има автономна роля в създаването на полезността. Това е идеята, че при това съединяване се създава един общ резултат, но въпреки това всеки фактор има влияние в този общ резултат. Тази идея се подкрепя от обстоятелството, че при различни комбинации има различен продукт. Това потвърждава и тезата, че всеки фактор има относително автономен дял при производството. Това се потвърждава и от индустриялния преврат.

Оттук, изяснил какво разбира под производство, Сей предопределя разбирането си за ценността. Затова той в прав текст отхвърля трудовата теория за стст. Не само защото в производството труда е само един от факторите на производството, а затова защото целта е създаване на полезност. Оттук Сей счита, че най-важното основание на ценността е полезността. Създадената полезност съобщава ценността на създаденото благо. Цени са това, което е полезно. Полезност, която се идентифицира с богатството се разменя за друга полезност, съответно друго богатство.

Ценността е мярака на полезността. Цената е мярка на ценността. При определянето на ценността винаги се срещат затруднения при определянето на величината на ценността теоритично. Затова, изхождайки от значимостта на производството за полезността и издръжките за призводството, Сей търси определител на ценността ценността на производствените разходи, чиято ценност той определя ценността на производителните услуги, чиито резултат е стоковото благо, което се цени. Сей търси мяра в производствените разходи. Не случайно Маршал се връща като производител на цената издръжките на производството.  Сей стига до извода, че абсолютна ценност няма, а тя винаги е конкретно определена. Конкретните определители на ценността са други ценности – ценност се разменя за ценност или в крайна сметка определители на конкретна ценност са търсенето и предлагането. Това е третото крайно основание на ценността.

От тези позиции – 3 фактора, полезността, се извеждат принципите на разпределението. Те следват и се извеждат от теорията за 3-те фактора на производството. На собственика на всеки фактор на производството претендира за съответстващо на ролята на всеки един от факторите на производството възнаграждение под формата на печалба, РЗ и рента. Като величината на това възнаграждение в крайна сметка пак се определя от пазарните сили (търсенето и предлагането).

Печалбата. Във връзка с печалбата Сей доразвива своята теория за 3-те фактора на производството, като въвежда в контекста на предприемаческия доход още едни фактор – предприемачеството. Той разпада печалбата на процент и предприемачески доход. Преповтаря деление на Смит за стст. Процентът се разбира като възнаграждения за производителната роля на капитала, но това разбиране е уязвим, защото не обяснява как така капитала, участвайки в константната си величина в резултат на неговото продължително ползване в стст на продукта като капиталови разходи съзвада една величина, която формира този процентен приръст, това възнаграждеине. Трябва да се обясни как се получава тази величина над капиталовата стст, ползвана в производствения процес, която е неизменима. Сей ползва своята теория за 3-те фактора на производството, това че всеки един фактор произвежда услуги за полезност и отговора се състои в това, че в своето съучастие с другите фактори на призводството, капиталовият фактор, произвеждайки услуга, създавайки в това съучастие по този начин повече полезност и ценност, която полезност и ценност в частта е по-голяма от констатната ценност на капитала. Или ако изключим съучастието капитала, произвеждайки услуга за полезност, създава повече полезност и ценност от собствената си ценност. Това повече над неговата константна ценност е обективното основоание на този процентен прираст под формата на процент. Разбира се този процент в резултат на конкуренцията на капиталите се уравнява. Процентът в общи линии получава самостоятелен живот, независимо от неговото обективно основание и в крайна сметка неговата обективан цена се определя от търсенето и предлагането. С други думи капитала, свързан с другите фактори произвежда повече, отколкото е неговата стст, капиталовите разходи.

Предприемаческия доход се свързва с фигурата на предприемача и с неговата дейност. Дейността на предприемача е еднозначна(значима толкова колкото и самото производство) с тази на производството, защото той е този, който продуктивно сединява продуктивните фактори на производството за полезност и ценност, която ценност възпроизвежда издръжките по производството, удоволетворява прцента върху капитал, РЗ, рентата и получава още една величина, която възнаграждава под формата на предприемачески доход, затова че той ги съединява. Оттук и полагаемото му се под формата на предприемачески доход. Предвид на неговата дейност, която включва цял комплекс от действия – дейности по търсене и предлагане на фактори на производството, по самата организация на бизнеса, маркетинг, реализация на производството, което според Сей изисква към индивида-предприемач необикновени умения, талант, способности за поемане на риск и ред други неформални и уникални качества, за да може да се упражнява тази предприемаческа дейност. Затова тя се възнаграждава с не по-малък по величина доход, който има характеристиките на печалба, а тази дейност се извежда като 4-ти фактор. Това е възнаграждение на функциониращия капиталист, за разлика от капиталиста собственик, който получава печалба възосновата на собственост върху някой фактор. Разбира се може да има и комбинация. Доколкото тази дейност е уникална, дотолкова тя е рядка, оскъдна и така или иначе величината на предприемаческия доход се определя на пазарни начала от обилието или недостига на такава дейност. По същия начин се определя диференцияцията на предприемаческия доход при различните сфери, но като цяло величината на предприемаческия воход се свързва с значимостта на предприемаческата дейност.

Тази предприемаческа дейност, колокото и да е уникална тя си остава целесъобразна трудова дейност и доколокото макар и по същество предприемачеството същонст да се добавя като 4-те фактор, но след като Сей не излиза от тази трияда, то тази високо уникална дейност си остава трудова дейност и предприемаческия доход въпреки, че приема характеристиките на печалба си остава трудов доход – РЗ.

РЗ е цена, отплата за трудовия фактор. Този трудов фактор се свързва със способностите към труд на индивидите. Тези способности на РС, на тези трудови услуги и служби Сей ги раглежда като натрупан капитал, натрупани умения, занания, изискващи разходи за натрупването си, но тези способности в отличие от необикновените способности за упражняване на предприемаческа дейност са във възможностите на голямата маса от населението. Предвид на това за възпроизводството на тези способности при ползването, на които се създава трудовият компонент на полезността, наред с другите фактори според Сей възпроизводството се свързва с ценността на обичайния набор от средства за съществуване. Този набор от средства за живот, възпроизвеждащ тези способности във възжмоностите на масата от индивидите по пазарен път, в резултат на действието на пазарните сили и съобразяване с ЗНародонаселение се свежда до минимума средства за съществуване. В крайна сметка при постоянни колебания пазарната цена се свежда до естествената цена или до мин средства за съществуване на работника и неговото семейство. В тези средства се вкл и средствата за повишаване на способностите на РС. Въпреки това Сей извежда ред фактори, които влияят върху необходимия набор от средства за съществуване и неговата стст величина.

