Home Икономика КЕЙНСИАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
КЕЙНСИАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ ПДФ Печат Е-мейл

КЕЙНСИАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

В света на развитите пазарни форми и отношения години­те 1923-1933 г. са едни от най-драматичните. Това е времето на голямата депресия, проявяваща се в изключително остри форми в САЩ и страните от европейския континент. Спад на производството, криза на кредитно-финансовите институти и из­носа на капитали, масово обезценяване на валутите и понижава­не курса на ценните книжа, фалити на банки и компании, нама­ляване на работната заплата и повишаване на безработицата -това са измеренията на разстроеното стопанство, болезнено раз­делящо се с редица традиционни връзки и структури.

Експертите разработват проекти за преодоляване на ико­номическата криза. Препоръчват се активни мероприятия за антикризисно регулиране. Първите стъпки в това отношение са свързани с имената на администрациите, ръководени от Х. Хувър и ф. Рузвелт. Реформите и новото лице на икономическа­та политика в САЩ след влизането в Белия дом на президента Фраиклин Рузвелт са повлияни от идеите и възгледите на ан­глийския изследовател Джон М. Кейнс.

Ценностите и принципите на саморегулиращата се пазарна икономика банкрутират пред колабиращата икономика. Теория­та в неокласическите си модификации се оказва безпомощна за решаване на реалните многопластови противоречия. Необходи­мостта от нов подход и нова икономическа философия прово­кира поредната смяна на теоретичните парадигми. Мястото на неокласицизма се заема от създателите на алтернативна ико­номическа система от възгледи под лидерството на кембриджския професор Джон Кейнс

През 1936 г. се появява „Общата теория...", с която Кейнс влиза в историята на икономическата наука като създател на ново направление - антипод на ортодоксалната политическа ико­номия. Академичните, политическите и деловите среди приемат възгледите на английския учен като спасение от стопанската депресия и ги оценяват като революция в теорията.

Общата теория на Кейнс по своя предмет и метод на изследване се различава от предшестващите я неокласически обяснения на правилата на играта в икономическия живот в следното:

-  централен теоретико-практически проблем в нея е „ефек­тивното търсене" и съставящите го компоненти: потребление­то и натрупването;

-  приемане на макроикономическия метод на изследване и

анализ;

-  признаване, че безработицата е последица от общите ус­ловия на възпроизводството, характеризиращи недостатъчното равнище на „ефективното търсене";

-  системен подход към обяснението и практическото регу­лиране на условията за реализацията;

-  обосноваване на необходимостта и неизбежността от раз­ширяване на държавните функции като регулатор на „ефектив­ното търсене".

„Ефективното търсене", според Кейнс, е тъждествено на националния доход, разпределян като потребление и натрупва­не. Опитът да се определят закономерностите на прираста на националния доход е сред приоритетните проблеми в теорията на Кейнс и многобройните му последователи, принадлежащи към кейнсианството.

В теорията на Кейнс за националния доход ключово мяс­то има идеята за мултишшкатора, чрез който се свързва при­раста на националния доход с прираста на инвестициите. Тази зависимост се свежда до нарастване на продукцията при нарас­тване на инвестициите, тъй като всеки нов капитал в материал­ното производство привежда в движение допълнителна работна сила или увеличава производителността на труда. Кейнс се спи­ра на механизма, формиращ паричния доход. Логиката на него­вия анализ изглежда така: националният доход се образува от индивидуални доходи - това изисква да се проследи как инвес­тициите вляят върху индивидуалните доходи. Всяка инвестиция след време се трансформира в сума от индивидуални доходи. Всичко зависи от съдбата на тези доходи. Ако те не се изразходват, прирастът на националния доход мо­же да се изравни с прираста на инвестициите за определен пе­риод от време. Практиката показва обаче, че получените дохо­ди се превръщат в нови, които също се изразходват и на свой ред стават нечии доходи. Стига се до положение, когато при­растът на националния доход ще се окаже значително по-голям от прираста на първоначалните инвестиции. Но част от доходите се спестяват и излизат от схемата за формиране на нови доходи, а общият прираст на доходите се забавя. В резултат на това прирастът на паричния доход се явява умножена величина на първоначалните инвестиции. Множителят, т. е. мултипликаторът зависи от размера на дохо­дите, изразходвани за потребление. Схемата е представена ка­то геометрична професия:

