Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)МАРКИЧЕСКА ПОЛИТИЧЕСКА ИКОНОМИЯ |
МАРКИЧЕСКА ПОЛИТИЧЕСКА ИКОНОМИЯ Икономическите, политическите представи за възприемане на маркизите са: - промишлен преврат в Англия оформяне на работническа класа като самостоятелна обществена сила. - през 40-те г. на 19 век възникват въстания на лионските тъкачи, силезийските тъкачи, чартиското движение - през 1930-1940 г. социалистически и комунистически идеи завладяват част чиновничеството и дребната буржоазия. Идейни източници на маркизма – - немската политическа философия - класическата английска политическа икономия - френски утопичен социализъм. “Капитала” – като анатомия на класическия НП и класическото ПО.
- стоки и пари, превръщане на парите в капитал, производство на абсолютна принадена стойност, производството на относителна стойност, производство на абсолютна и относителна стойност
- метаморфозите на капитала и техния кръговрат, оборот на капитала, възпроизводството и обръщение на целопокупния обществен капитал.
- превръщането на принадената стойност в печалба и нормата на принадената стойност в норма на печалба, превръщане на печалбата в средна печалба, закон тенденция на средната печалба към спадане, превръщане на стоковия капитал в търговски, лихвен капитал, превръщане на добавената печалба в рента, дохода и техните източници
По-важни икономически съсгледи на Маркс.
- капитала обладава своята собствена производителност, той превръща простия труд в сложен, т. е. по – производителен по-важни възгледи:
- в том едно на “ капитала” Маркс приема , че принадената стойност и печалбата на капиталиста са едно и също нещо. Маркс се стреми да докаже , че печалбата се поражда само от живия труд без участието на капитала
- модели на средната норма на печалба имайки в предвид , че капиталистите излизат от приложението на капитала където нормата на печалба е ниска и навлизат в сфера , където нормата на печалбата е по-висока от средното равнище.
- на пазара стоките се продават не по трудова стойност, а по цената на производството. Следователно цената на производството е превърната стойност на стойността, т. е. величаната е резултат от трансформацията.
Последователност на логическата схема на марксическата икономическа наука. - стоката и нейните две страни: потребителска стойност и стойността -Закон за стойностния икономически закон на стоковото производство.
- същност и функция на парите
- превръщането на парите в капитал: нарастват; пуснати в движение; връщат се обратно към този който е инвестирал - закон за принадена стойност – основен икономически закон на капитализма - норма на принадената стойност.
- всеобщ закон за капиталистическото натрупване; “ нарастване на богатствата на единия полюс в ръцете на капиталистите и влошаване на положението на пролетарята на другия полюс. - основни противоречия на капитализма “ обществен характер “ на производството и частно капиталистически начин на присвояване - историческата тенденция на капиталистическото натрупване – създавайки крупна машина, индустрия и обобщаване на труда. Капитализма сам създава материалните предпоставки за социализма.
- норма на печалба - закон , тенденция на нормата на печалба към понижение
- капитал собственост и капитал функция
- по плодородие, по положение, абсолютна и монополна рента ;
- условия за реализация на продукта - при просто производство - разширено производство – равенствата стават неравенства . Защо Европа прие капитала:
v Появата Маркс и капитализма не е случаен. То е продиктувано от закономерностите на развитие. v Маркс формулира своята перспективна теория, която по-късно завладява общественото мнение на Европа. v Сред буржоазните учени възниква необходимостта от обяснение на експлоатацията на труда от капитал и да формулират имиджа на капитала като велика научна книга. Заключения:
- определено се смята, че монопола на марксизма в дадена страна нанесе огромна вреда не само на икономиката на тази страна, но и на самата марксическа наука.
|