Следвайки Смит, влияние върху набора оказва състоянието на икономиката, натрупването и величината на това натрупване на капитала, величината на въвлечения стопански оборот земи за производство на сел стоп продукция. Така Сей обяснява различията на нивото на РЗ при различно-развитите страни. Той обяснява и социалното полжение. С масовизиране на машинното производство се увеличава заетостта и спадат цените на най-масовите стоки, които се ползват предимно от наемните работници. Развитието на потребностите в тоношение към РЗ и фактори, които влияят върху РЗ. Сей включва влиянието на икономически, исторически, социални фактори, които влияят върху потребностите. Те стават обичайни и влизат в набора от средства за съществуване. Сей споменава , че и модата има влияние в развитие на потребностите. Друг фактор е квалификацията. Сей отчита ниското равнище на РЗ по негово време, което е наложено от пазара, но въпреки това не приема някои идеи, че предвид ниското равнище на РЗ тя по законодателен път да се повиши за сметка на печалбата. Той изхожда от 3-те фактора на производството и ролята им по отношение на ценността и полезността и казва, че ако се повиши рз това няма да засегне печалбата. Това ще се отрази на общото равнище на ценността. Това ще повиши общото равнище на цените на стоките и повишението по правило ще е такова, че работниците, които всъщност са най-масовите потребители, не само ще спечелят, а ще загубят с намаляване на покупателна способност на РЗ в повече от това увеличение, което се получава в резултат на изкуствения ръст на рз.

Рентата Сей разглежда идентично с дохода от капитала. Разликата е в това, че този фактор не е свободно възпроизводим, тя е природна даденост и годната за обработка земя е ограничена, а самата продуктивност на този фактор на производството се ползва от отделни лица, доколкото тя става обект на частната собственост. Частната собственост е основанието за ползването на печалбата от производствения фактор. Действителната рента се улавя по пазарен път със движението на неаема. Предвид оскъдността на земята, търсенето на средства за съществуване, ръста на цените, търсенето на фактора земя е голям и поради това наема надминава по величина действителната рента. Предвид обстоятелството, че това надминаване на действиеталната рента е в ущърб на печалбата и другите подобни доходи, то то отслабва и в резултат на това отслабване се намества около действителната рента. Пак по пазарен път става улавянето. Сей по този начин обяснява защо и най-нископродуктивните, включени в оборат земи, принасят на собствениците аренда.

Кризите. Сей се включва в дискусиите дали в определени ситуации може да се стигне до криза на нереализация, до криза на свръхпроизводството. Способността на пазарното стопанство да изконсумира произведенето. Сей стои на позицията, че са невъзможни кризи на свръхпроизводството. Закно на Сей – производството генерира собственото си търсене и поради това всеобщи кризи и диспропорции на свръхрпоизводството са невъзможни. Основна тезата се подкрепя идва от това, че производството създава полезност. Хората за да задоволят своите потребности да създават полезности и на базата на размяна получават полезност, която задоволява свойте нужди. В този план се прави заключение че самото производство на полезност се създава търесене на други полезности. Логиката е тази на натурално стопанство – произвежда се, за да се потреблява. Оттук идват няколко тезиса

- Колкото е по-голямо производствтото, толкова са повече производителите, толкова по-леко и плавно се осъществява реализацията. Ако има частични диспропорции те се свързват с недопроизводствот и се отстраняват по пазарен път, чрез разрастване.

- Следва от основния тезис.  Всеки е заинтересован от благополучието на другия. Разцвета в едно производство е условие за разцвета в другите области на производствтото.

- вносът е условие за реализация. Парите или трябва да се купят за национален продукт или да се произведат като злато и сребро. Вноса трябва да се плаща с вътрешен продукт.

Симон Дьо Сисмонди

Представител на икономическия романтизъм, който изхожда от ценностите на дребностоковото производство и решенията за защита на инетресите на дребният стоков производител, той ги вижда през възпиране от страна на управлението на иначе прогресивните тенденции на концентрация на капитала и производството, през конкуренцията, които стесняват икономическата база на дребния и средния стоков производител, доколкото те не могат да издържат на конкуренцията на крупните стокопроизводители, което в крайна сметка се изразява в концентрация и специалидация на капитала. Та това има предвид ДС – стопиране от държавата на тези тенденции и всячески способстване запазването на тази група.

Посещавайки Англия, ставайки очевидец на индустриялния преврат той е изключително разочарован от ефектите на централизацията, концентрацията на капитал, мизерията на пролетарите и това повлиява наред с тези базисни моменти от неговата биография( влиянието на Русо). Това му повлиява и той променя своите виждания за характера на пол стопанство и изобщо за характера на пол ик и затова какво тя трябва да изучава и как. Това е отразено в неговото осн ик произведение „Нови начала на пол ик”. Прави опит да даде ново виждане за предмета на пол ик. В него ДС счита, че пол ик изучава производството, размяната и разпределението на мат блага за потребление, доколкото те са обект на управлението. Или Смит имаше разбиране на пол ик като позитивна и нормативна страна, тук виждаме, че разбирането на предмета на пол ик се свежда до наука за управлението на производството, размяната разпределението на благата за потребление. Или предмета на пол ик се стеснява в рамките на ик пол на знанията за управление на икономиката, а не както при Смит – изучаване на естествените закони. Оттук ДС предвид следването на тази нова ик теория за управлението се противопоставя на империализма, доколкото свежда предмета на пол ик до това как видимата ръка ще управлява разпределението, а не невидимата.

В този план се противопоставя на либерализма и пледира за управление на процесите по централизация на К, за да се утстояват позициите на дребният и среден бизнес. В същото време управление, което да се намесва в разпределението на мат блага и то в полза на тези, които го създават, но са най-ущетени. В отличие от класиците за С централна роля заема потребяващият човек, който се ръководи от своите потребности и че производството се развива в резултат на потребностите и тяхното удоволетворяване. В този план има примат на потреблението над производството. Потребностите са генетически заложени у индивидите. По тази логика той изследва как се натрупва богатството на изолирания човек, първо се задоволяват биологичните потребности, влесдствие се създава производство за задоволяване на немат потребности. Но тази връзка, в която водеща роля имат потребностите съществува в нормалното общество. Друго е положението в търговското общество или в пазарно-кап стоп, където връзката между производство и потребности и потребление се къса, защото целта на производството не са потребностите, а печалбата Търговското общество и търговското богатство се извежда чрез развитието на размяната и специализацията и разделението на труда. С преминаване от примитивни форми на размяна към системна търговия вече се включва механизма на печалбата като цел на производството, поради което производството започва да изпреварва потребностите, платежоспособното търсене и потреблението и същност това е основната критика на С, че извежда от неговата природа противоречието между производство и потребление. Производството под стимула на печалбата предлага потреблението и влиза в противоречие.

С се спира на трудовата теория за стст. Той е наясно с обществения парактер за стст и че само един вид труд реглира стст на другите стокови блага, в конспекта на потребностите от отделни стокови блага. От тези позиции той подхожда към разпределението като в разпределението привнася от гледна точка на разбирането си (знание за управлението) морално-етичен момент, че въпреки че разпределението не минава през сътресения в икономически план, но то трябва да води до щастие у индивидите. Изхождайки от трудовото разбиране на стст той е наясно с трудовия характер на РЗ и нетрудовият характер на другите видове доходи. Това са други начини за разпределение на стст. По-интересното е, че С разбира с индустриялизирането на производството производителността на наемния труд монгократно расте, което обуславя многократното нарастване на нетрудовите доходи – печалба и рента и същевременно спадането на дела на наемния труд, предвид свеждането на РЗ до минимума средства за съществуване. Изхождайки от ролята на управлението, оттук той е за повишаване на РЗ, за да може да се компенсира това нейно относително обедняване на наемния труд при все нарастването на производителността на труда и нарастването на богатството като цяло. Той е за намеса в разпределителните отношениея на правителството.