За него пълната заетост се съ­четава с ефективното търсене само тогава, „когато склон­ността към потребление и подтикът за инвестиране се на­мират в определено съотношение помежду си..."

На количеството пари, намиращи се в обръщение, кейнси­анството придава значение като на важен параметър, от който зависи хармонизирането на икономическата система. По-важни-: те изводи, направени за влиянието на парите, са:

Първо, при непълна заетост увеличаването на парите в обръщение ще спомага за увеличаване на заетостта, но не и за повишаване на цените;

Второ, при пълна заетост цените ще се изменят в същата пропорция, както и количеството на парите. Прагматичният анализ на действителността е една от същ­ностните черти на Кейнсовата теория. Рационалните препоръки за ефективна икономическа политика съжителстват в общата макро рамка с логически казуси и формално логични зависимос­ти между агрегатни стопански пропорции.

Кейнс има много ученици, които надминават в методологич­но отношение учителя си, доразвивайки неговата теория върху плос­костта на икономическата динамика. Сред авторите на неокейнсиански модели на динамично равновесие се открояват имената на Рой Харод, А. Хансен, Е. Домар. Три проблема обединяват кей-нсианците през 40-те и 50-те години на века: динамичното равно­весие, продължителните отклонения от състоянието на динамич­но равновесие, цикличните колебания в икономиката.

В „Общата теория" на Кейнс се анализира ролята на ин­вестициите във формирането на дохода, а в изследванията на последователите му се проследява обратното влияние на расте­жа на националния доход върху размера на инвестициите. Неокейнсианството има определен принос в развитието на теориите за натрупването, които са неразделна част от съвременната ико­номическа наука

30

ОТКЛОНЕНИЕ ОТ КЕЙНСИАНСКАТА ОРТОДОКСИЯ

Западната икономическа наука, въпреки вътрешните кри­тични моменти и идейно-теоретични противоречия, винаги е би­ла в крак с промените в стопанския живот. След десетилетия кейнсиански триумф, в началото на 70-те години, политиката на икономически растеж е подложена на сериозна преоценка. При­чините за това са в поредната депресия, обхващаща всички сфе­ри на икономиката в индустриалните държави. Кризата от 1974-1975 г. се оценява като най-тежката след голямата депресия през 30-те години. Тя е съпроводена с активна инфлационна вълна, разбиваща стандартните кейнсиански схеми за водене на антициклична политика. Държавното регулиране достига преде­ла на своите възможности на фона на успоредното протичане на кризата и инфлацията. До 70-те години в основата на антиинфлационната полити­ка на страните с развити индустриални и пазарни отношения е представата, че периодите на икономическа криза и масова без­работица не могат да съвпадат с активно развитие на инфлаци­онния процес. Новите реалности преобърнаха представите на ико­номисти и политици. Инфлацията наруши механизма за въздей­ствие върху възпроизводството на капитала. Повишаването на цените на елементите на основния капитал, забавяйки процеса на моралното му износване, затормози в същото време инвес­тиционната дейност. Паралелно с това инфлацията предизвика обезценяване на амортизационния фонд, както и съкращаване на вътрешните източници за финансиране.

Разстройството на Бретън-Уудската система за междуна­родни плащания, изградена върху теоретичната канцепция на Кейнс, също допринася за задълбочаване на трудностите при прилагане на кейнсианските лостове за овладяване на икономи­ческите проблеми. На този фон се активизират критичните гла­сове срещу теоретичното дело на Кейнс и се подготвя поред­ната преоценка на ценностите в икономическата наука.

