Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)| Насоките на развитието на икономическата теория |
 |
 |
 |
|
Насоките на развитието на икономическата теория Икономическата теория преминава през следните етапи на своето развитие 1) Това е така наречения пред научен период към които се отнасят представители на древногръцката и древноримската икономическа мисъл и представителите на меркантилистите 2) Поставяне начало на научният период в развитието на икономическата теория в съчетанията на Уилям Пети и физиократа Франсоа Кене 3) Нарастване зрелостта на икономическата теория и създаване на новата наука икономикс в трудовете на „Богатство на народите”-на Адам Смит „В принципи на политическата икономика и данъчното облагане”- Дейвид Рикардо 4) Представителите на популярния икономикс в лицето на Ж.Б.Сей и Робърт Томас Малтос 5) Древно буржоазната икономическа теория разработвана от Симон Сисмонди и Пиер Жозеф Прудом. 6) Неокласически икономикс в лицето на субективната австрийска школа на Биом Баверг. Английската маржинална икономическа теория в лицето на Алфред Марщъл от тук произтича епохата на маржиналните 7) Трите основни икономически теории - кейсианство и неокейсианство - неолиберализма на Милтън Фридмън - неокласическият синтез в лицето на Джон Х. Роберто Маделиани и др. Икономически модел на Древна Гърция-основни представители
През 5 век пр.н.е. робството в Гърция достига широки размери. Робите са били определяни като одушевени предмети на труда През 4 век пр.н.е. обаче с разпадането на атинския морски съюз, започва дълбока идейна икономическа криза на робството в Гърция. На историческата сцена се изкачва ( се появява ) победилата но изостанала в икономическо отношение Спарта. През това време започват първите опити за икономически анализ на натуралното стопанство. Във връзка с това особен интерес представлява анализът на устройството на гръцкото общество на Платон в неговото съчинение „Държавата” Платон е представител на обективния идеализъм във философията. В основата на държавата той поставя разделението на труда, но при неговия анализ напуска границите на обективния идеализъм и въвежда субективния подход при неговия анализ. Според Платон в основата на разделението на труда стоят личните потребности на хората. В държавата на Платон най висшето съсловие се представя от философите които той нарича аристократи на духа. На второ равнище се намират войните които пазят имуществото и живота на гражданите на гръцкото общество. На трето място са нишите,към които той включва- занаятчии,земеделци и останалите членове от обществото. Най универсалния ум е Аристотел.Той е написал около хиляда произведения обхващащи икономиката, литориката, литературата и др. В науката се счита,че Аристотел поставя началото на икономическия анализ,той подразделя стопанството икономия Под икономия той разбира естествената стопанска дейност свързана с производството на необходимите за живот материални и духовни блага. Въпреки , че идеалът на Аристотел е натуралното стопанство т.е. икономията като гениален мислител той вижда, че от нея непрекъснато израства хрематистиката - хрематистика Произхожда от Гръцката дума „хрема” която означава състояние богатство или хрематистиката е умението да се натрупва капитал, състояние. За първи път в икономическата литература Аристотел разглежда и различните форми на търговия: - стока при която се осъществява бартерна размяна СТОКА=СТОКИ - първична търговия- размяната се осъществява чрез посредничеството на парите СТОКА=ПАРИ=СТОКА-парите се изразходват и се отдалечават от собственика.Целта е потребителната стойност на сделката. - превръщането на парите в капитал ПАРИ=СТОКА=ПАРИ=СТОКА=ПРИМ- парите не се изразходват а се авансират. Чрез собственика на пари ги пуска в обръщение с тайното намерение да си ги възвърне но обогатени с по голяма стойност. Целта е само нарастване на стойността. Икономически модел на Древен Рим-основни представители
От малък град държава през 5-4 век пр.н.е. Рим се превръща в гигантска държава. 2 век пр.н.е през този век Рим завладява почти всички съществуващи държави някои от които робите са били по образовани от своите господари. Поради тази причина робството не може да се обяснява вече като естествен процес, както при Древна Гърция а трябва да се обосновава юридически. Икономическата мисъл на Древен Рим е оригинална до голяма степен те са ползвали постиженията на древно гръцките мислители, приспособени към римските условия, но от гледна точка на перспективите на развитието Древноримската икономическа мисъл стои на по високо равнище. Това е така защото за разлика от Синофон, Платон и Аристотел то представителите на римската икономическа мисъл Сенека Луци. Л.