При все, че се придържа към трудовия принцип, той разделя визията на Смит  за стст от трите дохода. Трудовата стст се разпада на три дохода или на два основни, ако приемем, че рентата е част от печалбата. Оттук той прави извод, че стоковите стст се реализират за сътоветните доходи. Производството, идентифицирано с доходите трябва в крайна сметка да се абсорбира в фонда за лично потребление. Или производството като величина трябва да съответства по величина на доходите. Доходите, нац доход, управляват националния разход, нац разход поглъща в фонда за потребление цялото производство. Но това се отнася за едно нормално общество, но не и за търговското, защото в търг общество предвид целта на производството – печалбата, имаме условия за разминаве между производство и потребление. Лесно се стига до този извод, цащото следвайки Смит се изпуска стст на средствата за производство, а при С това се трансформира в забравяне на производството и съответно на средствата за производсто и производително потребление. Затова ако обществото е от 2 осн класи – наемни работници и капиталисти, е вероятно да се стигне до състояние на нереализация на произвоството. Защото посредством печалбата класата на капиталистите няма да може да изконсумира тези тъждествени по стст на печалбата потребителни стст. Същото се отнася до наемния труд, които на базата на своя доход РЗ, няма да може да изконсумира производството. При това се вижда, че относителния дял на богатствтоот на наемния труд намалява. Тази диспропорция временно се решава на базата на износа, но С счита, че ще дойде момент, в който външното търсене ще стане постоянна величина. Тогава ще се изпадне в състояние на перманентни кризи.

Изход С вижда в третите лица – субективният управленски фактор може да реши този въпрос именно като задържи процеса на концентрация на капитала, обедняването и разоряването на дребното и средното стоково производство, да поддържа една голяма маса от дребни и средни стокови производители, които могат да абосрбират диспропорцията на производството.

Тясното място в тази постановка на с е обстоятелстовто, че изпуска от анализа си в националното произвоство елементите на средствата за производство и от националното потребление изключва производителното потребление, което е условие за самонарастване на вътрешния пазар. Защото този дял от нац прод – средствата за производство, расте, следователно и производителното потребление относително ще нарастне.

Пиер Жозеф Прудон

„ Собствеността е кражба” – Продон е известен с употребата на тази фраза, която не е всъщност негова. Той отразява характерния манталитет на колебаещия се дребен и среден стокопроизводител. Дребния производител е вероятен крупен стоков капиталист, но той си остава дребен производител, доколкото базата на крупния бизнес е дребният бизнес. Тази двузначност е характерна и за цялата методология, върху чиято база е поставена икономическата система.

Основна методологическа база, наред с много други, (философия на мизерията – маркс не е съгласен с разбиранията на продон като тълкуване на хегеловата диалектика), служи  Хегеловата диалектика. Хегеловата диалектика по принцип е учение за най-общет закони за развитието на света, човешкото мислене и др. Хегел е обективен идеалист. Счита че първичното е духа, а материята е вторична и у него божествената идея в процеса на самоопознаването са разгръща и развива просредством механизма на това развитие, каквото е хегеловота трияда – теза, антитеза, синтез. Според този механизъм еволюцията се осъществява на базата на това, че всикчки явления са противоречиви. Съдържат теза и антитеза и разрешаването на противоречието става във синтеза в нещо ново, което в нов вид съдържа качества от старото. Новото твърдение също съдържа теза и антитеза, вътрешнопротиворечиви, които се решава в сиснтеза и т.н.

Продон възприема тази част на хегеловата диалектика но не от обективо-идеалистически опзиции, а то субективно-идеалистически, в смисъл че творецът е индивида през събственият си разум. Фактите, казва П, съвсем не са материя. Тес а видима проява на невидими идеи. Човешката история е низ от еволюиращи идеи в разума и тя съвсем не съответства на реда на времето. Подобен план Продон извежда икономическата теория, идеи, категории, явления като продект на разума. Обществените и в това число и икномическите закони, които ние опознаваме са също продукт на разума. Еволюцията на развитието на ик действителност става през еволюцията на икономическите категории. Такава категория е разделението на труда, като отделан категория отделя машините, конкуренцията, собствеността, монопола и т.н. Движението, развитието в стоп ик процес става през движението на икономическите категории в разума през този хегелов механизъм. Подобно на Хегел, Продон вижда в тези идей, продукт на разума антиномична противоречивост, две страни, антиноми, теза и антитеза. Противоречието между тезата и антитезата се разришава в синтеза в някаква нова категория икономическо пониятие (разделение на трду – машини...). Всъщност използвайки този механизъм на диалектиката у Хегел и различавайки в идеите теза и антитеза, синтеза, която също притежава антиноми, Продон свежда тези антиномии до добра и лоша страна във всяко едно в явленията. Като критерии за добротата е равенството, справедливостта, а за лошата страна е неравенството и несправедливостта.

Тоест идеята е, че всяко едно явление има добра и лоша страна и това не е случайно и това е ключов момент в ползването на диалектиката. От това разбиране Продон вкарва своя реформаторски елемент в тази интерпретация като казва, че разкривайки добрата и лошата страна на всяко едно от явленията, категориите, идеите ние може да отстраним лошата антиномична страна в явлението. Отстранявайки я ние същност осъществявавме синтеза, създавайки нещо ново като запазваме добрата страна на явлението, запазвайки по същество неговите същностни характеристики. Или Продон въсщност изгонва всякаква идалектика, изгонвайки механизма на тази диалектика от вижданията си и я превръща в един прост метод за реформа.

В едно друго свое произведение – „Що е собственост”, разбирайки че институцията в частната собственост е много важна за организацията в обществото, продон дава свое определение за собствеността. Но той за да стигне до своята позиция отхвърля като несъстоятелни основните теории за собствеността. Първата е принадлежаща към групата на юридическото обосноваване – теория за пърованчалните блага – правото на собственост върху средствата за производство се свързва с обстоятелството, че хората, за да задоволяват своите потребности, трябва някъде да ги произвеждат. В зората на човечеството земята е била неограничена и за задоволяване на своите потребности хората са завладявали участъци земя. Предвид ограничеността на този ресурс се стига до момент на имяш ли/нямаш ли. Владеещи собственост върху земята. Тази теория за продон е несъстоятелна, защото тя може да обясни донякъде правото на собственост и валидна за дребната собственост върху земята, но не обяснява собствеността върху крупни участъци земи, които многократно надхвърлят потребностите, на тези които ги владеят като средства за живот. Другата група са ик теория – трудовата теория- там идеята е че правото на собственост върху продуктите се пренася върху средствата за производство, с които се произвеждат тези резултати. П счита, че изначало тази теория е погрешна, защото пренася правото на собственост на продуктите върху средствата за производство. Даже и да има такава връзка това право сега не действа след като има множество еднолични фермери, които обработват чужда земя и не стават по силата на този закон собственици на тази земя, която обработват. Продон отхвърля и трета група – легалната теория – според нея изхожда от санкцията на закона, който легализира това право, но то трябва да се опре на някаква висша ценност и полза и обкновено тази полза и ценност се аргументира с ценноста на частната собственост като отношениея на присвояване, които имат голяма стимулираща роля, стимулираща енергията на отделните субекти, тяхната инициятива, което се счита за висша полза или ценност. Според П ако е така защо тогава ще трябва волеизява на законодатела да легализира и санкционира правото на частната собственост. Същност този волеизявител санкционира правото на силата и нищо повече.