Седемдесетте години остават в историята на икономи­ческата мисъл със своеобразния бум в идейната и теоретична диференциация на школи и направления. От една страна, укрепват позициите на монетаристите-откровени противници на кейнсианството. От друга - расте влиянието на различни рефор-мистки течения, сред които най-активно присъстват в инте­лектуалния живот институционализмът и лявото кейнсианс-тво. Разбира се, развива се и тенденция към обновяване на кейнсианството.

Немалка част от западните икономисти, признавайки не­обходимостта от някои форми на държавно регулиране в добре обмислени размери, се насочват главно към паричната сфера. Тук влиянието на монетаристката теория е безспорно. Ударени­ето се поставя върху изследване ролята на паричния фактор в развитието на инфлацията, за сметка на анализа на възпроизводствените фактори и ценовата политика на монополите.

Специално място в „икономическата наука заема новото поколение кейнсианци, поставило пред себе си задачата да пре­разгледа ортодоксалната версия на кейнсианската икономическа теория. Разпространението на новите идеи, породени от крити­ката на ортодоксалното кейнсианство, както и стремежът към реконструкция на „Общата теория" на Кейнс, върху собствена­та й основа, намира подкрепа в средите на Кембриджската школа. По-голямата част от нейните представители като Джоан Робинсън, Никола Калдор, Пиеро Срафа, са ученици на Кейнс.

Три са целите, които си поставят новите кейнсианци, на­ричани в средите на икономистите - посткейнсианци:

Анализът на развитието на посткейнсианството засилва ин­тереса преди всичко с мащабната критика на основите на неок­ласическата теория, окачествявана като „антимаржиналистка ре­волюция". За да бъде разбрана тази критика като философия и като подход е необходимо да се проследи теоретичното кредо на н&йните автори б исторически план. Още през 20-те години П. Срафа се спира в своите изследвания на нереалистичните изходни положения в неокласическата теория за цената. През 30-те години Джоан Робинсън остро атакува неокласическата теза за свободната конкуренция и оптимизиращата роля на па­зарния механизъм, но в по-новите условия амбициите на новите кейнсианци са далеч по-големи. Какво те постигат в своите те­оретични разработки, тиражирани на основните световни езици?

Първо, отрицание на теорията за пределната производи­телност и на теорията за пределната полезност - основа на не-окласицизма;

Второ, възраждане на традициите на класическата полити­ческа икономия, главно под формата на неорикардианство;

Трето, признаване на някои теоретични услуги на К. Маркс в анализа на капиталистическото производство;

Четвърто, преосмисляне на основните категории на поли­тическата икономия - стойност, капитал, печалба;

Пето, опит за разработване на собствена теория за расте­жа и разпределението.

Д. Рикардо, Дж. Кейнс, М. Калецки, К. Маркс са приз­нати за идейни предшественици на посткейнсианците от сами­те тях. Този акт в голяма степен определя еклектиката и непоследователността във възгледите на повечето от реформато­рите на кейнсианството. Джоан Робинсън е най-типичният и най-малко изследваният представител на тази теоретична ли­ния в съвременната икономическа наука. В нейното творчес­тво има три акцента, резултат на самостоятелно изживяната идейно-методологическа еволюция от талантливата икономистка. До появата на „Общата теория" на Кейнс името й се свързва с монографията „Икономика на несъвършената конку­ренция" /1933/. Тази публикация нарежда младата авторка до имената на най-авторитетните теоретици на монополите и ка­питала. В съчинението си Робинсън търси опорни точки за преориентация на теорията за стойността. Централен проблем в анализа е отношението „монополи-конкуренция". По това време се появява и изследването на Е. Чембърлейн, посветено на същите проблеми.

