Joomla Software solutions Template

Payday loan

ОПИТИ ЗА ДИНАМИЗИРАНЕ НА КЕЙНСИАНСКИЯ МОДЕЛ — ТЕОРИИ ЗА РАСТЕЖА

Обикновено теориите за растежа се свързват с имената на двама икономисти: английският професор Рой Харод и американският професор Евсей Домар. Разработените от двата възгледи са близки, а разликата е в прилагания математическия апарат. Поради това се говори за моделът на растежа тип Харод-Домар.

По-популярен е приносът на сър Рой Харод, който в много отношения се счита за наследник на Кейнс и продължител на неговото дело. Роден през 1900 г., Рой Харод е възпитаник на Ню Колидж в Оксфорд. Той започва кариерата си като лектор в Католическия институт през 1932 г., където работи до 1952 г. Автор е на множество книги, ориентирани тематично към проблемите на икономическия цикъл, динамичното развитие на икономиката и инфлацията. Мястото му в съвременната икономическа теория се определя преди всичко от опита да обедини мултипликатора с акселератора, както и да изследва факторите за икономическия растеж.

Без да отрича цикличните колебания на производството, той вярва, че циклите могат да бъдат преодоляни, а съвременната пазарна система изведена от състоянието на депресия и застой. Силно повлиян от стагнационализъм, Харод се интересува преди всичко от условията, факторите и средствата за поддържане на подема, за недопускане на депресия, което е свързано с по-широк, цялостен обхват на икономическата действителност

Обикновено принципът на акселератора се свързва с името на френския икономист Албер Афталион. Строго погледнато обаче, принципът на акселерацията в неговото съвременно тълкуване за пръв път намира място в една статия на Дж. М. Кларк от 1917 г. и в книгата на Харод от 1936 година. Значително развитие този принцип получи в трудовете на Самуелсън и Кузнец.

В своята най-елементарна форма принципът на акселерацията може да се сведе до следното: всяко, дори и незначително наглед изменение в търсенето на стоки за широко потребление може да се превърне в значително по-силно, ускорено търсене на средства за производство. Това ускоряване на търсенето на стоки за производително потребление дава името на принципа[1]. Акселерацията се разгръща практически като кумулативен процес както по възходяща, така и по низходяща линия. Обикновено се счита, че многообразните случаи на акселерация могат да се разгледат в три аспекта:

• акселерация, предизвикана от нарасналото търсене на средства за производство или на стоки за дълготрайно потребление, изискващи капиталовложения в производство на средства за производство;
• акселерация, породена от измененията в търсенето на стоки за дълготрайни и средносрочно ползване (автомобили, радиоприемници, телевизори и пр. от една страна и на жилища — от друга); и накрая
• акселерация, идваща от измененията в търсенето на различни стоки, намиращи се в процес на производство, при условие на внезапно изчерпване на сравнително устойчивите стокови запаси.

Проследяването на механизма на акселерацията взема под внимание характера на увеличеното търсене, т.е. оценка на ситуацията, свързана с чисто увеличение на търсенето или с нараснало търсене на един стоков вид за сметка на друг. Важно е също така да се установи дали това изменение в търсенето не е породено в резултат на инфлацията. На второ място е важно да се установи финансирането на допълнителното производство за посрещане на производното търсене — дали чрез кредитна експанзия или за сметка на текущите спестявания. Всички детайли на теорията за акселерацията заемат значително място в съвременната макроикономика.

Ако поради съществуването на търсене е необходима инвестиция, която е в размер на 500 единици и е със срок на използване 10 години, то нейната амортизация ще възлиза на 50 единици годишно. Ако допуснем също, че търсенето на даден продукт е увеличено с около 20%, то за неговот удовлетворяване капиталистът трябва да увеличи капитала със 100 нови единици (500.20/100 = 100). Прибавени към годишната амортизация от 50 единици, тези нови 100 единици капитал ще предизвикат съвкупно търсене на средства за производство в размер на 150 единици. Така производното търсене на средства за производство, предизвикано от нарастването на търсенето на потребителски стоки с 20% ще се увеличи с 300% (вместо 50 ще се получи търсене за 150 единици).

При запазване на растежа на търсенето през един следващ период, примерно в рамкитие на 10%, това би означавало съответно увеличаване на средствата за производство със 100 единици, тъй като:

Следователно, ако потреблението нараства от 120 на 132 единици, съвкупното търсене на средства за производство вече спада от 150 на 100 единици. Тази тенденция ще се задълбочи в третия предполагаем период, при който търсенето на потребителски стоки ще се стабилизира на 132 единици. Тогава търсенето на средства за  производство би се устремило към равнището на нормалните амортизации, т.е. няма да има никакъв прираст, а значителен спад.

Принципът на акселерацията има абстрактно-теоретическо, логическо значение, а практико-приложният му характер е относителен и спорен момент. От друга страна, единодушно се счита, че нарастването на търсенето на средства за производство може да има само в случаите, когато са изчерпани производствените мощности, респективно липсват стокови запаси. И накрая почти общопризнато е положението, че разгръщането на акселератора зависи не толкова от абсолютния прираст на търсенето, колкото от темпа на нарастването.