В крайна сметка Продон счита, че частната собственост не е нищо друго освен право не върху нещо, а право на присвояване на нетрудови доходи  под различни форми. Право на собственост върху земя –право за получаване на  рента, капитал – печалба, заемен капитал – лихва и др. Следователно това разбиране го отвежда към проблема за начина на реализация на това право, за присвояване на нетрудов доход каквато е експлоатацията. Посредством собствеността и правото на собственост дава възможност за ограбване на част от създадената от труда стст под формата на съответен нетрудов доход, в зависимост от обекта на собствеността. Това не значи отрицание на частната собственост въобще. Той е за частната собственост, но доколкото правото на частна собственост на едни не трябва ограничава правото на други. Всъщност отрицание дотук не е въобще на частната собственост, което той счита за много важно условие за справедливостта и свободата, но при горното условия, а неговото е отрицание на лошата страна на частната собственост, под които се разбира формите на крупната частна собственост, които именно са условие посредством тяхната реализация да се осъществява експолатацията и присвояване на нетрудов доход. Това отрицание на тези форми на собственост не означават, че продон гравитира или клони към приемане на обобществената комунистическа собственост. Според него този вид обобществена собственост ще легитимира една робска система, в която слабите ще господстват над силните. Мързеливите над инициативните. В крайна сметка такава система не може да функционира без превръщането на поризводителите в роби, приноуждаване по неикономически труд да се трудят и работят. Той е направил една прогноза за отчуждеинето на труда през социализма.

В контекста на своето разбиране на хегеловата диалектика и идеята за разбиране на отстраняване на лошата страна П има идея за премахване на крупната частна собственост и експлоатацията, запазване на дребната и еднолична частна собственост, но през реформи в размяната, през която както според него успава да се реализира през изкривяването на механизма на еквивалентната размяна. Затова трябва да се разгледа виждането на П за стст и да се разбере защо проблемът се свежда до реформи в размяната.

Продон въвежда понятието конституирана стст. Всъщност в конст стст се разбира трудова стст, но той счита, че и извежда конст стст от противоречието между потребителнтата стст (като способност на стоковото благо да задоволява потребност, от която се извежда разменната), установявава че между потребителната и разменната стст има противоречие и че това противоречие се разрешава в техния синтез – конст стст. Но всъщност е трудова стст и пропорцията в които една потребителна стст при определени разходи за труд се разменя за друга потребителна стст създадена със същите разходи за труд. Като цяло Продон повтаря класиците и особено Рикардо относно трудовото разбиране за стст.   Въпросът е в това, че според него в условията на крупната частна собственост и собствеността върху капитала, в условията на капиталистическата експлоатация като средство за реализиране на собствеността, според Продон механизмът на еквивалентност на размяната според труда трайно се изкривява. Така щото стст не може да получи пълно конст според труда.

Аргумент за подобно заклучение му служи видимата страна на ценообразуването (нарушава се еквивалентостта), отклонението на цената от стст. Възоснова на тези фактори, П макар и привърженик на трудовата теория, и оттук той прави извод, че стст не може да се конст защото механизма на еквивалентност се изкривява, поради стремежа на капитала да реализира експлоататорската си същност, отнемане на част от труда стст и присвояването й заради собствеността. Там са според П бедите на обществото – лошата страна на размяната. Разбира се основна вина за това той вменява на парите. Оттук идват и идеите за рефрмите, така че да се отстранят силитие които нарушават еквивалентността. Но основният лост за изкривяването са парите, чрез които се определя цената.

Според Продон най-доброто решение е да се премахнат парите. Затова Продон изследва произхода на парите – стоков произход в резултат на размяната, отделят се благородните метали от останалите стоки и се превръщат в пари. Това, което за П е важното е да направи извод, е че парите са станали пари, защото са получили конст стст. Тази устойчива стст на парите е перфектното състояние за конст стст на всички други стоки. Предвид на това, че парите са били обикновени стоки, П прави извод щом е така, то всяка стока би могла да стане пари, всички стоки могат да станат пари. Щом е така значи всички стоки могат да станат пари и по този начин да се премахнат парите, механизмът на размяната да се върне към еквивалентния проблем. Затова П предлага да се създаде една народна банка, която да функционира като централните емисионни банки. Тази народна банка стокопроизводителите ще депозират свойтие си стокови блага според труда в работно време и ще получават депозитни бележки за депозираното работно време и на базата на тези бележки те могат да предявят търсене пак за тази банка за каквато си стока пожелаят за същото работно време. Ако това се осъществи и по този начин стоките ще се разменят според труда, но най-важното е механизмът на еквивалентността ще се възстанови и ще се премахне възможността посредством неговото изкривяване да се реализира експлоатацията. Така ще се леквидира експлоатацията и собствеността, ще се възстанови иквивалентността в стопанството, ще се запази добрата страна като се отстрани лошата.

Но очевидно с това предложение за реформа П показва, че свежда или не разбира трудовата теория за стст така както я разработва рикардо. Неговото разбиране за трудовата стст е дребно стоково разбиране при което разбиране всеки индивидуален труд е стйностно образуващ. При рикардо индивидуалният труд се различава от общественонеобходимия. Поради това си неразбиране той не постига целта, която си поставя.

Според работното време този обмен, тук се стимулират най-нископроизводителните разходи на труд, най-неефективното производство или мързела, защото ще има изкушение да се вкара продукт, който ще даде право на придобиване на стоково благо произведено в най-нискиопроизводителния труд. Така се придава повече труд на базата на това работно време, и ще се притендира повече продукти, произведени за по-малко време. В този план справедливостта не може да бъде постигната, напротив обратното.

Друга версия на тази идея е идеята за безлихвен кредит. Тя идва от превратната интерпретация на паз кап ценообразуване, с която се мъчеше рикардо. Докато Протон, докато свързва практиката на калкулиране на цената на всеки един агент, който към капиталовите разходи начислява норма на печалбата, чиято норма кореспондира с вложения, а не с израходвания капитал. Оттук тази норма П я отразява като кредитна надбавка към трудовата стст на стоковото благо. Защото той отъждествява капитала с паричния капитал и бърка капитала с парите и счита че предвид разширяването на кредита във всеки един бизнес, в която и да е сфера, автоматично се начислява една процентна норма към трудовата стст на стоковото благо. Той счита, че тази процентна надбавка става процентна надбавка към цената на всяка една стока и е форма на реализация на експлоатацията на капитала и е форма на изкривяването на еквивалентността на капитала. Според него това е лошата страна на размяната и за да може стоките да се конституират чрез труда то тази надбавка трябва да се отстрани като се премахне лихвения процент. Той може да се махне като на базата на НБ се организира безлихвен кредит, който ще конкурира лихвените Кти , ще ги измести и ще ликвидира процента, изкривяването и ще се отстрани тази класация, експлоатацията ще се премахне. Само че П не е отчел, че църквата хилядолетие се бори срещу лихварството и така се преборва срещу процента, че тя се превръща в основен кредитор. Това е също една утопя защото откъде ще се събере капитал да се отдава безлижвено. Няма откъде да се събере ресурс за реализиране на проекта. Но тази идея не е съвсем решена от резон. Идеята я има в общи линии, не като решаване на проблема с експлоатацията, но има такива жизнеустойчиви опити. На този принцип действа от кооперативна банка – мин лихвени нива. Има определена взаимопомощ за да се издържи на конкуренцията.

