Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)Зараждане на икономическата мисъл и класически икономически |
Зараждане на икономическата мисъл и класически икономически теории. Думата "икономика" произлиза от гръцките думи "ойкос" (дом) и "номос" (наука). В превод икономика означава "водене на домакинството". На пръв поглед може да се стори, че домакинството и икономиката са съвършено различни неща. По-задълбоченият поглед, обаче, ще открие общите черти и процеси, които протичат между микроединиците - домакинствата и фирмите и пазарните процеси на равнище национална икономика. Подобно на домакинствата, обществото, се сблъсква с необходимостта да приемат непрекъснато и многобройни решения. На обществото са необходими хора, които ще отглеждат жито и произвеждат хляб, месо, ще шият дрехи и строят къщи, ще правят компютри и програми за тях. Веднъж разпределило хората за изпълнение на определени дейности, обществото има грижата да разпредели в определени пропорции произведените стоки и услуги, да реши кой ще потребява разкошни дрехи, а друг ще се задоволява с дрехи втора употреба, кой ще се вози в Мерцедес и кой ще пътува в претъпкания градски автобус. Причината за необходимостта да се управляват ресурсите на обществото се дължи на тяхната оскъдност. Оскъдността означава, че в обществото има по-малко ресурси, отколкото хората биха искали да имат. Както домакинството е ограничено да даде на всеки член от него всичко, което би искал да има, така и обществото не е в състояние да осигури на всеки свой член високо жизнено равнище, към което всеки индивид се стреми. Икономистите от дълбока древност до наши дни винаги са проявявяли интерес към изследване на възможностите за рационално стопанство, с оглед постигане на растеж на богатството в обществото. На различни степени от развитието на обществото рационализацията на стопанството се е осъществявала по различни методи. Те не винаги са били хуманни към тези, които реално са създавали богатството - трудещите се. Така например, в периода на примитивната техника и неквалифицирания труд по-високата ефективност на производството се е достигала чрез по-висока експлоатация на трудовите и природни ресурси. Когато научно-техническият прогрес значително подобрява условията на труд, започва натрупване на общественото богатство, но се появяват нови трудности, свързани с изтощаване на природните ресурси, с нарастващи разходи за подготовката на специалисти с висока, квалификация. В условията на пазарната икономика всички посочени ресурси са обект на покупко-продажба на пазара, в резултат на което собствениците на ресурсите получават доход под формата на рента (от земята), на лихва (от капитала), на работна заплата (от труда) и печалба (за предпримаческата дейност). Потребностите представляват обективната нужда на хората от всичко онова, което поддържа тяхната жизнена дейност, личността и т.н. Още Аристотел използва понятието "потребност", но едва през 20-те години на XX век икономическата наука задълбочено се обръща към изучаване на същността и значението на човешките потребности. Може да се каже, че потребностите от блага са безгранични в сравнение с възможностите за тяхното добиване и производство. Повече от сто години икономистите и психолозите са се опитвали да създадат класификация на човешките потребности. В икономическата литература се срещат множество и разнообразни подходи в това отношение. Така например, Алфред Маршал (1842-1924) разделя потребностите по двойка признаци на: - първични (приемането на храна) и вторични (спортни занимания); - абсолютни (потребността от облекло) и относителни (тъкачни и шивашки - висши (четенето, свиренето на музикален инструмент) и низши - положителни и отрицателни (употребата на алкохол, наркотици); - неотложни (храна, сън) и отсрочени (кино, спорт); - общи (храна, облекло) и специфични (спазване на обичаи и традиции, - обикновени и извънредни (предизвикани от извънредни обстоятелства, - частни (охрана на дома) и държавни (поддържане на армия и т.н.). йерархията на потребностите. Съгласно тази теория хората постоянно изпитват потребност да задоволяват определени потребности. Те могат да бъдат обединени в групи, които Маслоу йерархически подрежда в пет категории: 1. Физиологически потребности. В тази група се отнасят потребностите от храна, вода , въздух и други, които осигуряват правилното протичане на физиологическите процеси в човека. 2.Потребност от безопасност. Това е естественият стремеж на човека да се чувства защитен от болести, посегателства върху личността му или собствеността му и т.н. 3.Социални потребности. Има се предвид поддържането на нормални човешки взаимоотношения като любов, приятелство, семейна привързаност, колегиална солидарност и др. 4.Потребност от самоутвърждаване. В тази група потребности се отнасят такива, които са свързани с авторитета на отделната личност в средата, в която живее и работи, който се постига благодарение на показана компетентност, успешна кариера, признание на околните за доказани качества на личността. 5. Потребност от самоактуализация. Между тези потребности са реализацията на способностите и качествата на личността, реалистична самооценка на собствените знания, умения и способности. А. Маслоу твърди, че в степента, в която се удовлетворяват потребностите от по-нисък порядък възникват по-висшите потребности. При цялото многообразие от изследвания за природата на човешките потребности има едно общо разбиране за безграничността на човешките желания и невъзможността те да бъдат напълно удовлетворени поради ограничеността на благата, с които хората разполагат. Става дума не само за финансовите или материални ограничения. Много силно отражение върху потреблението оказва и факторът време. Ако ви поканят на концерт на известна рок звезда, то посещението на концерта може да означава пропускане на поредния урок по чужд език. Или ако сте решили да посетите театрална постановка, трябва да изберете в кой точно театър искате да отидете. Това означава, че ограниченията са свързани с правенето на избор. Обществото винаги е поставяло акцента върху търсенето на закони за рационално водене на стопанството в условията на ограниченост на ресурсите с цел увеличаване на богатството. В този процес се проявяват икономически отношения между хората, които имат две ясно обособени страни - обективна, която се определя от отношенията на собственост върху факторите на производството и субективна, която се проявява в икономическото- поведение на субектите в стопанския процес. Следователно, икономическата теория обхваща цялата съвкупност от тези отношения. Тяхната ОБЕКТИВНА страна е свързана с действието на обективните икономически закони, а СУБЕКТИВНАТА - с рационалния избор, който се основава на познаването на икономическите закони. Икономическата наука се занимава с икономическите закони за |