Колонела и Лукреци Кар са били привърженици на стоковото парично стопанство. Лукреци Кар 99-55 пр.н.е.застъпва становището, че златния век на човечеството ще настъпи с усъвършенстване оръдието на труда. Това означава,че той търси златния век ,не назад в първобитната община, а напред във времето т.е. с усъвършенстване производителните сили на следващите общества. Сенека Луци ( 6-3 век пр.н.е. и 65 год. след н.е. )-той е един от най-големите мъдреци на своето време. Неговите писания ( трудове ) са идеен източник на християнството,той се отнася отрицателно към натрупването на богатството, но като велик мъдрец –счита,че богатството трябва да се допуска до определени размери, но той доста наивно обяснява.Той допуска, че източникът на богатство е скъперничество Луци Коломела ( 1 век след н.е. )-той е бил агроном и написва труда „За селското стопанство” Този труд представлява селскостопанска енциклопедия на древността. Но това с което той остава в историята е неговата теза за неизчерпаемостта за плодородието на земята при правилната и обработка. Икономически модел на ранното и късното Средновековие- Августин Блажени и Тома Аквински
1. Социални икономически условия 2 .Представители А.Блажени и Т.Аквински През средновековието господстваща форма на стопанство става феодализма и феодалната рента, както и икономическата реализация на феодалното стопанство. През рано средновековие е съществувало нихилистично отношение към труда. Известна е евангелистката притча според която „Християните нито сеят, нито жънат -а бог ги храни с неговите дарове” Дори се прокарвала идеята за имуществената общност, за разпределение на благата според потребностите. По-късно градовете се оживяват,започва търговията между тях. Което променя и отношението към труда. Изразител на тази нова идея става А.Блажени, които е живял през края на 4 век и първата половина на 5 век след н.е. Той става известен с неговите трудове „За работата на монасите” и „За божията държава” В тях той критикува монасите за тяхното безделие и казва идеята на Св.Павел, че който не работи, не трябва да яде.А.Блажени еднакво цени както живия ( физически труд ), така и умствения труд. В рамките на това единство той предпочита земеделския труд определяйки го „като чист и честен труд” Най-големият мислител на късното средновековие е Т.Аквински (13 век 1227-1284 ) Неговият основен труд е „Сума на богословието” Той е представител на икономическата доктрина на канонистите. За разлика от А.Блажени, Т.Аквински не цени еднакво различните видове труд. Според него с най-големи достойнства е духовния труд,а физическият труд го счита като нисшо занятие ( не престижно ) В неговия труд той представя обществото като пирамида на върха на която стой бог,а всички останали професии се намират на различно разстояние от него. Т.Аквински става известен с неговото учение за справедливата цена. Според него справедлива е тази цена която дава право н производителя да живее според съсловното си положение. Метод и общи принципи на меркантилния икономически модел Школата на меркантилизма възниква и се развива в рамките на първата половина на 15 век и началото на 16 век до края н 17 век Това е времето на първоначалното натрупване на капитала и великите географски открития. Методът на изследване на меркантилистите е емперически, т.е. свързан със стопанската политика на държавата основните принципи на меркантилизма се свеждат до следните няколко насоки: - основна сфера на стопанската дейност е търговията- обръщението (размяната) - истинско богатство са парите във вид на злато и сребро - източник на богатството са стоки които лесно могат да се превърнат в пари - непосредствен източник на богатството е външната търговия, тъй като тя увеличава количеството на парите в страната - вътрешната търговия не е източник на богатството, защото тя сама пренася стоката от едни ръце в други,без да уличава богатството на обществото.”Купи евтино, продай скъпо”-на този принцип - баланс на външната търговия трябва да бъде активен-износът да превишава вносът. - Според меркантилистите производството е само предпоставка за нарастване на богатството, което трябва да се стимулира. - Необходимоста от държавната намеса в икономиката-това означава, че те са привърженица на протекционизма Икономически модел на ранния и развития меркантилизъм- Томас Мън, Жан Батист Колбер, Уилъм Стафорд и Антоан Монкретиен В зависимост от отношението към основните принципи, представителите на меркантилизма се подразделят на ранен и развит меркантилизъм. Представител на ранния меркантилизъм в Англия е Уилъм Стафорд и Джон Хелс Уилъм Стафорд става известен с неговото произведение „Критическо изложение на някой жалби на нашите съотечественици” (1581год.) Това произведение е разработено във вид на диалог в които участват- рицарят, занаятчията, войнът, земеделецът и търговецът. Главната идея която прокарва чрез този диалог е,че вносът е вреден, защото довежда до износът на пари.