Карл Маркс

Основното произведение на Маркс е „Капиталът” . След множество ръкописи, вариянти, дажи под натиска на енгелс той успява да публикува само първи том на Капитала приживе. Втори и трети том публикува Енгелс. Четвърти том се състои от няколко книги и се нарича Теория за придадената стст и представлява история на икономическите теори в този аспект.

Предмет и методология на М. Задачата, която си поставя в началото на Капитала е да изследват производствените отношениея в кап производство и на тази база да се изведат основните закони и зависимости. Следва се диелктико-материалистическата методология и Маркс изхожда от някои прости положения: че в основата на човешкия живот и общество е материялното производство, хората за да задоволяват свойте потребности трябва да ги имат и произвеждат, което се осъществява чрез труда при ползването на оръдия и предмети на труда. Единството на оръдията, предметите на труда или средствата за производство със силата, която обладава способностите на труда, наречена от М РС формират за всяко едно общество неговите производителни сили, посредством които се създават материалните блага. Производителните сили според маркс изразяват отношението на хората към природните сили, но хората не произвеждат по единично, пооделно, те поризвеждат необходимите им блага за потребление взаимосвързано, влизайки в постоянни отношения. Тези обществени отношения, които са по повод на най-важното – производството на средства за потребление, средства за живо, осигуряващи живота на хората, отношенията по повод тяхното производство и потребление, предвид тяхната важност за живота на хората Маркс нарича производствени отношения. Или икономически отношения, които изразяват икономическата страна на производството, а не физическата, която е предмет на други науки.

Най-важните отношения са отношенията на собственост. Винаги във всички системи има отношения на собственост. Каквито са отношенията на собственост върху средствата за производство такъв ще е характера на произведените стоки, разменните отношения и в крайна смета на потреблението. Изобщо производствените отношения формират предвид тяхната значимост икономическата база на обществото, върху която се надграждат други надстроячни отношения – политически, правни и др. Какъвто е характера на базисните такъв е и характера на надстроечните отношения.

Единството между произвоствени отношения и производителни сили формира определен начин на производство. Ако пр отн, които се разглежда като форма на поризводителните сили съответсват на степента на развитие на производителните сили способстват за тяхното развитие. Ако това развитие в определен момент влезне в противоречие с формата на производствените отношения, то производствените отношения не отговарят на степента на производителните сили, което иги спъва и изисква сяманата на поризводствените отношеиня, така че те да способстват развитието на пр сили.

Маркс различава исторически няколок типа начини на производство със сответстващи пр отношения и различни производителни сили.

Първобитен начин на производство

Робовладелски

Феодален

Капиталистически

Комунистически

Затова същонст в разбирането на Маркс се свързва най-общо с изучаване на про отношения по повод производството, разпределението и потреблението на благата за потребление, за живот като в частнотст предмета на неговия анализ са капиталистическите производствени отношения на размяна, разпределение и потребление. Основният подход, който ползва М е далектическият подход, но той го разбира материалистически. Той се нарича историко-далектико-материалистически подход. Подобно на Продон, Маркс ползва диалектиката на Хегел. Маркс казва, че обръща диалектика на Хегел, защото я разбира материалистически, а не иделистически. Поставя в основата на обществения живот материалното производство..Диалектическия подход следва няколко принципа

- принципа на взаимната връзка между явленията и процесите. В случая в ик явления и процеси

- принципа на развитието – авленията и процесите следват определено развитие, имат начало развитие съзряване озряване и край.

- принципа на качествения ствол – развитието трабва да се приема като двжение под формата на спирала, от просто към сложно. В своето развитие процесите имат период на количествено натрупване, което пренивава в ново качествено преминаване.

- единство на противоположностите – теза антитаеза синтез – тази вътрешна противоречивост се разрешава с преход в ново качествено състояние, което също е вътрешнопротиворечиво, съдържащо в снет вид предходното състояние.

Маркс ползва и дедуктивния и други подходи.

За да изследва производствените отоншения маркс анализира стоковот производство считайки, че стоковото произвоство се характеризира с производството на стоки за пазара, затова изходното начало в неговия анализ е тази основна единица на стоково производство, каквато е стоката, изяснявайки нейният харатер, стст и цена и вътрешна противоречивост и как тя се проявява.

Стоката е продукт на труда. Тя има две свойства. Маркс следва най-добрите постижения на Рикардо. Потребителна стст като свойстово стоката да удоволетворява потребностите на обществото, да удоволетворява чужди потребности и свойстовто да се разменя възмездно като това свойство също се определя от труда, доколкото самата стока е продукт на труда. Да се разменя за други стоки според количеството труд за тяхното производство. На основанието на труда те се разменят възмездно. Бъдейки продукт на труда стоката притежава потребителна стст и може еквивалентно да се разменя за други блага според труда. Как тата? Маркс за да обясни това, той въвежда разбирането си за двойнствения характер на труда.

Труда според М винаги има конкретна форма. Всеки труд има опрделени специфики и те са свързани с произвоствтото на стоката и нейната потребителна стст. Този конкретен вид труд, свързан с производството на определениет стокови блага и техните потребителни стст М нарича конкретен труд. И той има отношеине към потребителната стст на стоковите блага, но този труд и съответно потребителната стст, предвид определянето на различните стокови блага ....  Стоковите блага се разменят по нещо, което ги обединява.Това което ги обединява не са различията разбира се ... Независимо, че конкретните видове труд са различни между тях има нещо общо, което е в основата на съизмерване на различните стоки. Това общо за вяска е дна отделна стока е разхода на човешка енергия. Този труд, макар че не се проявавя като такъв се нарича абстрактен труд. АТ е в основата на способността на стоковите блага да се разменят. Въплътения в стоката АТ е базата, върху която се обменят стоковите блага  и в конкретната пропорция, в която се обменят стоковите блага като разменна стойност се появява тази трудова субстанция, в основата на която е абстрактния труд. МЕжду КТ и АТ има противоречивост, която води до диалектика на формите на стст. Маркс категорично стъпва на трудавата теория за стст. Разменната стст е проявление на въплътения в стоките труд, по този начи стст се предава в разменните отношения. Стст и разменната стст имат обществен характер.  В тази връзка отчитайки, че индивиделните разходи за една и съща стока са различни М се съгласява, че стст на стоката се опрделя от обществено признатите разходи на тред – Разликата е, че при рикардо този труд е труда в най0неблагоприятните условия за производство. Маркс не е съгласен с този принцип, а счита че между стст на стоките и равнището на развитие на производителните сили има зависимост и че обществената стст отразява степента на развитие, средното равнище на развитие на производителните сили в даден момент.. Това означава че общественонеобходимия труд, който регулира стст на стоковите блага е труда при средни условия, среда производителност, средно развитие на средствата за производство при условията където се произвежда най-голямата маса стоки от даден тип стокови блага.!!!!!! Това усредняване става в условията на пазара. Обществената стст не е дадена величина. С развивтие на производителните сили и производителността на труда тя се променя. Тези познати ни форми на стст, парично разменната форма на стст е продукт на вековно ако щем развитие на разменната форма на стст, която е проявление на стст като свойство, като трудова субстанция. В зората нааааааааа така... човешката организация на обществото, когато обче все пак вече имаме осъщуствяващи се или осъществени първите фроми на раздзеление на труда и условия за ръст в производителността на труда се е е стигнало до случайни форми на размяна между отделни племена. Тези протоформи на размяна М нарича случайна форма на стст.