Сам Харод нарича принципа на акселерацията "отношение между потреблението и инвестициите" — наименование, което не се възприема от други автори. Във взаимодействието между мултипликатора и акселератора той търси отговор на въпросите, свързани не толкова с икономическата експанзия в кратки срокове, а с дългосрочния икономически растеж. Вниманието на Харод е приковано не от временните колебания на производството, а от неговите трайни тенденции. Той изучава не просто конкретните причини за конкретна ситуация на депресия или бум, а търси факторите, от които зависи трендът на цялостното икономическо развитие. Това именно е силната и приемлива страна на неговата икономическа теория.

Пренасянето на центъра на тежестта върху трайните тенденции на икономическото развитие представлява най-важната нова насока в развитието на модерната икономическа мисъл през 50-те години, по-конкретно теорията за международната търговия. Корените на това ново направление са в "Общата теория..." Опитите за нейната динамизация, правени от учениците и последователите на Кейнс в Европа и в САЩ развиват и обогатяват елементите на динамичния макроанализ, заложени в "Обща теория..." Интересно в изследванията на Харод следователно е не толкова идеята за акселератора и мултипликатора (като обяснение на условията за "устойчивия растеж"), колкото в неговата амбиция да създаде на базата на широко разпространената теория за икономическите колебания една теория за факторите на растежа. От такива позиции Харод прави опит за "интегриране" на многобройните частични анализи, засягащи една или друга страна на икономическия цикъл в развитието на капиталистическото производство в една цялостна теория за разширеното капиталистическо възпроизводство под формата на теория за икономическата динамика.

За разлика от Кейнс, който счита равновесието за застой, изходът от който се търси с намесата на външни сили, Харод утвърждава идеята за растежа не като резултат на нарушеното равновесие, а като естествено състояние на динамичната икономика. В този случай състоянието на неуравновесеност се разглежда като отклонение от нормата. Поради това неговото внимание е насочено към установяването на такъв темп на растежа, който би осигурявал пропорционалност, съдействаща за задържане на системата в рамките на динамично равновесие, без допускане на резки колебания от рода на икономическите кризи. Този "уравновесяващ", "балансиран" или просто "гарантиран" темп според терминологията на Харод се разглежда като централен параметър на икономическата система. Всички отклонения от тази линия на динамично равновесие се изследват в съответствие с кибернетичните принципи за регулиране на една динамична сервосистема.

Между фактическия и гарантиран темп на растеж съществува разлика: фактическият темп отразява настроенията и оценките на предприемачите, а генерираният темп е желаното равновесие около линията на развитие, която "единствена дава удовлетворение". Линията на развитие води до "устойчив темп на растежа", но около нея неизбежно действат "центробежни сили, които все по-упорито причиняват отклонение на системата от необходимата линия на развитие".

Категорията "капиталов коефициент" заема важно място в съвременната теория за растежа. В нея по особен начин се отчита ролята на техническия прогрес и увеличаващото се развитие на разделението на труда в производството. Обикновено различават "коефициент на интензивността на капитала", т.е. отношението между действителния капитал и продукцията (капитала за единица продукция) и "коефициент на капитализация", т.е. отношението между действителния капитал и капитализирания доход, необходим за осигуряване на "оптимума на благосъстоянието". Подобен дуализъм говори за отдалечаване от Кейнс и по този въпрос, фактически позициите на двамата са противоположни. Кейнс вижда в спестяванията намаляване на търсенето, а Харод, обратно — увеличаване на търсенето, тъй като за него инвестициите са не само фактор на търсенето, но и фактор на предлагането.

Възможните отклонения между фактическия и гарантиран темп на растежа са отклонения в рамките на отношението, породени от противоречията между практическите резултати в резулта на предприемаческите решения и онова, което би трябвало да се постигне, за да не се допускат болезнени за линията на равновесието отклонения (бум и депресия), пораждащи нестабилност.

Така теорията на икономическата динамика се изгражда върху една динамична крива на "устойчив икономически растеж", която "се гарантира от наличните производителни сили" и не се ограничава от "тавана" на пълната заетост. Тази "динамична крива" е наречена “естествен темп на растежа" от Харод. Що се отнася до гарантирания темп, той представлява "линията на предприемаческото равновесие”. Това е линията на развитие, реализацията на което ще доведе до удовлетворение от получените вследствие на правилни действия печалби.

При внимателното запознаване със схемата на Хародовия модел става ясно, че гарантираният темп на растежа е такъв прираст на производството, който допуска пълно натоварване на производствените мощности при наличието на умерена безработица, докато естественият темп е норма на растежа, предполагаща пълноценно използуване на всички налични трудови ресурси.

В оптималната линия на развитие, която бележи "естествения темп на растежа" Харод вижда критичната граница, зад която експанзията може да прекъсне поради "изчерпване на ресурсите", с всичките произтичащи от подобно състояние на икономиката последици. Ето защо той предпочита "гарантирания темп", позволяващ пулсирането на икономическата система в рамките, които по законите на кибернетиката могат да се считат за нормални, т.е. не заплашват с нарушаване на динамичното равновесие.