Освен това Уилъм Стафорд се занимава и с проблема с фалшификациите на златото и среброто. Той се обръща към края и го предупреждава, че фалшификацията н парите довежда до две вредни последствия: - Тя оскъпява живота в обществото - Довежда до износ на цени метали Представител на ранния меркантилизъм във Франция е Антоан Монкретиен Той издава съчинението „Трактат по критическа икономия” Който излиза от печат през 1615год. В него той разкрива основната теза на меркантилизма за невъзможността от взаимноизгодната международна търговия. Той счита, че международното богатство е зададена величина във всеки даден момент затова страната която печели от международната търговия довежда до загубата на другата страна Характерно за всички представители на ранния меркантилизъм е, че те проповядват ( изискват ) покупката да бъде винаги по-малка от продажбите за всяка отделна сделка. Затова ранния меркантилизъм е наречен меркантилна система
Виден представител на развития меркантилизъм в Англия е Томас Мън Той е бил едър търговец а по късно и директор на Ост индийската компания. Той става известен с неговия труд „Богатство на Англия във външната търговия” Известен още като „Известен баланс на Англия” -1630год. В това произведение Томас Мън за първи път обособява търговския и паричния баланс. Той препоръчва на правителството износът на суровини да бъде заменен с износът на готови стоки и услуги и др. Освен това той препоръчва да се намалят цените на износеният пазар стоки, за да може да нарасне конкурентноспособната на английската икономика. Представител на развития меркантилизъм във Франция е Жан Батист Колбер Той е бил министър в управлението на Луи 14( кралят слънце ) Той бил автор на така наречените царски манифактури в основите на който стояла занаятчискта ценова система.Известна е мисълта,че „Количеството на парите, определя величието и могъществото на нациите” За разлика от ранния меркантилизъм представителите на развития меркантилизъм са били привърженици на активния годишен търговски баланс. Те са допускали при покупката и продажбата на дадена стока,баланса да бъде нарушен,износът да бъде по голям от вносът. Класически модел на Уилям Пети- методология на изследването, теорията за стойността и разпределение на доходите 1.Живот и дейност Роден през 1623-1687год.Произхожда от древно занаятчийско семейство На 14год. възраст става юнга на кораб. След една поради счупването на крак бил изхвърлен на южния бряг на Франция. Там записва иезоидския колеж, където изучава латински, гръцки, аритметика и др.По-късно става студент по медицина и за да се издържа е частен секретар на философът Хопст. Дружбата му с него изиграва важна роля за формирането на неговия научен и философски мироглед. С икономическата дейност Уилям Пети се занимава през началото на 60год. на 17 век. През 1662год. той публикува: В него той прави първите стъпки в разработването на трудовата теория за стойността. 10год. по късно 1672год излиза от печат втората му книга: „Аналитическа анатомия на Ирландия” В нея той анализира икономическата структура, финансите и паричното обръщение на Англия и Ирландия 6 год. по късно през 1676год публикува: „Политическа аритметика” В нея той разглежда проблемите на производителния и не производителния труд През 1682год. „Нещо за парите” В нея той изоставя меркантилизма от представи за парите и препоръчва те да се използват като капитал т.е. като пренасящи печалба на обществото. 2.Методология на изследването При изследването на икономическия живот на обществото Уилям Пети си поставя задача да разкрие „Тайнствената природа на нещата” т.е. законите и закономерностите в икономиката да една страна. Уилям Пети успява да формулира три зависимости на производството: 1) Зависимостта на стойността на стоките от сравнителното количество труд вложен за тяхното производство 2) Зависимостта на работната заплата от минимума средства за съществуване на работника 3) Зависимостта на рентата от величината на работната заплата т.е. когато работната заплата расте рентата намалява и обратното Друга характерна черта на неговата методология на изследване е въвеждането за първи път на методите на логическата абстракция, на индукцията и дедукцията. Прилагайки тези методи Уилям Пети въвежда в обрат понятията ( категориите )- политическа и пазарна цена.Тези две цени се намират в диалектическата взаимовръзка при която пазарната цена се колебае под и над политическата цена. Това е така защото, под политическа цена Уилям Пети е разбирал стойността на стоките.
|