При тези случайни обмени размяната на трудовата стст тя не е имала нормален характер, но едната стока и тогава се е намирала в относителна фрома (измерва се съотнася и измерва своята стст в стст през потребителна стст на благото, което е в еквивалента форма) и еквивалентна форма (служи за измерване на стст на благото, което се намира в относителна форма на стст). С понататъчното развитие се преминава се стига до разгърната фрома, когато едно благо може да се обменя за ред други блага. Тук обмена също е непосредствен и носи своите неудобства в смисъл ако А е произвоидтел на зеле, с Б производител на вино може да стане ако този, които произвежда вино е съгласен да го замени за зеле. Но ако той не иска зеле, а пресе, но ако този, който произвежда прасе не иска зеле, а прибори за прасе нещата мнооогоооо се усложняват. В този план се преминава в следващата форма като се отделят стокови блага, които са по-лесни размяна. Така злепроизводителя търси напр сол и със солта е сигурно, че винопроизводителя ще му даде вино.

Всеобща форма на стст – множество стоки са в относителна форма и се разменят срещу отбрани стокови блага, които са в еквивалентна стст. От този ред стокови блага много малко са притежавали характеристиките на развенно средство, което да обслужва удобно размяната. Солта се разтваря. В следсвие се преминава към определени стоки, които ги притежават като напр бл метали – в малък обем голяма стст, лесно са съхраними без големи загуби, делимост, кратност. Постепенно се минава към паричната разменна форма, когато златото и среброто се превръщат в една потребителна стст.  Те са в еквивалент, а всички ост стоки са в отоносителна стст.

Постпенно се развиват функциите на парите – мерната функция – да мери стст като цена. Още на това ниво се вижда че има възможност за отклонение на ест от пазарната цена, а и самата оценка на стоковите блага става в размяната.

- средство за рязмана

- средство за натрупване на съкровища

- платежно средство

- световни пари

Маркс също, отчитайки кредита стига до подобен извод от необходимото количество пари – M=(p*Q)/V. Кредита влияе в смисъла, че трябва да се прибави тази парична сума, която е необходима за плащане, в резултата на изтичане на падежите. От тази сума трябва да се извадят взаимнопогасяващите се плащания. Тази сума се разделя на скоростта на обращението.

Изясняването на природата на парите през диялектикаат на формите на стст е изходно начало за разработването на проблема за капитала. Проблема на капитала се изяснява или свързва с изясняването на проблема на придадената стст.

Средствата за производдство, капитала и земята се намират в частна собственост на неработещите, докато голямата маса от населението са лишени от средства за производство и за да удоволетворяват своите потребности те са принудени да продават своите способности за труд – РС, на тези които притежат средствата за производство. Това се характеризиа като капоиталистическо производство с цел самонарастване на капиталовата стст като това самонарстване, М обяснява със производството на стойността и придадената стст. Така че кап произв е свързано с наемният труд като, тези които притежават само способността си към труд са юридически свободни индивиди, но икономически са принудени да продават своята РС на тези, които организират производството, в отличие от робите, крепостните селяни, които се принуждавават към труд наред с икономически и извъникономически средства за подбуда.

Първите исторически форми на капитала се наблюдават в античността и още тогава капитала по своите характеристики се отличава от паричото натрупване под формата на парично богатство или съкровище. В този план изходен пункт са парите. Парите сами по себе си на са капитал, макар че всеки инвестиционен процес започва в парична форма. Само при определени условия парите се превръщат в капитал. Маркс, зада отличи характеристикикте на капитала, той го сравява с простия стоков обмен Стока – Пари – Стоки, Търговски капитал – Пари – Стока – Пари прим. Целта на капиталовия процес е нарастването на първоначалновложената. Според маркс реализирането на прираст се обяснява чрез производството на стст от труда. П-С-Пп. Всеки инвестиционен процес започва в парична форма, за да се осъществи производтствен процес и прирасттрябва да се купят някакви стоки (средства за производство, оръдия и предмети на труда и РС)

* М въвежда стоката Рс, която като всяка друга стока си има своя разменна и потребителна стст. Стст на РС се определя от стст на средствата за съществуване и възпроизводство на тези личностни способности на индивиа към труд и неговото семейство. Потребителната стст е способността към труд и капиталиста предприемача купува на еквивалентни начала РС, наема я, на определена цена за да ползва потребителнаат стст, да потреби труда на работника. Потребителната стст може да проиведе повече стст, отколкото е нейнота собствена разменна стст. Намерил в условията на частната собственост на средствата за производство, принудени да продават своята РС се сключва следната сделка, за да осъществи стоково производство.

Осъществява се производствения процес (... Пр....). Само живия труд създава стст на стокатаи нека стст на стката да го дисектираме. Живия труд създава стст на стоката като новата стст възпроизвежда стст на РС, за която тя е наета и създава нещо повече. Новата стст възпроизвеждайки величината на капиталовата стст, изразходвана за цената на рс и се състои с една величина повече – М. В същотот време конкретния труд пренася стст към новосъздадената стокова стойност. Стойността на ползваните капиталови средства пренасят стст в готовия продукт. Пренасянето на стст на оръдията на труда и пренасянето на неговата стст става постепенно в процеса на неговото използване в резултат на изхабяване. Едновременно с потребителната стст е по-голяма от тази на РС и едновременно с това пренася стст на ползваните средства за производство. Стойността на новосъздаденото стково благо е от стара привнесена и нова , която е по-голяма от стст на РС. Когато се реализира това стоково благо то част от паричната сума възстановява пърованчалните средства за производство и реализира един прираст, което Маркс нарича придадена стст, с която безвъзмездно се присвоява услугата на частната собственост и се явява като подарък на тези, които владеят РС към тези които организират производството.

Работника работи в определена част от работния ден за възпроизводство на стст на РС, а другата част работи даром за капиталиста-предприемач и едновременно с това му пренася стст на използваните средства за производство. За капиталиста разходите се затвярят в рамките на разхода за РЗ и средства за производство.

Тази част от капитала, която не се променя в отличие на делението на капитала на основен и оборотоен, тук Маркс дели капитала на постянен- C и променлив –V( променя се във величината на придадената стст). Или С включва елементи на основиня и оборотния. Променливия вкл елементи само от оборотния – РС. Времето за което работника работи за възстановяване на РС се нарича необходимо работно време, а времето за което той работи като подарява продукта на труда се нарича придадено работно време. Придадената стст се присвоява безвъзмездно по силата начастната собственост.

Рз при маркс е плата, цена, не на труда, а на работната сила. Тя е паричен израз на стст на РС. Капиталиста наема РС по нейната стст или цена. РЗ е цена на РС или тя е паричен израз на стст на РС. Стст на РС се определя от необходимите средства за живот на работника и неговото семейство за възпроизводството на тези способности на труд.  Цената на РС в условията на капитализма, приема превратна форма на рз. М, казва че с рз са свързани всички мистификации у капиталистите. Те са свързани с това, че рз се плаща – повременна или сделна – или за определено време или за определена бройка изработени изделия. Да кажем за време – рз се плаща на работника за 8 часов работен ден в размер 50 лв, което превратно предствая нещата, че капиталиста плаща пълната стст на труда. Дефакто капиталиста с тази рз плаща (ако нормата на експолатация е 100%) да кажем половината стст под формата на рз. В този план е тази мистификация, за която говори маркс. Стст на РС и цената на Рс зависи от покупателнтата способност на парите – номинална и реална рз. Стст на рс зависи от потреблението. Ако по някаква причина нараства производителността на труда, произвежданите предмети поевтиняват и стст на рс намалява. Стст на рс се увеличава, ако се увеличава квалификацията на рс, което влияе на цената. Както и при другите стоки цената на рс се отклонява от стст. В условията на капитализма и капиталистическото производство се създава една постоянна работническа резервна армия. Кап възпроизводствен процес постоянно изтласква и привлича рс, но в крайна сметка се създава постянна резервна армия, което в крайна сметка оказва натиск върху пазара на труда и свежда цената на рс до и даже под нивото на стст на рс. В крайна сметка по този път разбирането на Маркс за РЗ, като цена на РС гравитира около разбирането, както е у Смит, Рикардо и др като минимум средства за съществуване.

... които в крайна сметка са форми на проявлението на придадената стст. Според М първитя присвоител на принадената стст в условията на капитализма не е нейният последен собственик. Принадената стст се разпределя в различни форми – печалба, рз, рента. Обяснението на производството на стст и принадената стст в общи линии е, че средните цени отговарят на стст. Напрактика обаче имаме несъвпадение между стст и цена, между произведената принадена стст и това, което се присвоява напрактика от отделните притежатели на капитала. На повърхността на ик живот няма нито стст, нито принадена стст. А стст и принадената стст се проявават в свои превърнати форми като стст като капиталови разходи + пичалба, а принадената стст като прираст, които се определя като печалба. Затова Маркс тръгва в обяснението на производствените раходи... Ние видяхме, че стст на стоката се изразява с С (пренесена стст на използваните средства за производство) + V (РЗ) + m (принадена стст – прираст на капитала). Това, което стоката струва се определя от разходите за труд. За капиталиста няма значение коя част от капитала е променлива и коя постянна. За него това което струва стоката се определя от капиталовите разходи за произвоство и за променлив капитал. Тоест това, което стоката струва за капиталиста се измерва чрез капиталови разходи без значение от принадента стст. Прирастът над капиталовата стст се разбира като някакъв излишък над това, което стоката струда. Прираста на капитала се явява като прираст получен от размяната, като един излишък над цената на капиталовите произвоствени разходи и неговия произход е свързан със сферата на реализация и капиталовия ефект в този план се изчислява с отношение на Печалбата (Р=m) към капитала (k=c+v), а не към тази част, която има способността да се променя (V). Стст се трансформира като нещо, поризхождащо от капиталовите разходи + прираста на този капитал, котио се реализира в размяната, който приема формата на печалба . Този прираст се отнася към целия авансиран капитал. Например хале и само част от разходите за това хале като аморт влизат в непосредствените разходи за продукциятя, но доколкото в ик живот прираста изглежда като капиталов прираст, като капиталова първопричина, то печалбата се отнася не към непосредствените разходи, а към целия авансиран капитал (цялото хале). Така че ако нормата на принадената стст се измерва като отношение между m/V (променлив фактор), то нормата на печалбата се измерва и определя от отношението на принадената стст към к(k=c+v). Ако капиталът е 80 единици постоянен + 20 единици промелив и нормата на принадената стст е 100%(200) на ден масата на печалбата ще е 20%(40), то в такъв случай нормата на печалбата е 20%(40)

За превръщането на стст капиталвои разходи + печалба и на принадената стст в норма на печалба и средна норма на печалба способства този познат и на Смит и на Рикардо процес при който равни капитали привнасят равни печалби. При рикардо това става, заради нагона за най-ефективно разпределение на капитала. При Маркс това превръщане в произвосдтвена цена като кап разходи + средна норома на печалба минава през две стъпала, вътрешноотраслова конкуренция, при която се формира отрасловата стст и цена и след това междуотрасловата конкуренция. ист и логически този процес минава през вътрешноотрасловата конкуренция, защото междуотраслова се явява при по-добро развитие на капитализма. В условията на развития капитализъм се преплитат и 2те конкуренции.

Ролята на междуотрасловата конкуренция. Следвайки трудовата теория за стст в даден отрасъл би трябвало отрасловата стст и цена да се формира от средноотрасловите разходи на труд, на капитал при средни производствени условия. Нека да вземем един капитал от 100 единици. Този капитал оперира в средни условия – правят се разходи за 60 единици постоянен капитал, 40 за променлив, експлоатацията е 100% - тоест ще се произвеждат 40 ед принадена стст и среднтаа стст е 140 единици. В същото време има капитали, които работят при по-добри и по-лоши условия. Напр в по-добри услоивия 100 –     80 + 20 + 20 = 120 ед. Обаче те реализират по-ниски разходи, по-евтина продукция, но я реализират по цена за 140 единици. Те реализират добавъчна печалба от 20 единици. Но има и по-нискотехнологични – 100 -   40 + 60 +60 = 160 ед. е индивидуалната им стст. Обаче те реализират своята продукция по средно установената пазарна стст и цена и те губят 20 единици. Това предимство, на получаващите добавъчна печалба е временно, защото действа конкуренцията между капиталите, защото останалите двама се примиряват с това състояние на нещата. Последната група, за да не фалират, трябва да преустроят производството си, да повишат технологията, за да догонат не само средните, но и първите. Същото положение е при тези, които работят в средни условия. Това води до това, че в даден момент средноотраслова стст ще се яви тази стст, която досега беше най-ниска и имаше предимство спрямо средните. Група 160 ще изчезнат, средните ще станат губещи, а средноотрасловата стст се е намалила на 120 единици. В същото време вътрешноотрасловата конкуренция излъчва група на още по-добри условия – 90+10+10=110, но реализират на новите средни отраслови стст и цени 120 и реализират добавъчна печалба от 10 единици и т.н. До това води конкуренцията и съотношението между постоянен и променлив капитал се изменя в полза на постоянния. По този начин М обяснява тенденцията на спад на нормата на печалба. Така се установяват и се движат вътрешноотрасловите цени. В даден момент те са установени. На тях влияят ред фактори. Стст и цени са различни по ред обективни причини и най-вече от това, че различните отрасли са нарзлично техонлогично равнище.

Междуотраслова конкуренция. 3 отрасъла А Б В

А(hi-tech) – 100 ед, от които 80 С+ 20V + 20= 120 средно отраслова стст.

