Joomla Software solutions Template

Payday loan

Социална политика.

В обществената лексика социално е прието да се нарича всичко отнасящо се до обществото,хората. Икономиката е система, изградена за осигуряването на живота на населението. Не е случайно, че наред с икономическите явления и развитие широко се използват и понятия като социално-икономически процеси и развитие.

Социална сфера на икономиката- отнася се до социални процеси непосредствено свързани с начина на живот на хората, техните^г доходни разходи, потребление на блага задоволяване на нуждите на хората, семействата, обществото като цяло.

Социалната икономика е многостранна и обхваща широк кръг от икономически процеси. Това са тези части от икономиката, свързани с потреблението на хората и потребяваните блага, от друга страна в сферата на социалната икономика попадат доходите на различни слоеве и група хора.

Социалнана икономика включва следните критерии: парични спестявания, натрупване, имуществено състояние на хората. Всичко свързано с благосъстоянието на хората е нейна дейност. Тя е свързана и с отношението на собственост.

Икономиката на труда в частта, характеризираща условията за плащане, заетост, ниво на безработица също е компонент за социална област, макар и относително притежаваща специфични черти.

Социалната икономика непосредсвено е свързана с всички видове социални осигуровки. Помоща на хората образува част от социалната икономика. Социалната икономика е основен мотив за определено политическо поведение. За социални нужди работи и промишлеността и селското стопанство. Соц. ориентация има и в транспорта, общесвеното хранене и др. Централно място в социалната сфера заемат културата, здравеопазването и образованието. Качеството на живота обхваща целия диапазон от неговите свойства, разпространява се върху всички негови страни. То е обобщаващо понятие изразявано обикновенно с думите високо, средно, задоволително, ниско или неудовлетворително качество на живот.

Жизненото равнище като степен на благосъстоянието се характеризира със следните измерители:

-    структура на нивото на потребление.

-    Паричните доходи на населението

-    Имуществените и паричните натрупвания.

-    Средната продължителност на живот

-    Свободното време.

Един от най-важните показатели е структурата и нивото на потребление в натурално изражение, в разчет на човек или семейство от 4 члена за година.

Тези показатели се съпоставят с научно определена норма за потребление. Към общоприетите показатели се отнасят паричните доходи на населението. Много е важно месечвия доход да надвишава жизнения минимум от набор от блага и услуги за съществуването на човек или семейство наречен потребителска кошница. Върху равнището на живот влияят и обществените фондове на потребление.

Специфичен показател се явява смъртността и средната продължителност на живота.

Количеството на свободно време, което човек е способен да използва по свой избор и преценка също е показател. Жизненото равнище е свързано с потреблението. Социалните потребности са свързани с жизнената дейност с жизнената дейност на човека и като цяло на обществото. Потребността се отнася се отнася към първичните икономически категории. Природата им е разнообразна- физиологични, духовни и др. различават се също;

-реални (отразяват нуждите на населението от определени количества блага и услуги) и нормативни (отразяват нивото на удовлетвореност от потребността).

-   лични, семейни, груови и обществени потребности.

-   краткосрочни и дългосрочни, текущи и перспективни.

-   първостепенни и странични потребности

В условия на тежка икономическа криза и намаляване на жизненото равнище се използват понятия като минимален бюджет, т.е. „стягане на колана".

Влияние оказва зависимостта м/у доходите и потреблението. Тази зависимост характеризира склоността към потребление. Колкото тази склонност е по-малка от 1, семейството се стреми да натрупа доходи за бъдещи периоди и обратно.

Паричните доходи се разпределят неравномерно, т.е. има диференциране на доходите. Нарастването на доходите зависи от степентта на доходност и се измерва с т.нар. срива на доходите.

Към тази част спада и социалната помощ, проявяваща се под формата на кредити, придобиване на домашно имущество.

При използването на този термин се разбира взаимодействие м/у правителството, синдикатите и работещите по отношение на създаване на задоволителни форми на живот и уреждащи трудовите отношения. В Българското законодателство ( в частност кодекса на труда) този термин е определен като сътрудничество между държавата, работниците, работодателите и техните организации за уреждане на трудовите и непосредсвено с тях отношения.

Тристранно сътрудничество - сътрудничество между държавата, синдикатите и работниците. В основата му стои общият интерес на страните да създават условия за работа, успешно функциониране на производството.

У нас от 1989 г. се установява неокорпоративен метод на отношения. Най-важната особеност, произтичаща от тоталитарно наследство е диспропорционалността м/у синдикати и работодатели.

Държавата въвлича съзнателно социални партньорив консултации за решаване ка възникналите проблеми. Всяка развита икономика, основаваща се на пазарни принципи предполага наличието на социален диалог.