Харод обосновава програма за регулиране на икономическия цикъл, посредством удължаване на периодите на подем и бум и относително съкращаване и омекотяване на периодите на депресия и криза, т.е. свеждането им до обикновени колебания в рамките на общо взето устойчивото динамично равновесие, при условие, че обществото приема за нормално съществуването на известна, регулирана от нуждите на капитала безработица. Тук Харод откровено признава, че приказките за "пълна заетост" са само "етикет, който звучи добре" на теория, но на практика трудно се съгласува с интересите на монополистическия капитал.

"Пълната заетост" го плаши с възможността за трайно превишаване на естестения темп на гарантирания прираст и опасността от поставяне на обществото в състояние на продължителна и тежка "стагнация", тъй като фактическият темп на растежа като правило не може продължително да превишава максимума при съответното за дадена страна предлагане на труда. При такова съчетание на обстоятелствата неизбежно ще възникнат "тесни места", свързани с хронично недоизползуване на производствените мощности и с аномалии на пазара на труда, отразяващи недостига на работна сила. Депресията неизбежно ще се разрази с голяма сила и ще стане главна черта на циклическите колебания, докато подемът и разцветът (бумът) ще бъдат кратковременни и вяли.

Икономическата динамика на Харод не изключва цикличните колебания на производството. Икономическият цикъл според него е неотделимо от капиталистическата система явление, но той се стреми да представи нещата по такъв начин, че механизмът на самия цикличен процес представлява своеобразна сервосистема, която по подобие на другите кибернетичнии системи може да се регулира в определени параметри, при наличие на съответните "кибернетни принципи".

Харод с особено удоволствие подчертава абстрактния характер на своя модел. Всъщност прекалено ниската степен на агрегиране и формалната по природата си абстракция прикриват слабостта на изходните теоретични постановки и в резултат на това изгодите от нея се оказват главно идеологически. Така разработения модел няма особена практическа стойност и поради това е пренебрегнат от съвременната макротеория.

Между Домар и Харод няма никакво принципни различия. Предложените от тях формули буквално се покриват, различавайки се само по форма. Това се вижда от резюмето на основния извод: "За поддържане на непрекъснато състояние на пълна заетост е необходимо инвестициите и доходът да нарастват в неизменен ежегоден относителен темп - равен на произведението от склонността към спестяване и средната производителност на инвестициите...

Формулата на динамичното равновесие, която използува Домар, въпреки че фактически възпроизвежда формулата на Харод има своите положителни страни. Първо, тя е относително проста, тъй като освобождава модела от излишно усложняващите анализи при "динамичните линии на растежа". Второ, ясно е изразен тезисът за възможността от поддържане на "устойчиво динамично равновесие".

Формулата на Домар предполага възможността за "безкризисно развитие", като игнорира напълно в духа на макрометода на Кейнс - Харод специфично капиталистическите условия на реализацията. Домар също така свежда производството само до създаване на материални блага, т.е. до една абстракция, която може да бъде изведена от капиталистическия начин на производство, но от която не може да се направи конкретен извод за начина на производство. В случая е налице подмяна на специфично икономическия анализ, т.е. изследването на обществено-икономическото съдържание на производствения процес, до неговото технико-икономическо съдържание извън конкретните исторически рамки.

Моделът на Домар се отличава с една важна особеност: в него е отчетено влиянието, което упражнява използуването на производствените мощности върху общия ход на икономическото развитие. Безспорната заслуга на Домар е неговият стремеж към отчитане на значението на този фактор.

Под влиянието на Домар американският иконометрик Артур Симизис разработи математико-икономически модел, изграден върху три основни уравнения: инвестиционното уравнение, уравнението, отчитащо динамиката на производствените мощности и функцията на потреблението. Силно повлиян от Харод, Домар, Самуелсън и Хикс, Симизис проявява забележим стремеж към интеграция на различните течения в динамическия анализ.

Що се отнася до основното съдържание на програмата за борба с колебанията и депресията, Домар не е голям оптимист. Той вижда опасностите, заложени в стимулирането на инвестициите без да е налице съответното нарастване на платежоспособното търсене и отправя предупреждението: "Що се отнася до безработицата, инвестициите са едновременно лекарство за лекуване на тази болест и причина за още по-сериозно бъдещо заболяване".

Харод също така се пази от прекомерни претенции, но той подхранва собственото си високо мнение за разработваните от него уравнения, като изтъква тяхната абстрактност и едва ли не универсалност. "Далеч съм от намерението да предложа завършена теория за промишления цикъл. Лаговете, психологическите, паричните и др. фактори безусловно играят своята роля. Аз твърдя само, че нито една теория не може да бъде завършена, ако игнорира основните причини на неустойчивостта, изразени в представените уравнения".

[1] Думата е с френски произход, ассеlеrаtion, т.е. ускоряване