Б – 100 ед, от които – 70 + 30 + 30 = 130 ед

В – 100 ед, от които – 40 + 60 + 60 = 160 ед

Тук се обяснява защо равни капитали привнасят равни печалби. междуотрасловата конкуренция води до пренасочване на капиталите към най-изгодната дейност – В, предлагането ще се увеличи, излишък, цената ще спадне, сигнал за отлив на капитал. Получава се процес на преливане на капитал от отрасъл в отрасъл и формиране на една средна обща норма на печалбата – (20+30+60)/3 = 36, а производствената цена 136 ед. Това е така, защото принаедната стст се преразпредля вътре в отраслите и между отделните отрасли, щото равни капитали привнасят равни печалби.

С развитието на капитализма паричния капитал се отделя в самостоятелна форма като заемен капитал, който има следната форма на движение. Той оперира с пари за повече пари – Пари – Пари прим. Нетрудовото обяснение на прираста на заемния капитал се обяснява с Джон Лок, който казва че парите притежавали способността да раждат повече пари. Парите сами по себе си не са капитал, така че този прираст се обяснява на базата на трудовата теория за стст. Формирането на ЗК са временно освобождаващите се парични средства след реализацията при кръгооборота и оборота на индивидуалните капитали, които парични средства са съгласни да отдават заем за определан лихва. В същото време пак по причина ред капиталисти се нуждаят от свободни парични средства – да обслужват движението на собствения си капитал. Така има постянно създаване на свободен капитал сред една част и дефицит на капитал от други. На тази база и на базата на СК. Една група капиталисти се специализират в тази сфера да търгуват с пари. Това са заемите. Произхода на лихвата и процента М извежда от принадената стст и нейната превърната форма – средната норма на печалба. Нека даден капиталист да ползва част от неговия капитал да е заем капитал. Той осъществява покупката на средства за производство и ресурси и рс, осъществява се производството, произвежда се стока, която се реализира, с която реализация се възстановява първоначално авансираната стст и се реализира капиталов прираст – принадена стст, даром стст, създадена от труда, който прираст не се присвоява от този, който го е произвел изцяло, защото една част трябва да върне под формата за възнаграждение за ползването на заемната част от капитала. Остатъка от печалбата се нарича предприемачески доход. Отношението на лихвата към заемния капитал определя нормата на процента. Разбира се това е обективното основание на лихвата и процента. Неговата величина се определя от търсенето и предлагането, но по правило неговата величина се движи в рамките на печалбата и по-малко от средната норма на печалбата.

На базата на освобождаващите се средства и нуждата от такива и на собствени капиталови средства се формира заемния капитал от специализирани капиталисти, като същонст тези източници формират банковия капитал и на базата на обяснението на процента, лихвата и средната норма на печалбата се обяснява и банковата печалба. Печалбата на банката се формира основно от разликата между лихвите по депозитие, по привлечените средства и лихвите по кредитите. След приспадане на разходите на банката (офиси, рз, админ р-ди) се формира банковата печалба. Тя също е средна печалба. Банковия капитал участва заедно със всички други капитали в уравняването на средната обща норма на печалба. Тук играят роля и двата вида конкуренция.

По подобен начин се обяснява и търговската печалба, но също има специялизация в тази капиталистическа дейност – Пари – стоки – пари прим. Но търговската печалба се обяснява при Маркс на базата на средната обща норма на печалбата. Производителите капиталисти, продавайки своята продукция, правят отстъпка от производствената цена, реализират по цена на едро, която е по-ниска от цената на дребно. Търговските капиталисти реализират тази стокова продукция по цени на дребно по производствената пълна стст. Тук се формират два центъра – цени на едро и дребно. Тази отстъпка става на конкуренти начала, но търговския капитал увеличава производителността на индустриялиня капитал, защото го освобождават от непроизводителни разходи по реализацията. Това до голяма степен се спестява повишава ефективността. В този план се реализира тази отстъпка. Тя става на конкурентни начала. Търговската печалба също се движи в рамките на средно обществената норма на печалба, защото търговския капитал участва в средната обща норма на печалбата в междуотрасловата конкуренция.

Рентата, Маркс също обяснява на основата на трудовата стст и принадената стст. На базата на монопола на стопанисването той обяснява диференциялната рента, а на базата на монопола на частната собственост обяснява абсолютната рента.

Диф рента обяснява защо собствениците на най-плодородните земи получават по-голяма рента от собственицитие на по-нископлодородните земи. Това е така, защото във сел стоп действа природният фактор земя, годната за обработка земя е ограничена и за удоволетворяване на потребностите в стопанския оборот са включени по-нископродуктивни категории земи. ПРедвид на монопола на стопанисването, а този монопол се формира предвид на това, че годната за обработка земя е ограничена, в по-продуктивните участъци земи капитала и труда са по-производителни, стоковите блага се произвеждат по-евтино, но се реализират на базата на най- непродуктивните участъци и условия, а не както е впромишлеността на средните условия. В резултат в най-продуктивните участъци земи се реализира в продажната цена на стоковата продукция една добавъчна цена. В аграрния, за разлика от инд сектор тази печалба е постоянна. Тази цена, която включва една добавъчна цена над средната норма на печалбата и този излишък, тази величина над средната печалба се присвоява под формата на диференциялен доход и диференциялна поземлена рента. За собствениците на най-плодордни цени ще е най-висока, а за собствениците на най-нископроизводителните няма да принасят диф доход.

Маркс обяснява защо и най-непродуктивните участъци получват рента с теорията на абсолютната рента. Обяснението е свързано с това, че всички земи принасят рента. Тук обяснението се свързва с ролята на частната собственост върху земята, която наред със обективни фактори воид до изоставане на аграриня сектор в сравнение с технологичното равнище на промишленото производство. Обяснението е свързано с това, че частнана собственост изключва като цяло аграрното производство или произведената в аграрния сектор стст и прнадена стст от уравнителнаия процес от преливането на капиталите от отрасъл в отрасъл. Това води до изоставане на аграрното производство в технологичен план, което се отразява на органическия състав на капитала, което обяснява и абсолютната рента. Нека да вземем средно отраслова стст 100 ед – това са всички без аграрния секто и нека предвид на конкуренцията, което води до нарастване на технологичното равнище средно е 70 за постянен капитал, 30 за променлив и 30 единици принадена стст. Средно за всички отрасли производствената цена е 130 ед, а средната обща норма на печалбата е 30%. За аграрния сектор, който е изостанал, пак 100 ед, но с по-нискотехнологично равнище 50 постоянен каптила, 50 променлив и 50 принадена стст и стст в аграрния сектор ще е 150 единици. Аграрните капиталисти доволстват да възстановят първоначалния си капитал от 100 едниици и да получат норма 50%. Разликата е 20. Тази разлика е формира абсолютната рента, която се присвоява от собствениците. Така Маркс обяснява защо всички земи принасят на нейните собстевници рента.

Маркс различава и монополна рента, която се формира тогава, когато има монополна цена и има продукти с редки качества и произвеждани в по.специфични земи и тези продукти на труда по никой начин не може да се увеличи в резултат на увеличаване на капитала и добавяне на труд. Затова цената на такива продукти на труда се формира на базата на цена на търсенето. Ако монополната цена е 200 единици, той доволства да получи 130 единици – средна и 70 се присвояват от собственика на земята и тя се нарича монополна рента.

Маркс възприема тезата и разбирането на пети за цената на земята и отхвърля числото 21 и счита, че лихвения процент е този критерии за определяне на цената и капиталзиацията на рентата и цената на земята. Цената на земята се определя от рентата върху процента по 100.