Главното в позицията на кембриджската икономистка /пър­вият акцент в нейното концептуално развитие/ се свежда до след­ното:

- приема капитализма на свободната конкуренция за научна абстракция, като отрича даже теоретичната възможност за свободна конкуренция в условията на монополистичната орга­низация;

-  смята, че при наличие на свободна конкуренция не е възможно да се осигури „нормална", т. е. средна печалба;

-  обобщава, че монополистичните тенденции са били зало­жени в икономиката и през най-ранните стадии на нейното раз­витие, че още в самото си начало конкуренцията се е проявя­вала като монополистическа.

През втория етап, в който Робинсън се изявява като ля­ва кейнсианка /от средата на 40-те до края на 60-те години/ вниманието й е насочено към изграждане на теоретична систе­ма, обединяваща елементи от марксизма и кейнсианството. Най-популярното произведение на ученичката на Джоан Кейнс е „Натрупване на капитала" /1955/. Оценката, която тя дава на трудовата теория за стойността, илюстрира резултата на изсле­дователските й усилия в този период: „Теорията за стойността не е мит, нито пък е предназначена да даде оригинален принос в науката. Тя е просто една ортодоксална догма" - заключава след дългогодишни занимания английската икономистка.

От края на 60-те години до края на живота й /1983 г./ се откроява с цялата условност на подобна периодизация трети­ят етап в нейната творческа биография. Това е време на значи­ма преоценка на ценностите на икономическата теория въобще и на преразглеждане на собствените възгледи. В книгата си „Икономически ереси" тя превръща в предмет на критика след­ните основни постулати на неокласическата теория:

Първо, че стойността на продукцията се създава от три производствени фактора - труд, капитал и земя. Участието на всеки фактор в създаването на стойността на продукцията се определя от неговата пределна производителност. Пределният продукт е величината, определяща справедливо разпределение на дохода между производствените фактори. При отсъствието на бариери за свободна конкуренция, работната заплата, печал­бата и рентата измерват пределната производителност на фак­торите;

Второ, че за създаването на дадено количество продукция производителните фактори могат да се обединят в различни пропорции, от което следва, че е възможно безгранично да се сместват помежду си.

РАЗНОПОСОЧНИ ОЦЕНКИ ЗА КЕЙНС И КЕЙНСИАНСТВОТО

От пълно признаване на кейнсианската теория до радикал­на критика на нейните принципи - такъв е спектърът на гледни точки, които предлага специализираният книжен пазар.

Подбрани от нас текстове разкриват отношението към Ксйнс и подхода му, към неговите последователи от Кембридж и други академични центрове.

ИЗ „КЕЙНС И КЕЙНСИАНЦИТЕ ДНЕС. РЕШЕНИЯ ЗА ИЗЛИЗАНЕ ОТ КРИЗАТА", Жанин Бремон, Париж, 1987 г.

Когато си припомняме великите икономисти, името на Джон Мейнард Кейнс е едно от първите, които ни идват на ума. Единствени Адам Смит, Карл Маркс, Леон Валрас и, мо­же би, Рикардо са достигнали до такава известност. Изли­зайки от рамките на икономическия анализ, Кейнс е без съм­нение икономистът, оказал най-голямо влияние върху провеж­дането па икономическата политика на западните страни от края на Втората световна война насам. Така наречените „кейнсиански политики" сякаш бяха окончателно отдалечили призрака на безработицата. „Ние всички сме кейнсианци", ут­върждаваше преди първото петролно стълкновение един от съв­ременните лидери на либералната мисъл. Сегашната криза пре­дизвиква разтрогването на това почти всеобщо съгласие. Иде­ите и политиките, с които воюваше Кейнс, възникнаха отно­во, правейки още по-актуален анализа на неговите трудове. Днес познаването на трудовете на Кейнс и кейнсианцшпе е необходимо, независимо дали бихме желали само да разберем света, който ни заобикаля, или бихме искали да определим най-добрата икономическа политика.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG